Жана Караиванова, директор на Филмовия център: Всеки лев, инвестиран в кино, се мултиплицира

Жана Караиванова

© Юлия Лазарова

Жана Караиванова



След години без титуляр през октомври изпълнителната агенция Националният филмов център се сдоби с редовен директор. Това е Жана Караиванова, актриса и дългогодишен организатор на дните на българското кино в Ню Йорк и фестивала So Independent в София. "Дневник" разговаря с нея за скорошните успехите, но и проблемите в българското кино, за поправките в Закона за филмовата индустрия и необходимите политики в сектора.


НФЦ е институцията, която на конкурсен принцип финансира създаването и разпространението на български филми в страната и чужбина.


Какви са първите ви задачи като директор на Филмовия център?




- Когато дойдох преди 20 дни, заварих много спешна ситуация, свързана с т. наречената "нотификация за държавна помощ". Процедурата, в която участва цялата държава, както и НФЦ, трябва да бъде направена до края на декември.


Втората задача е интересна и приятна - осъществяването на "Златен ритон", един от националните фестивали на Филмовия център, посветен на документалното и анимационно кино, който ще се проведе в Пловдив от 16 до 22 декември. А в понеделник и вторник имаме сесия за игрално кино, една от двете дати, в които българското кино кандидаства за финансиране и ще се види кои проекти ще се придвижат. (интервюто е взето на 24 ноември - бел. ред. Резултатите от сесията може да прочетете тук.)


Разяснете понятието нотификация - става въпрос за поправките в Закона за филмовата индустрия, които минаха през Министерския съвет през седмицата?


- Това е процедура, тръгнала през 2013 г., но може би е била по някакъв начин затлачена. Проекта за промените в закона на този етап касае само нашето адаптиране към изискванията на Европейската комисия за смяна на понятия. Ние сме длъжни да се адаптираме. Добра новина е, че е вече на ниво гласуване в парламента.


Много е важно да не се бърка това с промяната в самия закон за кино, която предстои и за която няма срокове. В следващите няколко месеца тя ще бъде спокойно обсъждана и изяснявана и се надявам, че ще стигнем до проект, който удовлетворява и гилдията, и държавата.


Над 26 български филма се въртят по кината тази година, имат и успехи по сериозни фестивали. На какво, според вас, се дължи този внезапен подем в българското кино?


- На натрупване, както обикновено стават нещата. Има опит, желание, енергия, както и известна смяна на поколенията - идват нови хора с нови идеи. Част от тях не живеят в България. Присъствието по фестивали от една страна е знак за филма, от друга страна опознаваш фестивалния свят. Всичко това са все неща от полза за нашето кино. Става дума за нарастване на професионализма в киногилдията.


Има и все повече филми, които се правят без субсидия от Националния филмов център. Значи ли това, че в страна с ограничено население, което говори езика, киното би могло да е и комерсиално, търговско начинание?


- Не може. Но първо искам да кажа - така наречените независими филми, които се правят с частно финансиране, са нещо прекрасно. Между тях има и арт филми, и комерсиални. С частно финансиране започват много талантливи хора, които после могат да бъдат подпомогнати и от държавата. Това прави целия кинематографичен процес много по-естествен и нормален, какъвто е в други държави.


Жана Караиванова, директор на Филмовия център: Всеки лев, инвестиран в кино, се мултиплицира

© Юлия Лазарова


Комерсиалното кино е жанр - това значи кино, което само си връща парите и прави печалба. В България това не е възможно чисто статистически поради малката потенциална публика. Парите, които се правят от билети, далеч не отиват при продуцентите - те не са дори приход. Огромна част от прихода, по правилата на киноразпространителите, остават в киносалона, останалото се разпределя за авторски права. Всичко това прави невъзможно възвръщането на инвестицията и аз имам огромно уважение към хората, които решават сами, на собствен риск, да правят кино. Това са смели хора, те не го правят по комерсиални съображения.


В момента има няколко български филма, които се снимат тук, но имат амбицията да се продават навън. Би било интересно, ако филм, заснет тук, получи голямо комерсиално разпространение в чужбина.


Кои са тези проекти?


- Ники Илиев прави такива филми, в последния си е ангажирал международно известна американска звезда. Знам, че Евтим Милошев има подобен проект. Може би има и други. Аз лично чакам с нетърпение резултатите. Би било чудесно да докажем, че можем да печелим от кино.


Мнозина отдават разцвета на киното ни на сесиите за нискобюджетно кино, с които много режисьори успяха да получат, макар и малко, стартово финансиране на проектите си. Това беше и едно от изискванията на най-успешните ни млади режисьори, отправени в две отворени писма през лятото - част от субсидията да се насочи именно към такива филми, за да могат повече хора да снимат. Как гледате на техните предложения за промени в закона?


- Законът е сложна материя, но аз съм на мнението на колегите за микросубсидиите. Тези сесии започнаха преди няколко години и дадоха прекрасен резултат. Микросубсидиите стимулират правенето на копродукции и търсенето на странично финансиране. Освен това работиш с друга енергия, когато трябва да се бориш за това, което правиш.


Аз ще подпомогна всякакво движение по закона, което легитимира микросубсидиите и по-големият им брой. Но не бива да се гледа на филмите единствено откъм бюджет. Има постановъчно сложни филми, които няма как да се направят с малко пари. Между другото, не много хора знаят, че спрямо европейските стандарти всички филми в България се класифицират като нискобюджетни. "Нискобюджетен" е филм с бюджет под, мисля, 2 млн. евро, а при нас финансираме т. нар. "високобюджетни филми" с до 1,1 млн. лв. Общото ни желание е с наличните средства да се финансират повече филми, но не бива да изпадаме в евтиния.


Впрочем и в сегашното положение в закона никой не спира продуцентите да сами да искат по-малко средства. А желанието ни е субсидията да се увеличава.


Как може да бъде постигнато това увеличение?


- Много неща стоят от години като възможности и аз ще се постарая този процес да тръгне нанякъде. Почти задължително за държава като нас е да се направи фонд за кино. Помоему, гледайки към опита ми в Европа и Америка, е срамота все още да нямаме такъв фонд. Европейските държави имат по 3, 4, 5 инструмента за алтернативно финансиране, ние разполагаме само с държавната субсидия.


В чии ръце е създаването му?


- Това е въпрос на законодателство, но инициативата трябва да тръгне от нас като кинообщност, и то да започне с разясняване - защо е необходимо и какво би могло да допринесе.


Киното е интересно нещо. Казваме, че филмът струва милион, но къде отива той? В заплати на около 120 души, които работят по филма, в хотелите, в които те живеят по време на снимки, в транспорт, бензин, ДДС и данъци. Този милион моментално е разпределен в икономиката на страната и всеки лев, инвестиран в кино - има статистика - се мултиплицира. Икономически е добре да се създаде този фонд, защото той решава проблеми.


Фондовете се създават чрез отчисления - могат да идват от продадени билети, от телевизионно разпространение, от международни продукции, които се снимат тук, от хазарт, в размери, които не ощетяват никого. Може да се прави културна лотария, има закон за меценатството. Схемите са вече развити, трябва само да ги адаптираме.


Това беше и едно от желанията в отвореното писмо. Има ли в момента работна група, която разглежда исканията на режисьорите?


- Имаше работна група, която работеше по поправките, влезли миналата седмица в Министерски съвет. Това е добре, защото отпушва пътя за другите поправки. Оттук нататък трябва нова форма на участие на цялата гилдия, както и финансисти и юристи. Вероятно ще бъде работна група, но има и много други начини, например да се ангажират консултативни органи. Инициирането и е в ръцете на НФЦ и аз задължително ще го направя.


Имаше опасения, че със сегашните поправки исканията на режисьорите отпадат.


- Не е така. Сегашните поправки са изцяло свързани с изискванията на Европейската комисия. На някои им бе прозвучало странно понятието "труден филм", което се въвежда с тях. Но това е понятие на ЕК и ако го нямаме в закона, те просто няма да ни финансират. ("Труден" е филм, произведен на език, който не се говори от много хора, съгласно определението на ЕК. - бел. ред.)


То е изцяло от полза за нас - това е нискобюджетният филм, за който говорех. Във Франция например не се произвеждат "трудни" филми, поради което финансирането за кино там е по-ниско като процент. Това определение ни дава законова възможност да използваме държавна субсидия, за да произвеждаме филми. Логиката е, че езикът не се говори от много общности извън България.


Друго искане на режисьорите беше да се промени начинът, по който се съставят комисиите, които разглеждат проектите в НФЦ.


- Много бих се радвала, ако настъпят промени. Изразявам се така, защото по сегашния закон това не е в пълномощията на директорите. Гилдиите и асоциациите избират своите представители в комисиите - целта на закона е те да имат участие в процеса.


Това е породило във времето проблеми и, може би защото законът е остарял, има нужда да се адаптира. Говорила съм с всичките млади колеги и в това интервю бих искала отново да ги помоля и призова активно да участват в тези процеси. Това изисква от тях участие v асоциации, участие в Националния съвет за кино, за който имат отворена врата, отнема време - но по закон те са хората, от които трябва да тръгне инициативата.


Един от другите проблеми на българското кино е широкото му разпространение и липсата на екрани - извън София, но и в София, които да показват българско кино. Всъщност ако един продуцент иска филмът му да се излъчва в големите вериги, той плаща за това.


- Преди години киносалоните са били някак тайно приватизирани и всъщност ликвидирани. За съжаление това е факт и огромен проблем за българското кино.


В мултиплексите има доста убийствени такси, за да ти излъчат филма от задължителния дигиален носител DCP. Те са въведени законово преди време, тъй като киносалоните са били длъжни да ивестират в дигитализация. Процесът обаче е завършен и е крайно време таксите да отпаднат. Те задушават сериозно българското киноразпространение. Мултиплексите са задължени да показват 5% българско кино, но засега това не точно така. Това са два въпроса, по които ще се опитам да инициирам диалог с киносалоните.


Разпространението е точно толкова важно като производството на филми. Често се казва, че един филм няма зрители, защото не е достатъчно хубав. А това не винаги е така, даже най-често не е така. Обикновено става дума за проблем с разпространението. Производството на отличен продукт не е достатъчно, за да събереш опашка пред магазина. Трябва да го предложиш на публиката.

Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Булаир
    Булаир
    Рейтинг: 693 Неутрално

    "... се мултиплицира" ???? Аз пък си мислех, че се умножава ... ама щом госпожата е казала ...

  2. 2 Профил на Simeon Mironov
    Simeon Mironov
    Рейтинг: 5 Неутрално

    До коментар [#1] от "Булаир":

    Този процес се нарича мултипликация на парите.

  3. 3 Профил на Антикомунист и антиГЕРП
    Антикомунист и антиГЕРП
    Рейтинг: 599 Неутрално

    Аз пък искам да запитам ЗАЩО няма български филми с качествен звук? Всички звучат все едно са записвани на еднопистов магнетофон от началото на 70-те години и зрителят трябва неимоверно да напряга слуховият си апарат за да разбере репликите на артистите?
    Уай?!

    Бъдещата устойчива енергетика ще е симбиоза между ядрени генериращи мощности и ВЕИ. Ето защо е важно да се построи безопасната АЕЦ Белене възможно най-бързо!!!




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK