Дина Маркова и Боян Арсов от Театър "ЗОНГ": Трябва да се подкрепя рискът

Боян Арсов

© Театър

Боян Арсов



Театър "ЗОНГ" е новосъздадена формация, но който е гледал "Животът е сън" на Калдерон де ла Барка в Център за култура и дебат "Червената къща", няма как да остане равнодушен към нея. Режисьорската мисъл и актьорската игра са вплетени в една неразривна цялост. В тъканта на постановката стоят нарочно търсеното заглавие – послание, великолепно изграденият образ на Сехизмундо, добре подбраният актьорски състав, режисьорският подход. Всичко това е забелязано и от професионалистите, тъй като представлението има две номинации за тазгодишните награди "Икар" - за режисьора Дина Маркова в категорията "Дебют" и за водеща мъжка роля на Боян Арсов за превъплъщението му в образа на Сехизмундо.


Само преди две години сте завършили НАТФИЗ, с какво се сблъскахте в самостоятелния си път?


Дина: С желанието пътят наистина да бъде самостоятелен. В академията тази потребност постепенно се зараждаше у мен и когато завърших, имах нужда да се почувствам свободна и независима. Въпреки че всички знаем колко относително и субективно е това чувство.




Боян: Веднага след като завърших, режисьорът Стайко Мурджев ме покани в свое представление, което играем и до днес в Пловдивския драматичен театър. Срещнах се с опитни млади актьори, с които създадохме чудесен екип. Малко след това влязох в трупата на Сатиричния театър. Щастлив съм, че успявам да съчетая работата си в театъра с проекти в други театри и независими структури.


За талантлив актьор вероятно е по-леко да влезе в трупа. Колко лесно/трудно обаче е при начеващия режисьор да намери реализация с възможност да се утвърди?


Дина: Нямам представа. Нямам толкова опит, нито си поставям като цел "да се реализирам". Просто това е, което искам да правя. Утвърждаването е външно мерило, което не ме занимава. Да репетирам и да имам поне още един проект в главата си - това ми е достатъчно.


А дали театрите дават шанс на младите режисьори – отговорът ми е "не". Дори съм чувала, че колеги предлагат пиеса на театрален директор, той я харесва и я възлага на друг режисьор. Така не само не им дава възможност да я поставят, а им отнема и проекта и шанса да го реализират в друг театър. Но, слава богу, има варианти да бъдеш самостоятелен – не е лесно, от това не се печели, но е много по-сладко. А и никой не се е заел с изкуство, за да става богат.


Каква е концепцията ви за Театър "ЗОНГ"? Ще му търсите ли постоянно място или където ви приютят? С постоянен състав ли ще е?


Дина: Името на сдружението "ЗОНГ" (немска дума, означаваща песен; в театъра на Брехт "зонговете" са песни с послание - бел. авт.) е препратка към концепцията – вярваме, че театърът е социално ангажирано изкуство с фокус върху важни за съвременния човек, обществено значими теми и проблеми. И че когато правиш представление или излизаш на сцената, значи искаш да кажеш нещо, имаш позиция. Не го правиш просто с развлекателна цел.


Боян: Театър "ЗОНГ" е ход в перспектива. Надявам се името му да се свързва със следващи проекти, които по свой начин да предлагат интересен и смислен поглед върху други театрални текстове, ангажирайки вниманието на публиката с нови форми и театрални кодове, различни от конвенционалните.


Дина Маркова

© Театър

Дина Маркова


Дина: Колкото до пространството – за нас Театър "ЗОНГ" е духовно пространство. Да, би било хубаво да си има дом и в материалното пространство, но за нас по-важна е каузата театър. "Животът е сън" е едно начало – това е първият ни проект и като такъв той е от голямо значение, защото в него се съдържа заявка за нашите търсения. Всъщност не знам дали е точно първи проект, може би сме положили някакви основи в НАТФИЗ – доста често работехме заедно. Хубавото на Театър "ЗОНГ" е, че всичко си направихме сами и се оказа, че доста неща, за които преди бих си казала "ами не, от това не разбирам", се оказа, че просто трябва да се преодолееш и може да стане. Дори логото сами си го направихме на ръка и после на фотошоп. Свързахме се с графичен дизайнер, който пое ангажимент и не се обади. Вече трябваше да печатаме плакати, флаери и се оказа, че може. Всъщност това носи дори по-голяма удовлетвореност накрая – да преминеш през целия процес. Когато вложиш толкова, разбира се, мислиш за него като за нещо, което се ражда, проговаря, прохожда и се развива. Което има своята мисия, цели и бъдеще. Но бъдещето пази ревниво своите тайни.


Около нас двамата се организира малка трупа, с която направихме дебютния проект на театъра. Всички те се чувстват и са част от Театър "ЗОНГ". Станахме приятели и нещо по-важно – съмишленици. Разбира се, всеки проект има различни изисквания, различен диапазон от роли. Далеч сме от мисълта, че сме затворена трупа, самодостатъчна на себе си. С всеки от тях аз бих работила отново. А ти?


Боян: Аз също. Вяра Коларова, Константин Икономов, Венцислав Сариев, Мартина Кръстева, Ралица Петрова, Павел Емилов, Калоян Катинчаров, Ирина Първанова безрезервно се впуснаха в работата по "Животът е сън". Повярваха ни и започнахме да търсим заедно път към новия свят, който трябваше да създадем. Именно тази безусловна вяра и инвестирана енергия въпреки несигурните финансови и организационни моменти в процеса най-често са повод за добрите резултати накрая!


Защо се спряхте на "Животът е сън" на Калдерон? Пиесата е поставяна от Иван Добчев, от Галин Стоев. Кое е различното във вашата постановка?


Боян: Няма две еднакви представления. Театърът е условно изкуство. Изкуство, което всеки път се ражда в различна форма, с различен смисъл и заряд. За съжаление не съм гледал двата спектакъла - на Галин Стоев и на Добчев, така че не мога да сравнявам. Интересното при нас е как този космичен текст оживява в условията на едно по-алтернативно място и в една по-стилизирана и асоциативна среда.


Дина: Така е. Работихме над представлението така, както ние го виждаме. Не защото не сме се интересували от постановките на други режисьори, а защото не сме имали достъп до тях, от една страна, и защото имахме наша визия какво търсим, от друга. Тези спектакли са значими и са останали в историята на театъра, но ние няма как да се стремим да повторим някой от тях или да се натоварваме с очаквания поради техния успех. Да, пиесата е същата, но това е единствената прилика. Иначе ние обичаме да гледаме театър, ходим често, интересуваме се от работата на колегите и в страната, и в чужбина. Смятам, че това е важно.


Кои са трудностите при реализирането на един независим проект?


Дина: Кандидатствахме за финансиране, но не получихме такова и двамата сами продуцирахме представлението. Казахме си: взимаме четири стълби и го правим. Поделихме си разходите по стълбите и започнахме. Това впоследствие се оказа една много малка част от разходите по проекта, но не сме го мислили много. Просто искахме да стане, разпределихме си задачите, боядисвахме, лепяхме... Докато аз правих лого, Боян шиеше костюми... Не съм вярвала, че ще ме изненада с толкова пищни костюми – спомням си как правеше маските на Кларин и Кларнет в двореца, докато ние репетирахме някоя сцена, в която той не участва... Събрахме екип – всеки един, когото поканихме, е внимателно избиран и когато вече бяхме целият състав, това беше реалният старт на проекта.


Кадър от представлението "Животът е сън"

© Театър

Кадър от представлението "Животът е сън"


Актьорите се включиха безвъзмездно, а ние се съобразявахме с ангажиментите им. Напасвахме графици, не беше лесно да репетираме. Търсехме зали, което също не беше лесно. Основно репетирахме в едно хале, превърнато в галерия, и друго, превърнато в скейт парк. Благодарим на Underground Gallery/Studio изключително много. Мястото не е пригодено за репетиции, по-скоро за събития и снимки, но те бяха изключително отзивчиви и се справихме заедно. Постоянно бяхме на ръба да няма къде да репетираме и после се появяваше вариант за още един месец – и така до премиерата. А и след нея. Премиерата излезе, преборихме се, както се казва, дори получихме две номинации и в следващия момент се оказа, че съдбата на Червената къща не е ясна, в преговори са, февруари месец е затворена, март също... Оказахме се в положение, в което сме номинирани, а не знаем дали представлението ще се играе... Дано всичко да е наред с Червената къща, има нужда от такива пространства, които дават шанс на риска, преди да се знае дали един проект ще бъде успешен или не.


А и какво значи "успешен" в контекста на изкуството? Често обратното. Комерсиалният успех често е свързан с компромиси в художествено отношение, и обратното. Затова е много важно да се подкрепя рискът и да има пространства, в които риск не е лоша дума. Чиято политика да търси точно това и да го развива. Дано сега нещата да се подобрят, дано да има по-добри условия и възможност за повече млади артисти да случват спектаклите, които мечтаят. Друго такова пространство е ДНК, а в такова място има шанс да се превърне и "Азарян – Бекстейдж".


Боян: И така за нас и нашето представление врати отвори Театър "Азарян", в чието лице срещнахме екип от професионалисти, които направиха всичко възможно "Животът е сън" да се адаптира максимално безболезнено в това ново за нас пространство, а билетите за първия спектакъл там в началото на март се изкупиха за три дни.


Дина: Да, целият екип беше и е изключително отзивчив и смятам, че нещата се получиха. Актьорите също вложиха много. Почувствахме се екип и усещането беше като за премиера.


Кадър от представлението "Животът е сън"

© Театър

Кадър от представлението "Животът е сън"


В пиесата, освен че присъствате като актьор, отговаряте и за визуалната среда, костюмите, пластиката...


Боян: Проектът е независим и, вдъхновени от текста и идеята, започнахме работа по представлението, а аз смело се впуснах и в тези няколко посоки, различни от това, за което съм учил. Театърът ми дава свобода, която иначе е доста двусмислено и изплъзващо се понятие. Именно тази свобода и творчески импулс, с който започнахме с Дина и останалите актьори в спектакъла, ми дадоха възможност да си поиграя с въображението в посока на създаване на визуална среда и физическа партитура в действието на актьорите. Декорът ни е доста условен. Служим си с няколко дървени стълби и греди, с които създаваме различните пространства в отделните сцени. В тях се съдържа идеята за изкачването и слизането като аналог на живота, идеята за бягство, за израстване, за достигане на други пространства в метафоричен план. И същевременно за идеята за пропадане, затваряне, изолиране от всичко и всички. Останалото са елементи и детайли по сцената и костюмите, които будят различни асоциации у зрителя и напомнят за отделни образи, които изникваха в съзнанието ми по време на процеса. Особеното в Червената къща бяха тези кървавочервени стени, които обграждаха цялото поле на действието и сякаш добавяха повече драматизъм и напрежение в спектакъла.


Като членове на екипа на представлението "Животът е сън" имате две номинации за "Икар" - за дебют (Дина Маркова) и за главна мъжка роля (Боян Арсов). Две години от завършването ви, а вече имате две номинации за ИКАР – за поддържаща роля миналата година, а тази - за главна. Добро начало на кариера в театъра. Първия път казахте че сте много изненадан. А сега?


Боян: Малцина знаят колко е трудно създаването на едно независимо представление, каквото е нашето. Изпитанията по пътя до премиерата, а и след това в поддържането му са големи и само хората, които са въвлечени в процеса, имат представа за какво говоря. Приемам тази номинация като награда за свършения труд и като стимул за следващи подобни начинания. Благодаря на комисията "ИКАР 2019" за високата оценка.


Тя е напълно заслужена, правите запомняща се роля. Както и женското ви превъплъщение в "Кралят Елен" по Карло Гоци (дъщерята на злодея Тарталя – Клариче), за която бяхте номинирани миналата година. Вашето амплоа е не "да се правите на", а "да сте", нали?


Боян: Да, това е принципът, който се опитвам да следвам в работата си. А и мисля, че това е съвременният подход, който повишава много повече залога в изкуството на актьора. Най-хубавите моменти на сцената за мене са тези, в които персонажът, а не актьорът, който го играе, мисли и действа в създадените обстоятелства. Това е и най-сложното.


Дина, а вие как посрещнахте новината, че сте номинирана за "Икар"? Имахте ли очаквания, след като видяхте реализирана концепцията си?


Дина: Фокусирахме се върху това как да се случи представлението и нямаше време да мислим за награди. За номинациите разбрахме в "Перото", двамата с Боян бяхме поканени да присъстваме на пресконференцията. В този смисъл се досещахме, че представлението вероятно е номинирано в някоя от категориите, но не знаехме в коя и че номинациите ще са повече от една. Благодаря на комисията за оценката, това е особено важно за един независим проект – да кажат: "Да, това представление се случи. То съществува. Има го."


Кога и къде ще се играе следващото представление?


Дина: През март "Животът е сън" е част от Софийския театрален салон 2019 – играхме го в Театър "Азарян".


Боян: Следващото ще е пак там - на 21 април.


Дина: А информация за последващи дати, за представлението и сдружението можете да откриете на страницата на Театър "ЗОНГ" във "Фейсбук".

Ключови думи към статията:

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 2936 Неутрално

    УСПЕХ на младежите!!!
    Срещу "течението" е трудно и самотно...
    За съжаление "Риск" и "Промяна" са сред най-ненавижданите думи в българският език!
    Нищо лично, просто факти...

  2. 2
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK