Шон Бейкър, режисьор: Когато фестивалните прожектори ме осветиха, бях заобиколен от ревящи деца

Шон Бейкър, режисьор: Когато фестивалните прожектори ме осветиха, бях заобиколен от ревящи деца

© Даниел Ненчев



Шон Бейкър e режисьор извън отъпканата пътека на Холивуд. Независимият му от финансовите предизвикателства дух го движи да заснеме с мобилен телефон филма си "Мандарина", който стига до световна премиера на престижния фестивал "Сънданс". Най-новият му филм "Проектът Флорида" показва драмата и комедията на живота в евтините мотели по пътя US 192 в Орландо, щата Флорида. Но Бейкър намира необичаен поглед към темата, разказвайки историята през пакостите на няколко хлапета, които живеят в мотел до "Дисниленд" и майка, която се мъчи да свърже двата края. "Проектът Флорида" получава 58 награди и над 100 номинации на различни филмови форуми, включително номинации за "Оскар", "Златен Глобус" и БАФТА за поддържащата роля на Уилям Дефо. Бейкър представи лично филма си на 22-ия "София филм фест", а от петък, 30 март "Проектът Флорида" е по кината.


Каква беше основната причина, поради която решихте да заснемете "Проектът Флорида"?


- Да дам повече гласност на проблема с невидимите бездомни, но в същото време публиката използва филмите, за да избяга за малко от собствения си живот, да се вълнува, да се смее на комедия, да се трогне от драма. Имах това наум. И беше важно за мен филмът да може да забавлява аудиторията. Това е най-добрият начин да отправиш послание. Затова целта е двустранна – забавление и осъзнаване на проблем, който считам за важен в САЩ.




А кой е най-големият проблем в САЩ в момента?


- Имперският начин на мислене, който проявява републиканската партия в лицето на Тръмп. Това е много арогантен и егоцентричен начин за управление на една държава. Ние игнорираме толкова много проблеми, въобще всичко, с което се занимава светът – расизъм, сексизъм, насилие, проблеми с контрола на оръжия. Мога да продължа дълго. В момента нашата страна изглежда разделена от силните на деня. А и не мисля, че имаме прогресивно мислене, в контекста на равенство и т.н.


Каква е ролята на изкуството в тази ситуация?


- Зависи какъв вид изкуство правиш, но по-голямата част от артистите се опитват да обединяват хората чрез общите черти на всеки, универсалността. Особено сега, когато благодарение на социалните мрежи виждаме колко единни ставаме като свят. И осъзнаваме, че дълго време е имало голяма липса на различни мнения, на разнообразие, дори в артистичния свят. Във филмите и историите, които се разказват днес виждам по-голям копнеж за приобщаване. Разказват се истории, които досега не сме виждали, чуват се гласове, които не сме чували. Една от силните страни на САЩ е именно това разнообразие в изкуството и възможността то да показва невидими досега персонажи. Особено сега, когато Тръмп казва: "Вдигнете отново стената!" А чухте ли последните новини? Конгресът предложи нова война с наркотиците и смъртно наказание за опиатите... Да, това е "чудесен" начин за овладяване на проблема А нагласата към изолация е последното нещо, от което имаме нужда. Мисля, че артистите в момента се борят с тези проблеми.


Разкажете повече за кастинга на "Проектът Флорида" – от една страна работите с актьор великан като Уилям Дефо, от друга – с невръстни деца, които избирате чрез местна реклама, а дори и през Instagram.


- Кастингът беше доста нетрадиционен. Не исках просто да използвам начина, по който се прави кастинг в Холивуд. Обичам винаги да смесвам нещата и да съм отворен към всякакви възможности – кастинг чрез социалните мрежи, на улицата, местни агенции и разбира се, холивудския кастинг. Резултатът е това, което виждаме във филма – от всичко по малко. Включително има и хора, които винаги съм искал да включа във филм, като например жената без горнище до басейна – тя е комик, популярна личност в центъра на Ню Йорк. Известна е с шоуто си "The Naked Cowgirl", прави представления на Таймс Скуеър за пари. Това е просто пример за човек, който винаги съм искал да видя във филм и имах чувството, че тя може да играе.


По-интересно ми се струва обаче как се справихте с хлапаците. Кое е най-голямото предизвикателство при работата с деца?


- Енергията. Те бързо се уморяват и можеш да ги изгубиш след 3-4 дубъла. Зависи кой играе. Бруклин винаги е готова и може да продължи до безкрайност, но с другите деца трябва да уцелиш точния момент, не бива да ги оставяш да им доскучее или пък да се разочароват. А и не бива да ги оставяш да си мислят, че работят, защото ако си мислят така - това е краят. Исках децата да са максимално естествени, а не като в холивудска ситуационна комедия. Имах нужда те да са себе си и го постигнах основно чрез процеса на кастинга – да намеря деца, които са екстровертни, не се смущават и са отворени да поемат в различни посоки, да опитват неща и да се забавляват. И също – да разбират персонажа си, да разбират, че не трябва да гледат в камерата, доста неща Винаги съм си мислел, че това ще е най-трудното – че трябва да измисля игри, за да ги накарам да не гледат в камерата, но това изобщо не беше проблем.


А какви бяха техните реакции, когато се видяха на голям екран?


- За всяка дискусия след филма, имахме излизане пред публика. Обикновено стояхме отзад и Бруклин винаги ставаше много емоционална - когато се видеше да плаче във филма, започваше да плаче наистина. А аз се питах, "Защо не си научихме урока? Не пускай деца в залата преди края на филма!"


Бяхме на фестивала в Ню Йорк, където има традиция по време на надписите прожектор да освети режисьора и актьорите – и когато стана, бях заобиколен от ревящи деца! (Смее се) Макар че стават доста емоционални като се гледат, според мен на тях им харесва. Мога да си представя какво е като си дете да видиш себе си на голям екран. Трябва да е нещо много важно за тях.


Какво научи по време на снимачния процес?


- Научих какво се случва. Дотогава не знаех за положението на невидимите бездомни в Америка. Разбрах доста за кризата с домовете и липсата на финансиране от федералното правителство. С всеки филм научавам доста за социалната обстановка и обикновено това има общо и с политиката.


Коя е най-значимата промяна, до която те доведе "Проектът Флорида"?


- Най-значимото, което ми се случи е, че Кристофър Ривера, който играе Скути, получи стипендия за колеж. Това е измерим резултат и факт черно на бяло, който дойде от филма. Да, дадохме повече гласност на цялостния проблем и дано сме мотивирали хората да се опитат да променят положението с бездомността, но това е много дълъг път. Като малка бебешка стъпка е в сравнение с това да се вгледаш в собствената си общност, да подкрепяш неправителствени организации и когато и да са следващите избори, без значение – местни, щатски или федерални, да правиш съзнателен избор. Но фактът, че има нещо конкретно и осезаемо – малкият Кристофър Ривера и стипендията за "Ролинс Колидж" и това идва директно, благодарение на участието му във филма, това за мен е истинският успех.


Какво е да си независим артист?


- Класическото определение е да работиш извън системата на големите студиа и някак си частно да финансираш филмите си. Но отвъд това има истински независим дух, който често изисква режисьорът да направи филма с всички възможни средства. Разбира се, трябва да имаме предвид комерсиалната страна, но цел №1 е просто да направиш добър филм. Докато често със студиата парите са основната цел.


В този ред на мисли, какъв беше опитът ти с "Мандарина", сниман с iPhone?


- Това беше моят пети филм и за да бъда честен – вече не исках да правя нещата без пари. Бях направил много нискобюджетни филми и усещах, че това не е стъпка напред. Но нямах друг избор. Вместо просто да си седя и да се разстройвам, трябваше да погледна на филма като начин да направя нещо съвсем различно и да приема всички ограничения и пречки и да ги превърна в предимство и сила.


И точно това се случи. Спомням си, че казах: "Ще снимаме този филм с iPhone", но трябва да го приемем сериозно, все едно е на 35 мм лента, иначе ще се провалим. Трябва да вложиш също толкова усилия в правенето на филм със 150 000 долара, колкото и със 150 милиона долара. Страстта трябва да е на лице. Това се случи и с "Мандарина", той удари в сърцето много хора по света и това е страхотно, защото мнозина си мислят, "никога няма да направя филма си, понеже нямам достатъчно пари!" И изведнъж този филм се появи и им каза: "Е, всъщност можеш!". И честно казано не направих филма, поради тази причина, но е факт, че той се превърна в нещо повече. Харесва ми, че хората са вдъхновени от филма, защото аз съм се вдъхновявал от предишни течения като "Догма 95", Синема Верите и т.н. И фактът, че аз може да съм част от следващо течение е чудесно нещо.



Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Прокопеевски
    Прокопеевски
    Рейтинг: 938 Неутрално

    Независимо фестивално творчество.
    А не е срещу Русия, ще е срещу Путин. Ако не е срещу Путин, ще е срещу Тръмп. Ако не е срещу Тръмп, ще е срещу традиционните полове.

  2. 2 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 13132 Неутрално

    Ще се гледа значи :)

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  3. 3 Профил на abdulhazred
    abdulhazred
    Рейтинг: 871 Неутрално

    Ех, кога ще ги стигнем американците да имаме толкова бездомници като тях.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK