Петър Дундаков и Пол ван Брюхе, композитори: Изкуството и забавлението не се изключват взаимно

Петър Дундаков и Пол ван Брюхе, композитори: Изкуството и забавлението не се изключват взаимно

© Николай Дойчинов



На 26 октомври композиторите Петър Дундаков, Пол ван Брюхе и Пламен Джуров представиха във военния клуб Strings Attached - три съвременни произведения в изпълнение на ансамбъла "Софийски солисти" под диригентството на маестро Джуров. Тласък за поредния им общ проект, който обединява традициите на България и Холандия, е желанието да композират по обща тема - тази за кръвта. Концертът бе представен у нас с помощта на посолството на Нидерландия. "Дневник" поговори с Петър Дундаков и Пол ван Брюхе за съвременната класическа музика и нейната публика.


И двамата композирате както съвременна класическа, така и филмова музика. Произведенията, която представихте бяха много кинематографични. Има ли разлика в подхода ви към двете задачи - да композирате за себе си или за чуждо произведение, и смятате ли, че филмовата музика стои някак по-ниско на пиедестала в сравнение със съвременната класическа музика?


П. ван Брюхе: И да, и не. И в двата случая търсиш в себе си отговора на музикален въпрос - дали той ще бъде зададен от режисьора и неговата творба, или от белия лист пред теб. Оттам нататък е различно, защото филмовата музика има свое повествование, с което трябва да се съобразяваш. А в собствената си музика ти си шефът - ти решаваш какво ще се случи, кой актьор кога ще се включи.




П. Дундаков: Съгласен съм. В собствената си музика даваш свобода на нотите, а филмовата е синтез на изкуствата - трябва да се съобразиш с историята и с картината. Не бих казал, че едната е по-малко качествена от другата, но това са различни задачи.


Кои са предизвикателствата и рисковете на това да композираш самостоятелно? Доколко се съобразявате с публиката?


П. ван Брюхе: Във филмовата музика следваш нечия чужда мечта. А в собствената трябва да създадеш мечтата сам. Това е по-трудно, защото трябва да си наясно с историята, която искаш да разкажеш и да я предадеш и на музикантите, без да забравяш публиката.


Петър Дундаков и Пол ван Брюхе, композитори: Изкуството и забавлението не се изключват взаимно

© Николай Дойчинов


Това означава, че трябва да намериш елементите в музиката, които правят повествованието ти разбираемо. Общото помежду ни с Петър като композитори е, че използваме повествователните аспекти в музиката, за да разкажем история. Във филма тази история вече я има, ти трябва само да я подкрепиш. Но в съвременната класическа музика разказът е основното нещо. Тя не е просто експеримент или упражнение в различни нетрадиционни техники. Впрочем смятам, че разликата между изкуството и забавлението не е толкова голяма в днешно време.


П. Дундаков: Мисля, че е доста опасно да мислиш само за публиката. Разбира се, че трябва да я имаш предвид, но преди всичко трябва да обмислиш собствената си идея. В днешно време доста форми на творческо изразяване разчитат изцяло на публиката. Но ако създаваш само неща, които очакваш да се харесат, се плъзгаш по една повърхност, която дори не бих нарекъл комерсиална. Вярвам, че изкуството произлиза от автентични идеи, които си намерил начин да изразиш разбираемо. Дали ще заложиш на експерименти или най-популярните акорди в поп музиката, важното е да споделиш нещо чрез музиката си. И съм съгласен, че повествованието е един важен аспект.


Коя е публиката на съвременната класическа музика днес и има ли разлика между публиката тук и тази в Холандия?


П. ван Брюхе: Разликата е голяма, поне в моя опит. И автентичността на идеята е много важна тук в момента, защото България има дълга традиция във възпроизвеждането на класиката. Тази традиция се подкрепя и от днешния западен комерсиален и глобалистки модел.


В Холандия, обратното, дълго време имахме навика да не се интересуваме от публиката изобщо. Допреди 15 години почти никой не идваше на концерти със съвременна класическа музика, защото се смяташе, че това е един дълъг и абсолютно непроницаем звуков експеримент.


Правя голямо обобщение, но именно тази разлика е една от причините да работим заедно - виждаме преимуществата и в двата модела. Изкуството, комуникативността, забавлението, експериментът - тези неща не са взаимно изключващи се.


Петър Дундаков и Пол ван Брюхе, композитори: Изкуството и забавлението не се изключват взаимно

© Николай Дойчинов


Всъщност точно в България преживях една от мечтите си - когато представяхме операта "Пандора", в публиката имаше всякакви хора: млади, стари, луксозно облечени и по-скромни, пенсионери с внуците си, дори гей двойки - културата тук все още има силен обединяващ потенциал. Докато в Холандия няма да намериш такава хетерогенна публика, всичко е много нишово и ограничено.


П. Дундаков: Изобщо разглеждането съвременната класическата музика като нещо нишово, е проблематично. Ако говорим за определено качество на музикалното мислене, за комбинация от експериментални техники, да, но като цяло не бих поставил ограда между нея и хип-хопа или попа, защото ставаме жертви на етикетите.


Заобиколени сме от музика и е съвсем естествено да смесваме различни традиции - това е истински съвременното. Аз не адресирам произведенията си единствено към хора, които познават историята на музиката. Мисля, че автентичността и свободата са ключът едно произведение на съвременното изкуство да е универсално разбрано.


Какво се промени преди 15 г. в Холандия, което направи този тип музика по-привлекателна?


П. ван Брюхе: Ново поколение композитори, отраснали с електронната музика, хип-хопа и въобще в ерата на популярните изкуства. Те не се интересуват от старата естетика, но познават традицията, която надграждат със собствените си идеи.


П. Дундаков: Драмата на всеки музикален стил е, че един ден се превръща в стил. Като композитор трябва да търсиш новите форми.


П. ван Брюхе: Нещата, които ние представихме в Strings Attached, не бяха "трудни". Ако искахме да затрудним публиката, разбира се, можехме, но не това е целта. За мен дори въпросът не е толкова в музиката, колкото да създадеш споделено преживяване между публика и оркестър: това е съвременната класическа музика.


В следващия си общ проект ще предвидим възможност зрителите да задават въпроси. Защото едно от големите преимущества на съвременната класическа музика е, че се прави от живи композитори! На днешния майсторски клас зададох на студентите следния въпрос - ако тук седяхме не ние, а Бах, какво бихте го попитали?


Вие какво бихте попитали Бах?


П. ван Брюхе: Вероятно каква е била ролята на музиката в живота му. И дали е имало моменти, когато не е могъл да влезе в добра интуитивна връзка с произведенията си, защото е бил твърде зает да пише по поръчка. Да си изкарва прехраната.


Какво е бъдещето на класическата музика?


П. ван Брюхе: Мисля, че не е в държавната субсидия. Представям си модел, в който публиката инвестира в композитор, който харесва. Защо "Нетфликс" е толкова популярен? Абонираш се за канал, който произвежда съдържанието, което те интересува. Смятам, че бъдещето на нашата музика е подобно.


П. Дундаков: Ако сравняваме Холандия и България, то не можем да подценим държавната субсидия. Там в съвременна класическа музика се вливат милион евро годишно. В България единственото финансиране за композиране идва през организации като "Музикаутор" или програми на общината като "Култура", ако кандидатстваш целенасочено заедно с проекти от всякакви жанрове.


Петър Дундаков и Пол ван Брюхе, композитори: Изкуството и забавлението не се изключват взаимно

© Николай Дойчинов


Вярвам, че ако многото ни музикални институти - филхармонии, опери - получаваха бюджет, който да инвестират в създаването на нова музика, картината би била различна. Представете си нова българска опера - първата от 20 или 30 години насам!


Смятам, че като общество изпускаме шанса да видим развитието на съвременните музикални изкуства. Това е неуважение към музикалната традиция, която сме имали през XX в. Мисля, че музикантите трябва да се обединим за постигането на тази цел. Културата създава идентичност, тя е не по-малко важна и даже е по-ефективна в това отношение от политиката.


Петър, вие наскоро композирахте и продуцирахте музикално албум на "Мистерията на българските гласове" с Лиза Джерард от Dead Can Dance (продуцент на диска е "Шуберт мюзик пъблишинг" - бел. ред.) . Хорът е едно от нещата, с които България е по света - имало ли интерес да бъде включен на някое от събитията, свързани с Европредседателството?


- На 8 декември излиза първият сингъл в Европа, а на 15-и - в САЩ. В отговор на въпроса ви, имаше някакви идеи, споделени на маса, но никой не се е свързвал с нас официално. Честно казано понякога си мисля, че хората, които се занимават с българската култура, не следят какво се случва в нея. Не се оплаквам, просто правя наблюдение.


Защо избрахте кръвта като тема за композициите в Srtings Attached? Пол, казахте, че вашата е свързана с трагедията в "Батаклан"?


П. ван Брюхе: Май на никого не му харесва! (Смее се.) Избрахме я, защото е най-демократичната течност, нещото, което ни обединява, и защото е силна метафора, която всеки от нас можеше да развие в различна посока.


Всяко произведение има свое начало и край. За мен отправната точка бе трагедията в "Батаклан". Проблемът с наименованията обаче е, че публиката мигновено се отказва от интерпретативните усилия, обляга се на стола и казва, а, ясно - това произведение е срещу тероризма. После се опитва да нагоди музиката към тази трактовка.


За мен трагедията беше отправната точка - за пръв път от много време опасността бе толкова близко до нас, в Европа. Това усещане за приближаваща заплаха, лошата поличба, която се свързва с метафората "Червената луна", даде началния тласъкна моето произведение. Запитах се, как звучи чувството на приближаващата се заплаха.


П. Дундаков: Често тръгваш от личното преживяване - аз веднага си помислих за израза "моя кръв", за кръвта като река, която тече през вените ни и ни свързва всички. Крайният резултат обаче често е много различен от първоначалния подтик. Доброто съвременно изкуство няма едно значение.


Ще издадете ли Strings Attached на компактдиск? Или пък да го разпространите по друг начин, например в Spotify?


П. ван Брюхе: Това е добра идея, постоянно ме питат защо нямам нищо онлайн. Ако трябва да съм честен, отговорът е, че съм малко мързелив. Но освен това, вярвам в преживяването на музиката на живо. Едно произведение никога не звучи два пъти по един и същи начин на живо, нито пък през слушалките вкъщи.


На трето място сме обвързани договорно с лейбълите си, което прави разпространението в интернет трудно.


Какъв е следващият ви проект?


П. Дундаков: Постоянно кроим планове. Ще е нещо съвсем ново и различно.

Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 13290 Неутрално

    Звучи обещаващо :)

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  2. 2 Профил на razor
    razor
    Рейтинг: 790 Неутрално

    "Драмата на всеки музикален стил е, че един ден се превръща в стил." х10

  3. 3 Профил на 1_april
    1_april
    Рейтинг: 1566 Любопитно

    ;......Изкуството и забавлението не се изключват Взаимно„"

    Не изчерпихме ли гей-темата вчера?

    И извинете в редакцията, кой на снимките е Петър Дундаков, кой е Пол ван Брюхе и кой Пламен Джуров :–/





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK