Филип Лавока: Суперкомпютрите са с ефект като програмите за полет до Луната от ХХ век

Филип Лавока: Суперкомпютрите са с ефект като програмите за полет до Луната от ХХ век

© Петър Карабоев



Филип Лавока е ръководител на GENCI - основана през 2007 г. френска държавна компания за използване на суперкомпютри с цел подобряване конкурентоспособността на френската икономика и научните изследвания. С годишен бюджет от 30 млн. евро, тя разпределя за средно 600 проекта годишно времето за използване на мощните машини. Неотдавна Grand équipement national de calcul intensif закупи сепуркомпютър Bull с мощност от 9 петафлопа (9 милиона милиарда операции в секунда), който ще е напълно готов за дейност през лятото и през 2019 г. трябва да бъде разширен до 20 петафлопа.


"Дневник" разговаря с Филип Лавока в София, когато той участва в конференцията "Формиране на дигиталното бъдеще на Европа".


Г-н Лавока, защо човек, отговарящ за институция, обхващаща на практика всички авангардни цифрови дейности на Франция и с бюджет от толкова милиони евро, е в София?




- Защото мотото на нашата агенция е, че суперкомпютрите (НРС) са в центъра на познанието. И понеже познанието е семето, от което покълват иновациите, за нас е много важно да развиваме всички възможности за разширяване на знанието чрез изследвания.


Днешното събитие в София е много е важно за нас. То е организирано от еврокомисар Мария Габриел и съм впечатлен, че откриването му бе уважено от премиера Бойко Борисов. Учени, политици, представители на правителството и евроинституциите се обединяват пред някои от най-големите предизвикателства на бъдещето - как да развиваме иновациите, да създаваме икономически растеж и работни места за следващите поколения.


Заявявали сте, че това, с което се занимавате, всъщност е третият опорен стълб на науката. Обяснете защо суперкомпютрите имат чак толкова фундаментално значение?


- Когато си учен, едно от най-важните неща е как организираш инструментите си. В ХХI век сме и се прилагат нови методи - големите изследователски обекти като синхотрони, телескопи, лаборатории за генни проучвания разработват собствен инструментариум. Но след като събереш данните, трябва да можеш да ги анализираш, да ги интерпретираш, да моделираш реалността. А за това са нужни много мощни компютри.


Това е основната причина суперкомпютрите да са толкова важни за бъдещето ни.


Ако искате да симулирате биологично поведение на хромозомно ниво, после на ниво органи, а накрая - в мащаба на цялото тяло, ви трябва такава мощност. Днес например обсъждахме в София приложението на суперкомпютрите при изследването на мозъка. Те са абсолютно задължителни, ако в химията, биологията или физиката трябва да изградим поредица от модели, да ги свържем и да получим представа за поведение във времето.


С тази изчислителна мощ можем да интерпретираме определено поведение не само на отделни индивиди, но и на цели групи в обществото. Затова напоследък за помощ към нас се обръщат специалисти от науките за човека и социалните науки.


Разбирам ентусиазма Ви на учен, когато говорите за суперкомпютрите. Но какво бихте казали на един обикновен човек, ако трябва да обясните защо десетки милиони евро са отишли за една машина, а не за болници?


- Вижте, в наши дни науката е съставена от най-различни дисциплини, които са все по-свързани помежду си. Ако, да кажем, говорим за кръвообращението в мозъка - процес, стоящ зад множество болестни състояния, с които се борим, трябва изцяло да разберем структурата и връзките в мозъка, как циркулира кръвта в него. Това се прави със складиране на големи масиви данни и сложни симулации, нуждаещи се от мощни компютри.


Или сте лекар и давате на пациентите си лекарства и ваксини - с досегашните методи са ви нужни 10 години експерименти и клинични опити, за да разработите подходящата молекула. При това се случва клиничните тестове да поемат в погрешна посока. Това може да бъде избегнато чрез суперкомпютри - резултатите се получават буквално за няколко седмици или дори за няколко часа.


Казвате, че са неоснователни опасенията, че с този подход ще бъде разрушена традиционната медицина и ще се създадат суперлекарства само за членове на "елита"?


- Не, изобщо няма такова нещо! Това са просто инструменти, които ще помогнат хората да бъдат излекувани. С тях се правят симулации, проучват се възможности, анализират се данни.


Да се върнем към конференцията и ангажимента на властите на ниво Европейски съюз и национални правителства. Тук чух изказвания, че Габриел, която е еврокомисар от по-малко от година, е внесла нова динамика в този процес. Вашето впечатление?


- Този еврокомисар акцентира върху факта, че европейското общество вече започва да разбира, че суперкомпютрите и комбинирането им в Европа са нещо много важно. Франция и Германия са убедени в това, но трябва да бъдат убедени и други страни членки, че това е стратегически инструмент за конкурентоспособност в науката и икономиката. Това може да донесе ползи в момент, когато сме в глобална конкуренция с Китай, Япония, САЩ. Така ще бъдат изобретени нови устройства, лекарства, системи за автомобили и самолети и управление на мрежи като електроснабдяването. Затова ние, европейците, се нуждаем от суперкомпютри.


Някои пропускат, че става дума и за суверенитет на Европа - да обработваме и съхраняваме данните си тук, да се защитаваме от кибератаки, да контролираме цялостни процеси от изработване на процесори до изграждането на мрежи.


Така се получи, че говорим често в бъдеще време, а то принадлежи на студентите и младите специалисти в Европа. Доколко процесите, за които стана дума, биха ги задържали в Европа, а не да отиват в Силициевата долина или други страни по света?


- Много е важно преди всичко да поддържаме високо равнище на образованието и качествата на студентите в Европа. Само така ще създадем следващото поколение, което да използва още по-активно и масово суперкомпютри.
Това са много сложни машини, а значи трябват специалисти, които да ги управляват, наблюдават, да подготвят данните за тях. Смятам, че за младите хора се откриват много вълнуващи перспективи в дигиталната сфера. Нуждаем се от тях, защото, както казах, тази дейност обхваща обширен спектър научна дейност, всички технологии, транспорт, биотехнологии.


Тук се говори за сътрудничество между институции и правителства, но в тази сфера ключова роля имат частните корпорации. Споделете визията си за тяхното участие, за това, което помага на обществото и е отвъд обикновеното "правене на пари".


- Бих сравнил по значение програмите за НРС и изкуствен интелект с космическите програми от миналия век. С тях се създават множество технологии, обекти, работни места, включително за хора, които да организират всичко това. Това засяга всякакъв вид професионални умения.


Освен това съвременната наука е по-тясно свързана с производството, включително производителите на суперкомпютри. Двете сфери се стимулират и предизвикват взаимно да стигат до ръба на познанията и възможностите. И това сътрудничество е вълнуващо.


Много е важно да подчертаем, че много компании сами извършват разработки и изследвания. За тях те също се нуждаят от суперкомпютри. В Западна Европа 15-20% от времето за работа с тези машини се ангажира от компании. При това сред тях има малък и среден бизнес - няма нужда да си корпорация, за да получиш достъп. Достатъчно е да имаш много силен проект, много способни хора, за да им помогнем и да използват нашите суперкомпютри. Част от проблема е, че тези малки и средни компании не знаят за такава възможност и е нужно повече усилие и от наша страна, за да достигнем до тях.


Моделът, по който основно работи Силициевата долина, е доминиран от частния бизнес. В същото време ЕС опитва нещо друго - да стимулира, съветва, организира, регулира. Има ли "правилен начин" да се прави това?


- Когато сравнявам НРС или работата по изкуствения интелект с тази на космическите програми, имам предвид координация, включително между различни държави. Това е размяна на знание в международните научни екипи, после е нужно някой да даде тласък като този, по който работи еврокомисар Габриел, както и създаване на среда за сътрудничество. НРС проектите, които могат като модел да се използват за други начинания, са пример в това отношение, защото представляват дългосрочно сътрудничество, нуждаещо се от стабилна политическа и балансирана регулаторна среда. При това трябва да разбираш случващото се и да реагираш изпреварващо на задаващи се промени в толкова динамичен световен сектор.


Изискването за такава стабилност, гъвкавост и иновативност е предизвикателство към административните способности на ЕС. Но вижте колко умения за управление на проекти бяха натрупани покрай програмата "Аполо" и се използваха десетилетия след това.


Последният ми въпрос засяга достъпа но суперкомпютри на отбранителни проекти. Как става това, има ли някакви ограничения?


- Тази мощна техника не се използва само за киберсигурност или борба с тероризма. От нея се интересуват военните и отбранителната индустрия. Множество европейски институти с НРС имат контакт с този сектор. Военните се интересуват не само от оръжие, но и от максимално прецизни прогнози за времето или от симулиране на модели за справяне с природни и технологични катастрофи.


Въпросът е, че тези компании, искащи достъп до суперкомпютри, трябва да гарантират, че има пълно разделение между гражданските и отбранителните им дейности, те са длъжни според изискванията на ЕС. И в крайна сметка да не забравяме, че когато говорим за военнопромишлен комплекс, това са разработки, които могат да спестят разходи на данъкоплатци и да спасят живота на военни в битка.

Коментари (19)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Carrera Panamericana
    Carrera Panamericana
    Рейтинг: 391 Неутрално

    > Суперкомпютрите са с ефект като програмите за полет до Луната

    Суперкомпютрите сами по себе си нямат никакъв ефект. Ефективността идва когато на тях се симулира някакъв математически модел който е близо до реалността и дава използваеми отговори. Такива симулации могат да се правят и на не-суперкомпютър, но разбира се с много по-малък обем данни и по-ниска скорост на обработка. Ако моделът на изчисление не отразява реалността, тогава и гигакомпютър няма да помогне за да се извлекат смислени резултати.

  2. 2 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 1982 Неутрално

    Много думи, много пари и дота неясен ефект, но при всяко полложение по-добре полети до Луната или суперкомпютри, отколкото ракети, амолети бомби и проèе дивотии.

  3. 3 Профил на valtoro
    valtoro
    Рейтинг: 2224 Неутрално

    Между другото навигационния компютър на Аполо е бил със капацитета
    на джобен калкулатор, нямаш ли правилния софтуер суперкомпа е неефективен !!!

  4. 4 Профил на Торбалан
    Торбалан
    Рейтинг: 875 Любопитно

    Значи през 2019-та с 20 петафлопа ще влязат в десетката на най-мощните суперкомпютри в света https://www.top500.org/list/2017/11/
    (това разбира се само ако китайци, американци и японци внезапно вземат че заспят!)

    При управлението на Путин има истински бум в производството! Всеки ден откриват нови наказателни производства срещу инакомислещите!
  5. 5 Профил на Николай Николов
    Николай Николов
    Рейтинг: 1647 Неутрално

    До коментар [#1] от "Carrera Panamericana":

    В 10-ката! В случая явно някой лобира за определен тип техника. Макар, че производителите като цяло не са в ЕС.

    А и суперкомпютрите бяха идея на 20 век. В днешно време суперкомпютрите постепенно се заместват от облачната инфраструктура, където изчисленията се разпределят между много компютри вместо да това да се използва един "супер" компютър.

    Дарявам ежемесечно на Бивол - а Вие?
  6. 6 Профил на Рол
    Рол
    Рейтинг: 573 Неутрално

    Та 2002 нали и ние купихме супер компютър. Някой знае ли какво става с него?

  7. 7 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 10147 Неутрално

    Суперкомпютрите са особено важни за моделиране на процеси (особено атмосферата ) :)

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  8. 8 Профил на Рол
    Рол
    Рейтинг: 573 Неутрално

    До коментар [#3] от "valtoro":

    На времето -1980 пакетът "Математика 2 " работеше с 64 к РАМ с ОС ИБМ 360

  9. 9 Профил на Carrera Panamericana
    Carrera Panamericana
    Рейтинг: 391 Неутрално

    До коментар [#5] от "Николай Николов":

    Скептицизмът ми идва от това, че няма яснота какви точно проблеми искат да решават и мотивацията за суперкомпютър не идва от учени и изследователи. Дали искат по-точни модели за времето, моделиране на трафик, моделиране на природни бедствия и т.н.

    Щях да повярвам, че е смислено ако имаше значителен брой учени с разработени модели, които се нуждаят от верификация и симулация на суперкомпютри. В този вид по-скоро ми изглежда като "дайте да дадем".

  10. 10 Профил на Бай Благой
    Бай Благой
    Рейтинг: 800 Неутрално

    Значи през 2019-та с 20 петафлопа ще влязат в десетката на най-мощните суперкомпютри в света https://www.top500.org/list/2017/11/ (това разбира се само ако китайци, американци и японци внезапно вземат че заспят!)
    —цитат от коментар 4 на Торбалан


    С 20 петафлопа още в момента изостават . В Италия Чинека инсталираха 20 петафлопа още миналата година.

    https://wiki.u-gov.it/confluence/display/SCAIUS/MARCONI-SKL +(Marconi-A3)+environment

    А в Германия Лайбниц Рехненцентрум тази година ще се сдобият с 26.7 петафлопа чудовище.

    https://www.hpcwire.com/off-the-wire/lenovo-intel-deliver-next-generation-supercomputer-leibniz-supercomputing-center/

  11. 11 Профил на Бай Благой
    Бай Благой
    Рейтинг: 800 Неутрално

    П.С.: Чак сега погледнах, че Чинека е отбелязана в този Топ 500 лист

  12. 12 Профил на balgariez
    balgariez
    Рейтинг: 1974 Неутрално

    "С тази изчислителна мощ можем да интерпретираме определено поведение не само на отделни индивиди, но и на цели групи в обществото"

    Безспорно с изключително благородни цели .....................

  13. 13 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4820 Неутрално

    Истината е, че първата верига от 7 суперкомпютри "Крейг" в САЩ беше финансирана от федералната агенция за високи енергии (ядрени изследвания). Системата създаде гръбнака на суперкомпютрите и центровете им базирани в университети или федерални лаборатории, постепенно присъединявайки звена по програмно осигуряване и в други страни, например Нова Зеландия. Към началото на 2000 г. тази система завърши кооптирането и на допълнителните малки изчислителни мощности и създаде програми за видеообработката на астрономични данни, биологични и химически процеси, и разбира се ДНК анализи (генома). Като пример само една от лабораториите за суперкомпютърни апликации към университет в който бях в този период имаше годишно финансиране от 48 милина долара и щат от над 1500 души.
    Просто история и малко примери за това какво би изисквала една европейска инфраструктура от свързани в мрежа суперкомпютри.

  14. 14 Профил на balgariez
    balgariez
    Рейтинг: 1974 Неутрално

    " - Казвате, че са неоснователни опасенията, че с този подход ще бъде разрушена традиционната медицина и ще се създадат суперлекарства само за членове на "елита"?
    - Не, изобщо няма такова нещо! "

    Ама разбира се, какви клеветници и конспиролози само ...................

  15. 15 Профил на jelev_jelqzko
    jelev_jelqzko
    Рейтинг: 441 Неутрално

    Скоро четох за симулация на въздушен бой направен на новата програма на гугъл AlphaZero .Оказва се не побеждава технически най добрия самолет ,а този с най-добра стратегия.
    Всъщност солидарен съм с мнението на №9 "................"дайте да дадем"..."
    Преди година асоциация на невробиолозите /може да греша/ отказа 1 000 000 000 евро финансиране защото парите щяха да отидат за компютърно симулиране с неясен ефект.Очевидно има силно лоби и си инсталираха удобен български бушон, който бъкел не разбира.Сега ще има мощни потоци пари докато бушона изпуши.Та затова е господина тука.
    Елиас Канети "Кой каквото ще да Ви говори но накрая става въпрос за пари"

  16. 16 Профил на gianni
    gianni
    Рейтинг: 1603 Неутрално

    В днешно време суперкомпютрите постепенно се заместват от облачната инфраструктура, където изчисленията се разпределят между много компютри вместо да това да се използва един "супер" компютър...
    —цитат от коментар 5 на Николай Николов


    Става облака, но не винаги. Когато се правят разпределени изчисления например със CFD, връзките са от рода на последена версия на Infiniband. Инак, може да се окаже, че с повече компютри се смята по-бавно. Подобни са и изчисленията с прогнози за времето, якостни задачи и всякакви полета. То и заради тях са се появили и съществуват супер-компютрите. Днес всичко се смята от прахосмучката Dyson до А380 и Стелтс, от ракетите до ядрените бомби.

  17. 17 Профил на gianni
    gianni
    Рейтинг: 1603 Неутрално

    Истината е, че първата верига от 7 суперкомпютри "Крейг" в САЩ...
    —цитат от коментар 13 на daskal1


    Какви са тези суперкомпютри "Крейг", бре даскале, да не са Cray. Ама 2000 година вече бяха взели дали, та ги купи Силикон Графикс.


  18. 18 Профил на BohrMottelson
    BohrMottelson
    Рейтинг: 783 Неутрално

    До коментар [#9] от "Carrera Panamericana":

    На теб лично ли да докладвам какви симулации въртя и каква изчислителна мощност ми е необходима или има създадена комисия от читатели на Дневник като tsvetko, jelqzko и други светли умове?

    BohrMottelson
  19. 19 Профил на _plamen_
    _plamen_
    Рейтинг: 690 Неутрално

    > френска държавна компания за използване на суперкомпютри с цел подобряване конкурентоспособността на френската икономика

    А хахаха! Някой няма ли да му каже на тоя, че социализмът и с най-мощните компютри е обречен на провал!

    Winora forever




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK