Яник Енел, писател: Литературата е форма на мислене, която има връзка със свещеното

Яник Енел

© Анелия Николова

Яник Енел



Френският писател Яник Енел израства в семейство на военни и прекарва детството си в Африка. Следват Военното училище в Сарт и лицеят "Шатобриан" в Рен. Трудният период в живота му свършва, когато навлиза в литературата. Енел е един от основателите на литературното списание "Лин дьо риск", а през годините той сътрудничи на списанието за литература и кино "Трансфюж", както и на "Шарли Ебдо".


Романът "Дръж здраво венеца си", издаден през 2017 г., е отличен с наградата "Медиси" (2017 г.), финалист е за "Гонкур" във Франция и е носител на първия "Гонкур в България" (2018 г.). В романа главен герой е писателят Дешел, който е изоставил кариерата си на романист, за да напише мащабен филмов сценарий за живота на автора на "Моби Дик" - Херман Мелвил. Българският превод на книгата е дело на Тома Георгиев.


"Гонкур в България" е инициатива на Френския институт и по традиция се определя от четири екипа - три от тях се състоят от ученици, а четвъртият - от студенти. Председателят на журито е писател, а тази година тази задача е поверена на Яник Енел.




Израснали сте в семейство на военни, учили сте във военно училище. По какъв начин се отрази това на дебютния Ви роман "Малките войничета"? Както и върху Вас изобщо? Направи ли Ви това по-дисциплиниран като писател?


- Това ми донесе една вътрешна, лична дисциплина. Но също ме научи да се противодисциплинирам. Защото военният свят, който ми беше наложен още на 15-годишна възраст, не ми хареса. Оттогава имам вътрешната нагласа да бягам от всякакви групи и организации. В първия си роман разказвам за тези първи години на обучение. Това е типичен роман за проблемите на подрастващия. Но в него съзнанието на подрастващия започва да се ориентира към анархизма.


Вие сте сред основателите на литературното списание "Лин дьо риск". Какво е значението на периодиката в литературния живот във Франция?


- "Лин дьо риск" има много ограничено влияние, тъй като е затворено издание. Но за мен, а мисля и за всички в него, това е възможност да продължим да водим битката в авангарда. Приятелите ми и аз сме писали (и продължаваме да пишем) книги, а списанието е нещо като философска лаборатория. Списанието ни позволява да пишем и философия, свързана с Ницше, Хайдегер и други философи.


В какво се състои битката в авангарда, за която споменахте?


- Ние не се борим срещу нещо конкретно. По-скоро се опитваме да караме хората да мислят. Струва ми се, че литературата в днешно време не мисли достатъчно. Литературата във Франция стана изключително плашлива и принизена. Стана нещо, което си четеш вкъщи на канапето. А литературата прилича на философията по това, че е една форма на мислене. За мен лично литературата, и смятам че в това се състои битката, е територия на духа. Тя има връзка със свещеното.


Как се отразяват литературните награди върху живота на един писател във Франция? Вие сте носител на няколко. Прави ли това книгите Ви по-продавани?


- За мен наградите преди всичко са признание за работата ми. Но също благодарение на тях си позволих оставя работата си като преподавател в училище. Да се посветя изцяло на литературата и писането. Не гледам на книгите си като на обикновена стока. Когато ги пиша, се опитвам да плувам срещу течението. Мисля, че във Франция не се пишат такива книги и съм донякъде самотен в това начинание. Много автори взеха да пишат социологически романи. А моите по скоро са своеобразно посвещаване в свещеното.


Корицата на "Дръж здраво венеца си"

© Издателство

Корицата на "Дръж здраво венеца си"


Какво Ви донесе опитът като учител?


- Научи ме на много неща извън библиотеката. Бях преподавател в предградията - в трудни училища. Когато започнах да работя там, в социален план бях доста затворен интелектуалец. Учениците ми помогнаха да се "разчупя".


Казахте, че сте работили в предградията. Какво смятате за движението на "жълтите жилетки"?


- Техният бунт е оправдан. Гласът на средната френска класа не беше чуван в последните 30 години. Но медиите във Франция бяха настроени срещу "жълтите жилетки" и се опитаха да принизят техните действия до насилие. Според мен медиите изманипулираха идеите им.


Главният герой в "Дръж здраво венеца си" е написал сценарий за Херман Мелвил. Вие писали ли сте сценарий?


- Да, но не за Мелвил. В "Дръж здраво венеца си" чрез сценария правя една метафора. И все пак основата идва от личния ми опит. В продължение на пет години писах сценарий за едно френско аристократично семейство от времето на Френската революция. То е разделено - една част от него е за революцията, другата - против. Покрай този сценарий се срещнах с хора от кино средите, но в крайна сметка цялата работа се оказа пълен провал.


Защо се спряхте точно на Мелвил? Главният герой в романа не спира да изброява имена на писатели като Пруст, Кафка...


- Мелвил е образ едновременно на провала и на успеха. "Моби Дик" е велика книга, но в своето време тя е била провал - никой не я е чел. Мелвил води много окаян и беден начин на живот. Той не получава никакво обществено признание. Аз разглеждам неговата история като събирателен образ на вътрешната, на скритата победа. На победата в душата и в ума на един човек. Освен това Мелвил разкрива престъпната същност на зародиша на Америка. Той описва физическите наказания по корабите и показва една Америка, която е пълна противоположност на американската мечта. Исках да разгледам тази тема с днешна дата.


Променя ли се стилът Ви в различните книги, които пишете? В "Дръж здраво венеца си" работите с дълги изречения, което напомня донякъде на испанския писател Хавиер Мариас.


- Хавиер Мариас? Благодаря... Стилът ми като цяло не се променя. Променя се наситеността и дължината на фразите. Когато пиша книга с по-интимен характер, тя прилича на камерна музика. В нея фразите са по-наситени и по-интензивни. А "Дръж здраво венеца си" е опера. Действието в романа се развива във Франция, в Ню Йорк, в музеи, в ресторанти. Чрез фразите исках да предам мисловния процес на главния герой. Умът му е лабиринт от много имена. Исках да придам на образа му и лека лудост - той не е много сигурен дали живее в реалния свят, или във фикция. Но за него това не е страдание. Той е щастлив да живее между реалността и фантазията.


Когато главният герой на един роман е писател, винаги възвиква въпросът дали в него има нещо автобиографично...


- Главният живот живее, където живея аз. Действието се развива в моя дом. Съседите, домоуправителката, кафенето са същите. Всичко останало е напълно измислено. Персонажът е нещо като мой двойник. Забавлявах се с него, защото той е по-луд от мен. Той е по-смешен и по-забавен. Изпратих го да изживее тези приключения вместо мен. Това е писател, какъвто аз бих могъл да бъда. С тази разлика, че аз съм женен и имам дете. (смее се) И се надявам, че съм по-здрав психически.


Яник Енел, Андрей Захариев и преводача на "Дръж здраво венеца си" - Тома Георгиев

© Издателство

Яник Енел, Андрей Захариев и преводача на "Дръж здраво венеца си" - Тома Георгиев


Миналата година получихте първия "Гонкур в България". В този случай журито не се състои от обичайните заподозрени, а от ученици и студенти.


- Самият аз бях много учуден, защото мислех, че тази книга може да достигне до сърцата на младите хора. Тя разказва историята на един беден човек в навечерието на 50-ата му годишнина. Освен това книгата е пълна с препратки към киното и митологията. Така открих, че младите се вълнуват от фантазията и бунта. Но не пряк, а словесен бунт. Това е бунтът на Чарли Чаплин или на Бъстър Кийтън - на този, който не иска да се приспособи.


Каква е ролята на интелектуалеца днес? Поетът Дилън Томас казва, че ролята на интелектуалеца е да стои изправен.


- Много добре казано. Да останеш прав е белег за смелост и достойнство. За съжаление повечето от интелектуалците във Франция не само са седнали, ами са се свили на кълбо. Но и на обществото въобще не му пука за тях. Никой интелектуалец не е успял да сложи край на някоя война или да извади от затвора някой несправедливо обвинен. Западната демокрация се опитва да убеди интелектуалците, че имат някаква роля, но те нямат такава. За мен интелектуалците, и в частност писателите, имат роля по отношение на младите. Видях това и докато ръководех журито на "Гонкур в България". За тях литературата е нещо живо. Нещо, което кипи. Те силно се вълнуват от книгите - обсъждат ги и спорят за тях. Книгите ги карат да мислят. Това е и моята надежда. Може би по този начин интелектуалците служат за нещо.


Как протича работният процес при Вас?


- Аз пиша изключително свободно. Имам свой ритъм и пиша всяка сутрин. Ежедневието ми е семпло. Закарвам дъщеричката си на училище сутрин. Сядам в едно кафене към осем часа и пиша в тетрадка до обяд. За да се абстрахирам и да съм спокоен, слушам музика. Към обяд си тръгвам от там - тогава кафенето се превръща в ресторант, започват да слагат прибори. Следобед се прибирам вкъщи. Чета, готвя, гледам филми. Продължавам да пиша късно вечерта, когато всички са си легнали. В главата ми е буря, но животът ми е спокоен. Когато завърша някоя книга, купонясвам по цели седмици. По същия начин, по който и главният герой в "Дръж здраво венеца си" - забавлявам се и с алкохол. Докато просто не мога да поема повече. След това започвам нова книга.

Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на 'ΕΡΕΒΟΣ
    'ΕΡΕΒΟΣ
    Рейтинг: 4648 Весело

    ''Литературата е форма на мислене, която има връзка със свещеното''

    Псссс.................! Настръхнах бе мам......................

    Не се родих Грък по собствено желание.Просто имах късмет ! За един Грък граница е само Хоризонта !
  2. 2
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  3. 3 Профил на Big Muzzy
    Big Muzzy
    Рейтинг: 1138 Неутрално

    До коментар [#2] от "sca53603900":
    Явно ти плаща за да слагаш това съобщение под път и над път иначе нямаше да се хвалиш че печелиш 20000 на месец. Надявам се си ги декларирал че ти предстои проверка от НАП

  4. 4 Профил на Molossian
    Molossian
    Рейтинг: 2361 Неутрално

    Интересен човек.
    Ще се чете.

    Panta rhei....
  5. 5
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  6. 6
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK