Теодор Ушев: Хаосът и арогантността, които царят в момента, ме вдъхновяват

Теодор Ушев: Хаосът и арогантността, които царят в момента, ме вдъхновяват

© Анелия Николова



На 20 февруари живеещият в Канада български режисьор Теодор Ушев ще представи в Софийска градска галерия първия си художествен проект, правен за софийски музей - "потапящата инсталация" "Като в тъмно огледало"(In the Mirror, Dimly).


С помощта на новата технология "миксирана реалност" зрителят ще може буквално да се разходи сред оживелите рисунки на номинирания за "Оскар" художник. "Преживяване" е другата дума, която той използва за нея, а "Тъмното огледало" отразява нещата, които вижда в последните месеци у нас. Инсталацията е правена специално за мястото и може да бъде видяна само тук от 20 февруари до 11 март. "Дневник" разговаря с Ушев в Софийската градска художествена галерия, където от известно време той работи над изложбата.


Виждаме паметника на Бузлуджа и в новия ви проект - централна фигура ли е, или просто мотив, който в момента ви занимава?




- Всички рисунки, които направих за тази инсталация са доста автоматични, подсъзнателни. Изведнъж се появи без да искам. Напоследък темата за тоталитарните паметници, особено мастодонтите, много ме занимава. Те не само са образ от едно минало, но като че ли тежат с арогантността си и в ежедневието. Сякаш не можем да се отървем от историята си. Сещам се за надписа на Бузлуджа Forget Your Past (Забрави миналото си - бел. ред.)


Темата за времето присъства и в тази инсталация на много места. Било като цитат от Еклесиаста, било другаде - миналото, вкарано в един миг.


Какво представлява технологията на инсталацията - "миксирана реалност"?


- Това е следващата стъпка след виртуалната реалност. Моментът, в който към фантастичния свят, който сте създали, прокарвате елементи от реалността и ги смесвате. Тя е изключително нова. Устройствата и каските, които ще се ползват, се разработват от няколко компании, специално тази в инсталацията още не се продава в Европа. Може би е първата закупена от този модел, който излезе преди 3 месеца.


Видеогалерия: Пет анимационни филма на Теодор Ушев >

От технологична гледна точка има поне две интересни неща, които се правят за пръв път - инсталация с въпросните каски и самата техника на анимация за тях. И досега имаше техника за рисуване в триизмерно пространство. Сега, заедно с една много млада датска компания, разработихме един прототип, с който не само можете да рисувате в триизмерното пространство, но и да се анимира. Нещата започват да се движат. Мечтата на художника от Ренесанса.


Всичко тръгна от рисунките върху спасителни одеала (става дума за термично фолио, което задържа телесната температура и често се употребява в кризисни ситуации - бел. ред.). Щастлив съм, че с тях не се налага да се спасяват хора. Намирам нещо символично в тях, защото със спасително одеало може да загърнете бежанец или оцелели атентат, но в същото време може да отидете на къмпинг - тоест обединяват хората в кризисни и в добри моменти. Което прави нещата леко зловещи. Идеята за тази техника ми хрумна, гледайки репортажи от атентати по телевизията, защото в одеалата има някаква празнична зловещина. Блестят и отразяват всички светлини по улицата, слънцето и морската повърхност.


Тоест човек ще може да "влезе" в анимационен филм?


- Ще бъдете част от анимационния филм, от много филми - три или четири отделни, изградени от рисунките по тези одеала. Надявам се инасталацията да бъде едно преживяване. Произлиза от идеята в Библията, че сега виждаме тъмно като в тъмно огледало, но утре всичко ще ни просветне. Надявам се, че хората, които ще влязат вътре, ще им просветне, когато стигнат до финалния филм.


Ще заема един въпрос от Недко Солаков (видеоинсталацията на художника в брюкселския музей Bozar пита пет известни извън страната ни българи защо избират да се връщат у нас - бел. ред.) - защо избирате да направите проекта си тук?


Теодор Ушев: Хаосът и арогантността, които царят в момента, ме вдъхновяват

© Дневник

- Защо България - много хора ми зададоха този въпрос, а и аз започнах да си го задавам, защото, честно казано, това е най-трудно изпълненият ми проект. Сега си дадох сметка какво струва на хората, които живеят тук, които правят бизнес или творят, да създават. Бюрокрацията и бумащината е толкова голяма, че може да скърши устрема на всеки. Всичко струва десеторно по-големи усилия, да не говоря за финансирането. Ако направя още една инсталация, мога да обявя фалит.


Но отговорът е, че целият хаос, арогантност, национализъм, който цари в момента тук, ме вдъхновява. А и исках да направя нещо, което да тръгне оттук, не просто да е направено с български екип. Тази инсталация е направена за този миг, февруари 2018, за това помещение в Софийската градска галерия. След като времето й изтече, всичко ще бъде унищожено, може би ще запазим само част от одеалата. Имаме ангажимент да я направим в още две държави - Канада и Франция, но там рисунките ще бъдат провокирани от конкретното място. Това, което ще видите тук е онова, което виждам сега в София през последния месец и половина.


Иначе работим от 6 месеца, много хора. Благодаря на продуцентката от фондация "Моменти" Деси Бинева, която през цялото време стоеше зад проекта и ето - в момента боядисва! (Смее се.) Признавам си, че аз на няколко пъти бях на път да се откажа, защото в XXI век не е нормално да освобождаваш от митницата една пратка с 10 фенерчета 22 дни!


На "София филм фест" ще бъде показан дебютният ви късометражен игрален филм - във филма-омнибус "8'19" по разкази на Георги Господинов. Кой е разказът, по който работите вие?


- "Кристин, която маха от влака". Беше много хубаво преживяване - за разлика от другаде българските кинаджии си вършат много добре и съвестно работата. Работят по-добре от канадските. Това страшно много ме вдъхнови. Заради това, всъщност, се съгласих да работим с Владо Тодоров и Емо Христов по екранизирането на "Пумпал" (романът на Тодоров - бел. ред.).

А аз съм работил в много продукции, във всякакви роли - арт директор, дизайнер, напоследък дори като актьор. Това впрочем беше най-интересното предложение, което дойде след номинацията за "Оскар" - имам първата си роля в киното, второстепенна, но много важна, с реплики!


Каква е ролята?

- Филмът не е излязъл още. На един много добър мой приятел и режисьор. Както и да е, исках да кажа, че българските кинаджии са страшни. Актьорите, Кито Тодоров и Ирмена Чичикова, бяха страхотни.


Как върви екранизацията на "Пумпал"?


- "Пумпалът" още не върви. В момента чакаме - кандидатстваме за още финансиране, тъй като това е много голям проект и ще се снима в много държави. Беше новост за мен, но ако спечелиш конкурс в Националния филмов център в България, това още не означава, че получаваш парите. Тогава започва чакането. Така че не знам кога ще започнем снимките, вероятно първо ще бъде в Румъния.


Кои други тоталитарни монументи сте харесали за снимките?


- О, много са, из цяла България, а и в Сърбия, Македония, Румъния. За щастие не всички в България са бутнати. Интересно е, че най-грозните паметници, най-бруталистките, най-монументалните, никой не ги пипа. Което е много добре от моя гледна точка като режисьор и дизайнер. Архитектите и художниците бая са си поиграли в последните 100 години.


Отвъд естетиката, имате ли отношение към съдбата на тези паметници - какво трябва да стане с тях?


- Те са странна симбиоза между авангардна за времето си архитектура и много силна идеологическа натовареност. Много е трудно да ги изкараш извън този контекст. Но всеки един от тях с подходящата намеса може да стане невероятно произведение и много интересно място в градската среда.


Теодор Ушев: Хаосът и арогантността, които царят в момента, ме вдъхновяват

© Анелия Николова


Въпрос на интелигентност и начин на мислене е да хванеш един идеологически паметник и да го преобърнеш, да направиш нещо друго от него. Веднага се сещам за един случай с японския архитект Тадао Андо, който бе заобиколил с хълмове една гигантска статуя на Буда. (Проектът е за японско гробище, където, според поръчителите, размерът на статуята не създавал усещане за покой - бел. ред.) По същия начин християнските храмове са строени върху местата на някогашни оброчища.


Но за целта монументите трябва да се деидеологизират, десакрализират политически. Което не виждам в момента в България как би могло да стане. Има твърде много партизани.


Работите и по превръщането на "Физика на тъгата" в анимационен филм. Явно предпочитате да залагате на литературни произведения?- На половината на филма съм, като свърша тази инсталация, се връщам към него. Той е среднометражен, 30 минути, което също е предизвикателство. "Физика на тъгата" е много дълъг и голям роман. Но и той ще излезе, след 2 години.


Аз не съм добър разказвач на истории. Мога да правя филми по тях, но не мога да ги измислям. Човек трябва да си знае силите, аз съм по картинките. Приятелството, тандемът, който образувахме с Жоро Господинов, е много вдъхновяващ. Разбираме с една дума. Получава се някаква сплав между нас, родените през 1968 г. буквално през 2 седмици. Заедно сме вече на 100 години, с цялата мъдрост на едновековни минотаври, изпълзяли от ямболско-кюстендилските мазета.


Какво се промени за вас след номинацията за "Оскар", освен споменатата вече роля?


- Ами... трябва да отказвам повече проекти, тоест да отговарям на повече имейли. (Смее се) Аз и преди си имах много работа, но предложенията, които дойдоха сега, не ми бяха творчески много интересни. Да, получих първата си роля - това е директен резултат, защото режисьорът ме беше видял на някакво интервю в Кан и беше решил, че съм идеален за неговия герой. Станах актьор!


Много неща се промениха, но най-важното - тази инсталация също по някакъв начин е резултат от номинацията. Едва ли Столична община щеше да ми даде финансиране, едва ли някой щеше да ми предложи или да ми помогне, ако я нямаше нея. Нито от галерията щяха да предоставят това пространство. (Проектът е спечелил конкурс към столичната програма "Култура" - бел. ред.)


Нещата стават по-лесно, не само в България, но и навсякъде. Моите продуценти в Канада са много щастливи, защото преди няколко дни ми изпратиха информация за приходите на "Сляпата Вайша" от всички платформи. Оказва се, че това е най-печелившият късометражен анимационен филм на Националния филмов борд на Канада за последните 20 години.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK