Милен Русков: Пиша романи за минали времена - така мога да живея два живота, да живея в два свята

Милен Русков

© Анелия Николова

Милен Русков



Новата книга на Милен Русков "Чамкория" от няколко дни е по книжарниците. Интересът към четвъртия роман на писателя е голям. Причината е в успеха на "Възвишение" и на предишните два - "Захвърлен в природата" и "Джобна енциклопедия на мистериите". Всички те са издадени от "Жанет 45".
Романът "Чамкория" ще бъде представен в театралната зала на Софийския университет "Св. Климент Охридски" днес от 18 ч.
На 24 май от 19 ч. в НДК на щанда на издателството "Жанет 45" ще има среща с автограф с писателя.


Как се отнасяте към славата?


- Славата отваря някои врати, и то доста врати, които биха останали затворени в друг случай, от друга страна е малко неприятно, защото на много места хората ви познават. Някъде наоколо почти винаги има някой, който те наблюдава и знае кой си. И това действа по един особен начин на поведението на човек. Почваш да се съобразяваш с това. С други думи популярността има тази лоша черта, че ви прави непрекъснато наблюдаван.




Популярността е вид реклама, хората купуват първо най-известните имена и книги. Така че това е предимство. Тоест популярността ви дава по-голям шанс да имате по-големи продажби, а и повече читатели, защото по-големите продажби и това значат.


Нали се пише заради читателите...


- Аз не пиша заради читателите. Винаги съм казвал, че пиша за боговете. Това значи, че имам определен естетически идеал, който се опитвам да постигна. А той има и буквално значение. Всяка моя книга е посветена на една планета. Първата ми книга е посветена на Меркурий, втората е посветена на Земята - "Захвърлен в природата", тя затова и така се казва. "Възвишение" е посветена на Слънцето и "Чамкория" е посветена на Марс. И на корицата на всяка книга, с изключение на първата, има планетата, на която е посветена. Обърнете "Чамкория" и ще видите Марс, астрологическия му знак.


Всяка планета, всеки бог, който стои зад книгата, означава нещо. Когато започнете да измисляте тази книга, започвате да свързвате характеристиката й с характеристиката на този бог. И, разбира се, много зависи за какво пишете. Много трудно ще посветите книга, написана за мрачните 20-те години в България, на Венера, докато Марс е точно това. И в някакъв смисъл двете енергии се сливат – вие измисляте нещо, образът на планетата, бога, на който тя е посветена, означава нещо - той е свързан с определени енергии, представи, възгледи, човешки качества... И по този начин книгата придобива най-обща рамка, която е много важна. Оттам идва настроението ѝ. Тя носи тази енергия.


Създаването на "Чамкория" Ви отнема пет години, а колко време Ви трябва да излезете от 20-те - 30-те години на миналия век и да се върнете в сегашното?


- Между три и шест месеца. Някъде след година вече човек е напълно освободен от времето, в което се е потопил. Напълно е освободен от това настроение, главата му е чиста и може да почне да пише нещо друго и да се занимава с нещо друго.


Започнахте ли?


- Няма сега да го пиша, но ми хрумна едно чудесно начало за книга. Може би ще напиша продължение на "Захвърлен в природата", ще видя.


Казахте преди, че имате още три истории, готови, които чакат.


- Мисля, че са четири. И не знам коя от тях ще избера, ще видя. Все още нищо не мога да Ви кажа за това, много е рано... Имам един много хубав сюжет, който би трябвало да бъде разположен 1942-43 г...


Съвремието не Ви е интересно?


- Не, че не ми е интересно. В миналото има толкова много прекрасни истории, че не виждам защо трябва да се обръщате към съвременността. Миналото, освен това, има две предимства. Първо, историята е завършена, тя е разказана, и много често обговаряна от различни страни, така че може да я опознаете добре. Тя има начало, има развитие и край. Такава история се пише по-лесно, отколкото, ако трябва да измисляте нещо. Ако пишете книга за съвременността, трябва да измислите една история, защото е лоша идея да я вземете от вестниците, и няма никаква гаранция, че вие можете да измислите нещо по-добро от това, което голямата история е измислила – действителността измисля невероятни неща, които на човек много трудно ще му хрумнат. А, когато става дума за минала действителност, тези невероятни неща са ясни, тоест историята е ясна. Да се пише за миналото е всъщност доста по-удобно, стига да имате трудови навици, тъй като, за да пишете за миналото, трябва да разберете много, много неща, което иска трудови навици, не става просто с въображение.


И не чакате музата?


- Да, музата е много важна, но трябва и много, много труд. И с това е свързана, всъщност, втората причина, поради която предпочитам да пиша за минали времена. Това е, че човек може да живее два живота, да живее в два свята – едновременно тук и в миналото. Можете да се потопите в този свят и буквално да се пренесете с ума си там, което е, всъщност, много хубаво нещо, то е възможност да живееш два живота.


Може и бягство да е, но, дори да е, е полезно, творчески е полезно, тоест превръща се в градивна сила. Тъй че самият въпрос дали е бягство в някакъв смисъл не е важен, тъй като важното е резултатът – става ли нещо хубаво от това? Става. Това е важното.


Кога разбирате, че романът ще стане, че ще бъде хубав? Захвърляли ли сте някоя история недовършена?


- Да. Исках да напиша книга за английските романтици – това са хората, които аз най-много обичам в цялата литература, пък и не само в литературата. И в някакъв смисъл една от големите иронии в моя живот е, че точно тази книга не можах да напиша, след като две години се опитвах. Тъй че преживял съм го. Това е много неприятно усещане.


А защо? Историята се изплъзва, героите бягат, какво става?


- Защото историята ми става твърде голяма. Не можете да я поместите в по-тясно русло, тя непрекъснато се разлива. Губите контрол. Вие накрая можете да осъществите някакъв контрол върху историята, но това става на цената на огромен обем, който би излязъл хиляда страници и нататък – това е немислимо. А не можете да я свиете, още повече, когато много обичате нещо, много е трудно да отстранявате части от него. Поради което в един момент просто целият този товар ви изтощава и цялата тази кула, която сте градили, която е станала вече много висока, всичко това се срутва.


А там коя беше планетата?


- Венера.


В първата Ви книга Меркурий е добротворен, докато в наши дни е предимно ретрограден.


- Ретроградният Меркурий свърши, аз затова издадох книгата си на 4 май. Както и Бойко Борисов – цяло правителство съобразиха с това, защо аз да не съобразя една книга?


За "Чамкория" казахте, че героят Ви се появява от старата снимка, която сега е на корицата, а историята - покрай "Възвишение" и минаването през Арабаконак. Кое Ви заинтригува първоначално – самият период, пълен с мрачни събития, или възможността да имате герой – шофьор на омнибус, говорещ софийския диалект?


- Това, което ме заинтригува първоначално са атентаторите в Арабаконак. Като попаднах на атентата в Арабаконак, докато проучвах нещата около "Възвишение", си казах: Тия хора са ми интересни, ще се върна после към тях, за да видя що за хора са били. Това съвпадна с този особен, мрачен ореол, който винаги са имали в главата ми 20-те години и реших да започна да се занимавам малко повече с тях. И тогава се появи тази снимка. Трите неща просто се съчетаха, образуваха едно цяло, то е като прищракване в главата и никога не става по една причина, винаги различни неща се съчетават. Обикновено, когато попитат: "Кой беше поводът?", трябва да посочите един, а всъщност поводите са много, нещата зреят в главата Ви дълго време, много дълго време са неясни, не знаете дали това ще го напишете, както Ви казвам сега, че аз знам четири истории, които бих написал. За всяка имам определена представа в главата си какво би представлявала. Коя от тях ще напиша е въпрос на това прищракване – нещо друго ще се случи, при което ще взема решение и ще кажа: Да, ето това ще напиша.


Но ще бъде роман?


- Аз пиша само романи.


Писали сте и разкази.


- Да, писах. Имам 7 разказа и се отказах да пиша разкази. Първо, честно казано, смятам, че няма смисъл, тъй като в романа може да разгърнете художествените си умения в много по-широка степен. Романът ви дава много по-голяма свобода. Може да разкажете по-сложна история, може да изградите по-сложен характер, повече от един. Тоест, не виждам особен смисъл човек да пише разкази. Знам, че не съм прав – има хора, които могат да пишат много хубави разкази, но все едно, за себе си съм взел това решение. По-скоро бих се изненадал, ако напиша и един разказ повече в живота си. Просто имам чувството, че няма смисъл – ако може да направиш голяма история с много герои, с много и различни настроения в нея, с много сюжетни ходове, защо трябва да пишеш нещо друго освен романи? То в друго не може и да стане, в разказ това не може да стане.


С много настроения, винаги и с хумор, и с тъга.


- Винаги. Всичките ми книги са трагикомични, аз не пиша други книги. Това е моят стил, аз пиша така. И това и най-много харесвам – аз харесвам трагикомедията и това е част от моите естетически възгледи. Смятам трагикомедията за висшия художествен стил, тъй като съчетава различни умения. Трябва да можете да пишете комично, трябва да можете да пишете трагично. Много хора могат да правят само едното. Да съчетавате и двете неща вече говори за по-голяма степен на умение. А и това ми се вижда много по-вярно към живота и света. Имам чувството, че животът е точно такъв, той е трагикомичен. В редуването на настроения има нещо, което придава прекрасен художествен ритъм на книгата ви. Ако пишете само комедия или само трагедия, такъв ритъм се получава много трудно. Ако можете да редувате двете, в това число, ако можете да ги редувате в един абзац, непрекъснато да преминавате от едното в другото, което иска особено голяма виртуозност, техническа ловкост иска... Ако може да преминавате от едното в другото в рамките на една страница, в рамките на един абзац, това дава на книгата ви страхотен ритъм.



За да станат виртуози, музикантите свирят всеки ден. Вие всеки ден ли пишете?


- Не. Но, да кажем, аз 10 години съм си вадил хляба с преводи, така че много добре знам какъв е смисълът на това упражнение. При превода е същото упражнение – трябва да прехвърлите един език в друг, както аз превеждах от английски, трябва да прехвърлите някаква история, герой, стил от чуждия език на своя, което е едно страхотно упражнение, точно като това, което правят музикантите.


И което вие използвате във "Възвишение" с възрожденския език и сега в "Чамкория" със софийския говор на главния герой.


- Да. За мен преводът беше много полезен. Шегувах се и казах на моите приятели, че може да съм физически слаб, но съм езиков културист, защото непрекъснато правя упражнения с езика. Това беше по времето, когато превеждах. Тъй като това значи да прехвърляте на своя език най-различни автори, стилове, след това, когато вие самият решите да напишете нещо, всичко ви става много по-лесно. Аз пиша много, много лесно.


Езиков културист, а може би и езиков джазмен, защото говорите за импровизацията при писането.


- Да, импровизацията според мен е по-важна и аз мисля, че има неща, които могат да се постигнат само в нея и, колкото повече човек планира, толкова по-сухи стават нещата.
Когато писах първата си книга /"Джобна енциклопедия на мистериите"/, всичко планирах, тъй като се чувствах несигурен. Когато се чувстваш несигурен, планираш много, едва ли не всяка стъпка, да не би нещо някъде да объркаш. И след това, когато придобих увереност, че мога да напиша голяма, сложна книга, каквато беше първата ми книга, започнах да планирам по-малко. И, като започнах да планирам по-малко, забелязах, че всъщност нещата стават по-добре. Стилистично стават по-добре. И промених начина си на писане, самата технология на писане – кога какво се пише промених, което е много важно за книгата като цяло. По друг начин минава целият ми творчески процес от втората ми книга насам. Това беше свързано и с промененото ми разбиране за важността на различните съставки в романа, за това коя колко е важна.


Аз смятам, че в романа има три важни съставки – стил, герой и сюжет. Като започвах да пиша първата си книга, тоест, когато започвах пътя си на писателското поприще, смятах, че стилът е най-важното. И първата ми книга е написана с това разбиране. Втората, третата и четвъртата са написани с убеждението, че най-важното в един роман е героят. Затова и в трите книги героят разказва – той е и разказвач. По този начин може да го обрисувате най-добре чрез самия него. Той изпълнява едновременно две функции – докато разказва, изгражда историята, в същото време изгражда и себе си. Тоест едновременно чрез този ход разказвате историята и изграждате героя, когато героят ви разказва в "аз" повествование. Това беше голяма промяна във възгледите ми за романа, всъщност това е много голяма промяна. Това е добрият резултат на неуспеха ми да напиша книгата за романтиците. Имам написани страници от тази книга, които са много хубави според мен. Блестящи, брилянтни! Но не мога да напиша книгата. И това ме накара да направя много промени.


Може би сега можете да я напишете.


- Сега може би мога, но няма да се върна, струва ми се, към нея. Мисля, че така ще си остане.


Пишете с голяма симпатия за героите си, не Ви ли е жал, когато краят им е трагичен.


- Даже не ми беше хрумвало дали ми е жал. Първо, в края на краищата, когато човек изгражда художествен свят, той трябва да бъде в известен смисъл чисто и просто делови, тоест този художествен свят трябва да стане, трябва да стане добър. Затова е нужно да видите сметката на героя. Така и трябва да направите. В крайна сметка книгата е по-важна от героя. Героят е само част от книгата. Обикновено нещо в изборите, които тези герои правят, нещо в характера им ги довежда до този трагичен край, за който говорите. А всъщност точно това ги прави интересни като герои.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (48)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на hhhuuunnnn
    hhhuuunnnn
    Рейтинг: 1656 Неутрално

    умен и интересен човек

    нищо не прилича повече на Работническо Дело от Дневник
  2. 2 Профил на moriarti
    moriarti
    Рейтинг: 853 Неутрално

    След плеядата от претенциозни и сложнословни "величия" на литературния ни небосклон (ама какъв дискурс, а?!?) този човек говори простичко, разумно и без излишно фръцкане. А и е голям удар срещу "литературната мафия" у нас. Оядените кръгове, които издават себе си и приятелите си и не допускат свеж полъх в книжарниците... си скубят косите "Тоя па сега от де се появи?".

    "ДУМА" + "Дневник" = "ДУМНИК"
  3. 3 Профил на Green Day
    Green Day
    Рейтинг: 515 Неутрално

    Чудесен Милен Русков!

  4. 4 Профил на zidane
    zidane
    Рейтинг: 684 Неутрално

    за мен Русков е явление в литературата ни по две главни причини. Първата, очевидната - виртуозен писател. Наистина може да те разсмее и разреве в един абзац. Втората - изключителна самодисциплина и точна самооценка, както е видно от интервюто. Кой беше казал, че добрия писател личи не по това, което пише, а по това, което не си позволява да напише?
    Бравос, Дневник, добро попадение!

  5. 5 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 1763 Неутрално

    До коментар [#2] от "moriarti":

    Съжалявам, но не съм от феновете на Русков, не ме "хващат" текстовете му и ми звучат едновременно скучно и претенциозно.
    Но по въпроса че "този човек говори простичко, разумно и без излишно фръцкане", просто пгледнете отговора на въпроса за кого пише...и ми кажете, че това не е "фръцкане".
    Само цитирам:
    "Аз не пиша заради читателите. Винаги съм казвал, че пиша за боговете. Това значи, че имам определен естетически идеал, който се опитвам да постигна. А той има и буквално значение. Всяка моя книга е посветена на една планета. Първата ми книга е посветена на Меркурий, втората е посветена на Земята - "Захвърлен в природата", тя затова и така се казва. "Възвишение" е посветена на Слънцето и "Чамкория" е посветена на Марс. И на корицата на всяка книга, с изключение на първата, има планетата, на която е посветена. Обърнете "Чамкория" и ще видите Марс, астрологическия му знак."

    И като не пише за читателите, къде и кой да го чете на Марс или там където има заинтересовани - просто не е сериозно подбно изказване.

  6. 6 Профил на smej
    smej
    Рейтинг: 571 Неутрално

    Милен Русков е много особена личност. В интервютата си е наивен е до аутизъм. Притежава забележителен литературен талант, който обаче е много надценен в собствените му очи. Обвинява Господинов, че е литературен лъжец и хитрец, а той - Милен Русков е честен и талантлив до брилянтност. Определено Русков е най-интересната литературна личност в България.

  7. 7 Профил на Stewie
    Stewie
    Рейтинг: 2026 Неутрално

    Русков е един от малцината истински автори от времето /или безвремието /на българският посткомунизъм

  8. 8 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 859 Неутрално

    До коментар [#6] от "smej":

    и е скромен също :D

    בני אתה אני היום ילדתיך
  9. 9 Профил на pherenikos
    pherenikos
    Рейтинг: 245 Неутрално

    Чета Чамкория - виртуозен текст, истински леещо се слово и какъв обхванат поглед, не само литература, но и социална история на епохата. Стилът е познатият от Възвишение, героите, светогледът също. Което повтаряне първо ме разколеба да чета, но после, след 150 стр. книгата ме хвана. Изобщо постижение! И тъкмо защото е такова, изключително дразни евтиното желание да се спечели - два тома, общо 632 стр., цена 30 лв., а спокойно можеше да е един - цена 15-18.

  10. 10 Профил на Бегемот
    Бегемот
    Рейтинг: 515 Неутрално

    според мен този кичман живее в един и същи свят с този на читателите си - "виртуозен текст, леещо се слово" и прочие думи на хора със евтини критерии и лесни ценности...без никакво замисляне за стойността на прочетеното, то просто е страхотно; и без никакво въображение, което да иска да види по-дълбоките води на старинните епохи, за които си позволява да пише този набеден за писател графоман-рекламист от семпли журналисти и "читатели".

  11. 11 Профил на oIo
    oIo
    Рейтинг: 475 Неутрално

    До коментар [#9] от "pherenikos":

    Нека печели! Писането е къртовски труд, който е редно да бъде възнаграден. Предполагам и вие сте на мнение, че това ще са едни от най-смислено изхарчените пари :)

  12. 12 Профил на Бегемот
    Бегемот
    Рейтинг: 515 Неутрално

    пример за коорпоративно отношение на продукцията:

    "Пишете с голяма симпатия за героите си, не Ви ли е жал, когато краят им е трагичен.

    - Даже не ми беше хрумвало дали ми е жал. Първо, в края на краищата, когато човек изгражда художествен свят, той трябва да бъде в известен смисъл чисто и просто делови, тоест този художествен свят трябва да стане, трябва да стане добър. Затова е нужно да видите сметката на героя. Така и трябва да направите. В крайна сметка книгата е по-важна от героя. "

    ...един истински Автор има много силно чувство към произведението си и всичките му герои.
    Но тук толкова си и разбирате, затова ви харесва и го смятате за хубаво това.

  13. 13 Профил на smej
    smej
    Рейтинг: 571 Неутрално

    Появяват се много хубави отзиви и рецензии за романа. Борислав Гърдев леко го сравнява с "Рагтайм". Не можех да се сетя в българската литература книги, подобни на Русковите. Грешно съм търсел. Естествено, че кройката на романа е дошла от англоезичната литература, което е нормалния у нас процес на усвояване и побългаряване. Русков не пише исторически романи като Вера Мутафчиева и Антон Дончев, а романи за минали времена. През следващата седмица ще намеря време за "Чамкория".

  14. 14 Профил на zidane
    zidane
    Рейтинг: 684 Неутрално

    естествено аз съм на тотално противоположно мнение, но, просто заради спора - посочи, моля, пример за "истински автор с много силно чувство към произведението си и всичките му герои"! много е вероятно да не съм го чувал, ако ме вкараш в "твоята градинка" и ако е така спор няма и да има. няма да гугълствам само за да ти опонирам, обещавам!

  15. 15 Профил на Бегемот
    Бегемот
    Рейтинг: 515 Неутрално

    Действително става дума по-скоро за усет, отколкото за изброяване на примери! Но в територия, в която повечето житейски и творчески неща са в стил "джаста-праста", може би наистина не трябва да се търси усет в такова общество от занаятчии с претенции и възхитени лаици.
    Действително, тук повечето неща са на ниво "Даже не ми беше хрумвало...тоест този художествен свят трябва да стане, трябва да стане добър" както твърди харесваният от Вас писател. И разберете - разделя ни манталитет, а не вкус.

    Чел съм например как Гарсия Маркес плаче, когато е взел решение за убийството на своя герой Аурелиано Буендия. Всъщност повечето герои за които съм чел са изстрадани от авторите си и това си личи. Така е и в хубавите страници написани на тази земя, така и в авторите, които харесвам... съвременни, стари и свръх стари. Не ми е особено приятно да изброявам такива хубави неща в това тържище тук, пък и става супер нравствено. Пиша го, защото съм вбесен как масовия вкус налага стандарти, в които нищо истинско творческо не може да поникне, понеже критериите са заличени от добре рекламирани повърхности идеи, а не заради някаква си causa perduta, възпитаване на вкус.

  16. 16 Профил на zidane
    zidane
    Рейтинг: 684 Неутрално

    До коментар [#15] от "Бегемот":

    уважавам. и няма да споря.
    но запазвам и мнението си, че Русков е явление - лично мнение, личен манталитет, личен вкус.
    Поздрави за добрия пост!

  17. 17 Профил на pariah
    pariah
    Рейтинг: 1039 Любопитно

    Ако трябва да се изразя на жаргон - този пич е голем мозък!
    Подреден, дисциплиниран, духовит, с въображение, голяма щипка талант!
    Браво!
    Такива хора връщат вярата ми в нашия народ.
    Благодаря, г-н Русков.
    Купих Възвишение, поръчал съм и Чамкория онлайн и ги чакам, само да дойде някоя отпуска и ще ги изръфъм от кора до кора.

    - A witty saying proves nothing. Voltaire
  18. 18 Профил на pariah
    pariah
    Рейтинг: 1039 Любопитно

    ... ИзръфАм, пфу!

    - A witty saying proves nothing. Voltaire
  19. 19 Профил на Stavrogin
    Stavrogin
    Рейтинг: 828 Неутрално

    Русков е добър писател, да не казажа може би един от най-добрите български изобщо, това само дистанцията на времето ще покаже, но и на него не му чужда една "лека ограниченост" - според мен ако не си българин Възвишение не може да те докосне. Позиционирането на романа в определена социлано-културна действителност не бива да значи затваряне на вратите за иностранеца, според мен това е основен недостатък на Възвишение, един французин или германец няма как да влезе в този роман. За пример, не е необходимо да си руснак за да вникнеш в Достоевски, тази дарба за универсалните и вечени "проклети" въпроси, които правят художествената литература интригуваща е въпрос на талант не на труд според мен, но не е зле Русков да поработи върху писането и на "небългарски" книги, може с Чамкория и да е успял, ще я прочета

    Отишло едно джудже при Веско Маринов за автограф и му казало: „Г-н Маринов, пораснах с вашите песни“.
  20. 20 Профил на Лягам си само с големи книги
    Лягам си само с големи книги
    Рейтинг: 289 Неутрално

    До коментар [#15] от "Бегемот":

    Бегемоте, липсваш ми! :))

  21. 21 Профил на Лягам си само с големи книги
    Лягам си само с големи книги
    Рейтинг: 289 Неутрално

    До коментар [#13] от "smej":

    Небеса... Вие с псевдокритика Гърдев чели ли сте въобще "Рагтайм"? Още от откъса на Русков мога да преценя, че място за сравнение няма. При Доктороу няма евтини лайфове, които да развеселяват читателите, за които не уж не пишел, нито пък евтини трикове като напълни излишни диалози, които да помпат обема на книгата. Съвършено различен стил, манатлитет, мащаб.

  22. 22 Профил на СДС
    СДС
    Рейтинг: 1434 Неутрално

    Като започвах да пиша първата си книга, тоест, когато започвах пътя си на писателското поприще, смятах, че стилът е най-важното. И първата ми книга е написана с това разбиране. Втората, третата и четвъртата са написани с убеждението, че най-важното в един роман е героят.
    До коментар [#4] от "zidane":
    Втората - изключителна самодисциплина и точна самооценка, както е видно от интервюто.
    .............................
    Това което отличава "Чамкория" и "Възвишение" от останалите романи, издадени на български език, е именно стилът. Т.е. неговата самооценка или не е точна или е лъжовно изказването му, с други думи не е искрен. Или не е искрен към себе си, или към публиката, или и двете.

    nemo malus felix, minime corruptor.
  23. 23 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 233 Неутрално

    До коментар [#22] от "СДС":

    Така е. Изключително посредствен автор, с посредствено мислене и светоглед, представен като литературен гений от други полу-посредствени личности, и накрая посредствени коментари, които възвеличават горните. Четете си го и после не се чудете това защо и онова защо. Подобни хора имат за цел не да въздигнат, а да сразят българската душевност и това си личи в предишен материал за него, където ясно си пролича времевият хоризонт, в който живее, а той определено не е историческият.

  24. 24 Профил на СДС
    СДС
    Рейтинг: 1434 Неутрално

    До коментар [#23] от "Читател":
    където ясно си пролича времевият хоризонт, в който живее, а той определено не е историческият.
    ..................
    И аз в това виждам основният проблем.
    Може ли например жирафът да разказва на слона и хипопотама, какво удоволствие изпитва лъва при поглъщане на прясно убита газела .

    nemo malus felix, minime corruptor.
  25. 25 Профил на sgannn
    sgannn
    Рейтинг: 409 Неутрално

    До коментар [#23] от "Читател":където ясно си пролича времевият хоризонт, в който живее, а той определено не е историческият...................И аз в това виждам основният проблем.Може ли например жирафът да разказва на слона и хипопотама, какво удоволствие изпитва лъва при поглъщане на прясно убита газела .
    —цитат от коментар 24 на СДС


    Е точно това пък ако не е възможно, какъв тогава е смисълът на литературата изобщо?

  26. 26 Профил на smej
    smej
    Рейтинг: 571 Неутрално

    Чел съм "Рагтайм" поне три пъти. Въпросът ми е как Русков е свързан с българската литературна история. На кои книги е дете? Не се сещам за нито една. Затова хрумването, че през преводачество и много четене на английски е достигнал до свой синтез на българско и чуждо е добра. Многа ясно, че "Чамкория"не прилича буквално на "Рагтайм", но не прилича и на "Тютюн". А дали само си играе на голям писател или наистина е голям писател е твърде сложна тема за форума.

  27. 27 Профил на sgannn
    sgannn
    Рейтинг: 409 Неутрално

    Действително става дума по-скоро за усет, отколкото за изброяване на примери! Но в територия, в която повечето житейски и творчески неща са в стил "джаста-праста", може би наистина не трябва да се търси усет в такова общество от занаятчии с претенции и възхитени лаици. Действително, тук повечето неща са на ниво "Даже не ми беше хрумвало...тоест този художествен свят трябва да стане, трябва да стане добър" както твърди харесваният от Вас писател. И разберете - разделя ни манталитет, а не вкус. Чел съм например как Гарсия Маркес плаче, когато е взел решение за убийството на своя герой Аурелиано Буендия. Всъщност повечето герои за които съм чел са изстрадани от авторите си и това си личи. Така е и в хубавите страници написани на тази земя, така и в авторите, които харесвам... съвременни, стари и свръх стари. Не ми е особено приятно да изброявам такива хубави неща в това тържище тук, пък и става супер нравствено. Пиша го, защото съм вбесен как масовия вкус налага стандарти, в които нищо истинско творческо не може да поникне, понеже критериите са заличени от добре рекламирани повърхности идеи, а не заради някаква си causa perduta, възпитаване на вкус.
    —цитат от коментар 15 на Бегемот


    Всичко е относително, на мен например Маркес ми е кичозен. Аз например последно плаках за някой герой когато убиха Корадо Катани в "Октопод". Ама тогава бях на 7.

    Колкото и да плаче Маркес, героите му са ми безразлични. А Русков ми е близък, възвишенията са унверсални, а Стара планина...ех, Стара планина!

    След "Възвишение" направих Ком-Емине. Това не е ли по-истинско от Макондо?

  28. 28 Профил на СДС
    СДС
    Рейтинг: 1434 Неутрално

    До коментар [#25] от "sgannn":
    Възможно е. И още как.
    Нали стана дума за Доктороу по горе?
    Дано да преведът на български "The March". Четох я.
    Това е историчски роман, не е роман за миналото.
    https://en.wikipedia.org/wiki/The_March_ (novel)
    При Милен Русков се наблюдава изнасилване на "историчското" и наблягане върху собствената стилистика, която е опакована като архаизъм.

    nemo malus felix, minime corruptor.
  29. 29 Профил на Лягам си само с големи книги
    Лягам си само с големи книги
    Рейтинг: 289 Неутрално

    Така и не се разбира защо Русков има претенции, както става ясно от интервюто, че пресъздава исторически период, а не си го въобразява, не си го измисля. Това е философски проблем, който явно е непосилен за всеки. Едва-ли не ако прочетеш книгата, ще ти стане ясно как са говорили и живели хората тогава. Но нещата не се свеждат до това да пресъздадеш езика, характерен за един исторически период - това е повърхностен буквализъм. Нито пък да научиш какви коли са карали, в какви къщи са живели, колко бил висок таванът, имали ли са домашни любимци, и прочие. Езикът лесно може да го уловиш и наподобиш, но е по-важно какъв е бил общият тон, начинът на мислене, мотивациите, естествената динамика на общуване, т.н. И в този смисъл, няма как да твърдиш, че познаваш периода и че можеш да го пресъздадеш. Всичките му герои от Възвишение насам си приличат по това, че са тип "полуевропеец"/... полукебапче, което означава, че авторският глас е по-силен от този на героите. И дума не може да става за историческа достоверност. Това си е чисто профилиране на "българина" и "българското" в рамките на една доста неприятна, дори когато е пародийна, неоромантична вълна.

  30. 30 Профил на sgannn
    sgannn
    Рейтинг: 409 Неутрално

    До коментар [#28] от "СДС":

    Аз също харесвам Доктороу и съм чел "Рагтайм", въпреки че други негови неща ми допадат повече.

    Защо обаче трябва да се сравнява Русков с Доктороу? Само защото пише за миналото?

    И това, че пише за миналото, означава ли, че трябва пише исторически романи?

  31. 31 Профил на smej
    smej
    Рейтинг: 571 Неутрално

    До Лягам си...

    А не ви ли се струва по-достоверна идеята, че на Русков "историята" му дава само материал - стил, сюжет, герои - взима си ги наготово и само импровизира върху тях. Затова съвремието му е "чуждо", защото било неприятно да вземеш история от "вестник". Това е литературата, която в момента е разцъфтяла в целия свят. Фантасмагории, забавни истории, измислици. Дали ще е фентъзи и историческо фентъзи от 20 г на 20 век няма значение. Основното на този тип литература е да се чете лесно и да радва читателя, да се продава добре, а оттам и да поддържа бизнеса на книгоиздаването. Този нов стил на "измисленото" е създаден в големите американски издателства и пуснат на населението като успешен продукт. Впрочем и "Сестри Палавееви" бяха същото - лек, увлекателен, майсторски текст, който няма нищо общо с "истината", "действителността", "анализ на човека и обществото" и т.н. Казано просто. Фейклитературата също има добри и лоши образци.

  32. 32 Профил на Бегемот
    Бегемот
    Рейтинг: 515 Неутрално

    До коментар [#29] от "Лягам си само с големи книги":

    хахаха, чувството е взаимно :D

  33. 33 Профил на Stewie
    Stewie
    Рейтинг: 2026 Любопитно

    До коментар [#28] от "СДС":Аз също харесвам Доктороу и съм чел "Рагтайм", въпреки че други негови неща ми допадат повече.Защо обаче трябва да се сравнява Русков с Доктороу?
    —цитат от коментар 30 на sgannn


    Русков смесва ,преплита фикшън с реални персонажи и събития ,и го прави почти толкова добре колкото и Доктороу в Рагтайм ,ако наистина ли си чел Рагтайм трябва да си забелязал това ?

  34. 34 Профил на Stewie
    Stewie
    Рейтинг: 2026 Любопитно

    До коментар [#28] от "СДС":Аз също харесвам Доктороу и съм чел "Рагтайм", въпреки че други негови неща ми допадат повече.Защо обаче трябва да се сравнява Русков с Доктороу?
    —цитат от коментар 30 на sgannn


    Русков смесва ,преплита фикшън с реални персонажи и събития ,и го прави почти толкова добре колкото и Доктороу в Рагтайм ,ако наистина ли си чел Рагтайм трябва да си забелязал това ?

  35. 35 Профил на Лягам си само с големи книги
    Лягам си само с големи книги
    Рейтинг: 289 Неутрално

    Чел съм "Рагтайм" поне три пъти. Въпросът ми е как Русков е свързан с българската литературна история. На кои книги е дете? Не се сещам за нито една. Затова хрумването, че през преводачество и много четене на английски е достигнал до свой синтез на българско и чуждо е добра. Многа ясно, че "Чамкория"не прилича буквално на "Рагтайм", но не прилича и на "Тютюн". А дали само си играе на голям писател или наистина е голям писател е твърде сложна тема за форума.
    —цитат от коментар 26 на smej


    Русков се вписва перфектно в българската литературна история с последните си две книги. Те са предизвестено канонични. Всеки път като го зачета ми напомня ЗА, не непременно на, Вазов, Захари Стоянов, Алеко Константинов. Някои казват, че има прилики между Калуня-Каня и Възвишение. Нямам абсолютно никакъв интерес да проверя лично дали да е така. И колкото да повтаряте, че прилича на Рагатайм, няма да стане истина. Ако Русков беше написал нещо толкова мощно и на световно ниво като Рагтайм, ехей... Нямаше да си говорим за кебапчета, полу-европейщина, и прочие.

  36. 36 Профил на zidane
    zidane
    Рейтинг: 684 Весело

    ако не бях прочел първо Чамкория-та, с тези отзиви, колеги, никога не бих я купил. Но - за моя сметка е и цената, и удоволствието. Смея да потретя, че е по-добра от "Възвишение".
    Доктороу? Рагтайм? що така решихте натам да отиде приказката, не разбрах.

    последно, авторът не ме интересува, интересува ме литература, която е добра, като минимум, много добра, като за мен, и, по мое мнение, жестока, та да я препоръчам на приятели. може проблема да е във моя вкус, възпитание, начин на живот... Извинете за което!

  37. 37 Профил на СДС
    СДС
    Рейтинг: 1434 Неутрално

    До коментар [#30] от "sgannn":
    Защо обаче трябва да се сравнява Русков с Доктороу? Само защото пише за миналото?
    И това, че пише за миналото, означава ли, че трябва пише исторически романи?
    .................
    Никъде не съм сравнявал г-н Русков с Доктороу, а обратното - изтъкнах, че г-н Русков си има свой стил на писане, с което се отличава на фона на останалите съвременни български писатели. Освен това никъде не съм твърдял, че няма талант! Според мен има и талант, и потенциал за още много.
    Какво не бих дал да напише роман за бита и гледните точки на едно партизанско семейство в периода от 08.09.44 до 1989. Една семейна сага за преобразуването на пръцкащи цървуланковци в каскетени мениджери на големи прадприятия, които произвеждат стока готова за скрап.
    В романът "Маршът", Доктороу описва походът на ген. Шермън през южните щати. Това води до краят на Гражданската война в САЩ. И до днес името на ген Шермън е най-мразеното в Юга. Оставя след себе си пепел и кал. Темата буди емоци и контроверсии, също както и "Чамкория". Това беше сравнението, конкретно. Доктороу има друг подход към темите си.

    nemo malus felix, minime corruptor.
  38. 38 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 2021 Неутрално

    пълни глупусти пишите. Русков определено е най добриат бг романист досега и в близко бъдеште едва ли некой дори ще се доближи до нивото му. бг автор с очевадни приноси в т. нар. европейска и световна литература, един от най-добрите съвременни писатели изобшто. в този смисъл и безкрайно скромен човек.

    чудесно интервю. мерси Русков, мерси дневник.
    може би само ако речем да се заяждаме можиме да направим една забилежка че вместо "планета" беше по добре да рече "небесно тяло" или нешто подобно заради слънцето.... но пък това е тъй само според нашите си ограничени дебилни и променливи научни схфащания дето се менят по често от тазгодишното майско време. а и по този пункт може и аз нешто да грешиме че сме пиинали все пак.
    желаеме на добър час на новата му книга, а на него здраве и още много яки романи.

  39. 39 Профил на sgannn
    sgannn
    Рейтинг: 409 Неутрално

    До коментар [#34] от "Stewie":

    Ами за мен са доста различни. При Доктороу сякаш е по-важно достоверното представяне на историческата действителност, докато Русков е далеч по-игрив. При него по-скоро има сходство с концепциите на Кундера за иронията и комичното в историята на романа, още от опитите на Сервантес и Рабле.

    Надявам се, че никой не възприема "Дон Кихот" като исторически роман :)

    Естествено, ако някой иска да търси кусури на Русков, ще ги намери. Но е факт, че той е явление в литературата ни и трябва да бъде оценен подобаващо.

  40. 40 Профил на Приказки под шипковия храст
    Приказки под шипковия храст
    Рейтинг: 289 Весело

    " - Аз не пиша заради читателите. Винаги съм казвал, че пиша за боговете. Това значи, че имам определен естетически идеал."
    Сбогом, и благодаря за рибата.

  41. 41 Профил на Приказки под шипковия храст
    Приказки под шипковия храст
    Рейтинг: 289 Весело

    До коментар [#38] от "betona":

    Бетон - !!!

  42. 42 Профил на hamiltonf
    hamiltonf
    Рейтинг: 5396 Весело

    "....си е наивен е до аутизъм"...


    Преди дни бих се съгласил с този извод. Но, от някло седмици се запознах с едно момиче на 14, с аутизъм, за което горното не важи...

    Стената на срама: Топ 10 на руските тролове във Форума - von_seeckt, Шопов, Julian Mall, Noise, WWW, Taiga, Нормален гланц, Али Ибн Абдул Обстул Бей, Divi filius, qwerty 500....
  43. 43 Профил на tak40309320
    tak40309320
    Рейтинг: 258 Неутрално

    Мечтая си да минат 100 - 150 години, които да изметат целия сегашен "scum" и да останат само няколко писатели в учебниците (които също са съмнителни по принцип). Фактът, че форумът харесва този, само ме подкрепя.
    Искам да кажа, че бих се радвал ако времето го измете, защото на аргументи сега никой не вярва.

    има хора с много профили, има и профили които се ползват от много хора
  44. 44 Профил на Митев
    Митев
    Рейтинг: 2037 Неутрално

    До коментар [#11] от "oIo":

    И аз така мисля - нека печели човекът. И всеки друг писател нека си печели, особено онези, които не са под крилото на литературната мафия, какъвто безспорно е и Русков.
    Но нека да сметнем колко все пак печели. Да допуснем, че се продадат по десет хиляди бройки от двата тома - това прави оборот от 300 хиляди лв. Според мен за писателя ще се отчислят не повече от една трета, т.е. 100 хиляди... За четири години труд това прави по 25 бона на година, а трябва да се има предвид и това, че сега още няколко години Русков ще живее от тези пари и с тях ще финансира следващото си занимание... Така че сметката показва, че печалбата е по-скоро само морална!...

  45. 45 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1632 Неутрално

    До коментар [#43] от "tak40309320":''Мечтая си да минат 100 - 150 години, които да изметат целия сегашен "scum" и да останат само няколко писатели в учебниците (които също са съмнителни по принцип). ''

    Мечтай си, но можеш да бъдеш сигурен, че дотогава много по-неизметаем "scum" ще се е оформил.

  46. 46 Профил на glaxo
    glaxo
    Рейтинг: 346 Неутрално

    До коментар [#30] от "sgannn": Какво не бих дал да напише роман за бита и гледните точки на едно партизанско семейство в периода от 08.09.44 до 1989. Една семейна сага за преобразуването на пръцкащи цървуланковци в каскетени мениджери на големи прадприятия, които произвеждат стока готова за скрап. .
    —цитат от коментар 37 на СДС


    +++++ Хубаво пожелание, но не вярвам да успее да напише нещо силно и автентично, защото е много млад, т.е. няма личен емоционален и житейски поглед на тези процеси и времена. А едва ли на активния българския читател на до 50 години, който (в огромната си част) е конформист и с промит от медиите мозък, много му дреме за тази тема.
    А аз мисля, че каквото имаше да се каже за цървулите, го направи единствено в друг жанр Иван Андонов - във филма си "Вампири, таласъми" още 1992 г. Но какво от това:внуците на тези селяни, рабфакаджии и милиционери днес държат парите и лостовете на властта.

  47. 47 Профил на ba
    ba
    Рейтинг: 281 Неутрално

    Този човек си живее в свой свят, който няма нищо общо със земните неволи.
    А пише страхотно. И това е важното.
    Да е жив и здрав.

  48. 48 Профил на Orchid
    Orchid
    Рейтинг: 981 Неутрално

    Не съм чела нищо още от този автор. Интересен изглежда... щом пише за БОГОВЕ! Трябва да е нещо велико. ;-)
    Ще го пробвам. Не съм съгласна с мнението му за разказите обаче. Ама никак не съм съгласна! Невероятно умение е в кратък текст да разгърнеш герой и сюжет. Обичам да чета разкази, написани умело!
    Опитах се да харесам Георги Господинов, но не успях. Така и не успя да ме увлече произведението, което попадна в ръцете ми.
    Дано г-н Русков успее.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK