Георги Арнаудов, композитор: Композирам в състоянието между сън и действителност

Георги Арнаудов, композитор: Композирам в състоянието между сън и действителност

© Министерство на културата



В понеделник, 13 ноември, в камерната зала на Софийската филхармония ще прозвучат седем произведения на българския композитор Георги Арнаудов. Концертът е последният от серия събития през годината, които почетоха неговия 60-годишен юбилей, от Мюнхен до София.


Освен композитор на симфонична, камерна, филмова и театрална музика той е музиколог и преподавател в Нов български университет, чиито енциклопедични познания и всестранни интереси намират отражение в богатото му творчество - от произведения по текстове от ранното Средновековие и орфически мистерии до Борхес и Алехо Карпентиер. Негови творби са включени в редица звукови антологии на музиката на XX и XXI век, в издания на световноизвестни изпълнители и са правили премиерите си в концертни зали като Royal Festival Hall, "Карнеги хол" и виенската Концертхаус. Съвсем скоро в Пекин, Китай бе представено негово произведение, писано за "Камерният оркестър на забранения град", което е резултат на няколкомесечна музиколожка експедиция из страната, организирана от китайското министерство на културата.


Имате много награди – голямата награда на Европейския съюз за радио и телевизия, премията "Карл-Мария фон Вебер", "Златна арфа", тази година и "Златен век", а ваши произведения правят премиерите си в престижни зали като Royal Festival Hall, "Карнеги хол" и виенската Концертхаус. Кое смятате за най-голямото си признание?




- Не знам, защото по принцип не ме вълнува този тип публичност. Много по-приятно ми е, когато усетя, че изпълнителите реагират изключително позитивно на нещо, което съм написал, и искат да го изсвирят втори, трети и повече пъти. В съвременната музика, особено в България, много неща остават с така наречените си "последни премиери" - изпълняват се само веднъж. Това, че някои неща, които съм написал, се свирят многократно - включително произведения за по-големи състави, ми се струва по-важно признание, отколкото подобни белези за изключителност.


Като цяло се притеснявам от това, че в съвременната култура по света и у нас всички се занимават с изключителността на тази или онази личност, а не с нормалността. Културата е нещо, което става в рамките на нормалност, на постоянна и дълга работа. За мен са по-важни творците, които правят нещо с постоянство десетки години, отколкото бързите избухвания. Винаги давам пример с невероятния режисьор Робърт Уилсън. Той скоро става на 76 г., повече от 50 от които е прекарал на сцената, правейки невероятни неща като неговите сонети на Шекспир. Бьорк е на сцената от десетилетия. Въобще хора, които се занимават не със своята изключителност, а с постоянна и консеквентна работа.


Робърт Уилсън сега ще поставя в Македонския национален театър пиеса на техен автор.


- Да. Въпрос на организация е някой да го покани и тук да дойде, но... Притеснявам се, че понякога се гледа не толкова за стойностни хора, колкото временно прочути, които, съжалявам да го кажа, могат да уредят нещо на някого. В тоя процес на непрекъснато уреждане изпадаме в по-изолирана система. Слава Богу, за една година вече два пъти дойде Валерий Гергиев.


Георги Арнаудов, композитор: Композирам в състоянието между сън и действителност

© Анелия Николова


Неотдавна бяхте поканен в Китай заедно с още 14 композитори от Източна Европа - да направите теренно изследване и едновременно с това да напишете творби за Камерния оркестър на забранения град. Какво представляваше този проект?


- Това беше голямо изследване за китайските култури извън центъра, в четири провинции. Навъртяхме няколко десетки хиляди километра, като идеята беше да се запознаем основно с четири-пет - все пак там живеят десетки народи. Беше нещо, което не можеш да видиш всеки ден - невероятно модерни градове и запазени антични центрове, стари и интересни култури, които ние въобще не познаваме. Да се навреш в местата, където се прави музика в Тибет и където се прави в старата столица - това беше едно от най-интересните неща.


Аз не знаех, че има храмове за музика, не религиозни, а пространства, в които се свири и пее - традиция, която възниква шести или седми век преди новата ера в провинция Фудзиен и така я виждаме запазена и днес. Това е нещо като медитационна музика, към която те се отнасят така, както ние към джаза. Прави се в малки храмове, в които могат да седнат 5-10 души. Впрочем, извън това, диригентът, който изпълни моето произведение, се оказа декан на музикалния отдел на един от будистките им манастири - Фаюан и благодарение на него успяхме да попаднем заснемем различни церемонии там.


Целта беше да композираме за Оркестъра на забранения град в който свирят музиканти от Пекинската Консерватория и който използва церемониални и стари инструменти от китайската дворцова традиция. "Традиционна музика" в Китай означава именно дворцовата музика, а не фолклор. Можем да ги оприличим донякъде на старите барокови инструменти. Това са старите прототипи на европейските инструменти, повечето от които впрочем идват от Китай. Трябваше да влезем в режима на тези инструменти и този тип музициране от началото на големите династии Мин и Цин – тоест от XV-XVI век насам. Това е любопитно, защото с времето има много голяма опасност човек да влезе в рутина, да започне да пише по един и същ начин. А да имаш задача да пишеш за инструменти които не познаваш, при това старинни е много полезно.


Къде намирате музикалните си задачи, откъде тръгват композициите ви? В тях личат препратки към текстове от цялата световна култура.


- Да си призная ли честно? Когато не знам какво да правя, се опирам на културни неща и нещата започва да се наместват лека-полека.


Навремето много се паникьосвах, когато всичко зацикли и навляза в зона на буксуване. С годините се убедих, че когато нещо буксува, то ще стане, а ако не буксува, ще трябва да го хвърля скоро. Буксуването и бавенето са полезни процеси - поставят те в състояние на организация на хаоса. Композирането, както и репетициите, дори на най-добрите изпълнители, са трудна, непрекъсната борба със звуковата енергия, от която трябва да стане нещо.


Усетя ли съпротива, знам, че имам нещо живо срещу себе си. Нямам никакво обяснение, освен че в определен момент, когато изпадна в състояние на полусън и почти "задремя", нещата наистина "стават". От активните еуфорични моменти като по филмите не се получава нищо. В състоянието между съня и действителността излизаш от собствените си внушения, от собствената си воля и се оставяш на звуковата материя. Тя по-често, да не кажа - винаги, е по-точна от намеренията ти и те води безпогрешно. Изобщо става дума за нещо много трудоемко и уморяващо. Ако случайно нещо запиша нещо малко и след това "падам" и заспивам, знам, че наистина нещо е станало. Следва изключителна умора, която е нещо нормално. Затова говорех одеве за нормалност.


В програмата на юбилейния концерт в понеделник ще звучат


"Три тихи песни" – сопран, виолончело и пиано
"Пейзаж с птици" – цигулка и пиано
"Kells" – соло чело
"Шепот насаме" – сопран, цигулка и пиано
"Сюита в стил Кончертато" – цигулка и пиано
"Brahms verus Wagner" – клавирен квинтет
"Вратите на съня" – клавирен квинтет

в изпълнение на
Симос Папанас, цигулка
Борислава Танева, пиано
Мила Михова, сопран
Инес Симеонова, пиана
Атанас Кръстев, виолончело
Quarto квартет
Симеон Златков, пиано

Попаднах на един ваш цитат наскоро, който беше в смисъл, че вместо музиката на съвремието все повече се завръщате към музиката на Ренесанса.


- Не точно Ренесанса, но по-старото мислене за музиката. Ние живеем в една много шумна епоха. Тя е шумна отвсякъде: шумът на машините, шумът на транспорта, шумът, който ние издаваме, шумът на медиите, изобщо изобретихме нещо, което допреди XX в. не е съществувало. Произвежда се огромно количество музика, огромно количество литература, филми. Потънахме в хаос от знаци и вероятно това ме кара да почна да търся изчистване. Непрекъснато говоря за нормалността в общуването, която ние загубихме. Искаме да сме изключителни, да сме много известни, всичко да е много бързо, да е много богато. Може би трябва да си дадем сметка, че малко и бавно са едни категории, които не са толкова лоши.


Има ли шумове около нас и в София, които ви вдъхновяват? Навремето бяхте написали текст за улиците на София като реки от музика.


- Текстът беше за музикантите по софийските улици. Бях тръгнал да се разхождам и бях много шашардисан от нещата, които стават около нас, без да им обръщаме внимание. Пак ще се върна на това – ние се занимаваме все с изключителността, а не с нещата около нас. Скоро беше станало нещо много любопитно. Едно момче, което свири на цигулка, свиреше в подлеза пред Софийския университет, което, освен че е цигулар и черноок...


..За когото се говореше, че прилича на Васко Василев?


- Прилича на Васко Василев по това, че държи цигулка в ръката си. Нищо общо няма с Васко Василев. Това, което ме ядосва, е, че вече се е случвало във Вашингтон - вечерта, след като свири в Библиотеката на конгреса, известният цигулар Джошуа Бел решава да пробва колко души ще му обърнат внимание, ако свири в метрото. Свири много дълго, има го на запис, преди да го разпознае една жена, която предишната вечер е дала някаква вероятно колосална сума, за да го гледа. Това показва, че нямаме никакво внимание към това, което слушаме.


Явно е необходимо и тук някой да размърда по същия начин нещата. Още никой не си дава сметка, че това момче пред университета също свири изключително добре. Много добри музиканти започват да правят това на улицата, защото концертният живот в момента е изключително дезорганизиран и младите нямат достъп до сцената. Започнахме да правим в София повече концерти, отколкото могат да си позволят големи градове. Предстои ми да правя един концерт в Париж и забелязах, че в залата - стара катедрала в центъра до "Жорж Помпиду", има концерт само веднъж седмично.


Насищането на музикалния живот у нас идва от погрешна измишльотина - бюджетите, с които държавата задължава културните институции да правят вместо култура банкноти. Дори в следвоенно време у нас имаше много по-добре организиран концертен живот. Нямаше средства, но оркестърът на филхармонията свиреше невероятно добре и поне по 4-5 пъти годишно пътуваше в Париж, Лондон и Милано. Сега има едни хора със средства, но никой не ги кани. Може и да бъркам, но не се сещам в последно време за големи турнета на наши оркестри освен операта. Славата, която си градим в нашите медии, е всъщност нещо естествено, когато влезе в нормалността на концертния живот по света.


Как става така, че хем има много концерти, хем музиканти без достъп до сцената?


- По афишите стоят едни и същи имена. Понякога се питам от толкова свирене кога имат време да изучават произведенията? Чувал съм, че големият български диригент Добрин Петков на 6 септември 1982 г. раздал ноти, които да бъдат изпълнени през юни следващата година. Аз съм присъствал на негови записи на операта на Лазар Николов "Прикованият Прометей", които протекоха в рамките на 2 години. Резултатът е невероятен. Ще цитирам един приятел архитект - ние непрекъснато се опитваме да свършим онова, което хората правят за няколкостотин години, в сряда следобед между два и четири.


И все пак имате ли любими звуци от София?


- Има много красиви шумове понякога. Човек трябва да тръгне събота и неделя да се отпусне. Спомням си, че в онзи текст бяха описал мъж и жена, които абсолютно независимо един от друг пееха оперни арии край чешмите до Минералните бани - единият обърнат на изток, а другият - на запад. Харесвам мястото около Софийския университет и Докторската градина през лятото, площад "Славейков".


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на ''zms15783''
    ''zms15783''
    Рейтинг: 11817 Неутрално

    Има нещо вярно в тея думи.Гледах по Дискавъри снимки на синя лагуна-там където се докосват солената и сладката вода. Беше мъгла ,-)

  2. 2 Профил на me13
    me13
    Рейтинг: 229 Неутрално

    "В състоянието между съня и действителността излизаш от собствените си внушения и се оставяш на материята. " - грешка - на астрала.

  3. 3 Профил на tak40309320
    tak40309320
    Рейтинг: 272 Неутрално

    До коментар [#2] от "me13":

    "В състоянието между съня и действителността излизаш от собствените си внушения и се оставяш на материята. Тя по-често, да не кажа - винаги, е по-точна от намеренията ти."

    Човекът явно бърка материя и дух. За него сигурно дух не съществува, а материята е всичко (включително музиката).
    Коментирам единствено схващанията му, не музиката, на която е дал живот.

    има хора с много профили, има и профили които се ползват от много хора




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK