Бойко Василев
Бойко Василев озвучава материал за предаването
Бойко Василев
Бойко Василев
"Дневник" започна серия разговори с журналисти. В годината на постистината и в свят, в който фалшивите новини имат все по-голямо влияние, в обърканата българска медийна среда, сред скандали и атаки срещу журналисти, медии, собственици, говорим с автори и водещи доколко свободни са българските медии, какво е цензура, има ли автоцензура, прави ли опити властта да упражнява контрол над работата им, как, какво ги мотивира да продължат. Говорим за смисъла на журналистиката. Интервютата с Анна Цолова и Виктор Николаев може да прочетете тук, а със Светослав Иванов - тук.
Днес ви срещаме с водещия на "Панорама" Бойко Василев.
Той работи в БНТ от 1992 г. като репортер и редактор. От 2000 г. води "Панорама". Василев е и главен продуцент на продуцентски център "Актуални програми" в БНТ. Завършил е журналистика и масови комуникации в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (СУ) през 1994г. Специализира журналистика в Хамбург, Германия и социология в СУ, защитава дисертация през 2001г.
Кои са най-големите предизвикателства пред журналистическата професия през последните години? Какво ви мотивира да останете в професията?
- Никой не знае призванието си, докато не се сблъска с него. Не съм човек, който си въобразява някакви неща за себе си и смятам, че в общия хаос, човек има един улей, един коридор, в който отговаря за себе си и за това, което прави заедно с екипа си. И ако следиш за това този коридор да е чист, ако си отговорен за него, с една хилядна може би ще подобриш средата.
Не си въобразявам големи работи: че стоя в журналистиката в името на някаква световна справедливост. Там съм, за да върша нещата, които има за правене, по начина, по който смятам за правилен. Това важи за целия екип на "Панорама".
Какъв ви се иска да е ефекта от работата ви? Помага ли на хората, променя ли неща в живота им журналистиката?
- Честно казано, не си въобразявам много в тази посока. Дори имаше периоди и години, в които смятах, че няма ефект: както казва Стоян Михайловски: "Господ бере черешите една по една, а дяволът ги брули с пръти".
Но през 2013 година се случи нещо много любопитно. Покрай турбуленциите изведнъж открихме публиката си. И тази публика се оказа изключително интересна и интелигентна. Нея не можеш да я излъжеш. Понеже 2013 беше годината, в която всички се усъмниха в журналистиката, в истината, тази публика се оказа, че преценява прекрасно, много точно, внимателно, улавя полутонове и грешки. И в един момент с екипа си казахме - струвало си е.
Трябва обаче да си зададем въпросът за цялото общество: Дали изобщо хората имат нужда от истината? Имат ли нужда от фактите? От безпристрастен сблъсък на мнения? Дали може въобще да понесат мнение, различно от тяхното? Задаваш си тези въпроси и ако отговорът е – "не", тогава оставаш в работата само заради личния си коридор. Българската журналистика е занимание самотно.
Да се върнем на предизвикателствата пред професията. Кои са най-големите?
- Ще започна с най-важните, които са световни. Три неща са: Смъртта на хартиения ежедневник; Facebook ефектът, (в мрежата се крещи повече, отколкото се дават факти); фалшивите новини. Те са свързани, но това е въпрос на друг анализ.
Тези три неща са факт за света. А в България, поради малкия й пазар и все пак крехкия опит с истинска журналистика, тези ефекти се умножават по две, дори може би по десет. И какво се оказва? Лъжата има бизнес модел, но истината няма. Бизнес моделът на лъжата е ясен: ако искаш бухалка си вземаш бухалка и тя не струва вече кой знае колко. Проблемът не е само български и по света има бухалки.
Другият факт, който аз много често давам като пример в моите лекции и може би е станал банален: Черна гора е 650 хиляди души, колкото е ⅓ от София може би. Но ако има гениален журналист в Черна Гора, той има потенциален пазар от 20 милиона. Това са хората, които разбират езика, който там се нарича черногорски. В България българската журналистика е за българи. Никой извън нашата страна не я ползва, дори нашата диаспора. Дори тя в момента си създава собствени медии. Да, нас ни гледат българи в чужбина, но това не е мощен категоричен пазар, който може да храни българската журналистика. Следователно няма бизнес модел.
Аз не давам препоръки, но не знам дали българската журналистика ще се оправи без обществото и държавата. Обществото да я подкрепи, като си я поиска; държавата, като майката от притчата на Цар Соломон, да я подкрепи, като се откаже от нея. Въпросът е обаче иска ли българското общество истинска журналистика? Готово ли е да я разпознае и да я подкрепи? И готово ли е да поеме жертви заради нея?
А самата журналистика може ли да направи нещо за себе си?
- Българската журналистика в момента е наистина занимание самотно. Ако имаш шанса да работиш с хора, с които споделяте едни и същи ценности, си щастлив. Аз имам този шанс, но знам, че мнозинството от колегите го нямат. И техните битки са вътрешно редакционни т.е. защитата на правилата и на журналиситката е самотна битка.
В българската журналистика не е като в холивудския модел, в който малко добри се бият с хиляди лоши и по някакво чудо побеждават. Не е така. Българската журналистика е като филм на Гай Ричи, в който има лоши, по-малко лоши, има добри, които стават лоши и лоши, които стават добри, сменят се добрите и лошите. Има и добри, които се правят на лоши, за да оцелеят и разбира се лоши, които се правят на добри.
Това е една изключително сложна среда, в която човек трябва да следва някакъв устойчив собствен критерий. А най-лошото знаете ли кое е? Ти стоиш в средата на терена, водиш битка, която смяташ за битката на живота си, а агитките те освиркват. Първо те освирква едната, защото мисли, че играеш за другата. Като види, че не играеш за другата, започва да те освирква противоположната, но първата не спира да свири. Значи първо свирка едната, после другата, третата, четвъртата, накрая могат да свиркат всички заедно. И е изключително комфортно да застанеш в една от агитките, което някои колеги направиха. Някои дори сменяха агитките. Но е изключително комфортно да застанеш в някоя от агитките, защото знаеш, че това ти дава психологически комфорт. Ок, 10 хиляди стоят плътно зад тебе, какво ти пука, това е голямо изкушение, но това ли е професията?!
Професията е да стоиш там в центъра и всеки да свирка. Малцина ще ръкопляскат, даже да не кажа никой, а и е грях журналистът да го очаква - да му ръкопляскат. Неговата борба е друга. Дайте да се разберем, какво е журналистика? Журналистика е да питаш и да взимаш различни мнения, по различни въпроси, за да стигнеш до истината. Журналистиката не е да крещиш силно от едната страна срещу другите, които крещят от другата страна срещу теб. Това е Facebook.
Оптимист ли сте за българската журналистика? За това, което може да и се случи.
- Аз съм последният оптимист в България (смее се). Макар че оптимизмът в България не е моден. И той няма бизнес модел, последователи няма. Йосиф Хербст казва: "Никому в угода, никому напук", много интересна и дълбока мисъл. Защото журналистиката в крайна сметка не е твоята лична битка срещу някого или в подкрепа на някого. Ти трябва да събереш фактите и да покажеш къде е истината. Пак казвам, аз говоря от малко по-привилигирована позиция.
В "Панорама" идват основно политици. Имало ли е случаи, в които са казвали, че ще участват, но ако не им задавате определени въпроси? Отказвали ли са участие, ако в предишно предаване сте задавал остри, критични въпроси?
- "Панорама" я пази форматът й. И аз затова казвам, че е привилигирована среда. Ние стигнахме до този формат в средата на първото десетилетие на века - 2004/2005 г. В него винаги има опозиция, винаги присъства и дежурната власт. Те хем имат своята писта, хем влизат в съприкосновение помежду си. Как да наложиш цензура, как да поставиш условие да не ти задават даден въпрос, когато само след секунда той ще прозвучи от устата на опозицията?
В "Панорама" се идва и се говори за всичко и за всичко може да стане дума. Никой не би си позволил да постави това условие преди да дойде и да участва в предаването. Давам си сметка обаче, че поради самата си същност - политическо предаване, в което участват главно политици и коментатори - тя не може да стигне до дълбочината на някои сфери. Например икономиката, или пък съдебната система, или самите медии. Това не е нейн предмет и аз не мога да кажа, че понеже ние се справяме с нещо, това важи за българската журналистика като цяло.
Но тук вече трябва да започнем разговора: какво е разследваща журналистика в България, защо няма журналистика по икономическите въпроси в телевизиите?
Мога да кажа, че съм забелязал нещо много интересно. Има обратно пропорционална зависимост между журналистиката по икономическите въпроси и рекламните блокове. Колкото по-голям е рекламният блок, толкова по-тънка е журналистиката по икономически въпроси. От това губят всички. Например българинът не знае нищо за бизнеса в страната. Той мисли, че има само молове, защото това вижда. Второ, бизнесът е свикнал да влиза в новините по приятелска линия и не е готово за сериозно участие. Да речем, ако се говори за бизнеса с дрехи, да участват различни фирми, които произвеждат дрехи, той не е готов за това. И трето вероятно е много по-удобно бизнеса да е в рекламните блокове, отколкото в предаванията и новините. Това е генерален въпрос, специфичен за българските медии.
Какво е вашето определение за цензура?
- Според мен цензурата е остаряло понятие от ХХ-ти век и то от средата на века. То означава, че някакви хора забраняват публикация. И тази публикация не вижда бял свят или вижда, но в алтернативен източник. Това нещо в момента го няма.
Има още по-голяма опасност. Публикува се всичко. Къде е обаче критерият за истината? Умберто Еко беше казал: "Ако аз сложа в интернет една статия за Тома Аквински и моя студент сложи подобна статия, която е пълна глупост. Каква е гаранцията, че някой, без да знае кой съм, ще повярва в неговата, а не в моята?"
Второто нещо. Ако един журналист публикува лъжа и ти му направиш забележка, това цензура ли е? Аз си го представям така. Журналистът и в България и по света върви през една гора и в тази гора има различни приказни същества. Обаче много малко сред тях са чудовищата, които са наистина опасни; които вещаят опасност. Да го изхвърлят от работа, животът му да бъде застрашен и т.н. Те са много малка бройка. Много повече са сирените, които му обещават разни хубави работи, хубави неща, това са пари, възможности за кариера - политическа или пък медийна, за власт, за влияние, пост, да му поласкаят суетата. Изборът е на журналиста. Как минава през гората.
Защото парадоксално, но е много по-лесно да минеш през чудовища, отколкото през сирените. Покрай тях по-трудно се минава. И затова българският проблем е не това, че те натискат, а как ти сам използваш работата си. Дали доброволно заставаш на страната на икономическия интерес, дали доброволно искаш да използваш екрана за твоето обогатяване или твоята кариера и бъдеще, или пък за някакви дребни услуги. Ето това е. И тук характерът е важен. Екипът с който си, защото тези хора ще ти кажат: така не може. Нашите събирания в "Панорама" са много интересни, защото аз трудно бих си позволил пред тези хора, с които работя десетилетия, да кажа "абе това ще го вкараме защото еди какво си"...
Човек прави понякога малки компромиси, например не можеш да намериш някого или друг не иска да дойде и трябва да се задоволиш с трети. Така е и по света. Събеседниците, които са лесни, не са толкова интересни. Трудните са по-интересни. И ти виждаш някакъв компромис. Понякога ще дойде лесният, друг път трудният.
Затова джунглата, през която минава журналистът, новата цензура, тя е много по-опасна от миналото. Защото преди 50 години, медиите бяха малко. Сега са много повече. Преди години цензуриран е материал Х, но някак си всички стигат до него, научават истината. Парадоксалното е, че тогава истината е работила повече, отколкото сега. Трябва да имаш сетива и инструменти, за да минеш през джунглата и да намериш истината, да я събереш парченце по парченце. Днес трябва и публиката да е образована.
Кои са вашите етични правила, които никога не престъпваш?
- Аз винаги казвам две. Двете най-важни неща за журналиста са почтеност и любопитство. Без любопитство, не можеш да си журналист.
Колкото до почтеността, тя не е просто да си почтен със събеседника, а да си почтен с публиката. Да си почтен с професията и разбира се да си, да си почтен в това, което правиш непрекъснато. Ние произвеждаме формати. Един формат може да е почтен, може да не е. Да направиш един формат почтен, също е ценност.
"Панорама" е в обществената телевизия и финансирана от държавата. И хората са свикнали по тази линия да мислят, че каналът е на държавната власт.
Парадоксално в ключови моменти ръцете на обществените медии се оказват по-развързани. Когато ме питат от какво зависи свободата, ще отговоря - в частните медии свободата стига дотам, докъдето позволят собствениците. В обществените медии обаче свободата стига дотам, докъдето позволят журналистите. И аз съм свидетел как във всички ситуации журналистите са проявявали или не са проявявали характер. Решението е у тях. Всяка власт, всяка опозиция и всеки интерес навсякъде по света искат за тях да се говори хубаво и да не отговарят за проблеми. Бил съм в много страни по какви ли не поводи и ви казвам, че никой не обича да го критикуват. Но преценката е у журналиста.
Много често става така, че най-много за свобода говорят най-несвободните. Другите знаят, че свободата е много трудно нещо. Това не е да отидеш първи ден на работа и веднага да се изокаш. Това не е при първия проблем да напуснеш и да кажеш, бият ме. Тези, които са най-близо до свободата, просто я правят. Постигат си я с техните си средства. Тук аз изобщо не искам да се хваля, защото аз си знам през годините назад какви ситуации е имало. Как съм се справял или не съм се справял. Как съм успявал в някои битки, дали са били големи или малки, но за мен са били важни и не искам сега това да го сложа като пример и да кажа аз съм страшно свободен, вижте как съсм се преборил, какви неща съм направил. Те така или иначе личат на екрана или не личат.
И въобще, всеки говори от собствения си опит. Ако ти си за свободна журналистика, трябва да я изпиташ първо върху себе си.
Депутат 241
Рейтинг: 3286 НеутралноЕто тоя Бойко има уважението ми. За разлика от един друг (не става дума за Бойчо Огнянов!)...
“Комунизмът е философия на провала, вяра в невежеството, евангелие на завистта.” сър Уинстън Чърчилzidane
Рейтинг: 721 Неутралнохм, интересен избор на интервюирани журналисти.
всъщност всички дотук са "говорещи глави".
и макар да не ги гледам, чета интервютата им тук и оставам с доста противоречиви мнения за всеки от тях...
The Shadow
Рейтинг: 1541 ВеселоБойко, когато спреш с досадния навик да почваш всеки втори въпрос с "Ама не е ли..." и да седиш с вечно разперени ръце пред гостите, както и да задаваш интелигентни въпроси, а не такива от типа "лелка пред блока уж ти задава въпрос, но всъщност ти казва мнението си", тогава говори за журналистика.
“In a world of 7 billion people, we, 500 million Europeans, will have to stick together, or European prosperity and values will both go down the drain” A.Merkelaralambi
Рейтинг: 638 Неутрално"Когато ме питат от какво зависи свободата, ще отговоря - в частните медии свободата стига дотам, докъдето позволят собствениците. "
Запишете си го на стената, журналисти от частни медии.
Добрият войник Швейк
Рейтинг: 1735 ЛюбопитноИнтересен разговор, благодаря! Но поредактирайте, моля, граматичните и правописните грешки. Така например вашата турболенция е всъщност турбУленция. И благодаря за разговора отново!
За войната ний нехаем, на война се ние шляем.tacheaux
Рейтинг: 4170 НеутралноКаква може да бъде журналистиката в една мафиотска държава? Мафиотска, разбира се. Българската журналистика обслужва властващата мафия. Бойко Василев, който води популярно политическо предаване от дълго време и като такъв е известен журналист не прави изключение, защото в мафиотска среда изключения не се търпят. Те тутакси се свалят от екран. А в страни като Русия ги отстрелват. За Бойко Василев дори не бих казал, че е конформист. Той като , че ли си вярва че е полезен. Така поне иска да се представи в интервюто.
tsvetko_51
Рейтинг: 1846 НеутралноЛичното ми мнение е, че Бойко Василев е добър журналист. Не знам колко им плащат в БНТ, но наистина в някаква степен там журналистите би трябвало и в Панорама като че ли, са една степен по-свободни от журналистите в частните медии.
Съгласен съм и с това, че в голяма степен свободата зависи от избора на отделния журналист.
Но как да разбирам следното:
" Аз не давам препоръки, но не знам дали българската журналистика ще се оправи без обществото и държавата. Обществото да я подкрепи, като си я поиска; държавата, като майката от притчата на Цар Соломон, да я подкрепи, като се откаже от нея. "
Освен за БНТ и БНР, където иска или не обществото, разбирай държавата подкрепя, в смисъл плаща той очаква или смята за правилно още ли медии да са на държавна издръжка или говори за някаква имагинерна обществена подръжка на тези две медии. Ако е последното, това какво означава, да ги гледаме/слушаме повече за сметка на другите ли? Но "гледането/слушането не е ли функция на наличие или отсъствие на качество на отделните предавания, а не някак така, от само себе си.
Що се отнася до това, държавата да се "откаже", т.е. разбирай да не се меси в своя полза, това е много труден за решаване проблем. То ББ където стане или седне, говори в първо лице единствено число как е дал, дава или ще даде едни пари и човек който разсъждава в този дух, трудно ще разбере че независимо че (уж) дава на една медия пари, тя ще може да го критикува. И ако беше само ББ, щяхме да имаме повод да почерпим - за съжаление сред партиите и различните държавни институции, това мнение си е прието като истина от първа инстанция.
И нека не забравяме и факта, че така или иначче, освен че пазара за българската журналистика е доста скромен, дори и сред въпросните няколко милиона наши сънародници, не са много тези които гледат и се интересуват от по-сериозните предавания, т.е. нещата стават още по-трудни, докато другите медии, особено като наблягат на всякакви развлекатлни, спортни, воайорски и чалга оредавания, с което привличат голям процент от макар и не от най-качествиния сегмент зрители.
Затова си мисля, че отново опираме до продукта, който ни се предлага от журналистите - добър продукт-по-голяма гледаемост- по-голяма обествена и материална ( въпросните реклами) подкрепа.
Другото е модела Пеевски, дето лъжеш/мажеш и пускаш всякакви жълтини, печелиш ( честно или не друг въпрос) рекламни договори, ама ...гледаемост, тиражи, посещения на страници, стремглаво падат.
2.5
Рейтинг: 1619 Неутрално"Въпросът е обаче иска ли българското общество истинска журналистика? Готово ли е да я разпознае и да я подкрепи? И готово ли е да поеме жертви заради нея?”
I Want To BelieveНа този етап не!
proza
Рейтинг: 1070 Неутрално"Дали изобщо хората имат нужда от истината? Имат ли нужда от фактите? От безпристрастен сблъсък на мнения? Дали може въобще да понесат мнение, различно от тяхното?"
Май нямат нужда от всичко това. Само като чета нашите постинги, виждам, че всеки държи на своето и никой не приема аргументите на другия. Този магарешки инат е характерен за българина, който изобщо не се съобразява с чуждото мнение и смята, че е винаги прав.
Stewie
Рейтинг: 944 ВеселоБългарската журналистика е като песен на сашка васева
Явор Рг
Рейтинг: 294 НеутралноСлед Цолова и партньора й /забравих му името/, сега се изказва и този василев.
.Нищо и никаква личност, ама удобно удобен.
Дано не повърна, когато Цеци Ризова бъде поканена в "дневник" като следващ експерт да се изкаже за журналистиката от пиедестала на високия професионализъм.
Боян Таксиров
Рейтинг: 1948 НеутралноДо коментар [#6] от "tacheaux":
+++++
В държавата на фасадната демокрация Бойко Василев е една от фасадите на журналистиката в тази държава.
И аз мисля, че си вярва, че е полезен. Вживява се в някаква менторска, месианска роля, което го прави много удобен за мафията.
mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
Рейтинг: 2513 Неутралноговорим с автори и водещи доколко свободни са българските медии, какво е цензура, има ли автоцензура, прави ли опити властта да упражнява контрол над работата им
Libertarianism is just anarchy for rich people______________
Е какво си говорите с тях???
Щом са действащи "журналисти" значи чинно изпълняват директиви и даже и не си помислят да говорят за корупция с държавни поръчки,строителство в парковете и градинките на София , на морето и т.н.
Най-много да кажат нещо съмненията във фирма КАТ или прокуратурата и то на ниските етажи без ясни обвинения към големите риби!
Всъщност журналистите в майнстрийм медиите изпълняват функциите да раздухват свободно фалшиви и скалъпени новини!
не на безразличието
Рейтинг: 1386 Разстроенофасадна демокрация и фасадна журналистика...
'Българите сме малък но много прост народ.' М ВешимСахаров
Рейтинг: 380 НеутралноБойко е интелигентен човек, затова се снишава пред силните на деня
I shave with Occam's razorkrumeto
Рейтинг: 237 НеутралноХубав разговор. Безкрайно уважение към г-н Василев. Следя Панорама от години - с Поли Златарева са класа.
Силни цитати:
"Макар че оптимизмът в България не е моден. И той няма бизнес модел, последователи няма. Йосиф Хербст казва: "Никому в угода, никому напук", много интересна и дълбока мисъл. Защото журналистиката в крайна сметка не е твоята лична битка срещу някого или в подкрепа на някого. Ти трябва да събереш фактите и да покажеш къде е истината."
"Мога да кажа, че съм забелязал нещо много интересно. Има обратно пропорционална зависимост между журналистиката по икономическите въпроси и рекламните блокове. Колкото по-голям е рекламният блок, толкова по-тънка е журналистиката по икономически въпроси. От това губят всички."
Петърчо
Рейтинг: 532 НеутралноЖурналистиката е като тъп виц, който ти се натрапва постоянно и вече дразни.
Всеки може да е журналист в днешно време, защото не се иска акъл. Нито да пишеш (преписваш), нито да правиш друго.
newgenerations
Рейтинг: 645 Разстроено"Въпросът е обаче иска ли българското общество истинска журналистика? Готово ли е да я разпознае и да я подкрепи? И готово ли е да поеме жертви заради нея?"
Изключително вярно. Съвсем спокойно можем да заменим думата "журналистика" с "политика" или "държава" и твърдението пак ще бъде вярно.
Цайко
Рейтинг: 1240 НеутралноЛошите стават добри, добрите стават лоши, Гай Ричи, едно-друго... Разбрах, че Бойко верва в катарзиса. Мадам В преживява катарзис... брррррррр.
chushka
Рейтинг: 413 НеутралноБойко Василев има недостатъци, но кой няма? Чел съм други негови интервюта, та той е наясно с повечето от тях и работи за собственото си развитие.
Харесвам Панорама и заради стила на Бойко и защото дава среда на опияняващите репортажи на Поли Златарева.
Намирам ги за едни от малкото центристи. Има и неща които не харесвам, но предпочитам да запазя вкуса от тези които харесвам.
Жалко, че преобладаващите тук коментари/оценки на коментари са против Василев.
Явно старата аудитория на Дневник се е пренесла другаде или троленето е успешно?
Боян Таксиров
Рейтинг: 1948 НеутралноДо коментар [#15] от "Сахаров":
Бъркате интелигентост с подлизурщина.
mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
wowbagger
Рейтинг: 237 НеутралноБойко Василев е журналист, чиито предавания гледам с интерес, възхищавам му се за ерудицията, езиците и държанието. Единственото, което напоследък разваля удоволствието ми да го гледам е, че все по-често разговаря в Панорама с политици, видимо далеч под неговото ниво и една мисъл ме убива като камъче в обувка - вечно ли ще сме обречени да слушаме мълчанието на умните хора пред поредния Никодем Дизма ?...
Читател
Рейтинг: 287 НеутралноДо коментар [#22] от "wowbagger":
За мен лично първата половина от "Панорама" е тотална скука, с изключение на някой репортаж по актуална тема, ако има такъв в този сегмент. Политиците нищо съществено няма да кажат, просто запълват ефирно време и покриват критериите за различните гледни точки на политическата класа. Във втората част, когато интервюира наистина интересните гости, тогава има какво да се чуе. Въпреки това от години не следя предаването, чат-пат напоследък гледах някои повторения в събота сутрин. Общо взето, доста ни е хилава публицистиката - и сутрешната, и следобедната, и обзорната в края на седмицата. Всъщност това, което прави едно предаване или репортаж готини, са хората в него. И същият е факторът, който го банализира до оглупяване на масите. Много са ми интересни проф. Иво Христов, Огнян Минчев, Петко Георгиев, Захари Карабашлиев, Милен Врабевски, Стефан Цанев и редица други изтъкнати личности от нашето общество, както и съвсем обикновени хора от улицата или от някое малко и забутено село, но природно интелигентни и мъдри. На политиците им знаем репертоара, така че колкото по-рядко ги канят, толкова по-добре ще бъде за публиката. Поне с тези политици на прехода до момента.
plebs
Рейтинг: 306 НеутралноПраво куме в очи
"Журналистиката не е да крещиш силно от едната страна срещу другите, които крещят от другата страна срещу теб. Това е Facebook."
и да,
"Парадоксално в ключови моменти ръцете на обществените медии се оказват по-развързани. Когато ме питат от какво зависи свободата, ще отговоря - в частните медии свободата стига дотам, докъдето позволят собствениците. В обществените медии обаче свободата стига дотам, докъдето позволят журналистите."
Адмирации!
penetrating
Рейтинг: 5947 НеутралноТака е, българската журналистика е карикатура.
Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David HilbertСамо, че защо не виждам промяна? Обяснението е единствено в това, че журналистиката не е искрена със себе си и със зрителите/читателите/слушателите.
shadydancer
Рейтинг: 324 НеутралноОпределено един от най-добрите действащи български журналисти. Много интелигентен, много начетен, владеещ 6 езика и макар да е част от държавна телевизия, притиска политиците от най-различни партии с възможно най-неудобни въпроси, но без това да минава границите на допустимото и да се превръща в атака. Много други, които се имат за топ-журналисти в България могат да си мечтая за неговото ниво.
chepokalipsis
Рейтинг: 1527 НеутралноЧе Гай Ричи има добри филми...
hrx24524395
Рейтинг: 8 НеутралноТоя грантаджия да го разкарат незабавно от БНТ, разваля хубавата и неутрална иначе телевизия.
****
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
Роси
Рейтинг: 8495 Неутрално'' Въпросът е обаче иска ли българското общество истинска журналистика? Готово ли е да я разпознае и да я подкрепи? И готово ли е да поеме жертви заради нея?"
Части от българското общество, не цялото. Само че, много малко журналисти са готови да се жертват за истината. Предпочитат да се продават и да заобикалят истината или направо да я изопачават, щом тези, които плащат добре им наредят. Медиите станаха собственост на олигарси, на хора без морал, на които въобще не им пука за България. На първо място са техните интереси. И журналистите имат не малка вина за това.
Читател
Рейтинг: 287 НеутралноДо коментар [#30] от "Роси":
Така е.
Antoaneta PETROVA Ardashes
Рейтинг: 311 НеутралноЖурналистиката не е професия, а мисъл.Тя дава възможност за развитие и изява на собствените виждания.Но да погледнем нашата журналистика, свикнала на дадени поръчки от висшето ръковоство, се е отучила да мисли, което в първите години на демокрация беше присъщо на всички,заемащи такива и подобни длъжности. Трудно се пренасочва по новия път,защото да не мисли и да си получава заплата е по-лесно отколкото да полага усилия. Тук е въпрос да първите седем години и средата, която му е поставила основите. Някои все още мислят,че като завършат тази специалност вече са журналисти. Много искам да вярвам,че усъвършенстването в писането, не е само текст,а мисъл,извод и заключение. Едно време така по български ни казваха,че трябва да правим съчинение.А съчинението при журналистиката си играе с човешки съдби и не бива да се оправдават със заявителя,защото той може да не знае какво иска, а журналиста да не знае,че неговите заключения не са верни. Много пъти мери, а един път режи с твоите изводи, за да не срежеш още ненаправената дреха.
mihalaНикола Йорданов
Рейтинг: 1981 НеутралноНякой има ли представа каква е медийната среда в съседните държави? По никакъв начин не оправдавам нашите недъзи. Само допълвам с факти.
Никола Йорданов1. Македония - там медиите са тотално купени. Поне 7-8 години. Правителството (Груевски) наливаше по 200-300 милиона на година в реклами на всички големи медии.
2. Сърбия - там само по едно време имапе едно радио, което се водеше независимо (после и те се продадоха). Имаш държавна ТВ, която е рупор на правителството и олигархични медии тип "Братя Карич" - огромни мафиоти, които по едно време решиха да се правят на общественици/ политици.
3. Турция?
4. Гърция? Да каже някой който ги познава нещата, ама и за там не съм чувал много добри неща.
5. Румъния? 90% като в България.
Косово, броим ли го?
То и в ЮК 90% от аудиторията не гледа ББС, а чете СЪН.
DirtyBastard
Рейтинг: 409 НеутралноТова наистина е страхотен анализ на един очевидно ерудиран професионалист! Поздравления и за Дневник, че все пак са го публикували, въпреки че развенчава точно техните елементарни тези (изразени в кометар №6 на ташото-tacheaux примерно).
Струва си да се каже също, че всеки интелигентен човек отдавна сам е стигнал до същите изводи. Ще си позволя да ги обобщя:
1. Българският медиен пазар има фундаментален проблем, независещ от никаква конюнктура, а именно, че е малък. Това позволява с малко пари да ставаш голяма бухалка. През 90-те просто никой не си го беше поставил за цел това. После Пеевски и Доган се усетиха и го постигнаха за нула време.
2. Проблемите от морална гледна точка произтичат отдолу-нагоре - повечето у нас не можем да устояваме на сирените, така е и при журналистите, така е и при политиците. Няма лесно решение, това е наследството на атеистичния комунизъм.
3. Държавните медии са най-независими и почтени, съответно решението е обществено-политическо - трябва да си плащаме за добра журналистика през данъците, няма друг начин
Без коз
Рейтинг: 926 НеутралноВасилев,колегите Ви от много години ползват думата "журналистика" като синоним на "ъзоблизане".
Народ, който избира корумпирани, самозванци, крадци и предатели, не е жертва! Съучастник е !abdelhaqq
Рейтинг: 868 Неутралноедин от малкото Бг журналисти, които заглеждам.
בני אתה אני היום ילדתיךКърти Вонегът
Рейтинг: 294 РазстроеноВ момента в България няма журналистика, всяка медия защитава интереса на собственика си. А в международен план си е жива фейк нюз журналистика, настигнаха Гьобелс и дори го минаха! Левичарството е детска болест на дементни бивши комунета, сега се пишат за "десни"!
LinkеdIn
Рейтинг: 8 НеутралноЗащо!?
One Hour
Рейтинг: 383 НеутралноКато гладам понякога Панорама този Василев се държи, като зрител на някакво негово Аз. Подхвърля въпроси и придположения очаквайки събеседника да инициира активност и да се получи предаването. Никога не е поставял остро въпрос срещу престъпници, олигарси или политици когато е имал основание и възможност и сега оправдава това с някаква неутралност.
Неутралността има граници, които трябва да бъдат нарушавани, когато се налага в полза на обществото или за изобличаване на враговете му.
hrx24524395
Рейтинг: 8 НеутралноДо коментар [#39] от "One Hour":
Когато Плевнелиев му гостува и се беше разпищолил, изреждайки кои чужди държави се месели в нашата вътрешна политика, Бойко Василев можеше да му нацепи един неудобен и политнекоректен въпрос за САЩ и разните й посланици, фондации, протестъри и пр. Ама нали е грантаджийска мишка ...
historama
Рейтинг: 4032 НеутралноХаресвах Бойко Василев.
До вчерашното интервю с Т. Дончев, когато му позволи да се държи като опозиционер, който води "грандиозна" битка срещу статуквото, вече 3 мандат!
Ananas
Рейтинг: 8 НеутралноИзключително неприятен човек с толкова остарял модел на водене, че имам чувството, че всеки петък БНТ ни връщат в 90-те. Да не говорим, че винаги е удобен на управляващите
onemanband
Рейтинг: 660 Неутрално
Кажи ми ,КОЙ ти плаща Гранта, та да ти кажа какво си...Бойко Василев, "Панорама".....Грантолапач.....Това си казва всичко.
Има и свестни журналисти ,ама точно тоя НЕ Е от тях ....Както вече казах ...Грантолапач!