Георги Линев от Kan Wakan: Искам всеки наш концерт да е изненада

Георги Линев от Kan Wakan: Искам всеки наш концерт да е изненада

© Личен архив



За пръв път чух Kan Wakan, когато мои приятели ми показаха клипа на песента Are We Saying Goodbye, който е сниман от барабаниста на Arctic Monkeys, Мат Хелдърс. Атмосферата, чувството и хармонията на музиката ме подлудиха - маниакално преслушах всичките им песни, започнах да чета статии за групата и не можех да повярвам, че композиторът е българин.


Георги Линев заминава за САЩ като дете през 90-те години и за пръв път се връща в България преди 2 години за концерт с Kan Wakan. Първоначално иска да стане футболист, но след тежко заболяване интересът му се насочва към музиката. Творчеството на Kan Wakan е описано като "кинематографичен минимализъм" в статия на Where The Music Meets, а тройният албум, озаглавен Phantasmagoria, който той завършва в момента - като "разбиващ жанровете труд" от списанието Ones To Watch. На 27 април излезе първият видеоклип от Phantasmagoria - Still Feather, а на 21 май българската публика ще може да чуе албума на живо в Sofia Live Club. Пред "Дневник" Линев разказва, че амбицията на Kan Wakan е всеки концерт да е изненада, която включва различен състав от музиканти.



Преди 2 години казахте пред "Дневник", че искате да продължите да работите с оркестър. Това промени ли се с новия Ви албум?




- Работих с оркестъра на Софийската филхармония. Горе-долу в половината от парчетата в албума участва и оркестъра, с който записвахме в София преди 1 година. Също така работих с тях върху новия албум на Рут Колева, който в момента завършваме и на който аз съм продуцент. Някои от тези музиканти ще участват в предстоящия ми концерт в Sofia Live Club на 21 май.


Има драстична промяна в състава на Kan Wakan от миналия албум до сега. Как се запознахте със Saigo, Рейчъл Фанън и Ел Олсън, които участват в синглите, които излязоха от новия Ви албум?


- По принцип в състава на живо винаги има промяна, понякога всеки концерт е различен, защото това е част от концепцията на този проект - винаги да има гости, винаги да има нещо различно и в записаната музика.


Запознах се със Saigo, Рейчъл Фанън и Ел Олсън в Лос Анджелис, където живея и записвам от дълго време. Saigo е мой много добър приятел, с когото свиря отдавна и съм продуцент на неговата музика. Рейчъл Фанън е известна певица от Лос Анджелис, която обожавам и съм ходил на нейни концерти в квартала Echo Park. Много ми харесва нейният начин на пеене и гласът й и я попитах дали иска да участва в моя нов албум, тя се съгласи, направихме някои неща, които много ни харесаха и оттам нататък продължихме да работим.


Тя беше на турне с друга група във Франция миналата година по същото време, когато аз бях в София и така се съвпаднаха нещата, че имаше възможност да дойде за няколко дена в София, за да участва в концерта в "Терминал 1" и да се разходим малко из града, да й покажа София. Снимахме и едно видео за сингъл, който още не е излязъл.


Това, което искам да направя с Kan Wakan, е всеки един концерт да е по-различен, да е като изненада - да не се знае кои ще участват, както е с албума. Аз вече съм пуснал няколко парчета като сингли и, разбира се, не мога да кажа всичко, което ще бъде включено вътре. Само мога да кажа, че най-хубавите неща са запазени за албума.


Как реагират музикантите, когато ги доведете в България?


- Много се кефят! Всичките искат да се върнат обратно и идват тази година пак - всички, които бяха там миналата година, както и други мои приятели от Бразилия, Англия, Лос Анджелис... Много им харесва в София, много им харесват хората, храната, града. Харесва им, че могат да пият бира навън. Харесва им музиката и музикантите, с които свирим в България, които са мои много добри приятели вече от 2 години.


Как се решихте да направите троен албум - казахте, че сте го записвали в продължение на 3 години?


- Не мислех да правя троен албум първоначално. Това щеше да бъде албум с осем-десет парчета, но започнах да записвам с Ел Олсън и много ми харесаха нещата. След това се запознах с Рейчъл и почнах да записвам с нея. Просто имаше един период от около година, когато записвах адски много музика и всичко ми харесваше много. Някакси усетихме, че това се превръща в нещо извън себе си и имаше смисъл да продължа да гоня това, което чувствах като правилния път. Записах горе-долу 25-30 парчета.


Исках всичките да излязат, но няма как. Най-лесният начин да се организират, за да имат смисъл в албума, беше това. Всяка една част си има концепция, но е и малко по-различна като усещане, като чувство и е с различни гости. Като се чуят парчетата в този ред, всичко започва да придобива форма и цялост.


В една Ваша публикация написахте, че "Кълбата са гравитацията са идеите за Kan Wakan." Какво означава това за Вас?


- Гравитацията е посока, която директно възприемаме като тежест. Когато усетим, че някоя идея има тежест, може би усещаме притеглянето, което тя създава. Сферите не се държат от ъгли и ръбове, а от вътрешна сила и равно разпределяне на маса около център. Когато една сфера расте, тя го прави навън във всички посоки. Може би идеите са като планети, привличането, което имаме към тях, притеглянето, което те упражняват е като гравитация. По този начин кълбото символизира идеята и въздействието ѝ.


Какво Ви влече към филмовата музика?


- Винаги съм обичал да ходя на кино, още от много ранна възраст, а по-късно разбрах, че главната причина да съм толкова привлечен, е музиката. Много от това, което дава допълнителна дълбочина на героите и емоционална арка на филмите, идва от много внимателно, трудоемко и изкусно изпълнени музикални композиции, които понякога са толкова фини и фонови, че не биха били забелязани. Но ако гледаш филма без тях, той бързо губи голяма част от идентичността си. Когато открих филмовата музика, това беше много важна стъпка за мен. Влюбих се в композирането и в изкуството да превърнеш музикалните идеи в истински истории, както и обратното.


Композитори като Филип Глас, Вангелис, Енио Мориконе и Джеймс Нютън Хауърд се превърнаха в огромно вдъхновение за мен. Едно от първите неща, които хората казват за музиката ми е, че мислят, че е кинематографична и лесно се отдава на визуализации. Не мисля, че е напълно умишлено, но може би има нещо подсъзнателно, което ме кара да създавам музика, която би могла да бъде възприемана естетически филмова.


Планирате ли други филмови проекти скоро?


- Да, в момента завършвам няколко други проекта първо, както и албума на Рут, и моя албум, и няколко парчета от в новия албум на Moses Sumney, който ще излиза тази година, и завършвам албум на Иво Димчев. Филмът, по който работих преди две години и сега излиза, Dead Draw, ще бъде тук (разговорът се провежда по телефон от Калифорния - бел. ред.) на Newport Film Festival след една седмица. Първо искам да завърша нещата, по които работя от дълго време и след това малко ще си почина и ще помисля за нови проекти.


Каква е историята зад последния Ви сингъл Still Feather?


- Това беше първото парче, което записах със Saigo за този албум. Идеята за песента дойде преди 3 години. Той беше в моето студио, работихме върху неговия албум. В средата на сесията аз засвирих на пианото и решихме "Това веднага трябва да го запишем, защото много ни кефи!" А после го оставихме за година и половина, изобщо не го чух и не бях работил върху него. По-късно, когато останалите парчета от албума почнаха да придобиват форма, се върнах към това парче и го завърших. То се превърна в една от най-любимите ми песни в албума.



Каква е разликата между музикалната сцена в Америка и тази в България?


- Това, което ми прави впечатление е, че хората в България просто чувстват музиката по-силно и реагират по-добре, защото в Лос Анджелис и градовете, в които съм свирил има адски много хора, много турнета, много групи и хората са свикнали да има адски много артисти и популярни групи, които идват тук всеки ден. Има много фестивали... Трудно е да ги впечатлиш и да им покажеш нещо ново, което да ги накара да кажат: "О, това наистина ни вълнува!" И, може би, до някаква степен, дори да чуят нещо, което много им харесва, не реагират по същия начин.


Докато в България всеки път, когато съм свирил, имам чувството, че хората наистина усещат и оценяват това, което им харесва. Показват, че им харесва и си личи, че са в настроение, когато забележат, че нещо е направено с любов и е вложен труд.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Джонджо
    Джонджо
    Рейтинг: 434 Неутрално

    Интересни аранжименти

  2. 2 Профил на 100jan
    100jan
    Рейтинг: 381 Гневно

    "Дневник", недопустимо е в един текст на български да има думи с друга азбука. А ако все пак това се прави, то е задължително под линия да се превежда думата. Ама това уж се учи в училище... Толкова ли няма във вашата редакция хора с поне основно образование?

    Иначе представяте ли си какво ще стане, ако започнете да слагате думи, написани на японски, арабски или грузински? Макар че, сега като се замисля, какво ви пречи да го направите. Да не би случайно да ви пука за правилата в езика? Почти всяка ваша статия е написана неграмотно.

    "Дневник", имате нужда не от модератори, а от редактори.




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK