© Юлия Лазарова
Надя Матеева, психолог
Технологиите промениха ритъма на живот на хората по цял свят, направиха революция в достъпа до информация, дадоха на мнозина немислими до момента възможности за образование и бизнес. Повлияха ли и как обаче на отношенията между хората и на начина на общуване помежду им - по тези въпроси "Дневник" разговаря с доктора по психология Надя Матеева от Института за изследване на населението и човека към БАН.
Интернет улесни общуването, като го направи достъпно по всяко време, от всяко място и по различни канали. Отрази ли се това на качеството на общуване и как?
- Привидно общуването изглежда по-лесно, но всъщност все повече загърбваме своите желания, страхове и несигурности, които ни дават възможност да се свържем истински с другите хора и да преживяваме. Ние изначално сме водени от противоречиви нагони. И сякаш не искаме да си признаем, че ги имаме, а предпочитаме да показваме винаги лесната и добрата си страна. Това обаче ни играе лоша шега, защото се оказва по-трудно да общуваме, ако заобикаляме трудните вътрешни процеси.
Дали не ставаме ставаме по-наивни в това виртуално общуване? Имам предвид масовото публикуване на снимки на котета, кучета, храни и украси...
- Да, иска ни се да сме на повърхността, всичко да изглежда гладко, чисто, ясно. И ако има други неща, те не се показват. И да, изглежда инфантилно - лесно за отразяване, споделяне, приемане.
Има ли противоречие във факта, че хората живеят все по-отчуждени в реалния живот и все повече в общност в социалните мрежи?
- Описаното всъщност отразява едно и също състояние - на отчужденост от себе си и от другите. Истинското свързване предполага не само размяна на приятни преживявания, но и на тревога, стрес, страх и други негативни емоции, които ни се иска да заобикаляме. Участието в общности в социалните мрежи пък създава усещане за привидна сигурност и удобство. То обаче не решава, а създава още по-големи проблеми, защото несъзнаваната част от нас, знае, че вътре във всеки има пространства, които не осветяваме, защото не се справяме с тях.
Този проблем съществува отпреди ерата на технологиите, просто те дават по-големи възможности да заобикаляме темите, които не искаме да вадим на показ, защото имаме възможност да ги завоалираме по лъскав начин в мрежите.
Повечето хора днес държат телефона до себе си денонощно и са непрекъснато в режим "готов за общуване". Как се отразява на психиката това ограничаване на уединението?
- Дали телефоните са това, което не ни дава възможност да сме открити към себе си? Те са само един екран, на която можем да прожектираме всичко, което ни се е искало да правим или не в живота си преди това. Да сме постоянно на линия е нещо, което като че ли правим по инерция. Можем да кажем: "Сега имам лично време и няма да съм на линия". Но по този начин влизаме в модела на реда и ограничеността, на правилата, които самите ние трудно приемаме, защото светът изглежда по-лесен, когато няма ограничения. Звучи противоречиво, но такъв е начинът, по който сме устроени.
По-осъзнатите хора си дават сметка, че съществуват ограничения и трябва да намерим начин да се справяме с тях. Оттам идва противоречието - уж приемаме, че може да има такава рамка, но не го правим. Телефоните не са причината за това. Най-лесно е някой извън нас да е лошият, а ние да сме изцяло добри.
Да разбирам ли, че според Вас технологиите са начинът, по който бягаме от отговорността за общуването помежду си?
- Те могат да бъдат само повод да го правим, не са причина в никакъв случай. Макар че много често ни се иска да бъдат удобно извинение.
Психолози изразяват опасения, че прекомерната употреба на социалните мрежи намалява уменията на хората за общуване на живо. Един от примерите е, че се губят рефлексите да се следи невербалната комуникация с другите хора. Споделяте ли това мнение?
- Общуването и преживяванията в социалните мрежи не дават възможност на хората, особено на децата, да минат през естествените процеси на затрудняване: на опити и грешки, на това не само да бъдеш харесван, но и да се срещнеш с трудната страна и да се справиш с нея. Това е паралелна реалност, която не дава възможност да развием истински капацитет за отчитане на ограничеността, правилата и стила на живот в действителността.
Трябва ли да пазим децата от технологиите и няма ли опасност опитът за предпазване да ги превърне в аутсайдери?
- Като всяко нещо, технологиите могат да са полезни, ако имат своето място и ограничение. При формирането си децата ползват преходни пространства, в които чрез играта започват като че ли да бъдат "големи" и "истински". По същия начин технологиите могат да бъдат преходно пространство, в което те да се развиват и усвояват правилата на живота на големите. Ако обаче се минат определени граници - обикновено преценявани от родителите за конкретното дете, и технологиите започнат да заместват реалните житейски ситуации, стават опасни.
Как се отразява на човешката психика възможността да получиш информация или да извършиш действие без забавяне?
- Усилва се илюзията за омнипотентност, за това, че човек може всичко. Ако не отчитаме, че това е част от една привидна реалност, можем бързо да се подхлъзнем да мислим, че нещата са възможни и в реалността, а там е по-различно. Да отчитаме разграничението между двете е нещо, което би ни дало възможност да останем истински.
