Андрей Паунов, режисьор: Филмът за Кристо беше глътка свеж въздух

Андрей Паунов

© Велко Ангелов

Андрей Паунов



Когато получава предложение да направи филм за Кристо, Андрей Паунов без да се замисли, се хвърля с главата надолу в това приключение. Така в ръцете му попада снимков материал от 750 часа, но режисьорът решава, че той не му е достатъчен, събира допълнителен материал и продължава да документира живота на Кристо в Ню Йорк, Берлин и Близкия изток. Все пак има възможност да изпълни отдавнашната си мечта - да заснеме филм за артиста.


Краят на този път е документалният филм "Да ходиш по вода", чрез който зрителите могат да се потопят в процеса на създаването на инсталацията на Кристо "Плаващите кейове" в езерото Изео (Италия). Дълбоко емоционалната лента дава възможност на публиката да се докосне до света на един от най-известните артисти в света днес. И да съпреживее перипетиите и търканията между мечтите и реалността, които съпътстват подобни мащабни проекти.


По думите на Андрей Паунов усещането на премиерата на филма на фестивала в Локарно през 5 хил. души е като на футболен мач. С "Да ходиш по вода" режисьорът прави завой в кариерата си след своята трилогия ("Проблемът с комарите и други истории", "Георги и пеперудите" и "Момчето, което беше цар") и излиза извън територията на България и Източна Европа. Друго ново при него е предстоящият му дебют в игралното кино с филм по мотиви от пиесата "Януари" на Йордан Радичков, чиито снимки са приключили една преди седмица.




Днес от 19.30 "Да ходиш по вода" ще открие 23-ото издание на "София филм фест" в зала 1 на НДК.


В "Да ходиш по вода" има много недоизказаност. Това ли е стилът, към който се стремяхте?


- Киното се занимава с разказване на истории с картини и ситуации, а не с думи. Не се стремя към конкретен стил. Опитвам се да организирам материала по най-простия и достъпен начин. Ако има някакъв стил, той произлиза оттам. Филмът върви по стъпките на класическите филми на братята Мейзъл – това е кино без интервюта, без глас зад кадър. Просто наблюдаваш и съпреживяваш.


Тъй като споменахте братята Мейзъл, гледахте ли отново филмите им за Кристо като подготовка?


- Гледал съм ги достатъчно пъти преди това. Ако трябва да се говори за някаква приемственост между "Да ходиш по вода" и братята Мейзъл, то е в един по-широк контекст на американското "директно кино" от 60-те и 70-те години. Мисля, че този филм най-много се родее с "Не гледай назад" (Dont Look Back) на Пенебейкър, който е портрет на едно турне на Боб Дилън. И с това, което най-много харесвам в документалното кино - парчета реалност, които са сглобени в някаква история. Като литература, да кажем. Без някой да ти спуска готова история, без някой да ти сочи с пръст, да ти обяснява какво да мислиш, как да интерпретираш филма.


Досега не сте работили по този начин – да получите готов материал и въз основа на него да изградите филм.


- Филми се правят по най-различни начини. Визуалният материал винаги е огромен. Освен тези 750 часа записи, които получих, паралелно купувах материал от "Ютюб" и от други места. Тръгнах и от това как може да се използва съвременната медийна среда, цялото удавяне в информация и материалът, който е достъпен навсякъде. И от това да се изгради нещо ново. Но ние продължихме да документираме Кристо в Ню Йорк, в Берлин, в Близкия изток. Филмът е симбиоза от всички тези компоненти.


Кристо е изключително безкомпромисен артист, което се вижда и във филма. Като човек, който се занимава с изкуство, какво ви донесе общуването с него?


- Допирът до подобен човек те учи на много. Особено как да отстояваш мнението си, как да заставаш зад идеите си. Той всеки ден ми казваше: "Не трябва да даваш възможност на другите хора да формират мнение." Така се работи - какво мислят другите няма значение.


В момента "Да ходиш по вода" обикаля по различни фестивали. Каква беше реакцията на публиката при премиерата в Локарно?


- Беше като на футболен мач. На прожекцията имаше 5 хиляди души. В Италия филмът се гледа като комедия заради частта с италианската бюрокрация, която много напомня на българската. Хората стават, крещят. По-интересно е как ще тръгнат нещата при разпространението, защото фестивалната публика е едно. Филмът постоянно пътува. Сега е в Хонконг. Но основната ни цел беше голямото разпространение. Нещо, което ме прави много щастлив. На 11 април филмът тръгва по кина в цяла Германия. След това ще излезе в Италия, където разпространението също ще е много добро. През май тръгва в 30 града в Щатите. Следват Полша, Австралия, Швейцария, Австрия. Интересът е огромен, което се дължи на Кристо. Но и за разлика от другите ми филми, това е американски комерсиален продукт.


Кадър от "Да ходиш по вода"

© София филм фест

Кадър от "Да ходиш по вода"


Не се ли притеснявате от комерсиалността?


- Точно обратното. Най-трудно е да направиш филм, който да бъде гледан от повече хора. Всеки може да прави филми, които никой не иска да гледа.


По какъв начин виждате българското кино в момента? В последните години имаше сесия за нискобюджетно кино...


- Непрекъснато се опитват да махнат тази сесия. Току-що направих първия си игрален филм точно през нея. Но какво да кажа за българското кино? То продължава да се опитва да се случи. Има пробиви, но като цяло всеки е сам за себе си. В което няма нищо лошо - просто сме такива хора.


"Да ходиш по вода" е първият ви филм от 2011 г. С какво се занимавахте през цялото това време?


- Работя на свободна практика, така че непрекъснато имам някакви проекти в развитие. За да мога да работя след пет години, трябва да свърша нещо сега. Но и ми беше писнало от киното. Не ми беше интересно и известно време не се занимавах с него. Това действа много добре на душата и на мозъка. Пътувах, правих други неща, четох книги.


Досегашните ви три документални филма са една източноевропейска трилогия, в която има много абсурд и тъмнина. Филмът за Кристо някаква глътка въздух от това ли е? И крачка към светлината?


- Навсякъде е тъмно вечер. Но този проект се случи в много подходящ момент и наистина беше глътка въздух. Особено в посока на това да изляза от Източна Европа, от локалния контекст, който малко ми беше омръзнал. Сега се озовах в съвсем различен свят. Тези три филма бяха един период. В тях има един завършек и вече исках да се занимавам с други неща. Може би заради това известно време не правих нищо. За да човек разбере какво иска да прави, първо трябва да престане да го прави.


Сега чувствате ли се по-глобален?


- Не, чувствам се по-спокоен, защото не съм снимал филм в българската провинция в продължение на две години, което на моменти действа много потискащо. Независимо дали го искаш, или не, един филм е три години от живота ти, през които ти си напълно потопен в него. Когато прекараш толкова концентрирано време в един проект, няма как да не ти се прииска да правиш нещо друго. От тази гледна точка на мен ми беше много приятно и интересно да работя в град като Ню Йорк, където имаш невероятен достъп до таланти, до хора, с които можеш да работиш по съвсем различен начин. Да направиш филм по американската схема за производство за филми, която няма нищо общо с европейската. Всички тези неща за мен бяха свеж въздух. Човек трябва да отваря прозореца, за да влезе малко въздух. Десет години се занимавах с Източна Европа и в един момент си казах: стига толкова, дай нещо друго.


С какво се различава производството на филми в САЩ от това в Европа?


- Между двете няма нищо общо. В Европа филмите се произвеждат и никой не се интересува какво ще се случи с тях след това. Животът на един филм е по фестивалите. Никога не се работи на ниво, в което се опитваш да достигнеш до стотици хиляди хора. Моят филм е за Кристо и там вече съществува добре подготвена публика, която има интерес към този продукт. Това беше съществена част от подхода ми при създаването на "Да ходиш по вода". През цялото време имах наум, че искам да направя филм, който да комуникира с ужасно много хора.


Андрей Паунов

© Велко Ангелов

Андрей Паунов


Игралният ви дебют ще бъде по пиесата "Януари" на Радичков. Как се стигна до него?


- И аз вече не знам. Пиесата много ми харесваше и започнахме оттам. Но филмът е по мотиви от Радичков, доста е видоизменен. Тъй като още е в производство, не мога да кажа много. Снимките приключиха преди една седмица. Някои неща трябва да се доснимат. Снегът започва да се топи, което създава проблеми...


Не е ли рисковано да се работи по мотиви от пиеса, която е класика и е поставяна в театрите многократно?


- Това са театрални постановки. Опитвали са се да направят "Януари" и в киното, но досега никой не е успял. Пиесата е много сложна и театрална. И е труден материал. Но се надявам, че се получава, защото тя е хубав текст за края на света.


По какъв начин се отрази опитът ви като режисьор на документално кино?


- Това съвсем различни занимания. В игралното кино произвеждаш светове. А в документалното имаш някакви светове и трябва да ги интерпретираш. Не съм мислил по въпроса. Не съм свършил още този филм. Може би след това ще мога да кажа. Но се опитвам да се възползвам както от пълната неконтролируемост на документалното кино, където е важно бързо да вземаш моментни решения, така и от пълния контрол в игралното кино. При мен тези два процеса се срещат. Сега имам апетит отново да се хвърля с главата напред в документалното кино. За здравето е полезно да участваш във всички спортове.


Как влязохте в ролята на режисьор, който трябва да осъществява контрола, който изисква игралното кино?


- Не съм луд на тема контрол. И все пак всички около мен леко се побъркаха. Но аз не се и страхувам. Документалното кино ми е дало умението да скачам надолу с главата от десететажни сгради. Защото знам, че накрая ще отида на монтаж и ще сглобя нещо от всичко това. Опитвам се да тичам след инстинктите си. Но беше и сложно. Трябваше да мина през втори пубертет за много кратко време.



Има ли съвременни филми, които са ви оказали влияние?


- И това го научих от Кристо. Той казва: "Ще отговоря на всички въпроси, но не коментирам други артисти, религия, и политика."


В интервюто си за "Дневник" преди 7 години казвате, че се надявате Земята да бъде "едно по-отворено, по-хомогенно, културно пространство, в което хората нямат да тънат в някакви закостенели националистически идеи, а ще се опитват да бъдат част от света и да комуникират с него." Как бихте коментирали това към днешна дата?


- Не съм казвал, че съм убеден, а че се надявам да стане така. Ние всички наблюдаваме този процес на провинциализация на България. Под провинциализация нямам предвид, че хората от провинцията идват в града, а че хората, които случват държавата, го правят на едно много ниско ниво. Същевременно в целия свят напоследък се вижда как най-долните и евтини страсти се използват в политиката по един изключително успешен начин. В България това работи перфектно. Ние много обичаме някой да е грешен, а ти да си прав. Не съм особено позитивно настроен към всичко това. За нещастие България много леко влиза в тези идиотщини, които в момента се случват в цяла Европа и в Америка.


Като човек с доста номадски начин на съществуване, който е постоянно в движение, виждате ли някакви промени в българското общество през последните години?


- Виждам как хората масово напускат България като през 90-те години. Усещам го по това, че когато се прибера вкъщи и си отворя телефона, няма на кого да се обадя. Но това може и да е плюс. Може би има смисъл цялата държава да се изнесе и после да се върне обратно.


Сред като завършите филма по Радичков, имате ли конкретна идея с какво ще се занимавате?


- Имам много конкретна идея – 6 месеца нищо няма да правя. Ще пътувам, ще седя някъде, ще гледам как минават облаците и ще си мисля. Голяма част от хората в изкуството стават роби на собственото си произвеждане. Непрекъснато мислиш как да финансираш това, как да осъществиш онова. И никога нямаш време да седнеш и да помислиш какво точно да правиш. Така се вкарваш в коловози, които лично за мен не са интересно пространство. Аз имам нужда да се паля наново всеки път. Така че съм си забранил да мисля за 6 месеца. Е, не мога да гарантирам със сигурност, но това е първоначалният план.


Филмът ви "Проблемът с комарите и други истории", който излезе през 2007 г., разказва за Белене. 12 години по-късно това продължава да е актуална тема...


- Още докато снимах този филм, знаех, че това никога няма да свърши. Че край ще има единствено моят филм. Това му е хубавото на Белене. Там има безкрайна драма – нещо като "перпетуум мобиле". Когато събереш хора с много ниски възможности и много ниско ниво на живот и ги инжектираш с безумни идеи за просперитет, получаваш класически абсурден сюжет. Когато се прибера в България, всеки път чета следващата серия на "Проблемът с комарите и други истории".


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (15)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 2859 Неутрално

    РЕСПЕКТ за режисьора!!!
    Със сигурност е било впечатляващо, вълнуващо и запомнящо се преживяване!!!

  2. 2 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 11031 Неутрално

    Един филм, който трябва да се гледа :)

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  3. 3 Профил на One Hour
    One Hour
    Рейтинг: 1425 Неутрално

    Интересно дали предложението е дошло от самия Кристо и дали са включени материали от живота му в България. Кристо е известен българомразец. Загърбил е всичко свързано със страната.

  4. 4
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  5. 5
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  6. 6 Профил на hanseatic
    hanseatic
    Рейтинг: 562 Неутрално

    До коментар [#3] от "One Hour": Ако си се опарил от комунистическия режим на държавно сигурна България, любовта ти към нея ще изчезне яко дим и трудно димът ще се върне в бутилката. Разбира се, че е великолепно български режисьор да направи филм, за един от големите в изкуството с български произход. Дано не видим филм за Вежди - "Ходещ по банкети", или за Пеевски - "Ходещ по пари" с либретист и сценарист ББ еднокнижни.


  7. 7 Профил на Боби Бобев
    Боби Бобев
    Рейтинг: 994 Гневно

    Милионерът българомразец колко левчета е дарил на болно българско дете?

  8. 8 Профил на Боби Бобев
    Боби Бобев
    Рейтинг: 994 Гневно

    До коментар [#3] от "One Hour": Ако си се опарил от комунистическия режим на държавно сигурна България, любовта ти към нея ще изчезне яко дим и трудно димът ще се върне в бутилката.
    —цитат от коментар 6 на hanseatic


    Така ли, многокнижник? А стотиците хора, мъчени в Белене защо не намразиха родината си?

  9. 9 Профил на bna44601181
    bna44601181
    Рейтинг: 5 Неутрално

    Нямам претенции за голям естет, нито го мразя, заради това, че мрази родината си (поне да беше се научил да говори на разбираем английски, щом има претенции да е човек на света). Но не виждам нищо красиво в това да опаковаш сгради в найлон или да опъваш чаршафи, които да закриват красивия изглед. Това е от онзи вид изкуство, за който някой трябва да ти каже, че е изкуство иначе трудно човек би се досетил сам. Например няма как някой може да се сети, че чадъри сложени на една поляна са изкуство. Имам приятел в Лондон, който ми каза, че там хората с дни са се чудили какви са тия плаващи варели в реката. Може да е трудоемко и скъпо, но въпреки това че наименува нещата си с по-ексцентрични имена, пак си остават посредствени. Повечето от нещата му по никакъв начин не биха привлекли погледа ми и не биха ме накара ли да ги съзерцавам, а тези които биха го направили, само загрозяват някоя красива гледка.

  10. 10 Профил на Боби Бобев
    Боби Бобев
    Рейтинг: 994 Неутрално

    До коментар [#9] от "bna44601181":

    Снобите обичат такова изкуство. Това ги извисява над плебеите.

  11. 11 Профил на proza
    proza
    Рейтинг: 1959 Неутрално

    Милионерът българомразец колко левчета е дарил на болно българско дете?
    —цитат от коментар 7 на Боби Бобев


    Не знам защо го наричаме български артист, той не се смята за българин. Нелепо е да го промотираме като българин, при положение че той мрази България и българите.

  12. 12 Профил на Консерватор
    Консерватор
    Рейтинг: 615 Неутрално

    Мнението ми за Кристо е отрицателно.
    Няма как да имам мнение за филма - може и да струва.

    Но някои въпроси към автора на филма ме вдъхновиха! ;)
    Особено този: Сега чувствате ли сте по-глобален?

    Уфф! Колко съм изостанал! Досега не знаех, че глобализмът бил чувство!...
    ... Тя и психологията не знае, както и чичко Гугъл...
    Този журналист и Дневник покрай него внесоха безценен принос в науката!

    Да оцелем ни предричат/и в бъдещето-чудеса!/Но тез,след нас,ще са различни,/пак "българи" ще се наричат,/но българи дали ще са? РОДОТСТЪПНИЧЕСТВОТО Е ПЪРВОТО УБЕЖИЩЕ НА НЕГОДНИКА.
  13. 13 Профил на jvr26585378
    jvr26585378
    Рейтинг: 386 Неутрално

    До коментар [#3] от "One Hour":

    Много си прав, приятелю...така си е....

  14. 14 Профил на jvr26585378
    jvr26585378
    Рейтинг: 386 Неутрално

    До коментар [#8] от "Боби Бобев":

    Боби, не му обрыщай внимание на тесногръдия, недоразвит номер 3....)))

  15. 15 Профил на дерибеев
    дерибеев
    Рейтинг: 3849 Неутрално

    До коментар [#6] от "hanseatic":

    същия режим преследвал брат му по сцени и екрани ....

    всеки коментар може и ще бъде използван срещу вас




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK