Давид Гросман, писател: Стендъп комедията трябва да е изкуство на предателството

Давид Гросман, писател: Стендъп комедията трябва да е изкуство на предателството

© Велко Ангелов



Давид Гросман е един от най-известните съвременни израелски писатели. На български са преведени книгите му "Червената нишка" и отскоро – романът "Един кон влязъл в бар", който му донесе международната награда "Ман Букър" по-рано тази година. Гросман я представи в България на литературния фестивал "Синелибри", където бе показана и екранизацията по негов роман "Ще бягаш ли със мен".


На срещата си с читатели Гросман разказа, че се надява всяка от неговите книги да носи не само многпластов сюжет, но и белезите на времето и мястото, на което е написана – какво е да живееш в "постоянно състояние на война" и как това се отразява дори на езика. Той губи сина си Ури във войната с Ливан дни след като заедно с други израелски писатели се обявява срещу нея. Книгите му често се занимават с темите за скръбта, срещата със смъртта и травмите на премълчаното. Успоредно с това демонстрира отлично чувство за хумор. Това личи в "Един кон влязъл в бар".


В "Един кон влязъл в бар" един 50-годишен стендъп комик излиза пред публиката в малък град, но вместо да изнесе обичайната си програма, ги отвежда на болезнено пътуване към един детски спомен. Действието се развива само в рамките на два часа. Каква е предисторията на вашия герой Довале?




- В началото на 90-те чух тази случка - за момче, което се намира в младежки полувоеннен лагер в Южен Израел и един ден му е наредено "да се завърне веднага в къщи за погребението". Но не му казват кой е починал – майка му или баща му.


Тази история така и не ме напусна. Размишлявах за човешката жестокост – как ако поне един от възрастните наоколо му бе казал кой е покойният, скръбта му би поела по естествения си път. Вместо това той прекарва едно дълго пътуване – 4 часа - в незнание и неизбежно започва да мисли кого би предпочел да запази жив – мама или татко.


Ужасяващо е да причиниш това на едно дете, на което и да е човешко същество. Безразличието е една подмолна форма на жестокост. Съвсем безкръвно можеш да причиниш огромна болка, ако затвориш очи за страданието на човека пред теб.


Публиката е принудена да чуе разказа само защото е подмамена от обещанието за забавление.


- Точно така. Комикът постоянно ги подкупва с вицове, макар че накрая почти всички забягват. Често си мисля колко сме щастливи ние, хората на изкуството, че накрая в залата винаги остават поне няколко човека. Всъщност всички обичаме да надзъртаме в чуждите рани, изпитваме гъдел от сензационното – мисля, че половината онлайн медии по света разчитат на това. Но само да надзърнем, без да вникнем, да се обвържем. Малцина си позволяват да се обвържат. Благодаря на бога –по своя атеистки начин – за тях.


Има ли неща, за които не може да се говори, дори чрез изкуството?


- Не знам, но обикновено съществува изкушението всяка история да бъде подравнена до една плоскост. Като писател вече съм наясно, че зад всяка човешка история има още една, и после още една, до безкрайност. Добрата книга съдържа в себе си подобна археология.. Не разбираме всичките пластове, а и не е нужно – достатъчно е, че те са там и ни въздействат, хващайки ни неподготвени.


Обожавам когато в началото книгата ми е трудна, или героят - антипатичен, изведнъж да се озовава в магнитното поле на разказа и да не мога да се откъсна.


Давид Гросман, писател: Стендъп комедията трябва да е изкуство на предателството

© Велко Ангелов


Смятате ли, че - поне в западната култура, за която аз мога да говоря - имаме проблем със сблъсъка със смъртта, и когато болката е чужда, че сякаш не умеем да скърбим?


- В този смисъл аз не принадлежа на запада, а на юдаизма, който има много силен и подкрепящ ритуал на скърбене, шива. Означава "седем" – седем дни, в които семейството прекарва вкъщи (има много обичаи като покриване на огледалата или носене на специални обувки, които само религиозните хора спазват), а приятелите на човека, когото си загубил идват у вас и говорите за него за два-три часа. Това е много добър начин да се справиш с шока на първите дни.


Забелязах, откак преживяхме това със загубата на сина ни Ури преди 11 години, че има разлика в начина, по който ние и хората от други държави скърбят. Сякаш те не знаеха как да бъдат с нас. "Не се обадихме, защото не искахме да ви безпокоим" – струва ми се, че това е извинение, за да не се изложиш на болката на другия. Мисля си, че този подход към скръбта е едно от много хубавите неща в юдаизма.


Героят ви Довале не е от най-симпатичните и мята доста неполиткоректни шеги. Гардиън определи "Един кон влязъл в бар" като идеалният роман за нашата "епоха на обидата", в която всички лесно се засягат.


- Епоха на обидата? (Смее се.) Не само, не съм съгласен. Романът започва с обиди, но мисля, че Довале преживява трансформация, в която ще възстанови връзката с един от приятелите си от детинство, съдията. И на второ място, разказвайки историята си на глас, макар и пред другите, той я чува за първи път и успява да почувства тъга за онзи, когото е загубил. Отървава се от вината, защото през всичките тези години дълбоко е вярвал, че с магическата си мисъл е убил този родител. Понякога вината е още едно извинение да не чувстваме нищо. Ако си позволиш да чувстваш нещо друго освен вина, ще откриеш много по-богат си спектър от емоции. Изведнъж не си защитен, наистина си жив, без граници и задръжки. Чувстваш цялата болка от това, което си причинил, но накрая – и облекчение.


И все пак – има ли неща, за които не бива да се шегуваме?


- Довале казва доста обидни неща, които, надявам се, също са смешни. Той тества търпението на публиката си и читателя.


В Израел, а и в Щатите стендъп комиците могат да бъдат доста остри, но почти винаги ми се струва, че си го спестяват. Угаждат на публиката си твърде много, когато би трябвало даже да прояват малко бруталност. За мен стендъпа е изкуство на предателството, комикът трябва да предаде публиката си. Когато тя си мисли, че плува в познатите води на злободневни шеги, обединена от споделени препратки той се обръща от другата страна и я захапва с нова гледна точка.


Давид Гросман, писател: Стендъп комедията трябва да е изкуство на предателството

© Велко Ангелов


Повечето комици обаче нямат инстинкт на убиец и предпочитат да се къпят в любовта на публиката, избягвайки противоречиви теми като политиката.


Довале така или иначе е в залеза на живота си, не му пука. Конкретно на въпроса, всичко може да бъде обект на хумор, това не значи, че непременно трябва. Довале се шегува с холокоста. Свободата на словото трябва да е свещена и не бих спорил с никой, който се шегува с холокоста. Но смятам, че е нетактично и не само жестоко, а на ръба на садизма.


Довале обаче има това право, защото животът му е бил белязан от холокоста чрез историята на майка му. Както е отбелязано на едно място в книгата, да се смееш е да дишаш. Това е неговият начин да диша.


Кои са любимите ви стендъп комици?


- Харесвам Луис С. К., Сара Силвърман и дори Ейми Шумър, в Израел Ади Ашкенази. Впрочем не съм бил никога на стендъп представление на живо, има достатъчно по телевизията.


Дори за целите на романа?


Обичайно правя големи проучвания, понякога пътувам до другия край на света за един цитат. В случая нямах усещането, че е необходимо. Освен това Израел е много малък. ако се бях появил на шоуто на някой от нашите комици, той щеше да реши, че книгата е за него. Забавното е, че седмица след като романът излезе вече ми се бяха обадили четирима от известните ни комици, които се припознаха в героя. Предложиха и да я превърнат в шоу.


Гарантирам ви, че не е нито един от тях. Освен това им казах, че тя не е материал за стендъп комик, а за истински актьор, който играе стендъп комик. Сега е поставена на сцената от един от най-забележителните ни артисти, Дро Керен.


Филм ще има ли?


- Да, след наградата има голям интерес. Преговаряме за филмовите права, догодина ще се появи и на сцената в Европа на няколко езика.

Ключови думи към статията:

Коментари (12)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4640 Весело

    Както казваше един писател"Днес за да предизвикаш интереса на читателя трябва да му покажеш поне марсианец",обикновенните неща станаха много прости за нас,вълнуваме се от съвсем други безсмисленни въпроси а всъщност тъканта на живота е обикновенното.

    klimentm
  2. 2 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3999 Любопитно

    Смятате ли, че - поне в западната култура, за която аз мога да говоря - имаме проблем със сблъсъка със смъртта, и когато болката е чужда, че сякаш не умеем да скърбим?

    - В този смисъл аз не принадлежа на запада, а на юдаизма, който има много силен и подкрепящ ритуал на скърбене, шива.
    =========
    Евреина е дал много точен отговор !
    Откровението на отговора му е надделял над провокативния въпрос ....
    С хора като Давид , можеш да си говориш , без да ти омръзне ....

    Bukalemun
  3. 3 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 838 Неутрално

    До коментар [#2] от "eti mehter":

    да бе, ислямистите да си говорят с "евреина". къде, в кауша ли. или докато евреите плащат джизието, "протегнали ръка в коленичила поза, докато владетелият-емир прибира джизието и после поданиците му удрят тояга на коленичилия и го отпращат", както казват сборниците по ислямско право.

    щял да говори той "часове". лицемерието мослемско край няма.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  4. 4 Профил на Sabbath
    Sabbath
    Рейтинг: 1268 Разстроено

    До коментар [#2] от "eti mehter":

    Cамият аз,слава Богу съм евреин,но най-ми допада ислямското отношение към темата.Например,неотдавна си отиде саудитския крал.Погребаха го в пустинята,в анонимен гроб!

  5. 5 Профил на puknatastotinka
    puknatastotinka
    Рейтинг: 1315 Весело

    "Конкретно на въпроса, всичко може да бъде обект на хумор, това не значи, че непременно трябва. Довале се шегува с холокоста. Свободата на словото трябва да е свещена и не бих спорил с никой, който се шегува с холокоста. Но смятам, че е нетактично и не само жестоко, а на ръба на садизма.

    Довале обаче има това право, защото животът му е бил белязан от холокоста чрез историята на майка му. Както е отбелязано на едно място в книгата, да се смееш е да дишаш. Това е неговият начин да диша."
    --------------------------------------------------------------
    Затова ме весели леворастията, щото права и за свободното слово раздават. На купонна система ще минем. Ти имаш право да говориш, а ти нямаш - безвкусно е, неприемливо е, обидно е, коравосърдечно е. Цензурата им е в кръвта.

  6. 6
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  7. 7
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  8. 8 Профил на it
    it
    Рейтинг: 454 Неутрално

    До коментар [#4] от "Sabbath":

    Има и други добри варианти, като гроба на Салвадор Дали във Фигерес. След Втората световна война, Дали купува полуразрушения театър и го превръща в собствена галерия. Гробът е на сцената на театъра, но без никакъв надпис. Много хора преминават отгоре, дори без да го забележат :)

    https://media-cdn.tripadvisor.com/media/photo-s/06/e3/6f/17/dali-s-tomb.jpg

  9. 9 Профил на it
    it
    Рейтинг: 454 Неутрално

    До коментар [#2] от "eti mehter":

    Някои евреи на всеки ъгъл виждате антисемитски провокации. Човекът е отговорил, че си е юдеин, а не Западен християнин, и като такъв си спазва юдейските традиции и обичаи.

  10. 10 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 2114 Неутрално

    "Довале се шегува с холокоста. Свободата на словото трябва да е свещена и не бих спорил с никой, който се шегува с холокоста. Но смятам, че е нетактично и не само жестоко, а на ръба на садизма.

    Довале обаче има това право, защото животът му е бил белязан от холокоста чрез историята на майка му. Както е отбелязано на едно място в книгата, да се смееш е да дишаш. Това е неговият начин да диша."

    "Всъщност всички обичаме да надзъртаме в чуждите рани, изпитваме гъдел от сензационното – мисля, че половината онлайн медии по света разчитат на това. Но само да надзърнем, без да вникнем, да се обвържем. Малцина си позволяват да се обвържат. Благодаря на бога –по своя атеистки начин – за тях."

    В двата цитата, поне според мен се виждат две тези, при това противоположни.
    От една страна, на някой ( в случая ня героя, разбирай автора) му е трудно да диша, ако не може да ръси обиди, според моите впечатления в повечето случаи съвсем излишно, само и само с 'острото" си поведение и слово да бъде привлечена публиката. Разбирам че е въпрос на конкуренция, оцеляване и въобще кариера, но освен насаждане на кич и нисък стандарт на поведение, текстове и въобще мироглед, единствения плюс е за артиста/сценариста/постановчика, които успяват да си приберат хонорара.
    Във втория цитат, вече виждаме другата страна, да се осъжда подобно "надничане", което няма за цел нито да покаже и реално окаже съчувствие, да изрази разбиране и някакво съучастие към засегнатия човек.
    Та работата излиза като приказката за кадията, който и на двете страни казва : "И ти си прав, и ти си прав".
    Всъщност, поне според мен, нещата опират до някакво ( който го има) чувство за мярка, та да не се стига до пошли и елементарни, но за сметка на това груби и обидни текстове и който го има това чувство - има го, но за съжаление, поне моето впечатление от българската действителност, при това не само стендъп изявите, но въобще драмнатичните представления, стават жертва на пошлия вариант на привличане на публиката и се получава едно взаимно захранване (положителна обратна връзка, в техническия смисъл, иначе въобще не е положителна), при което ниското ниво на автори/постановчици/режисьори и артисти, радва, множи като бройка и сваля стандарта на зрителите и нещата смело си вървят нагоре по-стълбата, която води надолу.

  11. 11 Профил на pxg11513626
    pxg11513626
    Рейтинг: 8 Неутрално

    "Безразличието е една подмолна форма на жестокост. Съвсем безкръвно можеш да причиниш огромна болка, ако затвориш очи за страданието на човека пред теб."

  12. 12 Профил на zuramode
    zuramode
    Рейтинг: 506 Неутрално

    Както казваше един преподавател в университета, "всичко е смешно!" Няма нужда да се ограничаваме. Всъщност, хуморът е изкуство, със сигурност когато за някого е болезнено, за други е смешно. За да накараш масата да се засмее, жертваш някого. Най-смешните шеги са неполиткоректни.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK