Дария дьо Бове, куратор: Трябва да се учим как да възприемаме изкуството

Дария дьо Бове е старши куратор в един от най-големите френски музеи за съвременно изкуство - "Пале дьо Токио". Във вторник във Френския институт тя изнесе лекция за изкуството в публичното пространство през последните 30 години и хвърли поглед върху механизмите за финансиране в сферата на културата във Франция.

Дария дьо Бове е в България във връзка с международния скулптурен проект на галерия "Сариев" и "Марковстудио" - Sariev+Markov Sculpture Projects. Проектът цели да повдигне въпроса за мястото на съвременното изкуство в споделените публични пространства в България. Да потърси кой предлага и реализира инициативите в тази посока - артистите, галериите или държавните институции. И да открие как те могат да си сътрудничат по-пълноценно.

"Дневник" разговаря с Дария Бове за съвременното изкуство в публичното пространство, за финансирането в сферата на културата във Франция и за "Пале дьо Токио".

По какъв начин се променя концепцията за публичното пространство през 21 век?

- За мен публичното пространство винаги е било едно и също. То е място, споделено от много хора. Тъкмо това го прави толкова важно в нашето време, в което хората все повече си комуникират чрез цифровите технологии.

А каква е ролята на изкуството в него?

- Можем да говорим не за една, а за няколко роли. Първото предназначение на изкуството е да се установяват връзки - между хората от различни социални групи, между артистите, между пространствата. Връзки между света на идеите, на абстрактното и на реалността. Защото изкуството присъства - можеш да го усетиш със сетивата си. На второ място, така можеш да предадеш смисъл на това, което правиш, виждаш, чувстваш. И трето, публичното пространство по един непосредствен начин показва, че изкуството е част от обществото. Че произведенията не са предназначени единствено за елита, за определени прослойки. Публичното пространство дава възможност до изкуството да се докоснат и хората, които не посещават музеи и галерии.

По какъв начин съжителстват образците на класическото изкуство със съвременното изкуство във Франция?

- За мен изкуството в публичното пространство е като един предмет, който се наслагва върху друг предмет. Това са различни слоеве, които са напълно равноправни. Изкуството от миналото, от днешния ден и от бъдещето са част от една съвкупност. За жалост понякога, когато погледнеш този пейзаж, той може да ти се стори ужасяващо разрушителен. Но по-често това съжителство е интригуващо, защото никога не можеш да предвидиш как тези слоеве ще взаимодействат помежду си. Париж е отличен пример в това отношение, защото е град с много богато културно наследство. Но това не пречи на съвместното съществуване на класическите произведения на изкуството със съвременните такива, които не се вписват в рамките на критериите на класическото изкуство.

През 2013 г. стрийт артистът и фотограф, известен под псевдонима J R , превръща площада пред "Пале дьо Токио" в огромна изложбена зала. В мобилно фотографско студио се заснемат всички желаещи и след това снимките незабавно са изкарани на големи принтове, които биват изложени. Хората могат да си ги вземат, да ги изхвърлят, да рисуват по тях (за което са осигурени бои и четки).

Говорейки за подобно съжителство, пред държавите от Източна Европа продължава да е актуален въпросът какво да се прави с културното наследство от епохата на социализма. Имате ли мнение по тази тема, макар от позицията на външен наблюдател?

- Считам, че не можем да заличим историята. И че така наречените звезди на днешния ден ще са тези, които най-бързо ще бъдат забравени утре. В страните от Източна Европа историята на изкуството е преплетена с историята с голямо "и", с всичко, което тези държави са преживели през годините. Естествено, нямам формула, рецепта, решение, защото това е наистина сложно. Всичко опира до историята и до идентичността на конкретната държава. До това, което тя представлява в действителност.

Бихте ли посочили добри практики за финансирането на съвременно изкуство от Франция?

- Разковничето за подобна операция е да има силна и добре изявена политическа воля. Френската политика в областта на културата дължи изключително много на Жак Ланг, който беше министър през 80-те години на миналия век. Той пое офанзива в защита на френската култура, която се усеща дори днес. Тогава се възползвахме от този благоприятен политически момент, тъй като във Франция, както и в много страни, държавният бюджет за култура не е особено голям.

Тоест са разработени добри механизми за алтернативно финансиране?

- Да, точно така. Мога да дам пример с "Пале дьо Токио" - ние сами генерираме 65% от бюджета си. Останалите 35% идват от държавата. Това става възможно чрез билети, посещаемост и отдаване под наем на пространство. Както и чрез партньорства и меценатство. Във Франция законът за меценатството работи отлично и е много интересен. И помага много за създаването на култура и изкуство. Дава възможност за големи данъчни намаления. Той функционира от 2000 г.

Бихте ли разказали повече за "Пале дьо Токио". По какъв начин функционира институтът?

- Ние не притежаваме колекции, тоест съвкупност от произведения на изкуството. Постоянно организираме изложби, но те траят по два-три месеца. Опитваме се да каним най-добрите артисти, поне според нашите виждания. Но трябва да кажа, че професията, която упражнявам, е изцяло субективна. В "Пале дьо Токио" работим няколко куратори, като изцяло се занимаваме с организирането на изложбите и събитията, както и с подбирането на артистите. Често си правим общи срещи, на които разговаряме: В каква посока ще вървим тази година? Каква ще бъде програмата? Кого ще поканим и защо точно него?

Как бихте описали професията на куратора?

- Моята професия е да бъда рамо до рамо заедно с артистите. Да ги придружавам в осъществяването на техните идеи. Артистите са хора като всички останали - някои са по-симпатични, други - не толкова. С някои се работи по-лесно, с други - по-трудно. Но аз не ги избирам, защото са ми симпатични. Избирам тези, които имат стойностно творчество.

Как днес съвременното изкуство може да достигне до по-широката публика?

- Всичко опира до образованието. Трябва да се учим как да възприемаме изкуството. Това не е вродено, а нещо, което се научава. Всички се възхищават на Пикасо, защото е речено, че трябва да му се възхищаваме. Но това не означава, че разбираме изкуството му.