Алек Попов, писател: Проблемът на Европа е в лекомислието, че Източният блок ще се оправи от самосебе си

Алек Попов, писател: Проблемът на Европа е в лекомислието, че Източният блок ще се оправи от самосебе си

© Надежда Чипева, CIO



През 2013 г. излезе първата книга за сестрите-партизанки Палавееви, случайно попаднали във вихъра на историческите събития в България през 40-те години на миналия век. Сатиричният роман на един от най-четените и превеждани български писатели Алек Попов получи наградите "Хеликон" за нова българска художествена проза и "Цветето на Хеликон" за най-продавана книга на български автор, беше и поставен от Елена Панайотова в Драматичен театър Пловдив.


Четири години по-късно Попов е готов с продължението - "Сестри Палавееви по пътя към Новия свят" (изд. "Сиела"). Книгата ще бъде представена със специално ретро парти на 16 януари в столичния клуб "Терминал 1" с участието на актьорите Стоян Дойчев и Симеон Лютаков, както и Любен Дилов-син. "Дневник" разговаря с Попов за идеалите, идеологиите и специфичният поглед на "Сестри Палавееви" към някои от най-турбулентните и оспорвани събития на българския XX в. Откъс от книгата може да прочетете тук.


Вече е налична втората част на историята за сестри Палавееви - "Сестри Палавееви по пътя на новия свят". Да издадем ли до къде водят новите приключения, извън България, дори извън Балканите?




- Ще кажа само, че тази част е дори още по-динамична и щура от предишната. Но и същевременно по-сериозна,


Алек Попов е автор на романите "Мисия Лондон", "Черната кутия", "Сестри Палавееви в бурята на историята" и "Сестри Палавееви по пътя към новия свят". Съсценарист е, заедно с Диляна Манева, на най-касовия български филм след демократичните промени - "Мисия Лондон". Книгите му с разкази, есета и новели ("Пълен курс за напреднали", "Спътник на радикалния мислител", "Митология на прехода" и др.), както и романите - са преведени на редица езици като - немски, френски, английски, сръбски, чешки, полски, турски, италиански.


Негови произведения присъстват в представителни антологии на модерната европейска и българска проза като Best European Fiction 2011 (Dalkey Press Archives), Hotel Europe (Wunderhorn, 2012), Antilogia del Racconto Bulgaro (Padova, Italia, 2006).


Завършил е Българска филология в СУ "Св. Климент Охридски", специализира в ELI (English Language Institute) към Wayne State University, САЩ. Бил е куратор в Националния литературен музей, дипломат, гл. редактор на сп. "Родна реч", директор на Дома на детската книга.

защото времето става по-сложно и по-жестоко. Настъпва Девети септември и една от сестрите взима дейно участие в събитията. Бившите партизани сядат в столовете на бившите полицаи, а бившите полицаи хващат гората. Всичко това е видяно като един абсурден хоровод, като калейдоскоп от събития. Територията на романа и бойните действия се разширява. В Сърбия и Македония попада другата сестра и се сражава в редиците на югославските партизани.


Мисля, че това е нещо съвсем ново за българския читател. По-възрастните навярно пазят смътни спомени от старите югославски филми, които си бяха истински екшъни: "Капитан Леши" или "Битката за Неретва" с Юл Бринър, Франко Неро и Орсън Уелс. Но за по-младите тези епизоди от блаканската история ще бъдат откритие. Голяма част от книгата също се развива в Англия, където и двете сестри се озовават по неведомите пътища на съдбата. Едната дори работи в българското посолство. Но хайде, стига ви толкова...


Казвате посолство, но това не е "Мисия Лондон" втора част...


- Определено не! Във фокуса е Студената война. Няколко много интензивни, наситени със събития месеца през 53-а година, от смъртта на Сталин до арестуването на Лаврентий Берия. Изключително интересен период, малко познат, натоварен със страшно много спекулации. Това е един от онези редки моменти, когато ходът на историята е можел да претърпи рязък завой и да се случи онова, което става чак четири десетилетия по-късно. Имам хипотеза. Мисля, че още тогава част от съветското ръководство, предимно кръга около Берия, са осъзнавали, че във вида, в който съществува, СССР е обречен и са били готови на по-дълбоки реформи, най-вече икономически, но са били спрени от страх да не се разпадне цялата конструкция – съвсем основателен страх впрочем, както ни подсказва историята.


Има и един епизод в съветското посолство в Лондон, който ми е любим – предполагам, че ще допадне на почитателите на Булгаков. Младостта ми е минала под знака на Студената война и за мен това ще си остане може би най-интересния исторически период. В крайна сметка конкуренцията между двете системи роди едни от най-вълнуващите човешки постижения през 20-ти век! И някои от най-големите престъпления... Неустоима комбинация за един писател. Желязната завеса играе ключова роля в книгата, едно от възможните й подзаглавия всъщност беше: "До Желязната завеса и отвъд". Но все пак се спрях на "По пътя към новия свят", защото по-точно хваща основната идея на тази история. Защото, независимо от всички ужасии, които се случват, това е една оптимистична история – поне в личен, за героините, план.


Днес Желязната завеса е вдигната. На прага ни е председателството на Европейския съюз. Доколко обаче невидимата завеса все още съществува?


- О, тя отдавна падна, но сянката ѝ още е тук. Опитът на тоталитарния комунизъм и опитът на Източна Европа като цяло не беше разчетен правилно според мен поне от Запада. След промените там много прибързано и много лекомислено решиха, че нещата някак си от само себе си ще се наредят. Те всъщност изобщо не бяха подготвени за тези промени и донякъде не ги и желаеха особено, тъй като усещаха, че добре подрената им къщичка ще се разбърка. Смятам, че в това лекомислие се крият голяма част от проблемите, които имаме сега в Европа.


Алек Попов, писател: Проблемът на Европа е в лекомислието, че Източният блок ще се оправи от самосебе си

© Надежда Чипева, CIO


Не бяха оценени истинските размери наследството от тези тоталитарни режими, който бяха държали в клещите си половин Европа почти половин век, а в случая с Русия – още по-дълго. Нахвърлиха се на икономиката, съвсем не безкористно при това, без да се държи сметка за психологията на този сложен преход. Хората, и без това травмирани, бяха хвърлени без всякаква подготовка на пазарните стихии и оставени да се оправят кой както може. Отсъстваше оня дух на солидарност и взаимопомощ, който въздигна Западна Европа от руините на Втората световна. Само си спомнете унизителните визови ограничения, с които цяло десетилетие тормозеха Източна Европа. Но дори сега, това крехко и трудно постигнато единство често се поставя на карта заради утопични и нереалистични очаквания към тази част от континента, която по силата на историческите обстоятелства е крайно скептична към всякакви форми на социално инженерство. А всъщност няма нищо по-важно от това единството на Европа да се съхрани и да се развие – достатъчно сложна задача сама по себе си.


Според писателя Алек Попов какви са верните ходове на нас като общество, пък и на нас като европейци, в тази ситуация?


- Аз съм против крайностите, освен може би в изкуството. Крайностите, както твърди мастер Йода, ни тласкат към тъмната страна. Ключът е в разбирането за границите на човешката природа, за онова, което е присъщо на човека. Да не се проектират върху тази природа неща, които са непосилни за човека, както беше и по време на комунизма. У хората има естествено заложен импулси за солидарност, за взаимопомощ, за състрадание - качества, които по-скоро се асоциират с лявото. Обаче човек трябва да знае, че тези неща имат предел и когато се пренавие пружината, се стига тяхното отрицание.


Същото важи и за духа на конкуренцията, предприемачеството, свободната инициатива. Сами по себе си положителни качества, които се разполагат в консервативния спектър от ценности. Но те също, доведени до крайност, пораждат уродливи резултати. Експлоатация, безумна алчност, крайна комерсиализация - неща дълбоко деструктивни за всяко общество. Така че балансът е много важен. И да не се очакват от хората чудеса. Нито всички могат да станат предпиемачи, нито е нужно. Правовата държава е най-важният регултор на отношенията между хората. Защото тя брани достойнството и на най-слабите.


Кои от маркерите на живота на онова общество, от 50-те и 60-те, са живи и днес?


- Много са. Тази епоха не е чак толкова далечна и редица неща, които сега приемаме за даденост са измислени още тогава. За мен един от най-ярките естетическите маркери на тази епоха е комикс-културата, поп-арта, чийто възход започва още от 30-те. Всички супергерои, които сега познаваме, в по-голямата част, са създадени в края на 30-те и 40-те години. Войната със своята динамика, героика и машнария създава идеална среда за развитието на този жанр. Неслучайно това време се нарича "Златния век" на комиксите.


Неслучайно и сестри Палавееви четат комикси...


- Може и да не ви се вярва, но през 30-те години в България е имало комикси. Преди войната България е била сравнително отворена страна и не е била чужда на всички съвременни тенденции в изкуството и културата, включително в поп-културата. Така че българските комикси не започват с "Дъга", а много по-отдавна, просто е имало един дълъг период на изолоция, едно брутално откъсване на България от модерността и най-вече от полулярната масова култура, която се възприема като заплаха за властващата идеология. Това оставя голяма празнота в българското съзнание, която се усеща и до днес.


Да се върнем към хумора в историята за сестри Палавееви, където бобът се оказва по-силен от идеала.


- В тази книга високото и ниското често разменят местата си, което е базисен елемент от карнавалната култура тук, на Балканите, а и не само тук. За да разбере духът на Балканите, човек трябва да има сетива за това дионисиевско начало, което отправя едно потоянно предизвикателство към подредения свят на нормите и разума. Вакханалията и суматохата (по Радичков) тук дебнат зад всеки ъгъл. Битът наистина е силен и неговият първичен зов се смесва с гласа на идеала, приземява го, така да се каже, докакто идеалът отчаяно се мъчи да преодолее земната тяга. Във филмите на Рангел Вълчанов имаше много такива моменти, както и в най-добрите работи на Греорги Дюлгеров и Иван Андонов. Стратиев също беше цар на това смесване.


Според "Сестри Палавееви" комунистическият идеал е по-слаб и от младата женска красота...


- Тези неща не са в противоречие. Няма идеал, който може да устои на красотата. Във във всяко революционно движение има силен еротичен заряд - самата революция е своеобразен афродизиак. Много често любовта към някое момиче или момче става причина младите хора да се включат в борбата. Аз самият съм изпитвал такива трепети, дори казах на едно момиче преди много време, че събужда у мен "високи граждански чувства". Тя остана безкрайно озадачена и впоследствие ме заряза в името на здравомислието. Във втората част на книгата тази еротична линия е силно развита. Разколебаването на идеалите и загубата на девствеността са някак органично преплетени.


Наред с развенчаването на героизма на партизанското движение тази литература не осъжда онези, които са избрали пътя на борбата от онова време. Разбира се, проявявате сардоничните си похвати върху тях. Но тези хора са носители, в крайна сметка на идеал. От дистанцията на времето той изглежда нелеп и несъстоятелен. Но какво бихте казали за него сам по себе си?


- Да ви призная избощо не съм си поставял за цел да развенчавам каквото и да е. Това са така наречените "collateral damages", странични щети, свързани по-скоро с моя нетрадиционен поглед към историята. Не можеш да отделиш идеите от хората, които ги изповядват.


В този смисъл книгата е напълно лишена от морализаторски патос. В нея не се раздават исторически присъди, не и директно, това не е целта на този разказ, на изкуството, според мен. Романът се развива на исторически фон, но целта в крайна сметка целта е да разкаже една необикновена история по най-увлекателен начин. През него четем и историята.


Личният героизъм, личните качества, смелостта, честността, достойнството - това са неща, които никой не може да отнеме на никого. Аз просто махам целофана на идеологическото лустро, за да изпъкне парадоксът на човешката природа, в която трагичното и комично са тясно приплетени. Защото от двете страни на конфликта стоят живи хора, с положителните си и отрицателните си страни. Храбростта, например, е универсално качество, отвъд идеологиите. Както и предателството не е запазена марка само на "лошите". Пропагандата и фалшът всъщност посягат на човешкото достойнство, а не иронията или сатирата. Книгата по естествен начин подкопава пропагандните клишета, които се използват за манипулиране на хората, за манипулиране на историята, за цели които нямат нищо общо с истината и човешкото добруване.


Кои според вас са опасните идеологии днес?


- Във всяка идеологиия има зрънце на тоталитаризъм, от което могат да израснат отровни плодове. Крайностите са свързани и обикновено се пораждат една от друга. Крайният национализъм често идва като реакция на крайния прогресизъм, който с утопичните си проекции върви срещу човека по същия начин, както и комунизма. Абстрактната любов към човечеството не може да бъде алтернатива на естествения патриотизъм, формиран през вековете и нормалното чувство за самосъхранение на общността. От друга страна идентичностите се променят, а понякога се оказват и съвсем илюзорни – онова, което лежи отдолу най-често се оказва общо за всички хора.


Трябва да има баланс в тези неща, но това е въпрос на фина настройка, която дори най-цивилизованите общества не са постигнали. Защото винаги е по-лесно да се виждат нещата в техните крайности. Така по-лесно се формрат послания, нещо от което политиците никога няма да се откажат. Но популистките дрънканици са едно, съвсем друго е как ще постъпи конкретния човек в мигове на труден екзистенциален избор. И това е свързано много повече със съвестта, отколкото с идеологията. Съвестта винаги върви срещу догмите.


Животът в режим на идеология произвежда абсурд. И хумор в случая с вашата литература. Но животът в режим на идеология има и функцията да обещава светло бъдеще. Доколо днес имаме нужда от подобни утопии?


- Абе, всички ти предлагат светло бъдеще, няма значение от идеологията - фашистка, комунистическа или корпоративна. Тоталният контрол обикновено върви в комбинация със светлото бъдеще. В реда на нещата е хората да се стремят към по-съвършена организация на живота. Но идеята за светлото бъдеще, опитът да се подмени индивидуалния човешки стремеж към щастие със ситуация на масово радостно блеене, винаги водят до големи катастрофи.


Колкото по-прости цели имат хората, толкова са по-постижими. Например да подобрят жизнената си среда. С малки стъпки животът става по-добър. А не с някакви глобални планове за всеобщо щастие, които са толкова мъгляви, че пречат да се види онова, което действително може да се направи. Макар че никога не трябва да се пренебрегва и деструктивната страна на човека. Всичко е там, в него. И доброто, и злото. Няма просто идеи без хора. Аз не споделям платоническото схващание, че има някаква идея, видиш ли много чиста, блести като слънце, но попадне ли в ръчичките на хората, се омърсява и започва да произвежда нещастия и мизерия. Ако една идея не работи на практика, значи нещо в нея самата е сбъркано.


До какви читатели искате да достигне историята за сестри Палавееви?


- Двата тома оформят нещо като трагикомична сага за съдбата на две момичета, попаднали във водовъртежа на 40-те и 50-те години. Това е четиво, достъпно за много широк кръг от читатели. Онези, които са наясно с миналото и имат опит от това време, безспорно ще достигнат всички нива на книгата. Но тя е предназначена и за съвсем млади хора, без исторически опит. В нея постоянно се случват разни неща, тя е смешна и събужда интерес към епохата. Романът е базиран на сериозни проучвания. Открехва много врати, а оттук нататък всеки може да научи и нещо повече, ако реши да отвори документалните източници, които са налични. Това е една универсална история, разказана без излишно морализаторство и добра отправна точка за любознателния читател. По едно време си мислех дори да приложа речник в края на романа, но прецених, че това не е нужно във века на "Гугъл" и интернет. Аз самият конструирах тази книга по този начин - с много ровене за детайлите, трупайки планини от информация, от която реално съм използвал понякога само някой щрих, за да дам на читателят автентично усещане за епохота. Общо взето съм щадял времето му и гледах да не го затрупвам с излишни подробности и описания.


Какво развитие предвиждате за втората част на книгата - постановка, филм може би?


- В романа е заложена много драматургия и няма нищо по-естествено от това да поме пътя си към сцената и екрана. Но кога точно? Все пак, това са колективни изкуства, в тях на автора е отредена по-скромна роля, отколкото предполагате.

Коментари (43)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  2. 2 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3510 Неутрално

    Не бяха оценени истинските размери наследството от тези тоталитарни режими, който бяха държали в клещите си половин Европа почти половин век,
    ========
    А....не бяха !
    Напротив ! Всичко беше планирано и уредено !
    Дори и падането на берлинската стена бе набелязано с толеранс +/- 6 месеца !

    Bukalemun
  3. 3 Профил на aleks ivan
    aleks ivan
    Рейтинг: 1973 Неутрално

    До коментар [#2] от "eti mehter":

    Важното е стената с турция да не падне, че вече България трудно ще поеме всички турски икономически мигранти, които ще заприиждат с продължаването на срива на турската икономика.

  4. 4 Профил на Judjuk
    Judjuk
    Рейтинг: 3601 Неутрално

    Тук има много хора, които непременно трябва да прочетат книгата. Имат вопиюща нужда, ще им подейства като психотерапия. Ще се снижи омразата им, ще се смекчат негативните им чувства и нагласи. Ще престанат да вият и лаят и ще намалее желанието им да забият нож в гърба на ближния. Що се отнася до "източния блок", той е като куфар без дръжка, нито да го носиш, нито да го оставиш. Да го носиш нямаш сили, щото е голям и тежък, а и прословутият евроатлантически егоизъм и имперско самочувствие не го позволява. Да го оставиш пък е недопустимо - Русия веднага ще го грабне. А нашата държавичка буквално е дръжката на куфара - тя си иска да я хващат и стискат.

  5. 5 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3510 Весело

    До коментар [#1] от "prv59547453":

    Но всичко си има граници.
    =======
    Граници ли ?
    Точно такива липсват в случая !

    Bukalemun
  6. 6 Профил на Костадин Иванов
    Костадин Иванов
    Рейтинг: 2048 Неутрално

    До коментар [#4] от "Judjuk":
    Хубаво сравнение!

    А самият откъс не ме впечатли особено, присто ми напомни стилистиката на някои книжки, четени преди 40 или повече години.

    Еретик
  7. 7 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3510 Неутрално

    До коментар [#4] от "Judjuk":

    и прословутият евроатлантически егоизъм и имперско самочувствие не го позволява
    ========
    Това е всеобщ закон и да ги обвиняваш ,полза няма !
    И те гакто всички други са на принципа ...." аз те обичам много, но най много обичам себе си"....

    Bukalemun
  8. 8 Профил на klecho
    klecho
    Рейтинг: 825 Неутрално

    При всичкото ми уважение към А.Попов, никой сред западния естаблишмънт, не си е помислял, и не би могъл да си помисли, подобна глупост.

    Просто беше много по-лесно да 'плеснат с ръце и да се прегърнат'с другарите, отколкото да ги лустрират, след което да създадат истински антикомунистически елит от кота нула (т.е. със схващания изначално различни от собствените такива на западните леви интелектуалци и политици от мейнстрийма).

    Гешефтът не е от вчера. За него винаги са нужни 2 страни.
    И бай ви Ганя е имал западни контрагенти/партньори/бизнес кореспонденти/търговски представители и пр, които са изкупували мускалите на едро....

    Та казвате, било байганьовщина смело да заявиш, че всички са маскари!
  9. 9 Профил на xali
    xali
    Рейтинг: 3126 Неутрално

    Такава си е Европа, от средновековни кули изгледа е друг и подхода грантаджийски.

  10. 10 Профил на Judjuk
    Judjuk
    Рейтинг: 3601 Неутрално

    "И те гакто всички други са на принципа ...." аз те обичам много, но най много обичам себе си"...."
    До коментар [#7] от "eti mehter":
    Щеше да е естествено Ети и би трябвало да е естествено, но не е. Що Турция напира да стане член на ЕС? Ами защото и Турция е европейска държава или поне на границата на Европа. На запад и на север всичко е Европа. Но Европа е обсебена. Тя е блокирана, затворена е. На Турция всъщност не и трябва ЕС, за къв грездей и е? На нея и е нужно икономическото пространство, както въздуха и е нужен и това е напълно естествено. А защо евроатлантиците са го блокирали? Ами за да е тяхно, да го използват и да богатеят. Е, това естествено ли е?

  11. 11 Профил на millton
    millton
    Рейтинг: 479 Неутрално

    ...а проблемът на Източна Европа е, че някой друг им е длъжен и трябва да им помогне..

  12. 12 Профил на klecho
    klecho
    Рейтинг: 825 Неутрално

    ...а проблемът на Източна Европа е, че някой друг им е длъжен и трябва да им помогне..
    —цитат от коментар 11 на millton


    Ами, на Западна Европа и беше помогнато, нали така?

    Т.нар 'германско икономическо чудо', осъществено само за 10 години, беше финансирано с десетки милиарди 'зелени гущери'. От тогавашните, не от сегашните.

    След създаването на атомната бомба през 1945 г., имаше реални предпоставки, Сталин да бъде любезно помолен, да напусне Източна Европа. Вместо това, Западът предпочете да си стисне ръцете с него.

    За капак, след 1989 бяхме оставени 'на самотек'.

    Недостойно Уотсън, недостойно!



    Та казвате, било байганьовщина смело да заявиш, че всички са маскари!
  13. 13 Профил на Lyubomir Hristov
    Lyubomir Hristov
    Рейтинг: 217 Неутрално

    От прочетените коментари до тук, ми стана ясно, че никой от коментиращите не е чел двете книги за сестри Палавееви и изглежда няма намерение да ги прочете...

  14. 14 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8137 Неутрално

    По-скоро наивността на Европа.

  15. 15 Профил на Judjuk
    Judjuk
    Рейтинг: 3601 Неутрално

    От прочетените коментари до тук, ми стана ясно, че никой от коментиращите не е чел двете книги за сестри Палавееви и изглежда няма намерение да ги прочете...
    —цитат от коментар 13 на Lyubomir Hristov


    Еее, ма не си съвсем прав, защото един колега пише, че прочел нещо. Аз не съм я чел и може да не я прочета. Но аз коментирам статията, а тя съдържа мнения и идеи на автора. Тях коментирам. Пък ти като си я чел, ми сподели нещо де! Що си мислиш, че всеки е длъжен да я прочете? Който иска ще я прочете.

  16. 16 Профил на Judjuk
    Judjuk
    Рейтинг: 3601 Неутрално

    ...а проблемът на Източна Европа е, че някой друг им е длъжен и трябва да им помогне..
    —цитат от коментар 11 на millton


    Проблемът им е, че не могат да се обединят. Засега.

  17. 17 Профил на Иван  К
    Иван К
    Рейтинг: 2549 Неутрално

    От статията оставам с очакване да прочета от български автор нещо подобно на Тихият Дон или подобно на Доктор Живаго. Тези две книги са ми донесли толкова много именно защото не търсят отговорност от хората а показват отговорността на идеите.

    тел 032 644 150
  18. 18 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4396 Весело

    До коментар [#12] от "klecho":

    Ето виж ЕС ви дава десетки милиони евро но вие не сътворихте икономическо чудо?! Предпочитате да ги дадете на братята Домусчиеви и на брат Пеевски?

    klimentm
  19. 19 Профил на klecho
    klecho
    Рейтинг: 825 Неутрално

    До коментар [#18] от "klimentm":

    Хайде сега, да прочетеш моя коментар номер 8 по-горе.

    Не ги давам аз. Нито ние. Нито ти.

    Дава ги гешефтарската европейска вихрушка, на пазвантина н Тато, и неговите близки сподвижници. С които си стиснаха ръцете още преди 30 години. Къпиш?

    П.С. И си оправи малко мисленето. Слава Богу, не са десетки милиони, повече са. Зер, дори при намаляващото население на България, десетки милиони евро на година, биха представлявали по 10 евракис (къде двайсе лева) на човек, на година.
    Или 1.67 на месец. Къде 5 стинки на ден. За толко малко, не можеш да олижеш руното на труженичка на Централна гара.

    Та казвате, било байганьовщина смело да заявиш, че всички са маскари!
  20. 20 Профил на toyaga
    toyaga
    Рейтинг: 238 Весело

    Че те и не искат Източна Европа да се оправи. Ако искаха щеха ли да я държат в ЕС при такива унизителни условия, да разсипят бизнеса им и пр. Но всичко си има граници.
    —цитат от коментар 1 на prv59547453


    Че кой е луд д ахрани конкуренти бе алооо!

    Как може да разберете, че службите слухтят за вас? Изведнъж спират да ви блокират и да ви трият постовете! :D
  21. 21 Профил на toyaga
    toyaga
    Рейтинг: 238 Весело

    След създаването на атомната бомба през 1945 г., имаше реални предпоставки, Сталин да бъде любезно помолен, да напусне Източна Европа.
    —цитат от коментар 12 на klecho


    ИНАЧЕ КВО?

    Как може да разберете, че службите слухтят за вас? Изведнъж спират да ви блокират и да ви трият постовете! :D
  22. 22 Профил на султана глаушева
    султана глаушева
    Рейтинг: 2337 Неутрално

    Защо нямам усещането, че някой от писалите е чел книгата...

    На агитката не отговарям!
  23. 23 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3850 Неутрално

    На мене ми допаднаха мислите на Алек Попов, изразени в интервюто. Писателят ни напомня, че всеки е отговорен за качества като лично достойнство, почтеност и човечност. И че крайностите във всяка сфера пораждат уродливи резултати...
    "В реда на нещата е хората да се стремят към по-съвършена организация на живота. Но идеята за светлото бъдеще, опитът да се подмени индивидуалния човешки стремеж към щастие със ситуация на масово радостно блеене, винаги водят до големи катастрофи."
    Кратко и ясно казано. Който разбрал - разбрал...

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  24. 24 Профил на klecho
    klecho
    Рейтинг: 825 Неутрално

    До коментар [#21] от "toyaga":

    Ма ти сериозно ли?

    Иначе се приравнява окупацията на Източна Европа за враждебен военен акт, какъвто поначало си беше, дава се сррок от 15 дни за изтегляне- и ако не се изпълни, с тактически удари по града-герой Масква, града-герой Ленинград и други избрани герои "стелется ядерный фугас".

    И студената война завършва, преди да е започнала. Не е нужно да ти обяснявам, че СССР се сдоби с ядрено оръжие едва през 1949, т.е. 4 години по-късно. И че по обшивката на 'литъл бой" и други припособления с нежни имена, имаше предупредителен надпис 'можно сделает и в СССР". Или е нужно?

    Та казвате, било байганьовщина смело да заявиш, че всички са маскари!
  25. 25 Профил на carmello
    carmello
    Рейтинг: 877 Любопитно

    До коментар [#24] от "klecho":

    това е пожелателно мислене - няма как да пуснеш атомна бомба на довчерашния си съюзник, щото окупирал довчерашния ти враг

    тва е като комунистите дето все обичат да обясняват как българската армия е трябвало да се бие с немската и да не я допуска да минава през наша територия за да окупира тия дето до вчера са ни таковали таковата в няколко поредни войни

  26. 26 Профил на klecho
    klecho
    Рейтинг: 825 Неутрално

    До коментар [#25] от "carmello":

    Несериозно. Как беше "няма вечни приятели, нито вечни неприятели".

    Отговорно погледнато, окупацията на половин Европа, е една от много малкото смислени причини, оправдаваща (и обосноваваща) нанасянето на тактически ядрени удари над СССР.

    Та казвате, било байганьовщина смело да заявиш, че всички са маскари!
  27. 27 Профил на sandman
    sandman
    Рейтинг: 1583 Неутрално

    До коментар [#24] от "klecho":

    До коментар [#24] от "klecho":

    А бе г-н Клечо,нека тъпия Сандман Ви попита нещо.
    Как биха преодолели изтребителната авияция на СССР? Японците вече не са имали гориво да вдигат за щяло и нещяло изтребителите си а един самотен бомбардировач не ги е плашил особено./а е трябвало/.Едвали същото е щяло да бъде и при руснаците.Могли са да патрулират небето си непрекъснато.
    Удар по единия само от градовете,би ескалирал в нова,още по-унишожителна война.Ама тогава не е имало НАТО.Америка срещу СССР.Това би било кошмар.Да амерка губи "едва" около 420 000 войника срщу Вермахта,но как ги губи е друг въпрос.За всеки убит немец,са падали по двама американци.Мислите ли,че това не им е сломило духа?Американците са били буквално изтрещяли психически в тази война.В края на войната ефективността на руския войник е нараснала доста,макар пак значително под тази на немския,но самочувствието им е нараснало.Та една цивилизована Америка на бой срещу озверелите за мъст руснаци...
    Нещата не са като на игра.Все пак политиците в САЩ са носили и отговорности пред народа си.

    You always pay for what you get. Sometimes you get what you pay for.
  28. 28 Профил на sandman
    sandman
    Рейтинг: 1583 Неутрално

    До коментар [#24] от "klecho":

    Самото варварско бомбардиране на Хирошима и Нагасаки е точно показателно за състоянието на духа на американския войник срещу японския.УСА командването не е вярвало,че ще могат да се разправят с японците в бой,с "приемливи"загуби.
    Амаиначе вие така много лесно нанасяте тактически удари.Да Ви завиди човек.

    You always pay for what you get. Sometimes you get what you pay for.
  29. 29 Профил на antonio_vivaldi
    antonio_vivaldi
    Рейтинг: 2954 Неутрално

    До коментар [#3] от "aleks ivan":

    Това е в сферата на научната фантастика

  30. 30 Профил на antonio_vivaldi
    antonio_vivaldi
    Рейтинг: 2954 Неутрално

    Съгласен съм с г-н Алек Попов. Специално България е най-точното олицетворение на тотално сбъркания преход в Източна Европа.
    Първо т.н. промяна бе извършена според договорка между САЩ и СССР като номенклатурата от втория и третия ешелон, чрез структурите на ДС и КГБ., които трябваше да станат новите капиталисти и пишман демократи. Второ, всеки опит за радикална промяна на това статукво бе спъван не само от Русия , остатъците от БКП и някогашните тайни служби, но и от Запада. Като капак на източноевропейците и българите в частност бяха наложени драконовски мерки за свободно пътуване, докато мафиотски босове , кадесарски шефове и номенклатурни фамилии, свободно шетаха в Европа и САЩ, създаваха бизнеси и никой не ги питаше, откъде са им парите.Също Така през 1992 г. Западът не оказа никаква подкрепа за правителството на Филип Димитров. Нещо повече - още помня как "Свободна Европа" зае изненадващо враждебна позиция спрямо правителството и подкрепи Желев с неговите Боянски ливади. По време на събитията през 1996-97 г. по спомени на Иван Костов, от американското посолство са настоявали за коалиционно правителство - СДС-БСП,което да изведе страната от кризата. През 2001 г. пак изненадващо Западът разлюби Костов, заради опитите му да води независима външна политика (особено заради албанските бежанци) и заложи на мадридското чучело. Връх на неадекватната и късогледа политика, която продължава и сега, бе легитимирането на криминална мутра и милиционерската му партия, свързана с живковския клан и руската мафия за "десни" и "европейски". Приемането на Б-я в ЕС доведе освен положителни промени, и до наливането на милиарди евро в джобовете на червената кадесарска мафия, което циментира положението и.Като прибавим към това повече от десетилетие лигавене с путинска Русия и откровени газови далавери с престъпното джудже, нещата стават съвсем ясни. Истината е , че сътворените след 1989 г. червени псевдокапиталисти и псевдодемократи, вече не искат правила, които да ограничават все по-голямата им алчност и лакомия, а се стремят към авторитаризъм, който да гарантира, че заграбеното ще остане в ръцете им и ще продължат да грабят на воля. Докато западните лидери не проумеят, че т.н. свободен пазар, сам по себе си не е достатъчен , да гарантира демократично развитие, а е нужно изграждането на стабилни институции, както и радикално разчистване на комунистическото наследство и московския империализъм, проблемите ще се задълбочават още повече.

  31. 31 Профил на г-н Думанов
    г-н Думанов
    Рейтинг: 901 Неутрално

    Като почитател на Алек Попов и на поредицата за сестрите прочетох втората част за една нощ. Но интервюто малко ме обърква. "Сестри Палавееви" са абсолютна фикция и това признава самият автор. Аз го приех още при първата част. Така трябва да се създават алтернативни истории и защо не?! Но, видно е, че писателят си е поставил по-велика цел в крайна сметка - да представи и добрата страна на така наречената "Съпротива". "Съпротивявлали" са се незначителна част от българите срещу какво? В България никога не е имало партизани, а само терористи... Още по-зле - в края на втората част, в часта за благодарности, той благодари на Андрея Илиев, който е доказано ченге и спекулант, безкрайно ронещ сълзи за загубената ни външна агентура. Нищо, че е служила за каузите на престъпен режим. В кигите си А. Илиев използва само малко архиви, но основно спомени на терористи, издадени през 60-те и 70-те години на миналия век. Много обективно, няма що, дори и алтернативна история да е!

    "Но тя е предназначена и за съвсем млади хора, без исторически опит. В нея постоянно се случват разни неща, тя е смешна и събужда интерес към епохата. Романът е базиран на сериозни проучвания. Открехва много врати, а оттук нататък всеки може да научи и нещо повече, ако реши да отвори документалните източници, които са налични. "

    След тази фраза вече напускаме илюзията за алтернативната история, защото авторът вече не е онзи невинен творец, който иска да ни забавлява, но и да внуши на младото поколение, че нещата не са еднозначни. Т.е. той става писател на исторически роман, който претендира за достоверност. Така излиза, че наистина е имало партизанско движение, имало е наистина деца-герои, имало е изверги, които са си получили заслуженото на Народния съд. В такъв стил пишеха всички, които искаха да станат "народни писатели". Да не би г-н Попов да иска да стане такъв и той, някой ден?

    Историите на добрите писатели радват духа чрез измислицата. Когато обаче един писател започва да обяснява, какво е имал предвид наистина олеква. Искрено се надявам Алек Попов да стане класик на нашата литература, но мой прибързва. То май и за това Вазов си беше писал двойка сам на себе си.

    CONTADOR GRATUITO!
  32. 32 Профил на historama
    historama
    Рейтинг: 2662 Неутрално

    Това е всеобщ закон и да ги обвиняваш ,полза няма !И те гакто всички други са на принципа ...." аз те обичам много, но най много обичам себе си"....
    —цитат от коментар 7 на eti mehter

    Ите.. (Западът) не са нещо хомогенно. Западът - това е Западна Европа и Америка (САЩ, Канада), и в отношенията си спрямо съветската (руската) заплаха се различават. Ами Западна Европа едва от година си даде сметка, че Русия я заплашва!

  33. 33 Профил на Тони Шнайдера
    Тони Шнайдера
    Рейтинг: 1775 Неутрално

    Алек Попов, писател: Проблемът на Европа е в лекомислието, че Източният блок ще се оправи от самосебе си

    Мен пък ме шокира лекомислието на Алек Попов, че Брюксел иска да се оправи Източния блок. Нас ни приеха в ЕС и НАТО за да бъдем "буфер" при евентуална експанзия на Русия. Същата роля но с обратен знак играехме и във Варшавския договор - да предотвратим директен сухопътен удар върху СССР. Иначе дитирамбите за лично щастие звучат много трогателно. За съжаление, отделният човек отдавна не е фактор в геополитиката. Нито пък някога е бил. И в мирно и във военно време народите са само средство за забогатяване. Досега изключения не съм забелязал.

    Три пъти го режа и все е късо.
  34. 34 Профил на historama
    historama
    Рейтинг: 2662 Неутрално

    ... Нас ни приеха в ЕС и НАТО за да бъдем "буфер" при евентуална експанзия на Русия. Същата роля но с обратен знак играехме и във Варшавския договор - да предотвратим директен сухопътен удар върху СССР. Иначе дитирамбите за лично щастие звучат много трогателно. За съжаление, отделният човек отдавна не е фактор в геополитиката....
    —цитат от коментар 33 на Тони Шнайдера

    Относно буферството - ние подадохме молба за членството в НАТО и ЕС, и бяхме щастливи, че ни приеха.
    За разлика от членството във Варшавския договор и СИВ, където ни задължиха след военна окупация. Така че паралелите ви не са уместни.
    А относно дитирамбите за лично щастие - гражданите на Франция, Ю.К., САЩ, Германия са горди с паспорта си, българинът много по-малко. А помислете защо?

  35. 35 Профил на historama
    historama
    Рейтинг: 2662 Неутрално

    До коментар [#20] от "toyaga":
    "...Че кой е луд д ахрани конкуренти бе алооо!..."

    Сещам се за едни луди хранили конкуренцията!
    САЩ с плана "Маршал".

  36. 36 Профил на shumkar
    shumkar
    Рейтинг: 840 Неутрално

    "...Че кой е луд д ахрани конкуренти бе алооо!..."Сещам се за едни луди хранили конкуренцията!САЩ с плана "Маршал".
    —цитат от коментар 35 на historama

    това трудно ще го разбере човек, в чиято глава трещи залпът на аврора

  37. 37 Профил на vxa15365434
    vxa15365434
    Рейтинг: 913 Неутрално

    Интересно кой може и трябва да оправя България, чийто върховен ръководител се рзпореди през 1960 да се предаде на СССР цялото налично златно в трезора на БНБ. Оттам нататък България бе осъдена на мизерия, на ниски заплати, на Кореком-щина. Вторият грабеж през 1996 довърши страната. Някой отвън или отгоре трябвало да оправя България! Кауза пердута! Не подлежи на оправяне, а на пет поколения в пустинни условия!

    Само простите хора си мислят, че има прости неща!
  38. 38 Профил на historama
    historama
    Рейтинг: 2662 Неутрално

    До коментар [#37] от "vxa15365434":

    В България се изсипаха милиарди като еврофондове, които потънаха някъде. И въпреки милиардите откраднати, или отклонени на С.И. чрез енергийни проекти, ние подържаме еднин не лош жизнен стандарт, а в София дори на ниво средноевропейско.

  39. 39 Профил на historama
    historama
    Рейтинг: 2662 Неутрално

    До 4, Джуджи:
    Сложих ти (+), може би за втори път.
    Аз не съм я чел книгата, но статията ми подейства малко като реклама.
    Но повече бих посъветвал младите да осмислят филма на Влади Въргала "Шменти - капели", за да се разберат, че т.нар. "съпротивително (терористично) движение" е било инспирирано от СССР, и идеята е била в България да се реализира нещо като "холокост" - стоци млади да загинат в планините от студ и глад, да се поразхвърлят няколко партизански глави на нещастници, поискали да се върнат вкъщи. Итака и да се породи една смъртна омраза към тогавашното правителство, улесняващо предстоящата окупация.

  40. 40 Профил на vxa15365434
    vxa15365434
    Рейтинг: 913 Неутрално

    До коментар [#38] от "historama":




    До коментар [#37] от "vxa15365434":В България се изсипаха милиарди като еврофондове, които потънаха някъде. И въпреки милиардите откраднати, или отклонени на С.И. чрез енергийни проекти, ние подържаме еднин не лош жизнен стандарт, а в София дори на ниво средноевропейско.
    —цитат от коментар 38 на historama


    В деня на откриването на Българското Евопредседателство Цет Де Еф (втора германска телевизия и най-голямата публична телевизия в Европа) в централната си информационна емисия информира, че 31 % от българите живеят под границата на мизерията, а и че корупцията в България е с размер на 50% от БВП на страната. Ако това е един не лош жизнен стандарт, то единственото оправдание е да се сравни с положението в Судан, Чад или Йемен.

    Само простите хора си мислят, че има прости неща!
  41. 41 Профил на Консерватор
    Консерватор
    Рейтинг: 427 Неутрално

    До коментар [#4] от "Judjuk":

    Еха!...
    Поздравления за изказа.
    ====
    Журналистите от Дневник трябва отново да прочетат интервюто на А. Попов. (Не че то е образец на "художествено-творческата" мисъл ....) Отново да го прочетат и - ако не дай си, Боже! - го осмислят, ще го смъкнат от е-вестника си.
    ГРАНТАДЖИЙСТВОТО, Дневник, Е ЧИСТА ПРОБА ПОДКУПНОСТ!
    НАТРАПВАНЕТО НА ЕДНИ И СЪЩИ АНАЛИЗИ, Дневнико, Е ДЕСТРУКТИВНО И БЕЗИДЕЙНО!
    Но най-гадното, Дневниче, е че ТЕЗИ, КОИТО ТЕ СПИСВАТ СА РОБИ (РОБИ!) НА ИЗВРАТЕНА УТОПИЯ!

    Да оцелем ни предричат/и в бъдещето-чудеса!/Но тез,след нас,ще са различни,/пак "българи" ще се наричат,/но няма българи да са!
  42. 42 Профил на Консерватор
    Консерватор
    Рейтинг: 427 Неутрално

    До коментар [#13] от "Lyubomir Hristov":

    Не коментираме книгата, а интервюто.

    Да оцелем ни предричат/и в бъдещето-чудеса!/Но тез,след нас,ще са различни,/пак "българи" ще се наричат,/но няма българи да са!
  43. 43 Профил на spas_spasov
    spas_spasov
    Рейтинг: 434 Неутрално

    Интересно кой може и трябва да оправя България, чийто върховен ръководител се рзпореди през 1960 да се предаде на СССР цялото налично златно в трезора на БНБ. Оттам нататък България бе осъдена на мизерия, на ниски заплати, на Кореком-щина. Вторият грабеж през 1996 довърши страната. Някой отвън или отгоре трябвало да оправя България! Кауза пердута! Не подлежи на оправяне, а на пет поколения в пустинни условия!
    —цитат от коментар 37 на vxa15365434


    Изобщо не е така! След войната САЩ изсипа милиарди за възстановяването на Западна Европа и най-вече Германия, но това далеч не беше всичко! Беше извършена щателна, безкомпромисна, безмилостна и насилствена ДЕНАЦИФИКАЦИЯ! Управленският елит беше напълно подменен. На всички нива, от най-високото до най-ниското. През септември 1945 г. във всички германски училища учениците са били посрещнати от нови учители, повечето немскоговорящи американци и британци. Германското население е било буквално насила принудено да осъзнае ужасите, причинени от нацистите. Например, цялото население на Мюнхен е било разделено на групи и е било извозвано по график до концлагера "Дахау", за да види с очите си какво е ставало там. Туморът на нацизма е бил изкоренен безмилостно. Американците и британците са били наясно, че без денацификацията на изборите след войната би победила нацистка партия, дори под друго име.

    Но след 1989 г. Западът нямаше желание за аналогична декомунизация. Дали заради договорки с Горбачов и комунистическия елит, дали просто от неразбиране на проблемите, мързал и глупост, ще покажат архивите, когато един ден бъдат отворени. Резултатът е това, което виждаме днес. Не е идеално лош, но можеше да бъде много по-добър.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK