Валери Мечев, бивш директор на парк "Пирин": За нови писти над Банско ще трябва и изкуствен сняг, и вода за него

Валери Мечев - бивш директор на Национален парк Пирин

© Юлия Лазарова

Валери Мечев - бивш директор на Национален парк Пирин



Преди да стане директор на Национален парк "Пирин" (в периода 2011-2013 г.), Валери Мечев се занимава с недвижими имоти в град Банско, има опит в управлението на частни инвестиции. Завършил е Лесотехническия университет. Поема поста директор на парка при първото правителство на Бойко Борисов. С идването на кабинета "Орешарски" уволняват всички директори на национални паркове, басейнови директори и на екоагенции, тогава е освободен и Мечев.
От шест годишен той живее в Банско, но от известно време през зимния сезон пребивава в София. Защото тогава в града е "прекалено туристическо", а той живее до началната станция на кабинковия лифт, където е много шумно, пренаселено и потвърждава - стават големи опашки.


Г-н Мечев, живеете до начална станция на кабинковия лифт. Има ли реален проблем с опашките там през зимните месеци?


– Да, има опашки, не са мит. И необходимост от втори кабинков лифт има. Но въпросът е, че само тази втора кабинка няма да реши проблема. Това искане се лансира от около 10 години, предимно от община Банско. Не се знае обаче какво ще се случи, когато тя се построи, защото тези опашки ще се преместят просто горе в планината и тогава ще трябват нови лифтове и нови писти. Рискуваме да попаднем в омагьосана спирала, при която решаването на един проблем създава последващи проблеми.




Как да се реши тогава проблемът?


– Трябва да се прецизира много добре какво е необходимо да се направи. Всичко, което наблюдаваме сега, е резултат на неща отпреди 15 години: концесията е от 2002 г., а през 2003 г. беше изграден лифтът. Половината от 30-годишната концесия на "Юлен" на ски зона Банско вече е изтекла, сега е моментът нещо да се промени. Собственикът и държавата трябва да очертаят конкретен план как да се развиват нещата оттук нататък.


Не е ли това идеята и на плана за управление на Национален парк Пирин?


– Този план е прекалено обширен и неконкретизиран в частта, отнасяща се до зоната за отдих и туризъм. Дава някакви насоки, но те не са достатъчни. Конкретно за тази зона, която е урбанизирана и е на концесия, има още какво да се направи и усъвършенства. С актуализацията на плана за управление на парка (проектът за актуализация се обжалва в съда - бел.ред.) трябваше да се извърши цялостна оценка на моментното състояние на ски зоната и на базата на тази оценка да се прецени има ли действителна необходимост от бъдещи промени. Въпросът е как ще се осъществят тези изменения, защото хората нямат доверие, че това се случва прозрачно – никой не знае докъде ще се стигне, затова са и тези протести.


Логичен ли ви се струва мотивът на министър Нено Димов, че в момента се налагат поправките в стария план, защото основният е обжалван в съда и се бави?


– И тези поправки няма да се случат веднага, а след няколко години. Всичко, което се прави, пак ще се обжалва. Получава се един кръговрат.


Основателни ли са протестите в защита на Пирин според вас?


– Да, защото не се знае докъде ще продължат тези промени. По-логично е, ако държавата каже конкретно, че става дума за един втори кабинков лифт и няколко ски съоръжения, приеме териториално устройствен план, по който да е ясно как точно ще стане това. Защото в крайна сметка всичко, което се изгражда там, остава държавна собственост.


Тезата на представители на отговорните институции е именно, че става дума само за втори кабинков лифт. Устната им заявка достатъчна гаранция ли е?


– За да има гаранция, трябва да има дългосрочна визия как ще се развива ски курортът над Банско. Иначе след втората кабинка може да се появи трета, после четвърта и да продължи този процес. Затова има притеснения от едната страна и несигурност от другата страна. Липсва диалогът, който трябва да се води - между държавата, концесионера и всички, които протестират. Винаги може да се вземе разумно решения, което да удовлетворява различните страни.


Какъв съвет бихте отправили към страните по казуса "Пирин"?


– За диалог между страните. Да се вземе решение, с конкретика и яснота за следващите десет години: какво ще се случи. Никой не протестира срещу втори кабинков лифт, протестите са за това, че нещата не се случват, както е указано в закона. Отделно законодателството е написано така, че един го тълкува по един начин, друг - по друг. За да не се стига до подобни своеволни тълкувания, е важно цялата нормативна уредба, касаеща националното ни наследство, да бъде ясно и категорично разписана.


Алпинистът Боян Петров предложи конкретен вариант за промени в плана, с които да става ясно точно какво ще се прави: само втори кабинков лифт. Министерството на екологията отхвърли този вариант.


– Аз ви казвам, че проблемът не е само липсата на кабинков лифт, с него ще трябва да се направят още неща за тези хора, които се качат горе с лифта . Ако няма достатъчно съоръжения горе, тази опашка ще се прехвърли там.


Има опасения, че новите поправки залагат строителството да излезе от буферната зона. Основателни ли са?


– Тогава влизаме в обекта на световното наследство на ЮНЕСКО. Не е редно. Но не съм наясно с подробностите в новия план, защото той бе изготвен след 2013 г.


Вие като жител на Банско как смятате - трябва ли местната власт и местните хора да решават за национален парк, или цялото общество трябва да има глас?


– Ние сме временно на тази земя, а тази планина я е имало много преди да го е имало Банско и нас да ни има, трябва да се съобразяваме, защото това е национален обект с международно значение. Всяко действие трябва да е съгласувано от всички, трябва да се постигне споразумение между всички засегнати страни и да има яснота какво още се случва. Ако я има тази яснота и всички са дали своето съгласие, няма да ги има тези протести.


Кой протестира според вас в София и в цялата страна в защита на Пирин?


– Хора, които чувстват, че ако се позволи без яснота и конкретност да се прави нещо в планината, това ще наруши равновесието, ще разруши обекта на световно наследство.


Как ще коментирате тезата, че протестиращите са платени природозащитници?


– Тази теза, че австрийци и швейцарци плащат тук на природозащитници, за да не се развива ски туризмът в планината, ми е смешна и не звучи сериозно. Аз имам приятели, които живеят в Австрия. Хората, които карат тук ски в България, не са тези, които карат в Алпите. Тук идват македонци, сърби, турци. И голяма част от англичаните и руснаците, които вече живеят тук. Ние не сме конкуренция с тези курорти , защото туристите са различни.


Протестиращите край Банско местни хора ли са, имат ли нужда от тази втора кабинка, или някой ги организира да протестират?


– Със сигурност са местни хора, но въпросът е, че в момента в Банско има два основни работодателя - общината и "Юлен" . По някакъв начин хората, които са на място са зависими от тези работодатели. Ние сме малък град, познават се хората, ако не отидеш на протеста, ставаш неудобен. Аз бях член на един местен клуб на скиорите ветерани, които ползват преференция всяка година – дават им се карти да карат ски безплатно. Това пак е вид зависимост. Аз самият бях изключен от клуба с неясни аргументи, някой казал нещо, едва ли не бях "обвинен", че подкрепям зелени протести.


Поправките в действащия план за парка дават възможност да се строят водохващания в 48% от площта на Пирин, но не се уточнява ясно, че става дума само за водохващания за питейна вода. Остава вратичка да се строят водохващания – например за изкуствен сняг в голяма част от Пирин, това притеснява ли ви?


– Не съм запознат с конкретиката, но смятам, че ако има неясноти в разписването на новия план, се отваря врата да се правят разни неща. Затова е важно да има яснота.


Има ли реална нужда населението в региона от нови водохващания за питейна вода?


– Сега съществуващите водохващания са достатъчни за питейните нужди на населението, защото няма воден режим в някое от населените места в региона.


През 2016 г. дори e изградено ново водохващане за питейни нужди над Банско и то е направено според сега действащия план, без тези промени. Така че и сега няма проблем да се правят такива водохващания.


Има ли опасност да се промени екосистемата, ако езерата на планината се използват за изкуствен сняг?


– Трябва да има яснота точно какво трябва да се направи. Притеснително е, ако се взимат води от планинските езера или други водоизточници за този изкуствен сняг, това ще доведе до необратими екологични промени. Ако не са конкретизирани нещата, тази опасност винаги съществува


Има ли такъв интерес наистина от вода за изкуствен сняг?


– Ако ще се правят нови писти, ще имат нужда от изкуствен сняг и от вода за него.


Защо не се случва диалогът между страните, казвате, че именно той е важен?


– И аз не знам защо не се случва. Когато аз бях директор на парка, имаше консултативен съвет, на който участваха всички общини от региона и всички засегнати страни. В края на краищата това е една защитена територия, която е обект на световното наследство на ЮНЕСКО. Природозащитниците имат основание да се притесняват.


Преди да дойде концесионерът "Юлен", над Банско имаше два лифта и пет влека, имаше малки семейни хотелчета, имаше автентична атмосфера. Сега тези неща се промениха. Местният бизнес замря, след като се построиха толкова много хотели и заведения на хора, които не са от града, а частните малки хотели стоят празни.


В случаят със ски зона Банско трябва да се видят условията, това, което вече е построено, и капацитетът, който има в тази зона. И да има регулатор, защото се видя , че ако няма регулатор, който да каже стига, това ще продължи до безкрай и в крайна сметка няма да имаме нито планина, нито нормален туризъм.


Сравненията на ски курорта над Банско със ски курортите в Швейцария, с Алпите не са уместни. В селищата в близост до чуждите ски курорти, които се сочат за пример, има поминък за местните, има устойчивост. Знае се, че капацитетът на ски съоръженията е съобразен с легловата база. Имотите са ценни и имат стойност, не може да дойде външен инвеститор, няма да го допуснат местните. Ако искаш да имаш хотел, ще купиш някой, който се продава, не можеш да строиш нов просто така. Създадена е устойчива среда за поколения напред, които ще имат устойчив поминък.


Вие се занимавате с недвижими имоти в града. Има ли проблем с многото хотели и капацитета на ски зоната?


– Капацитетът на ски зоната е 10 хиляди души. Когато тръгнаха да я правят, мотивът беше, че градът може да поеме 6-7 хил. туристи и че пистите не са достатъчни. В момента, в който започнаха да се строят нови писти и кабинков лифт, стана един строителен бум и за няколко години - от 2002 до 2006 г. се застрои всичко във и около Банско.


Имаше една зона, в която беше разрешено да се строи, постепенно тази зона се разширяваше все повече и повече и се стигна до това, че се изкупуват масово земи, да се строи извън регулация, да се сменя предназначението. И сега има недовършени сгради, има и земи с променено предназначение, които стоят незастроени. В момента за Банско има свръхпредлагане на апартаменти, хотели, които са под себестойността си.


Ако сега се разшири ски зоната, не знам дали няма да се повтори това, което се случи преди 10 години, ако няма регулатор.


Кой трябва да поеме отговорност като регулатор?


– Държавата и общините, няма кой друг да бъде регулатор в този процес. Трябва да се направи сериозен анализ какво е построено като ски съоръжения вече в ски зоната, каква е легловата база и какво може да се прави, така че да се запази този национален парк.


Трябва да решим дали искаме да имаме обект на световното наследство и да опазим тази неповторима природа. Или правим нещо, което не се знае докъде ще стигне.


Разкажете за работата ви като директор на Пирин през 2011-2013 г.


– Дирекцията на парка отговаря за територията и за спазването на законодателството във връзка с тази защитена територия. Моята функция беше да контролирам в парка, съблюдавахме това как функционира в момента тази територия и дали има нарушения. По времето на мандата ми нямаше някакви сериозни нарушения. Реално погледнато, всичко, което се беше случило като строителство, беше направено, преди аз да поема поста директор.


Когато се прави някакво строителство, отговаря Дирекцията по строителен контрол. Общината дава разрешителните за строеж. Дирекцията на парка няма никакви правомощия, ако трябва да се направи един ремонт, той трябва да се съгласува с министерството и съответните институции. Ние само упражняваме контрол.


И контролът не е лесна задача. Успявахте ли?


– Справях се, нямаше някакви фрапиращи нарушения. Преди моето правостъпване имаше смяна на един лифт, който от двуседалков беше разширен на четириседалков и затова бяха отсечени някакъв брой дървета, за да се разреши просеката от Бъндеришка поляна до Коларски път.
Когато бях директор на парка, съм искал да бъда неутрален, да събера и двете страни и да намерим решение на този казус, да се развива и местния бизнес и същевременно да се опазва, както следва парковата територия.


Като станах директор на парка, аз съм погледнал по друг начин на тази защитена територия, защото, когато влезеш в тази система, виждаш за какво става въпрос – за каква природа става дума, за какво богатство, което трябва да се запази. Преди това, като работех в моята си сфера, съм гледал по друг начин. Видях и двете страни. За местните - за да има поминък в момента, трябва да се развива тази зона, но така че да не вредим на това, което имаме.


Валери Мечев, бивш директор на парк "Пирин": За нови писти над Банско ще трябва и изкуствен сняг, и вода за него

© Юлия Лазарова


Сработвахте ли се с общината и концесионера при работата си катo директор?


– Нямаше сътресения, за да е имало търкания. Kонцесионната зона беше изграденa вече, нищо ново не се е строило по мое време и челен сблъсък не е имало.


Когато управляваш такава държавна структура, ти си зависим от много фактори. Когато съм управлявал моя бизнес, съм взимал сам решенията. Тук трябва да се съобразяваш с община, държавни институции, частен интерес. Трябва да изпълняваш чужди решения, а слагаш своя подпис на неща, за които после носиш отговорност. Това не беше моето нещо, затова по-скоро нямах желание да се връщам на този пост след политическата чистка на директори на паркове и басейнови дирекции на кабинета "Орешарски". Така и не се адаптирах към такъв тип зависимост.


Има ли решение, което сте разписал и да ви притеснява?


– Не, няма. Не се е случвало, защото през цялото това време исках да мотивирам хората да са вършат работата, за която са там – парковата охрана, която следи за защита на парка, основно контролира. Дърва за отопление на местните се дават, но те са само паднали и изсъхнали дървета, само от зони, където това е позволено. В резерватната зона каквото и да падне, не се пипа, текат си природни процеси, в които човек не бива да се меси. Ако паднат дървета, те си остават там.


Незаконни сечи няма толкова, колкото проблем е ловът, получавахме сигнали. Организираха се акции, но е важна превенцията - не може да реагираш веднага, когато се случи нещо. Но ако си взел превантивни мерки, може да предотвратиш това да се случи, това е важното при тази работа, защото площите са много големи и е трудно достъпна територия. Парковата охрана е постоянно на терен, познава планината, помага в спасителни акции, в много случаи, когато някой се изгуби, парковата охрана намира и помага.


За да построи нов кабинков лифт, концесионерът предвижда да изсече около 800 дървета, но обещава да засади по пет млади дървета за всяко едно отсечено. Добра компенсация ли е това според вас?


– Когато се изсекат дървета, няма как на тяхно място да се засадят нови, защото тази зона трябва да остане гола, там не трябва да има дървета, защото ще минават съоръженията. Дори и да тръгнат отново да растат млади фиданки, те трябва да ги почистват периодично.


Ако ги засадят на друго място, това достатъчна компенсация ли е?


– На друго място трябва да се чака 100 години, за да станат същите стари дървета. Националните паркове са все още местата, които са защитени и не се сече подобно на горските стопанства, където има интензивен добив на дървесина. Те за това са защитени, за да се опази това, което има. Въпросът е, че в различните зони се допускат различни дейности и режими. В резерватите човешката дейност е недопустима. Даже не може да се влиза без човек от парка като придружител, при предварителна заявка и обявен предварително маршрут. "Юлен" и "Баюви дупки-Джинджерица" са такива.


Има ли проблем с АТВ-та в националния парк?


– По-скоро с моторните шейни през зимата, защото е забранено да се карат моторни шейни извън ски зоната, а масово се ползват и се карат. Това е трудно за контролиране - става дума за мощни шейни, които минават и няма после как да се установи кои са нарушителите. Превенцията е решението, обикновено се знае къде са им базите, откъде тръгват. Могат да се съблюдават тези неща.


В същото време има някои прекалени забрани, които не знам защо са сложени точно. Например има забрани за извънпистовото каране, макар че то нито замърсява природата, нито нарушава екологичното равновесие. Това са свободни хора, които взимат ските с колани, минават някакви трасета, оттам се пускат. Дали го правиш като пешеходен туризъм, или караш е все същото. Това не уврежда природата.


Има ли монопол на концесионера в града и региона?


– Монопола на "Юлен" го има. Мога да ви кажа за ски училищата, извън това на "Юлен" - имат една несигурност всяка година, защото именно "Юлен" определя една такса за ски учителите, за да могат да практикуват. Всяка година тази такса е различна, а тя не е малка и това внася голяма несигурност, не знаеш какви ще са условията идната година, не знаеш дали има смисъл да се развиваш.


Хотелите, които са на "Юлен", могат да продават пакетна услуга - с лифт карта и нощувка, която другите хотели не могат да предлагат. Реално няма икономическа конкуренция и това създава предпоставка за монопол и на пазара.


Проблем ли е, че не се знае кой е реалният собственик на "Юлен" според вас?


– Проблемът е, че се взима на концесия обект държавна собственост и не знаеш кой седи зад тази офшорка, кой реално носи финалната отговорност за това дали се спазват концесионните задължения. Но в края на краищата това нещо вече се е случило и дори половината от тази концесия е изтекла. Особено ключово е оттук насетне какво предстои, защото в крайна сметка процедирането на конкретни решения, свързани с концесионното споразумение, ще повлияе на по-нататъшното развитие на курорта и на региона като цяло. Общественото напрежение през последните няколко години е показателно за наличието на проблем, в това число и неяснотата по отношение на реалния собственик на "Юлен".


Има нещо объркано още от самото начало. Ние гледаме общо, но има детайли, които трябва да се видят. Важно е и да мотивираме местните да имат интерес от устойчивостта на курортите.


Защо ви уволниха през 2013 г. ?


– Политическа чистка беше. Обикновено на такива постове се слагат удобни хора, аз не бях удобен.


Защо не бяхте удобен?


– Защото имах собствено мнение, когато нещо не ми харесваше, не го правех.


Например?


– Например когато трябваше да мине тази промяна на плана за управление, която сега мина чак. Тогава министър беше Нона Караджова, цялата процедура тръгна, но правителството падна и дойде служебно правителство (2013 г.), застъпи Юлиан Попов, който събра всички директори на дирекции към МОСВ. Там той попита за промените, предложени в плана за управление на парк Пирин. Тогава казах моето мнение да не прибързваме - не трябва да се прибързва с тази промяна, при положение че бяха стартирали процедури по актуализация на плана - защо да променяш един действаш план, когато е стартирала процедура по актуализацията му.


Вече сме 2018 г. А този актуализиран план трябваше да е влязъл още през 2014 г. Нека в новия план да се проучи какво е точно въздействието от тази ски зона, каква е необходимостта и тогава да се направи така, че да не се променя на парче - в стария план.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK