Александрина Пендачанска: Кариерата и осъзнаването ми като гражданин вървят успоредно

Александрина Пендачанска: Кариерата и осъзнаването ми като гражданин вървят успоредно

© Личен архив



Седмици преди знаковия концерт на Александрина Пендачанска в НДК, който ще отбележи 30-годишнината от дебюта й на световната оперна сцена (на 17 години през 1988 г. с ролята на Виолета от "Травиата"), "Дневник" разговаря с певицата - за подготовката на концерта, но и за онова, което остава зад блясъка на сцената: изборите, неудачите, стъпките по пътеката нагоре.


Разговорът се води в Брюксел, където Пендачанска репетира ролята на Сантуца в "Селска чест" в белгийската федерална опера La Monnaie De Munt.


"Започвам подготовката за едно от най-вълнуващите преживявания в 30-годишната ми кариера", обявихте за концерта във "Фейсбук". Защо това е така?




- Защото е ретроспекция – 30 години. Това са целият ми живот, кариера и съзнателно битие на артист, които трябва да разкажа на публиката в НДК.


Със сигурност мога да кажа, че продължава да ми бъде интересно да пея, да уча и да работя. Което означава – имам още време. Ще спра в момента, в който усетя, че нямам как да отивам напред. Че не мога повече да прогресирам, а регресирам. Днес си давам сметка, че съм научила много неща, имам и още какво да науча, но то е по-малко.


"Това съм аз!" – казва плакатът. Всъщност коя сте? За мен например освен оперна звезда - и скрит политик, но и писател.


- Действително имам силна политическа страст. В този смисъл съм политическо същество. Винаги ме е вълнувало това, което става не само в България, а и в света. Смятам, че политиката е възможност да правим живота си такъв, какъвто го искаме. Надявам се да се появят политици в България, осъзнали, че политиката е служба и работа в полза на хората и обществото, които са те избрали, а не самоцелно управление на блага или придобиване на блага. За което тук все още няма разбиране. Ако имах повече познания, свързани с финансите и икономиката, щях да се захвана.


Но познавам и доста добре помня всичко, през което България премина през тези 30 години. Те съвпаднаха с живота ми на възрастен човек. Тези две неща вървят успоредно – кариерата и осъзнаването ми като гражданин, като човек, който живее в общество.


Вие доказвате, че и при липсата на диплома от музикална академия може да се направи световна кариера...


- За трагичната съдба, невероятната деградация и липсата на големи личности в Музикалната академия имам много какво да кажа. Не съм забравила и няма да простя това, което се случи с майка ми Валери Попова в консерваторията. Невероятната обида и абсурд, които преживя, когато беше отхвърлена на изпита за преподавател в академията. Заедно с нея се явиха хора, неизпели и една десета от онова, което тя бе изпяла – майка ми е пяла в Миланската Скала и къде ли не. Хора, които изобщо не могат да се сравнят с нея, тогава станаха преподаватели, а днес са професори. Тя не можа да го понесе, много скоро се разболя и си отиде.


Аз нямам диплома от Музикалната академия, но Слави Трифонов има и лично Георги Костов му я занесе на крака. Нямам нищо против Слави Трифонов, може би е забележителен виолист (мисля, че той свири на виола). Съмнявам се, че като певица му отстъпвам на майсторството и не смятам, че по-малко от него заслужавам да съм завършила Музикалната академия, но фактите са факти. Тогава напуснах консерваторията с ясното съзнание, че там беше загуба на време.


В други условия, в други времена и на други места би било друго. Например дядо ми Саша Попов става професор в консерваторията във време, когато са преподавали хора като Любомир Пипков, Панчо Владигеров, Марин Големинов. Началото и средата на ХХ век изобщо не могат да бъдат сравнени с това, което живеем сега. Така че липсата на диплома от това учебно заведение по никакъв начин не смятам за загуба.


Единствено жалко е, че това заведение, а и много други, продължава да тъне в посредствена нищета. Певците, които България вади в момента, по-скоро са самосъздадени, отколкото научени там. Не мога да разбера защо там не е Райна Кабаиванска или Александрина Милчева, защо там не беше проф. Никола Гюзелев или пък Гена Димитрова. Тези големи български певци, които заслужаваха да поведат и да проведат пресъздаването на вокалната българска школа, която вече я няма. Тя е умряла.


Що се отнася какво аз съм научила – била съм с огромния късмет да имам двама големи професори в дома си: майка ми – Валери Попова, и Михаил Ангелов; да черпя от такива източници, за които за съжаление децата в консерваторията не могат изобщо да помислят. Там такива личности все по-малко има. Научила съм много от сцената, от хората, с които съм работила, от диригентите, режисьорите, от моите партньори. Всъщност човек най-много учи от сцената и от собствения си опит и факт е, че процесът никога не приключва. Не можеш да си позволиш да спреш да се учиш.


Днес по световните сцени само името на изпълнителя ли има значение или и страната, от която идва?


- Разбира се, има значение кой откъде идва. Артистите от държави с големи оперни традиции имат по-лек път. Едно е да си любим певец във Франция или италиански, германски – до някаква степен те са облагодетелствани. Съвсем друго е да идваш от малка държава, която не е голям оперен пазар. Но пък виждаме в момента Соня Йончева от малката ни България да прави такава зашеметяваща кариера. Когато човек има качества, няма значение откъде е. Крайният резултат зависи от самия артист.


Как подбирате репертоара - според желанието за определена роля, заради работа с определен режисьор, заради сцената, партньорство с конкретни певци?


- Зависи. Имало е неща, ставали случайно, друг път целенасочено съм искала и търсила роли. Като цяло съм се водила от последователността и съм се вслушвала в онова, което ми показва гласът. Това е разговор между мен и моя глас, на когото винаги съм се опитвала да отговарям адекватно, без да прибързвам.


До известна степен на това се дължи и вокалното ми дълголетие. В тези 30 години видях много – дойдоха, изгряха и залязоха всякакви певци: тенори, сопрани, баритони. Дойдоха бомбастично, някои от тях имаха кариери по 4–5–7 години максимум и изчезнаха. Аз съм се опитала в цялата си кариера да вървя плавно. Смятам, че това е нещото, заради което все още съм тук.


Какво е предизвикателството на операта в ХХI век?


- О-о, да продължи да съществува изобщо. Защото факт е – опери много малко се пишат и се създават в момента. Ако в края на XIX и началото на XX век дори Верди е жив все още и пише, представете си какво невероятно ниво на композиторския талант е имало тогава. Няма място за сравнение. Когато едно изкуство не се възпроизвежда, не се създава нищо ново, не се актуализира, то е заплашено от изчезване. Така че основното препятствие и основният въпрос, които операта трябва да разреши, са тези за собственото си съществуване.


Затова ли операта напоследък стана режисьорска?


- Да, стана режисьорска с всички добри и лоши последствия от това. Ако в момента имаше живи композитори, ролята на режисьора съвсем не би могла да бъде толкова значима. Създателят на произведението е основният и най-важен елемент в една продукция. Самата музика няма как да се самообнови и самопресъздаде. Затова трактовките на произведенията, които вече са интерпретирани музикално до максимална изчерпателност, биват пресъздавани от режисьорите.


Много певци споделят, че често изискванията на режисьорите дори не са съобразени с основната ви задача на сцената – да пеете.


- Това е вярно. Ако аз нещо не мога да направя – казвам и точка! Въпреки че съм пяла с краката нагоре, в буквалния смисъл, и с главата надолу. Мога да направя всичко, ако режисьорът ме накара да повярвам, ако не е самоцел, има смисъл, ако е свързано с текста, либретото и трябва да го изразя на сцената. Това, което не мога да направя, дори ако е съвсем елементарно, е, ей така, просто да бъдем интересни.


Има ли скучни роли?


- Има, има много скучни роли. Обикновено те са тези, които най-много приличат на нас. Колкото по е различен един персонаж от нашия, толкова е по-интересен, защото живеем в доста шизофреничен свят, ние – артистите. Непрекъснато изживяваме няколко живота едновременно и това понякога е много уморително.


Как избирате момента, в който да се появите пред българската публика? Напоследък се виждаме по-често.


- Не мога да кажа каква е точно причината, сега пък много дълго ще отсъствам – натрупали са се няколко ангажимента един след друг. Така се случи – имаше я тази "Тоска", а сега концертът, който закръгля важен момент от живота и кариерата ми. Така се случи. Не мога да кажа кога ще бъде следващият път, може да минат и 10 години.


А "Тоска" въпрос на "случка" ли е?


- Случка е, че неочаквано имах свободен период и с Мишо (Михаил Ангелов), говорейки, се роди идеята да бъда в София и да науча с него "Тоска". Той даде тази идея. Предложи: Защо не се обадиш на Карталов и да я дебютираш тук? И така стана. Благодарение на Мишо и пропадането на плануван ангажимент аз имах неочаквано освободен период. За съжаление Мишо го нямаше вече. Беше ми много мъчно и тежко, щеше да бъде прекрасно, ако можех да науча "Тоска" с него. Но в душата си посветих тези представления на неговата памет, опитвах се да си представям какво той би изискал и какво той би направил. Така я подготвих.


Връщам Ви към концерта в НДК. Как точно подбрахте репертоара?


- Избрала съм нещата, които са имали най-голямо репертоарно значение за развитието ми в тези 30 години. И максимално представят периодите на моя много дълъг път на сцената. Основно място имат Моцарт и Верди, авторите, които най-много съм пяла.

Коментари (18)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на historama
    historama
    Рейтинг: 3938 Неутрално

    Дали Рапона ще убеди Александрина да се снима с него?

  2. 2 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 5689 Неутрално

    Великолепен глас и стойностен човек. Поздравления за интервюто!

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  3. 3 Профил на tokkay
    tokkay
    Рейтинг: 762 Неутрално

    Чакам с нетърпение 2 април.

    No Pain No Gain
  4. 4 Профил на tokkay
    tokkay
    Рейтинг: 762 Неутрално

    "Тоска" бе превъзходна. Александрина бе отлична, заедно с Камен Чанев и Бисер Георгиев. Надявам се, че ще я виждаме по-често на софийска сцена.

    No Pain No Gain
  5. 5 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 526 Неутрално

    не е зле на визиа мацката но нашата мусика си е чалгата.

  6. 6 Профил на Мондиана
    Мондиана
    Рейтинг: 1483 Неутрално

    Пожелавам й щастие и успех! Харесвам я и й симпатизирам и като певица и като достоен човек!

  7. 7 Профил на Чудак
    Чудак
    Рейтинг: 221 Неутрално

    Страхотна жена, влюбен съм в нея!!!

    Ех, тоя Найо от часовника и времето не разбира, но от жени,да!

    От теб, господине, по-свободен съм аз.
  8. 8 Профил на Morbias
    Morbias
    Рейтинг: 1172 Весело

    "Нямам нищо против Слави Трифонов, може би е забележителен виолист"

    Дългия е христоматиен пример за т.нар talent stack - комбо от различни умения всяко от които гледано в изолация с нищо не впечатлява но комбинацията им е такава че се получава много повече от простата сума на отделните умения.

    Доста хора включително умни се хлъзгат по видимата чалгарска повърхност и пропускат да видят това. Е, вече го имате нарисувано, да не се чудите що е успешен

    The Morbias Station is a transport hub that focuses all traffic passing through Taryd's jumpgates
  9. 9 Профил на 2.5
    2.5
    Рейтинг: 2010 Неутрално

    "Вие доказвате, че и при липсата на диплома от музикална академия може да се направи световна кариера..."

    Никола Гюзелев според мен е по-добър пример в това отношение.

    I Want To Believe
  10. 10 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 2701 Неутрално

    Прекрасна е!

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin
  11. 11 Профил на Tzariqt e Gol
    Tzariqt e Gol
    Рейтинг: 221 Неутрално

    Пендачанска - спри с твоята пропаганда. Ти самата каза в предаването Панорама, че си лява по възгледи. Демек по-близо си до БСП по възгледи отколкото до която и да е дясна партия. Омръзнаха ни такива хора като теб. Изстърка се. Гледай си Найо Тицин и не ни занимавай с глупостите ти

  12. 12 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 7712 Неутрално

    " Ако имах повече познания, свързани с финансите и икономиката, щях да се захвана."
    Тов аза днещните пбългарски политици си е направо плщс. А иначе, страхотна жена и голяма певица.

  13. 13 Профил на Алф
    Алф
    Рейтинг: 1416 Неутрално

    Идна от любимките ми. Успех.

    Ако още ме помниш, значи си от последното поколение, което си играеше на двора.
  14. 14 Профил на roum
    roum
    Рейтинг: 434 Неутрално
  15. 15 Профил на Весел Драков
    Весел Драков
    Рейтинг: 221 Неутрално

    Красива, умна и талантлива!

  16. 16 Профил на Fiji
    Fiji
    Рейтинг: 2206 Неутрално

    Джиджи е голяма българка!

  17. 17 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1919 Неутрално

    Браво за интервюто! Успех!

  18. 18 Профил на GreenEyes
    GreenEyes
    Рейтинг: 2931 Неутрално

    Пожелавам на голямата българска певица още 30 успешни години на сцената!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK