Маргарита Доровска: Когато хората с власт приемат хумора - това ще е знак за свобода

Маргарита Доровска

© авторът

Маргарита Доровска



Маргарита Доровска е завършила e кураторство в Кралския колеж по изкуствата в Лондон. Печели конкурса за директор на музея Дом на хумора и сатирата в Габрово преди две години. Там организира изложби и събития, между които: "Кристо и Жан-Клод. Проекти" и "Роден в Габрово" (продължават до 26 октомври 2018), есенният Карикатурен десант с политически карикатури на Дарил Кейгъл и курираната от него – "Тръмп, 9 месеца по-късно", Международно биенале на хумора и сатирата в изкуствата, 125 години от рождението на Райко Алексиев. Тя е от онези млади и добре образовани на запад хора, които се връщат в България, за да я променят.


Какъв е вашият отговор на въпроса защо Габрово е столица на хумора?


- Габровци са били добри търговци. Живеейки в Балкана, където няма много плодородна земя, те са били находчиви в това да произвеждат неща, които да продават, за да си купят храната, която не могат да произведат. Хуморът е мощен социален лубрикант и много помага в търговията. Характерното за габровския хумор е, че е автоироничен, габровци се шегуват със своята пестеливост и така предупреждават другата страна какво да очаква. А позволявайки на другия да се смее на твой гръб, хем го развеселяваш, хем няма риск да го обидиш.




От самото начало Домът на хумора е работил във всички сфери на изкуството и културата и то с международен профил, благодарение на което имаме чудесна колекция и силни партньорства с музеи, фестивали и изложби за карикатура от цял свят. Така се става столица на хумора, на културата, на спорта или друго – с активна политика. Симпатичен факт е, че е присъдена награда за литература на Кърт Вонегът и директорът на Дома е пътувал до Щатите, за да му я връчи.

    Какъв беше вашият подход към изложбите в музея - "Кристо и Жан-Клод. Проекти" и "Роден в Габрово"?


    - Те представят изкуството на Кристо и Жан-Клод, а и непоказван досега документален разказ за детството на Кристо в Габрово.


    Личната история на Кристо в Габрово е съвсем непозната за публиката. След години на недобросъвестност и преднамереност в представянето на Кристо и Жан-Клод в България е много важно, че в тези изложби изкуството на двамата е поставено на първо място и представено с внимание и прецизност.


    Какво Вие научихте за Христо Явашев – какво от живота му в Габрово е определящо за артиста Кристо?


    - В живота на Христо няма граница между изкуство и игра, двете преливат много естествено едно в друго. Изкуството е игра, любопитство, неуморно търсене, истински вълнуващо занимание. Майката, Цвета, има много важна роля. Тя подкрепя синовете си с огромно усърдие в изграждането на този свят на въображението и свободата – важен урок за всеки родител и педагог.


    Когато изкуството в България става толкова скучно, повърхностно и несвободно с установяването на комунизма за Христо това се оказва непоносимо. Второто нещо, което прави много силно впечатление е, че в детството си Христо е заобиколен с част от материалите, които после ще се появят в изкуството му – това са варелите и платовете. Звучи като тривиален факт, но тези материали са същностни за естетиката на проектите им.


    Бащата Владимир Явашев е инженер химик, който идва да работи за процъфтяващата в Габрово текстилната индустрия и отговаря за производството на платове. А химическите продукти, които се използват в работата му се съхраняват в метални варели, сред които Христо и братята му играят като деца. Третото интересно за мен откритие е, че номадският харектер на изкуството, свободата, отказът от притежание и временността на проектите могат да бъдат разчетени като едно позитивно "преработване" на драматичен личен опит.


    Семейството не е от града, сменят няколко жилища под наем, докато накрая построяват свое, част от малка фабрика, за производство на химикали. Едва завършена, фабриката е национализирана през 1947, после и жилището. Бащата е изпратен в затвора, семейството се мести в Пловдив, после Христо отива в София, оттам – в Прага, Виена, Париж и Ню Йорк.


    Превратностите на съдбата и илюзорността на притежанията ни имат много ясно изражение в номадския характер на изкуството на Кристо и Жан-Клод – то се появява на различни места по света, изисква огромни усилия и трае съвсем малко време. Мислейки за тези интересни детайли, ясно си давам сметка, че в изкуството и начина, по който Кристо и Жан-Клод работят има дълбок интегритет на опит, убеждения и ценности.


    Всяка година карнавалът в Габрово предлага добро настроение, но и сатира, критика най-вече към властта и силните на деня. Вие имате наблюдения върху работата на художниците и хората, които правят макетитеза карнавалното шествие...


    - Карнавалната работилница е в сградата на Музея. Процесът е бавен и трудоемък, работи се няколко месеца, за да се появят фигурите и карнавалните картини.


    В последните години общината полага усилия да стимулира гражданите да участват в карнавала, създавайки свои карнавални картини.

      Видях да отваряте вратата на музея на посетители с усмивка. Каква е силата на добрата смешка и интелигентния хумор?


      - Усмивката помага във всякакви ситуации. А хуморът прави ситуациите около нас обозрими – като се надсмееш над нещо ставаш по-голям от него. Това би следвало да е много очевидно за едно общество с тоталитарно минало. В тези идеология имаше теми, с които не можеш да се шегуваш и властта изискваше абсолютно сериозно отношение към себе си, обграждаше се с куха помпозност. Не бива да има теми табу в хумора, това е урок, който трябваше да сме научили. Когато хората с власт го приемат, това ще е добър знак за свобода.


      Завършили сте кураторство в Кралския колеж за изкуство в Лондон. Печелите конкурс за Габрово. Какво се промени в идеята ви за тази професия между образованието и оперативната работа?


      - Имаме много работа по въвеждането на музейни стандарти и процедури, така че дейността ни да е адекватна в световен мащаб. Не приемам, че имаме право на компромиси, защото сме в България и се опитвам да работя, така както бих го правила навсякъде. Основното предизвикателство е, че всяка практика и съществуващо решение трябва да бъде адаптирано. От една страна не искаш да правиш компромиси, но от друга, ние разполагаме с многократно по-малък ресурс – финансов, човешки, възможности за обмяна на опит и за развитие на компетентности в екипа.


      Какво могат да променят парите в случая?


      - Финансирането на музеите трябва да бъде обвързано с това, което правят – с целите, които си поставят и с резултатите, които постигат. Сега не е така. То е обвързано с числеността на служителите и с площта на сградата. Това е социална политика, не културна.


      Какво успяхте да промените за двете години начело на музея?


      - Фокусирахме се върху програмирането – стремим се да правим по-значими изложби – с повече изследователска работа и принос. Такива изложби създават ново знание, преосмислят познатото или пък предлагат различно преживяване. Изложбите трябва да са актуални, интересни и с образователна стойност. Когато се работи по изложба има един въпрос, който трябва да стои от началото до края – защо трябва да се направи това в този момент. Ако няма ясен отговор, усилието не си заслужава. Сега голямото предизвикателство е да се фокусираме върху постоянните изложби и програмите за работа с деца.

        Какви ще бъдат те?


        - На първо място това е изложбата за габровския хумор, която разказва шегите с характерните рисунки на Борис Димовски. Но тук имаме да отговорим на един съвсем логичен въпрос, който съвременният посетител задава – защо и как Габрово е определено за столица на хумора. Трябва да добавим и историята на самия Дом на хумора – кога и защо е създаден, как се е променял през годините. Това е чудесен начин да видим през неговата история какво се е случвало с хумора и сатирата у нас.


        Карнавалната изложба е също важна за музея. Всеки май в Габрово се прави този страхотен карнавал с характерна политическа сатира. Започва като шумно шествие от занаятчийската и търговска улица. С развитието на индустрията и обуржоазяването на града към него се добавят салонни маскен балове. Появяват се характерните типажи на градските зевзеци.


        По време на комунизма карнавалът се преобразява, преместен е от Сирни Заговезни през май.Трябва да представим и карнавала като феномен, да се покажат практики от други места по света. Другата постоянна изложба, по която имаме работа, се казва "Грехът" и представя копия от стенописи от притворите на църкви в България – сцени, в които се осмиват греховете.


        Те не говорят много на днешния човек, трудно ни е да си представим как са въздействали някога, но с добра интерпретация биха ни дали идея за нормите, начина на живот преди и ролята на религията. Такава изложба е ценна за страна, която се гордее толкова много с икони, църкви и манастири.


        Какво от британския модел на мениджмънт в културата бихте искали да адаптирате тук?


        - Принципите на управление на публичните музеи и галерии. Водещото е отговорността към обществото. Музеите работят за широка публика, те не правят изложби за специалисти и отбрана аудитория. Езикът и разказът са ясни и достъпни, дизайнът на изложбите е интуитивен. Образователната роля на музея не отстъпва на научната дейност. Музеите са място на знание и отговорността им е както в създаването на истинно ново знание, така и в осигуряването на достъп до него. Тази отговорност дава на музеите изключителна тежест в обществото. Когато постигнем такъв начин на работа това, което правим ще се уважава и цени, вместо да сме на бюджетната опашка и да очакваме някаква милостиня.


        Елементарен пример от политиката за развитие на колекциите е, че не можеш да приемеш дарение, което не би купил. Тук често логиката е, че на харизан кон зъбите не се гледат. А това нещо изисква работа и средства – проучване, консервация, популяризиране.


        Какво през последните 25 години в България бихте отличили като важно в изкуството и културата?


        - Позитивното в съвременното изкуство е разрояването на сцената, което започна едва в последните години. Нови имена се появяват от различни места, отвъд обичайните - има хора завършили навън, хора, които правят изкуство, без да са учили изкуство. Арт средата тук не е особено отворена, подпомагаща и развиваща се.


        Самовъзпроизвеждането й през последните години не изведе и един млад художник до истинска световна кариера. Та тези хора, които идват от неочаквани места, не са продукт на обичайния клиентелистки модел, те имат друг поглед, смелост, различен подход и наистина освежават сцената. Преминаването на границите между изкуствата, използването на необичайни пространства и среда, всяка възможност за експеримент и свобода са добре дошли. Ако говорим за обичайните елементи в екосистемата, то музеите и галериите тепърва трябва да започнат да работят в подкрепа на съвременните художници, пазарът трябва да се разрастне значително, за да има ефект върху средата. Изкуството наистина трябва да излезе от елитаристките си претенции и да придобие обществена значимост - да влезе в новините, в разговорите на хората. Накратко, най-доброто предстои!


        Всичко, което трябва да знаете за:

        Ключови думи към статията:

        Коментари (7)
        1. Подредба: Сортирай
        1. 1 Профил на penetrating
          penetrating
          Рейтинг: 9886 Неутрално

          Браво на активния млад човек с визия за бъдещето и упоритост да я постигне...

          Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
        2. 2 Профил на princess_x
          princess_x
          Рейтинг: 1652 Неутрално

          Браво! От такива хора, с такова виждане има нужда културата. Успех на Маргарита и на ръководения от нея музей!

          ''Какво от британския модел на мениджмънт в културата бихте искали да адаптирате тук?

          - Принципите на управление на публичните музеи и галерии. Водещото е отговорността към обществото. Музеите работят за широка публика, те не правят изложби за специалисти и отбрана аудитория. Езикът и разказът са ясни и достъпни, дизайнът на изложбите е интуитивен. Образователната роля на музея не отстъпва на научната дейност. Музеите са място на знание и отговорността им е както в създаването на истинно ново знание, така и в осигуряването на достъп до него. Тази отговорност дава на музеите изключителна тежест в обществото. Когато постигнем такъв начин на работа това, което правим ще се уважава и цени, вместо да сме на бюджетната опашка и да очакваме някаква милостиня.''

          Няма какво повече да се добави.


        3. 3 Профил на buddy
          buddy
          Рейтинг: 449 Неутрално

          За да се приеме хумора е необходима природна интелигентност и умение човек да не приема себе си твърде сериозно - все неща, които са непосилни за един простак.

        4. 4 Профил на Боян Таксиров
          Боян Таксиров
          Рейтинг: 2673 Неутрално

          Хората с власт приемат хумора, само когато не е за тяхна сметка, а от народа се иска да приема хумора в точно обратната ситуация...

          mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
        5. 5
          ****

          Коментарът беше изтрит по желание на неговия автор.

        6. 6 Профил на kihano
          kihano
          Рейтинг: 705 Неутрално

          То от политиците като гледам, само путин ги пуска разни, де към Бойко, де към Мак(а)рон, де към някой журналист ... редовно и все на място.

          Отричането и изкривяването на фактите - висша форма на демократичен реализъм!
        7. 7 Профил на kihano
          kihano
          Рейтинг: 705 Неутрално

          А забравих Юнкер, и той се майтапи ... когато е пиян.

          Отричането и изкривяването на фактите - висша форма на демократичен реализъм!




        За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
        С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK