Асен Асенов: Време е съвременните изкуства да влязат през официалния вход на българската култура

© Николай Дойчинов

Фестивалът за съвременен танц и пърформънс One Dance Week отбелязва десета, юбилейна година. В четири поредни уикенда - от 23 септември до 15 октомври, в Дома на културата "Борис Христов" в Пловдив ще гостуват девет представления от цял свят - от Буркина Фасо до далечна Япония.

Повече за програмата може да прочетете тук.

Десет години правите фестивал за съвременен танц. Защо?

- Правим го, защото обичаме това изкуство. Правим го, защото вярваме, че е крайно време съвременните изпълнителски изкуства да влязат през официалния вход на българската култура. Това изкуство все още е подценено от официалните институции в България. Съвременният танц има нужда от дом, от добро образование и от условия за работа. 54 държавни театъра представят основно класически драматичен театър и класическа опера. България е член на ЕС вече 10 години, но интеграцията с европейската културна сцена все още не е започнала. По отношение на системата си от културни институции страната ни до голяма степен живее в 80-те на соца. Не можем да продължаваме така, това изглежда доста жалко отвън. Културата е визитната ни картичка пред света, а каква е нашата съвременна такава?

Доколко е нужно подобни събития да бъдат припознати като възможност за държавна, а не за частна инициатива в България?

- Не просто е нужно, крайно време е това да се случи. И то се случва. Фестивалът вече е част от програмата на Пловдив - Европейска столица на културата, а това събитие е не просто държавна, а европейска политика.

- Истински се надяваме всичките ни усилия през последните 15 години да са оставили и да продължат да оставят следа. Но ние не сме променили много. Има и много други като нас. Заедно с тях се опитваме да проветрим застоялия въздух, но дограмата е стара, заяжда и трудно се отваря.

Обективните впечатления са следните - за това време с платформата ЕДНО успяхте да представите в България изключителни имена и културни продукции на световно ниво, в различните издания на фестивалите ви организирани в София и Пловдив. Доколко обаче успяхте да бъдете мост между българските артисти, танцьори, архитекти, дизайнери - и света?

- Сами по себе си не можем да бъдем мост. Това е все едно да очаквате гражданите на Стара Загора сами да построят магистрала до Бургас. Това, което сме направили до тук не е мост, а малка пътечка, по която са минавали най-любопитните, най-активните и най-будните хора сред нашата публика. Когато нямаш мост и пътечка може да те заведе там, където искаш да стигнеш. Мостове се градят с национална политика в културния сектор, която изисква стратегия и планиране.

На фестивала One Dance Week тази година гостуват продукции от Белгия, Япония, Тайван, Корея, Чехия и даже Буркина Фасо. Това поставя страната ни в глобален мултикултурен контекст. Доколко обществото ни има необходимост от този контекст, та макар и в рамките на фестивали като One Dance Week?

- Това е пътуване. Все едно да ме питате дали хората имат нужда да пътуват. Имат, разбира се. Пътуването разширява мирогледа, помага ни да разбираме другите хора по-добре. Възможно ли е да бъдем хуманисти без да познаваме другите, без да ги разбираме и приемаме? България е част от едно голямо семейство, но ние не познаваме тези хора. Те са като емигрирали роднини преди няколко поколения, като наши братовчеди, които не говорят езика ни и ние никога не сме виждали. Говорим за тях на маса, даже разказваме за тях, но всъщност не ги познаваме.

Кои са важните теми, които тази година фестивалът има потенциала да постави за
обществена дискусия?

- Различността и това, че когато я опознаем, всъщност осъзнаваме, че в крайна сметка общото между нас е много повече. Тази година ONE DANCE WEEK поставя и темите за смелостта и свободата, все по-актуални днес в България и по целия свят. Много от спектаклите, които представяме тази година поставят тези теми.

Какво може да постигне съвременният танц, което никое друго изпълнителско изкуство не може?

- Съвременните изпълнителски изкуства са вече много миксирани по между си и аз вярвам, че някъде в бъдещето ще спрем да ги определяме като театър, опера, цирк, танц или музика. Съвременните изкуства като цяло се занимават с проблемите ни тук и сега. Те поставят теми, които другите не смеят, стигат надълбоко и провокират емпатия.

Тази година, другите два фестивала организирани от ЕДНО - платформата, която
ръководите, отпаднаха от културната програма на град Пловдив. Причината беше в малкото средства, които общината ви отпусна. Защо се стигна до там?

- Както всеки друг донор и Община Пловдив има своите приоритети. Това е въпрос към тях. Ние продължаваме напред. Фондация ЕДНО за култура и изкуства ще развива концентрирано проекти в областта на съвременните изпълнителски изкуства. През 2018 Пловдив ще бъде домакин на SPOTLIGHT: USA - американска танцова платформа - събитие със сериозен международен отзвук, както и един нов голям проект, за който се надявам да мога да разкажа още в края на тази година, ако успеем да го финансираме.

Какво планирате за фестивалите на ЕДНО в следващите години, които ще бъдат ключови за представянето на българската култура пред света, на български терен - предстои годината на председателството 2018, а след това годината, в която Пловдив ще бъде европейска столица на културата - 2019.

- Нашата организация ще кандидатства с интересен проект за българското председателство, който смята да развива дългосрочно. Що се отнася до Пловдив 2019 - ние кандидатствахме с 6 проекта, бяха удобрени 3, но подписахме договор само за един - ONE DANCE WEEK. Фестивалът за съвременен танц ще бъде нашата малка следа в програмата на Пловдив 2019. Полагаме много усилия да развием този проект, така че следата, която ще остави след себе си, да не бъде само локална. В личен план моята концентрация престава да бъде само България. Светът е голям