Дария дьо Бове, куратор: Трябва да се учим как да възприемаме изкуството

Дария дьо Бове

© Велко Ангелов

Дария дьо Бове



Дария дьо Бове е старши куратор в един от най-големите френски музеи за съвременно изкуство - "Пале дьо Токио". Във вторник във Френския институт тя изнесе лекция за изкуството в публичното пространство през последните 30 години и хвърли поглед върху механизмите за финансиране в сферата на културата във Франция.


Дария дьо Бове е в България във връзка с международния скулптурен проект на галерия "Сариев" и "Марковстудио" - Sariev+Markov Sculpture Projects. Проектът цели да повдигне въпроса за мястото на съвременното изкуство в споделените публични пространства в България. Да потърси кой предлага и реализира инициативите в тази посока - артистите, галериите или държавните институции. И да открие как те могат да си сътрудничат по-пълноценно.


"Дневник" разговаря с Дария Бове за съвременното изкуство в публичното пространство, за финансирането в сферата на културата във Франция и за "Пале дьо Токио".




По какъв начин се променя концепцията за публичното пространство през 21 век?


- За мен публичното пространство винаги е било едно и също. То е място, споделено от много хора. Тъкмо това го прави толкова важно в нашето време, в което хората все повече си комуникират чрез цифровите технологии.


А каква е ролята на изкуството в него?


- Можем да говорим не за една, а за няколко роли. Първото предназначение на изкуството е да се установяват връзки - между хората от различни социални групи, между артистите, между пространствата. Връзки между света на идеите, на абстрактното и на реалността. Защото изкуството присъства - можеш да го усетиш със сетивата си. На второ място, така можеш да предадеш смисъл на това, което правиш, виждаш, чувстваш. И трето, публичното пространство по един непосредствен начин показва, че изкуството е част от обществото. Че произведенията не са предназначени единствено за елита, за определени прослойки. Публичното пространство дава възможност до изкуството да се докоснат и хората, които не посещават музеи и галерии.


По какъв начин съжителстват образците на класическото изкуство със съвременното изкуство във Франция?


- За мен изкуството в публичното пространство е като един предмет, който се наслагва върху друг предмет. Това са различни слоеве, които са напълно равноправни. Изкуството от миналото, от днешния ден и от бъдещето са част от една съвкупност. За жалост понякога, когато погледнеш този пейзаж, той може да ти се стори ужасяващо разрушителен. Но по-често това съжителство е интригуващо, защото никога не можеш да предвидиш как тези слоеве ще взаимодействат помежду си. Париж е отличен пример в това отношение, защото е град с много богато културно наследство. Но това не пречи на съвместното съществуване на класическите произведения на изкуството със съвременните такива, които не се вписват в рамките на критериите на класическото изкуство.


През 2013 г. стрийт артистът и фотограф, известен под псевдонима J R , превръща площада пред "Пале дьо Токио" в огромна изложбена зала. В мобилно фотографско студио се заснемат всички желаещи и след това снимките незабавно са изкарани на големи принтове, които биват изложени. Хората могат да си ги вземат, да ги изхвърлят, да рисуват по тях (за което са осигурени бои и четки).

© Associated Press

През 2013 г. стрийт артистът и фотограф, известен под псевдонима J R , превръща площада пред "Пале дьо Токио" в огромна изложбена зала. В мобилно фотографско студио се заснемат всички желаещи и след това снимките незабавно са изкарани на големи принтове, които биват изложени. Хората могат да си ги вземат, да ги изхвърлят, да рисуват по тях (за което са осигурени бои и четки).


Говорейки за подобно съжителство, пред държавите от Източна Европа продължава да е актуален въпросът какво да се прави с културното наследство от епохата на социализма. Имате ли мнение по тази тема, макар от позицията на външен наблюдател?


- Считам, че не можем да заличим историята. И че така наречените звезди на днешния ден ще са тези, които най-бързо ще бъдат забравени утре. В страните от Източна Европа историята на изкуството е преплетена с историята с голямо "и", с всичко, което тези държави са преживели през годините. Естествено, нямам формула, рецепта, решение, защото това е наистина сложно. Всичко опира до историята и до идентичността на конкретната държава. До това, което тя представлява в действителност.


Бихте ли посочили добри практики за финансирането на съвременно изкуство от Франция?


- Разковничето за подобна операция е да има силна и добре изявена политическа воля. Френската политика в областта на културата дължи изключително много на Жак Ланг, който беше министър през 80-те години на миналия век. Той пое офанзива в защита на френската култура, която се усеща дори днес. Тогава се възползвахме от този благоприятен политически момент, тъй като във Франция, както и в много страни, държавният бюджет за култура не е особено голям.


Тоест са разработени добри механизми за алтернативно финансиране?


- Да, точно така. Мога да дам пример с "Пале дьо Токио" - ние сами генерираме 65% от бюджета си. Останалите 35% идват от държавата. Това става възможно чрез билети, посещаемост и отдаване под наем на пространство. Както и чрез партньорства и меценатство. Във Франция законът за меценатството работи отлично и е много интересен. И помага много за създаването на култура и изкуство. Дава възможност за големи данъчни намаления. Той функционира от 2000 г.


Дария дьо Бове

© Велко Ангелов

Дария дьо Бове


Бихте ли разказали повече за "Пале дьо Токио". По какъв начин функционира институтът?


- Ние не притежаваме колекции, тоест съвкупност от произведения на изкуството. Постоянно организираме изложби, но те траят по два-три месеца. Опитваме се да каним най-добрите артисти, поне според нашите виждания. Но трябва да кажа, че професията, която упражнявам, е изцяло субективна. В "Пале дьо Токио" работим няколко куратори, като изцяло се занимаваме с организирането на изложбите и събитията, както и с подбирането на артистите. Често си правим общи срещи, на които разговаряме: В каква посока ще вървим тази година? Каква ще бъде програмата? Кого ще поканим и защо точно него?


Как бихте описали професията на куратора?


- Моята професия е да бъда рамо до рамо заедно с артистите. Да ги придружавам в осъществяването на техните идеи. Артистите са хора като всички останали - някои са по-симпатични, други - не толкова. С някои се работи по-лесно, с други - по-трудно. Но аз не ги избирам, защото са ми симпатични. Избирам тези, които имат стойностно творчество.


Как днес съвременното изкуство може да достигне до по-широката публика?


- Всичко опира до образованието. Трябва да се учим как да възприемаме изкуството. Това не е вродено, а нещо, което се научава. Всички се възхищават на Пикасо, защото е речено, че трябва да му се възхищаваме. Но това не означава, че разбираме изкуството му.

Коментари (8)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на КМЕТ В СЯНКА
    КМЕТ В СЯНКА
    Рейтинг: 5129 Неутрално

    Спрях да ходя по изложби защото почнах да събирам за апартамент като на цвъто или поне като на мама !!!

    ИСТИНАТА Е ПО-СИЛНА ОТ ВСЯКА ВЛАСТ !ДОБРИЯТ ДАНЪКОПЛАТЕЦ СЕ ОСИГУРЯВА 40 ГОДИНИ И СЕ ВЪЗНАСЯ 2 МЕСЕЦА ПРЕДИ ПЕНСИОНИРАНЕТО !!!
  2. 2 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 2813 Неутрално

    Във възприятията и идеите си за "изкуство" за съжаление сме 100 години назад и 50 години в ляво....

  3. 3 Профил на _plamen_
    _plamen_
    Рейтинг: 785 Неутрално

    О мон дьо! Се па вре!

    Winora forever
  4. 4 Профил на Alexander97
    Alexander97
    Рейтинг: 1545 Неутрално

    "- Всичко опира до образованието. Трябва да се учим как да възприемаме изкуството. Това не е вродено, а нещо, което се научава. Всички се възхищават на Пикасо, защото е речено, че трябва да му се възхищаваме. Но това не означава, че разбираме изкуството му."

    , а образованието винаги е усилие, предизвикано от любопитството на интелекта! Това усилие липсва в огромни количества на българското общество. Затова един архипростак може да хвърли фразата:
    "-Аз го наблюдавам Борисов как си драска по време на заседания на Министерския съвет. Той има талант на Пикасо!"
    И горния архипростак стоеше на поста Министър на културата!
    За Еднокнижника беше архикапацитет!
    Мислете какво се случва надолу по стълбицата на ТАЗИ власт!!!

    "Не ме е страх от министъра на културата.
    Страх ме е от културата на министъра."
    Радой Ралин

  5. 5 Профил на galapagas
    galapagas
    Рейтинг: 1713 Неутрално

    Интересно ми е тази дама какво е нарисувала. Винаги съм се чудел на самочувствието на филмовите критици, които не са направили и един филм, на музикалните критици, които не са написали и изпели и една песен, на литературните критици, които не са написали и един роман или стихотворение, но това не им пречи да дават акъл. В изкуството, както и навсякъде, е пълно с паразити. Предпочитам да възприемам една картина както ми дойде вместо някой да ми обяснява как трябва да я възприемам. Да ми обясни предисторията и историческия й контекст - да, но всичко останало е булшит.

  6. 6 Профил на dma12587967
    dma12587967
    Рейтинг: 1855 Весело

    Куратор е интересно занимание, но мен по ме блазни путатор:)

  7. 7 Профил на anton83
    anton83
    Рейтинг: 585 Неутрално

    До коментар [#5] от "galapagas":

    Често е необходима известна подготовка, за да видиш в едно произведение нещо повече от "харесва ми/не ми харесва". За да имаш, ако не харесване, то поне известно разбиране на това, което виждаш. За да не се получава ситуацията-"ама това и някое дете може да го нарисува" .Или още по-зле, да даваш маса пари за автор, чиито качества са най-вече в това да се рекламира добре. Един такъв даже си има галерия на видно място поддържана от такива богати "разбирачи".

  8. 8 Профил на rwn
    rwn
    Рейтинг: 869 Неутрално

    Опит за интервю, но все пак, нека Иван си интервюира театрални и литературни особи, а такива, от областта на съвременното изкуство, да бъдат интервюирани от хора, които знаят повече за тази област.

    На такъв човек да се задават такива общи въпроси, а и да го питаш за социализма...

    Тук е изпуснт шанса да се проведе един много добър и интересен разговор с една от най-влиятелните кураторки в Европа в момента.
    Пале дьо Токио е едно от най-важните места за съвременно изкуство не само в Европа, но и в целия свят.
    И защото въпросната кураторка е един от хората, които решават кой да бъде излаган там, това е огромен шанс да поговориш с него, за процесите при избора, за решенията, за имплементирането на тези решения, и т.н. и т.н. За всичко, което не е видимо с порсто око.

    Изпуснат шанс.

    И браво на Сариеви.
    Те няма как да вкарат свои артисти там по нормалния начин, конкуренцията е твърде голяма за това място, но сега, по този заобиколен начин, с това, че докарват на крака един от хората, които взима решенията там, да му покажат артистите на галерията си и евентуално да го заинтригуват.
    Защото, нека не се заблуждаваме, няма значание как е формулиран повода за посещението на тази дам в България, става дума точно за това, Сариеви да се опитат да пробията в Пале дьо Токио.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK