Надеждата няма право на смърт - Галя Йончева отговаря на Макс Фриш

Надеждата няма право на смърт - Галя Йончева отговаря на Макс Фриш

© Личен архив



Известният швейцарски драматург и белетрист Макс Фриш (1911-1991) има необикновена творческа съдба – през годините той работи като архитект, журналист, автор на сценарии за филми и критически студии. Популярни в България са романите му "Щилер" и "Хомо Фабер", както и комедията "Дон Жуан или любовта към геометрията".
Като част от своите "Дневници" (1966 – 1971), Фриш публикува поредица от провокативни въпроси, които са по-скоро повод за размисъл за автора и читателя, отколкото питане с очакване за конкретен отговор. Въпросите са групирани в няколко отделни части. Всяка една от тях полемизира определена тема - съхранението на човешкия род, брака, жените, надеждата, хумора, парите, приятелството, бащинството, родината, собствеността и смъртта.


За смисъла от тези дневници и въпроси самият писател казва: "Когато не премълчаваме, а записваме мислите си, ние ги признаваме за свои – и за верни, поне за момента и мястото на възникването им".


Творческият път на оперната прима Галя Йончева започва през 1970 г. с ролята на Кети Пинкертон от "Мадам Бътерфлай" и впоследствие включва изпълнението на 34 централни сценични роли. На нейния глас и натюрел композиторът Парашкев Хаджиев посвещава три оперни заглавия - "Златната ябълка", "Лето 893" и "Мария Десислава". Съпругът й, Красимир Кюркчийски, пише специално за нея операта "Наздраве, господарю". Тя го вдъхновява и за музиката му към балета "Козият рог". Галя Йончева е на 81 години и й задавам въпросите на Макс Фриш в много тежки за нея месеци.




Галя Йончева посреща въпросите на Фриш с привичното за дома й гостоприемство – на ниската маса в дневната са заели позиции гарафата с вода, чашките с кафе, нещо сладко, нещо солено и нещо още неизказано, но напълнило стаята с очакване.


Поглеждам жената, седнала в креслото срещу мен – тя е като приказката за онази река, която непрекъснато сменяла цветовете на водите си – усмихва ми се, после се замисля, въздъхва, обяснява разпалено нещо, стихва, отронва сълза, отново се усмихва. От време на време отправя поглед към другите две свои "Аз" в стаята – това са два внушителни по своя размер портрета. Единият е нейн, в знаковата й роля на Татяна от операта "Евгений Онегин". Другият е на сина й, известният юрист и университетски преподавател – доцент Кристиан Таков (той почина през юли тази година - бел.ред.).


Певицата владее до съвършенство изкуството на интерпретацията – както на музикалната сцена, така и в живота. Тя може да произнесе собственото ви име, което вероятно ви е омръзнало от употреба, по начин, който ще ви накара да искате да го чувате отново и отново. Красотата е не толкова в отработената прецизност и завършеност на всяка фраза, а в онази радост, изумление, приласкаване и още куп други усещания, които гласът й умее да вложи в една единствена дума.


И така от дума на дума, въпросите от "Дневниците" на Фриш започват да се редят:


Убедена ли сте, че Ви интересува съдбата на човечеството след като Вие и всички хора, които обичате, вече няма да сa между живите? Защо мислите така?


- Да, абсолютно съм убедена! Ако човек приема за свои идеали добротата и справедливостта, то той отлично знае, че това са вечни стремления, които не се побират в рамките на какъвто и да е ограничен отрязък от време. Те са толкова фатално необходими, че им е отреден вечен живот. Да, обичам близките си, но обичам и хората изобщо, обичам света, който не започва и не свършва с любимите ми същества.


Кого бихте искали никога да не бяхте срещали?


- Няма такава персона. Всеки отделен човек носи информация и уроци по житейско познание и не случайно съществува на този свят. От нас зависи колко мъдро ще посрещнем и оценим доброто, и каква защитна реакция ще изградим срещу злото. В живота хубавото рядко ни сполетява случайно. Много често то трябва да бъде изстрадано и извоювано. За да стигна до операта, аз самата трябваше да премина през много трудности. За да стигна до майчинството – също. В младите ми години отстрани може да е изглеждало, че съм обирала каймака на обществото, но това всъщност бе пяната ... плодовете, които берях, често бяха твърде горчиви. В крайна сметка за ценните неща в живота неизбежно се налага да платим висока цена.


Надеждата няма право на смърт - Галя Йончева отговаря на Макс Фриш

© Личен архив


Ако можехте, бихте ли имали съвършена памет?


- Съвършена – не! Не са ми нужни маловажни товари. Бих изисквала, обаче, повече от паметта, която притежавам.


Бихте ли искали да принадлежахте към друга нация или цивилизация – ако отговорът Ви е положителен, то към коя?


- Ако принадлежах към друга нация или цивилизация, то тогава не бих била точно това, което съм днес... нямаше да съм обвързана със същите хора, които обичам тук и сега. Значи – не, не искам. Но ако ме попитате дали бих искала да принадлежа към някоя опера, която бих чувствала като свой духовен дом, то тогава ще спомена две заглавия.


Първото е "Евгений Онегин" на П.И.Чайковски. Моята героиня там, Татяна, е жена с удивителен морал и духовни дълбини. Изправена пред може би най-тежката дилема за една жена, тя избира дълга, оставайки с ясното съзнание, че няма сила, която да й отнеме любовта. Татяна е едно напомняне, че дори нереализираната любов придава смисъл и красота на живота, каквито единствено обичта може да даде. Второто заглавие е "Тоска" – партия, която никога в живота си не съм изпълнявала, поради природата на гласа ми. По свой начин Тоска също избира дълга, но това вече е дългът към нейната могъща, изпепеляваща, безумна по своите мащаби любов, която е готова да оправдае всичко, дори убийството.


Според Вас чувството на омраза, (доколкото го имате), по-лесно се насочва спрямо отделен човек или спрямо цяла група хора?


- Не храня омраза, но ако я имах, бих я насочила към група хора – те са по-опасни от отделния индивид. Хитлер не е толкова зловещ, колкото тези, които са му вярвали или тези, които са мълчали. Давам си сметка, че и обратният отговор би бил също така верен. Но отговарям по този начин, защото в душата ми има натрупано огромно негодувание от това, че нашият народ е свикнал да мълчи...


A тези, които говорят, предпочитат да се съгласяват заради собственото си удобство. Имам познати и приятели, образовани хора, интелектуалци – артисти, музиканти, лекари, архитекти. Tе прекарват времето си в четене на жълтите вестници. Клюкарството ги гъделичка. Купуват "Уикенд", "Телеграф", "Галерия" и слагат стотинките си в джобчето на Пеевски и компания. И мълчат.


Какво според Вас другите не одобряват у Вас, и какво Вие самата? Ако не е едно и също нещо – кое от двете Ви се струва по-простимо?


- Другите не винаги могат да преглътнат моята същност и наличието на обичните ми хора – не знам дали това е породено от ниското им самочувствие или от завист. Така се случи, че аз бях дарена с възхищението на публиката и със син, който ме накара да се почувствам избрана. Моята най-главна роля на сцената на живота бе да го отгледам, да се грижа за него и да се гордея с изключителния шанс да му бъда майка. Надявам се това не ви звучи неуместно мистично. Давам си сметка, че всички тези неща понякога се преглъщат трудно от околните.


Не одобрявам в себе си доверчивостта и склонността бързо да забравям стореното ми зло. В това отношение не умея да трупам уроци. Струва ми се, че и двете неща в крайна сметка са простими – въпрос на природна даденост.


Надеждата няма право на смърт - Галя Йончева отговаря на Макс Фриш

© Личен архив


В моменти на самокритика, достатъчно убедителна ли сте сама пред себе си?


- Едва ли!


По какво познавате, че обичате някого? По какво познавате, че не го обичате?


- Обичам някого, когато разцъфтявам... когато изливам всички добрини, които притежавам върху него, без да мисля дали ще остане нещо и за мен.


Не обичам някого, когато е неопознаваем за душата ми.


Какво бихте предпочели – да умрете или да продължите да живеете като здраво животно? Ако е второто – то кое животно?


- От дете обожавам пеперудите и птиците. Ако трябваше да бъда родена като животно, сигурно бих избрала да съм чайка, защото чайката умее да лети и да се рее във висините, но умее и да плува на дълбокото. Все пак онова най-важно нещо, което чайката не умее, е да твори. Затова за мен животът винаги ще е свързан изключително с човека и със силата му да променя света и да върви крачка по крачка към съвършенството.


Красотата на природата ми въздейства, но тя е просто среда. Бих предпочела да умра, но да си остана човек... другото за мен е отстъпление.


Ако зависеше от Вас, бихте ли създали институцията на брака?


- Аз съм възпитана в твърде патриархална среда, в която бракът е основополагаща институция. Но това съвсем не е единствената причина да държа на брака. Правя го също, защото съм непоправим оптимист.


Как бихте дефинирали понятието "женственост"?


- Женствеността е красива топлота. Тя е майчинство. Женствеността е умението да създаваш уют – в буквалния и в преносен смисъл на думата. Но женствеността няма как да бъде мислена независимо от мъжествеността. Тя е силата да въздействаш на мъжа, да го провокираш към открития, да бъдеш муза. Помня как навремето, когато Красимир Кюркчийски композираше музиката към балета "Козият рог", ми звънеше по няколко пъти на нощ, за да ми изсвири някой пасаж... Сърдеше се на критиките ми, затваряше телефона и малко по-късно отново ми звънеше и отново свиреше. В крайна сметка женствеността - това е съучастничество в създаването на нещо красиво.


Можете ли да си представите какво е да си мъж на този свят?


- Не, не бих могла истински да си го представя... иначе не бих била жена.


Колко пъти трябва една надежда (например, политическа) да умре, преди да я погребете окончателно? Можете ли да го направите, без да се хванете веднага за някаква нова, друга надежда?


- Надеждата няма право на смърт. Тя може да умре само, когато знаеш, че синът ти няма да ти звънне по телефона и няма да седне на масата и да опита храната, която си приготвила специално за него. Смъртта на тази надежда е финалът на всичко. Единствено грижата да опазиш паметта за него жива може да ти даде възможност да продължиш да дишаш. Нищо друго.


Когато се замислите за света днес, какво очаквате: че разумът в крайна сметка ще надделее, че ще се случи чудо или че всичко ще продължи без промяна?


- Постоянната промяна, а не чудесата, са начинът, по който животът се случва ден след ден. Той винаги продължава и нищо не може да го спре. Застоят винаги е привиден – това е мълчаливо трупане на градивна енергия. Понякога си мисля, че не си даваме сметка колко много е постигнало човечеството през вековете и колко дълъг път сме извървяли.


Например, моята прекрасна, интелигентна баба би се чувствала абсолютно изгубена в нашето съвремие. Несъмнено един романтик или сантиментален човек би бил разочарован от заливащата ни днес вълна на прагматизъм. Но след всеки такъв прилив идва и неговият отлив, идва настъплението на духовното. Да, вярвам в разума, който в крайна сметка ще надделее. Еволюцията е стъпаловиден процес и той ни води винаги по-напред и по-нагоре.


Можете ли да мислите, без да се надявате?


- Докато мога да мисля, ще се надявам и вярвам в доброто, въпреки че ми се случи най-страшното зло.

Със сина й Кристиан Таков

© Личен архив

Със сина й Кристиан Таков


Кое е това нещо в живота, което бихте могли да понесете и преживеете единствено с чувство за хумор?


- Завистта.


Мразите ли парите? Защо?
-
Да! Не мога да ги накарам да ми служат, не умея да ги броя и пресмятам. Те са извор на огромна житейска несправедливост – твърде много хора са болезнено оковани в безпаричие.


Налагало ли Ви се е да живеете в безпаричие?
-
Не, не ми се налагало. Но винаги е имало известни ограничения.


Знаете ли колко струва пакетче масло в магазина днес?
-
Никога не съм знаела. Днес – също.


Какво не правите никога за пари?
-
Не накърнявам и с микрон достойнството си.


Смятате ли, че човек може да съди за ценността на едно приятелство по неговата продължителност?
-
Не. Но ценните приятелства обикновено са дълги.


Кое не бихте могли да простите на приятел?


- Лицемерието. Началото на всяко приятелство започва с честността. Спомням си една моя специализация във Виена през 1971 г. Бяхме малка група българи, музиканти. Един от колегите имаше проблем и се наложи да бъде повикан юрист от България, но нямаше къде да бъде настанен. Предложих да е при мен, в моята квартира. Така адвокат Лоти Шамлиева буквално скочи в живота ми - буквално на един крак, защото другият бе с протеза.


Първото, което ми каза бе: "Не сме се срещали, но ще ти кажа направо, че знам твърде много неща за теб – неща, които ти самата не знаеш". Оказа се, че бившият ми съпруг я е търсил, за да го представлява в бракоразводното ни дело. Не знам какво точно е говорил в кантората й, но тя го прекъснала и помолила да си вземе шлифера и чадъра и да напусне незабавно офиса й. В онези години, като се има предвид фамилията му, за подобно нещо се изискваше много кураж и много почтеност. Лоти бе човек с чувство за хумор като Ниагарския водопад. Ако смехът бе нещо материално и можеше да се събере накуп, то навярно 4/5 от смеха в живота ми е бил с нея. Тя носеше безкрайна енергия, житейска мъдрост и приятелска обич. Тя бе приятел не просто с първа главна буква, а с всичките букви – главни.


Надеждата няма право на смърт - Галя Йончева отговаря на Макс Фриш

© Личен архив

Възможно ли е да има приятелство между хора, които не споделят еднакво чувство за хумор?


- Трудно е, но не е невъзможно, когато има други компенсиращи качества.


Колко голяма би могла да бъде възрастовата разлика между истински приятели?


- Колкото си иска. Приятелството е рожба на духа.


Когато пребивавате в чужбина и срещнете свои сънародници, обзема ли Ви носталгия или тъкмо тогава не?


- Честно казано, тъкмо тогава – не. Моята носталгия се отключва единствено от самотата – когато приятелите ми не са около мен.


Мислили сте все пак някога да емигрирате?


- Да, имало е такива моменти, защото е имало и такива възможности. Може би най-близко до това решение бях през 1975 г. след един тримесечен престой в Англия в рамките на изискания оперен фестивал в Glyndebourne. Много исках Кристи да дойде с мен, но баща му не го пусна. Тогава се появи един изключителен човек - архитект, който работеше по възстановяването на исторически ландшафти и който за работата си бе удостоен от Кралицата с благородническа титла. Той бе готов да ми помогне да отида заедно със сина ми и да работя, където поискам; настояваше, че английският климат не е добър за гласа ми. Много исках да дам този шанс на детето си, но знаех, че нямаше да му позволят да напусне страната. Това реши нещата за мен и отказах.


След това нашата кореспонденция с този човек продължи с години. Получих стотици страници, изписани със стихове, но така или иначе всяко мое емигриране в крайна сметка бе единствено имагинерно. Останах в България, до сина си, и никога не съм съжалявала и за миг за това.


Има ли краища, градове, обичаи и т.н., които Ви навеждат на скритата мисъл, че сте по-пригодена за друга родина?


- Да, понякога имам чувството, че съм живяла и някъде другаде. Като съвсем малко дете винаги, когато виждах нещо особено красиво, казвах – "Ах, хубаво е като Япония." Откъде, защо и как – и досега не знам. Много години по-късно бях на гастроли в Русия и пътувахме само за един ден до Санкт Петербург. В момента, в който кракът ми стъпи на перона, се разплаках от емоция. Цял ден го карах на сълзи. Не знам дали плачеше Татяна от "Евгений Онегин", или Лиза от "Дама Пика", или аз самата с думите на Пушкин, Лермонтов и Тургенев в сърцето – не знам, но усещането бе невероятно.


Доколко се нуждаете от родина?


- Няма граница за нуждата от родина. Тази нужда е безкрайна.


Според Вас възможно ли е човек да превърне дадена идеология в свой дом?


- Да, но тогава би бил фанатик.


Чувствате ли Земята като родина?


- Да. Не мечтая за други светове с изключение на този, в който е синът ми.


По какво съдите, че животни като газели, хипопотами, мечки, тигри, шимпанзета и др., които израстват в клетка или в развъдници, не чувстват зоопарка като родина?


- Паметта на природата вътре в нас е много силна и до голяма степен - неосъзната. Тя влияе на поведението на хората, по необясними за тях самите начини, а какво остава за представителите на животинския и растителен свят. Природата живее в нас като стремеж към свобода. Това е непреодолима сила, която ни изненадва постоянно. В клетката всичко е контролирано, регламентирано и предвидимо. Дори да е златна, клетката е с граници, които остават неизменни и в които представата ни за възможното не подлежи на промяна.


Спомняте ли си от каква възраст е започнало да Ви се е струва нормално да притежавате или да не притежавате нещо?


- Всичко, което е в дома ми, го притежавам, защото съм израснала с него, защото го обичам и обгрижвам. Закърмена съм с това притежание и не се замислям за това дали го заслужавам... Но всъщност истински значими са единствено нещата, които не можем да притежаваме и над които нямаме власт – присъствието на любимите хора и единението с тях, идеалите на сина ми за един по-чист и справедлив обществен ред, стремежът на хората не само да умеят да видят красивото, но и да го гонят... и тези щастливци, които успеят да го "хванат", да го споделят с другите. Това са нещата, които ни мамят, притеглят и пораждат копнеж. Те са важните, защото те ни оттласкват напред към съвършенството. И Слава Богу, че на тези неща не можем да бъдем господари.


В стаята неусетно притъмнява и Галя Йончева се умълчава. Вглеждам се в лицето й, в забулената синева на очите, и се опитвам да разбера накъде тече реката на мислите й. Страхувам се, че водата може би е черна, бездънно черна. Проследявам погледа й, който се спира с безкрайна обич на снимките на сина й и на внучката й - Галя. Златистото на рамките сякаш се отразява в него. Потокът се избистря и идва златната вода на надеждата за по-добро. Защото както каза самата тя преди малко: "Надеждата, тя няма право на смърт".


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (29)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Калник
    Калник
    Рейтинг: 609 Неутрално

    Благодаря за това интервю.

  2. 2 Профил на gr52
    gr52
    Рейтинг: 1185 Неутрално

    Много добре знам, кой е Макс Фриш. "Homo Faber" е книга, която няколко път съм препрочитал. Благодаря на вестника, че научих и коя е Галя Йончева.

  3. 3 Профил на Mia san Bayern!
    Mia san Bayern!
    Рейтинг: 348 Неутрално

    Да е жива и здрава и всичко най през новата 2018та година.

    DANKE JUPP,DANKE BAYERN!
  4. 4 Профил на Манчо
    Манчо
    Рейтинг: 790 Неутрално

    Страхотно интервю - и като замисъл, и като избор на събеседник!
    Поздравления за добрата находка!
    И съболезнования на г-жа Йончева за огромната й загуба. Това бе загуба и за нацията ни, синът й, непрежалимият Кристиян Таков, бе една от надеждите за истинска промяна в България!

  5. 5 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 10172 Неутрално

    Великолепно интервю.
    Бях твърде малък, когато родителите ми ме заведоха на Евгений Онегин (нямаше я баба наоколо) и се отегчих и разсеях. Сега искрено съжалявам за миговете, които съм изпуснал...

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  6. 6 Профил на Манчо
    Манчо
    Рейтинг: 790 Неутрално

    Много добре знам, кой е Макс Фриш. "Homo Faber" е книга, която няколко път съм препрочитал.
    —цитат от коментар 2 на gr52


    Не виждам в горния текст някой да е коментирал дали сте чели Макс Фриш, но Вие реагирате като лично засегнат от този факт...
    Проблеми със самочувствието или просто старческо иззлобяване?

  7. 7 Профил на О, ко ма напрай!
    О, ко ма напрай!
    Рейтинг: 2600 Неутрално

    Интересен събеседник. Навява мисли с четенето.

    Препоръчваме подобни интервюта да заместят 'традиционните крайногодишни'
    празнодрънканици на политическата леш така типична за ово всекиДневник.

  8. 8 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1192 Неутрално

    До коментар [#6] от "Манчо":

    Маи Вие имате проблеми... с разбирането на подтекст. Да Ви обясня все пак - колегата казва фразата в смисъл, че познава много добре творчеството на Макс Фриш и е препрочитал неколкократно Хомо Фабер.
    Ама трябва да се стига до края на постинга и да се осмисли връзката между изреченията.

    Е, няма страшно, не всекиму е дадено да разбира, някои реагират първосигнално.

  9. 9 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1192 Неутрално

    Красива и интелигентна жена. Не знаех, че е майка на К.Таков, сега вече разбирам от кого той е получил финеса си.

    Не мога да повярвам!
    Дневник публикува интелигентно, стилно, вълнуващо и в същото време много земно четиво!

    Хора от редакцията, извинявам се, че имах друго мнение за вас!

  10. 10 Профил на Манчо
    Манчо
    Рейтинг: 790 Неутрално

    До коментар [#6] от "Манчо":Маи Вие имате проблеми... с разбирането на подтекст. Да Ви обясня все пак - колегата казва фразата в смисъл, че познава много добре творчеството на Макс Фриш и е препрочитал неколкократно Хомо Фабер. Ама трябва да се стига до края на постинга и да се осмисли връзката между изреченията.Е, няма страшно, не всекиму е дадено да разбира, някои реагират първосигнално.
    —цитат от коментар 8 на areta

    Благодаря за милата оценка!
    Само дето не ми стана ясно как Вие, тънката Властелинка на подтесктовете, обяснявате един друг елемент на въпросния подтекст - нуждата някой да тръби колко добре познава творчеството на МФ, колко пъти е препрочитал Хомо Фабер, при положение, че интервюто е построено върху извадки от Дневниците на писателя?...
    Няма нужда да се напъвате, назидателният тон на посредствена школска даскалка, с който тя се опитва да компенсира менталните си затруднения, е повече от очевиден.
    Апропо - помечтахте ли вече върху красивата възможност някой загорял войник да се забавлява напълно "невинно" с дъщеря Ви, която ще му е доставяна нощем в безпомощно състояние от вълшебни кучета? А после, ако някой вземе да арестува и обвини войника за това несъмнено насилие - жертвоготовно да подпишете клетвена декларация, с която се отказвате от всякакви искове към него? Какво Ви шепне уродът Андерсен по този въпрос, госпожо? Нещо прекрасно, несъмнено ?


  11. 11 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4959 Весело

    До коментар [#10] от "Манчо":

    Манчо,по лесное да си признаеш че си реагирал 1сигнално! Разясни смисъла навсичко след "Апропо....",моля!

    klimentm
  12. 12 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1192 Неутрално

    До коментар [#10] от "Манчо":

    Ясно. Спирам да общувам с Вас, моля да проявите същото.

  13. 13 Профил на bow31537479
    bow31537479
    Рейтинг: 222 Неутрално
  14. 14 Профил на Манчо
    Манчо
    Рейтинг: 790 Весело


    Спирам да общувам с Вас, моля да проявите същото.
    —цитат от коментар 12 на areta


    Елегантно казано ;)
    Поздравете дъщеря си от името на войника! И не се косете, че преди да се заеме с нея той едва ли е обезглавил някоя гадна бабичка / няма идеални неща, нали?/ - за удоволствието, което ще донесе на дъщеря Ви това едва ли би имало никакво значение, само Вие ще си знаете, че този войник няма да е съвсем като оня, мечтания!
    А сега моля да ме извините - смятам "да проявя същото" ;)

  15. 15 Профил на xali
    xali
    Рейтинг: 7576 Неутрално

    Животът на Кристиан беше достойно изживян(мир и вечен покой на душата му).
    Дано скръбтта на неговата майка е дълбока, но тиха.
    Да отдава сили на живите около нея.

  16. 16 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4959 Весело

    До коментар [#14] от "Манчо":

    Дай моляти се повече светлина върху войника,бабата и дъщерята?! Събуди заспалото ми любопитство! Те архитипове на суицидално настроеният многопластов АЗ на когнитивното съзнание ли са?! Лишен ил е Логосът на този АЗ от инерпетацията на същноста си или имат обратна монохроматичнаинтервенция в/у подсъзнанието на МФрай?!

    klimentm
  17. 17 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4258 Весело

    До коментар [#16] от "klimentm":

    И това от "Огнивото" на Андерсен? Явно е че подготовката за Новата 2018 някъде е далеч по-напреднала отколкото при нас :-)

  18. 18 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4959 Весело

    До коментар [#17] от "daskal1":

    Аха, сега разбрах за "вълшебните кучета",очевидно изоставаме но е все още неприлично рано за "вълшебен елексир"

    klimentm
  19. 19 Профил на razor
    razor
    Рейтинг: 611 Любопитно

    Как мислите, дали границите на въпроса поставят граници на отговора, или не е задължително?

  20. 20 Профил на Манчо
    Манчо
    Рейтинг: 790 Весело

    До коментар [#14] от "Манчо":Дай моляти се повече светлина върху войника,бабата и дъщерята?! Събуди заспалото ми любопитство!
    —цитат от коментар 16 на klimentm


    Ако задъханото неколкократно въпросване е плод на "заспало любопитство", какво ли ще е при събудено?....
    Както и да е - ето ключът от "голямата" тайна:

    https://www.dnevnik.bg/detski_dnevnik/2017/12/23/3099773_otkus_ot_ognivoto_na_hans_kristian_andersen/



  21. 21 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4959 Весело

    До коментар [#20] от "Манчо":

    Сега разбрах,благодаря за отговора,мисля че в онзи спор имаш пълно право!

    klimentm
  22. 22 Профил на Peni Nikol
    Peni Nikol
    Рейтинг: 10129 Неутрално
  23. 23 Профил на OA
    OA
    Рейтинг: 395 Неутрално

    ПРЕКРАСНО ИНТЕРВЮ! СЯКАШ ВЪПРОСИТЕ СА СЪЗДАДЕНИ ЗА ТАЗИ ПРЕЛЕСТНА ЖЕНА, КОЯТО Я ЗНАЕХМЕ КАТО ПРИМА, ПОСЛЕ КАТО МАЙКА, А СЕГА КАТО МИСЛИТЕЛ...

  24. 24 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1192 Неутрално

    До коментар [#21] от "klimentm":

    Вчера гледах детски игрален филм за Снежанка, е наистина беше маркиран за над 11-12годишни, няма да коментирам сцените на изтръгване на сърца, ядене на сурови вътрешности, кървавите бойни сцени и полу-педофилските изпълнения. Всъщност филма беше само повод да препрочета прекрасната приказка на братя Грим. Опсс, прекрасна ли казах? Нека погледнем.

    Изключително весела е тази история. Някои моменти са супер интересни:

    1. Джуджета са съгласни Снежанка да живее у тях, ако ... им върши слугинската работа:
    "Ако си съгласна да ни гледаш домакинството, да готвиш, да оправяш креватчетата, да переш, да шиеш и плетеш, и ако си съгласна да поддържаш навсякъде ред и чистота, можеш да останеш при нас и нищо няма да ти липсва." и още: "вечерта се прибирали и искали яденето им да е готово."

    Какви мили алтруисти са джуджетата, нали? Мъчно им е за Снежанка, ама сиренето си е с оправяне на техните креватчета и готвене.

    2. Принцът се влюбил в умрялата Снежанка и иска да купи ковчега с красивия труп.
    — Продайте ми тоя ковчег, ще ви платя за него, каквото искате.

    Ммм... каква приятна некрофилска история, много полезна за моралното израстване на децата :)

    3. Принцът към Снежанка: "Ела с мене в бащиния ми дворец, трябва да станеш моя съпруга" Оригиналната фраза е du sollst meine Gemahlin werden, глаголът Sollen изразява морално задължение или предположение, че трябва да се направи нещо.

    Интересно предложение за женитба, нали? Няма шест-пет, трябва и точка.

    4. Най-забавен е финалът - лошата кралица отива на сватбата на Снежанка и там справедливите домакини й приготвят... нажежени до червено железни пантофки, които я принуждават да обуе и я карат да танцува с тях докато падне мъртва.

    Извратено? Определено, доста. Дотолкова че преводачът на българския текст го е променил на: "Злобното й сърце се пръснало и тя паднала мъртва на земята." Ох слава богу дечицата са спасени от извращенията! Ама сегашните дечица де, тогавашните не са.

    Та чудя се дали Снежанка е "порядъчна" приказка? Така се получава, ако съдиш с днешните критерии за неща, писани през 19 век. Добре е да ги поокастрим тук таме в захаросания политкоректен стил на Дисни. Ама на това някои му викат "фалшификация". Е, голяма работа, нали авторите са умрели, правата са изтекли и няма кой да писка много-много. Пък и братята не са точно автори. А дали не бихме могли да разкажем на децата за онова време и да им обясним какво е лошото в тези истории? Абе кой ще ти се занимава с такова сложно нещо! Слагай табу на приказките или ги изопачавай за да паснат на идеологичните ти виждания и толкоз.

  25. 25 Профил на Манчо
    Манчо
    Рейтинг: 790 Неутрално

    Та чудя се дали Снежанка е "порядъчна" приказка? Така се получава, ако съдиш с днешните критерии за неща, писани през 19 век. Добре е да ги поокастрим тук таме в захаросания политкоректен стил на Дисни. Ама на това някои му викат "фалшификация". Е, голяма работа, нали авторите са умрели, правата са изтекли и няма кой да писка много-много. Пък и братята не са точно автори. А дали не бихме могли да разкажем на децата за онова време и да им обясним какво е лошото в тези истории? Абе кой ще ти се занимава с такова сложно нещо! Слагай табу на приказките или ги изопачавай за да паснат на идеологичните ти виждания и толкоз.
    —цитат от коментар 24 на areta


    Така че в приказката няма нищо извратено.Изобщо в Андерсеновите приказки нещата са си доста разумни.
    —цитат от коментар 20 на areta


    Уауууу! Доскорошната самоотвержена защитница на прекрасните Андерсенови приказки току-що се представи в новата си дреха - на боркиня срещу табутата, налагани от мързеливи родители върху някогашни приказки със съмнително морално послание.
    Каква трансформация, а ? Нещата вече не са си "доста разумни", нищоизвратеността се е превърнала в извратеност, а целият грях е хвърлен в градината на родителите, които ги мързи да "обяснят какво е лошото" - славословещите приказките с безкритичен телешки възторг участие в този грях нямат!
    Явно размислите върху романа между войника и дъщеря й нещо е поразмърдал мисловните пластове...
    Смях!

  26. 26 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1192 Неутрално

    На някои колеги от форума им липсва усещането, че ги иронизират, ама едва ли може да им се помогне...

    Снежанка, както и приказките на Андерсен са все така прекрасни барабар с ужасиите в тях и не бих им наложила табу за нищо на света. Доста едностранчиво и плоско-плакатно е да преценяваш дадено произведение единствено от днешна гледна точка, без да те интересува каква е била епохата когато се е създавало, за каква среда се е създавало... А да учиш и децата да гледат толкова елементарно на света...

    Добре че не всички родители дават на децата само стерилни приказки с безспорна порядъчност. Това би било скучно и тъпо... все едно се намираш в рая - изключително досадно място и апологетите му са досадни и плоски хора :)

  27. 27 Профил на Манчо
    Манчо
    Рейтинг: 790 Весело


    Доста едностранчиво и плоско-плакатно е да преценяваш дадено произведение единствено от днешна гледна точка, без да те интересува каква е била епохата когато се е създавало, за каква среда се е създавало... А да учиш и децата да гледат толкова елементарно на света...Добре че не всички родители дават на децата само стерилни приказки с безспорна порядъчност. Това би било скучно и тъпо...
    —цитат от коментар 26 на areta


    Горката стрина за пореден път не можа да направи разлика между един разговор между възрастни за приказки и решението кои от старите приказки да бъдат допуснати / и в какъв вид!/ до съзнанието на днешните деца.
    Ето й няколко идеи за размисъл по този повод:
    1. Приказките не само се създават ЗА една среда. Те и ФОРМИРАТ средата. Непостижима за лелите истина, те си падат по безмозъчната възхита пред "красивчки" неща /стига да им изглеждат красивички и да не се отнасят до тях, както се разбра от реакцията по повод предположението за "войник/щерка"/
    2. Създателите и читателите на въпросните умиляващи някои днешни стрини творби са живели в едно много по-сурово време от днешното. Изпълнено с неравенство, войни, подлост, уникално религиозно лицемерие, смърт. Връзката на подобни умилителни творби с всичко това е просто безспорна, те не само са отразявали жестоката действителност, те са форматирали децата да бъдат адекватни на нея - само да напомня, че именно малките читатели на приказките от този тип са проявили нечуваната жестокост към стотиците милиони индианци в Америките, избивайки ги почти до крак.Като успоредно с това влачат с корабите си роби от Черна Африка. Едно от най-големите човешки престъпления! И това е само върхът на айсберга - масата от перверзни жестокости на ония времена е много по-голяма.
    3. Още във времето на Андерсен определени клерикални кръгове силно възразяват на общата насоченост в творбите му. Легендите, че приказките са били единодушно и овчедушно приети на "Ура" от всички са просто лъжа. Още тогава един немалък процент родители-християни заклеймяват начина, по който тези приказки описват света и най-вече начина, чрез който създават определени мисловни нагласи у децата, използвайки прикритието на външната красота, за да отглеждат безскрупулна жестокост и ненавист към хората.
    4. Да се разговаря за всичко това е нещо естествено в днешния свят. И, доколкото пълно право / и отговорност/ е един родител да определя с какво и как ще се възпитава неговото дете - всеки трябва сам да вземе решението дали да допусне детето си до този тип литература. Да напомня - литература, формираща уродливи форми на морала, нужни на един уродлив , жесток свят.
    5. Приказките, основани на един висок морал, не са "стерилни". Нито пък "скучни и тъпи". Стига да са талантливо написани.
    А стрините могат да се умиляват колкото си искат на невинни войници, които с помощта на вълшебни кучета серийно изнасилват дъщерите им! Това също е неотменно право. Част е от морала им, отгледан с помощта на добрия чичко Андерсен.
    Да са живи и здрави ;)

  28. 28 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1192 Весело

    Моди, не е по темата, но се надявам да проявиш снизхождение :)

    Светът е голям и спасение дебне отвсякъде в образа на неуморните правоверни Social Justice Warriors! Ураааа! Да жУвей!

    Не искате да бъдете спасявани? Ще бъдете! Няма не искай, няма недей! :)

  29. 29 Профил на nuv37552663
    nuv37552663
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Невероятно силно интервю! Изящност, красота, мъдрост и смирение!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK