Симеон Венциславов, съсценарист на "Ага" и "Посоки": Мечтая да спрем да се изненадваме от успехите на българското кино

Симеон Венциславов, съсценарист на "Ага" и "Посоки": Мечтая да спрем да се изненадваме от успехите на българското кино

© Архив София Филм Фест



"Ага" - филмът на Милко Лазаров, с който България за пръв път от 29 години влезе в основната програма на "Берлинале", ще открие българския "София филм фест" в сряда. Историята отвежда зрителя в далечен Сибир, където двама възрастни якутци, последните представители на изчезващ начин на живот, тъгуват по дъщеря си. "Ага" е от филмите, които трябва да се гледат на голям екран заради зашеметяващата камера на оператора Калоян Божилов, написа преди дни "Холивуд рипортър". И зрителите ще имат тази възможност на 7 март от 19 ч. в Зала 1 на НДК. Още на ниво развитие сценарий филмът спечели няколко награди, включително в престижния уъркшоп ScripTeast в Кан. "Дневник" разговаря със съсценариста на "Ага" Симеон Венциславов, който заедно със Стефан Командарев стои и зад другия голям пробив на българското кино от 2017 г. - премиерата на "Посоки" в конкурса "Особен поглед" в Кан.


Кога се роди идеята за "Ага"?


- През 2013 г.. С Милко Лазаров се познаваме още от времето на "Отчуждение", но тогава не работихме заедно. След като филмът мина във Венеция и пожъна успех, той се свърза с мен. Каза ми идеята си: "възрастна двойка, която живее в далечния Север и там се случва нещо". Аз отговорих: "звучи много добре"!




Пита ли го как му е дошла тази идея?


- Не, просто страшно ми хареса. Милко ми каза: имаш два дни да напишеш трийтмънта, защото трябва да го изпратим на "София мийтингс" (пазарът за копродукции на "София филм фест" - бел. ред.). От "София мийтингс" поканиха проекта, там спечели две награди, едната от които беше стипендия за MFI (Mediterranean Film Institute). Така заминахме за Гърция, където вече имахме възможност да развиваме сценария заедно.


Точно бях завършил семестриално НАТФИЗ и се готвех за дипломна работа, когато Милко ми се обади и започнахме да работим по "Ага", тогава "Нанук". Това е първият ми сценарий извън академията. Бях много изненадан, че Милко е решил да се обърне към мен. По това време нямах никакъв опит.


Но сте се познавали, имали сте сходен вкус за кино...


- До голяма степен Милко е човекът, който ми помогна да развия вкуса си към едно определено кино. Срещата ми с него промени много неща. Той ми показа филми на режисьори, които не познавах - като Карлос Рейгадас, Майкъл Роу, автори на които не се набляга в НАТФИЗ. Те цялостно промениха погледа ми върху съвременното кино. На практика, Милко ми отвори очите и видях, че това, което вътрешно само съм усещал, някой го прави. Страшно съм му благодарен.


Интересно е как на самия него му е дошла идеята да направи филм за "северните хора" ? На пръв поглед изглежда безумна.


- Това най-добре може да каже самият той. Знам, че е имал много важна среща с българския професор Асен Баликси, който за съжаление, както много изключителни наши сънародници, не толкова популярен в България, но иначе световно известен изследовател на бита и живота на северните племена и основател на визуалната антропология. В даден момент Милко се е видял с него. Може би оттам е тръгнала идеята.


Доста екстравагантна идея...


- Да, екстравагантна, но и опасна. До последно не бяхме сигурни - "София мийтингс" беше нещо като тест. А когато трябваше да се кандидатства в НФЦ също не бяхме убедени какви ще бъдат реакциите. В началото работата по проекта беше като опипване в тъмното. Слава богу, на "София мийтингс", освен двете награди, проектът си намери френски копродуцент. Спомням си как когато дойде времето за въпросите, цялата публика вдигна ръце. Питаха ни защо българи искат да правят филм за живота в далечния Север.


Какво отговорихте?


- "А защо не?" И до ден днешен го мисля, а защо не ? Не виждам нищо странно в това. Обратното, мисля, че трябва да започнем да приемаме подобни нещо по-освободено.


Как се измисля подобна история за живота на Север от България?


- Изгледах страшно много филми, документални, игрални, каквито имаше за гледане, изчетох, каквото можех са намеря. Това, което този филм разказва, вече не съществува, то е една метафора. Историята на едно семейство. А това, което се случва във филма може да се случи във всяко едно семейство, където и да е по света. В случая ние разказваме за последното останало чисто място на света. Иначе динамиката на живот на едно семейство на север не е по-различна от тази на едно семейство в някое изоставено село. Ако вземеш една баба и дядо от някое родопско село, те горе-долу, живеят по същия начин. Може би не пробиват дупки в леда, за да ловуват, но пък гонят вълците с факли.


Всъщност, за какво става дума във филма?


- Трудно е да се каже с няколко думи. В основата на историята е едно възрастно семейство, което иска да открие отдавна заминалата да живее в цивилизацията тяхна дъщеря – Ага. Но филмът надхвърля тази рамка. Милко се е справил изумително. Историята те засмуква в себе си и на финала те разтърсва из основи.


Ти не отиде в Якутия, късето е сниман филма. Как се чувстваше, докато вървяха снимките?


- Имах страхотно желание да отида, шегувах се с Милко да ми измисли някаква работа там. Но нямаше как - филмът изглежда много по-скъп отколкото е и в това се крие доброто разпределяне на бюджета. От тази гледна точка беше крайно неоправдано да се вдигна оттук и да седя месец и половина в Якутия. Докато вървяха снимките на "Ага", разбрахме, че "Посоки" на Стефан Командарев, с когото също сме съсценаристи, е селектиран в Кан. Фокусът отиде в друга посока. Бяхме много щастливи, че връщаме родното ни кино на този форум. По отношение на "Ага", не знам, но не съм имал съмнение, че ще се случи по най-добрия начин. Имаше всички основания, човек да си мисли, че този филм е невъзможен. И той наистина беше невъзможен, буквално до самото приключване на работата. "Ага" беше капан от самото начало, но Милко излезе от него по най-добрия начин. Мисля, че с "Ага" българското кино отива на световно ниво. Аз много вярвам във филма.


Какво е чувството да си разделен от текста си, в момента, в който той се реализира?


- Няма нищо по-голямо от филма. И от тази гледна точка, аз се радвам, че съм част от него. Това важи за всеки проект, към който подхождам. Много е важно, че научих този урок. Никой не бива да пречи на един филм, най-малко егото на хората. Наскоро слушах един испански сценарист, който каза: "Внимавайте, когато започнете работа по някой филм. Имайте предвид, че само веднъж в живота си ще имате възможност да направите точно този филм. Затова подхождайте с цялата отговорност". Съгласен съм с него.


Милко е особено развълнуван по повод на селекцията на "Ага" в Берлинале...


- Всички се вълнуваме, но не само заради "Берлинале", а защото има филм, голям филм, който надгражда "Отчуждение". Мечтата ми е скоро да спрем да се изненадваме от успехите на българското кино, а да започнем да ги приемаме като даденост. За да стане това, трябва да има още филми, качествени филми, да започнат хората да си казват: "Ей, български филм, супер, ще отида да го гледам". Не сме стигнали до там, работата продължава.


Какво в крайна сметка е за теб "Ага"?


- Трудно ми е да го изразя с думи. Страшно се радвам, че се случи, не само защото е първият ми проект и го приемам много лично. Този филм постига нещо, което искам да е нашето бъдеще в киното. Да няма ограничения, да има достатъчно смелост да се правят световни неща. Смятам, че имаме огромен потенциал, но ни липсва смелост! Като си спомня само как са ме гледали хората на различните презентации, какви въпроси са ми задавали, снизходителните им погледи. Правех се, че не ги забелязвам, но те се отбелязваха в мен. Сега, след като филмът е готов, си давам сметка, че си е струвало. Ще кажа нещо, което не съм споделял друг път: когато започнах да пиша "Ага", работех по осем часа в една книжарница. Вечер се прибирах уморен, тръгвах да пиша, не се получаваше, сроковете наближаваха, закъснявах, а качеството не беше добро. В един момент си казах - сега или никога. И напуснах работа, преди проектът да е финансиран. Спомням си, че събирах някакви монети из вкъщи, за да си купя храна. Много хора ми помогнаха тогава. Няма да ги споменавам, но те знаят кои са. Благодаря им. Този период продължи няколко месеца преди да стане ясно, че сме класирани на сесията на НФЦ. Колкото и банално да звучи, трябва да жертваш едно, за да спечелиш друго. От момента, в който сценарият получи финансиране и си взех първия хонорар, се издържам само от писане. Така, че датата 23 февруари 2018 г. (премиерата на филма в Берлин - бел. ред.) за мен е завършек на нещо важно в живота ми, което доказа, че нещата се получават само, ако им се отдадеш напълно.


Чувстваш ли победа над самия себе си?


- Да, победа над страха и провинциалното мислене. Доказателство за това, че всичко е възможно, че можем да правим световно кино. Защото този филм е световен. Толкова е световен, че няма връзка с нито една държава и същевременно е свързан с всички държави. Той е толкова български, колкото холандски, канадски или какъвто и да е друг. Това е един притчов филм, заснет на края на света.


Смяташ ли, че излизането от границите на България в творчески аспект е нещо важно ?


- Безспорно, такава опция стои в плановете ми не само като работа върху проекти, а и като възможност за преподаване в чужбина.


Какво ще правиш оттук нататък?


- Ще се опитвам да правя нещата по най-добрия начин. Това е.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (14)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на dame
    dame
    Рейтинг: 406 Неутрално
  2. 2 Профил на Miguel Ramierez
    Miguel Ramierez
    Рейтинг: 979 Неутрално

    Успех ще е да е наслада за зрителите. Критиците дават награди (и) на пълни откачалщини.

    1.618
  3. 3 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 13132 Неутрално

    Браво! Това е.

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  4. 4 Профил на Неизвестен Извършител
    Неизвестен Извършител
    Рейтинг: 1013 Неутрално


    "Каза ми идеята си: "възрастна двойка, която живее в далечния Север и там се случва нещо". Аз отговорих: "звучи много добре"!

    Псевдоелитарната, снобарска парвенющина в пълния й блясък.
    Да ги включат в "основната програма" ли е грандиозният, чутовен, неизмерим успех?

  5. 5 Профил на SaveBG
    SaveBG
    Рейтинг: 1456 Неутрално

    По скоро бих се изненадал, ако излезне български филм, който да не ме кара да искам да си прережа вените в киносалона. Последно "Воевода" породи такива желания в мен...

  6. 6 Профил на дерибеев
    дерибеев
    Рейтинг: 4057 Неутрално

    а не мечтаете творбите ви да се самоиздържат

    всеки коментар може и ще бъде използван срещу вас
  7. 7 Профил на Cara Mia
    Cara Mia
    Рейтинг: 573 Неутрално

    Ще гледам и двата филма.
    Интересно интервю.

  8. 8 Профил на KLINGON
    KLINGON
    Рейтинг: 461 Весело

    не може да спре да ме изненадва как такива като тебе се взимат насериозно :)

    "...Срамно е ние да сравняваме силата си с такива гламавци, каквито са турците…"... из дописка на Васил Левски до в. Свобода, публикувана на 13.02.1871 г.
  9. 9 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 3185 Неутрално

    Браво!
    Интересен човек с особена чувствителност и виталност на духа!

  10. 10 Профил на babyroo
    babyroo
    Рейтинг: 702 Неутрално

    Преди, сега и в бъдеще, не се изненадвам на Българските успехи. И в киното, и в науката, и в спорта. Възхищавам им се, когато ги има в реалността!!!

    roo
  11. 11 Профил на Dead Man
    Dead Man
    Рейтинг: 8 Весело

    А дано, ама надали.
    С клики, борещи се за "парчето хляб", няма как да стане това.

  12. 12 Профил на uporit
    uporit
    Рейтинг: 1318 Неутрално

    а не мечтаете творбите ви да се самоиздържат
    —цитат от коментар 6 на дерибеев


    Това НЕ е възможно икономически нито в България, нито в Европа. Затова всички държави от "Стария континент" субсидират и филми, и други произведения на изкуството. Има и паневропейска програма "Творческа Европа" с що-годе адекватен бюджет.
    Но е по-лесно да се дерибейства и да се пишат неграмотно глупости, вместо да се знае и може!

  13. 13
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  14. 14 Профил на Dead Man
    Dead Man
    Рейтинг: 8 Неутрално

    До коментар [#12] от "uporit":

    С добре развита мрежа за киноразпространение, телевизии и онлайн платформи е НАПЪЛНО възможно самофинансирането на един "гледаем" филм с реалистичен бюджет до 100.000 лева /колкото са практическите разходи за една кинопродукция в България/.

    Всичко останало са оплаквания на хора, свикнали да уреждат нещата "под масата" и да чакат подаяния от бащицата, бог или министъра на халтурата.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK