Дьорд Драгоман, писател: По време на диктатура всички са деца

Дьорд Драгоман, писател: По време на диктатура всички са деца

© Портал



"Дневник" препечатва текста от портала "Култура". С писателя разговаря преводачката му Стефка Хрусанова.


Дьорд Драгоман е ярка фигура в съвременната унгарска литература, световната си слава дължи на втория си роман "Белият цар" (2005), познат и на българските читатели (изд. "Ерго", превод от унгарски Стефка Хрусанова). Литературните му успехи започват с "Книга за опустошението" (2002), автор е на сборника с разкази "Хор от лъвове" (2015), превежда художествена литература от английски език, занимава се с литературна и филмова критика. През 2017 г. на български език излезе и третият му роман – "Клада" (изд. "Ерго", превод от унгарски Адриана Петкова Пападопулос).


Роден е през 1973 г. в Търгу Муреш (Марошвашархей), Румъния. Семейството му се преселва в Унгария през 1988 г. Възпитаник е на Будапещенския университет "Лоранд Йотвьош", завършва английска филология, защитава докторат по филологически науки, за писателската си дейност е носител на няколко унгарски и международни престижни награди. По романа "Белият цар" е създаден игрален филм (копродукция между Великобритания, Унгария, Швеция и Германия, реж. Алекс Хелфрект). Произведенията на Дьорд Драгоман са преведени на повече от тридесет езика.




"Белият цар" разказва за най-тежките години от живота на едно тринайсетгодишно момче, след като баща му е интерниран в трудов лагер заради подписването на протестна декларация. Действието се развива в румънска Трансилвания от 80-те години на ХХ век, края на управлението на диктатора Чаушеску. Светът на възрастните е безмилостен към момчето: възпитанието му е съпътствано от обиди, от рани – духовни и физически. А сякаш всички, включително и главният герой, смятат това за естествено. Властта безшумно, но неумолимо присъства навсякъде.


"Клада" е историята на тринадесетгодишно момиче в неназован град, в една неназована източноевропейска страна, което остава сираче. Нещастието му съвпада с рухването на диктатурата, от която е пострадало цялото семейство. История, написана в сегашно време от името на едно дете. Тя поставя въпроса за личната отговорност в тоталитарното общество, за паметта и прошката.


Колко време е необходимо, за да бъде забравена една диктатура?


- Когато умре и последният човек, чиито родители са живели по време на диктатурата, тогава може да започне истинското забравяне. Дотогава можем да говорим най-много за амнезия, а тя често започва още по време на диктатурата.


Една от главните теми във вашите романи е гледната точка на детето по време на диктатурата и след нейното падане. Защо избирате деца за главни герои в произведенията си?


- Имам и книги, в които героите са възрастни. Но по време на диктатура всички са деца, затова децата навярно виждат по-ясно, без да наблюдават съзнателно.


"Белият цар" е роман, който се състои от епизоди, последователно и в стегната форма разкрива напрегнатото действие. В "Клада" времето минава много по-бавно, но привидното спокойствие внезапно се нарушава от неприятни случки. Невъзможно ли е освобождението от бруталността на всекидневието, щом не знаеш кой ти е приятел и кой враг?


- Всекидневието винаги е брутално, защото хората са брутални. От това никога и по никакъв начин няма да се освободим. Основната причина за разликата между двете книги е, че разказвачът в "Белият цар" иска да разкаже само интересните истории, само това, което привлича вниманието му. А в "Клада" Ема иска да мълчи, да бъде сама и да се вглъби в себе си.


Дори в романите ви се усеща вашето предпочитание към по-кратките форми. Можем ли да очакваме нови сборници с разкази след "Хор от лъвове"?


- Разбира се, непрекъснато пиша разкази, вече имам готово количество за няколко тома, но първо бих искал да издам един роман, после може отново да публикувам разкази.


Кой е любимият ви жанр?


- Новелата, защото е най-трудна, с нея има най-голяма вероятност да се провалиш, обаче във всеки момент тя може да се превърне в роман.


Кои световноизвестни творби са ви въздействали най-много в детството?


- "Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война", "Моби Дик", "Винету" и "Приключенията на Хъкълбери Фин".


Световният успех на "Белият цар" окрилява ли ви или ви обременява?


- Помага ми да живея и да работя. Той е знак, че трябва да продължа да пиша.


Кога ще видим филма "Белият цар" на голям екран в България?


- Трябва да попитате разпространителите.


И в "Клада" се повтарят някои елементи от всекидневието. На какво са символ кестените в двата романа?


- Не зная, много обичам печени кестени, винаги си купувам, щом ги видя. Надявам се, че и в България ги продават на улицата. Най-вкусните кестени съм ял в Южен Тирол.


Вярвате ли в магии?


- Не. Въпреки това са ми се случвали загадъчни неща по време на писане.


Може ли да се постигне свободата?


- Постижима е творческата свобода. Мога да пиша за каквото си поискам, никой не може да ми се меси. Това никак не е малко в сравнение с времето, когато на тринадесет години започнах да пиша и баща ми каза, че през целия ми живот ще ме трови цензурата.

Ключови думи към статията:

Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Костадин Иванов
    Костадин Иванов
    Рейтинг: 1813 Неутрално

    Журналистите вечно търсят ефектни заглавия, заради което са готови да скарат писател и читатели. Превърната в закон, фразата "По време на диктатура всички са деца" е категорично невярна. Дали първите възрастни се появяват през пети век преди новата ера?
    А в Средновековието само деца ли са живели?

    Еретик
  2. 2 Профил на Sabbath
    Sabbath
    Рейтинг: 1401 Любопитно

    Великите писатели са с имена на велики градове- Драгоман(Дьорд),Лондон(Джек) ...

  3. 3 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8065 Неутрално

    "Когато умре и последният човек, чиито родители са живели по време на диктатурата, тогава може да започне истинското забравяне."
    Много се натъжих. На евреите са им стигнали 40 години,

  4. 4 Профил на Костадин Иванов
    Костадин Иванов
    Рейтинг: 1813 Неутрално

    До коментар [#3] от "Роси":
    "Когато умре и последният човек, чиито родители са живели по време на диктатурата, тогава може да започне истинското забравяне."
    Много се натъжих. На евреите са им стигнали 40 години,
    =======================
    Не се подхлъзвай! Изобщо не са забравили, вечно повтарят, даже и ти знаеш.

    Еретик




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK