Милен Русков: Пиша романи за минали времена - така мога да живея два живота, да живея в два свята

умен и интересен човек

нищо не прилича повече на Работническо Дело от Дневник

• 7 17
• Докладване

След плеядата от претенциозни и сложнословни "величия" на литературния ни небосклон (ама какъв дискурс, а?!?) този човек говори простичко, разумно и без излишно фръцкане. А и е голям удар срещу "литературната мафия" у нас. Оядените кръгове, които издават себе си и приятелите си и не допускат свеж полъх в книжарниците... си скубят косите "Тоя па сега от де се появи?".

"ДУМА" + "Дневник" = "ДУМНИК"

• 7 18
• Докладване

Чудесен Милен Русков!

• 5 14
• Докладване

за мен Русков е явление в литературата ни по две главни причини. Първата, очевидната - виртуозен писател. Наистина може да те разсмее и разреве в един абзац. Втората - изключителна самодисциплина и точна самооценка, както е видно от интервюто. Кой беше казал, че добрия писател личи не по това, което пише, а по това, което не си позволява да напише?
Бравос, Дневник, добро попадение!

• 7 14
• Докладване

До коментар [#2] от "moriarti":

Съжалявам, но не съм от феновете на Русков, не ме "хващат" текстовете му и ми звучат едновременно скучно и претенциозно.
Но по въпроса че "този човек говори простичко, разумно и без излишно фръцкане", просто пгледнете отговора на въпроса за кого пише...и ми кажете, че това не е "фръцкане".
Само цитирам:
"Аз не пиша заради читателите. Винаги съм казвал, че пиша за боговете. Това значи, че имам определен естетически идеал, който се опитвам да постигна. А той има и буквално значение. Всяка моя книга е посветена на една планета. Първата ми книга е посветена на Меркурий, втората е посветена на Земята - "Захвърлен в природата", тя затова и така се казва. "Възвишение" е посветена на Слънцето и "Чамкория" е посветена на Марс. И на корицата на всяка книга, с изключение на първата, има планетата, на която е посветена. Обърнете "Чамкория" и ще видите Марс, астрологическия му знак."

И като не пише за читателите, къде и кой да го чете на Марс или там където има заинтересовани - просто не е сериозно подбно изказване.

• 10 15
• Докладване

Милен Русков е много особена личност. В интервютата си е наивен е до аутизъм. Притежава забележителен литературен талант, който обаче е много надценен в собствените му очи. Обвинява Господинов, че е литературен лъжец и хитрец, а той - Милен Русков е честен и талантлив до брилянтност. Определено Русков е най-интересната литературна личност в България.

• 4 11
• Докладване

Русков е един от малцината истински автори от времето /или безвремието /на българският посткомунизъм

• 4 11
• Докладване

До коментар [#6] от "smej":

и е скромен също :D

בני אתה אני היום ילדתיך

• 7 5
• Докладване

Чета Чамкория - виртуозен текст, истински леещо се слово и какъв обхванат поглед, не само литература, но и социална история на епохата. Стилът е познатият от Възвишение, героите, светогледът също. Което повтаряне първо ме разколеба да чета, но после, след 150 стр. книгата ме хвана. Изобщо постижение! И тъкмо защото е такова, изключително дразни евтиното желание да се спечели - два тома, общо 632 стр., цена 30 лв., а спокойно можеше да е един - цена 15-18.

Георги

• 4 8
• Докладване

според мен този кичман живее в един и същи свят с този на читателите си - "виртуозен текст, леещо се слово" и прочие думи на хора със евтини критерии и лесни ценности...без никакво замисляне за стойността на прочетеното, то просто е страхотно; и без никакво въображение, което да иска да види по-дълбоките води на старинните епохи, за които си позволява да пише този набеден за писател графоман-рекламист от семпли журналисти и "читатели".

• 13 7
• Докладване

До коментар [#9] от "pherenikos":

Нека печели! Писането е къртовски труд, който е редно да бъде възнаграден. Предполагам и вие сте на мнение, че това ще са едни от най-смислено изхарчените пари :)

• 3 9
• Докладване

пример за коорпоративно отношение на продукцията:

"Пишете с голяма симпатия за героите си, не Ви ли е жал, когато краят им е трагичен.

- Даже не ми беше хрумвало дали ми е жал. Първо, в края на краищата, когато човек изгражда художествен свят, той трябва да бъде в известен смисъл чисто и просто делови, тоест този художествен свят трябва да стане, трябва да стане добър. Затова е нужно да видите сметката на героя. Така и трябва да направите. В крайна сметка книгата е по-важна от героя. "

...един истински Автор има много силно чувство към произведението си и всичките му герои.
Но тук толкова си и разбирате, затова ви харесва и го смятате за хубаво това.

• 5 8
• Докладване

Появяват се много хубави отзиви и рецензии за романа. Борислав Гърдев леко го сравнява с "Рагтайм". Не можех да се сетя в българската литература книги, подобни на Русковите. Грешно съм търсел. Естествено, че кройката на романа е дошла от англоезичната литература, което е нормалния у нас процес на усвояване и побългаряване. Русков не пише исторически романи като Вера Мутафчиева и Антон Дончев, а романи за минали времена. През следващата седмица ще намеря време за "Чамкория".

• 5 4
• Докладване

естествено аз съм на тотално противоположно мнение, но, просто заради спора - посочи, моля, пример за "истински автор с много силно чувство към произведението си и всичките му герои"! много е вероятно да не съм го чувал, ако ме вкараш в "твоята градинка" и ако е така спор няма и да има. няма да гугълствам само за да ти опонирам, обещавам!

• 5 4
• Докладване

Действително става дума по-скоро за усет, отколкото за изброяване на примери! Но в територия, в която повечето житейски и творчески неща са в стил "джаста-праста", може би наистина не трябва да се търси усет в такова общество от занаятчии с претенции и възхитени лаици.
Действително, тук повечето неща са на ниво "Даже не ми беше хрумвало...тоест този художествен свят трябва да стане, трябва да стане добър" както твърди харесваният от Вас писател. И разберете - разделя ни манталитет, а не вкус.

Чел съм например как Гарсия Маркес плаче, когато е взел решение за убийството на своя герой Аурелиано Буендия. Всъщност повечето герои за които съм чел са изстрадани от авторите си и това си личи. Така е и в хубавите страници написани на тази земя, така и в авторите, които харесвам... съвременни, стари и свръх стари. Не ми е особено приятно да изброявам такива хубави неща в това тържище тук, пък и става супер нравствено. Пиша го, защото съм вбесен как масовия вкус налага стандарти, в които нищо истинско творческо не може да поникне, понеже критериите са заличени от добре рекламирани повърхности идеи, а не заради някаква си causa perduta, възпитаване на вкус.

• 4 8
• Докладване

До коментар [#15] от "Бегемот":

уважавам. и няма да споря.
но запазвам и мнението си, че Русков е явление - лично мнение, личен манталитет, личен вкус.
Поздрави за добрия пост!

• 3 5
• Докладване

Ако трябва да се изразя на жаргон - този пич е голем мозък!
Подреден, дисциплиниран, духовит, с въображение, голяма щипка талант!
Браво!
Такива хора връщат вярата ми в нашия народ.
Благодаря, г-н Русков.
Купих Възвишение, поръчал съм и Чамкория онлайн и ги чакам, само да дойде някоя отпуска и ще ги изръфъм от кора до кора.

- A witty saying proves nothing. Voltaire

• 5 6
• Докладване

... ИзръфАм, пфу!

- A witty saying proves nothing. Voltaire

• 5 2
• Докладване

Русков е добър писател, да не казажа може би един от най-добрите български изобщо, това само дистанцията на времето ще покаже, но и на него не му чужда една "лека ограниченост" - според мен ако не си българин Възвишение не може да те докосне. Позиционирането на романа в определена социлано-културна действителност не бива да значи затваряне на вратите за иностранеца, според мен това е основен недостатък на Възвишение, един французин или германец няма как да влезе в този роман. За пример, не е необходимо да си руснак за да вникнеш в Достоевски, тази дарба за универсалните и вечени "проклети" въпроси, които правят художествената литература интригуваща е въпрос на талант не на труд според мен, но не е зле Русков да поработи върху писането и на "небългарски" книги, може с Чамкория и да е успял, ще я прочета

Отишло едно джудже при Веско Маринов за автограф и му казало: „Г-н Маринов, пораснах с вашите песни“.

• 7 4
• Докладване

До коментар [#15] от "Бегемот":

Бегемоте, липсваш ми! :))

• 3 4
• Докладване

До коментар [#13] от "smej":

Небеса... Вие с псевдокритика Гърдев чели ли сте въобще "Рагтайм"? Още от откъса на Русков мога да преценя, че място за сравнение няма. При Доктороу няма евтини лайфове, които да развеселяват читателите, за които не уж не пишел, нито пък евтини трикове като напълни излишни диалози, които да помпат обема на книгата. Съвършено различен стил, манатлитет, мащаб.

• 4 7
• Докладване

Като започвах да пиша първата си книга, тоест, когато започвах пътя си на писателското поприще, смятах, че стилът е най-важното. И първата ми книга е написана с това разбиране. Втората, третата и четвъртата са написани с убеждението, че най-важното в един роман е героят.
До коментар [#4] от "zidane":
Втората - изключителна самодисциплина и точна самооценка, както е видно от интервюто.
.............................
Това което отличава "Чамкория" и "Възвишение" от останалите романи, издадени на български език, е именно стилът. Т.е. неговата самооценка или не е точна или е лъжовно изказването му, с други думи не е искрен. Или не е искрен към себе си, или към публиката, или и двете.

nemo malus felix, minime corruptor.

• 2 6
• Докладване

До коментар [#22] от "СДС":

Така е. Изключително посредствен автор, с посредствено мислене и светоглед, представен като литературен гений от други полу-посредствени личности, и накрая посредствени коментари, които възвеличават горните. Четете си го и после не се чудете това защо и онова защо. Подобни хора имат за цел не да въздигнат, а да сразят българската душевност и това си личи в предишен материал за него, където ясно си пролича времевият хоризонт, в който живее, а той определено не е историческият.

• 6 7
• Докладване

До коментар [#23] от "Читател":
където ясно си пролича времевият хоризонт, в който живее, а той определено не е историческият.
..................
И аз в това виждам основният проблем.
Може ли например жирафът да разказва на слона и хипопотама, какво удоволствие изпитва лъва при поглъщане на прясно убита газела .

nemo malus felix, minime corruptor.

• 3 5
• Докладване

Е точно това пък ако не е възможно, какъв тогава е смисълът на литературата изобщо?

• 5 1
• Докладване

Чел съм "Рагтайм" поне три пъти. Въпросът ми е как Русков е свързан с българската литературна история. На кои книги е дете? Не се сещам за нито една. Затова хрумването, че през преводачество и много четене на английски е достигнал до свой синтез на българско и чуждо е добра. Многа ясно, че "Чамкория"не прилича буквално на "Рагтайм", но не прилича и на "Тютюн". А дали само си играе на голям писател или наистина е голям писател е твърде сложна тема за форума.

• 4 2
• Докладване

Всичко е относително, на мен например Маркес ми е кичозен. Аз например последно плаках за някой герой когато убиха Корадо Катани в "Октопод". Ама тогава бях на 7.

Колкото и да плаче Маркес, героите му са ми безразлични. А Русков ми е близък, възвишенията са унверсални, а Стара планина...ех, Стара планина!

След "Възвишение" направих Ком-Емине. Това не е ли по-истинско от Макондо?

• 7 5
• Докладване

До коментар [#25] от "sgannn":
Възможно е. И още как.
Нали стана дума за Доктороу по горе?
Дано да преведът на български "The March". Четох я.
Това е историчски роман, не е роман за миналото.
https://en.wikipedia.org/wiki/The_March_ (novel)
При Милен Русков се наблюдава изнасилване на "историчското" и наблягане върху собствената стилистика, която е опакована като архаизъм.

nemo malus felix, minime corruptor.

• 4 2
• Докладване

Така и не се разбира защо Русков има претенции, както става ясно от интервюто, че пресъздава исторически период, а не си го въобразява, не си го измисля. Това е философски проблем, който явно е непосилен за всеки. Едва-ли не ако прочетеш книгата, ще ти стане ясно как са говорили и живели хората тогава. Но нещата не се свеждат до това да пресъздадеш езика, характерен за един исторически период - това е повърхностен буквализъм. Нито пък да научиш какви коли са карали, в какви къщи са живели, колко бил висок таванът, имали ли са домашни любимци, и прочие. Езикът лесно може да го уловиш и наподобиш, но е по-важно какъв е бил общият тон, начинът на мислене, мотивациите, естествената динамика на общуване, т.н. И в този смисъл, няма как да твърдиш, че познаваш периода и че можеш да го пресъздадеш. Всичките му герои от Възвишение насам си приличат по това, че са тип "полуевропеец"/... полукебапче, което означава, че авторският глас е по-силен от този на героите. И дума не може да става за историческа достоверност. Това си е чисто профилиране на "българина" и "българското" в рамките на една доста неприятна, дори когато е пародийна, неоромантична вълна.

• 3 8
• Докладване

До коментар [#28] от "СДС":

Аз също харесвам Доктороу и съм чел "Рагтайм", въпреки че други негови неща ми допадат повече.

Защо обаче трябва да се сравнява Русков с Доктороу? Само защото пише за миналото?

И това, че пише за миналото, означава ли, че трябва пише исторически романи?

• 3 1
• Докладване

До Лягам си...

А не ви ли се струва по-достоверна идеята, че на Русков "историята" му дава само материал - стил, сюжет, герои - взима си ги наготово и само импровизира върху тях. Затова съвремието му е "чуждо", защото било неприятно да вземеш история от "вестник". Това е литературата, която в момента е разцъфтяла в целия свят. Фантасмагории, забавни истории, измислици. Дали ще е фентъзи и историческо фентъзи от 20 г на 20 век няма значение. Основното на този тип литература е да се чете лесно и да радва читателя, да се продава добре, а оттам и да поддържа бизнеса на книгоиздаването. Този нов стил на "измисленото" е създаден в големите американски издателства и пуснат на населението като успешен продукт. Впрочем и "Сестри Палавееви" бяха същото - лек, увлекателен, майсторски текст, който няма нищо общо с "истината", "действителността", "анализ на човека и обществото" и т.н. Казано просто. Фейклитературата също има добри и лоши образци.

• 3 5
• Докладване

До коментар [#29] от "Лягам си само с големи книги":

хахаха, чувството е взаимно :D

• 2 5
• Докладване

Русков смесва ,преплита фикшън с реални персонажи и събития ,и го прави почти толкова добре колкото и Доктороу в Рагтайм ,ако наистина ли си чел Рагтайм трябва да си забелязал това ?

• 3 3
• Докладване

Русков смесва ,преплита фикшън с реални персонажи и събития ,и го прави почти толкова добре колкото и Доктороу в Рагтайм ,ако наистина ли си чел Рагтайм трябва да си забелязал това ?

• 4 3
• Докладване

Русков се вписва перфектно в българската литературна история с последните си две книги. Те са предизвестено канонични. Всеки път като го зачета ми напомня ЗА, не непременно на, Вазов, Захари Стоянов, Алеко Константинов. Някои казват, че има прилики между Калуня-Каня и Възвишение. Нямам абсолютно никакъв интерес да проверя лично дали да е така. И колкото да повтаряте, че прилича на Рагатайм, няма да стане истина. Ако Русков беше написал нещо толкова мощно и на световно ниво като Рагтайм, ехей... Нямаше да си говорим за кебапчета, полу-европейщина, и прочие.

• 4 4
• Докладване

ако не бях прочел първо Чамкория-та, с тези отзиви, колеги, никога не бих я купил. Но - за моя сметка е и цената, и удоволствието. Смея да потретя, че е по-добра от "Възвишение".
Доктороу? Рагтайм? що така решихте натам да отиде приказката, не разбрах.

последно, авторът не ме интересува, интересува ме литература, която е добра, като минимум, много добра, като за мен, и, по мое мнение, жестока, та да я препоръчам на приятели. може проблема да е във моя вкус, възпитание, начин на живот... Извинете за което!

• 3 7
• Докладване

До коментар [#30] от "sgannn":
Защо обаче трябва да се сравнява Русков с Доктороу? Само защото пише за миналото?
И това, че пише за миналото, означава ли, че трябва пише исторически романи?
.................
Никъде не съм сравнявал г-н Русков с Доктороу, а обратното - изтъкнах, че г-н Русков си има свой стил на писане, с което се отличава на фона на останалите съвременни български писатели. Освен това никъде не съм твърдял, че няма талант! Според мен има и талант, и потенциал за още много.
Какво не бих дал да напише роман за бита и гледните точки на едно партизанско семейство в периода от 08.09.44 до 1989. Една семейна сага за преобразуването на пръцкащи цървуланковци в каскетени мениджери на големи прадприятия, които произвеждат стока готова за скрап.
В романът "Маршът", Доктороу описва походът на ген. Шермън през южните щати. Това води до краят на Гражданската война в САЩ. И до днес името на ген Шермън е най-мразеното в Юга. Оставя след себе си пепел и кал. Темата буди емоци и контроверсии, също както и "Чамкория". Това беше сравнението, конкретно. Доктороу има друг подход към темите си.

nemo malus felix, minime corruptor.

• 1 4
• Докладване

пълни глупусти пишите. Русков определено е най добриат бг романист досега и в близко бъдеште едва ли некой дори ще се доближи до нивото му. бг автор с очевадни приноси в т. нар. европейска и световна литература, един от най-добрите съвременни писатели изобшто. в този смисъл и безкрайно скромен човек.

чудесно интервю. мерси Русков, мерси дневник.
може би само ако речем да се заяждаме можиме да направим една забилежка че вместо "планета" беше по добре да рече "небесно тяло" или нешто подобно заради слънцето.... но пък това е тъй само според нашите си ограничени дебилни и променливи научни схфащания дето се менят по често от тазгодишното майско време. а и по този пункт може и аз нешто да грешиме че сме пиинали все пак.
желаеме на добър час на новата му книга, а на него здраве и още много яки романи.

• 6 4
• Докладване

До коментар [#34] от "Stewie":

Ами за мен са доста различни. При Доктороу сякаш е по-важно достоверното представяне на историческата действителност, докато Русков е далеч по-игрив. При него по-скоро има сходство с концепциите на Кундера за иронията и комичното в историята на романа, още от опитите на Сервантес и Рабле.

Надявам се, че никой не възприема "Дон Кихот" като исторически роман :)

Естествено, ако някой иска да търси кусури на Русков, ще ги намери. Но е факт, че той е явление в литературата ни и трябва да бъде оценен подобаващо.

• 2 3
• Докладване

" - Аз не пиша заради читателите. Винаги съм казвал, че пиша за боговете. Това значи, че имам определен естетически идеал."
Сбогом, и благодаря за рибата.

• 7 3
• Докладване

До коментар [#38] от "betona":

Бетон - !!!

• 4 2
• Докладване

"....си е наивен е до аутизъм"...


Преди дни бих се съгласил с този извод. Но, от някло седмици се запознах с едно момиче на 14, с аутизъм, за което горното не важи...

Академик Павлов: "Трябва да изразя тъжното си виждане за руския човек - той има толкова слаба мозъчна система, че не може да възприема реалността като такава. Условните му рефлекси се координират не с действия, а с думи." 1932 година.

• 1 5
• Докладване

Мечтая си да минат 100 - 150 години, които да изметат целия сегашен "scum" и да останат само няколко писатели в учебниците (които също са съмнителни по принцип). Фактът, че форумът харесва този, само ме подкрепя.
Искам да кажа, че бих се радвал ако времето го измете, защото на аргументи сега никой не вярва.

има хора с много профили, има и профили които се ползват от много хора

• 6 4
• Докладване

До коментар [#11] от "oIo":

И аз така мисля - нека печели човекът. И всеки друг писател нека си печели, особено онези, които не са под крилото на литературната мафия, какъвто безспорно е и Русков.
Но нека да сметнем колко все пак печели. Да допуснем, че се продадат по десет хиляди бройки от двата тома - това прави оборот от 300 хиляди лв. Според мен за писателя ще се отчислят не повече от една трета, т.е. 100 хиляди... За четири години труд това прави по 25 бона на година, а трябва да се има предвид и това, че сега още няколко години Русков ще живее от тези пари и с тях ще финансира следващото си занимание... Така че сметката показва, че печалбата е по-скоро само морална!...

• 4 5
• Докладване

До коментар [#43] от "tak40309320":''Мечтая си да минат 100 - 150 години, които да изметат целия сегашен "scum" и да останат само няколко писатели в учебниците (които също са съмнителни по принцип). ''

Мечтай си, но можеш да бъдеш сигурен, че дотогава много по-неизметаем "scum" ще се е оформил.

• 0 6
• Докладване

+++++ Хубаво пожелание, но не вярвам да успее да напише нещо силно и автентично, защото е много млад, т.е. няма личен емоционален и житейски поглед на тези процеси и времена. А едва ли на активния българския читател на до 50 години, който (в огромната си част) е конформист и с промит от медиите мозък, много му дреме за тази тема.
А аз мисля, че каквото имаше да се каже за цървулите, го направи единствено в друг жанр Иван Андонов - във филма си "Вампири, таласъми" още 1992 г. Но какво от това:внуците на тези селяни, рабфакаджии и милиционери днес държат парите и лостовете на властта.

• 0 4
• Докладване

Този човек си живее в свой свят, който няма нищо общо със земните неволи.
А пише страхотно. И това е важното.
Да е жив и здрав.

• 1 0
• Докладване

Не съм чела нищо още от този автор. Интересен изглежда... щом пише за БОГОВЕ! Трябва да е нещо велико. ;-)
Ще го пробвам. Не съм съгласна с мнението му за разказите обаче. Ама никак не съм съгласна! Невероятно умение е в кратък текст да разгърнеш герой и сюжет. Обичам да чета разкази, написани умело!
Опитах се да харесам Георги Господинов, но не успях. Така и не успя да ме увлече произведението, което попадна в ръцете ми.
Дано г-н Русков успее.

• 0 1
• Докладване