Орнитологът Стоян Николов: Държавата трябва да компенсира щети от вълци

Орнитологът Стоян Николов: Държавата трябва да компенсира щети от вълци

© Цветелина Белутова, Капитал



Цяла колония белоглави лешояди беше изтровена в района на Кресненското дефиле тази пролет. Причината: незаконно използване на отрова.Това се случи след 15 годишни усилия и работа на експерти да върнат вида в региона. Случаят предизвика силна негативна обществена реакция, но въпреки изричното настояване на екоминистерството за спешно разследване от МВР, виновни и санкционирани няма. Так за пореден път останаха без отговор редица въпроси. Защо няма заловени, до какво водят подобни престъпни практики, защо е важно да си върнем този вид в природа, защо няма нито един санкциониран за отравяне на хищници и защитени видове в България, как може да се предотвратят подобни случаи, които се оказват по-скоро редовна практика по света и у нас.


В миналото в България са се срещали често и четирите вида европейски лешояди. В момента брадатият лешояд е напълно изчезнал от нашата природа, а е символ на природозащитата, негов е силуетът на знака за защитена територия. Черният лешояд вече не гнезди у нас, а египетският е с тревожна тенденция на популацията. В момента можем да кажем само за белоглавия лешояд, че е в относително добро състояние.


По темата "Дневник" разговаря с доктор Стоян Николов, който е ръководил проекта "Помощ за египетския лешояд" и от години полага усилия и време за възстановяването на лешоядите в страната ни. Българско дружество за защита на птиците носи на логото си лешояд. Организацията работи за опазването на емблематичните птици още от създаването си, вече почти 30 години.




При трагичния случай в Кресна, обществото реагира масово негативно. Реакцията е обнадеждаваща, но е важно да разберем какви са точно корените на проблема?


– Всъщност в случая никой не иска да убие лешоядите. Те са жертва на конфликта човек-хищник. Местните животновъди търпят загуби от вълци и, опитвайки се да намерят решение, прибягват към използването на отрови – нелегален и неселективен метод, който нанася чудовищни поражения на биоразнообразието, а често и на хората. Умират много диви и домашни животни, които не са обект на този конфликт.


Трябва да е ясно, че тровенето е порочна и незаконна практика, която нанася много повече вреди, отколкото помага – то е престъпление не само към природата, но и към човека и трябва да се наказва подобаващо.


Как точно тези практики са опасни за хората?


– Лешоядите и други защитени от Закона за биоразнообразието видове загиват, изпълнявайки своята функция – те поглъщат отровни примамки и трупове на отровени животни. Често жертва стават и овчарски и ловни кучета. Животните невинаги умират на мястото на тровенето, а понякога в агония на километри разстояние. След като трупът се разложи, отровата отива в почвата и във водата. Това е опасно и за хората, защото някой може да събере гъби от това място.


Съществува ли този проблем и в други региони, а и в други държави?


– Проблем е потенциален навсякъде, където има проблем с вълците и други хищници. Не е случайно, че отровите са заплаха №1 за лешоядите.


В съседна Гърция проблемът дори се е трансформирал в конфликт между хората – когато ловни кучета станат жертва на отровни примамки за вълци, поставени от овчари, на свой ред ловците отмъщават като тровят овчарските кучета, после овчарите търсят възмездие и така до безкрай - като едно дяволско perpetuum mobile.


Как трябва да се търси решение на проблема с отравянето?


– Проблемът има твърде дълбоки социо-икономически и дори културни корени, справянето с него е изключително трудно, изисква дългосрочна и мащабна работа от страна на неправителствения сектора, но и навременен контрол от властите.


Добър пример за съществени крачки в това е Испания, където популациите на лешоядите се увеличават значително. Там има изградена национална стратегия, работна група и база данни за борба с отровите.


В някои региони се прилага практиката за лишаване от субсидии на фермерите, в чиито земи се използват отрови и ловците – от право на лов, ако е частна ловна площ. Въведени са алтернативни методи за смекчаване щетите от хищници чрез даряване на расови овчарски кучета и компенсиране на загубите. Води се мащабна комуникационна кампания, и службите за опазване на природата разполагат със специални кучета за откриване на отровите.


Можем ли да взаимстваме примера им?


– Да, по тези стъпки вървим – вече и у нас имаме обучено куче , което е неизменен член на екипа на дружеството ни. Сериозен проблем е, че министерство на земеделието не компенсира загубите от вълци, както компенсира други загуби от болести например. А сравнени с други доплащания на фермерите от националния бюджет, сумите биха били нищожни.


Орнитологът Стоян Николов: Държавата трябва да компенсира щети от вълци

© БДЗП


Възможно ли е в Кресна да се използва добрия пример от други региони, за да се справят местните и държавата с отровите?


– За съжаление никъде няма гаранция, че подобен инцидент не може да се повтори. Много важно е да се работи тясно с местните общности и с властите. Видя се, че институциите нямат достатъчен капацитет за реакция при такива инциденти. Има колебания за това кой взема пробите, кой ги изпраща за изследване и къде, кой плаща разходите.


Необходимо е изграждане на стройна система подобна на тази в Испания за реакция при такива случаи. Освен на местно ниво обаче са необходими и стъпки на национално ниво – да се предвидят мерки за намаляване на конфликта с вълка, включително компенсиране на загубите.


Полагате огромни усилия и ресурс да върнете лешоядите в България. Защо е важно това?


– Лешоядите, освен величествени и екзотична част на дивата природа, са много полезни птици – както за природата, така и за хората. Те имат екологичната функция на естествени санитари – почистват от умрели животни и предпазват от разпространяването на зарази. Лешоядите са на върха на хранителната пирамида, срещат се в райони с голямо биоразнообразие и са много добър индикатор за състоянието на околната среда.


Освен това са атракция и предпоставка за развитие на природосъобразен туризъм и агроекологични практики, които носят директни ползи на местните хора.


Може ли да дадете конкретен пример, при който това се случва вече?


– Прекрасен пример има в община Маджарово в Източните Родопи, където през пролетта всички хотели и къщи за гости са почти 100% запълнени с туристи, дошли да гледат птиците, основно лешоядите. Там лешоядите носят значителни директни приходи в местната икономика, а белоглавият лешояд присъства на логото на общината.


Много туристи посещават и община Крумовград специално за наблюдения на лешояди.
Петгодишен LIFE проект "Помощ за египетския лешояд" помогна на над 1000 фермера, които са кандидатствали за агроекологични и Натура 2000 плащания в зоните, където видът все още се среща.


За каква работа става дума в подобен проект?


– Усилията са огромни. Това не е просто работа, а отговорност, която няма работно време и почивка. Не е индивидуална задача, а мисия на цели екипи – често международни. Изпълнението изисква мащабни и качествени действия, добро познаване на проблематиката, професионален и финансов капацитет. Задължително условие е въвличането на местните общности и органите на властта в каузата.


Опазването на лешоядите и развитието на екотуристически бизнес, базиран на лешоядите в община Маджарово е плод на съвместните усилия на БДЗП, общината и местните предприемачи. Без това не можем да постигнем дългосрочен успех. В крайна сметка, въпреки че работим с птици, ние работим за хората и за региона.

Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 12259 Неутрално

    Късогледи има навсякъде, и в държавното управление и в бизнеса..

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  2. 2 Профил на Петърчо
    Петърчо
    Рейтинг: 614 Гневно

    няма закони в тая държава, не стана ли крайно време хората да стиснат прасетата и цаците в парламента, в съдебната система.. за топките? :@

  3. 3 Профил на Stanko
    Stanko
    Рейтинг: 217 Неутрално

    Прекрасен пример има в община Маджарово в Източните Родопи, където през пролетта всички хотели и къщи за гости са почти 100% запълнени с туристи, дошли да гледат птиците, основно лешоядите. Tам лешоядите носят значителни директни приходи в местната икономика- само който не е ходил в Маджарово може да твърди, че има "местна икономика". Услужливо се пропуска колко са тези туристи в абсолютна стойност, колко са приходите от тях и колко места имат тези хотели и къщи за гости.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK