Ан Шайнберг, eксперт по рециклиране: Допуснете клошарите в легалната система за разделно събиране

Форум "Невидими ръце", организиран от сдружение "За Земята" анализира резултатите и целите в управлението на отпадъците в страната. Главен акцент на събитието обаче стана неформалният сектор на т.нар клошари или събирачи на отпадъци, които се прехранват, като събират разделно отпадъци и ги връщат срещу заплащане в пунктове за вторични суровини. Тези събирачи в момента са изключени от легалната система за разделно събиране в България. Клошарите обичайно се припознават като основен проблем и пречка в разделното събиране. В същото време благодарение на тях съществено количество отпадъци не стига до сметището, а се рециклира.

Съществуват успешни практики и подходи за интегриране на тези социално слаби хора да бъдат интегрирани в легалната система на отпадъците. "Дневник" разговаря по темата с д-р Ан Шайнберг – глобален експерт по рециклирането, а поводът е нейното участие във форума "Сътрудничество с неформални предприятия за рециклиране - европейски възможности за България".

Вие сте "глобален експерт по рециклирането". Бихте ли разказали с какво точно е свързана вашата работа?

– През целия ми професионален път аз съм работила и работя за системи, които създават по-малко отпадъци и стимулират възможно най-много ресурс да се връща обратно в икономиката или ако е органичен - обратно в природата. В моите професионални дейности и усилия зад "рециклиране" стои дълга верига от етапи в един взаимосвързан процес. В Европа отнасят често понятието "рециклиране" до крайния етап в тази верига, когато материалите отиват обратно в завода и там се използват за направата на нови продукти.

Когато аз работя за рециклирането, имам предвид всичко - от извличането на материалите от природата, употребата им, през разделното им събиране като отпадъци още в домакинствата, като се минава през цялата верига, но важното е ресурсите да не стигат накрая до сметището, а да продължат да се използват.

В началото на моята кариера през 80-те години на миналия век в САЩ и Канада аз работех именно за това. В началото на 90-те се преместих в Холандия, за да изуча начина, по който там реализират успешно тази верига. Започнах да работя в международен контекст за развитие и коопериране. През 1999 г. станах част от неправителствена организация "Waste" ("Отпадък"), силно ангажирана с устойчивото модернизиране на сектор "отпадъци" в много бедни държави като Танзания, Колумбия.

Акцент във вашата презентация на форума е неформалният сектор. Възможно ли е т.нар. клошари да бъдат включени в легалната система за събиране и разделяне на отпадъците, за да помагат на себе си и на ефективното рециклиране? И как да стане това?

– Първият ми съвет е да осъзнаете като общество, че тези хора не са в бизнеса с отпадъци. Те са в бизнеса със стоките като суров материал (мед, хартия, пластмаса). Неформалните събирачи са в различен бизнес, от този, който засяга организациите, отговарящи за контейнерите, от които те взимат материал. Клошарите съхраняват и добавят стойност в материал, който не бива да бъде изхвърлян на първо място.

Моят съвет е да включите тези хора в разделянето на тези материали в един по-ранен етап на този процес на рециклиране, още преди изхвърлянето им в контейнерите.

Възможен вариант е да се създадат групи или кооперативи, които разделят материалите, като им се осигури терен, където да извършват тази дейност. Трябва да се търсят по-добри начини за свързване на тези хора - събирачите от една страна и материалите, които те събират. Важно е тези начини да са легални, така че да не се налага на събирачите да намират сами терени, където да го правят, да се осигурят нормални и безопасни места на труд за тях.

Там те ще се чувстват в безопасност и комфортно, няма да се страхуват, че полицията ще дойде, за да ги глоби или да им иска процент от спечеленото.

Има ли добри примери от други държави, от чийто опит да можем да почерпим?

– Някои от най-добрите примери са в Индия, но тя е много различна държава от България. По някакъв начин това, че Хърватия избра разделно събиране чрез депозитната система (връщане на кенове, пластмаса или стъкло в автомати в магазини от потребителите срещу заплащане - бел. ред.) даде възможност на много от неформалните събирачи да започнат да събират само бутилки за тази депозитна система, което е легална дейност на събиране на отпадъци.

Има много събирачи, които се занимават основно с "депозитни бутилки и кенове" в места като Ню Йорк (eдин конкретен пример от там) и Сан Франциско.

А ако бизнесът с отпадъците е против въвеждането на депозитна система, какъвто е случаят с България?

– Ако индустрията не желае въвеждането на тази депозитна система в страната, тогава има възможност да се договорят с неформалните събирачи за създаването на микросоциални предприятия, в които клошарите да разделят и събират материали, които имат стойност, легално и срещу заплащане.

Допуснете неформалните събирачи вътре в системата за разделно събиране на отпадъците и рециклирането и им позволете да правят това, което умеят най-добре. А то е да получат стойност от материала, от ресурсите и да ги върнат във веригата на стойността. Позволете и на индустрията, свързана с отпадъците, също да прави това, в което е добра, а именно – да събира отпадъка, който няма стойност и не може да се рециклира, като после го заравя или изгаря безопасно.