Проф. Коста Костов: Ефектът от мръсния въздух ще се види пред лекарските кабинети съвсем скоро

Проф. Коста Костов, архив от дискусия за мръсния въздух, 2017 г.

© Дневник

Проф. Коста Костов, архив от дискусия за мръсния въздух, 2017 г.



Опасни нива на запрашаване на въздуха показваха измервателните станции в половин България в дните от началото на 2018 г. Най-сериозен беше смогът в София, и замърсяването продължи повече от четири поредни дни. Това ще си проличи в чакалните на поликлиниките и болниците съвсем скоро, коментира националният консултант по пневмология и фтизиатрия проф. д-р Коста Костов за "Дневник".


Вредите за здравето от мръсния въздух са многобройни и безспорни, само че са трудно доказуеми, каза още проф. Костов. Според изчисленията на Европейската агенция за опазване на околоната среда около 430 хиляди преждевременни смъртни случаи в Европа на година се дължат на вредното влияние на фините прахови частици във въздуха, като 13 700 от тях са в България. Според Световната здравна организация жертвите у нас са още повече, надхвърляйки 18 хил. на година.


"Дневник" се обърна към проф. Костов с въпроси за това как мръсния въздух влияе на здравето, какви са краткосрочните и дългосрочните последици и има ли начин да се предпазим. Той е завеждащ Клиниката по белодробни заболявания във ВМА от 2003 г., професор по белодробни болести със специализации в Швейцария и Германия, член на Академичния съвет на ВMА и лектор по белодробни болести към Медицински факултет на Софийския университет.




Проф. Костов, има ли увеличение на пациентите с респираторни проблеми заради замърсения въздух в София в последните седмици?


- Със сигурност това ще се отрази на много хора. Съобщава се за такова многократно превишаване на допустимите нива, което застрашава не само рисковите групи, но и извънрисковите. Всички, които са в централните части или в зоните около Околовръстното шосе в София в тези моменти, са засегнати. По-малко тези, които нямат дихателни хронични заболявания, и по-интензивно тези, които имат.


Това, разбира се, статистически в момента не може да се установи, защото последствията се проявяват бавно. Изострянията ще дойдат в следващите дни, част от болните ще бъдат консултирани от специалисти или ще бъдат приети за лечение и едва ли някой от тях ще индицира причината за изострянето, но със сигурност при огромна част от хората ще има отношение точно замърсяването на околната среда.


Имайте предвид че в момента има едно припокриване с началото на грипната епидемия, която още не е обявена, но назрява и има завишаване на заболеваемостта. На базата на това и на замърсения въздух със сигурност ще видим ефекта пред кабинетите съвсем скоро.


По какъв начин вреди мръсният въздух?


- Замърсеният въздух действа коварно. Той обостря хроничните болести, но в същото време и подготвя здрави хора, изложени на него в продължение на дълги интервали от време, за подобни проблеми. Податливите хора във времето могат да развият хроничен бронхит и съответно хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ). Една голяма част от болните с тези болести, специално с ХОББ, страдат именно поради живот в замърсена околна среда.


Това, което споменавам винаги по тази тема е, че в България умират десетки пъти повече хора от ефектите на замърсения въздух, отколкото от катастрофи. Ние всеки ден съобщаваме колко граждани са починали при катастрофи, но съвсем зад колисите остава фактът, че жертвите на замърсения въздух са многократно повече.


Това някак си обаче е недоказуемо, няма как да бъде доказано при всеки конкретен пациент, но дълготрайните ефекти влияят на много болести, основно на белодробни, но и на други. И когато това всичко в комплекс се задейства, крайният ефект за пациента е винаги негативен.


Какви могат да бъдат незабавните ефекти и какви дълготрайните?


- Незабавните ефекти са върху хронично болните с белодробни болести – с астма и ХОББ например. Хората с бронхообструктивни болести най-много страдат, защото като излязат навън в тази среда белият им дроб реагира със спазъм – със свиване на бронхите, за да не допусне влизане на мръсния въздух. Това е защитна реакция.


Тези болни в близките дни със сигурност ще завишат посещенията си при лекари, но много малко от тях ще стигнат до извода, че вероятно причината е тази. По-скоро ще си кажат, че са минали през инфекция или нещо друго. Но трябва да се сложи акцент на това и затова го повтарям - че в близките 10 дни изострянето на хронични белодробни болести вероятно се дължи на мръсния въздух.


Това трябва да се знае и поради факта, че този проблем се загърбва от институциите, а мерките срещу него са някак си повърхностни, аз апелирам към тях и специално към Столична община да създаде съвет от експерти, който да състави препоръки към обществото при подобни ситуации и да изготви мерки, за да не се допуска в бъдеще. Мисля, че това би било добър знак, че властта има отношение към проблема.


Какви могат да бъдат дългосрочните мерки и какво можем да направим междувременно на индивидуално ниво, за да се предпазваме?


- Индивидуалният гражданин почти нищо особено не може да направи срещу това. Той трябва да отиде на работа и ще отиде, разбира се, с личния си автомобил, защото метрото в София все още не е достатъчно функционално и не отива до всички квартали. Хората в бързината си искат да се възползват от удобството на личния си автомобил, така че в момента единствено можем да се надяваме, в бъдеще да бъде изградена една много по-добра транспортна система, която е удобна за всички, каквато има във всички европейски столици.


Второ, трябва да бъде ограничен в подобни моменти достъпът на автомобили до централната част на града, където е най-голямото натоварване и замърсяване. Подобни опити отново има в другите столици – например като се завишава многократно таксата за паркиране в централните зони и транспортът се пренасочва да заобикаля центъра.


Но в тази ситуация и при тези транспортни възможности на София, това само ще натовари излишно хората и всеки един от нас вместо ползи ще понесе негативи. Подобни мерки трябва да се взимат регулярно, постепенно и планирано във времето, а не изведнъж цялото натоварване да се стовари върху гражданите без да е добре обмислено. Това е една дългосрочна политика и именно затова е необходим експертен съвет, който да планира мерките.


И в този смисъл - нищо особено не може да направи човек, освен да не излиза от вкъщи и да не ходи в центъра. Но мога ли да дам такава препоръка? Или пък да препоръчам някакви маски и неща, които не водят до никакъв особен резултат, а само натоварват с очаквания гражданите?


Болните с хронични белодробни болести наистина е по-добре да не излизат и ако е възможно да не ходят в центъра. Тези, които живеят извън зоните на околовръстния път и центъра, само те имат практически по-добри условия в момента. Препоръчвам също и на тези, които обичат да бягат из центъра (джогинг), нека да се въздържат да го правят в пиковите часове, защото се подлагат на по-интензивно натоварване с микрочастици.


В грипния сезон обикновено се препоръчва да се проветряват хубаво помещенията. Обаче сега пък отвън ще влиза мръсен въздух. Кое от двете да изберем?


- Трябва да прецените дали рискът от грип за вас е по-голям, или рискът да изострите белодробното си страдание. На всички, които страдат от астма, ХОББ или са в тежка фаза на някоя хронична белодробна болест, не им препоръчвам, да проветряват твърде често домовете си, и със сигурност не в пиковете часове от деня, ако живеят в и около центъра. Да го правят късно през нощта или много рано сутринта, но в пиковите часове това само би довело до тежки последствия.


А предпазването от грип става и с ваксинация, с по-малко срещи с болни хора, с ограничаване на личните контакти, така че по-добре на затворено.


А например в офиси или детски градини, където се събират повече хора на закрито и рискът за разпространение на вируси е много висок?


- Препоръката ми е болните деца, ученици, студенти да не посещават занятия, защото вирусът при едно закашляне отива на 15 метра и независимо от проветряването или всички други мерки (които все пак е добре да се спазват, разбира се), няма как да не повиши рискът. Близката комуникация на децата е много голям рисков фактор и проветряването е само една много недостатъчно ефективна мярка. Ограничаването на достъпа на болни деца в период на грипни инфекции е най-сигурният начин за предпазване. А и грипът е такава тежка болест, че пък едва ли някое дете в тежката фаза биха го пуснали изобщо на детска градина.


Замърсяването на въздуха по-опасно ли е за децата?


- Разбира се! Едно дете с неукрепнал бял дроб не трябва да бъде подложено на всичко това и да бъде разкарвано из центъра и улиците на София, дори сред тъй наречените озеленени площи. Това е до голяма степен илюзия, че в парка всъщност им се създава здравословна среда.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK