Проф. Петя Осенова: Проблемите на лингвистиката не са се променили съществено

Проф. Петя Осенова е член на организационния комитет на Европейското лятно училище по логика, език и информация

© Личен архив на проф. Петя Осенова

Проф. Петя Осенова е член на организационния комитет на Европейското лятно училище по логика, език и информация



Европейското лятно училище по логика, език и информация (ESSLLI) е най-авторитетното образователно и научно събитие в областта на обучението по логика, компютърна лингвистика и компютърни науки. Тази година домакин на 30-ото издание на форума беше Софийският университет "Св. Климент Охридски". Училището се организира под ръководството на Международната асоциация по логика, език и информация. Пред "Дневник" за събитието разказва лингвистът проф. Петя Осенова, председател на организационния комитет.


Какво представлява Европейското лятно училище по логика, език и информация?


Европейското лятно училище по логика, език и информация е форум с изключително наситена образователна, научна и социална програма. То предлага много и разнообразни събития, защото идеята е не само да се обменя знание, но и участниците да имат възможност да общуват и в неформална обстановка. Затова училището винаги се провежда в период от две седмици през лятото. Обикновено се предлагат около 45 курса на едно от трите равнища на обучение: за начинаещи, за средно напреднали и за напреднали. Всеки курс е с продължителност една седмица.




Традиционно се организират 3-4 семинара на специализирани тематики. Предлагат се вечерни лекции на поканени изтъкнати учени в посочените области. Организира се студентски (всъщност предимно докторантски) научен семинар, където студентите представят своите изследвания.


Всеки студент, който е посещавал определен курс, получава сертификат за това участие. В доста университети тези сертификати дават кредити по съответните дисциплини. Затова училището е привлекателен форум за много студенти и докторанти.


Най-съществената характеристика на училището е, че човек може да се докосне до най-новите достижения в посочените интердисциплинарни области и да се учи при най-добрите специалисти в тях. Тази комбинация от водещи специалисти и мотивирани студенти не може да бъде предложена дори от най-добрите университети в света. В този смисъл училището е школа за изграждане на всяко следващо поколение специалисти в областта на компютърната лингвистика, формалната семантика, изкуствения интелект, семантичните технологии, когнитивно моделиране и други. Училището е изиграло тази роля също така и за българските специалисти в областта, както за тези в България, така и за тези, които са пръснати по света.


Всяка година събитието се провежда в различна европейска държава? Как училището се озова в България за 30-ото си юбилейно издание?


С колегата ми доц. д-р Кирил Симов общуваме и работим доста интензивно с колеги от чужбина. Участвали сме в няколко такива училища - и като участници, и като лектори. По време на участието ни в него през 2014 г. в Тюбинген, Германия в разговор с проф. Ан Копестейк от Университета в Кеймбридж тя предложи да организираме едно издание на училището ESSLLI в България. Организацията на подобен форум е процес, който отнема поне 2 години, и годината на изданието по стечение на обстоятелствата се оказа 2018 г. Радваме се, че училището се проведе в годината на българското председателство на Европейския съвет. За нас беше чест да бъдем домакини на 30-ото издание на училището.


Какви бяха участниците на тазгодишното издание?


Тази година имаше около 350 участници – около 280 студенти и 70 лектори. Те са от над 40 различни страни по света. Най-много бяха участниците от Холандия и Германия, но имаше участници и от Аржентина и Южна Африка, както и от САЩ, Китай и Япония. Студентите са предимно докторанти, но имаше и магистри, а даже и бакалаври. Лекторите са изтъкнати специалисти в своите области. Някои от тях редовно водят лекции в училището.


Показателно е участието на представители на индустриалните среди както от България, така и на световно ниво. Над 10% от участниците бяха от фирми, работещи в езиковите и семантичните технологии. Тези фирми бяха и спонсори на училището.


Бихте ли посочили най-важните акценти от тазгодишната програма?


В програмата винаги се търси интердисциплинарността между областите на логиката, езика и компютърните науки. Всички презентационни материали и лекции са достъпни на сайта на училището за всички интересуващи се. Тази година имахме 41 лекционни курса, студентска сесия, 5 семинара, 4 вечерни лекции.


Вечерните лекции например бяха посветени на теми като мултиагентните системи (Валентин Горанко, Стокхолмски университет), многоизмерния лингивстичен анализ на проективно съдържание (Джудит Тонхаузер, Университет в Охайо), подпомагането на лингвистичните проучвания с програми, разработени в рамките на европейски проект CLARIN (Ян Одейк, Университет в Утрехт) и техниките за търсене на съдържания, които
са подобни помежду си (Стоян Михов, ИИКТ-БАН).


От курсовете бих споменала следните: Въведение в свързаните отворени данни (Тиери Деклерк, Немски център по изкуствен интелект, Германия, и Джон Макрей, Национален ирландски университет в Галауей, Ирландия), Компютърни модели на събития (Джеймс Пустейовски, Университет в Брандиз, САЩ) и Израженията на лицето и техните значения в диалога (Джонатан Гинзбърг, университетът "Дидро" в Париж, Франция, и Йе Тиан, "Амазон рисърч", Кеймбридж, Великобритания).


Както се вижда от темите на преобладаващите курсове, макар и на теоретично ниво, те са
насочени към аспектите на настъпилия революционен етап в използването на невронни
модели и представяне на знание в областта на изкуствения интелект.


С какво се занимава лингвистиката във века на информационните технологии?


Проблемите, с които се занимава лингвистиката, не са се променили съществено. Те отново попадат в посоките на формализацията на езика, на връзката между форма и съдържание, между граматика и семантика и т.н. Това, което се е променило обаче, е още по-високата степен на интердисциплинарност на езика с логиката и особено с
компютърните технологии.


Забелязва се преместване на интереса от самостоятелното изучаване на езика към моделирането му с оглед на неговата социална употреба и във връзка с когнитивните явления. Това разнообразие на моделираните обекти позволява езикът да бъде използван както при опосредстваната чрез компютър комуникация (машинен превод, отговори на въпроси, интелигентни асистенти и др.), така и при натрупването и извличането на знания от текстове и полуструктурирани данни.

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на babyroo
    babyroo
    Рейтинг: 723 Неутрално

    Както справедливо посочва авторът:
    "Проблемите на лингвистиката не са се променили съществено".
    Ама госпожа професор, като по опитна забелязва:
    "преместване на интереса от самостоятелното изучаване на езика към моделирането му с оглед на неговата социална употреба и във връзка с когнитивните явления. Това разнообразие на моделираните обекти позволява езикът да бъде използван както при опосредстваната чрез компютър комуникация (машинен превод, отговори на въпроси, интелигентни асистенти и др.), така и при натрупването и извличането на знания от текстове и полуструктурирани данни."
    Та аз, малкото цървулче, успях също да опосредствя комуникация, и даже да извлека знания от полуструктурираното матрялче...

    roo




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK