Тони Палмър за срещите си с Джон Ленън, Лени Рифенщал и Франк Запа

Тони Палмър за срещите си с Джон Ленън, Лени Рифенщал и Франк Запа

© Анелия Николова



Тони Палмър е многократен носител на "БАФТА" и един от пионерите на музикалното документално кино. Във филмографията му портрети на Бенджамин Бритън, Мария Калас, Стравински и Йехуди Менухин седят до срещи с "Битълс", "Пинк Флойд", Франк Запа, Джими Хендрикс и Ленард Коен. През 60-те години Палмър е поканен от Джон Ленън да заснеме един от първите филми на Би Би Си за популярната музика като култура.


Успехът на All My Loving (1968) води до 12-серийната поредица All You Need is Love през 70-те и създаването на "Битълс и Втората световна война" - експериментален за времето си филм, в който известни музиканти изпълняват песни на ливърпулската четворка на фона на опустошенията на XX век. Последният минава за провал на студио Fox и е набързо изтеглен от кината през 1976 г., което пък му придава легендарен статут. 40 години по-късно филмът излезе отново, а Палмър гостува на "София филм фест", за да го представи.


Може ли е да се каже, че сте документирали популярната култура преди да се превърне в това, което познаваме днес - един вид сте съучастник в създаването на една легенда?




- Не бих казал, че съм създал нещо, просто го документирах в правилния момент. Създадох поредицата All You Need is Love - 17 часа история на американска популярна музика. Оттогава са направени много подобни филми и то по-добре. Тази идея обаче бе на Джон Ленън. През 70-те години имаше телевизионна мода за документални поредици от 13 части и Джон каза: "Едно от най-важните културни влияния на XX век е историята на популярната музика, наистина трябва да се опиташ да направиш нещо подобно." Разбира се, беше напълно прав.


Направихме списък - какво е рагтайм, откъде идва, кои са великите му изпълнители. Що е джаз, блус, суинг... Когато започнах, не разбирах колко са невежи хората за произхода на тази музика. Важното бе, че стигнахме до много личности, които бяха абсолютно забравени, като Мъди Уотърс - един от най-известните и влиятелни блус китаристи. Когато го намерихме, той не можеше да повярва, че някой се интересува от него. Снимахме и много места, които вече са унищожени. Студиото на Сам Филипс, където Елвис Пресли за пръв път е записвал - сега е паркинг. Всичките стари клубове в Мемфис - изчезнали! Всичките стари клубове в Чикаго - изчезнали!


Другият важен филм, All My Loving, също беше отчасти идея на Ленън, защото той се оплакваше, че има много велики музиканти, които или не могат да се уредят да свирят по телевизията, или отказват да се появят по стандартните формати като Top of the Pops - мислеха, че е унизително. Направи ми списък - Джими Хендрикс, The Who, Cream, The Animals и тн., дори Франк Запа. Казах му: "Знам тези хора, но нямам контакт с тях." Той отговори: "Аз ще уредя контактите, ти направи филма!"


Тони Палмър за срещите си с Джон Ленън, Лени Рифенщал и Франк Запа

© Анелия Николова


Този филм промени разбирането на публиката за поп музиката - че тя трябва да се приема сериозно. Че тези хора имат какво да кажат за света и са феноменално надарени музиканти. Моят малък принос беше да се отнасям към тези хора с уважение - като с човешки същества. Не можеш да кажеш, че единственото интересно нещо за Ерик Клептън са сексът и наркотиците. Това е обидно, както човек никога не би описал живота на един пианист като "секс, наркотици и класическа музика".


И все пак как успяхте да предразположите толкова много известни хора да се разкрият пред вас?


- Това беше лесно! Първо, Джон Ленън им беше казал "говорете с този човек", което беше достатъчно. И второ - чрез смислени, завършени изречения.


Хора като Пийт Таунсенд (от The Who - бел. ред. ) например са ми приятели и до днес. Мисля, че той беше казал, че бил изумен, защото съм знаел как се пише името му. С [Пол] Маккартни се разбрахме от раз, защото използвах завършени изречения. Наскоро гледах по телевизията един чуден архивен запис от сватбата му с Линда. Интервюиращите задават най-тъпите възможни въпроси. "Бракът ще Ви промени ли?" Следва пауза и Пол отговаря: "Не знам, не съм бил женен преди." Това беше типът въпроси, на които бяха свикнали. Ако им зададеш истински - дори каква музика слушат, те откриват, че с теб може да се говори.


И уважение. Много често виждаш, че известните хора не са свикнали с това - дори днес. След като Ричърд Бъртън умря... (той беше копеле, открадна най-добрата секретарка, която някога съм имал! За жалост не живя дълго, след като се ожени за Сали.) Та след като почина, Сали беше обсадена от хора, които искат да направят "официалния филм" за Ричард Бъртън. Беше притеснена, че ще е обичайната история - "старият уелски пияница, който си пропиля живота в Холивуд, а можеше да бъде велик театрален актьор" и т.н. Ричард, който направи поне 10 от най-великите филми на всички времена!


Затова Сали се довери на мен. Един от хората, които трябваше да интервюираме, беше Майк Никълс, когото не познавах и който ми каза да ида на площадката на тогавашния му филм, "Работещо момиче". Снимаха в къща в югоизточната част на Ню Йорк и обеща да ми отдели малко време.


Щом заговори, стана ясно, че има да каже много интересни неща. Тогава още се снимаше на лента и всяка ролка побираше 10 минути филм. След първата си погледнах часовника, той даде знак да сложа нова, мина втората и така до края на четвъртата ролка - 40 минути! Целият му екип ни чакаше, доста изнервен. Когато най-сетне стана, Харисън Форд, който ни беше слушал последните 20 минути, се включи и разговорът започна отново Та това е силата на смислените, завършени изречения. С "Кажи ни какво е да си женен, Пол!" няма да стане.


Хрумва ми, че "200 хотела" сигурно е първият псевдодокументалния филм.


- Не съм го гледал от този ъгъл Основната идея на Франк [Запа] беше да се опита да покаже какво представлява животът на пътя - мотел след мотел и тъй до 200. Моята работа беше да го реализирам визуално. За мен интересното в този филм, който не харесвам особено, е начинът, по който създадохме усещане за халюциногенен трип. Казах на Франк, че това ще отнеме много време и пари, а ние и двете ги нямаме.
В онзи момент - 1972 г. - цветната телевизия едва прохождаше. Затова предложих да го снимаме на видеолента. Изненадващо студиото се съгласи, но обясни, че кината няма как да го прожектират. Тогава на един купон ми дадоха идея да снимаме със старите камери Technicolor, които имаха три негатива - червен, зелен и син. Такъв е и старият аналогов телевизионен сигнал. Така че важното за "200 мотела" не е псевдодокументалистиката, а че е първият филм, сниман на видео и прехвърлен на филм. Дотогава никой не знаеше как да го направи.


Можете ли да се сетите за материал, който е паднал при монтажа и за който много съжалявате, че не е видял бял свят?


- Без рязане не може. Досаждах ужасно на монтажиста на първия си филм, затова той ме прокле сам да монтирам следващия - All My Loving. Днес съм изключително бърз монтажист, но тогава блокирах ужасно. Прекарах 5-6 седмици с невероятния материал, който имах, и резултатът беше пълна каша. За да си почина, отидох да гледам нов филм на име "2001". Беше следобедна прожекция, останах за следващата, а после и за третата в този ден. Мисля, че накрая го гледах 20 пъти. Освен че "Една одисея в космоса" вероятно е един от най-великите филми, създавани някога, първите 20 минути ме научиха как да правя кино. Разбрах, че ако комбинираш правилното изображение с точната музика, можеш да кажеш всичко без никаква реч. Оттогава не ползвам глас зад кадър във филмите си.


Тони Палмър за срещите си с Джон Ленън, Лени Рифенщал и Франк Запа

© Анелия Николова


С кого не успяхте да направите филм?


- С много хора. Луис Армстронг например беше готов да се снима. Казах му, че би било чест за мен, но трябва да довърша нещо друго и ще се върна. Той каза: "Няма проблем." И почина.


Другата, за която винаги ще съжалявам, е Лени Рифенщал, с която прекарах няколко дни и която, на 96 години, бе една от най-привлекателните жени, които съм срещал. Малцина знаят за изключителните й снимки на нубийски племена. Едно от най-ценните ми съкровища е нейна фотокнига с посвещение.
Лени Рифенщал бе готова да направим филм. Знаеше, че ще говорим за отношенията й с нацистите, за "Триумфът на волята" и "Олимпия" и формирането на образа на нацистката партия. Та това са едни от най-влиятелните кинообрази на света - 70 години по-късно са навсякъде! Впрочем нейната трагедия бе, че дори не им притежаваше правата.


Върнах се в Би Би Си с новината, че имам шанс да я снимам. Но те не приеха заради връзката й с нацистите. Казах им, че това е абсурдно - независимо от Хитлер и Гьобелс тя е велик режисьор, кога се отваря такъв шанс! После някой друг го направи за германската телевизия и бях съкрушен.


Питах ви дали не се чувствате съучастник в създаването на легенда, защото битува схващането, че документалните филми "показват истината", а те все пак са плод на режисьорския поглед. Не смятате ли, че по малко я и създават?


- Разбира се, че са субекивни. Грешка е да не различаваш факт от фикция. Но аз мисля, че фикцията ни доближава по-близо до истината. Нашият филм за Шостакович е пълна фикция (Testimony с Бен Кигсли, по мемоарите на композитора, записани от Соломон Волков, в чиято автентичност има съмнения - бел. ред.). Но г-жа Шостакович казва, че никой друг не се е доближил до образа на съпруга й толкова, колкото нас.


Тя се притесняваше, че Бен Кингсли е твърде позитивен, за да изиграе съпруга й, вечно разяждан от съмненията човек.


Впрочем из книгите срещнах следния анекдот - когато Шостакович изсвирил Седма симфония за пръв приятелите си, вече далеч от Ленинград, отбелязал, "Доста е добра, а?" Моето наблюдение е, че великите композитори - всъщност всички големи творци - вътрешно знаят, когато са създали нещо голямо. Понякога обаче изпитват страх да го освободят сред другите хора.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (11)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на oporna_to4ka
    oporna_to4ka
    Рейтинг: 479 Неутрално

    Грийт!!

    Добрата тролска практика повелява - Дявол трябва да играе в главите на гражданите на републиката, за да може крадците да олепят властта
  2. 2 Профил на One Hour
    One Hour
    Рейтинг: 1383 Неутрално

    С доста големи артисти и музиканти се е срещал и познава отвътре. Браво на умението да оставя отпечатъци от тях за поколенията.

  3. 3 Профил на neut
    neut
    Рейтинг: 6070 Неутрално

    Щастие е да имаме документирани момчетата от голямата ливърпулска четворка, а нещастие е липсата на подобен филм за Сачмо

    In the forest all animals are equal except a few that are more equal than the rest
  4. 4 Профил на 2.5
    2.5
    Рейтинг: 2139 Неутрално

    "Моето наблюдение е, че великите композитори - всъщност всички големи творци - вътрешно знаят, когато са създали нещо голямо. Понякога обаче изпитват страх да го освободят сред другите хора."

    Прав е!

    I Want To Believe
  5. 5 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 2974 Неутрално

    Имал е щастието да общува с великани.Добре ,че имаме нещо от тях.
    Всички журналисти трябва да прочетат абзаца за тъпите въпроси и завършените изречения.

  6. 6 Профил на Храбър
    Храбър
    Рейтинг: 4276 Неутрално

    Това "..С "Кажи ни какво е да си женен, Пол!" няма да стане..." звучи като послание към нашите журналисти и хроникьори!

    "Безнаказаността на похищенията и произволното разполагане с притежанията на повалените стари имуществени прослойки след 9-ти септември има като пряко следствие създадената и поддържана политическа обстановка за корупция"
  7. 7 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 11404 Неутрално

    Откровени и не жълтеещи въпроси. Искрен интерес към творците, предварителна подготовка...

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  8. 8 Профил на Peni Nikol
    Peni Nikol
    Рейтинг: 9718 Неутрално

    Живял и творил във времето на Бийтълс и други велики за времето си и сега също популярни...

  9. 9 Профил на MP
    MP
    Рейтинг: 317 Неутрално

    Другарю Сорос,
    Не виждате ли как се използват Вашите пари? За фашистка пропаганда. За статии за Лени Рифенщал!
    Другарю Сорос, нашата съвест не спи. Веднага спрете парите за тези фашисти от Дневник.
    Със спестените пари може да пратите Господинов в някой китайски манастир. И да не се връща!

  10. 10 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1626 Неутрално

    Гледала съм филма му за Калас от 1987, който е от първите документални филми за нея. Не е лош, но до колкото си спомням има някои неточности и доста тривиализирано интерпретиране на гениалната певица. Трябва пак да го гледам, за да си го припомня.

  11. 11 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1626 Неутрално

    Интересно чия е заслугата за появата на групата на Хендрикс в Top of the pops през 1967, както и скандалното им свирене там през 1969, когато водеща е била Лулу.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK