Улай за сълзите на Марина Абрамович, тялото и "шибаните" социални медии

Улай за сълзите на Марина Абрамович, тялото и "шибаните" социални медии

© Андрей Пеуник, MGML



Франк Уве Лайзипен – Улай, e един от хората, променили хода на изкуството през последните 50 години. Партньорството му с Марина Абрамович става знаково за понятието пърформънс. На ръба между любовта, смъртта и изкуството двамата изследват заедно границите на своите тела. Например държат опънат лък със стрела срещу сърцата си. Или пък с прилепнали плътно усти - единият вдишва, другият издишва и обратно, докато не припадат в безсъзнание. През 1988 г. тръгват заедно от двете страни на Великата китайска стена, а след като се събират, се разделят. До 2010-а. Тогава в Музея за модерно изкуство (МоМА) в Ню Йорк те се виждат отново пред очите на целия свят, по време на пърформънса на Марина Абрамович "Артистът присъства", в който срещу нея за среща сядат хиляди хора в продължение на 3 месеца. Краткият контакт между Улай и Марина е кулминацията на събитието, продължило 736 часа и 30 минути.


На 27 април Улай ще открие своята първа изложба в България - "Аз, Другият", във Vivacom Art Hall. Организаторите от Фондация МУСИЗ съобщават, че изложбата ще представи работата на Улай през призмата на неговите междуличностни отношения, превърнали се в неразделна част от творческата му практика. Житейският опит на Улай е документиран във фотографии, пърформанси, рисунки, анекдоти и афоризми, свидетелстващи за начина, по който той изгражда отношения с всеки човек, навлязъл в неговото пространство. Ден след откриването на изложбата, на 28 април от 18.30 ч. в "Гьоте институт" артистът ще се срещне с българската си публика в разговор, модериран от кураторите на изложбата Аленка Грегорич и Теош Логар.


Кой е най-големият ви успех като артист?




- Че създадох история. Работих 20 години и бях отхвърлян от артистичната общност, галерии и музеи, защото пърформансите не бяха позволени. И заради модата на хиперестетиката. Но аз направих каквото можах и то би могло да e и боклук. Най-големият ми успех е онова, което съм направил, което беше отхвърлено, но впоследствие се е превърна в история.


Коя е по-силната медия - човешкото тяло или МTV?


- Човешкото тяло e средство във висша степен. И въобще не ми пука за MTV. Тялото като изразно средство, социално, политически, емоционално все още е най-директното и уважавано и, разбира се – неуважавано средство като медия. Ако се обърнете към онези, за които английският е първи език, пърформансът може да означава много неща, не само в изкуството. Аз свързвам пърформанса конкретно с контекста на визуалните изкуства.


В комуникацията на новото време все по-често се отказваме от телата си. В общуването в социалните мрежи например телата ни бавят, пречат ни. Когато тялото ни съвсем отпадне като инструмент за общуване, какво ще го замести?


- Това е сложен въпрос, защото силата на социалните мрежи е, че кара всички да им принадлежат. Така че онези, които работят и са в инстаграм, фейсбук и т.н., просто се манифестират като присъстващи там, общувайки с група от хора, които също искат да бъдат там. Като свързаност е. Принадлежност. Контактуване. Това е и в известен смисъл еротично събитие. Мисля, че жените са повече увлечени в това. Това е цялата сила на мобилните телефони: аз принадлежа, аз съм тук, ти си там, ние всички принадлежим, но към какво? Към този начин на общуване. Наистина ли принадлежим към това? Към света? Повишава ли качеството на обществената тъкан? Не. Даже я прави по-отдалечена.



Прекратявате връзката си с Марина Абрамович след края на последния ви пърформънс заедно – тръгвате от двете страни на Великата китайска стена, за да се съберете за последно, след което се разделяте. 20 години по-късно вие се видяхте отново на нейния пърформънс в МОМА и това се превърна в най-емоционалния момент от цялото събитие. Какво беше този момент за вас?


- Раздялата ни беше толкова естествена, колкото беше и събирането ни заедно. В Ню Йорк стана случайно – имах покана от МоМА като почетен гост. Отидох на откриването, разходих се и видях много стойностни части, включително възстановки на наши съвместни произведения. Видях Марина да стои там и ми се стори някак странно, защото тя просто повтаряше 19 пърформанса, които ние бяхме правили в 19 непоследователни дни. Но беше разделила масата на две половини и вместо мен, седящ срещу нея на дългата маса, имаше празно пространство.


И когато отидох, чудесен виетнамски артист стоеше там. Видях галериста на Марина – Шон Кели, който ме потупа по рамото и каза: "Ти си следващият." Не бях подготвен за това и ако не беше той, нямаше да седна. Но когато той ме сграбчи, си казах: "ОК, щом мога да го зарадвам, защо не?" След предния седящ Марина трябваше да се събере. Аз седнах там и ми беше малко неудобно, понеже панталоните ми бяха тесни. И когато тя отвори очи, беше изумена, че стоя там. И нейните и моите реакции можете да видите в YouTube видеото, беше неподправено и спонтанно и може би оттам идва и красотата му. Това е вероятно най-известната ни обща творба, тъй като е видяна от 30 или 32 милиона души. Никога не сме имали такъв голям успех. Но не беше планиран пърформанс, в който да реализираме някаква концепция, а просто се случи.


Какво може да се каже за тази среща като акт на изкуството?


- Тя се случи в определен контекст, в МоМА. Всичко, което се случи в МоМА, е демонстративен пърформанс и се приема за акт на изкуство. Но не, за мен не е същото. Това, което направихме с Великата китайска стена, също не беше пърформанс. Беше събитие. Авантюра.


Какво означаваха сълзите на Марина?


- За мен ли? Малко. Не искам да задълбавам, но ако гледате внимателно филма "The Great Wall Walk: Lovers at the Brink" за похода през Великата китайска стена, който беше инсцениран, защото истинската среща не беше там... Но там Марина започна да плаче, да се оплаква и да ме превръща в лошия тип. И имаше сълзи. Така че, да, тя може да прави това.


40 години преди думата Selfie да стане дума на годината според речника на Оксфорд, вие правите вашите автофотографии, автополароиди в търсене на собствена идентичност. Какво бихте казали за идентичността на света днес, в който най-популярната форма на снимане е селфито?


- Няма никаква идентичност в тази огромна консумация на шибано безсмислените т.нар. социални медии, които не са социални и които аз не използвам. Не бива това да се сравнява с моите свещени триумфални години, когато се опитвах да насоча полароида към себе си. Тогава всички тези "Fuck-your-selfie" и фейсбук боклуци не съществуваха и нито съм привърженик, нито съм част от това.


Казвате, че фотографията в същността си винаги остава на повърхността. Коя обаче е най-голямата й сила?


- Имайки предвид историята на фотографията, която сега е на около 210-220 години, фотографията създаде прозорец към света и никога не обхвана целия свят наведнъж. Ние използваме термина свят, но какво е светът никой не би могъл да отговори. Има милиарди, неизброими прозорци към света чрез средствата на фотографията. Плюс всички онези диктаторски дигитални медии - като колаж, монтаж или коктейл на това, за което уж става дума в света. Но това не е светът. А е просто позор.


"Аборигенска Австралия", 1979 - 1997

© Улай, Личен архив

"Аборигенска Австралия", 1979 - 1997


Да си представим за миг, че човечеството възстанови функциите на амфитеатралните спектакли на Колизеума в Рим. Бихте ли участвали на арената? В каква роля?


- Не бих участвал в Колизеума в Рим, защото има много лоша история. Християни, убивани от лъвове или гладиатори – това не е много хуманна част от историята. Не, никога не бих участвал в Колизеума, освен ако не предизвиквам лъв.


Какво научихте за човека чрез общуването си с транссексуалните хора и травеститите преди години в Амстердам?


- Бях много ангажиран с идеята за смяната на половете и различните куиър хора. Аз самият бях такъв и се появявах в такъв вид на публични места, и то не само в контекста на изкуството. Това беше във времето, в което хомосексуалните и въобще хората с нетрадиционна сексуална ориентация трябваше да бъдат подкрепени от различни хуманитарни организации, за да може по-късно техните права да бъдат защитени и от закона – например в Холандия.


Когато някои видове женски риби дълго време не успяват да открият мъжка, за да се размножат – те сами се трансформират в другия пол. Защо според вас такава възможност не е предоставена на човешкото същество по природа? А защо мъжките бели змии имат два пениса?


За една от изложбите си с фотографии на бездомници срещате самите бездомници с публиката. Какво променят подобни срещи в територията на изкуството?


- Контакт, грижа, интерес. Не знам дали може да се отнесе към моята изложба, направих го през 1992 г. в галерия Baghoomian в Ню Йорк, където преди това бях направил лайфстайл полароидни портрети на 36 бездомни афроамериканци, озаглавени "Can't Beat the Feeling: Long Playing Record". За същата изложба успях да вкарам 36 бездомници в галерията за откриването. Те стояха на същото място, където бяха изложени и портретите. Хората се разхождаха и естествено – първоначално бяха фокусирани върху портретите и аз обърнах внимание, че същите хора, които съм снимал, присъстват. И предложих на бездомните да носят силиконовите чаши с надпис "Обичам Ню Йорк" и да ги напълнят догоре, защото там хората започнаха да водят разговори с тях. На улицата те просто подхвърлят монета и ги отминават, без да разменят нито дума. Това беше голям пробив. Не мисля, че сме променили ситуацията като цяло, но това беше много хуманен подход, който стоеше на върха на изложбата.


От какво е породен интересът ви към маргиналния, различния, по-слабия на пръв поглед човек?


- От съчувствието ми към него. Вярвам, че маргиналите, бедните, слабите имат много повече връзка с реалността и с истината. Докато по-богатите и по-висшите просто се шляят безцелно около нас.


Във вашите пърформънси с Марина Абрамович границата, която се стремите да не прекрачвате като артисти – това е болката. Кои граници обаче успяхте да преодолеете заедно? В изкуството? А в живота?


- Никога не сме правили нищо с болка, нито сме демонстрирали болка, защото имахме правило, което стана патетично и глупаво. Тези пърформанси не са заради патоса. Можех да превключа от психиката и емоцията и да се превърна в обект, който не е жив и не страда от никаква болка. Просто демонстрирах какво според мен или нас беше важно - със средствата на творбите, в които има взаимодействие. И това, което сме правили ексклузивно, беше да демонстрираме драматичните страхове на връзката, взаимоотношенията.


"Дюни"q 1973

© Улай, Личен архив

"Дюни"q 1973


Вие сте роден на 30 ноември. Марина Абрамович – също. Други световно значими артисти - Кристо и Жан Клод, също са родени на една и съща дата. Какво означава това?


- Не знам, питайте жена ми, тя се занимава с астрология и подобни неща. Да, ние сме родени на една дата и в един и същи месец, но не и една и съща година. Марина е с три години по-малка. Аз съм роден 1943 г., а тя – 1946 г. Но този факт беше като покана. Марина беше самостоятелен артист, който вършеше работата си много добре, аз също бях самостоятелен артист, който си прави нещата много добре. Поканата да правим неща заедно наистина беше фактът, че сме родени на една дата. Това значеше много. По-късно поради това ние задълбахме в нумерологията. Но там, като събереш дата, месец и година на раждане, се получава число. Ние имахме различни числа. Това беше двигателят към нумерологията – докъде моите числа кореспондират с нейните. То е като и-чинг. Имаш конкретен въпрос и хвърляш монетите или пръчките и ако получиш негативен отговор, трябва да го приемеш. Ако го приемеш и се опиташ да го заобиколиш, тогава подсилваш себе си. Това ни каза нумерологията – да приемем хвърлянето на заровете и резултата от тях, положителен или отрицателен. Това беше може би най-голямото предизвикателство.


Но в един определен момент вие сте били като сиамски близнаци.


- Не бих казал така. Сиамските близнаци са патологична анатомична деформация. Не. Ние бяхме повече симбиозни близнаци. Симбиозата е много мощна и се случва предимно между мъжко-женски двойки. Симбиозата е много силна биологична зависимост, която расте в посоката на тази биологична зависимост. Преживяването, което имахме, когато се разделихме през 1988 г., беше като да изпиташ твоята собствена малка смърт по отношение на другия.


Веднъж снимах сиамски близнаци в музей на анатомията, беше изненадващо красива снимка, скелет на сиамски близнаци. И да, за определено време ние се идентифицирахме с тази снимка, но, разбира се, никога не сме били сиамски близнаци, бяхме отчасти противници. Важното в нашата работа беше именно различието. Имаше мъж и жена и ние сме борехме един с друг, отивайки толкова далеч, че да се нараним или да се объркаме. Всичко това бяха отворени краища и ние не знаехме какво ще стане, това беше и идеята – не знаехме какво правим и какви ще са последствията от това.

Коментари (13)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на 2.5
    2.5
    Рейтинг: 1937 Весело

    “артистът ще направи разговор с българската си публика, модериран от кураторите на изложбата Аленка Грегорич и Теош Логар.”

    :-)
    Интервюто е меко казано “странно”, в тази част, която зависи от интервюиращия!

    I Want To Believe
  2. 2 Профил на Xumpomo name
    Xumpomo name
    Рейтинг: 620 Неутрално

    обаче пърформънса продължава напред
    https://www.youtube.com/watch?v=IMbQ_k_RJj0

    Birds of a feather flock together.
  3. 3 Профил на асен георгиев
    асен георгиев
    Рейтинг: 840 Весело

    аман от хитреци, които продават лудостта и ексхибиционизма си като изкуство на полезните идиоти!

  4. 4 Профил на Вонин
    Вонин
    Рейтинг: 772 Неутрално

    До коментар [#3] от "асен георгиев":

    Никога НЕ СЪМ го чул тоз убавец...

    Аз не съм лош - просто съм ПРОЗОРЛИВ! ЕВРОПО, събуди се! https://www.youtube.com/watch?v=_rVSwXloXoM https://www.youtube.com/watch?v=Sp_LA2qE4aM
  5. 5 Профил на Nozo No
    Nozo No
    Рейтинг: 382 Неутрално

    Ми да тук и електронни издания и телевизии го пробутват непрекъснато вече колко време, щото говори за политика. Пък в нито една медия без няколко блогъри и малки сайта не се отрази идването на един от най-продаваните автори в света, защото не е елитарен и "странен" и те така по въпроса за отразяването

  6. 6 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4012 Неутрално

    До коментар [#5] от "Nozo No":

    За кой става дума?

    klimentm
  7. 7 Профил на Pontif New Dnevnik SUCK
    Pontif New Dnevnik SUCK
    Рейтинг: 2270 Неутрално

    Когто "творецът" си прави селфи с полароид - свещено. Когато аз си правя селфи с телефона - простащина. Хм!
    Той търсел себе си. А аз си търся уя и явно затова ме мисли за простак.

    California Über Alles
  8. 8 Профил на Nozo No
    Nozo No
    Рейтинг: 382 Неутрално

    До коментар [#6] от "klimentm":

    Брандън Сандърсън беше в България края на миналия месец - 27 март за 2-3 дни, който се интересува малко знае че в момента в световен мащаб той е в 3-ката на най-четените автори на фентъзи и в топ 20, ако не и в топ 10 на най-продаваните въобще при положение че няма филми и сериали за допълнителна реклама като Мартин например(все пак няма какво да се лъжем, че преди ултра хайпа по Got на HBO, феновене на Песента бяха доста по-малко, не казвам че не е страхотна книга), издава доста заглавия и непрекъснато има преиздаване и допечатки, дори в България има издедени почти всичките му книги без 2 и една поредица, което говори че дори и тук се купува

  9. 9 Профил на БС2003
    БС2003
    Рейтинг: 334 Разстроено

    Всички тези пърформанси, инсталации и обаковъчна дейност ми се виждат крещяща глупост, която има толкова общо с изкуството колкото общо с него има една въдица за шарани. Тяхното размножаване по света и големите пари, които се дават за тях - всичко това е за мене признак за ивилизационен упадък в навечерието на ядрената катастрофа, която ще ги помете, но не само тях, за жалост. Историците могат да кажат дали става дума за закономерност, характерна за обречените общества или не като направят сравнение с други загиващи цивилизации през други периоди от миналото.

  10. 10 Профил на Бай Благой
    Бай Благой
    Рейтинг: 571 Неутрално

    "От двете страни на Великата китайска стена"

    Глупости. Стената има толкова много разклонения и съвсем отделни сегменти, че не можеш да кажеш, че има "две страни".

    Ама като за "перформанс" звучи много поетично...

  11. 11 Профил на осмоъ
    осмоъ
    Рейтинг: 443 Весело

    част от артистичното умение е и да можеш да си намериш подходяща публика, и да знаеш как да и задържиш вниманието.

  12. 12 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4012 Неутрално

    До коментар [#8] от "Nozo No":

    Благодаря,наистина не знаех.

    klimentm
  13. 13 Профил на tamada
    tamada
    Рейтинг: 910 Неутрално

    "40 години преди думата Selfie да стане дума на годината според речника на Оксфорд, вие правите вашите автофотографии..."

    Доста неумел опит да обявите за новаторство нещо, което е било съвсем обикновено още преди Улай.
    Първите патенти за самоснимачки са още от началото на миналия век - някъде към 1901. Това е повече от век преди речника на Оксфорд да обяви, каквото е обявил. Само че са били отделни устройства. А когато започват да ги вграждат направо във фотоапаратите Улай още не е бил роден. Фотографските селфита се правеха с милиони далеч преди да се появят смартфоните.

    Да не говорим пък, че когато Леонардо, Рафаело, Дюрер, Рембрандт и много други са си правели автопортрети... то още нямало даже речник на Оксфорд.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK