© Личен архив
В основата на скандала "Калиакра" стои едно решение на Европейския съд на ЕС, който задължи България да възстанови унищожените степи и коридори за миграция на птици, като демонтира ветрогенератори и голф игрище, защото българското правителство ги е разрешило незаконно. Ако България не се съобрази със съда, първоначалната глоба може да е 1.5 млн. евро, а всекидневната - 20 хил. евро, до отстраняване на нарушенията. От еврокомисията са дали срок на страната ни до края на септември да приеме план за управление на защитената територия с мерки за предотвратяване на увреждането й.
Вместо обсъждане и спешно приемане на плана, за да не се стигне до глоби, дневният ред за решаването на проблема беше подменен и разводнен: след слухове, че забраняват земеделие и риболов в Добруджа, местни излязоха на протест, обвиниха експерти от БАН и учени от Софийския университет в некомпетентност, пристрастност, регионалните власти и отговорните институции в лицето на МОСВ заговориха за манипулиране на данни, погрешно картиране, за неверни данни при определянето и картирането на зоните за екологичната мрежа "Натура 2000". Прокуратурата също заяви, че има неоправдано завишаване на площта на зоните, и насочи отговорността към бившия министър Джевдет Чакъров.
Министър Нено Димов заяви публично, че "трябва да бъдат намерени международно признати експерти, които да преразглеждат зоните от "Натура 2000", според него това ще помогне страната ни да не търпи санкции от Европейския съюз.
В същото време процедурите за определяне и одобрение на зоните, които да влязат в "Натура 2000", са разписани точно и ясно в закона – те се предлагат именно от международно признати учени, одобряват се веднъж от експерти на МОСВ и втори път от експерти в Брюксел.
"Дневник" потърси един от обвинените експерти, доц. д-р Росен Цонев – преподавател по защитени територии от Биологическия факултет в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е единственият българин, участвал в разработването на Червена книга за хабитатите. Координатор е за България и автор в Червения списък на сухоземните и сладководните местообитания в Европа.
– Г-н Цонев, бихте ли описали стъпка по стъпка каква беше процедурата по определяне на зоните, които да влязат в европейската мрежа "Натура 2000"?
– Защитените зони по Директивата за хабитатите и птиците, включително по казуса "Калиакра", са картирани за 25 милиона лева в периода 2011-2013 г. от "Консорциум Натура", финансирано по оперативна програма "Околна среда". Трябва да подчертая, че аз и още няколко колеги поради някои принципни различия с управляващия този проект го напуснахме в самото начало и не съм участвал в това картиране. Преди това в периода 2003-2007 г. бяха предложени териториите, които да влязат в мрежата "Натура 2000", с проекти, координирани и от Българско дружество за защита на птиците и "Зелени Балкани", с участие на експерти на свободна практика от институтите на БАН, Националния природонаучен музей, Биологическия факултет на Софийския университет, дирекциите на природните паркове, регионални музеи и много други.
Предложенията за мрежата са изпратени от правителството на Сергей Станишев за прецизиране от БАН - вече официално за проект от 700 000 лв. БАН предлага още защитени зони за хабитати - Крушето, Изворо, Любаш, Таушан тепе и др.
Тази проектомрежа за хабитатите е минала през процедурата "Биогеографски семинар на ЕС" през юни 2008 г. в Сибиу, Румъния, където е разглеждана нейната адекватност и достатъчност вид по вид, хабитат по хабитат. В този семинар са участвали и представители на научната общност, и на министерството на околната среда, и на неправителствените организации, присъствали са и независими експерти, поканени от Европейската комисия и от нейния научен орган "European Topic Center".
Като резултат от този семинар Европейската комисия е поискалa от България обявяване на още зони: за вълк, поточен рак, гори от космат дъб, черен бор... Работата по отразяване на решенията на биогеографския семинар е възложена на БАН. От там експертите са предложили нови зони - разширение на Средни Родопи, Чирпански височини, Конунски дол при Кнежа, добавени са части от акваторията на Дунав за риби и други.
През декември 2008 г. Европейската комисия приема мрежата "Натура 2000" в този обхват и граници с уговорката да се добавят нови зони спрямо решенията на биогеографския семинар.
Мрежата за птици е приета от комисията с искане за обявяване на "Рила-буфер" – т.нар. Ниска Рила е искане от ЕК и за зоната на хабитати. Тези две зони още не са обявени от правителството и вече сме на съдебно дело за "Рила-буфер" за птиците. Очаква се скоро да има и дело за хабитатите. Наскоро ЕК обяви като проблем за България, че по зоните за хабитати няма заповеди за обявяване.
Как ще коментирате намеренията на министър Нено Димов тепърва да се прави ново определяне на обхвата и границите на зоните от "Натура 2000" от независими експерти с мотива, че предходното не е качествено направено?
– Според мен това е равнозначно на заявка за излизане от Европейския съюз. Може да се сравни със ситуация, в която искаме да върнем смъртното наказание.
Възможни ли са промени в границите на мрежата "Натура" в момента?
– Всякакви промени в границите на зоните, обосновани с икономически мотиви, както настояват кметовете в региона, няма да бъдат приети от Европейската комисия, защото противоречат на основните правила на Директивата за хабитатите.
Българският език е официален в ЕК и твърденията – включително на главния прокурор, за неправилен превод на Директивата в България всъщност са твърдения, че българите не знаят български.
– Как ще отговорите на обвиненията, че експертите и учените, зонирали "Натура 2000", не са си свършили работата в Калиакра и това налага ново независимо зониране и картиране?
– Миналата година завърши проект Red List Assessment of European Habitats, в който аз бях избран да разработя частта за континенталните степи на европейско ниво. Ако всички експерти в Европа са гласували доверие на българин за определяне на един хабитат, каква е логиката да се викат външни или независими експерти в момента?
Освен това мотивите за такова ново картиране, т.е. че мрежата е приета от ЕК неправилно и че България е заблудила Европейската комисия с тези зони, няма да бъдат приети от ЕК. Защото вече нашите защитени зони по "Натура" са издържали цялата сложна и дълга процедура по одобряване на предложените от България зони на ЕС. Комисията има много сложни правила и това е обида и унижение за българската биологична наука.
Излиза, че ние нямаме експерти, на които държавата и обществото вярват, при условие че българските ботаници и зоолози работят равноправно с останалите такива в европейски страни във всички европейски проекти, свързани с "Натура 2000". Български еколози и биолози например консултират държавите - кандидат-членки на ЕС, като Босна и Херцеговина, Турция, Черна гора и др.
Президентът на Европейската асоциация на учените експерти по хабитати и растителност - European Vegetation Survey - проф. Милан Хитри е работил на терен на Калиакра и е установил 85 вида на 100 кв.м - лично, през май 2011 г. Може да бъде потърсен за мнение за ценността на тези степи и доколко адекватно е съществуването на защитена зона там.
През 2015 г. работна група от експерти от Франция, Италия, Испания, Швеция и Холандия също посети района на Калиакра, имам дори тяхна снимка в резерват "Калиакра".
Може ли да обясните защо урбанизирани зони като летище и гробище попадат в някои от защитените зони?
– Директивата за хабитатите не се интересува какво се води една територия по националното ни законодателство, например по Закона за устройство на териториите, а дали е реално местообитание или местообитание на видове.
Много антропогенно създадени хабитати като ниви, лозя, градини, дори селища и гробища са местообитания на видове. Това обаче не спира традиционните дейности там.
Могат да бъдат наложени някакви ограничения - например за употреба на инсектициди, запазване на единични хралупати дървета, екстензивна обработка, за което има и компенсаторни механизми в програмата за развитие на селските райони. И хората в Топола спокойно могат да погребват близките си. Това никъде не е забранено. А самолетите на летището в Балчик ще си летят и за в бъдеще, както са летели тия десет години, откакто съществува мрежата "Натура 2000".
Гробището на село Топола не е в слоя 62С0 понто-сарматски степи към проекта за плана за управление. Но явно МОСВ не е използвало случайно или целенасочено този слой, когато е издало заповедта за степите, защото там фигурира - т.е. пак от болната на здравата глава се прехвърля проблемът. В плана това гробище е отразено като антропогенни тревни съобщества (създадени при силно човешко въздействие) - т.е. не е предмет на опазване като "хабитат степу". А това дали и какъв хабитат е на видове - гризачи, птици, насекоми, които могат трайно или временно да пребивават в него, това е въпрос, който колегите зоолози могат да изяснят.
