Елизабет Костова, писател: Гласът на българската литература вече се чува силно в САЩ

Американската авторка Елизабет Костова нарича България своя втора страна. Тя идва за пръв път у нас преди 30 години, в историческия момент веднага след 10 ноември, и по собствени думи "много бързо се сдобива с българско семейство и причини да се връща отново". През 2005 г. излиза романът й "Историкът". Писан близо десетилетие, той поставя рекорд за дебют - правата му са откупени за 2 млн. долара сред наддаване между издателства, продава се в 2 милиона копия и сваля "Шифърът на Леонардо" от челната позиция в класацията за бестселъри на "Ню Йорк таймс". През 2010 г. се появява и вторият роман на Костова "Крадци на лебеди", която също влиза в престижния списък.

Писателката няма много медийни изяви в България, но присъства осезаемо чрез едноименната си фондация "Елизабет Костова", която организира Созополските семинари по творческо писане, ателиета по художествен превод, връчва наградата за превод "Кръстан Дянков" и насърчава издаването на българска литература в САЩ. За десетте години на съществуването си тя успя да създаде истинска общност от автори и преводачи, работещи за връзките между двете държави.

Сега Костова е готова и със своя "роман за България", както тя го нарича - "Земя на сенки" (превод Надежда Розова, изд. "Колибри"). Една млада американка пристига в България и още в първия си ден попада в смущаваща ситуация - случайно разменя багажа си с непознат и открива, че е отнесла праха на един покойник. Търсенето на непознатия я отвежда назад в българската история, към времето преди и непосредствено след 9 септември и съдбата на хората, попаднали в лагерите на комунизма. Както и предишните й книги, "Земя на сенки" разравя различни исторически пластове, преплита история с настояще и почива на дълги проучвания, част от които са и разговорите й с хора, проведени непосредствено след 10 ноември. Откъс от книгата може да прочетете тук.

Казахте в интервю, че отдавна искате да напишете роман за България, макар тя да присъства във всичките ви книги. Направили сте немалко за нея и чрез фондацията на ваше име. Как започна любовната ви история със страната?

- Много, много отдавна - всъщност скоро ще празнуваме 30-ата годишнина! (Смее се). Дойдох тук през ноември 1989 г. с още двама колеги, с които изучавахме българско народно пеене, особено от родопския край. Въобще не очаквахме, че Берлинската стена ще падне 7 дни преди да пристигнем. Беше забележителен момент, в който, от една страна, всичко все още изглеждаше, както е било досега, но, от друга, хората бяха много по-отворени и имаха желание да разговарят с нас, особено в селата. Дори ни канеха да отседнем в къщите им, което само месец преди това надали би било възможно. Видяхме едновременно миналото, което сякаш бе замръзнало във времето, и драматичните промени, които вещаеха бъдещето - част от него беше, че можехме да се скитаме наоколо така волно и всички ни приемаха, дори по-възрастните хора.

На това пътешествие срещнах бъдещия си съпруг и за няколко години много бързо се сдобих с българско семейство, приятели, причини да се връщаме редовно. Не си падам много по мистицизма, но си спомням отчетливо и сутринта, в която влязохме в България с влака - почувствах нещо много силно.

Всеки пази своите ярки спомени от 1989-а, можете ли да посочите онзи, който се е запечатал най-силно в съзнанието ви като човек, който за пръв път пристига в България?

- Ще прозвучи малко клиширано, но - първият демократичен митинг след промените, както и първите новини, че Тодор Живков е свален. Особено митинга - толкова хора, които познавам, смятат това за повратен момент в живота си. Дори сега, докато представях книгата в САЩ, Австралия и Нова Зеландия, имаше българи в публиката, които са присъствали на демонстрацията. Една двойка ми разказа, че са се запознали там. Гледката на толкова много хора, енергията, вълнението - беше забележителен момент. С приятелите ми се покачихме на някакво възвишение, нещо като стена в единия край, и направихме снимки. Днес изобщо не мога да намеря това място.

Намира ли това преживяване място в книгата ви?

- Да, макар и не точно митинга, а други моменти от това време. Българските ми герои живеят в други градове. Историята в сърцето на книгата започва в края на 30-те години и проследява Втората световна война и установяването на комунистическия режим, особено годините между 1949 и 1953 г., които са много насилствени. После продължава през 80-те години. Разговарях с много хора, пораснали в различните десетилетия на комунизма, и, разбира се, четох много. Гледах и много снимки, много филми. Проучвах по много канали.

Но от разговорите си с хората научих много малки изразителни детайли. През 1989 г. разговарях с много възрастни хора в Родопите, които помнеха ясно живота преди войната, които бяха видели много политически промени, но не и действителна промяна в начина си на живот. Героите в "Земя на сенки" са измислени, но чрез тях исках да почета историите, които чух тогава и които вече няма кой да разкаже. Няма да разкривам повече детайли.

Премиерата на българското издание на "Земя на сенки" се състоя миналата седмица в "Перото"

Как се отрази успехът на първия ви роман на писането ви?

- Бях голяма късметлийка. След като изведнъж първият ми роман бе публикуван, което бе прекрасна изненада, ми се случиха още две чудесни неща. Първо, получих много добър съвет от възрастен писател: започни следващата си книга моментално, преди да усетиш напрежението на определени очаквания. Започнах да пиша "Крадци на лебеди" още по време на представянето на "Историкът" и наистина успях да избягам в нея. Второто нещо бе, че издателят ми изобщо не ме притискаше да вляза в определен калъп. Освен това вече бях на 40 години и вече бях приела писането като начин на живот, независимо дали то носи конкретен отзвук. Преподавах, което означава, че не разчитах на писателска кариера.

Прилагате ли този съвет сега - започнали ли сте вече следваща книга?

- Да. Чудесно е да следваш съветите, не само да ги даваш, нали! (Смее се.) От няколко месеца работя по нова книга, която отново почива на историята и отново навлизам в период на дълбоки проучвания. В началото съм и няма да разказвам твърде много, но действието се развива на Северноатлантическия бряг на САЩ, в Нова Англия. Но понеже винаги слагам малка българска връзка в романите си, вече се забавлявам, обмисляйки каква да бъде.

Голяма част от успеха на "Историкът" сте вложили и във фондацията си "Елизабет Костова", която насърчава творческото писане у нас, превода на английски и връзките между българската и американската литература. През 2017 г. тя навършва 10 години. Как според вас се промени литературната сцена у нас през това време?

- Става още по-жизнена. Наистина имам усещането за литературен ренесанс, с голям брой нови автори и произведения. Преди 10 или 12 години нова българска художествена литература не се публикуваше толкова много за сметка на голямата вълна преводни заглавия. Имах усещането, че "Историкът" е част от този проблем, и затова исках чрез фондацията да стана и част от решението.

В момента на литературната сцена присъстват три поколения автори, излиза и много интересно четвърто поколение от тийнейджъри. Вълнуващо време е. А има и повече преводи навън - една от големите ни цели във фондацията е да осигурим повече възможности, на състезателен принцип, български автори да публикуват на английски. И съм много доволна, че напоследък в Ню Йорк често ми казват "О, България, чувам, че това е доста интересно място, с много писатели, все чувам за този или онзи писател!" Онова, което се случи с южноамериканската литература в САЩ през 80-те, сякаш се случва сега за България.

Конкретно, или има цялостен интерес към авторите от Балканите?

- И към Балканите, но мисля, че гласът на българските автори се чува много силно. Може би съм пристрастна. Напоследък има интерес и към сръбски, хърватски, босненски и албански автори, което се дължи на работата на няколко много добри американски издателства.

Можете ли да изброите някои постижения на фондацията, с които особено се гордеете?

- Гордея се например, че наскоро преводач, който дълги години бе част от нашите инициативи, спечели стипендия за много престижна американска тригодишна магистърска програма. Това се дължи, разбира се, на нейния талант и посветеност, но мисля, че професионалната мрежа, оформила се около фондацията, помага за очертаването на подобни пътища и възможности. Това за мен е най-голямото ни постижение - другото авторите постигат сами. Нашата цел е да ги съберем заедно. Има и американски автори, които след участието си в семинари избират да се върнат в България за по-дълго време - вече петима или шестима.

Правата за "Историкът" са откупени от филмово студио много отдавна - ще бъде ли някога екранизиран?

- Всъщност има новини около него. Близо десет години холивудското студио, което откупи правата, се опитва да превърне романа във филм. Трима различни сценаристи пробваха да го адаптират. Само че книгата има шестима главни герои и четири паралелни сюжета, които се развиват в различни времена, почива и на исторически извори. Преди няколко седмици обаче правата бяха откупени от голям американски телевизионен канал, който ще я превърне в минисериал. В сравнение с 2-та часа времетраене на един филм това е много по-подходящо. Ще знам повече за екранизацията след няколко месеца.