Елизабет Костова, писател: Гласът на българската литература вече се чува силно в САЩ

Елизабет Костова, писател: Гласът на българската литература вече се чува силно в САЩ

© Орлин Огнянов, Колибри



Американската авторка Елизабет Костова нарича България своя втора страна. Тя идва за пръв път у нас преди 30 години, в историческия момент веднага след 10 ноември, и по собствени думи "много бързо се сдобива с българско семейство и причини да се връща отново". През 2005 г. излиза романът й "Историкът". Писан близо десетилетие, той поставя рекорд за дебют - правата му са откупени за 2 млн. долара сред наддаване между издателства, продава се в 2 милиона копия и сваля "Шифърът на Леонардо" от челната позиция в класацията за бестселъри на "Ню Йорк таймс". През 2010 г. се появява и вторият роман на Костова "Крадци на лебеди", която също влиза в престижния списък.


Писателката няма много медийни изяви в България, но присъства осезаемо чрез едноименната си фондация "Елизабет Костова", която организира Созополските семинари по творческо писане, ателиета по художествен превод, връчва наградата за превод "Кръстан Дянков" и насърчава издаването на българска литература в САЩ. За десетте години на съществуването си тя успя да създаде истинска общност от автори и преводачи, работещи за връзките между двете държави.


Сега Костова е готова и със своя "роман за България", както тя го нарича - "Земя на сенки" (превод Надежда Розова, изд. "Колибри"). Една млада американка пристига в България и още в първия си ден попада в смущаваща ситуация - случайно разменя багажа си с непознат и открива, че е отнесла праха на един покойник. Търсенето на непознатия я отвежда назад в българската история, към времето преди и непосредствено след 9 септември и съдбата на хората, попаднали в лагерите на комунизма. Както и предишните й книги, "Земя на сенки" разравя различни исторически пластове, преплита история с настояще и почива на дълги проучвания, част от които са и разговорите й с хора, проведени непосредствено след 10 ноември. Откъс от книгата може да прочетете тук.




Казахте в интервю, че отдавна искате да напишете роман за България, макар тя да присъства във всичките ви книги. Направили сте немалко за нея и чрез фондацията на ваше име. Как започна любовната ви история със страната?


- Много, много отдавна - всъщност скоро ще празнуваме 30-ата годишнина! (Смее се). Дойдох тук през ноември 1989 г. с още двама колеги, с които изучавахме българско народно пеене, особено от родопския край. Въобще не очаквахме, че Берлинската стена ще падне 7 дни преди да пристигнем. Беше забележителен момент, в който, от една страна, всичко все още изглеждаше, както е било досега, но, от друга, хората бяха много по-отворени и имаха желание да разговарят с нас, особено в селата. Дори ни канеха да отседнем в къщите им, което само месец преди това надали би било възможно. Видяхме едновременно миналото, което сякаш бе замръзнало във времето, и драматичните промени, които вещаеха бъдещето - част от него беше, че можехме да се скитаме наоколо така волно и всички ни приемаха, дори по-възрастните хора.


На това пътешествие срещнах бъдещия си съпруг и за няколко години много бързо се сдобих с българско семейство, приятели, причини да се връщаме редовно. Не си падам много по мистицизма, но си спомням отчетливо и сутринта, в която влязохме в България с влака - почувствах нещо много силно.


Елизабет Костова, писател: Гласът на българската литература вече се чува силно в САЩ

© Орлин Огнянов, Колибри

Всеки пази своите ярки спомени от 1989-а, можете ли да посочите онзи, който се е запечатал най-силно в съзнанието ви като човек, който за пръв път пристига в България?


- Ще прозвучи малко клиширано, но - първият демократичен митинг след промените, както и първите новини, че Тодор Живков е свален. Особено митинга - толкова хора, които познавам, смятат това за повратен момент в живота си. Дори сега, докато представях книгата в САЩ, Австралия и Нова Зеландия, имаше българи в публиката, които са присъствали на демонстрацията. Една двойка ми разказа, че са се запознали там. Гледката на толкова много хора, енергията, вълнението - беше забележителен момент. С приятелите ми се покачихме на някакво възвишение, нещо като стена в единия край, и направихме снимки. Днес изобщо не мога да намеря това място.


Намира ли това преживяване място в книгата ви?


- Да, макар и не точно митинга, а други моменти от това време. Българските ми герои живеят в други градове. Историята в сърцето на книгата започва в края на 30-те години и проследява Втората световна война и установяването на комунистическия режим, особено годините между 1949 и 1953 г., които са много насилствени. После продължава през 80-те години. Разговарях с много хора, пораснали в различните десетилетия на комунизма, и, разбира се, четох много. Гледах и много снимки, много филми. Проучвах по много канали.


Но от разговорите си с хората научих много малки изразителни детайли. През 1989 г. разговарях с много възрастни хора в Родопите, които помнеха ясно живота преди войната, които бяха видели много политически промени, но не и действителна промяна в начина си на живот. Героите в "Земя на сенки" са измислени, но чрез тях исках да почета историите, които чух тогава и които вече няма кой да разкаже. Няма да разкривам повече детайли.


Премиерата на българското издание на "Земя на сенки" се състоя миналата седмица в "Перото"

© Орлин Огнянов, Колибри

Премиерата на българското издание на "Земя на сенки" се състоя миналата седмица в "Перото"


Как се отрази успехът на първия ви роман на писането ви?


- Бях голяма късметлийка. След като изведнъж първият ми роман бе публикуван, което бе прекрасна изненада, ми се случиха още две чудесни неща. Първо, получих много добър съвет от възрастен писател: започни следващата си книга моментално, преди да усетиш напрежението на определени очаквания. Започнах да пиша "Крадци на лебеди" още по време на представянето на "Историкът" и наистина успях да избягам в нея. Второто нещо бе, че издателят ми изобщо не ме притискаше да вляза в определен калъп. Освен това вече бях на 40 години и вече бях приела писането като начин на живот, независимо дали то носи конкретен отзвук. Преподавах, което означава, че не разчитах на писателска кариера.


Прилагате ли този съвет сега - започнали ли сте вече следваща книга?


- Да. Чудесно е да следваш съветите, не само да ги даваш, нали! (Смее се.) От няколко месеца работя по нова книга, която отново почива на историята и отново навлизам в период на дълбоки проучвания. В началото съм и няма да разказвам твърде много, но действието се развива на Северноатлантическия бряг на САЩ, в Нова Англия. Но понеже винаги слагам малка българска връзка в романите си, вече се забавлявам, обмисляйки каква да бъде.


Голяма част от успеха на "Историкът" сте вложили и във фондацията си "Елизабет Костова", която насърчава творческото писане у нас, превода на английски и връзките между българската и американската литература. През 2017 г. тя навършва 10 години. Как според вас се промени литературната сцена у нас през това време?


- Става още по-жизнена. Наистина имам усещането за литературен ренесанс, с голям брой нови автори и произведения. Преди 10 или 12 години нова българска художествена литература не се публикуваше толкова много за сметка на голямата вълна преводни заглавия. Имах усещането, че "Историкът" е част от този проблем, и затова исках чрез фондацията да стана и част от решението.


В момента на литературната сцена присъстват три поколения автори, излиза и много интересно четвърто поколение от тийнейджъри. Вълнуващо време е. А има и повече преводи навън - една от големите ни цели във фондацията е да осигурим повече възможности, на състезателен принцип, български автори да публикуват на английски. И съм много доволна, че напоследък в Ню Йорк често ми казват "О, България, чувам, че това е доста интересно място, с много писатели, все чувам за този или онзи писател!" Онова, което се случи с южноамериканската литература в САЩ през 80-те, сякаш се случва сега за България.


Костова с преводача си Надежда Розова

© Орлин Огнянов, Колибри

Костова с преводача си Надежда Розова


Конкретно, или има цялостен интерес към авторите от Балканите?


- И към Балканите, но мисля, че гласът на българските автори се чува много силно. Може би съм пристрастна. Напоследък има интерес и към сръбски, хърватски, босненски и албански автори, което се дължи на работата на няколко много добри американски издателства.


Можете ли да изброите някои постижения на фондацията, с които особено се гордеете?


- Гордея се например, че наскоро преводач, който дълги години бе част от нашите инициативи, спечели стипендия за много престижна американска тригодишна магистърска програма. Това се дължи, разбира се, на нейния талант и посветеност, но мисля, че професионалната мрежа, оформила се около фондацията, помага за очертаването на подобни пътища и възможности. Това за мен е най-голямото ни постижение - другото авторите постигат сами. Нашата цел е да ги съберем заедно. Има и американски автори, които след участието си в семинари избират да се върнат в България за по-дълго време - вече петима или шестима.


Правата за "Историкът" са откупени от филмово студио много отдавна - ще бъде ли някога екранизиран?


- Всъщност има новини около него. Близо десет години холивудското студио, което откупи правата, се опитва да превърне романа във филм. Трима различни сценаристи пробваха да го адаптират. Само че книгата има шестима главни герои и четири паралелни сюжета, които се развиват в различни времена, почива и на исторически извори. Преди няколко седмици обаче правата бяха откупени от голям американски телевизионен канал, който ще я превърне в минисериал. В сравнение с 2-та часа времетраене на един филм това е много по-подходящо. Ще знам повече за екранизацията след няколко месеца.

Коментари (37)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Meister Eckhart
    Meister Eckhart
    Рейтинг: 910 Неутрално

    Това е най-рекламираната и най-маркетирана писателка в България.

    the devil is in the data
  2. 2 Профил на krf54523578
    krf54523578
    Рейтинг: 1372 Неутрално

    Циркаджийска история. Американката тръгнала да пише за родния комунизъм. Тя явно не взема българите насериозно.

  3. 3 Профил на пустиняк
    пустиняк
    Рейтинг: 952 Неутрално

    За няколко години, тя направи за България толкова в Америка, колкото всичките ни "културни дейци" не са наравили за 50 години!

    Чайка - вожд и учител на Цацаров & Гешев. "Русия е наш враг и окупатор. Управляваната от нея пета колона вероятно днес може да бъде по-опасна и от открита агресия." Саломе Зурабишвили, президент на Грузия
  4. 4 Профил на Джонджо
    Джонджо
    Рейтинг: 424 Неутрално

    Добри ми парвенюта, женското на "писател" е "писателка".

  5. 5 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 2241 Неутрално

    Не знам защо, но корицата на книгата ми навява някакви асоциации с Ориента, отколкото с комунизма.

  6. 6 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1644 Неутрално

    До коментар [#3] от "пустиняк":

    за бг - не знам, ама за литратурата - ништо. за разлика от ицата- хем за бг напраи много повече от сички, барабар с тая мадама заедно, хем на футболът даде много . та да се знаи кои де седи и де му е местото .

  7. 7 Профил на anton83
    anton83
    Рейтинг: 688 Неутрално

    Като тръгнат да пишат за историята на България, все за комунизма, все за ужаса, лагерите. Човек остава с впечатление, че тук нормален живот не е имало, а преди комунизма пълна тъма, няма постижения и история. Българите за пръв дишат свободно и разбират, че има друг свят след 1990. За мен поне това освен, че е банално е и обидно.

  8. 8 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 2241 Неутрално

    До коментар [#7] от "anton83":

    Така е. Твърде много се експлоатира темата за комунизма в негативен аспект, а този период, въпреки всичките му кривици, е бил изключително градивен за държавата и народа ни. Очевидно това е връщането на махалото в другата крайност, докато накрая застане в центъра и се намери баланс в истините за онзи режим, за времето преди и след него.

  9. 9 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4320 Весело

    До коментар [#7] от "anton83":
    До коментар [#8] от "Читател":

    Ами за комунизма и възхвалата му се написаха стотици томове, едва ли може още нещо да се прибави, или греша?'

    klimentm
  10. 10 Профил на anton83
    anton83
    Рейтинг: 688 Неутрално

    Според мен проблемът е, че нищо друго не представят. "Творците" са привлечени от страданието, а в комунизма, какъвто те си го представят, им е най-лесно да го намерят(хиперболизират). Без да имат истински познания и реално да се интересуват от историята н, и как сме живели.Това особено важи за чужденците. В резултат се създава образ на народ, който винаги е бил страдащ, смачкан и предизвикващ само съжаление.
    Изобщо, в чуждото кино, образът на България е изтъкан от абсолютни клишета.

  11. 11 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 3825 Неутрално

    До коментар [#3] от "пустиняк":

    Ще се съглася с теб и по лични причини. Дъщеря ми например с удоволствие купува и чете Елизабет Костова и включва съпруга си в този процес. Просто поколението им няма друга възможност да се запознае с миналото (слава богу), а и английският е езикът им на интелектуално общуване, макар че "домашният и български" е отличен. После, чисто от гледна точка на маркетинга, "Костова" дава екзотиката след познатото "Елизабет", ако беше например "Добринка" спънката щеше да е още с името :-)

  12. 12 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 778 Неутрално

    До коментар [#11] от "daskal1":

    Параскева Костова също би звучало екзотично. те за какво индийците и китайците си измислят някакъв "западен" псевдоним, като работят...с нас.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  13. 13 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 778 Неутрално

    До коментар [#8] от "Читател":

    "а този период, въпреки всичките му кривици, е бил изключително градивен за държавата и народа ни."

    "Читателят" бил най-паче писател.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  14. 14 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 778 Неутрално

    До коментар [#7] от "anton83":

    а то един просперитет, един мир, една свобода.

    дайте де, разкажете някаква друга история. защото на фона на лагерите всичко останало бледнее.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  15. 15 Профил на anton83
    anton83
    Рейтинг: 688 Неутрално

    До коментар [#14] от "abdelhaqq":

    Добре. Тъй като явно сте живели тогава изберете си един от стандартните образи, с които съвременното кино представя комунизма.
    Вие сте бил:
    - партиец(в повечето случаи изнасилвач)
    -смачкан човечец, който работи в мрачна фабрика
    - смачкан човечец-лагерник
    Средата, която сте обитавали е :
    - мрачен индустриален пейзаж , без наличие на каквито и да е радости, забавления, никакво образование, наука и култура
    - първобитно село и другите неща се повтарят.
    Да продължим и с клишетата, с които е въплатено съвремието в киното.
    Вие сте:
    -настояща мутра или корумпиран политик
    - дребен мошенник искащ да се превърне в горе посоченото
    -честен "малък" човек, който едва свързва двата края и е мачкан от мутрата
    - честен "малък" човек, който лелее да избяга на запад да бере портокали/ягоди/маслини
    - абсолютен балкански селянин живеещ в останало някъде в началото на 20ти век село.
    При жените е по-изчистено. Там образите в общи линии се изчерпват с проститутка, успяла проститутка- държанка(мутреса). Честно бедно момиче спасено от добрия чужденец.
    Това ли е(бил) вашият живот? С това ли се изчерпва житие-битието ни? Това ли САМО заслужава да бъде показвано в кино и литература- периодът 1944-1989 и САМО мизериите на настоящето.

  16. 16 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 778 Неутрално

    До коментар [#15] от "anton83":

    показва се стойностно контрастното, естествено. искате да покажете живота на "нормален гражданин от трудещо се семейство, който ходи всяка година на море"?

    но той изчезва в момента, в който някой тръгне да 1. излиза в чужбина, 2. разкаже виц за "бай Тошо", 3. о да, виновен е за "греховете за предците", буржоазни демек.

    тъй че не ми излизайте с гротеската за "пристрастното представяне". с комунизма е като нацизма. точно същата история.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  17. 17 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 778 Неутрално

    До коментар [#10] от "anton83":

    вие почнахте като онази иранка с "да четеш лолита в техеран". четеш, четеш, пък по някое време...висваш на крана. там свършва "нормалността". в конституцията на шариатската държава. транслирано в комунистически термини - в репресивния апарат на държавата след 45та.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  18. 18 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4320 Весело

    До коментар [#15] от "anton83":

    Ти какво предлагаш:
    Аз съм
    - бригадир на строителна бригада която строи АЕЦ Козлодуй, орденоносец и Герой на соцтруда!
    - знатна тъкачка която тъче на педесе стана във фабриката " Сърп и чук"
    - героичен граничар командир на застава на границата който брани соц постиженията ни от врага, и стреля смело по всеки нарушител.
    - партиен секретар който след дълга душевна борба признава пред Партията че дядо му е бил кулак, Партията му прощава а на него му олеква на душата
    - Комсомолец който си намира извинителна бележка за да не иде на лятна бригада с другарите си а да стане спасител на Слънчев Бряг за месец, там той среща колега на баща си който е строил Хаинбоаз , засрамен комсомолеца фърля плувките и грабва кирката. В края на бригадата звеното му е първенец в областа!

    klimentm
  19. 19 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 778 Неутрално

    До коментар [#18] от "klimentm":

    другото бях склонен да разбера някак, ама "партията прощава"...не можах да преглътна. но пък на колегата "никой не може да му забрани да обича комунизъма", да перифразирам другаря Левчев.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  20. 20 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1644 Неутрално

    До коментар [#16] от "abdelhaqq":

    о, славни абделхая,
    ти си голем източен махараджа
    и властваш над таз безпросветна форумна рая
    досущ кат станбулски паша
    пушиш цигари с канпари
    и не даваш никои до теб да припари
    а щом пиеш виски
    в скута ти мигом кацат поне две миски.

    та, драги абделхая, ората просто ти казват, че писанията на тая мадама са толкова л-ра, колкото тва горното е поезия.
    даскала и той приглася наместо да обесни на штерка си че по добре да иде на футболен мач наместо да чете тва че и времето на мъжо си да губи....
    айде.

  21. 21 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1677 Неутрално

    До коментар [#7] от "anton83":

    Комунизмът е много екзотична тема. И продаваема.

  22. 22 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1677 Неутрално

    До коментар [#15] от "anton83":

    ''- партиец(в повечето случаи изнасилвач)''

    Имал си предвид посредствения ''Маргарит и Маргарита'', нали?
    И си прав, но от друга страна представи си следния сюжет: партиец, високо образован, култивиран и очарователен с млада любовница; всеки от тях е голямата любов в живота на другия - кой би повярвал на такава история по времето на омразния соц? Виж, партийният деспот, който покварява девойки е друго нещо. ;)

  23. 23 Профил на anton83
    anton83
    Рейтинг: 688 Неутрално

    До коментар [#16] от "abdelhaqq":

    Излишно политизирате и се държите точно като комунистите. Доколкото разбирам предлагате напълно демократично да се забрани да се създават истории за 45те години, в които да се разказва нещо добро и хубаво без политически нюанс и показване на жестокостите на комунизма? В случая не става дума за, това дали на някой му харесва или не комунизма. Опростяването и лепенето на квалификации показва само елементарно еднопланово мислене. За протокола нямам защо да харесвам комунизма,поради много причини като се почне от това, че от семейството ми са отнети хиляди декари от най-плодородната земя продължи с това че ако беше продължил, нямаше да съм видял, това което съм по света и се стигне до там, че днес щеше да ни управлява простака Тодор Славков. Само че в случая говорим за изкуство, а не за политика.
    както сте написали, животът тогава съвсем не е бил толкова опростен, хора са ходили на море, радвали са се на живота. Само че не било интересно това. Интересно е насилието, страданието, екзотиката, шоуто. То защото е интересно всме рекордьори по издания на ББ и се въртят турски сериали и пошли ШОА. Тук(най-вече в киното) въртенето до втръсване на клиширани сюжети от двата периода до 1989 и непосредствено след е преди всичко плод на авторова немощ да измислят жизнен сюжет отразяващ многобразието в живота на българите през различни периоди, дори преди 44та. За чужденците в същото време това е единственото, което ги интересува. Има определени клишета, които се репродуцират непрестанно. Едното е точно тези образи, които посочих по-горе, а другите(по-съвременни) българи престъпници/жертва на престъпници и изостанали добродушни селяци(последен пример Белгийският крал). Та и г-жа Костова е поела по лесни път, който би привлякал читателите отвъд океана. За тях това е екзотика и ги привлича и наистина не искат да четат как някой отива да почива без пари на ведомствената станция на златните. По същият начин единственото място, което посетиха в европейската ни столица Рамщайн( а и дота бивши холивудски звезди) беше чалготека в Ст. град. Само че нито настоящият ни живот е постапокалиптичен сюжет, в който мъжете са мутри а жените жертви на трафик, нито предишният се изчерпва с периода 44-89г.

  24. 24 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1677 Неутрално

    До коментар [#23] от "anton83":''По същият начин единственото място, което посетиха в европейската ни столица Рамщайн( а и дота бивши холивудски звезди) беше чалготека в Ст. град.''

    Е, не е така - Джон Малкович посети НИМ и щеше да види и Квадрата, ако го беше намерил. (Четох, че уж не могъл да открие къде е Квадрата и съжалявал, че не успял да го посети ;) )

  25. 25 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1677 Неутрално

    До коментар [#20] от "betona":

    От десетина години в една от библиотеките ми се подмята, неизвестно откъде попаднала, тежка тухла - Историкът на Костова, но така и не може да ме привлече да го прочета.

  26. 26 Профил на anton83
    anton83
    Рейтинг: 688 Неутрално

    До коментар [#15] от "anton83":Ти какво предлагаш:Аз съм- бригадир на строителна бригада която строи АЕЦ Козлодуй, орденоносец и Герой на соцтруда!- знатна тъкачка която тъче на педесе стана във фабриката " Сърп и чук"- героичен граничар командир на застава на границата който брани соц постиженията ни от врага, и стреля смело по всеки нарушител.- партиен секретар който след дълга душевна борба признава пред Партията че дядо му е бил кулак, Партията му прощава а на него му олеква на душата- Комсомолец който си намира извинителна бележка за да не иде на лятна бригада с другарите си а да стане спасител на Слънчев Бряг за месец, там той среща колега на баща си който е строил Хаинбоаз , засрамен комсомолеца фърля плувките и грабва кирката. В края на бригадата звеното му е първенец в областа!
    —цитат от коментар 18 на klimentm


    Разбирам те. Явно майка ти е била тъкачка ударничка, а баща ти е бъркал бетона при строежа на АЕЦ-а. Това си видял това знаеш. Но след като бригадирите са си тръгнали е имало и още има едни доста добре образовани хорица-физици, химици, инженери, които са експлоатирали тази ПЪРВА на Балканите АЕЦ, която и досега изнася ток за Гърция(щото там си нямат). Можеш да провериш и колко десетилетия по-късно огромна Турция започна да строи своя АЕЦ и докога внасяше от нас. Има ги и хората, които проектираха и създадоха родопскат тенснолинейка, която достига до най-високата гара на Балканите. Има ги и хората, които направиха, така че по-културните хора да ни познават и с "българската оперна школа", а не само със Стоичков. А средното ни образованието в сферата на точните науки, което така добросъвестно захранва западните университети не е създадено след 1990г. Имало ги е разбира се и създалите икономически недоносчета, като ЗТМ-Радомир или Кремиковци, но за разлика от теб, аз не съм кон с капаци и мога да говоря и за двете страни на тоталитарния период.

  27. 27 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4320 Неутрално

    До коментар [#20] от "betona":

    Бетоне,Даскала не мое и не трябва да казва какво трябва и не да се чете! Нали секи от нас избира кво му се чете, аз не бих претърпял такава намеса в четенето ми, колко това е литература и колко е писано заради самото писане или за пари ще покаже времето! Щото повече хора познават Винету отколкото Луцилий, имам пред вид че първия е стократно по известен от втория.

    klimentm
  28. 28 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4320 Весело

    До коментар [#26] от "anton83":

    Горе долу позна, с тази разлика че аз самият бърках бетона на Козлодуй, както форумните знаят аз съм багерист и копаех пясъка за бетоновия (( моите уважения към колегата Бетона!)) център, честно казано онова време беше отвратително с чувството на безизходица лъжа и лицемерие, ако е имало нещо хубаво то беше напълно заличено от останалите неща. Събуждах се всяка сутрин и си мислех" Господи, това ще продължи вечно!". Очевидно ти не си живял по онова време или ако си то е било в света на " Принцовете" описан от един тогавашен писател.

    klimentm
  29. 29 Профил на anton83
    anton83
    Рейтинг: 688 Неутрално

    До коментар [#22] от "princess_x":

    По-скоро се сетих за Изпепеляване и Кладенецът. Но ето, точно в Изпепеляване, възниква любов между насилникът и жертвата :)

  30. 30 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4320 Весело

    До коментар [#23] от "anton83":

    Освен това приятелю живота се състои най вече от дребните сиви неща на ежедневието ни, точно те отравят съществуванието на индивида .

    klimentm
  31. 31 Профил на anton83
    anton83
    Рейтинг: 688 Неутрално

    До коментар [#28] от "klimentm":

    Чудесно. Някой да има лични впечатления, защото имам усещането, че повечето идея си нямат. Но това съвсем не отрича, това което написах. Малки сиви хора има навсякъде, не само през комунизма. Не е било само бачкатори партйни секретари, както го представяш не само ти. А трудно мога да бъда от принцовете, при положение, че от една страна имам "кулачешки" произход, от другата бедняшко селски.

  32. 32 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1644 Неутрално

    До коментар [#27] от "klimentm":

    прав си, но само не ми казваи че не си се сетил че съм си правил маитап... ракия тайм , кво искаш... :) нека секи си чите квото си иска и да не прави голями простутии ... тва е повече от дустатъчно... госпожата и тя сигорно е добър афтор, не сме я чели, и чесно казано не требваше кументар да праиме ....лека вечер.

  33. 33 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 3825 Неутрално

    До коментар [#27] от "klimentm":

    Има и един друг момент: какво да четат нашите деца доведени като много малки или родени в чужбина за България на съответния език, в случая на английски, защото няма да го направят на български? Изборът на литература на съвременен език не е голям.

  34. 34 Профил на dedalus
    dedalus
    Рейтинг: 418 Неутрално

    Като гледам коментарите, май никой не е чел книгата. Но мнение - всеки има някакво. Основното действие в книгата се развива през 21 век, 2008, но вътре има едни ретроспекции за едни неща, от 1950те основно, за които, уви, в България никой не е написал още наистина значителен роман. А до скоро и документите за лагерите не бяха публикувани. И тези неща, грижливо критата комунистическа реалност ( за която някои сами си затваряха очите, сакън да не я видят, че може нещо да им се случи), все още не са изчезнали в миналото. И днешния ни живот се определя от тях. И от хора, които са виновни за тях.

  35. 35 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 778 Неутрално

    До коментар [#20] от "betona":

    не съм сигурен, че това казват, драгий ми бетон.

    казват, че било порочно да се "експлоатира само негативната част на комунизма". ми какво да се експлоатира, позитивната ли? инак, Елизабет Костова ми е блудкава, май го казах нагоре нейде. това няма общо с остойностяването на комунизма, обаче.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  36. 36 Профил на Iordan Kolev
    Iordan Kolev
    Рейтинг: 220 Неутрално

    Книгата е слаба.
    Дълго време мислих коя единствена дума би могла да даде най-точно определение за “Земя на сенки” - това е “повърхностна”.
    Разбрах за Елизабет Костова от интервюто й в “Дневник”, публикувано преди три седмици. Заинтригува ме факта, че е свалила “Кодът на Леонардо” от първо място в класацията на “Ню Йорк Таймс” с първия си роман - “Историкът”. Тъй като авторката е американка, избрах да прочета романа на родния й език - английския, в електронен формат.
    За комерсиално четиво, което определено е “Земя на сенки”, действието върви мудно. Завръзката започва да се оформя едва около 25% (незнайно защо страниците в електронната версия на английски не са номерирани…). За разлика от “Горки парк” на Мартин Круз Смит или “Дете 44” на Том Роб Смит. И в двете произведения подобно на “Земя на сенки”, повествованието се развива в бивши комунистически страни, но те те завладяват от първата глава и се четат на един дъх. Няколко пъти се каних да оставя книгата, но упорито продължавах, за което съжалявам. Не за 12-те долара, които заплатих за електронната версия, а за 17-те часа, които прахосах за да я прочета.
    Така и не можах да направя връзка между сюжетната линия от детството на главната героиня и останалите две.
    Изключително дразни играта с условните имена на българските населени места и забележителности. След като София може да бъде София, или Венеция - Венеция…
    Има много фактологични грешки и несъответствия в сюжета. Недоумение буди факта, че главния злодей започва политическата си кариера почти на 75 години, при това е бивш служител на ДС…
    Има и досадно смешни грешки - в българската армия войниците си “увивали краката с парцали, за да не им е студено”. Който е служил и ползвал партенки, много добре знае, че благодарение на тях краката ни се запазиха в добро състояние. Освен това в никоя армия по света няма подобно немарливо отношение към хигиената, както е описано за българската армия в соца…
    В типичния опростенчески стил, за да може масовият американски читател да преглътне предъвканата действителност в бивша социалистическа България, много от героите са без реалистична многопластовост… С изключение на главния герой, разбира се. Чиято борба за оцеляване в трудовия лагер досадно и еднообразно продължава близо 20% от книгата. Незнайно защо ми се струва, че психологическият момент е заимстван директно от "Пеперудата" на Анри Шарие...
    Развръзката (в последните 8%) и пришития с бели конци (неизбежен за комерсиално произведение) щастлив край допълнително разочароват.
    Това, което обаче оставя най-много горчив вкус, е използването на България за фон на един несполучлив черен роман. Независимо, че в авторските бележки г-жа Костова твърди, че е влюбена във втората си родина. Останах с впечатление, че в първото десетилетие на 21 век България е неприветливо и грозно място заради все още незаличените следи от комунистическото време, а хората масово се страхуват от институциите… Не бих искал дори да си мисля какво ще научат за България и българите съгражданите на г-жа Костова след прочитането на “Земя на сенки”!

  37. 37 Профил на canuck99
    canuck99
    Рейтинг: 632 Неутрално

    Циркаджийска история. Американката тръгнала да пише за родния комунизъм. Тя явно не взема българите насериозно.
    —цитат от коментар 2 на krf54523578


    хейтърът винаги ше намери за какво да мърмори





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK