Проф. Георги Ончев: В идеята за регистър на психично болните е заложен контрол, не грижа

Проф. Георги Ончев: В идеята за регистър на психично болните е заложен контрол, не грижа

© личен архив



Здравното министерство неотдавна публикува за консултации проект на промени в Закона за здравето, с които за пореден път ще се направи опит да се създаде електронен регистър на хората с психични проблеми. Целта според вносителите е да има постоянна актуална информация и да се знае доколко терапиите дават резултат. Според друг план на правителството пък до този регистър ще имат достъп различни администрации, които ще си разменят по служебен ред данни, ако те са необходими по закон. За ползите и рисковете от такъв регистър, както и доколко той ще помогне за справянето с реалните проблеми на психичната помощ в България "Дневник" потърси за коментар проф. Георги Ончев - завеждащ отделение в Клиниката по психиатрия в Александровска болница.

Министерството на здравеопазването ще направи нов опит да създаде електронен регистър на хората с различни психични проблеми. Какви според вас са ползите, смисълът, но и рисковете от един такъв регистър?




- Една обща информационна система в психиатричното обслужване може да бъде полезна, ако обслужва медицински, здравеопазни, статистически и научни цели. Но не и милиционерски. А целият контекст на публично говорене около създаването на регистър издава нагласи за контрол, поредните ограничения... или "озаптяване" в лексиката на един министър.


В идеята за регистъра е заложен контрол, не грижа. Опитът за ограничаването му само до тези със сериозно и опасно боледуване не променя съществено нещата, тъй като засега този опит е размит и без ясни критерии за подобно боледуване, но по-съществен е отговорът на въпроса каква е целта на упражнението.


Защо се прави това? За да се изпрати до всеки болен социален работник, който да го покани да посещава дневен център и да си поставя редовно депо инжекциите? Или да бъдат "профилактирани", като се прибират при посещението на виден държавен глава, за да не развалят обстановката около Орлов мост?


Във вида, в който е замислен, регистърът е средство за злоупотреба с психично болните и приканва психиатрите да дезертират от базисен етичен принцип от времето на Хипократ – медицинската тайна, и да се превърнат в доносници за своите пациенти.


Опасно ли е кръгът на хората, които ще имат достъп до регистъра, да се определя допълнително в наредба? Според плана и проекта на правителството за намаляване на административната тежест достъп до регистъра ще имат и администрации, за да получават по служебен ред удостоверения дали даден човек се води на отчет.


- Опасно е, защото защитата на данните в електронната ера е несигурна. Това не е амбулаторен картон в едно копие под ключ. Сега, когато се манипулират профили в социалните мрежи и се сриват много по-сложни системи, пробивът в една база данни, особено с разширен достъп до нея, е крайно вероятен. С това се прави и щедър подарък на имотната мафия, чиито жертви често са именно психично болни.


Самите "бележки за учет" пък са ретроградна глупост и инерция, основана на ирационални разбирания за психичната болест. Поголовното им "получаване" по служебен ред е дискриминация и репресия. Учет е русизъм, близък по смисъл до инвентаризация.


Такава е нагласата към психично болните на администрацията и на онези, които искат да превърнат психиатрията в поделение към МВР – като към инвентар. Пронумерован, прошнурован и затворен на сигурно място.


За какво му е на здравното министерство да има тези данни? И липсата на данни ли пречи за успешното преодоляване на проблемите на здравната грижа към хората с психични проблеми?


- Разбира се, че има данни – и в НСИ, и в Националния център по обществено здраве и анализи. Всяко лечебно заведение има собствен архив, хоспитализираните се отчитат в регионалните здравни инспекции, а лекуваните амбулаторно в практики с договор с Националната здравноосигурителна каса фигурират в касата с трите си имена, ЕГН, диагноза и терапия. Който иска, може да свърже тези източници на данни в единна система – това е постижимо за 16-годишен хакер, но... най-вероятно ще има поръчка за милиони за софтуер, който после няма да работи.


Данните са полезни за медицински цели. Когато се изискват за контрол и ограничения, те обслужват репресивни и антитерапевтични мерки. Темата за регистъра всъщност подменя същинската проблематика в психичноздравното обслужване.


А кои според вас са проблемите, от каква реформа се нуждае сферата на здравната и социалната подкрепа за хората с психични проблеми?


- От реформа, която е ориентирана към възстановяване и автономност, и е подплатена с достатъчен финансов ресурс за това. Психиатрията е в задния двор на медицината, а психично болните – в задния двор на обществото (а често и в сметището му). Психиатричният бюджет е 2% от държавния здравен бюджет, а според международни експерти, познаващи ситуацията у нас, той трябва да е 10%.


Финансират се само хоспитализации и така се насърчава настаняването в стационари, обратно на лозунгите за обслужване в общността. Извънболнично се реимбурсират единствено лекарства и изписването им и нищо от необходимото за пълноценна рехабилитация.


А то е мрежа от центрове с отговорности за конкретни райони (отпадането на районирането беше груб популистки ход), покриваща страната, и с финансова обезпеченост за водене на случаи с поддържащо лечение, активно издирване, обучение в социални умения. Не на проектен принцип, а с държавен ангажимент.


Без това ще възпроизвеждаме празни приказки в програми и ще повтаряме като папагали чужди модели.


Неотдавна за пореден път световна организация констатира сериозни нарушения и нередности в домове за хора с психични проблеми. Тогава държавата призна проблемите, обещава се и деинституционализация, повече социални центрове, повече мерки за подкрепа. Какви са рисковете пред тези иначе "добри намерения"?


- Основният риск е намеренията да не се изпълнят, да останат на хартия за "пред чужденците". Дежа вю. Архипелагът на домовете е национален срам и знак за общностно оварваряване.


Как гледате на идеята за отпадане на запрещението? А готови ли са държавата и общините да предоставят адекватна заместваща подкрепа?


- Институтът на запрещението, регламентиран в Закона за лицата и семействата, е архаичен. Пълното запрещение особено, попечителството, е равно на гражданска смърт. Попечителят може да остави своя близък като куфар в дом до края на живота му, без запретеният да може да се оплаче – той е юридически непълноценен субект, жалбата му не се разглежда, ако не е преподписана от попечителя, т.е. от този, който го е настанил там. Всеки затворник е с повече права. Не разполага дори с мизерната си пенсия, той е социално мъртъв. България е осъждана нееднократно за това.


Международната конвенция за защита на хората с увреждания на ООН от 2008 г. препоръчва замяна на запрещението с мерки за подпомагане на взимане на решения, които защитават интереса на човека с увреждане и не подменят неговата воля.


У нас е подготвен проектозакон за физическите лица и мерките за помагане, но още не е приет (и така 10 години). Всякакви причини могат да се изтъкват за това протакане, но в основата са манталитетни нагласи.


Разпространено е мнението, че твърде много от психично болните са "на улицата", че те трябва да са затворени, че са опасни...


- Психично болните са по-често жертва на агресия и злоупотреба (с регистъра ще улесним това), а не агресори. Разбира се, има опасно боледуващи, но агресията при тях може успешно да се предскаже и овладее със съвременни клинични инструменти и се прави. Конкретни случаи като онзи в Лясковец ясно показват размера на стигмата и на хулителското и враждебно говорене за психично болните (по-късно се оказа, че човекът е вменяем). Повечето психични разстройства протичат благоприятно; част от тях не са истински болести, а хомеостатични отговори на стрес и поне половината не рецидивират до края на живота, но дори за хроничните психози обслужването в обичайната им среда е с доказани предимства (включително финансови) пред отглеждането им в институции. В клиничната реалност за един малък дял от болни институционализацията е неизбежна за оцеляването им. Но за възможностите, с които разполага съвременната психиатрия, този дял е наистина малък.


Възгледите, за които говорите, са плод на невежество, предразсъдъци и изводимото от тях свръхобобщаване. И не знам дали преобладават. Дълбоко се надявам – вече не. Моето впечатление е, че стигматизиращите нагласи у нас постепенно се преодоляват през последните десетилетия, особено у младите, по-отворени и либерално ориентирани хора.

Коментари (18)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Пипера е много лют
    Пипера е много лют
    Рейтинг: 1676 Любопитно

    Да не стане като с ТР? Или имагинерния регистър на огнестрелните оръжия...

    седеньето го зголемува задникот
  2. 2 Профил на uhl23528019
    uhl23528019
    Рейтинг: 2060 Неутрално

    А контролът без грижа си е жив фашизъм

  3. 3
    korc
    Рейтинг: 2249 Неутрално

    Коментарът е скрит от модераторите, защото съдържа вулгарни, нецензурни квалификации, лични нападки, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на други коментиращи и лица, цитирани в публикациите. Ако въпреки това желаете да го видите, натиснете тук.

  4. 4 Профил на pamela
    pamela
    Рейтинг: 1802 Неутрално

    Повечето психични разстройства протичат благоприятно; част от тях не са истински болести, а хомеостатични отговори на стрес и поне половината не рецидивират до края на живота, но дори за хроничните психози обслужването в обичайната им среда е с доказани предимства (включително финансови) пред отглеждането им в институции. В клиничната реалност за един малък дял от болни институционализацията е неизбежна за оцеляването им. Но за възможностите, с които разполага съвременната психиатрия, този дял е наистина малък.
    =========================================================================
    Да, обаче какво се получава когато болният живее сам или в неблагоприятна среда, примерно възрастни родители, които самите се нуждаят от грижи?
    Освен това как човек, който започва да проявява странно и налудничаво поведение може да бъде заведен на лекар при положение, че той не осъзнава проблемите си и смята, че е здрав? Тези болни страдат от параноя и мислят, че някой ги трови с лекарства.
    За да се контролира състоянието болният трябва да приема редовно лекарствата си, а той в един момент решава, че го тровят или че е добре и престава да ги пие.
    Оставянето на психично болните на домашно лечение може би е по-добре и по-евтино за държавата, но за близките е един безкраен кошмар, тъй като поведението им е непредвидимо.

  5. 5 Профил на Сд
    Сд
    Рейтинг: 566 Неутрално

    Да направят регистър на всички бездомници и клошари.Повечето от тях са сигурно психично болни.До нашия блок има контейнер,който на ден се проверява на всеки половин-един час от най-различни хора.Такова нещо в Германия сигурно няма.

  6. 6 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 10486 Неутрално

    Чуйте професора. Той знае какво казва...

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  7. 7 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8835 Неутрално

    Тези хора кога са ги броили за живи.

  8. 8 Профил на Другарката Михайловна
    Другарката Михайловна
    Рейтинг: 769 Неутрално

    И от кога "контрол" е лоша дума?
    Защо контролът над лица с потенциално обществено опасно поведение да е нещо лошо?

    Гледаш го - уж нормален човек - става и ти забива нож. После се установява - бил невменяем, не си пиел лекарствата, нямало как и кой да го принуди да провежда терапия?!? Що за дивотии са това?

    Достатъчни са ни другите бандюги, дето вършат зулуми целенасочено...

    Значи "нормалните" нямат права - да бъдат защитавани от "лудите", пък "лудите" имат права безнаказано да тормозят "нормалните"... така излиза...

    Значи за да оцелееш тук - трябва курсове по самоотбрана да изкараш, курсове за боравене с хладно и огнестрелно оръжие да изкараш и да се въоръжиш...

    Във форумите на Икономедиа е пълно с хленчещи конформисти.
  9. 9 Профил на arminius
    arminius
    Рейтинг: 294 Неутрално

    Съветският опит в това направление от времето на Берия показва следното. Злоупотребите с подобен регистър на психично болните са безчет, както финансови, така и политически. Подобни данни могат да бъдат използване за манипулиране както на болните, така и на техните близки. Тези данни, които и сега ги има в диспансерите и болниците, събрани на едно място дават в ръцете на властимащите още един удобен инструмент (както и обладените медии) за контрол над съдбите на хората.
    Когато става въпрос за дрържава на мафията, обаче, каквато несъмнено е България, това е и средство за грабеж на имоти, фирми и каквото си помислите.

  10. 10 Профил на Anfil
    Anfil
    Рейтинг: 596 Неутрално

    Да! Контрол трябва да има! Когато някой психично болен нападне някой човек на улицата всички вдигат раменен и се оказва, че никой не е виновен!!!

  11. 11 Профил на Judjuk
    Judjuk
    Рейтинг: 3177 Неутрално

    Ма що пък? То регистър на лудите винаги е имало. Да не би да е изчезнал и той като търговския? Или оялите се чиновници ги мързи да го попълват? Май е второто.

  12. 12 Профил на Starec
    Starec
    Рейтинг: 814 Весело

    Уважаемият професор бърка понятията "регистър", "контрол" и "грижа".
    Регистърът е просто един списък (в хартиен вид е нещо като тефтер), а в електронен - пак тефтер, ама качен на комп. И в него пише кой от какво психично ззболяване страда. Токоз и край. Ама докторите щели да станат "доносници". Ало, професоре - когато докторът (вкл. и Вие) запише в амбулаторния картон на пациента дадена диагноза, той става ли доносник ?
    Нали после тази именно диагноза, заедно с лични данни на пациента влиза в разни регистри - електронни или не. И именно от тези регистри умни управленци-доктори могат да анализират ситуацията в страната: дали амбулаторната помощ е достатъчна, дали е ефективна стационарната и пр. и пр. Е - това цялото нещо може да се нарече "контрол на психиатричната помощ у нас" в който няма нищо лошо - напротив - задължително е да се прави. И резултатите да се публикуват.
    Друг въпрос е лекарската тайна и начините за нейното опазване - въпрос, който стои за всяко заболяване, но това няма никаква връзка с необходимостта от регистри.
    Следва въпроса за "грижата" (т.е. за лечението"). Той е абсолютно отделен от този за "регистрите" и "контрола" и тук (и май само тук) професорът може и трябва да изяви професионалните си качества на медик, а ние да четем и да слушаме.
    И накрая - суми като 2 % или 10 % от "държавния здравен бюджет" звучат неграмотно. Има "бюджет на МЗ", има "бюджет на НЗОК" - за кой от тях става дума? И за който и да е - 10 % са абсурдно голям дял - на фона на превалиращите (и по света, и у нас) сърдечно-съдови и онкологични заболявания, които са и смъртоносни.
    Та - нека професорът поизучи малко организацията и финансирането на тази помощ, преди да произнася "мъдри" съвети.

    Поздрави
  13. 13 Профил на Darcas
    Darcas
    Рейтинг: 1124 Неутрално

    Как може един регистър да го е грижа за психично болните бре г-н "професор"??? Все едно Търговския регистър да го е грижа за бизнеса, или кадастъра да го е грижа за недвижимите имоти? Дневник защо каните такива "експерти" да плямпат глупости????

    България - вече 113-то място по свобода на словото
  14. 14 Профил на dasvidaniya
    dasvidaniya
    Рейтинг: 501 Неутрално

    не малка част от психично болните заемат позиция човешки ресурс и са с увредена психика, така пропагандират болестите си и сред колегите си

    Руски трол. https://мвд.рф/
  15. 15
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  16. 16
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  17. 17 Профил на radetski
    radetski
    Рейтинг: 408 Неутрално

    До коментар [#13] от "Darcas":

    НИЩО, ама НИЩО не сте разбрали от тезата на автора
    Освен думата регистър, няма нищо общо между един регистър на пациенти и един търговски регистър.

  18. 18 Профил на Starec
    Starec
    Рейтинг: 814 Весело

    До коментар [#13] от "Darcas":НИЩО, ама НИЩО не сте разбрали от тезата на автора Освен думата регистър, няма нищо общо между един регистър на пациенти и един търговски регистър.
    —цитат от коментар 17 на radetski


    Защо бе Даркас? И двата регистъра са просто списъци на обекти (пациенти или фирми) с разни данни за тях. Друг въпрос е кой да се включва в тези списъци, а съвсем отделен въпрос е кой може да има достъп до тези данни и дали ги ползва за добро или за лошо.
    Иначе така неясно (по професорски) поднесена информацията, забърква каша от неуточнени понятия, недоказани твърдения и съответно води до неграмотни коментари.

    Поздрави




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK