Ирмена Чичикова за филма, спечелил "Берлинале": "Не ме докосвай" е пътешествие към самата мен

Изключително провокативният дебют "Не ме докосвай" на нестандартната румънска режисьорка Адина Пинтилие предизвика буря от противоречиви реакции с премиерата си в конкурса на "Берлинале" и в края на краищата си тръгна със "Златна мечка". Историята за жена на име Лаура, която изпитва панически страх от чуждо докосване, защото не може да приеме тялото си като нещо свое, се превърне в обект на едновременно обожание и отхвърляне. Противниците на филма го обвиниха в прекалено воайо̀рство, неоправдана голота и предизвикателство към издържливостта на зрителите. Защитниците му видяха в него тотална искреност и отиване докрай в търсенето на общуване между персонажите, самите те повече от необичайни.

В Берлин Пинтилие нарече филма си "интимен инструмент за създаване на доверие и преоткриване на самия себе си". Замислен като своеобразен хибрид и между фикция и документалност, филмът включва актьори и натуршчици от различни националности, включително български - компанията "Агитпроп" е негов копродуцент. Филмът е получил финансова подкрепа от "Медиа", представян е на важни европейски уъркшопове за развитие, включително сценарното ателие "Синефондасион" в Кан, подкрепен е и от "Евроимаж". Ето какво разказа за "Дневник" преди награждаването българската актриса Ирмена Чичикова, която изпълнява една от ролите в него.

"Виктория" на Майя Виткова, в който ти изпълни главната роля, беше копродукция с Румъния. "Не ме докосвай" на румънката Адина Пинтилие също е копродукция, този път с миноритарно участие на България и още четири държави. Това е първата ти работа в подобен проект. Какво ти донесе този нов опит?

- Колкото и странно да звучи, участието ми в "Не ме докосвай" беше естествено продължение на всичко, което съм правила досега. Нещо, към което съм се стремила и продължавам да се стремя. Нещата с "Не ме докосвай" се случиха много бързо. От "Агитпроп" ми се обадиха и ме помолиха да заснема две видеа. Задачата беше отворена: какво бих направила, ако съм сама и никой не ме гледа. Изпратих записите и буквално след няколко дни ми се обадиха отново и ми изпратиха информация за проекта.

Как протече работата след това?

- Поискаха мнението ми за проекта, как бих се чувствала в него. Оттам насетне влязохме с Адина в поредица от разговори в скайп, по време на които се опознавахме и като хора. Нейното желание беше да си говори с мен за неща от живота, от моя живот. Искаше да внеса много от себе си, самата аз да бъде автор по някакъв начин. Всичко това беше истински вълнуващо. Такъв начин на работа не ми се беше случвал преди.

Става дума за взаимоотношенията на човека с тайните на собственото му тяло. Имаше ли някакво смущение у теб от този проект, който е страшно предизвикателен?

- Беше провокативно, но аз обичам предизвикателствата. В работата си съм смела. Реших, че ще се хвърля с главата надолу. От първия ми разговор с Адина, имах пълно доверие в нея.

Какъв човек е тя ?

- Много интересен. Тя отлично знае, че филмът е провокативен, че темата е деликатна и че много хора биха се смутили. Но за нея този филм е много личен и важен. А мен ме въвлече в състояние на особено вълнение и желание да се задълбая в процеса, сама себе си да предизвикам. Адина работи на много тънки струни, срещите ни бяха като психоаналитични сеанси.

Как преминаха снимките?

- Отидох с леко червеникава коса и като ме видя, Адина ме попита как бих се чувствала с тотално къса черна коса? Отговорих, че съм абсолютно "за". Прическата изцяло промени усещането ми за ролята и навлизането ми в проекта. С Адина изглеждахме еднакво. Имаше момент на създаване на "алтер его". Снимахме в Букурещ десет дни, имахме и една седмица в Лайпциг и два дни в София.

От кои държави са другите ти партньори ?

- Прекият ми партньор, с когото снимах основно, е Томас Льомарки. Исландец с френски корени, живял и работил в Берлин. Изпълнителката на главната роля се казва Лаура Бенсън. Англичанка е, но живее във Франция.

И всичко се случва в най-интимни взаимоотношения на персонажите?

- И да, и не. Свързани са по много интересен начин. През липсата на интимност и в търсенето на интимност.

Как работи Адина?

- Преди снимките всеки от нас трябваше да се снима сам, да прави свои свои видеодневници. Адина задава темите, на които да експериментираш, снимайки се. Имам няколко такива видеа. С Томас имахме моменти, в които трябваше да си представяме, че сме в някакъв общ разговор.

Ти си представяш него, той си представя теб и след това се гледате?

- Беше страшно интересно. Това ни помагаше да изградим взаимоотношенията си в проекта.

Какво стана после с тези видеа?

- Те са важни за Адина, за навлизането в историята на тези двама души и на всеки един от персонажите, най-вече на Лаура.

Развитие на филма по време на неговото снимане ? Доста новаторски подход...

- Да, напълно различно е. За първи път участвах в такова нещо. Напълно неконвенционални снимки.

Не всеки може да се похвали с подобен авангардистки опит. Какво е този филм за теб?

- За мен това беше пътешествие, но пътешествие към себе си, към някакви дълбини, които не всякога имаш възможност да извадиш. Конфронтация между теб и заобикалящия те свят. Имах сцени, които бяха доста стресиращи, дори плашещи. За мен беше важно да разбера как бих реагирала в подобни ситуации самата аз. Доколко актьорската ми природа е развита, готова ли съм, къде са ми стоповете, докъде мога да стигна .

Пинтилие с актьорски състав на награждаването

Само за актьорски стопове ли става дума? Или...?

- И за чисто психологически. Между героинята ми и мен нямаше разлика. Бяхме едно и също.

Не е ли малко шизофринично това раздвоение?

- Не бих казала...

А имаше ли е моменти, в които мразеше режисьорката?

- Не, мразене, не.

...Защото прекалено дълбоко влиза в интимния ти свят?

- По никакъв начин не съм се чувствала застрашена. Адина беше моят гръб и не само на мен, а на всички ни. Тя винаги имаше обратна връзка с всеки, бяхме в непрестанни разговори.

Чувстваше, че има доверие в теб?

- Абсолютно! Тя някак си ме пазеше, въпреки че ме хвърляше в дълбокото и аз да трябваше да се справям!

Казвала ли ти е, защо й е толкова важен този проект ?

- Много от нещата, за които говори филмът идват от страховете й, от преживяванията й, от сънищата й. Правейки го, тя се пречиства.

Екипът на филма, включително и продуцентът от българска страна Мартичка Божилова от "Агитпроп"

Каква е националността на героинята ти във филма?

- Няма такава. Казва се Мона. Никой от героите няма националност. Изобщо не става въпрос за това кой откъде е. Всеки си говори на своя си английски.

А връщала ли си се към видеата, които ти самата снима?

- Не ! Не знам, даже не знам, къде са. Пазя ги само като архив. Цялостният проект на Адина е много по-мащабен и по-комплексен. Ако филмът е успешен, всичко, което сме снимали, ще се превърне в съпътстваща част, почти като арт инсталация.

Адина Пинтилие е режисьорка със силен характер!

- Тя е силна творчески. Успяла е да привлече много хора, които я подкрепят искрено и работят за това. Мисля, че това е страшно важно. В Прага например работихме по нахсинхрона. Там се запознах с чехите. Усещаше се, че са абсолютно решени да работят така, че всичко да е перфектно.

Имаш ли надежда, че участието ти в този филм може да те отведе към други международни проекти? Берлин е място, където можеш да бъдеш забелязана.

- Да, имам и тя е нещо, което изграждам през годините. Искам да се развивам в България, но и извън нея. Съзнателно вървя по този път. За мен всичките тези участия във фестивали и платформи от този род са изключително важни.

Можеха ли те да се случат, ако нямаше миноритарно българско участие в този проект?

- Това е интересен въпрос. Според мен много зависи от обстоятелствата. В дадения случай нямаше как да се случи, защото в този момент все още нямах агент, нямах връзки с хора извън България. Ако не ме бяха повикали от българска страна, нямаше как да се случи.

В случая ти си успешен български талант в международен проект.

- Важно е, че самата Адина ме покани като актриса от България. И аз съм й много благодарна за това.

Смяташ ли, че румънците постигнаха своите успехи в киното, защото някой лобира в тяхна полза?

- Смятам, че румънците са си заслужили успехите.

Какво трябва да правят нашите хора в киното според теб?

- Смятам, че трябва да са много отворени към себе си и към темите на филмите, които снимат. Да имат съзнание за днешния свят и за нашето място в него. Всичко според мен е възможно, човек просто трябва да вярва. Страшно важно е да се знае как се случват нещата извън България. В момента живея между София и Лондон и това ми помага да имам поглед върху механизмите на индустрията и да се развивам като актриса в посока, която е адекватна на света.