Алек Попов: Писателите не трябва да се държат като политици

Алек Попов

© Георги Кожухаров

Алек Попов



След две книги за сестрите партизанки Палавееви, които се озовават сред бурните исторически събития от средата на миналия век, един от най-четените и превеждани български автори Алек Попов се насочва отново към настоящето. На книжния пазар вече може да бъде намерено третото допълнено издание на сборника му с есета "Спътник на радикалния мислител", а писателят казва, че работи върху нов роман на съвременна тематика.


"Дневник" разговаря с Алек Попов за есето като жанр, публицистиката, за необходимостта от по-свободен поглед към миналото и за ролите на писателя.


От първото издание на "Спътник на радикалния мислител" изминаха 14 години. Какво се промени оттогава?




- От гледна точка на еволюцията – нищо. Но от гледна точка на краткия ни живот, доста неща... Котаракът ми например достигна пределна възраст. И това беше причината да включа в книгата едно есе, посветено на тази забележителна котка. Междувременно текстът стана доста популярен в мрежата, което ме навежда на мисълта, че е докоснал доста хора. Но може би става дума за някаква обща тенденция, като се има предвид котешката инвазия във фейсбук. Това ме подсеща, че по онова време социалните мрежи още плетяха първите си брънки... Имах ли профил тогава, нямах ли? Интересно. И смартфон нямах. Като че ли животът беше по-спокоен. Пак си бяхме в преход. И сега сме в преход. Влязохме в Европа, ама ние и преди си бяхме там. Написах и няколко книги. По една от тях направиха филм. Как да ви кажа, не обичам равносметките. Карат ме да се чувствам като на събиране на випуска, а аз избягвам такива мероприятия.


По какъв начин се промени отношението Ви към прехода?


- Каквото съм имал да кажа, съм го казал в книгата. Преходът предполага някаква крайна цел. Преди беше комунизъм, сега – пазарна икономика или както там го наричат. Ние все нещо чакаме, пък животът си върви. Набиха ни я тази идея в главите, сякаш за да не мислим за настоящето, което единствено има значение. Историята обаче няма цел. По-скоро се търкаля като колелото на Боеций. Редуват се цикли. Понякога животът е по-лесен и безгрижен, друг път, когато човешката проклетия вземе връх - по-труден. С течение на времето се простих с илюзията за прогреса – не може да се каже накъде точно отива светът. Техническият напредък не е свързан непременно с човешкия. Понякога може да бъде и обратното: технологията да те върне в едно много по-примитивно състояние на духа. И все пак, признавам си, че не бих искал да живея във вековете, когато упойките и ваксините още не са били измислени.


Какво ново могат да намерят читателите в последното издание на "Спътник на радикалния мислител"?


- Преди всичко имаше някои нови, неизлизали досега текстове, които исках да стигнат до българския читател. Такъв например е есето "Хотелите на Историята: от Ватикана до Брюксел", което беше написано за една немска антология, а сега излиза за пръв път на български. Есето разказ за котарака Тигър, за което вече споменах. Включил съм и една доста революционна лекция по творческо писане, в която съм обобщил опита си от работата ми върху преработеното издание на романа "Черната кутия". Както и още няколко по-неизвестни текста. Тематично книгата e разделена на четири части: "Наблюдения от покрива на Вавилонската кула", "Наблюдения от кухнята на занаята", "Наблюдения върху действителността и сънищата" и "Наблюдения по пътя". Но истината е, че текстовете са толкова разнообразни, че, събрани накуп, напомнят на лексиконите от ученическите ми години - има дори един тест! Съзнателно устоявах на изкушението да ги актуализирам, за да останат като документи на времето, в което са били писани. Ще ви цитирам откъс от предисловието, която предава есенцията на тази книга: "Днес, от дистанцията на почти 10 години, виждам някои неща по съвсем друг начин, други сякаш изобщо не са се променили. Но може би не това е най-важното. Давам си сметка, че силите, които са движили перото ми по тези криволици на мисълта, са били преди всичко любопитството, иронията, парадоксът и свободомислието. А тези неща, надявам се, не остаряват."


Как се стигна до преработването на романа "Черната кутия"? Вие дори допълнихте първоначалното му заглавие и сега той се казва "Черната кутия: ниско прелитащи кучета".


- В книгата имаше много неща, които не ме удовлетворяваха, и търсех по-добро решение. Както за отделни детайли, така и като цяло. Това беше най-същественото и аз отдавна възнамерявах да го направя. Конкретният повод обаче беше издаването на книгата на английски. Сега тя ще излезе в същия вид и на други езици. Оказа се, че от практическа гледна точка нямаше особен смисъл. Но беше повод да науча много неща. Романът еволюира по доста интересен начин. Не бих казал, че става дума за две различни книги, но това беше голям творчески експеримент. Нещо като професура по творческо писане.


Корицата на третото допълнено издание на "Спътник на радикалния мислител"

© Издателство Сиела

Корицата на третото допълнено издание на "Спътник на радикалния мислител"


Какви възможности дава есето като жанр?


- Зависи преди всичко от възможности на автора. Есето, както се досещате, не се пише само. То си има съответната жанрова специфика, която не трябва да се пренебрегва. Иначе е доста свободен жанр. В него могат да бъдат вплетени и елементи от други жанрове: разказ, пътепис, репортаж, диалог, дори сънища... Повечето от есетата ми са конструирани именно около някаква история, през която се опитвам да осмисля даден феномен, който ме е развълнувал. Избягам дългите умозрителни разсъждения, защото от това текстът не става по-умен, а просто по-досаден.


Сякаш напоследък не сте толкова активен като публицист...


- Ами нямам такъв порив, честно казано. Освен това аз харесвам печатните медии, а те вече не са това, което бяха. Израснал съм с тях и там съм направил първите си стъпки като писател. Тогава хората още имаха навика да плащат за съдържание, а текстът – своето материално тяло, което живееше свой живот. Не следиш във всеки момент как реагират форумите, какви са отзивите за това, което си написал. Нещо, присъщо за онлайн публикациите. Ритъмът на четенето беше по-различен. Това ми допадаше, защото за мен като автор най-важното е да си свърша работата колкото се може по-добре, а не да следя непрекъснато кой ме е харесал и кой – не. Това те разсейва и в един момент изкривява и собствените ти творчески критерии, защото започваш да обръщаш твърде много внимание на външни фактори. Превръщаш се в рекламист на собствената си персона, което ама хич не ми е интересно и няма общо с изкуството. В момента се занимавам предимно с проза и сценарии, където се чувствам по-свободен от злобата на деня, а и качеството на текста все още има някакво значение.


В последните години се занимавахте доста с историята на партизанското движение чрез двата си романа, в които главни действащи лица са сестри Палавееви. Как се отразява миналото върху настоящето?


- Изследвах миналото във връзка с историята, която разказвам. Не съм си поставял за цел да пиша исторически роман, но ми се наложи да направя много детайлни проучвания. Темата за близкото минало е изключително травматична, това е браздата, която разделя цялото ни общество по един твърде болезнен начин. Въпреки че романите имаха успех сред читателите, а първата книга дори беше качена на сцена, осъзнах, че тази линия на разделението няма скоро да бъде преодоляна. Нашето общество все още не е готово да погледне на този период от един по-ироничен ъгъл. Споменът за тези събития явно още е твърде жив и хората се притесняват да говорят свободно за това.


Миналото трябва да се помни. Но има много голяма разлика от това да го помниш, да го познаваш, да работиш с него и да живееш в него. Аз съм противник на живеенето в миналото, защото по този начин човек става негов роб, огражда се с призраци, които му нашепват отровни мисли и го оплитат в мрежите си. Тези романи са написани с поглед към бъдещето. Целта им е не да затягат, а да отпускат примката на историята. Защото смехът лекува и най-дълбоките рани.


Каква е ролята на писателя в бурята на настоящето?


- В "Спътник на радикалния мислител" има доста текстове, които изследват този въпрос или по-скоро го проиграват чрез различни сюжети. Писателят като шпионин, писателят като съвест, писателят като пърформър... Като всеки артист, мисля си, писателят трябва да умее и да не се бои да се превъплъщава, да влиза в кожата на собствените си герои. Да не свири, така да се каже, само на една струна. Да развива другостта в себе си и да може да се дистанцира от собствените си възгледи, за да разбере как мислят неговите герои. Целта е историята да се разкаже по най-добрия начин. А това става само чрез героите. Те са свидетелите на времето. Когато писателят си е свършил добре работата, неговите произведения се превръщат в ключ към разбирането на цели епохи. А това никак не е малко. В този смисъл той не може да избяга от политическото, което е част от тъканта на всяка епоха, но не трябва да попада в капана му, превръщайки се самият той в политик. Писателите не трябва да се държат като политици.


Защо смятате така?


- Както вече казах, писателят работи с политическото, но когато се намеси директно в политическите игри, неговите валенции се променят, освен ако нарочно не е влязъл в тях с цел да ги изучи отвътре и после да се оттегли, за да ги опише. Иначе той изпада под влияние на политическите си пристрастия и започва да служи на тях вместо на призванието си. Започва да се съобразява с фактори, нямащи нищо общо с изкуството, и най-лошото – тръгва да проповядва. Но изкуството по своята същност е противоречиво, предизвикателно, неприлично и дори анархистично. Рамката на артиста е много по-широка от рамката на активиста. Тези неща не бива да се смесват.


Какво планирате в бъдеще? Работите ли върху трети том на "Сестри Палавееви"?


- Засега не. И не знам дали някога ще се върна към тази история отново, макар и да съм си оставил вратичка. В момента започнах нов роман, който като стил и тематика се доближава до "Мисия Лондон". За любителите на този жанр ще бъде приятна изненада.

Ключови думи към статията:

Коментари (24)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 8847 Любопитно

    А писателите трябва ли да се държат като НПО и да се издържат с грантове ?

    karabastun1@abv.bg
  2. 2 Профил на Lemmy
    Lemmy
    Рейтинг: 2841 Любопитно

    Защо според уважаемия чл. кор. на БАН антонимът на социализъм е... пазарна икономика или както там го били наричали.

    Кого го е срам от думата "капитализъм" и по каква причина?

  3. 3 Профил на АзКлавдия
    АзКлавдия
    Рейтинг: 3878 Неутрално

    "Тогава хората още имаха навика да плащат за съдържание, а текстът – своето материално тяло, което живееше свой живот".
    Върху това си струва да се помисли.
    Изобщо, много хубаво интервю, поздравления, че го публикувахте.

    Доброто е заразно
  4. 4 Профил на Deaddark
    Deaddark
    Рейтинг: 2906 Весело

    Що бе - Георги Господинов к'во му е - като не го бива в писането, поне да заработи нещичко с политагитация, гладен не се стои, ей - само вижте и форумните мурзилките и соростутки как се джавкат за one fuckin' quarter per hundred posts.

    I'm back... for now.
  5. 5 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3777 Неутрално

    До коментар [#4] от "Deaddark":

    Да заработи,но в България на практика има само една Партия... И тя държи парите,медиите,издателствата...

  6. 6 Профил на Анти Шишковци
    Анти Шишковци
    Рейтинг: 348 Неутрално

    Истинските писатели, художници, архитекти, изобщо хората на изкуството остават в историята. Те са философите на времето си. За тях е неприсъщо да се стремят към властта, заради самата власт, защото я отъждествяват с правилото, характерно за търговците: В основата на търговията стои рекламата, а душата на рекламата е измамата!

  7. 7 Профил на valtoro
    valtoro
    Рейтинг: 1079 Неутрално

    Обратното е невъзможно, повечето са прочели по една книга във живота си !!!

  8. 8
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  9. 9 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3777 Неутрално

    До коментар [#6] от "Анти Шишковци":

    Да,остават в историята,но в онази история на изкуството,(която обаче е ВИРТУАЛНА),а не в реалната история.

  10. 10 Профил на Храбър
    Храбър
    Рейтинг: 4734 Неутрално

    След две книги за сестрите партизанки....
    —цитат от коментар 0 на статията


    ....писателят Алек Попов се сети да заяви, че..."Писателите не трябваЛО да се държат като политици"!

    "Безнаказаността на похищенията и произволното разполагане с притежанията на повалените стари имуществени прослойки след 9-ти септември има като пряко следствие създадената и поддържана политическа обстановка за корупция"
  11. 11 Профил на Kiril
    Kiril
    Рейтинг: 3201 Неутрално

    " Пак си бяхме в преход. И сега сме в преход.  "

    И утре ще сме в преход.

    https://imdb.com/title/tt1279083/ + http://socrates.else.is/ + https://chitanka.info/books/category/filosofia + https://tutanota.com
  12. 12 Профил на г-н Думанов
    г-н Думанов
    Рейтинг: 1011 Неутрално

    Истинските писатели са хора над политиката. Те са си просто творци - писатели и създават радост за четящите. Всъщност изобщо не трябва да бъде важно за читателя, "какво е искал да каже авторът?" (досаден въпрос от времето на соца). Много по-лошо е, когато политици започнат да се държат като писатели.

    CONTADOR GRATUITO!
  13. 13 Профил на Храбър
    Храбър
    Рейтинг: 4734 Весело

    Истинските писатели са хора над политиката. Те са си просто творци - писатели и създават радост за четящите. Всъщност изобщо не трябва да бъде важно за читателя, "какво е искал да каже авторът?" (досаден въпрос от времето на соца). Много по-лошо е, когато политици започнат да се държат като писатели.
    —цитат от коментар 12 на г-н Думанов


    Едно време и на мен са ми задавали този въпрос.
    Опитвах се да кажа нещо, но не се получаваше.
    Бях много учуден как някои мои съученички винаги познавах какво бил искал да каже автора.
    Едва в 11 клас реших да отворя учебника по литература и "О Боже"!
    Там си беше написано дума по дума какво бил искал да каже всеки автор дето сме били разглеждали!

    "Безнаказаността на похищенията и произволното разполагане с притежанията на повалените стари имуществени прослойки след 9-ти септември има като пряко следствие създадената и поддържана политическа обстановка за корупция"
  14. 14 Профил на tall_ship
    tall_ship
    Рейтинг: 646 Неутрално

    До коментар [#10] от "Храбър":

    Всъщност двете книги за сестри Палавееви са една много тънка пародия на партизанското движение в България и с много чувство за хумор предават битието и мисленето на хората по това време, без да спестяват негативните черти в характера на нашите предци.

  15. 15 Профил на Родолюбец
    Родолюбец
    Рейтинг: 725 Весело

    До коментар [#10] от "Храбър":Всъщност двете книги за сестри Палавееви са една много тънка пародия на партизанското движение в България и с много чувство за хумор предават битието и мисленето на хората по това време, без да спестяват негативните черти в характера на нашите предци.
    —цитат от коментар 14 на tall_ship


    А за "Мисия Лондон" се сетих, когато по телевизора даваха посещението на съпругата на нашия президент (придружавана от него) при кралицата в Лондон.

    Родолюбец
  16. 16 Профил на red.mary
    red.mary
    Рейтинг: 586 Весело

    Алек Попов е пич. Чела съм първото издание, дано не е редактирано, мисля си, че някои хора ще се изненадат какви ги е писал тогава ;)

  17. 17 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 9677 Неутрално

    А Хавел не мислеше така. И направи много за Чехия.
    " Може да бъде изгубена само една битка – тази, от която предварително си се отказал"

  18. 18 Профил на г-н Думанов
    г-н Думанов
    Рейтинг: 1011 Неутрално

    Едва в 11 клас реших да отворя учебника по литература и "О Боже"!
    Там си беше написано дума по дума какво бил искал да каже всеки автор дето сме били разглеждали!
    —цитат от коментар 13 на Храбър


    Учебникът по литература винаги е бил безмислено четиво, написано от лаици. Така е от 70 години. Аз чак в 11 клас (дотогава се итересувах само от момичета, мачове и хеви-метъл) разбрах, че притежавам томовете на Боян Пенев. Разбирането на биографиите на писателите е ключът към разбиването на тезите на даскалията. Изпаднах в потрес, когато разбрах, че учителите по български език и литература, а и по история не знаят елементарни неща за живота на тези, които са написали творбите, които те анализират.
    Писателят преди да стане безсмъртен с творчеството си е бил същата леш като нас - яде, пие, курварства. Алеко Констатинов го е написал много добре в разказа си "Тютюн". На Алек Попов съм му прочел почти цялото творчество и мисля, че то се базира на живот, изпълнен с приключения и богат жизненен опит. Пистателят е смъртен, но ако има дарба/талант, той ни пренася в свят, където ние можем да споделим частица от това, примесено с нашата фантазия. Оттам нататък книгата си е наше притежание и ще си я възприемаме, както искаме. Няма място повече за писателя.

    CONTADOR GRATUITO!
  19. 19 Профил на dark'star
    dark'star
    Рейтинг: 3291 Неутрално

    Кого го е срам от думата "капитализъм" и по каква причина?
    —цитат от коментар 2 на Lemmy


    Цял народ се срамува от българския капитализъм.
    Помним къде бяхме и виждаме до къде изпаднахме .
    :-) това е работата на писателите - да кажат истината

    КОНТРА_ТРОЛ_ БАН_ХАКЕР от ПОЕТИЧЕСКИЯ фланг на НАТО
  20. 20 Профил на Густав
    Густав
    Рейтинг: 1153 Неутрално

    За мен Алек Попов балансира добре между комерсиалното и стойностното. Чел съм Мисия Лондон, двете части за партизанките и някои разкази. Мисия Лондон е върхът и много над останалите. Палавееви са писани по-професионално, със сериозни исторически проучвания, с повече рутина и опит, но хуморът не е така свеж и историята е някак по изкуствена. Все пак стават. Мисията е задължително четиво.

  21. 21 Профил на султана глаушева
    султана глаушева
    Рейтинг: 3546 Неутрално

    Не трябва. И не трябва да взимат политически грантчета. Направят ли го, спират да са писатели. Стават агитпропаганда. И рова е сруга бира.

    На агитката не отговарям! А на бивши и настоящи доносници хептен!
  22. 22 Профил на Practic
    Practic
    Рейтинг: 3082 Весело

    "Политик не читател, политик - писател!"

  23. 23 Профил на Emil Dimov
    Emil Dimov
    Рейтинг: 878 Любопитно

    Алек Попов: Писателите не трябва да се държат като политици?!
    а политиците като автори - "титани на мисълта"?!!!!

    До коментар [#5] от "deaf":
    Да заработи, но в България на практика има само една Партия..(партията на мафията!) И тя държи парите, медиите, издателствата...(дори и криво наредените "плочки" по улиците и площадите или криво разбраните послания изпратени към обърканите хора по улиците .....?!!!!)

  24. 24 Профил на Emil Dimov
    Emil Dimov
    Рейтинг: 878 Любопитно

    Алек Попов: Писателите не трябва да се държат като политици?!
    а политиците като автори - "титани на мисълта"?!!!!

    До коментар [#5] от "deaf":
    Да заработи, но в България на практика има само една Партия..(партията на мафията!) И тя държи парите, медиите, издателствата...(дори и криво наредените "плочки" по улиците и площадите или криво разбраните послания изпратени към обърканите хора по улиците .....?!!!!)





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK