Роуз Готемюлър, зам.-генерален секретар на НАТО: Крим заприличва на огромен самолетоносач

Роуз Готемюлър, зам.-генерален секретар на НАТО: Крим заприличва на огромен самолетоносач

© Георги Кожухаров



За пръв път НАТО има жена за заместник на генералния секретар в лицето на американката Роуз Готемюлър. От октомври 2016 г. тя заема вторият по важност пост в политическото ръководство и в края на седмицата бе в София за втори път (първата ѝ визита у нас е била като заместник държавен секретар на САЩ по въпросите на контрола над въоръженията и отношенията в отбраната).


Родена в Калъмбъс, щата Охайо, тя още в гимназията превежда руски научни списания за американски правителствени институти. Учи в университетите "Джордж Вашингтон" и "Джорджтаун", където е преподавала за Русия и сигурността. Когато посещава през 90-те години руски ядрен обект, ѝ подали да подържи съд с плутоний. По-късно тя е водещият преговарящ с Москва за договора за намаляване на стратегическите ядрени въоръжения. През 2006-2008 г. е директор на московския офис на фондация "Карнеги".


Медиите я описват като предан демократ, уважаван от републиканците, вярваща в колективната отбрана и сдържащата военна сила, интелигентен преговарящ и една от най-влиятелните жени в Брюксел, разбиващи "стъкления таван" на сфери, доскоро недостъпни за жени.




Роуз Готемюлър, зам.-генерален секретар на НАТО: Крим заприличва на огромен самолетоносач

© Георги Кожухаров


Ще започна този разговор малко нетрадиционно. Подготвяйки се за срещата, прочетох някои впечатляващи неща за вас. Вече не вярвах, че хора с подобна биография съществуват в наши дни и заемат ключови постове. Коя всъщност е Роуз Готемюлър?


- (Смее се) О, какъв въпрос! Всичко това се дължи на едно странно явление, което имаме в САЩ. То е известно като система на въртящите се врати и позволява човек да прави кариера частично в неправителствения сектор, частично в правителствената администрация. Така че, когато в Белия дом има президент демократ, работя за него - започвайки с президента Бил Клинтън през 1993 г. като член на администрацията му. После работих за президента Барак Обама.


Когато има президент републиканец, минавам през "въртящата се врата" и се връщам в неправителствения сектор. Така се случи да работя за фондация "Карнеги", за Международния институт за стратегически и международни изследвания. При последното ми преминаване през тази система попаднах в администрацията на НАТО на поста зам. генерален секретар.


Така може би трябва да се представя - като 50% член на неправителствените среди и 50% на управляващата администрация.


На 6 май почитаме Българската армия. Да кажем добри думи за мъжете и жените в униформа.


- Трябва да ви кажа, че наистина, когато стане дума за Българската армия в централата на НАТО, хората говорят с огромно уважение за вашите мъже и жени в отбранителните сили. По брой на жените в униформа България е девета от 29 страни членки и това е нещо много, много добро. Защото не бива да забравяме, че вие започнахте този процес по-късно от някои други страни. Според мен това е нещо чудесно.


Имате много добре обучени части, които предоставяте, включително тези за специални операции, доказали се в Афганистан и на други места. Днес имате 123-ма военни в мисията Resolute Support (към края на 2017 г. в нея в Афганистан имаше около 13 000 души - бел. ред.) и войници в КФОР в Косово. Искам да подчертая и работата на медицинските ви екипи, както и на фонда за украинската армия, който ръководи България. Както виждате, това са разнообразни дейности и всяка от тях заслужава адмирациите ни.


Роуз Готемюлър, зам.-генерален секретар на НАТО: Крим заприличва на огромен самолетоносач

© Георги Кожухаров


Това е и ден, в който трябва да се говори не само за минала бойна слава, но и за отговорността към защитата на сънародниците, на семействата и децата ни.


- Да, това е залегнало в основата на натовските военни - да служат на първо място на собствените си народи, да си сътрудничат, но също така и да не забравят обществата си.


Ние сме алианс на 29 демокрации и защитаваме също така нашите принципи. Затова една от най-важните мисии на НАТО днес е да защитава международното върховенство на закона и принципи като суверенитет и териториална цялост - много, много важни неща, които за съжаление в наши дни се оказа, че се нуждаят от повече закрила.


В София имахте поредица срещи. Това става повече от година след първата визита в края на януари 2017 г. на току-що встъпилият в длъжност президент Румен Радев. Не е ли доста голяма паузата в тези двустранни контакти с България?


- Не, не сте прав. Президентът ви беше на срещата на върха в Брюксел на 25 май, където направи добро впечатление. Но, разбира се, винаги се радваме, когато държавни глави или министри идват в централата на НАТО за разговори. В събота ще се видя с външния ви министър, поговорихме на работен обяд с министъра на отбраната, а през юни ще имаме важна среща на министрите на отбраната в Брюксел.


Роуз Готемюлър, зам.-генерален секретар на НАТО: Крим заприличва на огромен самолетоносач

© Георги Кожухаров


Тук изниква проблемът с разходите за отбрана. Нали този въпрос не е актуален само заради настояването на новата администрация във Вашингтон съюзниците да поемат повече бреме за отбраната си?


- Не. Призивът за повишаване на отбранителните разходи предшества с години идването на президента Доналд Тръмп в Белия дом. Повратният момент бе 2014 г., когато Русия завзе Крим и започна да дестабилизира Донбас, а хората забравят че по същото време "Ислямска държава" превзе Мосул в Ирак. Иначе казано, имахме увеличаване на насилствения екстремизъм и осъзнахме, че ще трябва да се захванем с още една битка.


Фокусът на НАТО не е единствено върху колективната отбрана и сътрудничеството, но и върху способността да разпространяваме стабилност пред лицето на заплахи като тероризма. След този сигнал за пробуждане дойде решението от срещата на върха в Уелс - страните членки да се движат към постигане на 2% от БВП разходи за отбрана и 20% от тях да отиват за нови способности.


Повдигнахте ли въпроса за разходите за отбрана на разговорите в София?


- Да и изразих благодарност за подготвените планове. А от Вашингтон непрекъснато чуваме това настояване: "Трябва да имате план за реализиране на поетите ангажименти за инвестиции в отбрана." България има такъв за постигане на обещаното към 2024 г.


Да опитаме да оценим къде е позицията на българското правителство. Ако имате една скала и в единия край пише "Това е суверенно решение на всяка страна член" (дори най-бедната в ЕС), а в другия "Вие обещахте и още не сте го изпълнили", къде бихте разположили България?


- Ще повторя, че постъпвате правилно, като представихте план за реализиране на поетите ангажименти. Това е много важна крачка.


Подготвяйки се за визитата ми тук, видях, че българската икономика расте, безработицата значително намаля и БВП се увеличава. Тук е важно да кажем, че през 2008 - 2013 г., в периода на Голямата рецесия, всички страни от НАТО бяха изправени пред избор къде да насочат парите от бюджетите си - за пенсии, здравеопазване, образование или за отбрана. Сега вече сме излезли от рецесията и със сигурност финансовите министерства имат различни приоритети, няма спор в това. Но и точно сега е моментът всички съюзници да обърнат време на изискванията, поставяни от средата за сигурност, а те са значителни.


Иначе казано, "кога, ако не сега"?


- Да, трябва да наваксате пропуснатото време.


Роуз Готемюлър, зам.-генерален секретар на НАТО: Крим заприличва на огромен самолетоносач

© Георги Кожухаров


Гостувате в район, в който като че ли не се говори достатъчно за случващото се в Черно море. Премиерът ни обича да напомня на гостите си, че България е между Крим и Истанбул, но повечето хора едва ли знаят какво се случва в Черно море освен епизодични инциденти между руски и американски самолети и кораби.


- Внимателно наблюдаваме какво се случва Крим по същия начин, както правим това с Калининград. Трябва да подчертая, че имаме проблеми с отбраната, идващи от всички страни, макар че мнозина си мислят, че сме фокусирани само върху балтийските държави.


Руснаците инсталират въоръжение, включително ракети с голям обхват, в Крим. Някои колеги в НАТО дори говорят, че сякаш насред Черно море се е появил огромен самолетоносач със стърчащи във всички посоки оръжия. Затова НАТО трябва много внимателно да следи събитията. Затова и имаме това т.нар. адаптирано присъствие. В него не става дума само за създаването на механизираната бригада в Румъния с българско участие, но и обсъждаме какви военноморски и военновъздушни способности трябва да бъдат разположени. В момента в Черно море има военноморска група, имаме и въздушни патрули


Доста неща са направени, но и има още много да се върши.


В същия район НАТО имаше проблем миналото лято със свободата на придвижване на военни колони през границите на съюзнически държави. Какво се прави за уреждането на този въпрос?


Проблемът с военната мобилност е за всички страни от алианса и в момента работим за разрешаването му. Той има различни съставни части.


Една от тях например са регулациите, граничният и митнически контрол - как в мирно време да е по-лесно военно оборудване, включително оръдия и муниции, да пресича границите, как безпроблемно войски да преминават от една страна в друга. Има също проблем с инфраструктурата - хората забравиха, че след студената война някои държави приватизираха транспортната си инфраструктура, жп линиите. Как да гарантираме, че при нужда тези частни активи ще бъдат веднага на разположение за превоз на части и оборудване?


И накрая нещо особено актуално за Европейския съюз - колко здрави са мостовете, колко издържливи са пътищата, за да понесат преминаването на тежко въоръжение. В тази сфера има много пространство за сътрудничество с ЕС и тя ще е сред водещите теми на срещата на върха на НАТО през юли.


Тук сте и за неформалната среща на министрите на отбрана на ЕС. Ключовата дилема е сътрудничество или конкуренция между НАТО и ЕС. А фундаменталният въпрос е може ли да има европейска сигурност без САЩ.


- Не виждам никакви признаци Америка да обръща гръб на Европа. Напротив. Миналата седмица Майк Помпео пристигна на срещата на външните министри от НАТО часове след като бе одобрен в Сената за нов държавен секретар. САЩ и Помпео за пореден път изтъкнаха, че алиансът е важен за Вашингтон.


Иначе сте прав, че има въпрос за това колко добре могат да работят заедно НАТО и ЕС и той е ключов. Все пак ЕС не се интересува толкова много от отбрана и все пак напоследък вниманието към този сектор се изостря, влагат се повече ресурси. В централата на НАТО възприемаме това като положителен процес, защото подпомага споделянето на отговорности и разходи.


Казано накратко, ние сме изцяло за сътрудничество с ЕС в отбраната. Въпросът е то да допълва НАТО, а не да се конкурира с алианса.


Всичко това безспорно е в значителна степен заради Русия. Работили сте в Москва в продължение на няколко години. Какво се обърка?


- Да, живяла съм там и отдавна се занимавам с това. Мисля, че Русия в някакъв смисъл демонстрира една своеобразна продължителна реакция на края на студената война. В началото на 90-те години имаше период на огромна нестабилност и бедност за руснаците и като президент Владимир Путин им даде нова стабилност и бърз икономически растеж. Мнозина руснаци спечелиха от това и аз лично смятам, че трябва да проявим разбиране към хората, преминали през толкова несигурност и бедност.


Но в същото време днес ме притеснява развиването на авторитаризъм, продължаващото ограничаване свободата на медиите. Вярно, че крайна сметка руснаците са тези, които трябва да решават кой и как да ги управлява, но също така разпадането на бившия СССР изигра ключова роля да се окажем всички в ситуацията, в която сме днес.


Не остава много време до срещата на НАТО на върха през юли. Споделете кои теми се очертават като водещи. Атлантическата перспектива за Западните Балкани дали е сред тях?


- Западните Балкани ще бъдат в значителна степен свързани с разговорите за отворените врати за нови членове. В момента не знам какъв ще е отговорът към страните, искащи да се присъединят, каквито са Македония и Босна и Херцеговина.


Сътрудничеството НАТО - ЕС ще е сред важните теми, но фокусът ще е върху отбранителните способности на алианса и как да подсилим защитата на границите му и да разпространяваме сигурност отвъд тях. Това е борбата с тероризма, с екстремизма, изграждането на институции за сигурност, обучаване на военни. В Ирак например ще дадем начало на нова тренировъчна мисия и ще продължим мисията си в Афганистан.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK