Роберто Виола: Бъдещето на Европа е цифрово и заедно можем да постигнем повече

Роберто Виола

© Georges Boulougouris, ECM

Роберто Виола



Роберто Виола ръководи Генерална дирекция "Свързаност" (DG Connect) към Европейската комисия, който отговаря за комуникационните мрежи, съдържанието и технологиите. Но най-краткото описание той е поставил в профила си в "Туитър" - "кибер любопитен и дигитален мечтател". Опитът му в комуникациите и регулациите е от десетилетия, а работата му днес е непосредствено свързана с тази на зам.-председателя на Европейската комисия Андрус Ансип и еврокомисар Мария Габриел. В DG CONNECT разработват и прилагат политиката на Еврокомисията за цифрова икономика и общество, изследване и иновации, бизнес и индустрии, култура и медии. С г-н Виола разговаряме в деня, когато в София се открива ключово за цифровото бъдеще на ЕС събитие.


Наближава краят на българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Започналата днес в София "Цифрова асамблея 2018" ще бъде последното по-значително събитие в програмата. Колко постигнахте през последните 6 месеца във вашия сектор? Помогна ли с нещо това, че именно България е председател през последната половин година?


- Постигнахме впечатляващ напредък под ръководството на българското председателство с политически споразумения по новите правила за телекомуникационния сектор, аудио-визуалните медийни услуги и свободното движение на нелични данни по начин, адекватен за дигиталната епоха. Българското председателство успя и в това да постигне споразумение за европейските суперкомпютри, основавайки платформата EuroHPC. Именно българското председателство ще бъде запомнено с тези постижения, оформящи дигиталното бъдеще на Европа.




Роберто Виола: Бъдещето на Европа е цифрово и заедно можем да постигнем повече

© twitter.com/ViolaRoberto


Коя е най-важната тема, която ще обсъждате в следващите два дни в София?


- В дневния ред има доста теми, включително основни дигитални въпроси като социални медии, киберсигурност, цифрови умения, изкуствен интелект и интернет на нещата. В тазгодишната Цифрова асамблея има и специален фокус върху Западните Балкани и ако трябва да подчертая едно конкретно нещо, това би било Дигиталният дневен ред за Западните Балкани.


Това е началото на съвместен процес, който да гарантира, че Западните Балкани печелят от цифровата трансформация и че регионът е адекватно подготвен в дигиталната сфера за присъединяване към европейския съюз.


Роберто Виола: Бъдещето на Европа е цифрово и заедно можем да постигнем повече

© twitter.com/ViolaRoberto


Чувствате ли се по-уверен след предложението на Европейската комисия за пръв път в историята Европейският съюз да има независима цифрова програма с бюджет от 9 млрд. евро за периода 2021-2027 година?


- Предложението ни за Многогодишната финансова рамка (МФР) и конкретно за специфичен сектор като дигиталната сфера е резултат на открит и включващ дебат, започнал преди повече от година с Бялата книга за бъдещето на Европа и Документа за размисъл относно бъдещето на финансите на ЕС. Те бяха последвани от обширни обществени консултации, на които основното послание бе, че една по-обединена, силна и демократична Европа изисква и нов, модерен бюджет.


Част от МФР е и предложената Програма "Цифрова Европа". Основната ѝ цел е да гарантира, че Европа е водеща в цифровата трансформация и носи ползи за всичките си граждани и бизнеса. Програмата би трябвало да финансира големите сфери на бъдещето като изкуствения интелект или суперкомпютрите. Тя би трябвало още да инвестира в киберсигурност, в защита на цялата ни дигитална среда и цифрови умения, да предоставя на хората и компаниите нови възможности в дигиталния свят. Програма "Цифрова Европа" ще помогне и за широка употреба на дигиталните технологии в различните икономики и общества.


Много стимулиращо е да виждаме, че има ясен ангажимент и изисквания да се изпълняват целите на "Цифрова Европа", както и на други сходни програми като "Хоризонт Европа" за изследвания и иновации или Механизма за свързване на Европа - програмата ни за цифрови мрежи с много голям капацитет и 5G системи.


А вярвате ли, че предложената сума ще бъде успешно защитена в преговорите за следващата Многогодишна финансова рамка на ЕС?


- Предложението на Европейската комисия се основава на реалистични оценки за това, от което има нужда. Освен това те са резултат на открит и включващ различни участници дебат, както и на анализ на предишни разходи, които ни помогнаха да определим ясно кое е работело добре в миналото и какво да съхраним за следващия бюджет.


Днес в Европа очевидно има недостиг на инвестиции в мащабни проекти за фундаментален цифров капацитет, както и разминаване между предлагането и растящото търсене на последно поколение технологии. В сферата на суперкомпютрите например учени и инженери от ЕС масово се насочват към изчислителни ресурси извън Европа, пазарът ни за изкуствен интелект е недоразвит в сравнение с този в САЩ, а обществата и икономиките ни са застрашени от разпокъсаност и малки публични инвестиции в кибер сигурност.


Тези примери само показват, че не можем да си позволим да не инвестираме в цифровото бъдеще на Европа, ако искаме да останем конкурентноспособни и да си гарантираме бъдещ просперитет. Убеден съм, че тези заключения ще бъдат споделени и от хората, които взимат решения. Окончателното решение обаче е в ръцете на страните - членки на ЕС, и на Европейския парламент.


Роберто Виола: Бъдещето на Европа е цифрово и заедно можем да постигнем повече

© twitter.com/ViolaRoberto


Кой е най-важният ефект, който очаквате да постигнете от всичко това в периода 2021-2027 година?


Целта ни - съвместно с инвестиционното участие на страните членки - е да постигнем такава дигитална трансформация в Европа, която ни дава силен напредък към интелигентен растеж в сфери като инфраструктура за данни с високо качество, свързаност и киберсигурност. Поставяме си за цел и да имаме европейска лидерска позиция в суперкомпютрите, в интернет от следващо поколение, изкуствения интелект, роботиката и големите масиви данни. Това ще засили конкурентната ни позиция в промишлеността и бизнеса в Европа в една дигитализираната икономика, но също така ще има значително отражение и върху запълване на разминаването в дигиталните умения вътре в рамките на съюза.


Предстоят още преговори за следващата МФР, как да накараме гражданите на ЕС да почувстват, че за многомилиардни фондове преговарят не някакви отдалечени от тях институции в Брюксел и Страсбург, а специалист - включително от Вас, човек със значителен опит - които търсят компромис между интересите на корпорациите и "обикновените хора"?


- В значителна част благодарение на напредъка на цифровите технологии гражданите на ЕС могат да допринесат както никога досега за провеждането на политики с даването на обратна връзка по инициативите на Еврокомисията още докато те се оформят. Като част от нашия дневен ред за по-добри регулации Европейската комисия изслушва по-внимателно гледните точки на гражданите и ангажираните страни. Целта е предложенията, които се правят, да стъпват на факти, отговарящи на нуждите на гражданите на ЕС.


Какво мислят хората за инициативи на Еврокомисията може да се споделя на ключови етапи от цикъла за подготовка на политическите решения. Чрез обществени консултации гражданите могат да изразят позицията си по размера, приоритетите и добавената стойност от действията на ЕС по нови инициативи или пък да споделят оценката си по вече съществуващи политики и закони.


Роберто Виола: Бъдещето на Европа е цифрово и заедно можем да постигнем повече

© twitter.com/ViolaRoberto


Тук стигаме до проблема с доверието и сигурността. Хората за загрижени за дигиталната си сигурност и личните си данни, защото не вярват на корпорациите и дори на правителствата си. Как се постига сигурност, когато не достига доверие?


- И киберсигурността, и личните данни са нещо много важно за гарантиране на нужното доверие към дигиталната икономика. Ето защо Европейската комисия полага големи усилия в тази посока. Разполагаме с едни от най-строгите в света правила за защита на лични данни под формата на GDPR регламента, който влезе в сила преди месец. Надяваме се това скоро да бъде допълнено от обновения режим за e-privacy, който да осигури хармонизиране на правилата за поверителност на електронните комуникации. Така се създава доверие към цифровите услуги, а това, от своя страна,ще помогне тези услуги да процъфтяват в цифровия единен пазар.


Миналия септември публикувахме пакет за кибер сигурност, с който да засилим сътрудничеството в ЕС и капацитета за увеличаване на т.нар. киберустойчивост в Европа. Той включва всеобхватен набор от мерки за справяне със спешни киберзаплахи чрез подсилване на киберустойчивостта на ЕС, чрез създаването на единен пазар за киберсигурност и чрез ефективно изграждане на киберотбрана и подсилване на международното сътрудничество.


На 15 юни дадохте началото на Европейски алианс за изкуствен интелект и поканихте всички да участват във формирането на дебата и предоставянето на обратна мвръзка. Бихте ли обяснили по-подробно тази инициатива? Какво очаквате да постигне Групата на високо равнище за изкуствения интелект?


- Европейският комисар Мария Габриел започна Европейски алианс за изкуствен интелект като многостранен форум за широка и открита дискусия по всички аспекти на развиването на изкуствен интелект и последиците от това. За всички, които се интересуват, е достъпна онлайн платформата на този алианс. На нея има няколко теми, свързани с изкуствения интелект, които вече се обсъждат.


Дискусиите в рамките на алианса ще послужат и като принос за работата на новосъздадената експертна Група на високо равнище за изкуствения интелект. Освен да ръководи Европейския алианс за изкуствен интелект, другите две цели на тази група са да предложи на Европейската комисия етически насоки за изкуствения интелект, покриващи проблеми като честност, безопасност, прозрачност, какво ще е бъдещето на работните места или на демокрацията, както и да помага на Комисията за последващи решения и механизми.


В допълнение експертната група ще съветва комисията за следващите стъпки, свързани със средносрочни и дългосрочни предизвикателства и възможности, възникващи от изкуственя интелект. Това ще става чрез препоръки, които ще се отправят в процеса на оформяне на политики, в оценката на правните норми и разработването на дигитална стратетия за следващото поколение.


Алиансът и експертната група са движени от желанието ни да постигнем включването на повече участници в този важен сектор на политики. С учредяването на тези две институции повеждаме разработването на отговорен изкуствен интелект, основан на ценностите на ЕС и на фундаменталните човешки права.


Роберто Виола: Бъдещето на Европа е цифрово и заедно можем да постигнем повече

© eu2018bg.bg/bg


Мнозина учени и предприемачи предупреждават за опасностите, свързани с изкуствения интелект. Според вас кои са основните от тези опасности и какво прави ЕС за предотвратяването им?


- Осигуряването на подходяща етична и правна рамка е една от основните цели и сфера на дейност в нашата стратегия. Напредъкът на технологиите, основани на изкуствен интелект, повдига множество правни въпроси и в частност тези за защита на данни, безопасността и кой в крайна сметка носи отговорност. Много е важно да се изработи правилен баланс между иновации и защита.


Съществуващото законодателство се подлага на преоценка, за да се види дали отговаря на предназначението си предвид напредъка на технологиите. Европейската комисия анализира две ключови в това отношение директиви - за оборудването (Machinery Directive) и за отговорността при производството на продукти (Product Liability Directive). Скоро ще има и други събития, за да се прецени има ли нужда от някакви действия в тази посока.


Що се отнася до етичните аспекти, подобно на всяка технология или инструмент, изкуственият интелект може да се използва за добро или за зло. ЕС отделя голямо внимание на моралните аспекти в работата с изкуствен интелект, за да се гарантира доверието, както и за да сме сигурни, че разработването и ивъвеждането на тези системи съответства на фундаменталните ни ценности. До началото на 2019 г. експертната група и алиансът за изкуствен интелект ще подготвят - на базата на фундаменталните права - препоръки за етични насоки за работата с изкуствен интелект.


Налице е и широко разпространена несигурност от въздействието на изкуствения интелект върху работните места. Заедно с автоматизацията той създава и унищожава работни места и със сигурност ще преобразува множество съществуващи професии. Все още е неясно какъв ще бъде нетният ефект и проучванията сериозно се разминават в заключенията си.


Едно от последните например изчисли, че до 2030 г. средно 15% от дейностите на работните места ще бъдат заместени и между 3 и 14 процента от служителите по света ще трябва да се занимават с нещо съвсем друго. Всички работници и служители ще трябва да се адаптират към работа с все по-мощни машини.


За да отговорим на тези заплахи, според плановете ни за секторно сътрудничество ще създадем специални схеми за обучение и преквалификация за професиите в риск да бъдат изцяло автоматизирани. На тях ще съберем бизнеса, профсъюзите, висшите училища и публичните власти. В същото време се нуждаем от отглеждане на таланти и от увеличаване на хората, обучени да работят с изкуствен интелект чрез програми като Стажове за дигитални възможности, Коалиция за дигитални умения и работни места, Дневн ред за нови умения за Европа и План за цифрови обучения. Успоредно на обучаването на най-добрите таланти ще работим и за създаване на привлекателна среда за задържането им в Европейския съюз.


Роберто Виола: Бъдещето на Европа е цифрово и заедно можем да постигнем повече

© eu2018bg.bg/bg


Казвате, че ЕС трябва да инвестира повече в изкуствен интелект, но е факт, че в момента големите корпорации са водещи в тази индустрия и това се вижда особено ясно в Силициевата долина в САЩ. Как би могла една държава или алианс на държави да се конкурира с частния сектор по този въпрос?


- Една от основните цели на новата стратегия на ЕС за изкуствения интелект е да се гарантира, че европейските компании са конкурентоспособни в сектора на изкуствения интелект. Частните инвестиции в изкуствен интелект изостават в Европа, но разполагаме със значителни активи, върху които да надграждаме, включително изследователи от световна класа, лаборатории и стартиращи компании, както и конкурентоспособен сектор на роботиката. Комисията подкрепя изследователските институции и компаниите, за да са готови за бъдещото използване на изкуствения интелект. Но инвестициите от ЕС би трябвало да бъдат допълнени по съответен начин и от европейските компании.


Финансирането ни е фокусирано върху два аспекта - изследване и разработки. ЕС е предоставил на изследователските институти значителни финансови плащания чрез разнообразни програми. В съответствие със стратегията ни за изкуствен интелект това финансиране ще бъде значително увеличено. В същото време е също толкова важно да стане по-лесно за европейските компании да използват изкуствен интелект. Чрез осигуряването на достъп до висококачествени инструменти с изкуствен интелект - например, чрез планираната платформа за поръчване на изкуствен интелект - Комисията ще демократизира технологиите с изкуствен интелект.


В следващия многогодишен бюджет имаме намерение за продължим да инвестираме в изследвания, свързани с изкуствен интелект и иновации чрез "Хоризонт Европа", във всички сектори, включително здравеопазване, транспорт и производство. В допълнение нашата програма "Цифрова Европа" цели изграждането и засилването на основен капацитет за изкуствен интелект в Европа, включително ресурси с бази данни и хранилища на алгоритми. Това ще бъде съпроводено с инвестиране в суперкомпютри, киберсигурност и цифрови умения, както и със значителни усилия за разширяване разпространението и използването на тези дигитални технологии от всички фирми и публична администрация.


Нека припомним в края на нашия разговор, че единният цифров пазар е нещо много близо до хората и вече е част от всекидневието им - например могат да гледат свободно на мобилните си устройства световното първенство по футбол в Русия.


- Да, наистина. Напредъкът на стратегията ни за единния цифров пазар носи конкретни ползи на европейските потребители и нашите нови правила за достъп до съдържание, влезли в сила от 1 април, са добър пример в това отношение. Благодарение на тях европейците, които купуват или се абонират у дома за онлайн съдържание - филми, спортни събития, слушане на музика, сваляне на електронни книги или игра на компютърни игри - вече е достъпно без допълнителни такси, когато пътуват или пребивават временно в друга страна от ЕС. Абонатите на онлайн телевизии няма да пропуснат нито един мач от световното, когато пътуват в страна от ЕС.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK