Аня Лехнер, виолончелист: Обичам тишината

Аня Лехнер, виолончелист: Обичам тишината

© Nanni Schiffl- Deiler, ECM



Световноизвестната виолончелистка Аня Лехнер бе у нас през седмицата за два концерта. В първия - "Музиката на Германия", част от цикъл на Софийската филхармония, посветен на композиторите на страните-членки от Европейския съюз, Лехнер представи произведения на Бах, Паул Хиндемит и Ханс Вернер Хенце. Вторият бе в рамките на алтернативния фестивал за класическа музика Mousike Techne в Червената къща, където челистката разходи публиката из различни епохи и територии с Тобиас Хюм, Карл Фридрих Абел, Йохан Себастиан Бах, Лучано Берио, Валентин Силвестров и Георги Арнаудов.


Освен като соло изпълнител Лехнер е известна с разнообразните проекти, в които участва и с широките си музикални интереси и вдъхновения. Първото й гостуване у нас бе с известния изпълнител на бандонеон Дино Салуци през 2006 г., а новият й диск с Агнес Вестерман с музика на украинския композитор Валентин Силвестров - "Йероглифи на нощта", е номиниран за "Грами" в категорията "Продуцент на класическа музика за годината" - Манфред Айхер от компанията ЕCM.


Бяхте в България за два различни концерта, в които представихте произведения много различни по епоха и стил - от Бах и Тобиас Хюм до съвременни композитори от Източна Европа като Валентин Силвестров и Георги Арнаудов. Известна сте като музикант, който изгражда мостове между много различни традиции в музиката - какво за вас обедини произведенията в програмата?




- Музиката, която пътува с мен е музика, която обичам... Исках също да представя музиката на Валентин Силвестров, и естествено, тъй като съм тук по покана на Георги Арнаудов, и негова музика. За мен това е много важно. Въпреки че двамата са много различни ми се стори, че има нещо, което ги обединява - тишината в тяхната музика. Също така исках да създам контрасти - от XVI век и Тобиас Хюм до Лучано Берио, който вероятно бе най-абстрактният в репертоара. Освен това винаги обичам да импровизирам.


Освен соло свирите и с "Тарковски квартет" - френски проект, който прави музика, вдъхновена от филмите на известния руски режисьор и какъвто няма втори по света. Разкажете малко повече за него?


- Няма втори по света в смисъл на комбинацията от инструменти - сопрано саксофон, акордеон, виолончело и пиано. Поне не знам да има друг такъв състав. Свирим камерна музика, но с много импровизация. Това е възможно само защото и четиримата не се боим да свирим малко ноти. Ако всеки иска да блесне с уменията си, би било хаос, особено с такива инструменти.



Свирим и импровизираме заедно от много години. Намираме вдъхновение в атмосферата на филмите на Тарковски, но не правим музика към тях, самият Тарковски не ползва музика във филмите си. По-скоро ни събира страстта към неговото творчество, обичаме тишината във филмите му. Първоначално проектът ни се наричаше "Носталгия. Песен за Тарковски", по името на първия ни албум. Но с втория диск решихме да се наречем "Тарковски квартет", защото така се бяхме оформили след 5 години свирене. Третият ни запис ни вече не е толкова обвързан с Тарковски, а повлиян от сънищата, от нощта. В него има много импровизация. Това е много красив проект, един от любимите ми.


Приятелството ли ви събра? Или има нещо във филмите на Тарковски, което предизвиква комбинацията от саксофон, чело, акордеон и пиано?


- Проектът е основан от пианиста Франсоа Кутурие, той е неговият композитор. Той, Жан Луи Мартиние и Жан Марк Лаше свирят като трио заедно повече от 20 години. Но за този проект бяха ме чули някъде и ме поканиха да се присъединя. Просто обичам Тарковски...


Как публиката у нас посрещна репертоара ви сега? Една от причините да питам е, че у нас по-рядко звучат съвременни композитори.


- Имам само прекрасни преживявания с българската публика, още отпреди 12 години, когато бяхме тук с Дино Салуци в зала "България". Сега също имах чувството, че с публиката пътуваме през музиката заедно, че тя умее да цени тишината. Ужасно се радвам, че бях тук.


Вижда, се че има хора, за които съвременната музика е необходима. А може би повече хора трябва да й се доверят. Когато ме поканиха да представя немска програма първо си помислих, че бих могла да изсвиря три сонати от Бах. Но после се отказах, защото немската музика не е само Бах. И сама себе си открих музиката на Хиндемит. Никога не бях свирила тази соната и се чудех, защото той е толкова аналитичен и дисонантен... Но открих, че след след като изсвиря Хиндемит, Бах се променя! Това е важно не само за публиката, а и за самите музиканти. Винаги имаш нужда от нови влияния, от контрасти.


Ключови думи към статията:

Коментари (8)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 5842 Неутрално

    И на мен тарковски ми е любим композитор. Ще се поровя да послушам...

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  2. 2 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 5842 Неутрално

    Поправка: Тарковски, ТАРКОВСКИ!

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  3. 3 Профил на 4ort
    4ort
    Рейтинг: 1393 Неутрално

    Един друг виолончелист предпочита шума на доларите.

  4. 4 Профил на 1gmbh1
    1gmbh1
    Рейтинг: 460 Неутрално

    До коментар [#2] от "penetrating":

    "Тарковски квартет"
    Колега, нещо си се пообъркал. В творчеството на Бетовен пристстват т.нар. "Кватрети Разумовски". А нито Разумовски, нито Тарковски са композитори.
    Става въпрос за име на произведение.

  5. 5 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1073 Неутрално

    До коментар [#3] от "4ort":

    кой?

  6. 6 Профил на v.surovina
    v.surovina
    Рейтинг: 434 Неутрално

    Благодарим на Аня за присъствието и на Ана за интервюто!

  7. 7 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 5842 Неутрално

    До коментар [#4] от "gmbh":

    Не, става дума за руски филмов режисьор :), чието име носи групата, защото и те като мен са му почитатели :)
    Андрей Рубльов, Сталкер, Огледало, Носталгия, Жертвоприношение - все превъзходни филми-поеми

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  8. 8 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 5842 Неутрално

    До коментар [#4] от "gmbh":


    Сега видях какво0а глупост съм написал в 1 - голям смях, композитор вместо режисьор :)

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK