Хауърд Грийнбърг, галерист: Напоследък класическата фотография позагуби спонтанността си

Хауърд Грийнбърг, галерист: Напоследък класическата фотография позагуби спонтанността си

© МУСИЗ



Хауърд Грийнбърг е един от големите колекционери и галеристи на фотография в Америка. След като завършва колеж през 70-те години започва да снима. Постепенно от фотограф се превръща в изследовател, който се интересува от историята зад дадена снимка. Отваря първата си галерия през 1981 г. Пет години по-късно се мести Ню Йорк. От 2003 г. галерията му е в сърцето на Манхатън, на 57 улица. Днес Грийнбърг е сред най-активните дилъри и куратори на съвременни фотографи. Сред тях е и сензацията Мери Елън Марк (1940 - 2015). Изложба с нейните творби продължава до 22 април в Софийската градска художествена галерия, като част от платформата "Майстори на фотографията", а Грийнбърг дойде лично да я представи. С него разговаря Георги Тошев.


Г-н Грийнбърг, каква беше Мери Елън Марк като човек?


- Много мотивирана, брилянтна и прогресивна. Посветена на работата. Беше ужасно независима – правеше нещата по нейния си начин. По някакъв начин тя не избра да бъде част от "системата на галериите", в която битуваха мнозина от нейните известни съвременници. Въпреки че двамата с нея направихме една обща изложба преди 17 години, докато беше жива, винаги искаше да си остане независима. Да играе по свои собствени правила.
Тя бе много добър учител. Правеше уъркшопи в Америка и по света с по-млади фотографи, даваше им насоки и ги обучаваше. Спомням си един уъркшоп в Уудсток, където имам къща и живеех навремето. Моите дъщери й бяха студенти. Останаха във възторг от нея. Затова мога да ви кажа, че Мери Елън беше толкова вдъхновяващ учител, колкото и фотограф. Тя бе необикновена личност, много решителна, енергична. Резултатът е налице. Завеща ни изключителни фотографии. Необикновена работа, която ни показва света около нас по начин, по който никой друг фотограф не го е правил.




С какво нейните фотографии са уникални, какъв беше подходът й?


Тайни, или Малката, е една от известните героини на Мери Елън Марк. Фотографът я среща, докато снима бездомните деца на Сиатъл за най-известната си книга и след 30 години се връща отново към живота и.

© МУСИЗ

Тайни, или Малката, е една от известните героини на Мери Елън Марк. Фотографът я среща, докато снима бездомните деца на Сиатъл за най-известната си книга и след 30 години се връща отново към живота и.

- Мисля че е комбинация от неща. Куражът й да влиза в ситуации, в които повечето фотографи не биха посмели. Например, една от любимите й книги е Falkland Road, където работи с проститутки в Бомбай. Това беше през 80-те години. Беше опасно да правиш това. Освен това тя снимаше цветно, когато повечето фотографи не снимаха така. Преди това издаде книгата Ward 81. За нея влезе в психиатрична клиника. Направи дълго фотографско есе какво се случва там. Не се сещам някой днес да е толкова краен и категоричен в работата си! Преди 30 или 40 години това си беше опасна ситуация. Много фотографи не биха избрали подобен подход дори днес, други не биха се справили.


Ако се вгледате във фотографиите й, ще разпознаете човек, който прави снимки на хора, които са на ръба. Понякога в беда! Тя правеше всичко това със състрадание, но без сантименталност. Снимките са сложни. Ситуациите, представени в тях са тежки, но Мери Елън е безкомпромисна да покаже тези хора в тяхната среда.


Работили сте заедно. Как се разбирахте?


- Тя беше яростно независим човек. Имаше мнение за абсолютно всичко. Беше категорична как трябва да стоят нещата. Когато направихме изложбата преди 17 години – вече бяхме добри приятели и се познавахме отдавна, беше сложно.Тя не беше излагала в Ню Йорк от доста време Процесът беше труден, защото тя настояваше да променя неща, които вече беше променила .и после отново, и отновоСтремеше се към перфекционизъм, според нейното собствено разбиране за това. Получи се чудесна изложба, но накрая седнахме и поговорихме. Мисля, че се съгласихме, да не сме съгласни(усмихва се). Което значи, че Мери Елън каза: "Не, не мисля че ще имам изложба в твоята галерия отново. Може би да не го правим за известно време. Това е начинът да си останем добри приятели." Така и стана. Не направихме повече нищо заедно, но бяхме приятели. Мисля, че към края на живота си искаше да направим още една изложба, но беше трудно, понеже имахме доста ангажименти в галерията. Тя просто отказа да бъде в "системата на галериите".


Мери Елън Марк © Федерико Фелини на снимачната площадка на "Фелини Сатирикон", Рим, Италия, 1969

© Мери Елън Марк, МУСИЗ

Мери Елън Марк © Федерико Фелини на снимачната площадка на "Фелини Сатирикон", Рим, Италия, 1969


Кои са известните личности, снимани от нея и превърнали се с времето в иконични портрети?


- Една от най-известните фотографии е на режисьорът Фелини, докато прави един от своите филми. Мери Елън го снима на няколко пъти, но този портрет го представя по начин, по който никой друг фотограф не го е уловил. Снимала е звезди като Марлон Брандо също по начин, който не се е случвал преди. Друг е Клейтън Мур – не сте го чували преди?


Не.


Това е човекът, който играе Самотният рейнджър в телевизионния сериал и няколко още филма. Известните й се доверяваха.


Ще видим ли тези фотографии в изложбата?


- Да, трите, които споменах, са включени. Има и други.


Фотогалерия: Одри Хепбърн, която живее на сметището >


Определят стила на Мери Елън като "комбнация от фотожурнализъм и портретна фотография", какво бихте добавили вие?


- Нищо. Точно е казано. Мери Елън не беше студиен фотограф. Не е от фотографите, които "нагласят" кадъра. Тя е от онези, които наричам "реалистични фотографи". Типично за репортажните и документалните фотожурналисти. Това е нейният стил. В същото време обаче контролираше ситуацията. Особено, когато снимаше потрети. Може да помоли обекта да седне някъде, да направи нещо или да не прави нищо. Така че имаше някакъв вид режисиране в работата й. Но въпреки всичко бе непосредствен фотограф с 35 милиметрова камера.


Питал ли сте я някога защо е избрала фотографията, за да изрази себе си?


- Добър въпрос, но никога не съм й го задавал. Мисля, че повечето хора, които стават сериозни фотографи, са принудени да изразяват себе си. Визията за нещата, от които се интересуват, по начина, по който ги виждат. Мисля че всички големи фотографи знаят, още от началото на кариерата си, че тази професия е пътуване. Те работят 40-50 години от проект на проект. И винаги има ново предизвикателство, което много обичат. На тях им харесва да влизат в нова неочаквана ситуация. Искат да научат повече за света и хората и го правят през камерата, през проучването - да намерят правилните хора, да се озоват на правилните места. Мери Елън не бе по-различна. Мисля, че на нея й харесваше идеята да пътува на различни места, преследвайки целите си. В този смисъл, работата й е много лична.


Как се е променила фотографията от онези години до днес?


- Дигитализацията промени много фотографията в сравнение с онези години. Имам предвид, че днес от техническа гледна точка всеки би могъл да прави добри снимки. Това даде свобода на много фотографи и визуални артисти. Свобода да откриват нови пространства във фотографията, които грубо са наричани "концептуална фотография". То е по-скоро да бъдеш в действителността и да реагираш, правейки фотографии. Да генерираш идеи и да създаваш фотографии, които ги подкрепят. По-различен начин на работа, както и на мислене върху това, което искаш да постигнеш. Този начин на изразяване днес се преподава в колежи и арт училища, а не беше познат допреди 20-25 години. Тогава фотографията беше различно изразно средство.
Мисля, че спонтанността на класическата фотография се е загубила напоследък, защото има малко по-различен преднамерен подход да измислиш нещо и след това да отидеш да го реализираш.


С какво изложбата на Мери Елън Марк в София е по-различна от други нейни представяния?


- Тази изложба обхваща около 40 години от работа й. Това е добър обзор. Включва някои от най-важните теми от работата й, проекти, които са лични. Има много портрети. Тя се впечатляваше от хората, които правят необичайни неща. Изпитваше емпатия към героите си, показвайки хора, които често живеят в периферията на обществото, правещи неща, които обикновено не виждаме. Разбира се, публиката ще се впечатли от фотографиите на известни личности, които присъстват в ретроспективата. Стилът й е много необичаен. Тя никога не работи в студио, снима ги в среда, която не бихте предполагали, снима ги по изненадващ начин.

Коментари (17)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 8961 Неутрално

    Интересен фотограф е била...

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  2. 2 Профил на hamiltonf
    hamiltonf
    Рейтинг: 4555 Неутрално

    Сега, съвременната фотография влючва "проекти" като този, да снимаш 132 часа в Лувъра как хората се снимат пред "Мона Лиза"...!?

    Кой продаде къщата, дарена от проф. Елисавета Карамихайлова на катедра физика към СУ, а впоследстие на нейно място бе построен хотел? Кой/и са тези престъпници?!
  3. 3 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1470 Неутрално

    ''Мисля, че спонтанността на класическата фотография се е загубила напоследък, защото има малко по-различен преднамерен подход да измислиш нещо и след това да отидеш да го реализираш.''

    Затова предпочитам т.н. класическа фотография. Нещата, които днешните фотографи ''измислят'', а после режисират и обработват с компютърни програми, най-често са плитки и блудкави.

  4. 4 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1470 Неутрално

    ''Мисля, че спонтанността на класическата фотография се е загубила напоследък, защото има малко по-различен преднамерен подход да измислиш нещо и след това да отидеш да го реализираш.''

    Затова предпочитам т.н. класическа фотография. Нещата, които днешните фотографи ''измислят'', а после режисират и обработват с компютърни програми, най-често са плитки и блудкави.

  5. 5 Профил на tamada
    tamada
    Рейтинг: 942 Неутрално

    Изглежда Грийнбърг малко е разбирал фотографията, когато е бил фотограф, а след като станал галерист съвсем е престанал да я разбира.

    * * *
    "Дигитализацията промени много фотографията... днес от техническа гледна точка всеки би могъл да прави добри снимки."

    Че то и тогава можеше. Ами то е пълно със стари любителски снимки заснети и проявени технически добре. Експонираш правилно, носиш във фотото, там проявяват филма по таблица и готово. Но добрата фотография НИКОГА не се е изчерпвала само с техническото качество, затова и тогава напредналите любители предпочитаха да проявяват ръчно, а не във фотото.

    Големите плюсове в техниката се появиха ПРЕДИ дигитализацията - вътрешното измерване, автофокусът, обективите с мотори и чипове в тях... кое е различно днес?
    Проявяването на филма (RAW файла) днес се прави с компютър, но изобщо не е по-лесно - доказателство са океанът от снимки на хора, които не са се справили добре. А печатът пък е още по-труден, отколкото преди. Тогава можеше да разчиташ на лабораторните си познания - големите снимки се проявяваха почти както малките. А днес ти трябва помощ за печат, защото той също се промени и твърде малко фотографи разбират, и от тази материя.

    Просто днес чрез Интернет имаме достъп до огромни количества фотография, което заблуждава старите мърморковци като Грийнбърг, че нещо се е променило. Но достъпността до публиката променя начина на работа с галеристите, а не начина на работа на фотографите.

    Ако Вивиан Майер живееше днес и тя щеше да качва в Интернет, вместо да си трае.

    * * *
    "По-различен начин на работа, както и на мислене върху това, което искаш да постигнеш... не беше познат допреди 20-25 години. Тогава фотографията беше различно изразно средство."

    Глупости. Това, което се случи с дигитализацията е, че процесът стана по-евтин. Но майсторите все още се отличават от любителя по това, че мислят преди да натиснат спусъка. Ако днес се правят над 100 снимки във фотосесия за корица на списание за да се избере най-добрата - ами тогава пак се правеха толкова. За една снимка на модел се снимаха няколко филма. Дигитализацията не промени факта, че затворът на DSLR е механичен ресурс с ограничен живот (безогледалките още не са влезли навсякъде). И никой добър фотограф не щрака без да мисли. Майсторството все още е в това да видиш снимката преди да натиснеш спусъка.

    И хайде да не забравяме, че Картие-Бресон и Уокър Евънс също са обработвали снимките си и не са се свенили да изрязват излишното от кадъра. Нито пък Робърт Франк и Елиът Ъруит - те пък са рязали доста сериозно.
    Много от майсторските репортажни фотографии, които днес имаме за класика, всъщност в оригинал изглеждат съвсем различно.


    * * *
    "Куражът й да влиза в ситуации... Не се сещам някой днес да е толкова краен и категоричен в работата си... спонтанността на класическата фотография се е загубила напоследък, защото има малко по-различен преднамерен подход да измислиш нещо и след това да отидеш да го реализираш"

    Ами пак глупости.
    Има и от едните, има и от другите фотографи, точно както е било преди 30-50-80 години.
    Колко спонтанни са майсторските снимки на Мапълторп, Пен, Нютън, Холсман, Рей, Мохоли Наги и прочие големи имена? Разбира се, че имаше постановъчна фотография - много от това, което наричате класика беше именно такава.

    Грийнбърг да вземе да разгледа примерно последните нови имена в Магнум. Серията на Бике Депортер със семействата е правена по същия начин, както е работила Марк. И обратно - Жером Сесини снима непосредствени репортажи с хора поставени на ръба, пак както го е правила Марк. Да влезеш във военна зона понякога е по-опасно, отколкото да влезеш в психиатрична болница.

    Да, много фотографи днес не биха снимали като Марк, ама то и тогава многото не са снимали. Грийнбърг така и не отговаря на въпроса: с какво нейните снимки са уникални... ами не са уникални. И тогава е имало фотографи като нея, и сега има.

  6. 6 Профил на dds27557755
    dds27557755
    Рейтинг: 178 Неутрално

    До коментар [#5] от "tamada":

    Грийнбърг е от плеядата мрънкала, собственици на малки и средни галерии, които търсят всякакви косвени причини за слабите си продажби и незаинтересоваността на публиката към авторите, които представят. Истината е, че в Ню Йорк освен за галериите мастодонти, пазарът за останалите е много силно свит. Не е за пръв път галеристи да се жалват как Гагозян им краде художниците и как са принудени да се отказват от участие в панаири, но никога не казват как не плащат на художниците си, държат се безобразно с тези, които продават по-малко, въртят далавери с фалшификати или са в схеми с разни тъмни субекти и институции. Сред нюйоркските галеристи левичарството е много разпространено и все говорят как държавата трябва, видиш ли, да ги подпомага. Там е работата, че Интернет и кризата от 2008 започнаха да убиват държавно спонсорираните постмодернистки течения. Близо половин век галериите показваха попарт, концептуализми, фотография и видео и сега, когато интересът на публиката и колекционерите е към качествено изкуство в традиционни форми и медии, галеристите са като попарени и в състояние на постоянно отрицание.

  7. 7 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1470 Неутрално

    Робер Бресон беше казал нещо в смисъл, че истинското изкуство е спонтанно. В тези думи има много истина. Когато си представя колко пресмятане, планиране, изчакване, режисиране, ретуширане (независимо с какви методи) и.т.н. е имало преди да се публикува снимката, интересът ми се изпарява. И не преставам да се изненадвам как у нас доста хора наричат ''арт фотография'' някой откровен кич, сготвен в дигиталната кухня на набедения артист-фотограф.

  8. 8 Профил на tamada
    tamada
    Рейтинг: 942 Неутрално

    Робер Бресон беше казал нещо в смисъл, че истинското изкуство е спонтанно.
    —цитат от коментар 7 на princess_x

    Може и да го е казал, но не си го разбрала. Имал е предвид спонтанноста на идеята, не на процеса по заснемане.
    В този случай да даваш пример с Робер Бресон, който е кинаджия, означава да отричаш неговото изкуство, защото игралното кино няма как да се прави без много планиране, писане, изчакване и режисиране. Бресон също не е снимал спонтанно - първо е писал сценарии, избирал е актьори, избирал е локации, редил е осветление и чак след това е снимал. На терен не можеш да си позволиш да си спонтанен, щото си наел техника и плащаш на един куп хора да ти чакат нарежданията. Един снимачен ден е ужасно скъп. Може да ти падне някоя локация и в последния момент да отидеш на непознато място; може на терен да промениш нещо в диалога; може да приемеш идеи от екипа (Бресон не го е правил)... но това са само инциденти. 95% от филма се прави с планиране, щото времето те гони и едната му ръка постоянно е в джоба ти.

    Ама само да снимаш не е достатъчно, затова после Бресон е давал материала на монтажист. В монтажа също няма нищо спонтанно - трябва да разкажеш историята по най-добрия начин, затова режеш, хвърляш и редиш останалото така, че да го представиш вярно на зрителя (вярно според идеята, която имаш).
    Добре, ама Бресон не снимаше неми филми. Затова в монтажа влиза и синхронизацията на диалога, добавянето на звукови ефекти и нареждането на музиката на правилните места.
    А след това махаш или добавяш материал и чак след това получаваш игрален филм. Накрая си забравил всичко спонтанно, щото това е дълга и изтощителна работа.

    Бресон беше казал и нещо друго: "Картината сама по себе си е нищо. Всички елементи на филма: картина, диалог, звукови ефекти, музика... трябва да си влияят един на друг и да се трансформират взаимно. Без трансформация киното е просто театър, а не отделно изкуство" (може би малко свободно го цитирам, но смисълът е този).

    Тая работа не става само със спонтанност. Киното е именно сготвено, а дадаизмът умря отдавна.

    Когато си представя колко пресмятане, планиране, изчакване, режисиране, ретуширане (независимо с какви методи) и.т.н. е имало преди да се публикува снимката, интересът ми се изпарява...
    —цитат от коментар 7 на princess_x

    Ако се поинтересуваш как са правени прочутите улични фотографии ще ти се изпари доста интерес. Знаеш ли колко планиране и изчакване има в снимките на Анри Картие-Бресон? Да намери подходяща сцена, да отиде в подходящо време на деня (заради светлината), да намери добрата гледна точка... и да чака докато се случи нещо (това което той нарича "решителния момент").

    Гледаш снимката и си мислиш, че случайно е бил там и спонтанно е вдигнал апарата за да снима, а на практика тая "спонтанна" фотография се прави с много много мислене.

  9. 9 Профил на deep_space
    deep_space
    Рейтинг: 8 Неутрално

    До коментар [#8] от "tamada"

    Интересни и компетентни коментари.

  10. 10 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1470 Неутрално
  11. 11 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1470 Неутрално
  12. 12 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1470 Неутрално
  13. 13 Профил на tamada
    tamada
    Рейтинг: 942 Неутрално

    Абе ти въобще схващаш ли, че говориш за липса на режисиране, а даваш за пример режисьор и то на авторски филми? Киното, включително на Бресон е точно това, което ти и Грийнбърг отричате - първо си намислил история, после отиваш някъде да я заснемеш.

    Остави какво говори на баламите, дето си мислят, че режисьорът сам прави филма ей тъй - от въздуха! Бресон е писал сценарии за филмите си - някои са издадени в книги. Не може да отидеш на терен без да знаеш каква история ще разкажеш.
    Може и да не е искал да знае какво ще прави на следващия ден - то по принцип не е работа на режисьора. За тази цел си има директор продукция и организатори които се грижат за графика, и Бресон си е имал такива.
    Може да не е знаел как ще освети актьорите на терен, ама се е погрижил там да го чакат осветление и осветители.
    Може да не е искал да знае как ще изглежда сцената и какъв реквизит ще се ползва, ама е работел с художници на продукция и реквизитори. На които първо е обяснил каква е историята, как трябва да изглежда актьорът и какво трябва да държи.
    Как си мислиш, че без планиране може 20 души да се окажат на едно и също място за да работят по едно и също нещо?

    Като не вдяваш от дума поне погледай картинки! Разгледай как е снимал Бресон на терен!
    https://bit.ly/2qdH9oc
    И ако все още смяташ, че с импровизация може да събереш на терен актьори, оператори, осветители, асистент-режисьори и пр., и ако все още смяташ, че режисьорът само седи и импровизира, значи си твърде тъпа.

    Въобще как си представяш кино без осветление, без реквизит, без костюми, без организация и без режисиране?

  14. 14 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1470 Неутрално

    До коментар [#13] от "tamada":

    Изинявай, но киното не е единственото изкуство и даже някои не го смятат и за изкуство. И в него е възможна импровизация, има такива примери. За мене изкуството в най-чистия си вид е именно спонтанното творение и импровизацията - в музиката, в танца, в изобразителното изкуство, в литературата. Когато започнат поправки, промени, изглаждане и.т.н. се губи от свежестта на творението. Разбира се рядко спонтанното и импровизацията са на високо ниво - това се случва само, когато те докосне божествената искра; пример - Kind of blue.

  15. 15 Профил на tamada
    tamada
    Рейтинг: 942 Неутрално

    Да, добре! Истината била в думите на кинаджията Бресон... ама то киното не било истинско изкуство... очевидно импровизираш някакво търсене на философия, само дето изобщо не си се занимавала с изкуство и дрънкаш врели-некипели отстрани.

    Знаеш ли как се композира и преправя една музика, докато стане добра? А как се аранжира за оркестър?
    Знаеш ли колко труд по изчистването на движения и колко репетиции има зад една привидно лесна хореография?
    Знаеш ли колко писане и преписване има зад едно литературно произведение? Дори Балзак, който е пишел страшно бързо и с малко поправки е давал книгите си на редактор преди публикация. И не само това, а е променял или допълвал романи за второто им издание.
    Знаеш ли колко скици, преправяне и изглаждане има зад големите картини на големите майстори? И как накрая пак ги гризат съмнения, и ги смятат за недовършени?

    Въобще приказваш неща взети от въздуха. Избери си по една любима творба от всяко изкуство и се поинтересувай как е направена! Ще ти се изяснят много неща.

  16. 16 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1470 Неутрално

    До коментар [#15] от "tamada":

    Бъди спокоен, всички тези неща са ми добре известни, но ти изобщо не разбираш моя коментар, който няма нищо общо с изброеното от тебе.

  17. 17 Профил на optimu_s
    optimu_s
    Рейтинг: 515 Неутрално

    До коментар [#6] от "dds27557755":

    ахам, промениха се нещата.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK