Росен Цонев, доцент по екология : Това "субсидиевъдство" трябва да се спре

Доц. Росен Цонев

© Личен архив

Доц. Росен Цонев



След трагедията с изоставено стадо от стотина коне в Осоговската планина, голяма част от които умряха от глад и студ, стана ясно, че най-вероятната причина е "изключително безотговорното отношение на собственика", който е получавал евросубсидии за грижите си за тях. Потърсихме експертно мнение по казуса от Росен Цонев: доцент по екология и опазване на екосистемите в Софийския университет, фитоеколог, експерт по растителни съобщества и природни местообитания, както и по опазване на биологичното разнообразие. Цонев е автор на проучвания върху пасища и ливади: в Дунавската равнина и Добруджа, в Сакар планина, Дервентските височини и Странджа. Участва в работните групи по Тревните и по крайбрежните местообитания в Червената книга на хабитатите в Европа, както и в Червена книга на Република България, том 3, Природни местообитания, където е разработил редица тревни хабитати. Проучвал е влиянието на пашата на коне и овце в опитни площи по проект на дирекцията на природен парк "Врачански Балкан". Съавтор е на две издания на Ръководство за определяне и ефективно управление на тревни местообитания, както и на публикация за неправилното прилагане на т.нар пасторализъм (Мярка 214 Агроекологични плащания) в програмата за развитие на селските райони.


Г-н Цонев, каква е основната цел на евросубсидията за животновъди, която е получавал и собственикът на това стадо коне?


- Основната цел е опазване на биологичното разнообразие чрез имитация на естествените природни процеси. Начинът на прилагане на тази мярка в България обаче всъщност задълбочи проблемите, вместо да ги реши.




Големите тревопасни животни са много важни, защото поддържат баланса между тревните съобщества и храсталаците и горите, като създават полуотворен ландшафт. Например саваната на Африка ще се превърне за едно десетилетие в гора, ако не са големите стада пасящи животни, които са се специализирали в различни типове растителна биомаса - ниски и високи треви, клонки на дървета и храсти и т.н. От тях са зависими хиляди видове по-дребни животни - насекоми, гризачи, птици, които поддържат природните екосистеми.


В Европа големите тревопасни като диви коне, диви говеда (турове), зубри, елени, козирози са били напълно или почти напълно изтребени за разлика от повечето други континенти. Така тяхната роля е заета от домашните животни. Те са пасли постоянно около селищата в по-ниските райони - равнини и предпланини (т.нар. стационарна паша), или са се премествали от планините, където условията са били по-трудни, в равнините и обратно в зависимост от сезоните. Последното се нарича номадско животновъдство и е било добре развито през Средновековието в границите на обширната тогава Османска империя, включително и в България. У нас са го практикували каракачани и юруци през последните 500-600 години.


С разпадането на империята и появата на граници и национални държави и особено през социализма това номадско животновъдство повсеместно запада. Преди това пастирите са поддържали в много от нашите планини - Стара планина, Осогово, Витоша, но и части от Родопите, Рила, обширна високопланинска безлесна зона, като ежегодно са опожарявали и унищожавали храстите - основно сибирска хвойна и клек. С прекратяването на тази практика започва бързото "обрастване" на билата на планините, т.е. възстановяване на дървесната и храстовата растителност. Това води до намаляване на много видове животни, включително и гризачи, насекоми и хранещите се с тях птици, влечуги, хищни бозайници, които са били свързани с откритите местообитания.


Заради това с цел "възстановяване" на биологичното разнообразие в много от високите планини, особено Пирин и Централния Балкан, беше допуснато субсидиране на паша (т.нар. пасторализъм) в планинските пасища според мярка 214 "Агроекологични плащания" на програмата за развитие на селските райони.


Росен Цонев, доцент по екология : Това "субсидиевъдство" трябва да се спре

© Теодор Спасов


Защо от едно на пръв поглед добро начинание – субсидии за възстановяване на пасища, се стига до такава ужасна и недопустима жестокост с над 70 измрели от глад и студ коня?


- Загубена беше причинно-следствената връзка. Преди високопланинските пасища не са били поддържани толкова от самите пасящи животни, колкото от пастирите. Те целенасочено са унищожавали храсти и дървета, като основно са ги опожарявали. В годините на социализма това е продължило по билото на Централния Балкан, като се е практикувало от кооперативните стопанства (ТКЗС). Което сега, при наличието на строго защитени територии като националните и природните паркове, няма как да стане. Самите животни не унищожават тази основно иглолистна растителност, защото тя не става за ядене. Стъпкването от тях само по себе си не е достатъчно, за да спре разпространението на клека и хвойната.


От друга страна, за номадите животновъди животните са били всичко ценно и те са ги пазели като очите си. Не са били източник за лесна печалба като сега, а са били целият им живот. Заради това през зимата те са ги сваляли на по-малка надморска височина, а са ползвали билата на планините само до 3 месеца през лятото. А и поради екстремната природа на планинските пасища и краткия сезон за ползване на тревата там, ниската й продуктивност, там никога не е имало големи стада диви животни и практически домашните животни са създали ново екологично равновесие, което е по-скоро една дебалансирана система.


Росен Цонев, доцент по екология : Това "субсидиевъдство" трябва да се спре

© Нели Найденова


И тук смятам, че и ние, учените, сме виновни, доколкото беше надценена стойността на пашата за опазване на биологичното разнообразие на тези високопланински пасища. А още през 1948 г. един от корифеите на ботаниката не само в България, а и на Балканите и в Европа - акад. Борис Стефанов, пише, че каракачаните са довели до силно изтощение пасищата по билото на Стара планина.


Защо е по-скоро негативна практика тази мярка "пасторализъм", субсидирането на животновъдите? Какви са подводните камъни?

- При субсидиране, например дирекциите на националните паркове раздават т.нар. пасищни участъци. Привидно те са съобразени с пасищното натоварване (т.нар. брой животински единици на хектар) и с капацитета на пасищата. Не се отчита в този пасищен участък обаче какъв процент от терена е зает от камъни и сипеи, ерозирали площи, покрит ли е с храсти хвойна или клек или е много стръмен и големите и тежки животни като кравите не могат да пасат по него. Заради това те преизпасват и унищожават подходящите за паша участъци, практически животните винаги са повече от възможностите на тези пасищни участъци.


От друга страна, в планините, например в Пирин, са докарани какви ли не породи животни, дори и типични за равнината, които са неприспособени за пашата в такива места. Тези животни страдат от климата на високите планини, боледуват, трудно се придвижват, храната и водата не са им достатъчни.


Друг много съществен проблем е именно липсата или недостигът на места за водопой. Това води до концентрация на животните


край торфища и езера, които те замърсяват,


стъпкват и практически унищожават. В планини като Стара планина или Пирин, където водоизточниците са малко, това е много сериозен проблем. Забелязваме за сравнително краткия период от прилагането на тази мярка намаляване и изчезване на редица редки и застрашени видове растения, особено свързани с планинските потоци, езера и торфища. Тези големи животни също така плашат и гонят и дивите животни, които и без това са малобройни - диви кози, елени. Макар че в последно време в някои от парковете контролът срещу оставянето на животните да скитат свободно - и в резерватите (където пашата е забранена), се засили от страна на парковата администрация, такива случаи


като с конете в Осогово са често явление.


Това целогодишно пребиваване на животни в планината и извън човешки контрол, например при конете, води и до тяхното подивяване. То е опасно за тях, защото загиват от снегове, студове, хищници и др. Но те могат да се превърнат и в опасност за хората, за туристите например, от страна на които вече има много оплаквания от срещи с агресивни жребци, бикове, пастирски кучета и др. Дано да не съм лош пророк, но въпрос на време е да се случат и инциденти с хора.


Росен Цонев, доцент по екология : Това "субсидиевъдство" трябва да се спре

© фейсбук/Венцислав Венков


Има ли начин да се избегнат подобни злоупотреби и как?

- Моето мнение, а и на колеги, работили по въпроса, е, че това т.нар. не животновъдство, а субсидиевъдство, трябва да бъде прекратено колкото се може по-скоро.


Паша в чувствителните планински екосистеми с наличие на много редки и застрашени реликтни растения и съобщества, кратък летен сезон и ниска продуктивност на пасищата може да се прилага, но ограничено, в определени участъци, където това няма да влезе в конфликт с опазването на флората и фауната. То трябва да бъде насочено основно за целите на опазване на традиционни и застрашени местни породи животни: каракачанска овца, каракачански кон, калоферска коза, родопско късорого говедо и др. Това трябва да става обаче след паспортизация, т.е. изследване на потенциала и на планинските пасища и определяне на реалните участъци за паша.


И при тези традиционни породи се налага контрол, така ли?


- Дори и тези приспособени към планините традиционни породи трябва да пасат по схема и контрол на използваните от тях участъци, което да включва и недопускане на оставането им.


в планините при неподходящи сезони и време.


- Което всъщност са правили и животновъдите номади. Трябва да преоценим и отношението си към естествените природни процеси в планините като самовъзстановяването на унищожаваната в продължение на векове от пастирите дървесна и храстова растителност.


Това значи ли, че трябва да има регулации къде точно се практикува мярката - в планината или в равнините?


- Искам да обърна сериозно внимание на това, че мярката "Пасторализъм" не се прилага там, където от нея има реална нужда. В предпланините и равнините екосистемите са били свързани много повече - и то от хилядолетия, с пасящи животни в сравнение с планините. Всъщност и изчезналите големи диви копитни са се срещали не в планините, а в по-ниските части на страната. В планините дивите животни винаги са били по-малко и със сезонни придвижвания към по-ниските части, а номадското животновъдство се е практикувало реално последните няколко столетия.


Поради дължината на сезона, по-плодородните почви и по-високопродуктивните тревни съобщества биологичното разнообразие на свързаните с пашата животни е много по-голямо именно в по-ниските части на страната. Точно в тези райони липсата на домашни животни и упадъкът на селата доведоха до изчезването на крайселските мери (пасища и ливади). На много места те се затвориха, т.е. покриха се с храсталаци и дървета. Това доведе до намаляване на дребните животни и на свързаните с тях хищници (особено грабливи птици) поради липсата на подходящи за хранене места.


Това води и до цялостно намаляване на биологичното разнообразие и в съседните обработваеми площи, а това е проблем, доколкото хищните насекоми и птици са важни за контрола на растителноядните гризачи и насекоми - конкуренти на човека.


Росен Цонев, доцент по екология : Това "субсидиевъдство" трябва да се спре

© Надежда Чипева, Капитал


Само субсидиите за животновъдите ли са проблем? Има ли и други сгрешени практики, свързани с еврофондовете?


- Много сериозен проблем е и изключително вредната политика на субсидиране на обработвана площ в земеделието, която доведе до разораването и унищожаването и на последните оцелели тревни местообитания в ниските части на страната и превръщането им в ниви.


Как може да се поправи тази грешка в подпомагането на животновъдите?


- Нужна е драстична промяна и либерализация на режима на подпомагане на животновъдството именно в равнините и предпланините, включително и на пашата на козите, които най-силно редуцират храстова и дървесна растителност. Такава промяна на политиката би подпомогнала съществено както биологичното разнообразие и екосистемите, така и поминъка и живота на хората по тези места.


Домашните животни трябва да са там, където винаги им е било мястото - около селата и градчетата, а не по високите върхове на планините.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK