Стефан А. Щерев: "Националното" днес е дреха с окъсели ръкави и тесни рамене

Стефан А. Щерев: "Националното" днес е дреха с окъсели ръкави и тесни рамене

© Виктор Чучков, Личен архив



Театралният сезон във Франкфурт беше открит с нов проект, в който участват българският артист и продуцент Стефан А. Щерев и композиторът Емилиян Гацов-Елби и германците от театралната група ЛИГНА. Стефан е един от двигателите на спектакъла със заглавие "Екстаз и гняв. Изследвания върху авторитарния характер" - реализиран в Künstlerhaus Mousonturm във Франкфурт. В този проект чрез средствата на театъра се изследва темата за авторитаризма и съвременните му проявления. Разговаряхме по темата със Стефан А. Щерев и немския му колега Оле Фрам.

Как беше роден проектът "Екстаз и гняв. Изследвания върху авторитарния характер" ?


Стефан Щерев: Проектът започна да се подготвя още през 2015 година. Тъкмо бяхме приключили работата по предишния ни съвместен проект "Тайно радио". Аз имах голямо желание да направя нещо, свързано с темата за Георги Димитров – клишетата около "героя от Лайпциг" не бяха малко, самият той е противоречива фигура. Споделих това с моите колеги от арт групата ЛИГНА - Оле Фрам, Торстен Михаелсен и Михаел Хюнерс - и започнахме много внимателно да разплитаме (всъщност, оказа се, че заплитаме) тази идея. В хода на разговорите с различни институции, с които искахме да сътрудничим, се случи така, че Музонтурм стана наш копродуцент и първа сцена.


Стефан, каква е вашата роля в проекта?




Стефан Щерев: Трудно е да се определели каква е точно, защото донякъде това е колективна работа. Всеки един от нас беше като археолог на богато находище в намирането на исторически извори, документални записи, цитати от съвременници, теории и анализи, които да се преобразуват в драматургичен текст. После този текст трябва да бъде осмислен, оформен, написан, редактиран, преведен, отново редактиран и възпроизведен. В един момент предлагането на идеи и обсъждането им довеждат до чудновати решения.


Стефан А. Щерев: "Националното" днес е дреха с окъсели ръкави и тесни рамене

Проектът се казва "Екстаз и гняв. Изследвания върху авторитарния характер". Каква е идеята зад него?


Стефан Щерев: Нашият проект се занимава с въпроса откъде идва тази смущаваща привлекателност на фашистките политики и идеи днес. Защо обещанията за демократично, плуралистично и интегрирано общество вече не са толкова интересни? Занимаваме се също с въпроса - защо винаги в моменти на криза напира да се появи някакво решение на социалните проблеми, по същност фашистко, което ни предлага да ни избави от тях по лесен и разбираем начин? Каква роля има "врагът", който трябва да унищожим? Каква е връзката с фашизма?


Още – дали удоволствието от упражняването на власт върху другите е свързано с "авторитарния характер", описан от критическата теория на автори като Ерих Фром и Теодор Адорно? Какво опосредства подчинението на тази власт толкова страстно и безусловно? И накрая – какъв друг социален ред или ситуации могат да противодействат на това смущаващо очарование? Как може да се роди една радикална критика на настоящите форми на господство, която не се случва във фантазиите за национално пречистване и прераждане?


Защо обаче тази тема ви е важна?


Стефан Щерев: Защото е обезпокоителна. Безпокоят ни инструментариумът и практиките на "авторитарния характер" – фалшивите новини, насаждането на неистини, пропагандата, речта на омразата подмяната на фактите и стъкмяването им не толкова в медиен контекст, а по-скоро като проявления в съвременния политически живот и не само.


Стефан А. Щерев: "Националното" днес е дреха с окъсели ръкави и тесни рамене

Каква е целта на проекта ви?


Стефан Щерев: Това все пак е театрално представление. Целта е чрез нашите изразни средства да дадем възможност на зрителя да бъде активна част от представлението, със собствените си тяло и мисъл да "съучаства" и да преминава през условните граници на "театъра" и "действителността". Учудващо е как в цялата условност на театъра опитът на зрителя се формира в една действена енергия и ентусиазъм.


Западноевропейският антинационализъм през последните десетилетия е в голяма степен реакция на ксенофобията на нацистите преди това. Как стои въпросът за националното днес?


Стефан Щерев: Зараждането на идеята за националните държави през 18 и 19 в. се е случило в момента на възход на националните движения за самоопределяния. Макар че днес това е най-разпространената форма на държавно управление в света, намирам, че този огромен процес на макро ниво е всъщност желанието на индивида да заяви себе си, когато е подтиснат на микро ниво. "Националното" днес стои като недобре скроена дреха върху отдавна промененото ни тяло. Мерките са взети отдавна, на възраст, когато са били по мярка и удобни, но днес, през дистанцията на времето, тези дрехи са с грешни пропорции, къси ръкави, тесни рамене, а освен това са и демоде.


Стефан А. Щерев: "Националното" днес е дреха с окъсели ръкави и тесни рамене

Адолф Хитлер се събужда в наше време в един парк в Берлин и започва да живее сред нас - в книгата на германеца Тимур Вермеш "Той пак е тук". Във време, в което милионите лайкове могат да продадат всяка идея, дори фашизма – пред какво изпитание е изправен човекът? Какви са полезните му ходове?


Стефан Щерев: Не са никак много. Казвам го с ясно съзнание. Човешката система за разпознаване на "чужд-свой" вече лесно се заблуждава. Това се постига с т.нар. "мека сила" – там, където се влияе на емоциите, на гнева, на несъгласието със случващото се. Обвиняваме елитите си, търсим вина в чужденците, емигрантите (взимат хляба ни, земята, жените) В това поле е неспокойно. И ако или като се появи някой, който умело да зададе тревожните въпроси, и да ни успокои и предложи решение, дори то да е стряскащо (да кастрираме циганите, да изгоним емигрантите, да сложим стени и да се изолираме) - ние без да искаме ще лайкнем, шеърнем, ретуитнем собствения си гняв и, изпаднали в екстаз, няма да забележим невидимата тежест на собствения си избор.
Човекът може да има полезен ход само когато гледа на всичко наоколо като човек, а не като част от стадо с етикет "човек".


В момента европейският проект е атакуван отвътре от, например, от политика като тази на Орбан в Унгария, която борави с послания, близки до тези на нацизма. Послания, които политиците популисти като Орбан оправдават с бежанската криза. Доколко изкуството може да се намеси в тази дискусия? И какво може да постигне?


Стефан Щерев: Европейският проект е уникален с голямата идея за четирите свободи и, забележете, принципите, от които се изхожда при наличие на проблем. Голямата европейска идея се спъва в малки държави. Изкуството има правото да се намесва в такава дискусия, като рефлектира, а не обслужва. Като осветява, а не приглушава гласовете. Вероятно от дистанцията на времето ще видим, че това, което изкуството може да постигне, не е заключено само в ленинските идеи – да се влияе на масите например. Изкуството е същински начин за възприемане на наложената реалност.


Къде и в какво днес виждате привлекателността на фашизма, на тоталитарната идея? Как си обяснявате тази привлекателност?


Оле Фрам: От една страна, човекът е така устроен – той самият обича да бъде авторитарен, изпитва удоволствие да е шеф, да командва другите. Има много теории защо този тип характер все още представлява потенциална опасност дори (или отново) в демократичните общества. Особено много ми допада отговорът на Ерих Фром – хората се страхуват от свободата, постигана с тази техника на подчинение, която някои теоритици в културата биха нарекли "втора природа". Свободата дава известна несигурност, която може да се превъзмогне, ако бъдеш авторитарен.


Вторият момент е онова, което големият немски социолог и писател Клаус Тевелайт нарича "фрагментираното тяло", стремежът към ясни граници, защото телата не могат да се разграничат емоционално помежду си и от обкръжаващия ги свят. Те се страхуват да не се изгубят (например в сексуален акт). Затова тренират мускулите си така, че да образуват "мускулна броня". Ако чуете Доналд Тръмп да говори за Южната стена на границата с Мексико, която иска да построи, е очевидно, че става дума за същия вид страх. Заради този субективизъм фашистките или тоталитарните идеи са необходимост, която поставя въпросните ясни граници.


Трябва да споменем и един трети момент - естетизацията на политиката, към която Габриеле Д’Анунцио се стреми във Фиуме през 1919 година. Един от въпросите е как бихме се справили с тази естетизация, която е типична не само са фашистките или тоталитарните режими.


Какви са механизмите за справяне с тези проблеми?


Стефан Щерев: Това е труден въпрос. Нашето предложение в "Екстаз и гняв" е за изправяне срещу проблемите чрез смях, спазване на дистанция, възпроизвеждане на определени жестове, за да можем да ги разберем и да се отървем от тях, както и чрез определен тип мислене, отразяващо собствения ни субективизъм, личната ни и колективната ситуация. Съвсем наскоро участвах в една дискусия, в която ме попитаха какъв би бил изходът в нашето представление. Мисля да не даваме отговор – това би било твърде авторитарно. В края на постановката хората трябва да ходят назад, също да гледат назад към дългата авторитарна история, която в нашата приказка започва във Фиуме. За това ние предлагаме едно възпоменание, телесно възпоменание.


Става дума за интерактивен пърформънс – разкажете повече за характера и функциите му, на какво участие от публиката разчитате?


Стефан Щерев: Караме публиката да си сложи слушалки и да слуша определени гласове – основно един женски глас, който води представлението. Ако обаче хората изберат да махнат слушалките, никой няма да ги спре. Слушайки, следва да изпълняват простички движения, като например някои от тях да излязат от театъра, други – да влязат, след това отново да се срещнат; трябва да седнат (както винаги, без да се чуват гласове в театъра), а нашият глас ги пита защо следват правилата.


Предлагаме сцени с различни движения и действия, отнасящи се до някои исторически събития като речите на д‘Анунцио във Фиуме, палежа на Райхстага, въпросника за изследването на авторитарния характер, но представлението остава отворено, в зависимост от това как реагира публиката, колко хора участват, в какво настроение са. По тази причина за нас представляват интерес именно моментите на любопитство и спонтанност от страна на публиката, които, въпреки контролираната ситуация, са извън нашия контрол.


Какво представлява Künstlerhaus Mousonturm?


The Mousonturm е била сапунена фабрика. Също като много други фабрики в Германия, не е оцеляла в рецесията през 70-те години. Няколко човека са се нанесли в сградата и в края на 70-те предложили тя да бъде използвана като културно пространство, но едва 10 години по-късно общинските власти са одобрили и финансирали проекта. Сега това е едно от най-разпознаваемите места за съвременен експериментален театър и танц в Европа.


Стефан А. Щерев: "Националното" днес е дреха с окъсели ръкави и тесни рамене

Как работихте заедно? Какво е LIGNA? За какво спорихте? Разкажете повече за процеса? За колебанията, идеите, мотивациите.


Оле Фрам: Всъщност ние имахме доста дискусии, но нито една не беше тежка. Мисля, че тъй като вече се познавахме, знаехме кой как работи, имаше голяма доза взаимно уважение и бих искал да подчертая, научихме много едни от други. Разбира се, един от основните моменти беше различието в нашите гледни точки по темата, но примерът с Фиуме беше добра обща основа, от която развихме представлението и в други насоки.


Стефан Щерев: Тримата от ЛИГНА са толкова различни, а успяват да работят в удивителен синхрон и излъчват единност, което е успокояващо. Разчитах и на огромния им опит с този формат, защото от години са единствените, които работят по този начин. Присъствието на Емилиян (Емилиян Гацов-Елби – композитор, бел.ред.) и неговите предложения не само за звуковата намеса, но и за цялостната структура на представлението, също трябва да бъдат отбелязани. Зад реализацията стоят още много хора – драматург, сценограф, видео артист, графичен дизайнер, осветители, сценични работници, на които искаме да благодарим за професионализма.


Очакваме през 2018 да покажем "Екстаз и гняв" в България. Ослушвайте се. Ще бъде гневно и забавно.

Ключови думи към статията:

Коментари (24)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Lemmy
    Lemmy
    Рейтинг: 3024 Неутрално

    След анонса, че Гошо Тарабата бил "противоречива фигура" категорично отказвам да чета надолу. Извратеняци.

  2. 2 Профил на oporna_to4ka
    oporna_to4ka
    Рейтинг: 497 Неутрално

    Интелигентен човек. Не е като Чикагото Стенлито няма да успее да го упои

    Добрата тролска практика повелява - Дявол трябва да играе в главите на гражданите на републиката, за да може крадците да олепят властта
  3. 3 Профил на ijj
    ijj
    Рейтинг: 1040 Неутрално



    Но често се случва старите дрехи отново да дойдат на мода - подобно явление виждаме и днес.

    Ако се сравнят индивидуализмът, национализмът и общочовешкото съзнание може да се види, че всеки от тях има своето място, паралелно с другите два принципа. Но понякога се случва едното да отстъпи пред другото. Например за най-искрените националисти се случва личният интерес да отстъпи пред националния - много от тях са жертвали живота си заради национална идея. В този смисъл национализмът е по-колективен от индивидуализма, но често се случва това да е за сметка на отрицателно отношение към други народи. Има и някои гении, изпитали емпатия към цялото човечество (например Шилер когато е писал "Одата на радостта" или Бетховен като е писал музиката към нея). И все пак, тези гении като че ли са по-скоро изключения засега.

    Дори когато дрехите на национализма са вече отеснели, както сега се случва в Европа по икономически и геополитически причини, ясно се вижда колко е трудно да се изгради европейски национализъм на мястото на предишните национализми.

  4. 4 Профил на sandman
    sandman
    Рейтинг: 1424 Неутрално

    "Стефан Щерев: Нашият проект се занимава с въпроса откъде идва тази смущаваща привлекателност на фашистките политики и идеи днес. Защо обещанията за демократично, плуралистично и интегрирано общество вече не са толкова интересни? "
    Евалла ако отговорите честно и почтено на тези въпроси.Ама няма.Няма,защото ще изкрещите,че царяе гол.Затова,правете се,че ровите в миналото и търсите.Хубаво търсите,ама в грешна посока.Обещаниятаза демократично плуралистично и интергрирано общество просто не се случиха.Както винаги,групата от хора добраала се до власт и много пари/то е същото/Полека подмениха същността на идеите за демокрация и просвещение.Съвременнта монетарна състема е пример за тотално отхвърляне на демокрацията.В обществата се натрупват все по-големи социални напрежения.Пример,локомотива на Европа,Скорошния доклад,че държавата става все по-богата,но бедните работещи се увеличават процентно.Не е само Германия.Зелия зпаден "демократичен" свят е болен от същата болест.Разходите на "държавите"растат,дълговете /данъци ,преки и непреки/висят с все по-голяма тежест на обикновените граждани,абогатствата на "елитите" растат също.Тези пари натрупани като дългове все някъде са потънали нали?Я намерете къде са.
    Това е съчетано с принудително затъпяване на човеците.Образователните системи на учат децата на мислене и анализ и самостоятелност.Учат ги на подчинение и колективизъм
    "Човекът може да има полезен ход само когато гледа на всичко наоколо като човек, а не като част от стадо с етикет "човек".
    Хубаво сте го казали,но човеците в нашия век се превръщат в стадо от хедонистични консуматори.В такива реалности,никак не е трудно един нов Хитлер или Сталин да се пръкнат и да разбъркат света.
    Има нужда от промяна,промяна която да върне смисъла на културата на съзидание и труд,изместена от консумация и безидейно просъществуване.Това трябва да започне с Банките и монетарната система.
    Царая е гол,но няма кой да го обяви.Ще заобикаляме проблема докато проблема не ни халоса по главите.Както винаги.

    You always pay for what you get. Sometimes you get what you pay for.
  5. 5 Профил на chepokalipsis
    chepokalipsis
    Рейтинг: 796 Неутрално

    Като видя някой по тениска и с шал, фашкията ми влиза навътре...

  6. 6 Профил на aemon
    aemon
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Поредната серия от сапунката на дневник " Промиването на овчите мозъци". Пак старите тези от нов клакьор: ако не си либераст значи си интелктуално изостанал, в този случай фанатичен националист от 19-ти век.

  7. 7 Профил на Xumpomo name
    Xumpomo name
    Рейтинг: 660 Неутрално

    До коментар [#3] от "ijj":

    национализмът какъвто го разбирате е съвсем от скоро и няма нищо лошо да изчезне както се е появил

    Birds of a feather flock together.
  8. 8 Профил на Xumpomo name
    Xumpomo name
    Рейтинг: 660 Неутрално

    До коментар [#5] от "chepokalipsis":

    споко, олаби.

    Birds of a feather flock together.
  9. 9 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 2245 Неутрално

    Респект към Стефан Щерев и немските му партньори. Само такъв и подобни проекти мигат да извадят българската култура от нейната дълбока провинциалност и да я откъснат от манталитета на "салатката и ракийката"!Поздравления и е успех.

  10. 10 Профил на SSmart
    SSmart
    Рейтинг: 1255 Весело

    Това отгоре влиза в графата:
    "Wenn ich Kultur höre… entsichere ich meinen Browning"

  11. 11 Профил на Tрилионер
    Tрилионер
    Рейтинг: 225 Неутрално

    Намерихте кой да плюе срещу националното. Тоя човек е прословут просто.

  12. 12 Профил на Тюфлекчия
    Тюфлекчия
    Рейтинг: 2040 Весело

    Респект към Стефан Щерев и немските му партньори. Само такъв и подобни проекти мигат да извадят българската култура от нейната дълбока провинциалност и да я откъснат от манталитета на "салатката и ракийката"!Поздравления и е успех.
    —цитат от коментар 9 на selqnin


    Че какво лошо има в ракийката и салатката? Виждал ли си чужденци как жулят и мезят като ги светнем на системата? И то чужденци видели доста повече свят и култура от третополовия от снимката. Айде стига вече ивайлодичевщини.

    Браво демократи - станахте по-лоши от тези с които се борите!
  13. 13 Профил на Norman Granz
    Norman Granz
    Рейтинг: 4095 Неутрално

    Национализмът е последното убежище на мошеника.

    Кумата ми има две дъщери, голямата вече гони 40-те, а малката мина 30. Едната завърши бакалаеърска в University of Maryland и мастърс в Гренобъл, омъжена е за японец и живеят в Амстердам. Децата им гоеорят 4 езика, включително български. Малката също завърши двете степени в два западни университета, омъжи се за аржентинец и живеят в Австралия.

    А Динковци и разните там джуджуци, карабастуни и пр., дето от идването на демокрацията не са ходили по-далеч от окръжния град и говорят неуверено български в източния му вариант, нека веят байряка и сънуват как си поят конете на три морета (нищо, че конвт не пие морска вода). 😈

    НЯМАМ ВРЕМЕ ДА ОТГОВАРЯМ НА ВСЕКИ ИДИОТ.
  14. 14 Профил на joro4900
    joro4900
    Рейтинг: 699 Весело

    „Малката също завърши двете степени в два западни университета, омъжи се за аржентинец и живеят в Австралия.“
    А голямата за японец, така ли беше. А ми защо не се ожениха за арабин бе грънчо? Да се увият в бурка и да потънат в древната арабска култура...Щяха да доразвият мултикултуралните европейски ценности.
    А нашият интелектуалец добре се е светнал(или са го светнали), че с такива „произведения на изкуството“ в Германия могат да се изкарат много пари и хвалби в „демократичната“ германска преса...

  15. 15 Профил на puknatastotinka
    puknatastotinka
    Рейтинг: 1264 Неутрално

    Национализмът е част от нуждата на човека да принадлежи към някаква общност. Дали ще е към селото, приятелски кръг, провинциално градче, народ или раса, ние хората се идентифицираме с някаква общност, кръг и идеали. Национализмът в онези времена е част от стремежа за свобода - отделяне от империята и самоуправление. Отделяне - от Турска, Британска, Испанска... или друга империя. Интернационалистите и мулти-култи пропагандата искат да извадят самоуправлението на общностите от уравнението и ако може някак да ги размият. Да създадат минитчното котле/гърне за претопяване. За ужас на самите тях създават Вавилонска кула, защото навлизат нагло в личното пространство на общностите. Домъкват навлеци, разбиват поминъка, изнасят работните места и променят живота на хората. Реакцията е напълно закономерна. Оказа се, че печелившите от глобализацията стават (ставаме) все по-малко. И ако имаме очи и сърца трябва да си признаем, че нещо не е наред. Сляпата пропаганда и политкоректност няма как да направят света по-добър. Изборите в Щатите, Брекзит, събитията в Каталуния и изборите в Германия, Франция и Холандия го показват. Унгария и Полша е лесно да се сочат с пръст, но вятърът на промяната се засилва. Единствено стои въпросът, Европа ще се възползва ли да опъне платна или ще чака да стане достатъчно силен за да ѝ счупи мачтите.

  16. 16 Профил на Norman Granz
    Norman Granz
    Рейтинг: 4095 Неутрално

    До коментар [#14] от "joro4900":

    "А ми защо не се ожениха за арабин бе грънчо? "

    За араби и комунисти не искат да чуят.

    НЯМАМ ВРЕМЕ ДА ОТГОВАРЯМ НА ВСЕКИ ИДИОТ.
  17. 17 Профил на tqh42306221
    tqh42306221
    Рейтинг: 523 Неутрално

    Учат ги на подчинение и колективизъм"Човекът може да има полезен ход само когато гледа на всичко наоколо като човек, а не като част от стадо с етикет "човек".
    —цитат от коментар 4 на sandman

    "Стадо" беше по времето на соца и фашизма,затова и имаше вожд начело.Сега е нещо още по-лошо-човека днес е "РЕСУРС"!!!Ползван,сдъвкан и изплют,напълно ненужен после.Робовладелческто общество определено стигна нови невиждани висоти.

    Мама,льотчика люблю,я без льотчик не магу.Он летает на высока,набывает на дълбока!
  18. 18 Профил на tqh42306221
    tqh42306221
    Рейтинг: 523 Неутрално

    Национализмът е част от нуждата на човека да принадлежи към някаква общност.
    —цитат от коментар 15 на puknatastotinka

    Национализмът е част от нуждата на ГЛУПАКА да принадлежи към някаква общност."Много и премного се раждат: за излишните бе измислена държавата."-Бай Ницше.

    Мама,льотчика люблю,я без льотчик не магу.Он летает на высока,набывает на дълбока!
  19. 19 Профил на tqh42306221
    tqh42306221
    Рейтинг: 523 Неутрално

    На мислещия човек не са му нужни клубове по интереси в които да се надвиква с със съмишленици перчейки се кой е по-католик от папата, та така да затвърждава вярата си че неговите вярвания за живота са по-правилни от на останалия свят.А го прави именно защото не е много уверен във вижданията си...Нужна му е патерица-други галфони които да крякат същите лозунги които и той...В темните векове на Средновековието когат християнството е било завладяло всичко-национализъм не е бил нужен никому,защото излишните глупци са намирали упование другаде-в христианството...

    Мама,льотчика люблю,я без льотчик не магу.Он летает на высока,набывает на дълбока!
  20. 20 Профил на tqh42306221
    tqh42306221
    Рейтинг: 523 Неутрално

    А от въпросната постановка-особен смисъл не виждам.И да иде някой да я гледа-мнозинството ще я разберат по същия начин по който когат мъдреца сочел звездите-оня му гледал пръста...Мислещите ще я разберат,ама тя не е насочена към тях.Лечение е нужно на болните,не на здравите.А глупците пък нямат потенциала да я разберат.Чисто биологично го нямат.

    Мама,льотчика люблю,я без льотчик не магу.Он летает на высока,набывает на дълбока!
  21. 21 Профил на sandman
    sandman
    Рейтинг: 1424 Неутрално

    До коментар [#17] от "tqh42306221":

    Ние вече сме най- съвършените овце.Сами се стрижем,сами се доим,сами си строим кошарата и сами ходим да ни колят.А ,да не забравя,че и сами избираме и храним песовете да ни пазят...от самите нас.

    You always pay for what you get. Sometimes you get what you pay for.
  22. 22 Профил на puknatastotinka
    puknatastotinka
    Рейтинг: 1264 Весело

    Може. Тъмните векове и християнството ни добутаха до индивидуализма, просвещението и национализма. We the People нещо не искаха в империята. Боливар и той. В Светлите векове Империята усърдно проповпдваше по ЦНН и Дойче веле надявайки се религията да успива Sheeple, ама май не минава номерът. Хората си искат контрол върху управлението. Искат си общностите от съмишленици. И Робинзон си намира Петкан. Сам човек е само за кенефа!

  23. 23 Профил на GreenEyes
    GreenEyes
    Рейтинг: 2156 Неутрално

    До коментар [#15] от "puknatastotinka":

    Има много истина в коментара ти. Преди години комунистите се клеха в социалистическият интернационализъм, който иначе казано беше предмостието за диктатура на пролетариата в целия свят. За тяхно съжаление победа на комунизма така и не се осъществи. А т.н. социализъм под диктата на Партията - хранителка се оказа едно недоносче. Една абсурдна теория яхната от клика използвачи и натресена на 1/3 от света. "Светлото бъдеще" стана нарицателен израз - наследство от онова време. Не случайно мнозина виждат паралелите между комунистическата теория и религиите, независимо от претенцията на комунистите за материализъм и научност. Сега ни се натриса нова идея, всъщност идеята не е нова, космополитизмът замести социалистическия интернационализъм в посткомунистическото общество. Само че докато традиционно националистическите настроени комунистически партии на Полша, Унгария, Словакия, Румъния, Хърватско бързо се отърваха от пребоядисаните социалисти(комунисти), в България "опозицията", която се оказа пълна с агенти на ДС стана за една нощ космополитна и заклейми комунистите като "националисти". Каква подигравка с истинските български патриоти дали живота си за националната идея преди 9-ти септември и тези, разстреляни от московските слуги след 9-ти септември с обвинението, че са великобългарски шовинисти! Разбира се, нишата освободена от опозиционните агенти веднага бе заета от хитрите комунисти с разни псевдонационалистически креатури като БНРП, бивши възродители и т.н., а в по-ново време с антибългарската и проруска Атака. И сега вече думата "национализъм" беше тотално опорочена по нашите земи и бе превърната в синоним на рублофилство. Абе какво да говорим.....

  24. 24 Профил на solange
    solange
    Рейтинг: 334 Неутрално

    "Ангажираното" изкуство не е изкуство, а пропаганда, сори.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK