Ирини Жамбонас, актриса: Не искам да играя себе си, струва ми се скучно

На сцената на наградите "Икар"

На сцената на наградите "Икар"



Ирини Жамбонас е част от звездния състав на филма "Посоки", който дебютира в конкурса "Особен поглед" на Кан, взе награда за актьорски ансамбъл в Сараево, а от две седмици е по българските кина, където е в челната тройка на боксофиса. Актрисата направи ударния си дебют в киното на 16 години в "Маргарит и Маргарита" на Николай Волев, но най-големият й стаж е в трупата на Малък градски театър "Зад канала", където има безброй роли, един "Аскеер" и два "Икар" (единият за главна мъжка роля). В "Посоки" Жамбонас играе жена - шофьор на такси, а сцената й е своеобразна кулминация на филма, съставен от различни истории. Всяка прилика с нейни предишни героини - още повече със самата нея, е случайна, казва актрисата.


Героинята ви в "Посоки" има прототип. Какво взехте от нея, какво - от насоките на Стефан Командарев, и какво дадохте вие на образа?


- Историята на героинята ми Рада няма нищо общо с историята на таксиметровата шофьорка, с която се срещах преди снимките. Тя кара такси от трийсет години и нейните истории са за друг филм. Това, което обаче открих у нея, е, че тя наистина обича работата си. Дадох си сметка, че за да правиш това, трябва да си страшно търпелив. Че трябва освен да си добър шофьор, да бъдеш и добър психолог, политолог и радио диджей наведнъж. За много хора, които животът изхвърля по различни причини, да станат таксиметрови шофьори е последен изход. При нея обаче не беше така. Затова тази жена се усмихваше на клиентите си. Това е едно от нещата, които "откраднах" от нея за филма – усмивката.


Актрисата в "Посоки"...

Актрисата в "Посоки"...


Що се отнася до работата със Стефан Командарев, с него направихме едно истинско пътешествие, в което участвахме всички. Той е отворен за предложения и дава свобода на актьорите си. Освен това като режисьор с опит и в документалното кино има чувствителност към неверните ситуации. Затова желанието му да бъдем максимално автентични и верни на действието много помагаше при снимките.




Вашият епизод се усеща като кулминацията на филма. В рамките на няколко минути героинята ви се разкрива в неочаквана светлина. И другаде "Посоки" си "говори" с известни български филми, в случая неизбежно с първата ви роля в "Маргарит и Маргарита" - търсен ли беше този ефект и удовлетворяващо ли беше тя отново да вземе думата?


- Не намирам никаква прилика между Маргарита и Рада. Те са момичета на две различни епохи. Съмнявам се, че днес Маргарита би карала такси. Нито пък, че Рада би минала през онова, през което минава Маргарита навремето. Ако правите някакви паралели, това е много тъжно, защото означава, че от 1987-а досега нищо в държавата не се е променило. И май е точно така.


От перспективата ви на 16-годишна навремето - бояхте ли се, че участвате в един твърде дързък филм, какъвто е "Маргарит и Маргарита"?


- Липсата на опит те прави безстрашен. Тогава не се замисляш много, че ако си сложиш пръста върху запалена клечка кибрит, най-малкото ще се опариш. Разбираш го, когато ти се случи. Така е било и с мен. Изобщо не съм се питала дали "Маргарит и Маргарита" е дързък или не. За мен това си беше любовната история на двама ученици.


Но на шестнайсет те вълнуват други неща. Единственото, което ме интересуваше тогава, беше да бъда вярна на историята. Трийсет години по-късно вече мога да кажа, че ако имаш достатъчно смелост - през изкуството можеш да кажеш много неща или пък да напомниш за някои истини, които хората са забравили. Особено ако си го направил добре. И особено когато си по-млад. Революции се правят от млади хора, от хора, които не са уморени от живота, и ми се иска по-често да чувам и техния глас.


Определят ви като "чешит" и бунтарка, но вече 24 години играете в един театър - "Зад канала". Какво ви задържа там? Ако предпочитате ролите ви да говорят за вас, то кои казват най-много?


- Да си бунтар не означава непременно да сменяш театър след театър... "Зад канала" е първият театър, който ми отвори врати. За него ме държат колегите и сцената. Там са корените ми. Не обичам думата "бунтар" изобщо. Бунтът е типичен за тийнейджъра, който за да те накаже, се прибира в два през нощта и не ти говори цяла седмица. Минала съм тази възраст отдавна. Това, за което ме питате, не е бунт, а опитът ми да отстоявам някакви мои принципи и критерии – за добро и лошо, за хубаво и грозно, за стойностно и нестойностно...


и отново на сцената на "Икар", този път през 2012 г.

и отново на сцената на "Икар", този път през 2012 г.


Понякога намираш хора, с които да говориш на един език, а понякога ти трябва преводач. Не очаквам някой да застане зад гърба ми и да отстоява моето... Обикновено го правя сама. Ако говорим за ролите – никоя не говори нищо за мен. И това им е хубавото. Не искам да играя себе си – струва ми се скучно.


Събирате се отново на сцена с Христо Шопов в представлението "Всичко или нищо", очаква се и трети сезон на сериала "Връзки". В какви роли обаче ще може да ви видим на големия екран?


- И "Всичко или нищо" и "Връзки" са проекти, които много обичам, защото и публиката реагира страхотно на тях. За бъдещите роли в киното обаче мога да разказвам чак когато филмите завършат постпродукцията си.


Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK