Адвокат Мария Шаркова: Близо 35% от делата за лекарски грешки са заради лоша комуникация

Мария Шаркова е управляващ съдружник в "Шаркова и партньори" и работи в сферата на медицинското право. Специализирала е в САЩ по програма Хюбърт Хъмфри на Фулбрайт, в Университета Емори и е работила в правната програма на Федералния Център за контрол и превенция на заболяванията.

© Личен архив

Мария Шаркова е управляващ съдружник в "Шаркова и партньори" и работи в сферата на медицинското право. Специализирала е в САЩ по програма Хюбърт Хъмфри на Фулбрайт, в Университета Емори и е работила в правната програма на Федералния Център за контрол и превенция на заболяванията.



Мария Шаркова е управляващ съдружник в "Шаркова и партньори" и работи в сферата на медицинското право. Специализирала е в САЩ по програма "Хюбърт Хъмфри" на "Фулбрайт", в университета "Емори" и е работила в правната програма на Федералния център за контрол и превенция на заболяванията. Работи с лечебни заведения, пациенти и организации по проблемите, свързани с прилагане на законодателството в областта на здравеопазването.


Миналата седмица се появи сайтът "Лекарска грешка" - половингодишен проект, по който адвокат Шаркова работи и който е посветен на събиране и анализиране на съдебната практика в областта на медицинските деликти ("лекарски грешки"). На интернет страницата могат да бъдат намерени всички съдебни актове, постановени и публикувани в периода 2007 - 2017 г. На сайта може да бъде открита информация за основателността на заведените искове, съдебномедицинските експертизи, най-рисковите специалности, размерът на неимуществените вреди, най-честите нарушения и други важни въпроси в тази област.


Следващата седмица адвокат Шаркова ще изнесе лекция "Съдебните спорове за медицински грешки - актуални тенденции" на конференцията "Иновации и добри практики в здравния сектор", организирана от "Капитал".




Как ви хрумна идеята да съберете тази информация?


- Направи ми впечатление, че когато работя по дела за "лекарски грешки", когато консултирам клиенти и когато коментирам този въпрос, не разполагам с никакви обективни данни и непрекъснато ми се налага да търся информация в правноинформационните системи. Събирането на обобщена информация е много трудно, защото няма специален регистър в съдилищата за тези дела. Те се търсят по правното им основание, член 45 или 49 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), а там освен дела за лекарски грешки има дела за пътнотранспортни произшествия, за всякакви други непозволени увреждания.


Освен това, докато бях в САЩ, ми направи впечатление, че лечебните заведения са длъжни да докладват нежеланите събития и да правят анализ, за да се знае кои са били предотвратими и кои непредотвратими. На базата на тези данни те правят планове за подобряване на качеството на грижите. В САЩ има и официална статистика колко са лекарските грешки на година и числото възлиза на между 100 и 400 хиляди. Осъзнах, че в България няма никакви данни. Освен това и много се спекулира с тази тема.


От една страна, хората говорят, че няма осъден лекар или болница, а от друга, от някои изказвания на пациенти, пациентски организации и от репортажи в медиите едва ли не се оказва, че всеки, който почине в лечебно заведение, непременно е увреден и това е в резултат на лекарска грешка. Оказва, се че нито едно от тези две твърдения не е вярно, това са два мита, които това изследване разби.


Но не е известно в България колко лекарски грешки се допускат годишно?


- Тук е важно да поясня, че по-правилният термин е "нежелано събитие" или "медицински деликт", лекарска грешка е по-скоро израз, който се ползва често от обществото, но не е правен термин. Що се отнася до конкретния брой, няма никаква яснота. Защото не се води регистър и няма система за тяхното анализиране. Не е толкова важно да знаем просто точния брой на грешките. Регистрирането и анализирането им са изключително важни, за да знаем причините за тях. Тези данни не са необходими за "лов на вещици", а за да знаем какво предизвиква нежеланите събития. Само така можем да отстраним тези причини и да повишим качеството на медицинската помощ. Без данни не може да имаме стратегии за повишаване на качеството.


Какво показва изследването?


- Нищо не е съвсем черно или бяло. От една страна, такива лекарски грешки се случват. От друга страна, 45 дела или 600 жалби годишно на фона на 2 млн. хоспитализации не е никак плашещо число.


Изводът, който аз си направих, е, че пациентите невинаги търсят правата си по съдебен ред или не се жалят пред съответните органи достатъчно често. Вероятно причината е в недоверието в съдебната система, в контролните органи, проблемите с вещите лица и доказването.


Защо пациентите не търсят правата си?


- Нека да дам пример за някои проблеми при доказването. Изследването установи, че около 40% от случаите делата се разрешават с изслушването на повече от една медицинска експертиза, а общо при 90% от случаите медицинската експертиза е едно от основните доказателствени средства. Изключение правят дела, по които има предходна влязла в сила присъда, тъй като това решение е задължително по отношение на противоправното деяние. И много често пациентите, които искат да водят дело, се притесняват, че то няма да приключи успешно, защото съществува митът "гарван гарван око не вади" – че лекарите се подкрепят и няма да бъдат обективни.


Всъщност това невинаги така. Обективността на вещите лица е важен въпрос, който трябва да бъде обсъден на фона на все по-намаляващият брой на специалистите по дадени специалности, което затруднява намирането експерти по делата.


Другият проблем, който влияе на пациентите, е, че тежестта на доказване при непозволеното увреждане с изключение на вината лежи изцяло върху ищеца. В същото време почти всички доказателства се намират при ответника – т.е в лечебното заведение. И това са най-важните писмени доказателства - медицинската документация, която отразява лечението на пациента. В България няма възможност за водене на електронни досиета. В САЩ и в много държави в Европа има електронни пациентски досиета, които отразяват всяка промяна в медицинската документация, кой е извършил тази промяна, кога е направена.


В случай че някой е допуснал промяна или манипулиране на тези документи, в което обикновено се съмняват пациентите, това може да се провери. Докато аз срещнах дела по време на изследването, по които са назначавани графологически експертизи, но дори съдът признава, че няма категоричен метод, по който да се установи дали даден документ е съставен по-късно, дали има добавяне на текст към историята на заболяването и кога този текст е добавен.


Не казвам, че се извършват подобни манипулации, а че има такива нагласи сред пациентите и такива предположения и съмнения в някои от разгледаните дела.


Какви бяха трудностите при събирането на информацията?


- Доста трудно беше, защото тези данни не могат да бъдат взети директно от съда , тъй като съдилищата нямат такива регистри за причинени непозволени увреждания от лекари или лечебни заведения. Наложи се да проява голяма изобретателност. Трябваше да прегледам 147 сайта – на всички съдилища, включително и централния интерфейс за публикуване на съдебни актове. Много ми помогна, че в някои сайтове, например този на Върховния касационен съд (ВКС), на някои апелативни съдилища има възможност за търсене по ключови думи и така се откриват много решения. Също сайтът на Софийския градски съд (СГС), който е съдът с най-много такива дела, има възможност за търсене по единен идентификационен код. По този начин, знаейки кодовете на всички болници в района, аз успях да открия всички дела. Претърсих и всички правноинформационни системи, като там, когато се избере правното основание – чл.45 или 49, излизат 30-40 хиляди решения и те трябва да бъдат пресети по някакъв начин. Имаше много тежка работа в тази насока.


И какъв е резултатът?


- Имам информация за 238 съдебни дела, като по тях са постановени общо 500 - 600 съдебни решения, защото почти всяко дело не приключва на първа инстанция, разглежда се от въззивна, а доста често и от касационна инстанция. Информацията, която събрах, е ценна и защото разполагам с данни за множество висящи дела, които тепърва ще проследявам как ще се развиват, ще може да се направи мониторинг на тези дела, а информацията на сайта няма да е статична, а да се обновява постоянно.


Доколко информацията може да помогне за подобряване на системата?


- Данните показват, че 35% от делата се водят заради влошена/неадекватна комуникация между лекарите, медицинския персонал и пациента. Затова едно от нещата, които аз бих направила, ако имах тази възможност, е да се работи върху комуникацията в лечебните заведения. Това може да става чрез създаване на специални обучения още в университета, което в България не се прави. В чужбина има предмети, по които се преподава комуникация с пациент – например как точно се съобщават лоши новини на пациентите, как се осъществява информираният избор.


Друга важна информация, която съм обобщила, е кои са най-рисковите специалности – т.е. по кои специалности най-често се водят дела. Мениджърите на лечебни заведения могат да се запознаят с тези данни и да преценят дали в тяхната болница работят лекари от тази специалност, да проследят какво се случва, да се ревизират някои протоколи за работа, да се направят нововъведения. Всеки лекар може да се запознае със съдебните решения, свързани с неговата специалност, и така да види какви са най-честите грешки, които са допускали неговите колеги, и за какви най-чести грешки са били водени дела.


Може би тези данни биха помогнали и за по-лесното управление на възникващите конфликти в лечебните заведения – когато възникне даден казус и има налични данни за подобни случаи както по отношение на тяхната основателност, така и по отношение на начина, по който е протекло делото, обезщетението, което е присъдено, тези данни биха помогнали да се вземе решение дали и в кои случаи е по-подходящо извънсъдебното уреждане на спорове. В САЩ в големите болници има цели отдели, които се занимават с управлението на подобни казуси, наричат се отдели по управление на риска. В крайна сметка не всеки казус си струва да бъде отнесен до съда, понякога много по-подходящи са извънсъдебните методи за уреждане на спорове. Например медиацията би била много подходящ инструмент за справяне с тези проблеми, но тя все още не се използва в лечебните заведения.

Коментари (18)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 2742 Неутрално

    Вероятно причината е в недоверието в съдебната система, в контролните органи, проблемите с вещите лица и доказването."Ами там е причината.

  2. 2 Профил на NIKE
    NIKE
    Рейтинг: 479 Любопитно

    2 млн. хоспитализации !?!!???!??
    Как е възможно при 6 млн.Българи!?!?!?!???

  3. 3 Профил на ijj
    ijj
    Рейтинг: 1002 Неутрално

    "В България няма възможност за водене на електронни досиета. В САЩ и в много държави в Европа има електронни пациентски досиета, които отразяват всяка промяна в медицинската документация, кой е извършил тази промяна, кога е направена."

    Това е редно и у нас да се направи.

  4. 4 Профил на hamiltonf
    hamiltonf
    Рейтинг: 4170 Неутрално

    Шаркова, а какъв процент от лекарските грешки и немърливост, заемат тези, получили се след отказ на пациент да плати рушвет преди лечението?

    Старши подофицер Сава Геров, Първа пехотна софийска дивизия, герой, за когото се знае твърде малко... Вечна му памет!
  5. 5 Профил на ijj
    ijj
    Рейтинг: 1002 Неутрално

    До коментар [#2] от "Nikolay Hadjiminchev":

    Вероятно "хоспитализации" означава преминаване и през други лечебни заведения, а не само през болниците.

  6. 6 Профил на tekomashinist
    tekomashinist
    Рейтинг: 516 Неутрално

    Много сладка адвокатка!

  7. 7 Профил на Jessika
    Jessika
    Рейтинг: 1413 Неутрално

    Много важна тема.
    Особено частта за липсата на комуникация с пациентите и още по-важно - какво се прави, за да се избягват лекарските грешки? Очевидно нищо досега.

    Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”
  8. 8 Профил на canuck99
    canuck99
    Рейтинг: 612 Неутрално

    много важна информация, браво на адвокатката че е създала и ще поддържа сайт с тези данни

  9. 9 Профил на solange
    solange
    Рейтинг: 269 Неутрално

    Браво! Мисля, че юристите са повече за бой от лекарите :-)
    Има елегантни решения за доказването, които са измислени от цивилизованите държави.
    У нас всичко срича членове и алинеи и не вижда по-далеч от носа.

  10. 10 Профил на Музар
    Музар
    Рейтинг: 1316 Неутрално

    До коментар [#5] от "ijj":

    До коментар [#2] от "Nikolay Hadjiminchev":Вероятно "хоспитализации" означава преминаване и през други лечебни заведения, а не само през болниците.
    —цитат от коментар 5 на ijj


    Да - има болници за долекуване, рехабилитация и продължително лечение.

    В момента съм в такова идиотско "приключение" - липса на каквато и да е комуникация И ЯСНО обяснение от страна на медицинския персонал (вкл. лекари) какво следва след най-най-първия етап на лечение. При положение, че положението на болния е критично. Изписване директно от интензивно след тежък инсулт. Вече месец се лутам с питане към лекари, ровене в нета, разговори с познати, минали по този път. ЧеСно - Гугъл би могъл да ми даде по-инелигентна информация отколкото медиците, които би трябвало да знаят СЛЕДВАЩИТЕ стъпки и пътечки (клинични), които мога и трябваше да направя още през първите дни от изписването. Изписването беше директно от "интензивно" отделение. Никакъв преходен етап, през който си трябват чисто медицински грижи. Аз не съм лекар, не разполагам нито със знание, нито с възможности дори да разпозная някои критични ситуации, камо ли да реагирам адекватно.

    В потрес съм, че медици и здравни работници се фокусират единствено и само върху собствената си дейност и никакъв поглед (информация) какво СЛЕДВА за пациента и как да го постигне (кой какви направления и формуляри издава по НЗОК), както и кога е наложително да се предприемат действия, към кого да се обърнеш, кой е отговорен и за какво през най-първите дни.

    Звънях по телефони, ходих "на крака" къде ли не. Всеки казва - това е моята част от дейноста, за останалото не знам. О, при директен контакт научих и доста допълнителни неща, но се налагаше самостоятелно да сглобя пъзела на т.нар. "здравна помощ", както откъм медицинската, така и откъм бюрократичната страна. И още не знам какво ще произлезе от всичко това.

    Гласът на разума е тих, но не се успокоява, докато не бъде чут." Бъдещето на една илюзия" Зигмунд Фройд
  11. 11 Профил на victor_victim
    victor_victim
    Рейтинг: 444 Неутрално

    До коментар [#5] от "ijj":

    Не, хоспотализация означава едно-единствено нещо - пациентът е приет в болница, независимо в какво отделение и е "стационран" т.е. лежи ва конкретната стая на конкретното легло.

  12. 12 Профил на _plamen_
    _plamen_
    Рейтинг: 567 Неутрално

    Опааа! Ъ, за кво стаа дума ... ?

    Winora forever
  13. 13 Профил на хм
    хм
    Рейтинг: 948 Неутрално

    колко процента от лекарските грешки са от типа:
    "заври си месинджъра с правилната диагноза еди-къде-си"

  14. 14 Профил на Milva
    Milva
    Рейтинг: 593 Неутрално

    До коментар [#2] от "Nikolay Hadjiminchev":

    Не става ясно за какъв период от време се отнася. Вероятно за какъвто има информация за делата - може би 10, може би 20 години. Само предполагам.

    I don't want to believe. I want to know.
  15. 15 Профил на maria sharkova
    maria sharkova
    Рейтинг: 8 Неутрално

    До коментар [#14] от "Milva":

    Изследването обхваща период от 2007-2017г., като са обхванати и дела, заведени преди 2007г., но с постановен съдебен акт на първа инстанция след 01.01.2007г.

  16. 16 Профил на SOWhat
    SOWhat
    Рейтинг: 296 Неутрално

    До коментар [#15] от "maria sharkova":

    Прави ли се нещо за да могат всички лекари да бъдат правно защитени при евентуални лекарски грешки?. В Англия лекар не може да практикува ,ако няма т.нар 'indemnity insurance' .

  17. 17 Профил на SOWhat
    SOWhat
    Рейтинг: 296 Неутрално

    До коментар [#15] от "maria sharkova":
    Вашето изследване в известна степен се опитва да повдигне една ,бих я нарекъл крещяща необходимост (има по-силни и по-точни думи) в промяна на отношението на българските лекари към Пациента .Българските лекари се държат отвратително грубо към пациентите и медицинският персонал, не им обясняват,не ги изслушват,не ги питат какво те мислят за болестта им и как да се подходи,съгласни ли са с леченеието ,не търпят различно професионално мнение , съвети и пр. В западните болници е точно обратното ,лекарите са поставени в услуга на пациента,който е обграден с грижи , поставен на най високо ниво като внимание , отношение и най-внимателен подход . Лекарите в България трябва да са призвани да служат на пациентите, с внимание и респект да ги лекауват и оздравяват,не да ги нахокват и гледат в ръцете какво ще им платят. В тази връзка не съм сигурен дали образоващите курсове ще помогнат в отношението им към пациентите,може би повече накзанията вкл . отнемане на на лекарският лиценз ще помогнат,както е в цивилизованите страни- EU,US. Благодаря.

  18. 18 Профил на Ирина Марудина
    Ирина Марудина
    Рейтинг: 586 Неутрално

    Поздравления! Отлична инициатива!

    И не трябва да забравяме, че не всеки негативен изход е лекарска грешка. Ако се установи, че лекарят е действал според установените практики и процедури, то тогава негативния изход е в следствие несъвършенството на науката медицина.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK