Арх. Валентина Василева: Инвеститорският интерес често е водещ при взимането на решения за културни ценности

Арх. Валентина Василева: Инвеститорският интерес често е водещ при взимането на решения за културни ценности

© личен архив



Арх. Валентина Василева е завършила архитектура в Университета по архитектура, строителство и геодезия през 1976 г. Специализира опазване на историческото наследство във Франция. Тя е член на специализирания експертен съвет за опазване на културните ценности към министъра на културата. Одобрението на съвета трябва да се взима при всички искания за промени или сваляне на защитения статут на паметници на културата, отговаря и за предоставяне на статути на закрила. Василева е представител в него на камарата на архитектите. Тя работи по проекти за опазване на недвижимото културно наследство.


Какво е вашето мнение за съвременното развитие на София? Съхранява ли се духът на града?


- Напоследък има и позитивни случаи, нагласа да се пази, да се защитават старите сгради. За съжаление тези добри примери много често са след реакции от няколко общественици и експерти.




В същото време София става все по-аморфна, хаотична. Тя просто нараства, всяка година идват десетки хиляди нови хора. Има над милион празни жилища, а ние продължаваме да строим нови. Докога? Не може да се раздува до безкрай.


Столицата се обезличава. Липсва ни култура, за да разберем смисъла от съществуването на историческата среда. Не виждам отношение към стойностите. В София всичко е навсякъде, стърчат високи сгради. Ако човек се качи нависоко в Париж, ще види, че той е на десет етажа. Вземете Солун, голям колкото София, с огромно пристанище, летище. Пак 10 етажа и край. Защо там може нищо да не стърчи като таралеж?


Има една лакомия – всеки иска да забогатее сега и веднага и вижда имота си като машина за пари. Все по-често ставаме свидетели и на това да се удовлетворяват инвеститорски интереси, да се дават разрешения, да се свалят статути на защитени сгради - паметници на културата, само защото инвеститорът поискал, имал инвестиционно намерение. И сякаш се предават, не искат да си създават главоболието да се занимават с някой инвеститор и неговите намерения и натиск.


Как ще коментирате мнения, че старите настилки и сгради пречат за развитието на съвременна и удобна градска среда? Докъде е редно да се простират намесите и промените?


- Еднозначно решение няма. Има множество фактори – каква културна ценност е дадена сграда, какво й е състоянието. Има достатъчно съвременни решения за укрепване и адаптиране на старите сгради, за да са безопасни и удобни. Не изпадам в крайности, не всичко трябва да бъде съхранено в оригинал, не ме притесняват и случаи, в които биват запазени само фасадите, а вътре се построява нещо ново. Но това трябва да е само когато сградата не е с висока културна стойност и нейното състояние е лошо, пред падане. И задължително това да е оригиналната фасада, а не възстановка. Защото тогава вече нямаме културна ценност. Копие, реплика - да, но не и паметник на културата.


Колкото до паметници с национално и местно значение, там трябва да се стремим да запазим както външността, така и елементите вътре.


Ще ви дам пример - преди години едно крило на сградата на Журналистическия факултет на Софийския университет се беше напукала сериозно, оказа се, че има дървени подови конструкции, прогнили, изкривени. Ремонтирахме. Сега помещенията са напълно използваеми и безопасни, а отвън си е старата сграда, не личи да е имало намеса.


Но сигурно е доста по-скъпо от това да събориш старата къща и да изградиш нова, която да наподобява старата?


- Всяка реконструкция е по-скъпа, но какво значение има това, като имаш паметник на културата и си задължен да го опазваш. Ако искаш да си построиш нещо ново - софийското поле е голямо, вземи си празен парцел, построй си реплика. Защо се гордеем с писателите си или със старите си художници. Дайте да накълцаме картините на Майстора, някой ще мацне друго подобно и него да закачим в музеите. Това се предлага, когато се говори за преизграждане на старите къщи със съвременни материали, същото е.


Казвате, че има достатъчно начини за укрепване и модерна, деликатна адаптация. Но сме свидетели на обратното – оставени да се саморазрушават сгради. А центровете на големите градове се обезличават. Кое и какво не работи?


- Всичко комплексно – и неспособността, нежеланието на държавата, на общините да предпазват, и съществуващите механизми за защита. В Закона за културното наследство има текстове, позволяващи да се ипотекират сгради - паметници на културата, ако собствениците им не се грижат за тях. Чрез средствата от ипотеката общините и държавата могат да направят нужните ремонти. Сега казват, че тези текстове не работят. Не са прилагани нито веднъж, а съществуват вече повече от 6 години, имаше подобни текстове и преди това. Ако разпоредбите не работят, защо не ги правят работещи? Кой трябва да ги направи действащи? Кого чакат?


Казвате, че все по-често всичко зависи от това какво иска инвеститорът. Работите ли под натиск в експертния съвет към Министерството на културата?


- Не мога да твърдя подобно нещо, не мога да гадая има ли натиск, има ли лобизъм и някой дали иска да услужи на собственика. Но мога да кажа, че има изненадващи решения.


Ето вземете примера с "Къщата с ягодите". Продължавам да твърдя, че тя е здрава и би могла да бъде укрепена. За нея безпрецедентно беше насрочен извънреден експертен съвет с единствена точка – да се приеме експертизата от страна на инвеститора, че тази къща не отговаря на съвременните противоземетръсни изисквания. Беше поканен целият проектантски екип, което не се е случвало при други обсъждания. Те присъстваха и на гласуването. Безпрецедентно присъстваше Влади Калинов, тогава директор на "Общински строителен контрол", който удостовери, че общината е съгласна тази къща да се събори.


Работеше се с поръчани от инвеститора документи, макар и много прецизно, професионално изработени. А в същото време в съвета няма нито един инженер-конструктор, който може да потвърди като независим експерт дали платените от инвеститора обследвания за състоянието на сградата отговарят на истината.


Имаше и случай - обсъждахме последната еднофамилна къща по бул. "Цариградско шосе". Тя е реперът къде е свършвала стара София, след нея са започвали бившите казарми и полето. Какви са аргументите да се иска свалянето на статута и защитата? Собствениците имали други инвестиционни намерения. Посочваше се, че не могат да поддържат къщата. Това аргумент ли е ние изобщо да обсъждаме снемане на статута?


Ситуацията с това да се вслушваме в инвеститорски заявки стигна до безумие с т.нар. Двойна къща. Когато от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) внесоха искането да й бъде отнет статутът, отбелязаха, че има постъпило инвестиционно намерение. Тогава попитах колегите, ако има много мощен инвеститор, който иска да построи нещо върху Народното събрание, дали бихме се съгласили, защото има "инвестиционно намерение". Не ме чуха, падна статутът, отнеха й го. И я събориха. И сега какво става - изведнъж НИНКН отново внася в експертния съвет казуса с "Двойната къща", на която пък този път да бъде даден статут на недвижима културна ценност. И й го дадоха. Не можах да разбера на какво съветът даде статут, тъй като там в момента няма нищо. Като иска инвеститорът да възстанови две фасади, нищо не му пречи да го направи. Но как това ще е паметник!


Да, има предвидена законова процедура по преизграждане по автентични данни. Но какво ще имаме ние в крайна сметка на мястото на "Двойната къща" – допуска се ново строителство, надстрояване, дострояване, бухване на цялата сграда. И ще имаме две стени, които ще представят старата къща. При това не автентичните фасади, а нещо ново. Как това нещо, как една непостроена, непроектирана дори сграда вече е паметник. Това нарушава и равнопоставеността в архитектурната общност. За един проектант вече се знае, че той ще направи паметник на културата.


Не се спазва и изискването сградата - паметник на културата, да е построена преди поне 50 години, това беше мотив за отказ т.нар. Японски хотел да не получи статут например.


Така че веднъж съветът отне статута на истинския паметник, защото собственикът поискал. После пак, защото собственикът поискал, даде статут на нещо непостроено. Каквото поиска собственикът, съветът го изпълнява.


Все по-често от централните софийски улици изчезват не само старите къщи, изчезват и паважите. Какво е мнението ви за това?


- Паважите са градообразуващ белег – когато селото е станало град, си е сложило калдъръм, който се е развил до паваж. Първото нещо, което са правили римляните, основавайки град, е да се направи паваж на улиците. Паважът е ценностно постижение на Европа. Това дава категорията на населеното място. София още в 1906 г. е имала достатъчно далновидна управа, която е предпочела да се сложат павета. И тогава се е поставял въпросът за асфалт. Но е било решено да се сложи паваж, макар и по-скъпо като изработка и поставяне. Общината дори взима голям заем, който се изплаща години наред – от нашите дядовци, от софиянци. За да го имаме днес. А и паважът е по-лесен за поддръжка.


В случая имаме неразбиране, неглижиране от страна на общината. Ето примера с ремонта на бул. "Дондуков". Паважите са недвижима културна ценност. Винаги когато ще се пипа нещо по тях, трябва да има специално разрешение. И не може първо да направиш нещо, а после да поискаш разрешението. Общината обаче възлага да се прави ремонт на бул. "Дондуков", възлага проектиране, прави търг и сключва договор за строителство. Едва тогава се сеща да иска съгласуване в експертния съвет. И от нас се очаква да дадем със задна дата разрешение. Това показва неуважение към процедурата от общината, която си мисли, че всичко й е позволено, защото е общината, а не е частният инвеститор.


Изтъкваха се какви ли не аргументи, за да се премахне паважът – за шум, прах, замърсяване. Оказва се в крайна сметка, че въпросът не е искаме или не искаме паваж, а в това, че изпълнителят няма павьори. Общината също няма павьори.


Тази управа е в общината вече 10 години. Когато е влязла в управлението, трябва да знае, че в този град има градски транспорт, следователно трябват шофьори и техника, има топлоснабдяване – значи трябват топлотехници, има електрозахранване и трябват електротехници за поддръжката. Има и улици с павета, следователно трябват павьори. Ами, като виждаш, че няма, осигури!


Българи павьори редят паважи в Чехия, в Холандия. В Прага и тротоарите са с павенца, от тях са направили цели мозайки, фигури. Всеки квартал си има собствен рисунък. В Париж, Виена, Рим – всички стари европейски столици имат павета не само в пешеходната си част. Европейски градове изкупуват наши стари павета. Едно паве е около 3 евро, в един квадрат има 50-60 павета. Сами можете да пресметнете колко струват 600 метра от бул. "Дондуков". И аз си задавам въпрос – къде са тези павета? Къде са и предишните? Къде са жълтите павета, които преди започваха от Орлов мост?


Все пак не е ли неподходящо улици с натоварен трафик да са с павета?


- Въпросът не е да има ли павета, а как те да са наредени, за да бъдат нормална градска настилка и да се поддържат. На ул. "Иван Асен" в центъра на София преди години искаха да махнат паважа, но в квартала се вдигнаха на протести. Като отмъщение върнаха паважа по най-калпавия начин. Има едни специални петоъгълни павета, които се нареждат покрай бордюра и по тях вървят редовете с останалите. Тези петоъгълни павета в момента могат да бъдат видени навсякъде из улицата – по средата на платното, в група, самостоятелно, в края, вляво, вдясно. Което показва абсолютна неграмотност на този технически ръководител, ако изобщо го е имало. Лицевата страна на паветата често е слагана отдолу и какво ли още не. Минете по бул. "Цар Борис Трети" – там, където паважът не е пипан от десетилетия, колата върви гладко, не друса, не шуми. Новата част е разбита.


Какво още неглижираме в София?


- Индустриалните сгради отпреди войната. От такива индустриални обекти по света се правят страхотни неща – културни центрове, библиотеки, спортни центрове, дискотеки.


Изчезва цяло направление от материалната култура. Те показват ясно, че София преди началото на комунистическата власт не е била само поле, каруци и кукуруз, те носят паметта. В много от тях могат да бъдат видени елементи, материали, на които има дори метални пластини, върху които е изписано откъде са внесени. А строителството, изработката, елементите ясно показват, че преди толкова години нашите строители са се учили, били са на висотата на европейските.

Коментари (11)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 2852 Неутрално

    Арх.Василива за съжаление е права!
    С лека ръка затриваме ценности, оставени от предците ни заради конюнктурни икономически и политически интереси, затриваме знаци на паметта и идентичността си!

  2. 2 Профил на Dalag Rij
    Dalag Rij
    Рейтинг: 309 Неутрално

    Страхотно интервю! Арх. Василева много добре описва с примери пълните и повсеместни безхаберие, незаинтересованост, късогледство, алчност, мързел и некадърност на градската управа. Утре ще се обърнем и наколо ще има САМО полупразни молове, некадърно построени жилищни сгради, разбити улици и криви тротоари, кални и грозни пространства между жилищните сгради и кичозни фасади, витрини и “паметници”

  3. 3 Профил на Dalag Rij
    Dalag Rij
    Рейтинг: 309 Неутрално

    ... иначе управниците се бият в гърдите по всички медии колко сме велики като народ и каква история и култура имаме ... нищо, че за някой лев я затриват на ежедневна база по поръчка на този и онзи инвеститор (което говори достатъчнои за единият и за другият)

  4. 4 Профил на Lemmy
    Lemmy
    Рейтинг: 2964 Неутрално

    Стигнах до "Има над милион празни жилища..." и спирам. Жената не е добре. В София няма дори 600 хил. жилища общо.

  5. 5 Профил на val1320
    val1320
    Рейтинг: 437 Неутрално

    А защо арх. Василева не коментира пресписките за сгради със статут, но без категория с 40 годишна давност,по които Държавата,арх.Василева и други като нея не са си мръднали пръста?40 години!!!И собствениците на тези сгради са нито мома с момите,нито жена с жените.....

  6. 6 Профил на Теодоси Бялков
    Теодоси Бялков
    Рейтинг: 545 Неутрално

    Много от инвеститорите , като че ли не са от тук и минават за малко , колкото да изкарат някой друг милион :(

    Ето пример от Варна : https://touchesofvarna.blogspot.com/2018/06/24-27062018.html

    http://touchesofvarna.blogspot.com/
  7. 7 Профил на Димитър Димов
    Димитър Димов
    Рейтинг: 455 Неутрално

    Едно от хубавите неща, които станаха в Бургас е именно запазването на старите сгради. Действащи са две от къщите на Хаджипетровите. Морското казино беше разнебитено. Не можеше да се възстанови старото. Но изградиха нова сграда, която е същата като външен вид. Много къщи са започнали да се реставрират. Някои от старите улици асфалтирани по времето на комунизма сега се възстановяват. И се полага паваж. Улица "Лермонтов" е тази която изработиха. Дано да са я направили качествено. Магазия 1 на Морска гара е реставрирана напълно. На много сгради от местна културна стойност са сложени метални табелки описващи коя е сградата, кой е архитектът и други. Покрай проектите за саниране на сгради има сериозна дискусия да се работи ли по сградата на Първа мъжка гимназия- действащо училище. Поддържа се градът на добро ниво. И дано така продължи

    Димитър Димов
  8. 8 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8137 Неутрално

    Мислех, че е водещ закона и интересите на гражданите. А то не било така.

  9. 9 Профил на lechevalier
    lechevalier
    Рейтинг: 973 Неутрално

    Извод? Народ от простаци сме. Само мангизите ни интересуват. Само.

  10. 10 Профил на Judjuk
    Judjuk
    Рейтинг: 3601 Неутрално

    Така е при КАПИТАЛИЗЪМА сестро! Парите стоят над всичко. Борихме се за свобода, демокрация и пазарна икономика и си го получихме. Сега на кого да се сърдим?

  11. 11 Профил на iinnaa
    iinnaa
    Рейтинг: 12 Неутрално

    До коментар [#10] от "Judjuk":

    Братко, при нашия капитализъм е така, но при чуждия защо ли не е? Тези, дето са капиталисти преди нас си пазят наследството. Свобода, демокрация и пазарна икономика означават преди всичко да има ПРАВИЛА и всички да са принудени да ги спазват. Някои решиха, обаче, че свободата е слободия и правила не са нужни. Лошото е, че Държавата, която трябва принуждава те да се спазват, отсъства. А и тя самата дава пример за неспазването.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK