Гергана Димитрова, режисьор: Можеш да се развиваш само ако работиш

Гергана Димитрова, режисьор: Можеш да се развиваш само ако работиш

© Личен архив



Гергана Димитрова, режисьор: Можеш да се развиваш само, ако работиш


Гергана Димитрова е театрален режисьор и председател на Организацията за съвременно алтернативно изкуство и култура "36 маймуни". Работи активно и като преводач от немски. Най-мащабният проект, който реализира със свои съмишленици, е "Протекст" – сценични четения на нова драматургия в несценични пространства.


През 2012 г. й е присъдена наградата на Съюза на артистите в България ИКАР в категорията за режисура за спектакъла "Праехидно". През същата година заедно с драматурга Здрава Каменова получават и наградата ИКАР в категорията за драматургичен текст за пиесата "Праехидно".




Последното й представление "Мовименто / Вариации", чиято премиера беше в края на октомври, обединява гласовете на Здрава Каменова, Мариана Събева, Улрике Сиха (Германия), Ив Лей (САЩ/Великобритания) и Галина Борисова. В сряда (5 декември) в "Червената къща" ще се играе и представлението й "Дом за овце и сънища", част от международния проект "Къщи, обитавани от духове".


"Дневник" разговаря с Гергана Димитрова за двете постановки, независимия театър и немския театрален контекст.


В последното Ви представление "Мовименто / Вариации" използвате интервю с хореографа Галина Борисова. Как се решихте на този ход?


- Още при замислянето на този проект, посветен на движението, имах голямо желание да включа миниатюра за танца. В началото мислех да е нещо като лекция, теоретичен текст за съвременния танц. Как той се отказва от танцувалното и докато това се произнася, да се танцува на ритъма на думите. През това време другите пет миниатюри се развиха и образуваха своята облачна система от препратки. Със Здрава Каменова и Мариана Събева решихме да поканим Галина Борисова на разговор, съвсем неформален, за танца, движението, тялото. Това интервю се превърна в паяжината, която оплита в обща дискусия отделните миниистории. А те са много различни - случват се на различни места и с различни персонажи. Семейство в Щатите е по следите на избягала водна костенурка, разказ за появата на движението #MeToo, лекция за изкопаемите енергийни източници и петролната индустрия, изповед на едно дигитално тяло и туристическа оферта за пътуване до Марс. Всички тези истории се представят от трима актьори - Елена Димитрова, Красимира Кузманова-Кокран и Тони Карабашев. Сценографията и видеото са дело на Елена Шопова, а музиката прави Павел Терзийски.


"Мовименто / Вариации"

© Здравко Йончев, "36 маймуни"

"Мовименто / Вариации"


Едно друго Ваше представление, "Дом за овце и сънища", ще се играе тази сряда в "Червената къща", а в средата на месеца му предстои премиера в Швейцария. Как се осъществяват подобни проекти?


- За реализирането на тази инициатива от българска страна основна заслуга имат хората от Центъра за култура и дебат "Червената къща". Много се радвам, че участват в такива международни копродукции, те са по-скоро рядкост у нас. Общото име на проекта е "Къщи, обитавани от духове". Участват екипи от Турция, Гърция и България. Всички получихме една и съща задача – да проучим периода между Балканските войни и края на Първата световна война и актовете на етническо прочистване в региона на Балканите. На базата на събрания материал написахме текстове и направихме представления. Трите кратки спектакъла се представят един след друг в една вечер. Вече имахме своята берлинска премиера в театър "Максим Горки" през октомври, а на 14 и 15 декември предстои премиерата в "Ноймаркт театър" в Цюрих. Преди да заминем, ще играем "Дом за овце и сънища", българското представление от трилогията, за втори път в София. Много е странно и хубаво, че публиката и в София, и в Берлин реагира много сходно и много топло на спектакъла. За мен това е изключително интересен проект, в който имам щастието да работя с прекрасен екип – Здрава Каменова, Павел Терзийски, Никола Налбантов, Олга Кочовска. Трима от тях участват и в "Мовименто / Вариации".


Как се развива независимият театър в България в последните години?


- Независимият театър укрепва и се нуждае от сцени, на които да се среща със своята публика. Качествени хора има, те измислят добри идеи и все по-добре успяват да ги реализират, но липсват елементарни условия за работа. А можеш да се развиваш само ако работиш. Затова пожелавам на независимия театър скоро да има репетиционни, подкрепа за мениджърски екип и пиар, сцени, на които да се представя и реалистично финансиране за продукционни разходи. Тогава ще има повече международни копродукции като гореспомената, по-разнообразна и интересна театрална програма, повече перспективи за развитие на таланта на артистите тук, в България. И под артисти нямам предвид само актьори, а също режисьори, драматурзи, композитори, сценографи, видеоартисти и всички останали, въвлечени в театралния процес.


"Дом за овце и сънища"

© Ute Langkafel, MAIFOTO

"Дом за овце и сънища"


Сякаш има едно отдръпване на редица млади режисьори от институционалните театри. На какво се дължи това?


- Може би отдръпването е взаимно. Но от това не печели никой. Предразсъдъците и от двете страни трябва да бъдат преодолени и режисьорите и театрите да намерят път един към друг. Все пак държавните и общинските театри имат едно основно задължение – да развиват и представят съвременното българско театрално изкуство и да го поставят в европейски контекст. Те не могат да се превръщат в бастиони на един директор и неговото его или да се държат като частни кабарета със съмнителна програма.


Превеждате пиеси от немски и следите немския театрален контекст. Какво е характерно за съвременния немски театър? И какво би могла да вземе България оттам?


- Много неща можем да харесваме в немския театър и много да не харесваме. Театралната система там е една от най-стабилно подкрепяните в Европа и това със сигурност ни харесва. Но по-важното за мен е, че тази подкрепа е свързана със стратегия за развитие, обновяване и стабилно присъствие на световната театрална карта. Това са три стратегически цели, чието изпълнение се следи. В тази посока на мисли преди около десет години Германия започна да инвестира сериозно в развитието на независимия си сектор и в сътрудничеството на държавните театри с независимите театрални групи и международните копродукции. И тези стъпки дават все по-добри резултати. Не е лесно, но ако се вложи мисъл, воля и постоянство, много неща могат да се постигнат.


Какви са бъдещите Ви проекти?


- В момента работя над много интересна идея за моноспектакъл на Йоана Буковска-Давидова и съм се заринала с технологии. Ще разкажем скоро повече.


"Дом за овце и сънища" се играе в "Червената къща" на 5 декември от 19.30 ч.


Мовименто / Вариации" се играе в ДНК на 10 декември от 19.30 ч.

Коментари (12)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на КМЕТ В СЯНКА
    КМЕТ В СЯНКА
    Рейтинг: 4461 Весело

    Чувал съм за някои, които бая се развиха и без да работят. Та имам некои резерви . Иначе - УСПЕХ на дамата !

    ИСТИНАТА Е ПО-СИЛНА ОТ ВСЯКА ВЛАСТ !ДОБРИЯТ ДАНЪКОПЛАТЕЦ СЕ ОСИГУРЯВА 40 ГОДИНИ И СЕ ВЪЗНАСЯ 2 МЕСЕЦА ПРЕДИ ПЕНСИОНИРАНЕТО !!!
  2. 2 Профил на НеКой
    НеКой
    Рейтинг: 2539 Неутрално

    Червената къща не е ли дарена за музей?

  3. 3 Профил на proza
    proza
    Рейтинг: 2464 Неутрално

    Това поколение е майстор в поуките, които ръси без задръжки. Акъл да искаш от тях, раздават го повече от щедро.

  4. 4 Профил на babyroo
    babyroo
    Рейтинг: 895 Неутрално

    "Можеш да се развиваш само ако работиш"? Ко рече, ко?
    Ако работиш се развиваш в една посока, ако не работиш - в друга.
    А финалът: "...и съм се заринала с технологии"? Родна реч омайна сладка?

    roo
  5. 5 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1271 Неутрално

    До коментар [#1] от "КМЕТ В СЯНКА":

    мараба гусин кмете! то в бг убикновено тиа дето се расвиват не раотът.


    До коментар [#3] от "proza":

    то пак дубре че не исът и да им плаштаме затуй. засига.


    До коментар [#4] от "babyroo":

    :)))))

  6. 6 Профил на rwn31589484
    rwn31589484
    Рейтинг: 292 Неутрално

    Разбирам, че има голям проблем човек да намери качествени журналисти в България, които да работят за не много пари, но това по-горе, макар и да е нещо като разговор между интелигентни индивиди, очевидно и колеги с интереси в една и съща посока, не спада към постиженията на журналистиката и въобще, този разговор, просто не е сериозен и няма особен смисъл от него. Добре де, поне разбрахме за представлението. Което все пак е нещо.
    Ако искаме да разберем как НАИСТИНА се получава финансиране за някой от тези проект, не можем да го разберем.
    Ако искаме да разберем нещо за немската драматургия, също не го разбираме. Освен, че там има мисъл и пари, а тук, очевидно няма нито едното, нито другото...
    Разбрахме за бъдещите и творчески планове.
    Шест въпроса, може би подходящи за разговор между познати в някаква неформална обстановка но с интерес и познание на контекста на независимия театър.
    Предполагам, че тук, мнозинството от читателите не са много наясно с всичко това.
    Затова и трябва по-отдалеч да се захване темата, необходим е контекст, по-сериозен.

  7. 7 Профил на papуre
    papуre
    Рейтинг: 2542 Неутрално

    Гергана Димитрова, режисьор: Можеш да се развиваш само ако работиш

    Ако не се УЧИШ , а само РАБОТИШ ,ще си останеш прост изпълнител . На това също му се вика развитие . В бързината на изпълнението на поставени задачи , простичко казано .

  8. 8 Профил на papуre
    papуre
    Рейтинг: 2542 Неутрално

    До коментар [#6] от "rwn31589484":Разбирам, че има голям проблем човек да намери качествени журналисти в България,

    Не само качествени - трудно се намират и грамотни . Само преди два часа в една от телевизиите водеща се изцепи "...двадесет и ДВА хиляди ...". В шоуто на дългия Клоунмен сценаристите още от времето на Петров току повтаряха " ...тридесет и един ХИЛЯДИ ..."Л и не само това . Ако човек се задълбочи , ще се натъкне ва въпияща непригодност за професията журналист . Може би преди да се говори за заплащане ,разговора би трябвало да е за възможности . Така си мисля , ...

  9. 9 Профил на papуre
    papуre
    Рейтинг: 2542 Неутрално

    До коментар [#6] от "rwn31589484":Разбирам, че има голям проблем човек да намери качествени журналисти в България,

    Не само качествени - трудно се намират и грамотни . Само преди два часа в една от телевизиите водеща се изцепи "...двадесет и ДВА хиляди ...". В шоуто на дългия Клоунмен сценаристите още от времето на Петров току повтаряха " ...тридесет и един ХИЛЯДИ ..."Л и не само това . Ако човек се задълбочи , ще се натъкне ва въпияща непригодност за професията журналист . Може би преди да се говори за заплащане ,разговора би трябвало да е за възможности . Така си мисля , ...

  10. 10 Профил на Kiril
    Kiril
    Рейтинг: 1275 Неутрално

    До коментар [#7] от "papуre":

    Такова ми напомня на ученик -> работник на поточна линия

    Но защо Никола Вапцаров е предпочел да се бъхти вместо да си гледа животни? Времето е било по - щадящо.

    Най-важното е не всеобхватното знание, а всеобхватната способност за разбиране - Демокрит
  11. 11 Профил на rwn31589484
    rwn31589484
    Рейтинг: 292 Неутрално

    До коментар [#8] от "papуre":

    Аз бих си позволил да конкретизирам ситуацията по ето този начин:
    Тук, в тази медия, ситуацията е като в някакво кафене, където постоянно барманите и сервитьорите се сменят.
    Нямам спомен вече колко човека са се сменили тук да пишат за развлечение или за култура. Ясно е, че не всеки става за тази работа, ама, такова текучество...

    Възможни решения:
    По-висока заплата
    По-голяма свобода в избора за теми и събеседници и начин на представянето на същите тези теми и събеседници

    Е, разбира се, смяна на редактори или на главни редактори също често дава добри резултати :)

    А съвсем конкретния случай няма да го коментирам повече. Ще има възможност и в бъдеще да се спрем върху личностите.

  12. 12 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1767 Неутрално

    До коментар [#8] от "papуre":

    Не само с журналистите е така - повечето хора "развиват" най-бързо и изключително способността си да предявяват претенции, главно за заплатите си. Лекари и сестри са в същата категория с "развитите" претенции, често без да са подплатени с умения, познания и професионализъм. Но най-вече смешното е, когато четем някой журналист/писач от "сериозна" медия, като 24часа например, да осъжда и се отвращава от Пик. А разликата между тях е в някои съвсем тънки нюанси.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK