Георги Господинов за новата си книга с разкази: Всичките тела на света са част от нашето тяло

Георги Господинов за новата си книга с разкази: Всичките тела на света са част от нашето тяло

© Личен архив



Около 24 май излиза новата книга на Георги Господинов "Всичките наши тела" - сборник със свръхкратки разкази. Последната година българския писател прекара в Ню Йорк, където бе на писателска резиденция по покана на Нюйоркската обществена библиотека. Междувременно романите му завладяха нова територия - съседна Турция, където изненадващо и за него се настаниха на витрините на големите книжарници и получиха много отзиви в турската преса. Двайсет години след излизането на "Естествен роман" и 50 години след родната му 1968-а писателят поглежда и назад, и напред - и разказва за лапидарното писане, смаления свят и човека с безброй тела.


В Ню Йорк сте почти от година с писателската стипендия на Ню Йоркската публична библотека. Как всъщност попаднахте там?


- Нямах никакви надежди, когато кандидатствах, но се случи. Всяка година жури избира 15 автори, предимно академични хора, историци, биографи, но и няколко писатели. Кандидатстват с идеите и биографията си наистина много хора от цял свят. Между избраните в крайна сметка има само по един-двама, които идват от други континенти. Миналата година е бил немският писател Даниел Келман, преди това чилийският Алехандро Замбра, унгарският Краснахоркай. Първият европейски автор, когато стипедията изобщо се отваря към писатели и поети, е Колм Тойбин. Така или иначе всеки може да кандидатства, знам писатели, които го правят от години, без отчаяние. Ню Йоркската библиотека е много сериозна институция, която далеч надхвърля "библиотечното" си предназначение.




Да, влизал съм вътре, но вие как я преживяхте?


- За това може много да се говори. Място за дискусии със световни имена. Само тази пролет в прочутите NYPL Live (срещи с видни личности, предавани на живо от Нюйоркската библиотека - бел. ред.) можеха и могат да се видят и чуят Марио Варгас Льоса, Стивън Грийнблат, Маша Гесен, Гари Каспаров... Тук могат да се видят поправките на Паунд върху Пустата земя на Елиът, архива и личната библиотека на Набоков, дневниците на Вирджиния Улф, такива неща, които за човек на книгите са абсолютно съкровище.


Но най-хубавото на библиотеката е нейната абсолютна отвореност към децата и хората от града и света. Без никаква бюрокрация и абсолютно безплатно всеки може да влезе и да ползва залите, каталога, компютрите, огромен ресурс от световно кино. В центъра на Манхатън, на Пето авеню до Брайънт парк, един от най-хубавите паркове в града, под който всъщност е пълно с книги.


В университета Колумбия в Ню Йорк участвахте във форум за културата на пост-социализма. Какво от този наш опит не е лошо да споделяме?


- Както се вижда от последния месец, с повторното подемане на недовършения разговор за миналото и досиетата – не сме отишли много далеч. Ще го кажа така – големият проблем е, че направихме невъзможен разговора за нашето минало. Направихме невъзможен разговора помежду си по отношение на това минало. Нямаме общо съгласие помежду си върху поне три-четири основни неща – за миналото ни и за днешното ни живеене. Истерията победи историята. Всеки популизъм работи с истерията, съзнателно подклаждана. Защото се оказа, че за много хора този разговор не е удобен.


Подготвя се за печат нова книга от Георги Господинов със свръхкратки истории - в ерата на Facebook, Twitter и Instagram. Изискване на времето или мастилото ви е скъпо?


- Много преди времето на изброените медии публикувах първата си книга, "Лапидариум" - със свръхкратки неща, както е видно от заглавието. Парадоксално или не, тъкмо днес във времето на тези бързи и "кратки" медии бъбренето е най-голямо. Никога, струва ми се, в никое време не се е бъбрило толкова много. И не се е злоупотребявало така с думите. Прииска ми се да напиша една книга с по-малко думи и повече мълчание на страниците. Казва се "Всичките наши тела" и ще излезе около един любим празник в края на май.


Пишете "Естествен роман" преди 20 години. Цитат: "Апокалипсисът е възможен и в една отделно взета страна". Днес обаче светът се свива. Чуждите болки и съдби стават и наши, през бежанския поток например, при все по-честите срещи с мигранти в Европа, при срещите с гостите на България. Как да се научим да живеем заедно с различията си?


- Да, тази година стават точно 20 години, откакто го писах, не бях се замислял. Днес светът наистина боли по много личен начин. Независимо какво и колко далеч се случва, светът внезапно се е смалил колкото едно човешко тяло. Всеки е достъпен и уязвим. Нали през целия последен век през медии и технология търсехме тази достъпност на света, това единение. Което само по себе си е хубаво вероятно, въпросът е, че явно не сме били готови за него. И идва въпросът как да живеем в едно тяло с всичките тела на света. Ами така – като разберем, че всичките тела на света са част от нашето тяло. И че нашето тяло е част от тялото на света. А човек за собственото си тяло все пак милее.


В Ню Йорк, вие успяхте да видите новото произведение на най-популярния анонимен артист в света - Банкси, което представляваше апел за освобождението на художничката Зехра Доган в Турция, вкарана в затвора заради една картина. Днес в света като че ли се предефинира понятието свобода. Как вие гледате на тази история?


- Да, в Ню Йорк имах щастието да видя едно от най-новите неща на Банкси. Не съм сигурен, че понятието за свобода се е променило много. В някои отношения светът е удивително същият. Може би протестите и съпротивите ни са станали по-различни днес, по-видими. Това прави и Банкси с тази работа – дава видимост на една несправедливост. Дали обаче президентите гледат Банкси, не знаем.


Как се промени за това време порива ви към лапидарност?


- Не се е променил много. "Естествен роман" и "Физика на тъгата" са в известна степен също лапидарни романи, доколкото ползват подобен принцип. Направени са от много кратки глави, някои от тях от по няколко изречения. Има нещо драматично и заедно с това успокояващо в кратките истории, поради синхрона с краткостта на телата. Свършват неочаквано, могат да са смешни и абсурдни, да са резки и несигурни, лични и дистанцирани едновременно. Надявам се да са такива.


Как ларвите на поезията ви се превърнаха в пеперуди на белетристиката?


- Става дума за едно и също животно. Става дума за работа с езика, с ритъма, мълчанията му. Поезията и белетристиката са направени от едно и също вещество. Винаги можеш да разбереш кога един роман е писан от поет или от човек с усет към езика. Той пише с изречения, с грижа за всяко изречение. А на мен другият тип писане, на едро, загрижено единствено за сюжета, не ми е интересно.


Докато чакаме книгата с кратките истории от "Всички наши тела", да ви питам - всъщност от колко тела е съставен човек?


- От всичките човешки и нечовешки тела, които са живели на земята. От всичките свои тела, които носи през годините. От телата на всички книги, които е преживял. Но има такава кратка история в книгата, няма да я преразказвам.


Да, контрабандно прочетох някои от тези истории, благодаря. Разказът "Избрани автобиографии" например твърди, че сред личните ни спомени има много, родени от книги. Че четенето произвежда спомени. Тези дни истината в този свят зрелищно се проваля. Не ли време да се откажем от истината и да я заменим с литература, например, с изкуство?


- Говорим за различни неща. Удивително, да не кажа убийствено е, колко лесно се оказа да пуснеш фейк новина, да излъжеш, да оклеветиш. И всичко това минава. Не просто минава, то е, което се търси. А на въпроса – няма как да заменим истината с изкуството, защото те са едно и също в крайна сметка. Литературата, добрата литература, в самото си основание не лъже. Тя би трябвало да дава лупата с която разпознаваш истина и неистина, някакъв инструмент, с който проверяваш къде точно в този сбъркан живот си ти.


Гледах късометражните филми, направени по ваши кратки разкази в омнибуса 8'19''. Сетих се за онзи виц, в който две мишки изгризват кинолента в киноцентъра и едната пита - Хареса ли ти филма?, а другата отговаря - Книгата ми хареса повече. Какви са рисковете и какви са предимствата на това литературата да бъде пресъздавана в други форми?


- Литературата не би трябвало да се променя от това какъв филм е направен, защото тя е в началото, филмът е следствие и съвсем друг жанр. Разказите ще си останат такива, каквито са. Филмът "8.19" вероятно не е лесен филм, той блокбъстър няма да става, нито да чупи боксофиса, или както му викат. Писаха ни хора, които са си открили своите истории вътре, своите мълчания. Не върви аз да говоря за филма или книгата, но заставам зад опита на тези режисьори, част които дебютират в игралното кино, но всеки от тях има лична биография в изкуството.


Какво бихте направили за оставащите 8 минути и 19 секунди светлина, ако днес слънцето спре?


- Бих излязъл навън, под последните минути слънце и сигурно, като се познавам, бих надраскал нещо в тефтера си, въпреки знанието, че вече няма да има кой да го прочете.


Анимираният от Тео Ушев разказ "Сляпата Вайша" получи номинация за Оскар. Как се отрази на автора на разказа историята на тази номинация?


- Тази история, с цялото кино вътре, си дремеше в книгата "И други истории" около 15 години. Никой режисьор от тук не е посягал към него. Тео Ушев, с когото се запознахме покрай "Физика на тъгата" пръв видя филма в "Сляпата Вайша". Просто влезе в него и го направи невероятно. Това, което се случи, е известно. Беше нещо, което едва ли ще се повтори.


Всъщност надявам се да се повтори с български филм. И да даде кураж, че може - може една българска история, с един български режисьор, с българска музика да стигне там, където обикновено достъпът е отказан. Най-хубавото беше, когато четяхме отзивите в чуждите медии, те искрено се радваха на тази история, на анимацията, дори на известната предопределност, че е трудно да се пребориш с "Пиксар", например.


Даже още по-хубаво беше, когато и Тео, и аз, получавахме писма от хора, които живееха с тази история, също рисунки на Сляпата Вайша от деца. А през лятото, като представяхме книгата "Сляпата Вайша" в Пловдив, дойдоха едни деца при нас и викаха, ами ние искаме да рисуваме филми, искаме да съчиняваме разкази. Такива неща остават.


В момента Тео работи върху "Физика на тъгата". По какъв начин авторът на романа влияе на новия филм по него? Какви надежди имате за този проект? Какво казвате на Тео?


- С Тео сме от едно поколение, от една и съща, 1968-а, година, родени сме и сме израснали в провинциите на 1980-е, имаме сходна чувствителност. Минотаврите в нас си приличат. И той рисува в момента своите минотаври. Само романът може да му влияе, аз не. Разбира се, ще се включа с радост, когато се наложи.


1968 е ваша тема - "Неслучила се година, но случил се човек. Чо-век". Годината на раждането ви, както казахте. Преди 50 години. Годината на революциите, на Пражката пролет в Чехословакия, в която България участва като окупатор. Годината, в която Бийтълс записват Белия албум и са основани Лед Цепелин и Дийп Пърпъл. За какво може да ни послужи днес 1968-а?


- За какво ли – ами за разговор върху неслучилото се. И как онова, което не се е случило в живота на едни човек или на едно общество, продължава да излъчва своята неслученост години напред. И за неловките мълчания или още по-неловките истерии, в които изпадаме, като заговорим за това неслучило се. 1968-а е сложна година, тя може да е отправна точка за този разговор, защото в нея наистина има всичко. Поне съм се опитвал да подхвана разговор за това през годините, ако не друго.


Говорихме за по-интензивната свързанност на хората по света днес. Предстои големите технологични компании - Google, Facebook, Apple, Amazon и Windows да свържат целия свят. Цената за това са данните за нашите животи. Каква е стойността на тази сделка според вас?


- Като при Фауст – само че там цената беше душата, а сега, понеже души няма, цената са нашите данни. Девалвация, откъдето и да го погледнеш.


Кои от успехите, наградите, достиженията на "Естествен роман" и на "Физика на тъгата" откроявате като важни?


- Добре, най-напред трябва обаче честно да кажем, че никак не е лесно и никъде не горят от нетърпение да четат български книги. Няма такава литературна легенда около нас, около някои други малки литератури има, но хората са си го постигнали през десетилетията. Иначе – бях на 30, като написах "Естествен роман", в края на 1990-те, в един малък апартамент из крайните Младости, с много цигари.


Романът беше много различен от излизащото тогава, някои читатели се стреснаха, други го харесаха, няколко човека ми писаха – не знаехме, че може и така на български. Това ще да е била най-голямата награда. После най-неочаквано беше преведен на сръбски и на френски. И оттам тръгна – в САЩ, Германия, Италия, Испания до Исландия, където се оказа първата българска книга там. Но и преводите не са успехът, а реакциите на читатели и критици. Най-забавно беше удивлението че, аха, има такава литература, а ние нищо не знаем. Една датска рецензия така почваше – "Искате ли да прочетете български роман? Не. Искате ли да прочетете постмодерен български роман – Не! Не! Е, правите голяма грешка".


После с "Физика на тъгата" беше сякаш малко по-лесно навън. За пръв път български роман стана финалист на награди като Премио Стрега Еуропео, на Берлинската международна награда на Haus der Kulturen der Welt. Тези двете са ми от любимите, защото накрая е било въпрос на един глас и все пак спечелиха романи, писани на големи езици – френски и испански. За пръв път българска книга стигна до краткия списък на наградата за преводен роман на ПЕН Америка. Мисля, че общо 6 или 7 пъти "Физиката" беше финалист. Накрая, през 2016 се пребори като по чудо с писатели като Джулиан Барнс и спечели наградата Ян Михалски.


Имах и щастието да срещна страхотни преводачи. И последно – двете рецензии, които ме зарадваха много, бяха в "Ню Йоркър" от Гарт Грийнуел и в Либерасион от Жан-Люк Нанси, приятеля и ученика на Дерида, който възторжено беше написал, че тази книга е знак за нещо ново, което идва от българската и от медитеранската литература. Та искам да окуража, че може, че на следващите български писатели ще им е малко по-лесно.


Преди време имахте идея за музей на социализма. Как в него би присъствала историята на Юлия Кръстева, например?


- Не просто идея, имахме с мои приятели проект, написал съм сигурно петдесет страници, имахме план за мястото, но когато държавата и хората не са готови за нещо, то не става. Идеята беше това да е също място за разговор, така че историята с Юлия Кръстева би намерила естествено място там.


Защо ви е важна Исландия, страната където българската литература се появява чрез вас?


- Защото е странно и отшелническо място, място достатъчно празно и сурово, много смълчано място в един пренаселен свят.


Пишете, че "Ние всички сме емигранти от родината на детството" и че само в детството безсмъртието е практически възможно. Има вероятност обаче бъдещите деца, хората да имат възможността за физическо безсмъртие. Как ви се струва тази перспектива?


- Може би заслужаваме известно безсмъртие единствено в детството. После човек се похабява и уморява, та дори идеята за безсмъртието му идва в повече. Безсмъртие, да, но ако може в една определена възраст.


В България според данните от последните години - книгоиздаването, купуването на книги и вероятно четенето - са в подем. Казвате, че "Историите, разбирай литературата, служат най-вече за утешение". Въпросът е заради какво се нуждаe от утеха съвременният човек?


- Заради толкова много неща, наистина толкова много неща. Всъщност някои от тях са отпреди 2-3 хиляди години. Прочетете "Утешение към майка ми Хелвия" на Сенека и ще видите колко малко неща са се променили. Припомнете си "Хиляда и една нощ" и ще разберете, че всичките истории, които Шехерезада разказва нощ след нощ освен да отлагат смъртта й, всъщност носят и утешение. Всяка история, дори да е история за смърт, в крайна сметка казва – ето, твоето е нищо в сравнение с това, не си само ти големият страдалец, виж какви работи се случват по света. Разбира се, днес към старите тъги са се прибавили нови. Нови медии, нови безпокойства


Каква обща мечта сме способни да произведем ние българите днес?


- Много обичам един стих на Песоа: "Митът е нищо, което е всичко". Сменете мит с мечта и пак ще е вярно. Хайде да го приземим малко – какво може да ни свърже днес като общество, кое е лепилото, което ще ни държи заедно? Конкретно на въпроса ви, не виждам днес такава мечта. Не виждам такава воля за общност. Нас омразата ни събира повече от мечтата. Сигурно ще ни линчуват във форума, че говорим за мечта, утешение и пр., сантименталисти някакви радикални. Езикът се е сменил, дай ми конспиративна теория и ще преобърна света. Дай да намерим враг и да видиш как ще дойдат съмишленици, ще вземем петнайсетте си минути слава. Така правят мъжете, какви мечти, какви пет лева. Общата мечта иска работа и търпение, а омразата е най-лесната и бърза индустрия. По нашите места винаги ще работи.


Започвате с писането от записването на един сън. Сън, в който на дъното на кладенец е вашето семейство, а отгоре - вие - сам. "Пиша, защото ме е страх". Страхът днес е непрестаннно захранван от съдържанието на всички медийни канали. Как можем да се справяме със страха, освен чрез писане и четене?


- Страхът е нормално човешко качество, нечовешко и не по природа би било да не ни е страх. Проблемът е, че днес през страха може лесно да се манипулира цялото общество. И сме свидетели на това. Аз продължавам да вярвам, че разказването на истории и чуването на чуждите истории е начин да се справяме със страха. И даже чуването, слушането на историите на другия е по-важно. Там, където си виждал чудовище, след като чуеш историята му, ще видиш човек. Също така уплашен като тебе човек. Това различава пропагандата от литературата. Едната иска да изличи човешкото, защото то само разсейва и пречи, другата иска да събуди човек, там където за по-лесно виждаме чудовище.

Коментари (41)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на hamiltonf
    hamiltonf
    Рейтинг: 4837 Неутрално

    "Удивително, да не кажа убийствено е, колко лесно се оказа да пуснеш фейк новина, да излъжеш, да оклеветиш. И всичко това минава. Не просто минава, то е, което се търси...."



    Изводите сигурно са и от Форума на "Дневник"

    Стената на срама: Топ 10 на руските тролове във Форума - von_seeckt, Шопов, Julian Mall, Noise, WWW, Taiga, Нормален гланц, Али Ибн Абдул Обстул Бей, Divi filius, qwerty 500....
  2. 2 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 11056 Неутрално

    Харесват ми книгите му. Интересно дали е възможно в България да се издържаш само с писане на книги...

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  3. 3 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 2956 Неутрално

    Георги Господинов е човек, който има Душа, има усет за живота и талант да разказва историите на Живота!
    РЕСПЕКТ!!!

  4. 4 Профил на Cara Mia
    Cara Mia
    Рейтинг: 418 Неутрално

    На мен Георги Господинов ми е много интересен като автор и всяка бъдеща книга,написана от него ,я чакам с нетърпение.

  5. 5 Профил на ''zms15783''
    ''zms15783''
    Рейтинг: 2991 Неутрално

    Доста тъпичко заглавие.
    "Физика на тъгата" е много повече като попадение.

  6. 6 Профил на Fiji
    Fiji
    Рейтинг: 3030 Неутрално

    "Там, където си виждал чудовище, след като чуеш историята му, ще видиш човек."

    Ако Георги Господинов е успял да вижда човека във всяко човешко същество, значи е успял да се доближи до Бога. От моята ниска камбанария това ми се струва невъзможно. Или сме заслепени от страсти – положителни и отрицателни, или пък сме затънали в безразличие, така че е много трудно да бъдем истински емпатични. Но в литературата, за разлика от живота, всичко е възможно.

  7. 7 Профил на iget
    iget
    Рейтинг: 242 Неутрално

    Това е, което можем да противопоставим на всички кризи, икономически, финансови, демографски: творчество, което вътре радва и обединява, а навън маркира едно местенце на световната карта, че ето на, има и такава страна. Може би пропускам някого, но като че ли след Радичков той е първият наш писател със подобен отзвук изън БГ. Но го чета не защото е български писател, а защото ми харесва. Той показва, че е възможно да се прави стойност, когато човек живее с попрището си - независимо от миналото и от конюнктурата. Както пише Радоев, "нищото никой не ще ти отнеме".

  8. 8 Профил на авторът
    авторът
    Рейтинг: 1146 Неутрално

    Почти толкова хора, които севъзхищават на Г. Господинов1 са сложили минуси. Питам се защо и си отговарям веднага - заради западната му и демократична политическа ориентация. Колко хора има около нас, които са дотолкова политизирани, че не виждат литературата, музиката, спорта или каквото и да е, ако не им е политически поръчано!? Пораженията накомунизма се оказаха по-тежки и пагубни отколкото мислехме дори в началото на прехода!

  9. 9 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 7777 Любопитно

    Кога ли народът ще се събере под балкона на Георги Господинов , както навремето се е събрал под балкона на Вазов!?

    karabastun1@abv.bg
  10. 10 Профил на krf54523578
    krf54523578
    Рейтинг: 880 Неутрално

    Тоя знае къде да се вре. Почна да слугува да американците и най-накрая те го пратиха и в Ню Йорк. Един силно надценен. Но щом американците казват може и по-велик от Вазов да е.

  11. 11 Профил на krf54523578
    krf54523578
    Рейтинг: 880 Неутрално

    Почти толкова хора, които севъзхищават на Г. Господинов1 са сложили минуси. Питам се защо и си отговарям веднага - заради западната му и демократична политическа ориентация. Колко хора има около нас, които са дотолкова политизирани, че не виждат литературата, музиката, спорта или каквото и да е, ако не им е политически поръчано!? Пораженията накомунизма се оказаха по-тежки и пагубни отколкото мислехме дори в началото на прехода!
    —цитат от коментар 8 на авторът


    Минусите са защото доста хора не са глупаци и прекрасно са наясно с лансирането на този човечец от чужбина. И това няма нищо общо с пораженията от комунизма.

  12. 12 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 5048 Весело

    До коментар [#10] от "krf54523578":

    Ми ти що не им слугуваш че да те пратят и теб в Ню Йорк?! Или искаш в Нижниновгород?!

    klimentm
  13. 13 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 5048 Весело

    Иначе както винаги интервюто е префърцунено, тези хора не могат ли да разговарят на нормален човешки език питам се аз?!

    klimentm
  14. 14 Профил на iget
    iget
    Рейтинг: 242 Неутрално

    До коментар [#11] от "krf54523578":

    Не виждам никаква идеология в книгите му, а само литература. Пред това един писател да служи на политиците предпочитам политиците да служат на един писател, ако се така се е оказало. Въпреки че не го виждам дори това. Институцията в Ню Йорк, която го е приела, поставя на преден план качеството, а не някакви си политики от днес до утре.

  15. 15 Профил на dearblue
    dearblue
    Рейтинг: 531 Неутрално

    Господ създаде Адам и Ева те започнаха да се множат и да заселват земята затова сме братя и сестри
    Хората създадоха компютъраробот и после започнаха да го размножават затова компютритероботи са подобни

  16. 16 Профил на Тsonkooo
    Тsonkooo
    Рейтинг: 1400 Неутрално

    Няма лоша реклама, негативните отзиви тук ме накараха да взема да прочета нещо от него, "Естествен роман", че е малка книжка. Не е гений, но не е и некадърен, според мен.

  17. 17 Профил на hhhuuunnnn
    hhhuuunnnn
    Рейтинг: 1506 Неутрално

    ГГ е много интересен обект за наблюдаване - сигурно и книга може да се напише за него - дори през комунизма не е имало по-талантлив в кариеризма литератор; някой би казал, че това не е трудно при масовия пошъл вкус, в който вирее всякакъв бурен, но не е точно така - иска си се специфичен талант, който не зависи от идеологии, време и място

    нищо не прилича повече на Работническо Дело от Дневник
  18. 18
    ****

    Коментарът беше изтрит по желание на неговия автор.

  19. 19 Профил на Анонимен7
    Анонимен7
    Рейтинг: 396 Неутрално

    До коментар [#2] от "penetrating":

    Да, възможно е.
    Доказателство за това е Милен Русков, който е наистина чудовищно талантлив писател и наистина пише оригинални и запомнящи се истории, а не римейкове на вицове, популярни градски случки и преразкази на преразказани легенди и митове, като Господинов. (Някой от почитателите може ли набързо да разкаже нещо от Физика на тъгата, освен случката с войника, която вече почти всички познаваме от "Ъндърграунд", "Сбогом, Ленин" и подобни? А нещо запомнящо се от "Естествен роман", освен, че имаше някаква ода за срането? "Физиката" особено е толкова мъчителна за четене книга (и то мъчителна без познавателен елемент, просто досадно-брътвежно мъчителна манифестация на думи), че просто искам да забравя дори времето, когато я четях през десет, през десет страници...

    Чел съм в интервю на Русков, че цената на това е била пълната му самота и нищета в началото, обзета и отдадена единствено и само на преводи (за да плаща сметките) и писане по цял ден. Мисля, че той никога не е бил на ничия копаня, не е бил колумнист, нито редактор на нещо, не е ходил на творчески отпуски, финансирани от Отворено общество и пр като горе интервюирания.

    За мен е интересно, че Господинов винаги е бил титулуван "писател", макар че е написал първия си роман близо 10 години след като беше обявен за най-перспективния такъв в България?! Преди това я имаше две стихосбирки и едно книжле с разкази, я не.

  20. 20 Профил на iget
    iget
    Рейтинг: 242 Неутрално

    До коментар [#19] от "Анонимен7":

    То ако не се понапънеш малко напук на околната среда, далече не можеш да стигнеш (разстоянието го измервам в мозъчна продукция, а не в продукция на зелени хартийки). Милен Русков също е явление, но лично за мен тематиката породена от съвременни събития е по-интересна. Въпрос на вкус, разбира се.

  21. 21 Профил на Димитър Карабахчиев
    Димитър Карабахчиев
    Рейтинг: 8 Разстроено

    Кво да кажа... Пише не зле г-н Господинов, налучкал е модерна преводима фраза и игрива метафоричност от български на основните западни, а и на "по-редките" глобализиращи се езици, има успех. Но ПИСАТЕЛСТВО като при Йовкова, Радичкова, па дори и като при Виктор Пасков и Милен Русков, нема... И все пак, по-добре "мостче" откъм ЕС-Българийка НАКЪМТО надутия като балон от литературно "кльопане" Глобус, отколкото да им влеземе с целото си, ОСНОВОПОЛАГАЩО Балканите и Европа - древно Орфей-аедическо НАЧАЛО. Да пишат българските АЕДИ, да наслагват! След време ше се види, кой е по-баш.

  22. 22 Профил на babyroo
    babyroo
    Рейтинг: 840 Неутрално

    "българския писател" на "писателска резиденция"... Афторче оти се не гръмнеш от състрадание към сопствената личнус??? Въшка на чело е мнооо по симпатично...

    roo
  23. 23 Профил на Анонимен7
    Анонимен7
    Рейтинг: 396 Неутрално

    До коментар [#20] от "iget":

    Почти съм сигурен, че Русков ще стигне и до съвремието :) Всъщност за близкия момент не е ли най-лесно да се пише? И особено както пише Господинов - неисторически и негеографски - няма нужда от проучвания, сверяване на места, езици, случки, няма усилие за създаване на достоверност. Просто насипване на "поток на съзнанието", корекцийки тук-там, малко финтифлюшки и - комай готово... Докато при Русков е друго, обяснява в интервю колко много му се налага да чете, когато работи по дадена тема - ставаше дума за Чамкория.

    Много му се иска на ГГ да е писател, но без оригинални идеи не става. В "Естествен роман" съм почти-почти сигурен, че копира Естерхази, докато "Физиката" е тюрлюгювеч от Борхес, Маркес, Казандзакис... Обаче там е напълно и безвъзвратно прекалил - толкова го е унесла логореята (или желанието да напише книга от 600 страници), че положението е изуло гащи само.

    Но съм напълно съгласен, че говорим за вкусове. Така че може и да не съм изцяло прав. Макар че много хоря просто нямаха избор, след като дълги години бяха облъчвани от халото на "писателя Жоро Господинов", бяха просто принудени от подсъзнателно втъкнатите им маркери да си купят негов "роман" (То Естественият не беше никакъв роман, ама хайде)... Маркетинг и реклама - лошо няма, но не бива и да се сърди, когато някои по-"претенциозни" читатели откажат да се хванат.

  24. 24 Профил на Alexander97
    Alexander97
    Рейтинг: 1448 Неутрално

    ГГ е много интересен обект за наблюдаване - сигурно и книга може да се напише за него - дори през комунизма не е имало по-талантлив в кариеризма литератор; някой би казал, че това не е трудно при масовия пошъл вкус, в който вирее всякакъв бурен, но не е точно така - иска си се специфичен талант, който не зависи от идеологии, време и място
    —цитат от коментар 17 на hhhuuunnnn


    Браво! Още веднъж, Брависимо!
    „Ако в България се роди гений, то това ще бъде геният на завистта.“ Елин Пелин
    Вие сте потвърждение, при това блестящо.
    ГГ се е явил на конкурс, никому неизвестен българин, а получил стипендияТА!
    Какво, освен истински талант е измайсторил ГГ, та да се пробута?
    Най-малко това съм очаквал, като отзив.
    Имате голям вътрешен проблем.

  25. 25
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  26. 26 Профил на smarf
    smarf
    Рейтинг: 449 Неутрално

    Много злоба, много завист. Явете се и вие на конкурс и да видим резултатите. А Русков никога няма да стане известен извън границите на България. Няма кой да чете тегавите исторически преразкази през погледа на селяндурско левичарство. Няма емоция, няма душевност,няма отношение, бездушен труден за четене слоган.

  27. 27 Профил на iget
    iget
    Рейтинг: 242 Неутрално

    До коментар [#26] от "smarf":

    Виж, става въпрос за много различни стилове. Вярно е, че Русков ще е много по-трудно да излезе извън БГ, но и от такова писане има нужда. Все пак радва, че тук се спори за това кой от двама талантливи (според мен) хора е по-талантлив. Относно Господинов, както и той го казва в интервюто, нещата са по-близо до поезията. С Казандзакис не мога да открия сходни елементи. С Борхес може би се долавя, ако се чете с мислене, но кой не се влияе. За мен едно от попаденията му е, че постави соц-а в по-обща светлина, без дори да говори направо за това като цяло, и се зачете книга от БГ в места, където и хабер си нямат, а и защо да се интересуват, от наште патила.

  28. 28 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 11056 Неутрално

    До коментар [#19] от "Анонимен7":

    :)
    Милен Русков също ми харесва . Не бих ги разглеждал като състезатели :)

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  29. 29 Профил на Emil Dimov
    Emil Dimov
    Рейтинг: 1100 Любопитно

    Георги Господинов за новата си книга с разкази: Всичките тела на света са част от нашето тяло ( по скоро обратното е вярно?!)

    До коментар [#18] от "Dimiter Tsvetkov":
    В началото при Големия взрив, всичката материя, от която сме създадени, е била струпана в една сингулярна точка (разбира се ако вярваш на тази фикция "сингулярност", но тук се появяват и много въпроси, и ако се опиташ да си отговориш поне на част от тях ще разбереш, че няма как от "едно нищо" да се е получило едно голямо "нещо" - демек Вселената?!) С други думи, всички сме били натъпкани яко един до друг? (не, това е само "материала" от които сме направени!)

  30. 30 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1575 Неутрално

    До коментар [#8] от "авторът":

    По твоята елементарна логика всички, които са сложили плюсове, са го направили пак по същата причина - "заради западната и демократична политическа ориентация" на Господинов. ;)

  31. 31 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1575 Неутрално

    До коментар [#13] от "klimentm":

    Това е любимият изказ на културно-интелигентната ни парвенющина. :)

  32. 32 Профил на patilanskomeze
    patilanskomeze
    Рейтинг: 1461 Неутрално

    Харесват ми книгите му. Интересно дали е възможно в България да се издържаш само с писане на книги...
    —цитат от коментар 2 на penetrating

    В България--никакъв шанс, освен ако човек не публикува по книга на месец и всичките не се продават чудесно на лоялна аудитория от поне 2000 човека, и така процентите от продажбите да му осигуряват еквивалент на нормална заплата.

    Докато с тези преводи из целия свят--така вече става по-възможно.
    Ако всяка година няколко хиляди души из Европа и Америка купуват книгите ти--пак е еквивалент на нормална заплатка.

    Трети вариант е да си вътре в схемите с министерството на образованието и културата и там твоя роман да стане задължителен за преподаване в училищата, и дори направят сериал по него.

    Всичко това важи, естествено, за истинска литература. Ако някой ден българин напише нещо по-булевардно, и бестселърско, което целия свят да забележи--тогава сигурно ще е друго. Примерно български хорър или фентъзи или романтика или нещо като Боен Клуб или Трейнспотинг, които не да осморазредни имитации на истинското нещо, а самите те да са истинското нещо.

    Или напротив, нещо интелектуално, ама от ранга на Борхес или Еко, или поне Кундера или Мураками, да не е реакцията на света "хм, колко интересно, и такова ли имало?" а да е "уааааааааа! Ето това е, пичове! уаааааа!"

  33. 33 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1575 Неутрално

    До коментар [#32] от "patilanskomeze":

    Пропусна да прибавиш и заработването от интервюта и телевизионни участия. Господинов сигурно доста си докарва - все него гледаме, включително и тук.

  34. 34 Профил на patilanskomeze
    patilanskomeze
    Рейтинг: 1461 Неутрално

    [quote#11:"krf54523578"][/quote]

    Самият светоглед че Господинов е "вражески агент и лакей на империалистите" вече е поражение от комунизма. Единствените места в Европа където някой ще каже това за успешен писател или журналит от родината си са бивши соц страни с дефектни мозъци.
    После като свърши Европа и почнат Турции или северни Африки--там също, ама то на тях им си е нивото такова. Просто комунизма свали белия човек до това ниво и някой много си се кефят да си останат на него.
    Не знам колко радиация а нужна да се излекува такова мозъче. Сигурно кремълските служби с радост ще услужат с малко лечебен полоний.

  35. 35 Профил на patilanskomeze
    patilanskomeze
    Рейтинг: 1461 Неутрално

    ВСИЧКИ ЖЕНДЕРИ НАИЗЛЯЗОХТЕ, НАЛИ?!НАЛИ!такива едно ВРЕМЕ ГИ РАЗСТРЕЛВАХА без ума и дума. ДИРЕКТНО!Д И Р Е К Т Н О !Д - И - Р - Е - К - Т - Н - О !ТИРЕТО УМРЕ на 9.09. ЗАВИНАГИ, ОЛЕ!ТИРЕТО УМРЕ на 9.09. ЗАВИНАГИ, ОЛЕ!ТИРЕТО УМРЕ на 9.09. ЗАВИНАГИ, ОЛЕ!ТИРЕТО УМРЕ на 9.09. ЗАВИНАГИ, ОЛЕ!
    —цитат от коментар 25 на Hawaii


    Не се безпокойте, помощ има.
    "Основните препарати, използвани в терапията на шизофрения и неврози с различна етиология, се наричат антипсихотични лекарства.

    Наричат се още невролептици, тъй като индуцират невролепсия у психически здрави лица, състояние, което протича с намалена двигателна активност и своеобразна апатия към заобикалящия свят, при запазено съзнание.

    Представляват допаминови антагонисти и се разделят на две основни групи:

    1. Типични или конвенционални антипсихотици:

    фенотиазини: хлорпромазин, тиоридазин, флуфеназин
    тиоксантени: флупентиксол, хлорпротиксен
    бутирофенони: халоперидол, дроперидол
    дифенилбутилпиперидини: пенфлуридол, пимозид"
    https://medpedia.framar.bg/лечения/антипсихотични-лекарства

    Ако намерите професионален лекар навреме до няколко месеца симптомите ще се успокоят.

  36. 36 Профил на Окото на бурята
    Окото на бурята
    Рейтинг: 269 Неутрално

    [quote#11:"krf54523578"]
    —цитат от коментар 34 на patilanskomeze
    Самият светоглед че Господинов е "вражески агент и лакей на империалистите" вече е поражение от комунизма. Единствените места в Европа където някой ще каже това за успешен писател или журналит от родината си са бивши соц страни с дефектни мозъци.После като свърши Европа и почнат Турции или северни Африки--там също, ама то на тях им си е нивото такова. Просто комунизма свали белия човек до това ниво и някой много си се кефят да си останат на него. Не знам колко радиация а нужна да се излекува такова мозъче. Сигурно кремълските служби с радост ще услужат с малко лечебен полоний.[/quote]

    Точно.

    Човек и добре да живее, остава животно.
  37. 37 Профил на skitnikapozemqta
    skitnikapozemqta
    Рейтинг: 374 Неутрално

    До коментар [#32] от "patilanskomeze":

    такива хора не стават ами се раждат

    само че чалгарската култура в България присъства и на най-високите ешалони

    и затова няма да видим скоро хубаво произведение

    Тролът не винаги спори със себе си, но когато го прави то е през няколко различни акаунта.
  38. 38 Профил на MP
    MP
    Рейтинг: 293 Неутрално

    Всички глупости на света нямат равни на неговата!

  39. 39 Профил на Тsonkooo
    Тsonkooo
    Рейтинг: 1400 Неутрално

    До коментар [#26] от "smarf":

    И Левски не е известен по света, и какво от това, толкова ли е важно.

  40. 40 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1906 Неутрално

    До коментар [#36] от "Окото на бурята":

    брадчед, не успешен ами успял ...

  41. 41 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1906 Неутрално

    До коментар [#38] от "marmalad68":

    е айде сега ... ти сякаш ги знаиш сичките глупусти в бг та камо ли в свита... ти при тъкъв футБул ква литратура искаш да имами?





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK