За книгата като любов и изкуство и една необикновена книжарница

Мерхдад Заери - фрагмент от корицата на Heut um Halbzwei, книгата му с Питър Шенк

© Merhdad Zaeri

Мерхдад Заери - фрагмент от корицата на Heut um Halbzwei, книгата му с Питър Шенк



В хайделбергската книжарница на Büchergilde Gutenberg ходя често и с удоволствие. Знам, че там винаги ще попадна на нещо вдъхновяващо – великолепно издание на книга, тефтер с красиви илюстрации, календар, авторски картички. Още с влизането в книжарницата ми става уютно, управителят Петър Шенк почти винаги посреща с въпроса "Ще пиете ли едно кафе?". И така се случва, че покрай кафето и разговорите за книги, почти винаги се присеща да разкаже и по някоя чудна история, която после дълго ме занимава. Така се роди идеята за това интервю, в което моите въпроси като че по-малко питат и повече подсещат. И то е защото, интересните истории, пък и не само те, рядко се ловят на въпроси.


От кога сте в Книжната гилдия? И как започнахте?


- От точно двадесет и три години. Навремето работех в научен институт, занимавах се с въпросите на образованието. Но в един момент спря финансирането за смислените проекти. Това стана, защото социално-либералната коалиция загуби на изборите, и аз се насочих към университета, реших да ставам професор по социология в Хамбург. Тогава ми се обади председателят на Конфедерацията на немските профсъюзи и ме попита [на немски диалект, който не подлежи на превод тук]: "Искаш ли да поемеш Книжната гилдия, защото иначе ще трябва да я закрием". Първата ми реакция беше: "Ха, притрябвал ми е тоя скапан бизнес!" Познавах задругата и не я намирах за никак атрактивна. Човекът ми даде време да помисля и аз помислих. Работата е там, че преди да стана научен сътрудник бях учил за словослагател и "черното изкуство", или изкуството на книгопечата, ми беше голяма страст. Седнах и за четиринайсет дни написах нова концепция за задругата, която след това и реализирах. Идеята ми беше да отворя Гилдията и за останалите читатели, тогава бизнесът беше от затворен тип, човек трябваше да стане член, за може да си купи от изданията. А според мен беше важно да имаме Книжната гилдия "Гутенберг" от една страна, но и традиционни книжарници от друга, така че и ‘обикновените’ читатели да виждат какви великолепни книги правим.




Петър Шенк

© Радмила Младенова

Петър Шенк


Какво представлява Книжната гилдия? Тук не става дума за обикновено издателство.


- Гилдията наистина е единствена по рода си. Създадена е първоначално от печатари и словослагатели в Лайпциг, града на печатниците, през 1924 г. Те виждат, че хората нямат пари, че цените на книгите са станали непосилни и си казват: "Ще направим задруга, в която книгите ще се изработват по всички правила на занаята, но ще са на достъпни цени." Тази основополагаща идея е водеща за гилдията и до днес. Държи се на красиво оформени книги, което не значи просто книги с хубава корица. Тук се гледа шрифтът да е подходящ, хартията да е качествена, печатът да е както трябва, типографията да подканя към четене. Все важни критерии за хората, занимаващи се с книги.


Книжната гилдия е и издателство, и задруга.


- Точно така. Гилдията е дотолкова издателство, доколкото винаги се е стремяла да развива проекти, които нямат еквивалент у другите издателства, но в основата си е задруга, и се е запазила като такава и до ден днешен, не е книжен клуб, а членска организация. Човек може да си купи книги на Гилдията само ако е неин член. Защо? Защото предлагаме издания, които са на достъпна цена, която – благодарение на закона за фиксираната цена на книгата – е по-ниска от цената на същите книги в обикновените книжарници.


Илюстрация на Мерхдад Заери

© Merhdad Zaeri

Илюстрация на Мерхдад Заери

В Швейцария отмениха този закон, тези идиоти, при това напълно съзнателно. И какво се случи? Много от книжарници там загинаха, изчезнаха и малките издателства. Вече не се издава онова разнообразие от литература. Имат три или четири концерна, които решават какво да се печата и съответно цените на книгите се вдигат. Имаше една инициатива на ЕС за отмяната на закона за фиксираната продажна цена с Германия, за книгите се говореше като че да са автомобилни гуми. Тогава всички партии казаха: "Не, не и у нас!", от християндемократите до социалдемократите, левицата няма нужда да я споменавам. И ако сега решим да направим изданията на Гилдията достъпни за всички купувачи, ще се окажем в нарушение на този закон. В същото време ще действаме и в разрез на правилата вътре в самата Гилдия. Нашите членове са длъжни да си купуват от книгите ни, за да може задругата да просъществува.


Колко души членуват в Книжната гилдия?
- В златните години на Гилдията е имало 300 000 члена. В момента – заради някои появили се междувременно проблеми – броят на членовете е 70 000.


И какво се очаква от всеки член?


- Няма членска такса, но затова пък всеки член се задължава да купи четири издания на годината.


Виждам тук една чудесна поредица с романи WeltleseLesereisen ins Unbekannte* (*Световно богатство – литературни странствания из непознатото, бел. ред.), издавана от Илия Троянов. Как се стигна до нея? Вие замесен ли сте по някакъв начин?


- Да, това са романи, които се издават за първи път на немски език. Троянов е луд на тема книги, в най-добрия смисъл на думата. Обикаля по целия свят и открива автори, които са напълно непознати за немската публика. По негова препоръка книгите им влизат в каталога на Гилдията, ето веднага мога да препоръчам романа "Слънцетърсачът" на ганайския писател Койо Лайнгс. Всъщност всичките заглавия в поредицата на Троянов си заслужават. Лично аз нямам отношение към процеса на работа, с това се занимава редакторският ни отдел във Франкфурт.


Поредицата, водена от Илия Троянов

Поредицата, водена от Илия Троянов


Вие сте проучвал историята на Гилдията. Какво се случва по време на Националсоциализма?


- Темата наистина е интересна. През 1920-те години Гилдията е едно от общо 47 литературни задруги в Германия. И се питах, какво ли са направили нацистите с останалите. Оказа се, че запазват "Бертелсман", сега това е голям концерн, неговата функция е била да снабдява войниците на фронта с литература. Опитват се да запазят и Гилдията. Защо? Защото по това време тя е най-успешната литературна задруга, трябва да добавя, че била и доста анархистки настроена. Повечето литературни задруги се числели към различни партии – на социалдемократите, на комунистите, на свободните либерали. Гилдията обаче държала на своята независимост.


Ще дам и още един пример: в едно от списанията на Гилдията от 1926 г. открих статия за модерната архитектура в САЩ. И се запитах, какво общо има това със задругата? В статията става дума за стила баухаус, за модерни сгради в САЩ. Материалът започва така: "Наясно сме, разбира се, че се занимаваме с едно капиталистическо общество. Но трябва да му признаем на това общество, че умее да строи." Този възторг от нови, прогресивни идеи винаги е бил отличителна черта на Гилдията, и нацистите правят опити да си присвоят успеха й.


За книгата като любов и изкуство и една необикновена книжарница

© Merhdad Zaeri

През 1933 г. обаче редакторският отдел се мести в Цюрих и праща писмо до членовете си, в което им съобщава, че това, което е останало в Германия, няма нищо общо с Гилдията. Тогава, в рамките само на година, от 100 000 броят на членовете намаляват на 18 000. Може да се каже, че Гилдията няма кафяво петно в историята си и е видно, че членовете й са били доста осъзнати политически. Фашистите създават своя Книжна гилдия, под ръководството на Макс Бартел, но тя пропада, чисто и просто не остават четящи хора. Големият успех се мести в Швейцария. Там Гилдията се превръща в убежище за много писатели и в края на Втората световна вече е най-голямото швейцарско издателство.


А сега Гилдията присъства ли в Швейцария?


- Опитваме се да работим и там. Все пак Швейцария е била особено важна за нас. Но е трудно, защото там не важи споразумението за фиксираната продажна цена.


В Манхайм работите с аналфабети (хора, които не знаят да четат и пишат - бел. ред.). Какво се случва с този проект?


- Гилдията винаги се е занимавала с просветна дейност. За нас е важно да насърчаваме образованието и то отдолу нагоре. Основахме един клуб, "Светът на книгите" се казва, на който съм председател и чрез който подкрепяме проекти, инициирани от сдружения и училища от цяла Германия. Целта ни е да подпомагаме деца, които в дома си нямат досег с книги, родителите им не им позволяват да държат книга в ръцете си, защото се страхуват, че това ще ги вкара в допълнителни разходи. Работим и с деца на имигранти.


Последният ни проект е насочен към аналфабети. Както вероятно знаете, в Германия близо осем милиона души спадат към тази категория. В случая става дума за възрастни хора, които в един момент си казват: "Ако сега не седна да се ограмотя, никога няма да успея да образовам и децата си." И всеки от тях се зарича, че щом се научи да пише, ще сложи на хартия първата си история. От тези най-първи истории направихме и книга, нарича се
"Домати във ваната– истории от възрастни, покорили света на четенето и писането". Сега през април ще излезе и в каталога ни. (История от "Домати във ваната" може да прочетете в края на текста.)


Вие също пишете книги. За кого?


- Така е. Преди четиринайсет години открих един илюстратор, Мерхдад Заери, иранец, на когото исках да помогна, да го въведа в средите на тукашните издатели. Тогава двамата решихме да направим поредица, да издаваме по една книга на година, която той да илюстрира. Първата книга посветих на внуците си. На тях всяка година им изпращам за рождения ден по едно стихотворение, в което се разказва за паметните събития, случили се през годината. И в тази първа книга, която направихме със Заери, включихме стихотворенията, които съм пращал на внуците си от раждането им до първи клас. Заери я илюстрира с много любов, и книгата имаше невероятен успех.


Илюстрация на Мерхдад Заери

© Merhdad Zaeri

Илюстрация на Мерхдад Заери

А как открихте Мерхдад Заери?


Един ден пред книжарницата спря такси и от него излезе средно висок мъж, чернокос, дългокос, обиколи таксито, отвори вратата на книжарница, огледа помещението и възкликна: "Тук са, всичките са тук!" Реших, че му хлопа дъската. Той се качи обратно в таксито и си замина. Какво друго да си помисли човек?


След два-три дни се появи отново в книжарницата. Издразних се, помислих си, какво прави тоя особняк тук, предложих му кафе, а той възкликна: "Кааафееее! Колкооо прекрасноооо!" Отиваше при всяка книга, разгръщаше я и въздишаше, ето така: "Аааааааа!" И аз пак си помислих, тоя е тотално превъртял.


А каква всъщност е предисторията: Заери бил на панаира на книгата във Франкфурт, където открил щанда на Гилдията и моментално станал член, толкова бил въодушевен. Освен това решил, че нашите книги ги има само във Франкфурт, затова и реакцията му: "Тук са, всичките са тук!", като съгледал книжарницата ни. Така встъпи той в Книжната гилдия в Хайделберг, така започна и едно голямо приятелство.


"Доматите", една история от книгата "Домати във ваната"


Когато се събудих вчера, все още се чувствах уморен като куче и едва се дотътрих до метрото, за да ида на работа.


Когато пристигнах на работа, шефът ми вече ме чакаше, защото предния ден бях забравил да насадя доматите.


Тук трябва да кажа, че работя в градина. Работата е тежка, но аз знам къде може да се скатае човек.
Днес не ми е ден, помислих си отначало вчера, защото, докато си лежах в скривалището и наблюдавах залеза, изведнъж шефът ми се появи. И малко след това експлодира луната.


Шефът ми беше толкова ядосан, че от яд скочи върху доматите, които все още не бяха засадени. При това се подхлъзна и падна върху дъното на панталоните си. Не можеше повече да се изправи и се наложи да извикам линейка. И ето, че се оказа един хубав ден за мен.

Ключови думи към статията:

Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 270 Неутрално

    Много хубав материал. Иска ми се и у нас да има такава гилдия, ако все още няма, която да предлага книгите на достъпни цени, защото в момента повечето от тях са безбожно скъпи спрямо доходите на повечето хора. По времето на социализма не знам какво разнообразие е имало, но тогава книгите са били изключително достъпни и се е четяло наистина много, както и през 90-те години на миналия век. В последно време не знам какво им стана на издателствата, но повечето им заглавия започват от 12-13 лв. и достигат 19-20 лв. - и в такава ситуация човек се чуди книга ли да си купи или хляб. Да, библиотеките са някакво решение, както и безплатните е-книги, но нито едните, нито другите могат да обхванат в пълнота всичко, което излиза на пазара в един приемлив срок. Повечето запалени читатели предпочитат да си купят книгата, ако трябва след това и да я препродадат на загуба, но да си е тяхна. Поне моето мнение е такова.

  2. 2 Профил на 7777
    7777
    Рейтинг: 2143 Неутрално

    Действително, страхотен материал. Ако се основе такава задруга в България, на принципа всеки член купува по четири книги годишно, веднага ставам член. Сещам се за още стотина приятели и познати, които веднага биха се включили. Качествената книга е голямо удоволствие.

    A man without faith is like a fish without a bicycle.
  3. 3 Профил на 2.5
    2.5
    Рейтинг: 2332 Неутрално

    Илюстрациите наистина са много читави.
    Германците имат традиции в това изкуство, които нямаме тук, а доколкото съществуваха се съсипаха през последните години...

    I Want To Believe
  4. 4 Профил на Ridiculous Върнете стария сайт!
    Ridiculous Върнете стария сайт!
    Рейтинг: 842 Неутрално

    Действително, страхотен материал. Ако се основе такава задруга в България, на принципа всеки член купува по четири книги годишно, веднага ставам член. Сещам се за още стотина приятели и познати, които веднага биха се включили. Качествената книга е голямо удоволствие.
    —цитат от коментар 2 на 7777


    Бройте ме и мене ;-)

  5. 5 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1099 Неутрално

    До коментар [#2] от "7777":

    викаш ако некой друг направи то тогава и ти....впрочем ти кво четеш в момента?
    възползувам се от този си кументар да придупредя че четенето е вредно за вашето здраве и да направя питането защо се публикуват таквизи опасни матириали в национална газета?

  6. 6 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1099 Неутрално

    До коментар [#4] от "Ridiculous Върнете стария сайт!":

    браво за ника брадчед.ако искаш и аз можеме да те броиме за довечера дето се сабираме да се напиеме в една бирария ако не сме минали под масата дотогази





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK