Д-р Велина Докторова за клиничните проучвания в България и фалшивите новини в медицината

Д-р Велина Докторова

Д-р Велина Докторова



За младите български лекари има едно широко общо впечатление - че ги няма тук, а са някъде в чужбина. Това е вярно за около половината от завършващите випуска по медицина всяка година, но останалите остават и поемат грижата за българските пациенти. Достъпни ли са за тях откритията и напредъка в медицината, участват ли в развитието на здравните технологии, липсва ли им нещо, за да се развиват... Тези и още въпроси зададохме на един млад лекар от Пловдив - д-р Велина Докторова.


Д-р Докторова е докторант в Клиниката по кардиология в най-голямата болница в страната - УМБАЛ "Св. Георги" в Пловдив, след като през 2014 г. е завършила с отличие Медицинския университет-Пловдив. Сравнително кратко време след дипломирането си започнала специализацията си по кардиология в Отделението по инвазивна кардиология към болницата. Решението точно за тази специалност взела в края на четвърти курс, когато се сблъскала отблизо с тази дисциплина и я припознала като най-перспективното направление за своето научно развитие.


Д-р Докторова, в каква посока се движи кардиологията и какви цели са си поставили учените на фона на растящия брой на пациенти с болести на сърдечно-съдовата система?




- Сърдечно-съдовите заболявания са водеща причина за заболеваемост и смъртност в световен мащаб. Тази тенденция ще се задържи и в бъдеще, поради няколко демографски фактора като увеличаващата се продължителност на живота и застаряването на населението. Честотата на сърдечно-съдовите инциденти показва спад в голяма част от Европа, с изключение на Централната и Източната част, а България е първенец в негативната статистика. Популационният растеж и промяната на епидемиологията на сърдечно-съдовите заболявания са глобална заплаха за общественото здраве, но също и възможност за развитие на иновативни терапевтични стратегии.


Голям напредък в областта на кардиологията през последните няколко години бе утвърждаването и разширяването на индикациите за приложение на новите орални антикоагуланти като профилактика на тромбоемболични усложнения при пациенти с аритмии. Наблюдаваме сериозно развитие в осмислянето на редица заболявания, нови схващания за поведение при артериална хипертония и дислипидемия.


Освен значимия фармакологичен напредък е важно да отбележим и технологичните иновации, сред които водеща е ролята на компютърната томография като метод за диагностициране на исхемична болест, както и еволюцията в лечението на аортната стеноза с TAVI протезиране.


Какво е значението на научните публикации за лекарите и пациентите в България? Доколко научните открития и клиничните проучвания са достъпни и се взимат под внимание у нас?


- Клиничната практика се базира основно на доказателства, изведени от провеждани клинични проучвания, които имат широко разпространение и достъпност. На базата на резултатите от научните изследвания се получават индикации и одобрение от регулаторните органи за приложение на даден медикамент или устройство.


Клиничните изпитвания имат различни нива на доказателственост и информативност, защото имат и един голям недостатък: те представляват изкуствено създадена среда на добре подбрана и проследявана група болни, която се отличава значително от реалната клинична практика. Неограниченият достъп до тези данни трябва да четем критично и да имплентираме само най-доброто при лечението на нашите пациенти, без да забравяме индивидуалния подход към тях.


Д-р Велина Докторова за клиничните проучвания в България и фалшивите новини в медицината

С актуалната тема за фалшивите новини може ли да се каже, че съществуват и фалшиви новини в науката? Как ги разпознавате и каква вреда могат да нанесат?


- Обикновено авторите се насърчават да изпълняват приетите високи стандарти в областта на академичното писане, а група експерти контролират разпространението на научните данни, за да се гарантира, че няма да се публикуват неоправдани твърдения и неприемливи интерпретации, и така че да се предоставя надеждна информация.


За съжаление, масовото публикуване най-вече в електронни научни списания, като че ли води до отклонение от нормите за отговори на значими изследователски въпроси и професионално изпълнени експерименти. Това до голяма степен създава риск за напредъка в научното познание и неговия бъдещ потенциал, но пък ограничаването на свободно писане би могло да доведе до задушаване на иновациите в експериментирането. В крайна сметка отговорността е както върху критиците и рецензентите, така и върху избора, който ще направи читателя, добре подготвен, или не.


Какви умения трябва да притежават младите лекари, за да посрещат предизвикателствата на технологичния и изследователския напредък в медицината?


- Пациентите ни имат все по-свободен достъп до медицинска информация и стават все по-взискателни към нас. Това, наред с бързите темпове на технологични иновации и изследователски напредък, води до необходимостта от добро и непрекъснато следдипломно обучение, проследяване на най-новите тенденции и приложението им в
клиничната практика. Неизменно това е свързано не само с професионалните ни задължения, но също и с някои личностни характеристики като желание, етика, амбиция и отдаденост към най-хуманната професия.


Какво е необходимо България да стане по-атрактивна за привличането на нови клинични проучвания?


- Потенциалът на клиничните проучвания е голям и е от изключителна важност да се разработят по-добри стратегии за развитие на този отрасъл в България. Приемането на стандарти за добра клинична практика и установяването на норми за провеждане на проучвания по универсален начин позволява масовото им
навлизане и в нашата страна.


Въпреки добрата ни позиция на глобалния пазар за клинични проучвания, бихме могли да привлечем повече инвеститори с работа в определени насоки, например подобряване на капацитета и участието на центровете; достъпа на пациентите до такива проучвания и най-вече изграждането на центрове в университетските болници за провеждане на клинични тестове от специално обучен медицински персонал.


Има ли достатъчно капацитет от кадри и знания за това?


- В България са представени добре почти всички големи световни фирми за клинични проучвания и се правят сериозни инвестиции от страна на фармацевтичната индустрия, което обуславя и добрата ни позиция по този показател в световен мащаб.


Една от основните причини за това са добре квалифицираните български лекари. Важно е въпреки това да се подготвят и кадри, насочени тясно към подготовката, планирането и извършването на клинични изпитвания, тъй като целият процес е съпътстван от значителна по обем документация.


Ще останете ли да работите в България като лекар? Какво трябва да се промени за да се спре "изтичането" на медицински кадри?


- Дефицитът на лекари във всички специалности в България вече се усеща и липсата на адекватно заплащане в цялата система на здравеопазването е огромна част от този проблем. Приемането на новата наредба за специализации бе позитивна стъпка в тази насока, но е необходима цялостна реформа, за да се очаква промяна в мотивацията на младите лекари и нагласата им за търсене на по-добра реализация в други страни.


Необходимо е да се увеличат местата за специализации в университетските болници, да се създаде ефективна програма за задължително продължаващо медицинско обучение и да се подобри качеството на програмите за специализация.


Като оставим настрана тези организационни проблеми, нека все пак си припомни, че сами сме избрали пътя на медицината като наша професия с готовността и пълното съзнание да жертваме времето и личния си живот в името на това да изпълним призванието си да бъдем лекари.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK