Има нещо, което не разбирам - университетите трябвало да правят научни изследвания, ами тогава БАН /нещо, което го няма в модерния свят/ какво прави и за какво получава пари, не е ли за научни изследвания? И докога ще продължава това скудоумие - и БАН, и над 50 университета, а парите все недосаттъчни? пп. не съм специалист по темата, просто като гледам отстрани ми се вижда леко налудничава ситуацията.
Научните изследвания в университетите са задължителни! В тях трябва да се привличат студенти, които от рано да свикват с изследователския труд! Друг е въпроса, че сред повечето професори битува убеждението, че за провеждане на изследвания са нужни скъпи съоражения и апаратури, най-малко от рода на Големия адронен колайдер и с това обесняват бездействието си. А има толкова много нерешени проблеми, които не изискват никаква скъпа техника а много труд! Ама не искат да се трудят! Искат лесното!
"Направихме много неща за модернизиране на университетите, но основното бе да имаме качествени програми, които произвеждат кадри за пазара на труда с нужните умения. "
Да се чете "Харчим едни пари за всички университети без да има качествено образование във всички"
Това трябва да спре и всички банкянски, станджански, горски и полски университети без качествен продукт и с недостиг на студенти затворени, а субсидиите им инвестирани в утвърдените в обучението и научната дейност заведения.
Общи приказки без реална стратегия, лозунги и кьорфишеци. Истината е, че в момента в България има една аморфна система от институции, сред които може би 5-6 могат да водят някаква научна дейност, с отделни специалности на ниво. Време е да се реорганизира системата за рационално разпределение на малкото ресурси в центрове позволяващи концентрация на интелектуални и финансови условия за резултати. Примерно Германия мина през подобна преоценка и отдели в началото 6 елитни университета, като профилира останалите в приложни области. Това би могло да се приложи и в България, като се дадат възможности за талантливите студенти след да преминават от "обучаващи звена" в висококачествени програми с изследователски условия и обратно. Масата учебни заведения за след средно образование в България са по-скоро някаква форма на техникуми, добре е да се търси именно това, приложните знания и лицензиране на този тип квалифицирани кадри. Истината е, че нямаме големи научни институции, нито корпоративни фирми способни да инвестират в сериозна наука и развитие. Нека работим в реални условия, със зададени реални резултати на изхода на системата.
Университетите у нас са елементарни учебни заведения, където едни купонясващи младежи, веднъж на няколко месеца сядат и учат по конспектите, за да си вземат изпитите от сесията в края на семестъра и после - пей сърце, до следващата сесия. Професорите са едни разказвачи на материя по конспекта и изпитващи. Нищо друго не се случва, освен някоя бременност...
"Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита" Хр. Ботев
Не виждам защо да е задължително всички университети непременно да се занимават с научни изследвания.
Ако качествено дават знания и умения, ако са в крак с новостите, ако помогнат на младите специалисти да си създадат мрежа от контакти, ако се вслушват в нуждите на бизнеса биха били добри университети.
не, биха били добри техникуми. То като цяло и в световен мащаб, с тия applied science висшето образование се принизи до средно техническо, защото както казва министърО, такива кадри иска пазара. Да, ама университетите с научна дейност дават високата добавена стойност, техникумите дават кирки
Предполагам че други форумци с повече опит в тази сфера биха направили по-добро сравнение от мен. Но аз в известна степен бих могъл да говоря за разликата между българско техническо учебно заведение и американско такова. Като държа да уточня че обучението ми в американския университет беше онлайн. Разликите са много и започват от първия ден. Предметите които се изучават. В БГ има много дисциплини които учащите се са длъжни да покрият и които обаче нямат много общо с избраната специалност. Учебният процес. Мисленето, тестовете, проектите са голяма част от американската система. Или казано на прост български език - изпитват те постоянно. Американците истински те стимулират да търсиш, да мислиш, да се научиш да работиш в ЕКИП. Нарочно написах последната думичка с главни букви за да подчертая важността. В БГ те стимулират да зебри и на екипността като форма на част от учебният процес не се обръща особено внимание.
За русогнили рубльовци дори хуманизмът на д-р Гелотен е много. Подпис - Цървулан.
Добре, научни изследвания трябва да има - но в кои университети и дали във всички области, нещо което е очевидно непосилно не само за държава с най-нисък БВП в абсолютни и на глава от населението измерения, но и за доста държави по-добре във финансово-икономическо отношение. Мастадонта БАН, за чиято продукция почти нищо не знаем, или изследвания в университети а ла библиотекарския - не звучи нормално нали така, особено пък ако държавата, т.е. ние ги финансираме. В интервюто, вместо да фантазират на тема изкуствен интелект, трябваше да се обърне внимание на лошото качество на преподаване и калпавото оценяване на резултатите от обучението, защото системата за финансиране стимулира да има повече студенти, т.е. повече средства за заведението и съответно, преподавателите си затварят очите и "пускат" хора слабо или въобще неподготвени. За търговията с напълно фалшиви дипломи и дума не се казва и как това се съчетава с необходимостта от добре подготвени кадри също се премълчава. Та думата ми е освен и преди да "захапваме" високата" наука, да обърнем внимание на по-простите неща - подготовка, контрол на резултатите и контрол върху измамите в чист вид. Редуциране на безкрайния брой специалности във всеки ВУЗ - днес и селскостопанския (примерно) институт, ще произвежда юристи, лингвисти, математици и ИТ специалисти и въобще някакъв турлюгьовеч, от който полза няма нито за студентите, нито за обществото и икономиката, но за който плащаме ние данъкоплатците.
Наречи ги както искаш, но от това имаме нужда - добро образование. А световният научен прогрес няма да избяга.
Пък ако на професори и студенти в България им дойде отвътре да се занимават с научни изследвания - не е забранено. Само не ми се иска хора като тази зам. министърка да "стимулират" като раздават милиони, понеже знам предварително резултата.
Като начало университетите трябва да си възвърнат духа на АКАДЕМИЗМА и да престанат да бъдат обикновени ТЪРГОВСКИ ДРУЖЕСТВА които печатат дипломи срещу заплащане!!!!!
В много редки случаи инициаторът на научните изследвания е Университет или Институт. Истинският инициатор на научни изследвания е индустрията. така е възникнала Силициевата Долина южно от Сан франциско. Там, в Пало Алто е Стенфорд Юнивърсити. Та през 1903 на предприемач му е хрумнало да направи завод за радиолампи. не е знаел как се произвеждат и го е направил близо до Университета, за да ползва знанията на физиците в него. Полека лека там са Интел, Оракъл, Сиско, Хюлиът Пакард и хиляди (не преувеличавам!) други компании. В България няма (засега!) развита индустрия. Е, няма да има и сериозни изследвания. А и отношението към сериозните кадри в Университетите. Софийския ме уволни на 66 поради старост. А в момента карам 74 и ... работя в Германия. като инженер по тематиката, която преподавах, а и сега отвреме навреме преподавам.
Мога ли да попитам какво разбира тази калинка от наука. Заучени кухи фрази на абсолютна калинка. От 30 години единственият министър или заместник министър, който разбираше как работи науката беше проф. Николай Денков. Останалите бяха или калинки като тази, рецитиращи заучени фрази или грохнали старци от БАН, достойно изглеждащи в президума и с единствена грижа да не заспят на масата. Всички успехи, което човечеството постигна през посленото столетие се дължат на напредъка на науката, преди всичко физиката и големия брой добри инженери, които да прилагат на практика научните постижения. У нас такива кадри са персона нон грата в управлението и затова сме принудени да слушаме празни брътвежи. Каква наука, какви пет лева?
Какъв цоциалистически наивизъм лъха от госпожицата. Те трябвало да разбрат и тя ще ги научи.
А простата истина е че без научни изследвания няма добри академияни преподаватели. Има даскали.
Президент Плевнелиев - Трудно мога да не споделя своето дълбоко унижение като дясномислещ човек от ръководството на "Демократична България" да влезе в съюз на балотажа с Мая Манолова. Не трябва да дават оставки, а да си изберат Манолова за шеф
Всички тези мъдрости са ясни на всеки един читател. Висшето образование е в колапс. Но... Г-жа Ангелиева не ни дава информация за най-важното - защо българските университети не успяват да привлекат пари от European Research Council. Просто няма начин без пари да се прави наука и задължението на министерството (т.е. държавата, която не може да достави достатъчен бюджет за на наука) е поне да канализира усилията в няколко успешни дисциплини към външни пари (third party funding). Какво а направило министерството? Абсолютно нищо. Кражби и безхаберие.
До коментар [#1] от "boevbisser": Колега, много точно напипвате къде е заровено кучето. Съвсем налудничаво е разделението БАН-Университети. Но едва ли някой ще посмее да пипне БАН, защото ще изчезнат топлите местенца на нашите хора.
"В много редки случаи инициаторът на научните изследвания е Университет или Институт"
Много сте далече от истината. Науката има самостоятелно развитие. Това, за което говорите са приложни изследвания, които също са важни. Истинските пробиви, обаче са съвсем друго нещо. По време и след Първата световна война със съпътващите ги испанска болест (от която загиват около 60 млн души по света) и глад се раждат две науки, без които нямаше да има не само Силиконова долина, а светът щеше да е съвсем различен. Коя индустрия е финасирала Айнщайн за да напише той Обща теория на относителността или де Бройл, за да постави началото на квантовата механика с едно просто понятие - вълна пилот? Без вълната пилот нямаше да има никаква електроника, лазери, атомна енергия, съвременна медицина. Когато говорите за наука първо уточнете какво разбирате под това понятие.
За даима научни изследвания в университетите има една немаловажна подробност - ТРЯБВА ДА ИМА УЧЕНИ, не плагиати, не партийни секретари, не на чичо/леля момчето/момичето. Университетите ни се замнимават с интриги и бюрокрация, кой кого ще прецака та да вземе той да разпределя порциите и да се облажва от отдаванет под наем на държ.активи. Университетите ни са фабрика за неподплатени със знания дипломи. Там целта не е да се научат на нещо студентите, а да се усвои държ.бюджет следващ студента.
ТРЯБВА ТОТАЛНА промяна на висшето образование. Ако искаме да намалеят заминаващите в чужбина можещи да правят наука лица.
В български университет, така както функционират в момента, наука не може да се прави. Казвам го от позицията на бивш научен "работник" и преподавател. Първо при атестацията на всеки преподавател научната дейност се измерва само и изключително с публикациите(които обикновено се преписват и изсмукват от пръстите, защото публикация без реална научна дейност си е лъжа и измама. Второ, преподавателите са претрупани с часове, консултации, бюрократични и организационни глупости, отчети, съвети. Трето пари за истинска научна дейност няма. Повечето пари по разни програми изключват възнаграждение за преподавателя. Четвърто, студенти, желаещи да участват в какъв да е вид дейност също няма(тях не можеш ги накара да влязат в час, камо ли за нещо друго.) Пета и може би най-важна причина е, че никой в държавата не се нуждае от научна дейност, нито бизнеса, нито управниците, науката, така както се практикува у нас, не носи никаква полза за обществото, тя е излишна. Поради това и я няма, с много малки изключения.
Има много некомпетентни и злонамерени коментиращи тук. Преди 10-ти имаше малко университети и натоварването беше голямо. Към научно-изследователските центрове на университетите се назначамаха изследователи, които бяха интегрирани с учебната дейност. Наистина, правиха се и безумни изследвания и се взимаха много пари, но имаше и много свестни разработки. Но тези, които бяха близки до политическите кръгове, ДКНТП и младежките органицзации, НТС и други, яко лапаха. Имаше и съдебни процеси.
Сега кашата е голяма и въпреки това изследвания се правят основно в БАН, въпреки че и там има много лапачи.
Казвате Много сте далече от истината. Науката има самостоятелно развитие.
Аз затова писах - в много редки случаи. И разберете най-сетне - науката не е само физиката, учените са не само във Физическия Факултет (с две статии годишно и без студенти!) ...
И това, което ми отговаряте не противоречи на тезата ми. В кои страни са работили Айнщайн и Де Бройл Съвсем не в Турция, Русия, Бразилия, Африка, а във високо индустриализирани и развити икономически страни. Айнщайн е работил в Швейцария, в Кайзер Вилхелм Институт в Берлин и накрая в САЩ.
Като един ваш колега във форума сподели -една съвременна лаборатория за физически изследвания струва колкото 4 българскиУниверситета взето заедно.
И разберете най-сетне една проста истина - освен физиката има много други науки. А понеже не съм много много далече от физиката бих ви посъветвал да понамалите патоса. Физиката може да обясни 3-5% от явленията и механизмите в заобикалящата ни среда. Останалите 95% са абсолютно необясними от физиците и има само недоказани теории. Кванти казвате - а техните механизми са абсолютно неясни и са загадка, теориите недоказани. Дори по едно време причините за протичането на електрическия ток бяха неясни, макар че явлението беше измерено и използвано.
Няма как да се направи такава реформа, защото ще срещне огромна съпротива. Според мен, трябва най-после да се направи така, че да не е възможно да се става професор или доцент без определен брой статии в списания с импакт-фактор. Добре или зле, по-добре е научната общност в света да се произнесе дали изследванията на даден учен имат стойност, а не това да става от другари, скришно под масата, с някакви псевдо-монографии. За да се отстранят тези, които не се са способни да бъдат истински професори, трябва да има критерии свързани с публикации през последните три или пет години. Нямаш ли публикации, не можеш да участваш в научни съвети, в комисии за оценка на научна дейност или пък да водиш изследвания плащани от държавата. Толкоз, трябва да има натиск върху учените в България да се занимават с научна дейност.
Прав сте! Всъщност ние като (учени) проследявахме какво се прави в другите страни и го довеждахме до сведение на студентите. Но колкото - толкоз. Такива бяха и са условията.
Навремето соцблока изкопира ИБМ-360 и ИБМ-370 мейнфрейм компютрите. Чудихме се много защо не се конструират в блока. Едва когато разбрах, че Интел годишно отделя 8 милиарда долара за изследвания и развитие ми стана ясно за причините.
САЩ отделят към 140 милиарда за наука и университети годишно. ЕС отделя към 70 милиарда за 5 години. Разликата е огромна.
Тази кифла, като я чета, е пример за дясната демократична герберска евроатлантическа простотия. Нека да отговори само на един въпрос. Колко научни изследвания поръчаха Вазовските машиностроителни заводи на Техническите университети? И ако не са поръчали на тях, то поне на някой от институтите на БАН като Института по механика, Института по роботика или Института по информационни и комуникационни технологии? А дали изобщо да питам колко пари са вложили от Българския енергиен холдинг? Пък дали АУСГ са привлекли частно фиансиране за изследване на качеството на пътното строителство май няма смисъл изобщо изобщо да си отварям устата.
Или идеята и е нещо от рода "Ето ние ще дадем 40 милиона за изследвания, а после ще критикуваме всички висши училища, че не са привлекли финансиране от частни източници". Просто това "демократично" и "реформаторско" мислене е отвратително. Когато разсипеш връзките - образование - научни изследвания - бизнес(или пряко - Институти на БАН - Фирми с държавна собственост, и още по-грубо - връзката Министерство на образованието - Министерство на икономиката, тогава в медиите излизат такива "критични" и "разгромяващи" интервюта - "Как ние много работим, а тъпите даскали един проект не усвоиха"
"Alle bisherigen Bewegungen waren Bewegungen von Minoritäten oder im Interesse von Minoritäten. Die proletarische Bewegung ist die selbständige Bewegung der ungeheuren Mehrzahl im Interesse der ungeheuren Mehrzahl." -
Karl Marx, Friedrich Engels, Manifest der Kommunistischen Partei. MEW 4, S. 472
„Примерно Германия мина през подобна преоценка и отдели в началото 6 елитни университета, като профилира останалите в приложни области.“
Дали не беше обратно, а? Елитните или „екселенц“ програми са точно в приложни области с определени теми. Елитен не е целият университет, но това че в него има екселенц програма вдига много рейтинга му. Програмите са за 5 години и финансирането е до 400 млн. Евр. Такива програми в България са неосиществими. Корупцията и нагаждачеството няма как да позволят изпълнението на такава програма. Преди 5 години един институт на БАН(по-правилно е да кажеме група научни работници от института)спечели европейска програма за 3 години, финансиране 3.5 млн Евр. Накачиха се към него що има директори и лапачи, нямащи нищо общо с проекта. След 3 години успешна научна работа получиха продължение за още 2 години. Е да, а ма не. Институа, разбирай директора не подписа продължението, тъй като той и неговите хора не можеше да бъдат пак включени на вимето...Та такива ми ти работи.
Изказване съвсем "ангро", поради което и с доста небивалици в него. Денков наистина стоеше добре на постовете си в МОН, но има недопустимата слабост за такива високи позиции да гледа на всичко от камбанарията на собствената си научна област. И, разбира се, веднага мога да дам поне 5 примера за хора от академичната общност, които доста по-добре от него се справяха на същите като на Денков постове. А пък това за водещата роля на физиката (не че има някакво значение за същността на дискусията) - съвсем дантела ми се вижда.
Необходим е регистър с нуждите на фирмите и обществото от изследвания, нека има конкуриращи се екипи и множество разработки. Типичен пример с необходимост от иновация е ул. Граф Игнатиев, има стотици варианти и експертите ще оценяват предимства и недостатъци. Това е възможност да обърнеш проблем в печеливш бизнес.
Свободата е възможноста сам да си наложиш дисциплина, преди да са ти я наложили други.
„Съвсем налудничаво е разделението БАН-Университети. Но едва ли някой ще посмее да пипне БАН, защото ще изчезнат топлите местенца на нашите хора.“
А ми не е вярно. През 1970-1980 бяха създадени и съществуваха т.н. „Единни научни центрове“, по физика, химия и др. Целта беше науката и образованието да се развива в университетите и БАН. Запазена беше автономност и на двете институции, но имаха общо ръководство, координиращо работата, обучаването на студенти и провеждане на научната работа.Отначало всичко вървеше, но по-силните(тогава) партийни дрОгаре от университета решиха, че университетите(т.е. те) трябва да имат водещата роля, а БАН да е помощно звено. Накрая партийните боричкания за власт(и пари) доведоха до постепенно разпадане на центровете. Е, загубиха всички, българската наука и образование на първо мяст.
Няма скоро да има наука нито в университетите нито в БАН, защото: - няма бизнес да дава поръчки; - по-лесно е да си поръчат частни разработки; - няма учени в България, изгониха няколко поколения; - в МОН има само бюрократи, които не разбират нищо от наука, приложни изследвания и внедряване; - парите нито са достатъчно, нито се харчат за наука, а за заплати и комунални услуги. Интервюто изглежда много поръчково. С тази провинциално - партийна биография, дамата не би могла да отговори на истинските въпроси за липсата на интерес към научни изследвания в България.
А точно затова говорим. Преди години един самозабравил се доцентин като разбра в какви международни експертни съвети съм се опита да ми извие ръцете да напиша АЗ проект, пък ТОЙ да ръководи.
Отделно директно окраде, като буквално отне ръководстото, на къде каквото проект имаше в и-тута...естествено станА професорин. Наставката ин я употребявам заради асоциация с едно пълзящо с м...
Не знам защо ми натерескаха минусите, Ангелина я познавам лично, убава мадама, научила е новговор. Убаво вели и нищо не казва.
Трябва риене огромно, в повечето университети науката е на ниво учебно-кръжочна дейност. Публикации в западни списания йок (там буфосинхрознизъм е много трудно да се направи).
Правят се вече и в БАН при това във водещи звена, защити с Доклади на БАН, без кьорав цитат.
ВО без тесни връзки с БАН, чужди университети, индустрия няма как да има.
Трябва да останат няколко силни университета, дрогото се реформира на нещо като колеж даващо кадри за бизнеса, без претенции да прави наука
но много народ ще изреве на умряло.
И да предложение към Карина. Има доста български успешни учени в България и немалко в чужбина, които знаят как да се направят нещата (това не са ректорите и директорите на и-тути на БАН) свържете се с тях ще помогнат, някои (повечето) даже пари няма да искат.
Труда мой човек, също струва пари. И то МНОГО пари. Никой няма да се труди научно за 1000лв. заплата, като с тоя акъл в частния сектор особенно в чужбина ще удари миними 10 пъти отгоре.
Университетите за да правят наука, трябва да са наситени с финанси. Фундаментална наука без пари - не става. Тоест ставаше по време на социализЪма, насилствено. Сега хората с акъл са кът и се продават прескъпо.
Госпожата не е виновна за колапса на индустрията в България. Приказката ми е за държавните фирми. "Врътката" не е само да сложиш някой чантаджия в управителния съвет на едно държавно предприятие, а да осигуриш пари за работа на повече хора финансирани от бюджета, че и да останат пари за още чантаджии.
Дори, по-едро погледнато, много се нервя и на "държавната поръчка" за студентите, че цялата и логика е сбъркана. Единственото място където "държавната поръчка" работи както трябва са два университета - Националния военен университет и Академията на МВР. При всички останали са харчене на едни пари.
Иначе, за връзката между производство и наука, без да си залагам главата, май остана само при млякото - Елби Булгарикум, но не съм убеден дали все още работят заедно с Института по микробиология. Пловдивския университет (факултета по биология) и Ветеринарния факултет на Старозагорския университет правеха някакви концентрирани сокове, но незнам дали оцеляха. Не съм виждал тяхна продукция откакто влязохме в Евросъюза. А като цяло, приложните институти ги закриха още в началото на 90-те и от тогава един голям дебел и производство на дипломи.
"Alle bisherigen Bewegungen waren Bewegungen von Minoritäten oder im Interesse von Minoritäten. Die proletarische Bewegung ist die selbständige Bewegung der ungeheuren Mehrzahl im Interesse der ungeheuren Mehrzahl." -
Karl Marx, Friedrich Engels, Manifest der Kommunistischen Partei. MEW 4, S. 472
Какъв цоциалистически наивизъм лъха от госпожицата.Те трябвало да разбрат и тя ще ги научи.А простата истина е че без научни изследвания няма добри академияни преподаватели. Има даскали.
Вижте сега.... даскалите... сме учители. Не ни подценявайте. И в нашите среди има "тотал щета", но не ни слагайте всички под един знаменател, моля. През 2018 г. имах съприкосновение с група университетски преподаватели /курс някакъв/, които бяха на нивото на третокурсници - уж знаят нещо, но опит и подход - не. Но пък връзки и самочувствие - очевидно ДА. Та, наложи се с колегите да им поохладим страстите, да ги смъкнем на Земята, .... оказа се, че това, което те предлагат като иновация.... ние го преподаваме и експериментираме в у-ще от поне 20 години... Та моля, по-полека с ....даскалите...
Истината НЕ Е въпрос на гледна точка! Истината е истинна! А е А!
Майтапчия :-) Синът ми нали си предложи помоща на КЗК по въпроса с бензиностанциите и цените на горивата. Учтиво го пратиха по дяволите. После много се смя на изводите и докладът им.
Тая сутрин слушам как се пенят за тол таксите. Такива глупости наслушах, но явно там икономисти няма. Както и в САЩ де, ама там превозвачите се обръщат в съдът, наемат един като синът ми. Той създава икономически модел, изводи и дава решение. Съдът отсъжда. Направилия магистралата си сваля цените. Моят син публикува статия. В неделя е конференцията където ще я представи на обществеността.
Специално за философията и технологиите - обратен е въпросът - как може технологиите да минат без философия, тук влиза и всякакъв мениджмънт, икономиките, също, разбира се. Също много ме интересува как може хуманитарните медици да не минават не курс, а пакет от хуманитерни курсове - философия, етика (отделно медицинска етика), история на медицината, психология, комуникация; ся разбирам, че им е много ученето на тях, ами ако трябва ще учат един допълнителен семестър само това.
"Истинският инициатор на научни изследвания е индустрията. така е възникнала"
Алхимията, лечението с арсен, живак, пиявици, кръвопускане и други шарлатании. Някои занаятчии са имали "големи удари". Един от тях, Алфред Нобел е успял да надскочи себе си и учредил награден фонд за научни постижения, а не за занаятчийска супер стока. Други с власт, разбирайки че не знаят, решават да създадат институции (Френска академия на науките, Научно кралско дружество, Петербургска академия), където да се образоват хора … за индустрията. И хора, които да им разкажат новости … с които да укрепят властта си. Останали са в историята като "просветените монарси" макар самите да са били наясно, че няма да се просветят, но са се обграждали с просветени хора. Обратно на принципа "Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме". Така индустрията вместо охладени мехове за пещите се сдобила с чист кислород. Запазила е (донякъде) тайната за "яката стомана", но благодарение на науката се е сдобила с нови елементи (никел, кобалт, кадмий) и е почнала да произвежда не единични бройки, а серийно производство с неизвестно за занаятчиите използване на стоманата. А занаятчиите в медицината съвсем изчезнали. По-точно, шарлатаните, защото неизвестните в медицината остават все така много, че добрите лекари трябва да се уповават на собствения си опит както са го правили занаятчиите. Занаята винаги ще е на почит, а майсторите ще са дълбока уважавани люде. Но само това стига … в търсенето на отговорите за нещата от Живота.
"Как ние много работим, а тъпите даскали един проект не усвоиха"
И така както "много работят" (калинките в държавното управление) се оказва, че били некомпетентни. Сиреч, некомпетентно работят … и се пръкват небоподпирачи, за които главен архитект, кмет, строителен надзор, сметна палата, НАП, министерства, Народно събрание не могат да кажат дали е законен или ще "убие" гражданите. Щял бил Съдът да се произнесе дали един Закон, изЦвъкан от калинките, е закон … в научно-правното му определение.
Също не мога да разбера как не е скандално да се говори че образованието - било висшето или друго, произвежда кадри за пазара на труда? Моля? Човеко-мателиал ли са гражданите у нас. Същото безсрамие е всяко обсъждане на демографски въпроси - някой трябва да произвежда човеко-материал според загрижените. Пък после що никой не ще да е конвейр за месо и трудова сила. Да ходят всички да си вземат хуманитарните семестри, пък тогава да говорят.
Ще ти го обясня простичко: - аз и жена ми като учихме преподавателите по философия се изживяваха като дядо господ и считаха че това е най-важната наука без която инженер не можеш да станеш. - синовете ни като учиха в САЩ ни обясниха че там има 2 вида курс - единият с ниски изисквания и даващ общи предстваи където масовата оценка е "отличен" и втори за изучаващаите философия - където трябва да знаеш майка си и баща си акоискаш да получиш "отличен"
При нас имаше хора на които им провалиха следването, а те просто го изучаваха за сведение и с удоволствие. Никакви назубряния, малко термини и т.н.
А сега си отговори на въпросът - има ли нужда от такова изучаване на много предмети, които не са по основната ти специалност. Защото аз и сега знам преподаватели по икономика в ТУ,където те първо обясняват на студентите че са глупаци и до тяхната висота не могат да достигнат и на повече от 4 да не се надяват. И тоя студент ще изучава тоя курс с желание или само ще се опитва да отбие номерът - я д препише я нещо друго.
Хубава идея е това което предлагате. Аз съм възпитаник на технически учебни заведения (колежи) и смея да твърдя че последните не са някакви научни звена. Техничарите сме приложници. Нашето задължение е да конструираме нещо си което да работи добре, като не влизаме в додробности как си взаимодействат различните материали на атомно и субатомно ниво. Последното е работа на съответната наука. Или казано по друг начин, науката изследва взаимодействието на най различни нива на различни по състава си материи, като извежда съответните формули. А техничарите трябва да намерят практическо приложение на изведеното от учените.
За русогнили рубльовци дори хуманизмът на д-р Гелотен е много. Подпис - Цървулан.
Явно още ви боли от на идеологическите дисциплини. Щом няма смисъл да се учи нещо извън тясната специалност не виждам що на философите да се натрисат технически дисциплини, нали. Америка хич не е за пример - там месомелачката на образованието я има на анимация отпреди половин век. Общо взето дилемата е дали образованието произвежда специалисти или гради духа. Явно първото има превес, макар неясно на какво основание, затова трябва да се настоява на второто.
Тя всъщност жената е обяснила нещо подобно - че не бива да се произвеждат тесни специалисти, понеже ситуацията е изменчива и не се знае утре какви точно специалисти ще са нужни, но така го е потопила в кофти административни клишета, че не се чува смисъът.
Тая г-жа не е ли разбрала, че т.нар. университети са еднолична собственост на ректора и приближените им. Ако искат ще правят наука, ако искат само ще печатат дипломи, а вие там вземете отпуснете още пари, че все пак и ректорите са хора и те искат да си подновят яхтите.
Предложението на госпожата от МОН е гибелно. Представете си, че доцент Х. започне да прави наука. Няма как да я прави, ако не знае английски, не е в течение на нещата и не е талантлив или поне трудолюбив. И ето че доцент Х. е вече добър учен! Поздравления! Обаче доцент Х. поглежда семейния си бюджет и констатира перманентен дефицит на парични средства за семейството си! В следващите месеци доцент Х. е минал Терминал 2 на летище София, отпътувал е в чужбина, а мястото му в университета е вакантно. Познавам много такива.
Ама голяма глупост си нашляпала. За какво им е на избралите инженерна специалност да изучават философия, етика, икономика или вероучение като дисциплини? И кой те спира да се развиваш духовно при условие че си техничар? В свободното си време можеш да четеш философия или Светото Писание и размишлявайки върху съдържанието да се духовно обогатяваш. Също има много онлайн курсове които всеки заинтересован би могъл да запише.
За русогнили рубльовци дори хуманизмът на д-р Гелотен е много. Подпис - Цървулан.
Там е работата, че като тръгнат да изпитват духовни нужди и да се развиват духовно такива едни духовно необразовани стават я членове на бялото братство, я направо си ходят по врачки, или по модно по тренинги, коучове, гурута, йога и веган-клубове. Никой няма да вземе немска класическа философия да чете, нито пък съвременна теория на биополитиката например. Може да си инжинер, но без да си модерен човек - отиде коня в ряката поголовно. Иначе казаво ББ доживот. А модерен човек се става с философия, сори.
Малко е сложно да се прави наука в университетите с голяма учебна натовареност. Учебната работа изисква специално внимание, ако човек трябва да я върши качествено - писане на учебници, учебни материали, обогатяване на методиката на преподаване: това може да погълне цялото време. Две дини под една мишница не могат да се носят - или едното ще куца, или другото. Затова вероятно трябва да има направления за развитие на преподавателите - тези, които се интересуват повече от научно-изследоваталска дейност да имат по-малка учебна натовареност (като съответно представят реални резултати от научната си работа), а тези, които предпочитат да преподават - да имат по-голяма натовареност, но да не се изисква от тях при атестиране научна дейност, а да бъдета оценявани от гледна точка на качеството и иновациите в преподаването. Разбира се, и едните, и другите трябва да имат еднакви перспективи за професионално израстване.
До коментар [#29] от "vxa15365434": В отговор на: ===================================================================== До коментар [#23] от "grajdanin1": И това, което ми отговаряте не противоречи на тезата ми. В кои страни са работили Айнщайн и Де Бройл. Съвсем не в Турция, Русия, Бразилия, Африка, а във високо индустриализирани и развити икономически страни. Айнщайн е работил в Швейцария, в Кайзер Вилхелм Институт в Берлин и накрая в САЩ.
Не видях някъде в коментара на [#23] да се споменават Русия, Турция, Бразилия и Африка. Междувпрочем Русия ( или СССР) си е била винаги развита индустриална държава ( СССР бе на второ място по БВП по време на Студената война, и вероятно не знаеш, че първия космически спътник и първият пилотиран космически кораб бяха изстреляни от точно от тях), а руската(съветската) школа в математиката и физиката била винаги една от водещите ( има сериозно постижения още от времето на Лобачевски). Специално във физиката имат няколко Нобелови лауреати, за разлика от страни като Турция, Бразилия и тези в Африка. Така че да оставим политиката настрана.
Иначе в момента наука се прави все по-преобладаващо от азиатци- в който и научен журнал да погледнете, ще видите, че преобладават китайски, японски, корейски и индийски имена, независимо от това къде работят.
Философията не е духовно образование. Философията е наука и тя не може да осигури духовното развитие на един човек, включително и чрез изучаване на етика и т.н. Философията е един от начините за концептуално обяснение на света и нищо повече. Освен това тя е предмет, който може да се манипулира от идеологическа гледна точка. Едно време в университетите се изучаваше задължително марксистко-ленинска философия и история на БКП като отделни дисциплини- за какво духовно развитие са допринесли те? Докато например Бялото братство е наистина път за духовно развитие. И изборът на "духовен път" по принцип следва да бъде лична работа на всеки. Сега има много информация, достъп до много неща - всеки може да си избере свободно коя духовна традиция да следва. Не може като Българската православна църква да натрапваме задължително вероучение в светските училища или университети.
тези, които предпочитат да преподават - да имат по-голяма натовареност, но да не се изисква от тях при атестиране научна дейност, а да бъдета оценявани от гледна точка на качеството и иновациите в преподаването.
То и това го има по света, но тези хора не са професори или доценти, а са преподаватели. Заплатите им са по-ниски, както и служебното положение. Инак наистина учебното натоварване у нас е голямо, от един път и половина до два пъти по-голямо от това в другите страни. Университет в който не се прави наука не е никакъв университет.
Университетите у нас са елементарни учебни заведения, където едни купонясващи младежи, веднъж на няколко месеца сядат и учат по конспектите, за да си вземат изпитите от сесията в края на семестъра и после - пей сърце, до следващата сесия. Професорите са едни разказвачи на материя по конспекта и изпитващи. Нищо друго не се случва, освен някоя бременност...
Колега, защо ми говорите какво е било през 70-те години на миналия век. И кое не е вярно? Един учен в БАН, освен писането на статии с цел кариерно развитие, друго не прави. А един преподавател в университет извежда лекции по не по-малко от три дисциплини, натоварен е с провеждане на изпити и нанасяне на оценки, пише учебни ппланове и програми и между другото му се налага да пише статии за кариерното си развитие. А накрая критериите за оценка и на двамата са едни и същи. Не е ли малко странно.... Съгласете се, че един институт към БАН обучава около 10-тина доктори и 1-2-ма доктори на науките (в някои институти повече, в някои по-малко), докато един университет обучава хиляди бакалаври и магистри, няколко десетки доктори и около 3-4 доктори на науките и не може изискванията и критериите за оценка на учен в БАН и преподавател в университет да са еднакви. Ето защо мисля, че противопоставянето БАН-Университети е налудничаво, Едно от двете е излишно,
Права е г-жата. Ако вземем медицината - няма престижен университет, който да няма научно-изследователски център. Хората работят непрекъснато. Най-добрите центрове са университетските, а нашите като искат пари - има програми, по които да кандидатстват. После парите сами ще идват от компаниите. БАН също имат място, а това че не са направили нещо съществено или поне не знаем за него - ами никой не им е възложил да свършат някаква работа. Държавата трябва да има стратегия какво иска да развива и да възлага на БАН. Сега някакви простотии - възложили им да пресметнат населението, какви щели да бъдат последиците от демографската криза и тем подобни глупости, а научните работници не разчитат на пари от държавата, а работят по външни проекти и програми. Калпава работа е цялата работа, както е навсъкъде у нас.
Ако забелязвате, писах "в началото", в момента "елитните университети" са 11, но наистина ролята им е да "дърпат" останалите в общи проекти. Структурирането на финансираните от държавата проекти е отворен и състезателен процес - по-подробно за последните три години вижте https://www.eurekalert.org/pub_releases/2018-09/df-fdi092818.php за цялостната стратегия има нелоша страница наГерманския Научен Фонд на https://www.dfg.de/en/research_funding/programmes/excellence_initiative/clusters_excellence/index.html. И, подготовката на висококваклифицирани техници с професионални квалификации в системата за следсредно образование е може би най-актуалната стратегия за България, а там май сме много зле. Всички са сценаристи, телевизионни говорители и менаджери, а трябват техници, заварчици, оператори на сложни машини и т.н. кадри. Като резултат получаваме образовани кафеджии, пардон, бариста :-) За мен основното е, да се привличат кадърни хора от всички образователни звена и индустрията, стига да могат, а не по принципа на "Ало, Ваньо"
Не зная дали това важеше за всички звена. Пример: "Институтът за Държавата и Правото" начело с Ярослав Радев. Уж интегриран с Юридическия Факултет, но позицията на Радев в Държавния Съвет променяше радикално картината на "кой командва парада" в Единния Център. който май не беше много единен :-)
интиресно как твоя малоумен кументар има толкоз много плусчета???!!!! ништо лично спрямо теб. туй дето касмваш е факт и поради туй науката е дваесета глруха.
Има разлика между духовно развитие и изграждане/развитие на духа, ама като ви гледам представите са философия няма как да го знаете и разберете. Бедата е, че това неразбиране е правилото. За Бялтото братство - моля Ви се не се излагайте. Кво духовно развитие - житния режим и хорцата, айде, бе.
Чудесно. Да започнем от УЛЕСНЕНА ПРОЦЕДУРА ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА ЧУЖДИ ДИПЛОМИ?
В момента само за да кандидатства за конкурс за докторант в БАН, един чужденец с магистърска диплома трябва да си я признае за БГ - трябва да плати такса, да си преведе дипломата, да попълни заявление и декларация, и т.н.
Същото се отнася за признаване на докторски дипломи, за да дойдат чужди специалисти да правят наука в България.
Всичко това е ПРЕДИ да има възможност да кандидатства. Как да стане?
Какво трябва да се случи? БАН да променят правилниците си? Законът за висшето образование да се промени? Не знам, но искам и аз екшън!
В много редки случаи инициаторът на научните изследвания е Университет или Институт. Истинският инициатор на научни изследвания е индустрията. така е възникнала Силициевата Долина южно от Сан франциско. Там, в Пало Алто е Стенфорд Юнивърсити. Та през 1903 на предприемач му е хрумнало да направи завод за радиолампи. не е знаел как се произвеждат и го е направил близо до Университета, за да ползва знанията на физиците в него. Полека лека там са Интел, Оракъл, Сиско, Хюлиът Пакард и хиляди (не преувеличавам!) други компании. В България няма (засега!) развита индустрия. Е, няма да има и сериозни изследвания. А и отношението към сериозните кадри в Университетите. Софийския ме уволни на 66 поради старост. А в момента карам 74 и ... работя в Германия. като инженер по тематиката, която преподавах, а и сега отвреме навреме преподавам.
Много добре казано! Като няма кой да поръча изследванията, едни хора ще раздават на едни други хора някакви пари и ще отчитат дейност. За съжаление българския бизнес е кривата ракета, която никога няма да излети в космоса. Университетите знаят това, и си траят.
master
Много мнения бяха изказани по-горе, вкл. и традиционния спор физици-философи. Съгласен съм с повечето от колегите по професия и съдба. Мисля че - калинката то интервюто си е научила урока и толкоз - качествено преподаване в университетите не е възможно без правене на наука - В БГ трябва да останат 4-5 университета, останалите вузове наречени университети и академии да се преименуват в колежи, да дават само степен до бакалавър и осигуряват добре подготвени технически кадри - БАН да се обедини с добрите университети. Науката се прави с мнго пари, не е разумно да се пилеят на много места. Това не означава да се унищожи потенциала на БАН, трябва цялата база и всички кадърно кадри да останат, за такава интеграция може да се ползва старат формула за Центрове по отделните науки където се вливат съответните звена на БАН и ун-те. - навремето бе много популярно философите да набират кадри сред физици, немалко физици станаха философи. Нелоши философи, иначе те не бяха перспективни за физиката. Та философите имат нужда от физика, както и физиците от философия. Неслучайно най-големите физици имат сериозни трудове за света, бог и други проблеми които според мен, лаика, са обект на философията. И за някои от фоумниците по-горе. В американските университети се набляга на това да се изграждат специалисти с по-широки познания. Студентите от факултетите по (етествени) науки са длъжни да вземат 2 курса от хуманитарните факултети по техен избор и обратно. Долколото знам и в Русия е било така, затова традиционните руски професори са били истински интелигенти с дълбоки познания по литература, музика, история и т.н. - По-старото поколение което е в чужди университети едва ли вече ще се върне да работи в БГ но би било много полезно да помогне на калинките във властта със съвети как се правятт нещата по света
Тоя, който поръчва, знае ли какво да поръча? Примерно, батерия - литиево полимерна, натриево сулфитна или калиево йодидна? Или отива НР и казва: "искам батерия за лаптоп, която да издържа поне десет часа". И поръчката се изпълнява с една … 20 килограмова батерия.
няма наукъ напоследак . има само технологии и чипкане на онуй там доле. никои не дава пари за наукъ щото полза от туй нема а сега секи дири ползата. тъпаци..
а мацката дето дава интервюто не я плюйте. на ниво е. за разлика от други. не бъдете прости офци ами дискриминипрвайте . не сички са тъпи. тя е на ниво. оспехи й желаиме.
Господа, и БАН, и университетите в България са автономни институции. Как точно предлагате да бъдат слети? Правенето на наука в една институция не изключва същата дейност в друга. Навсякъде по цивилизования свят има институти (където междупрочем студенти от универиситетите могат да стажуват и да защитават магистратури и дисертации) и учебни заведения. Всички допринасят за науката - професорите в университетите имат за цел да привличат финансиране чрез проекти от бизнеса и държавата (или ЕС). Това става само с публикации, идеи, патентоване и т.н. Те биха могли и само да преподават, но тогава просто не са професори, а даскали. В системата съм и работя в чужбина от 16 год. след завършване на бакалавър по химия в СУ и докторат в САЩ поради тежката липса на всякакво развитие в научната област и технологиите в БГ.
Тя нищо по същество не казва, освен накрая, че ще даде на БАН някакви пари. Всичко друго е "и като му рече каза, и като му каза рече". Толкова изписано за нищо. Кухи думи.
Това интервю има един положителен аспект (само) - дълго е! Така всеки, който имаше известни съмнения, че на Каринчето постът й е значително над възможностите - е, вече ги няма. Колко ценни в тази посока само са размишленията й на глас за ерата на квантовите компютри! Така читателят разбира, че освен хардуерът предстои да се промени и концепцията, т.е. нещо, което от времето на Тюринг и фон Нойман не е. Крайно време беше!
" Физиката може да обясни 3-5% от явленията и механизмите в заобикалящата ни среда. Останалите 95% са абсолютно необясними от физиците и има само недоказани теории. Кванти казвате - а техните механизми са абсолютно неясни и са загадка, теориите недоказани. Дори по едно време причините за протичането на електрическия ток бяха неясни, макар че явлението беше измерено и използвано."
Абсолютни глупости, но важно е да пишем с апломб. Печелиш награда за най-тъпо изказване за деня.
Вярно е това за инициатора, колкото е вярно, че яйцето е по-старо от кокошката! Ако академичната наука не генерира (paradigm-shifting) резултати, няма да дойдат и поръчки от индустрията за тяхната употреба.
В много редки случаи инициаторът на научните изследвания е Университет или Институт. Истинският инициатор на научни изследвания е индустрията. така е възникнала Силициевата Долина южно от Сан франциско. Там, в Пало Алто е Стенфорд Юнивърсити. Та през 1903 на предприемач му е хрумнало да направи завод за радиолампи. не е знаел как се произвеждат и го е направил близо до Университета, за да ползва знанията на физиците
Май СУ добре са направили, че са Ви уволнили. Щото тези глупости най-малкото мога да ги очаквам от "преподавател".
Живея от над 20г. на Запад от които половината прекарах в академичната сфера (вкл. като преподавател и научен ръководител), а другата в industrial R&D. Така, че имам много добра представа от научните изследвания на Запад - както в ЕС, така и в САЩ (живял съм и съм рабитил и на двете места).
Водещата сфера в научните изследвания на Запад е държавата чрез фондовете за научни изследвания. В САЩ съществена част от тях се разпределят от DARPA, която се финансира от Пентагона. Интернет, например, е създаден именно с финансиране от DARPA (това създава физическата инфраструктура) и CERN в Европа. Гугъл е създаден с финансиране от американската National Science Foundation - това е една друга организация с която държавата в САЩ финансира научни изследвания в университетите. Именно NSF плаща стипендиите в Станфорд на основателите на Гугъл. Примери такива колкото щеш.
Дори примера дето сте го дали издава вопиеща липса на логическа мисъл - ами нали ако Станфорд нямаше качествени физици, въпросният завод за радиолампи е нямало как да се възползва от техните знания? Щото през 1903 физика се е преподавала и в СУ, ама край СУ технологични гиганти като Интел няма. Що така? Ами щото между физици и физици има разлика.
На кратко - първо идва КАЧЕСТВЕНАТА базова наука. А след това - приложната. А базовата наука на Запад се финансира основно от държавата.
Водещата сфера в научните изследвания на Запад е държавата чрез фондовете за научни изследвания. В САЩ съществена част от тях се разпределят от DARPA, която се финансира от Пентагона. Интернет, например, е създаден именно с финансиране от DARPA (това създава физическата инфраструктура) и CERN в Европа. Гугъл е създаден с финансиране от американската National Science Foundation - това е една друга организация с която държавата в САЩ финансира научни изследвания в университетите. Именно NSF плаща стипендиите в Станфорд на основателите на Гугъл. Примери такива колкото щеш.
То не си заслужава да Ви отговарям, но липсата на образование при Вас е чудовищна. Да, наистина държавата финансира описаните от Вас изследвания. Но основните въпроси са: 1. Откъде все пак държавата намира пари за това финансиране. Отговорът е от данъците върху промишлеността. Колкото повече развитие има промишленността, толкова повече пари може тя да събере. 2. Откъде държавата се сеща кои тематики да финансира. дали промишлеността не дефинира тези задачи, включително отбранителната промишленност.
Отделно ще Ви напомня (понеже го знаете, както и аз) колко грантове Университетите директно получават от индустрията? Желаете ли да Ви разкажа? Стенфорд Юнивърсити е построен върху огромен парцел, голям колкото Младост в София, подарен от индустриалеца Лейланд Стенфорд. Църквата на Университета е построена от съпругата на Стенфорд. В Стенфорд има сграда построена и подарена от Бил Гейтс. Коо са Джоунс и Хопкинс и защо има университет на тяхно име. Виждали ли сте списъка на дарителите на Тафтс юнивърсити в Бостон. Става въпрос за дарения от милиони. Да, смесват се грантове, дарения. Но става въпрос за пари, все пак. Откъде идват тези пари? От делова дейност, разбира се.
Вижте, има поговорки: пази Господ от забогатял бедняк и пази Боже сляпо да прогледа!
" Физиката може да обясни 3-5% от явленията и механизмите в заобикалящата ни среда. Останалите 95% са абсолютно необясними от физиците и има само недоказани теории. Кванти казвате - а техните механизми са абсолютно неясни и са загадка, теориите недоказани. Дори по едно време причините за протичането на електрическия ток бяха неясни, макар че явлението беше измерено и използвано."Абсолютни глупости, но важно е да пишем с апломб. Печелиш награда за най-тъпо изказване за деня.
Понеже виждам, че имате фундаментални познания да Ви попитам. Бихте ли позволили да Ви попитам какво знае физиката за тъмната материя, която ни заобикаля? Какво знае физиката за квантите и за механизмите с които те се синхронизират?
Понеже отговорът Ви издава задълбочени познания по подобни тематика си позваолявам да Ви поздравя предварително с 4 или 5 Нобелови Награди, който без всякакво съмнение ще получите в близките 4 години.
Защото край Пало Алто през 1903 се създава предприятие за производство на радиолампи. А се създава защото е имало .... радио! И са трябвали радиолампи!
За сравнение в България радиоразпръскването е започнало около 1929 (т.е. 26 години по-късно), а през 1903 никой в България не е познавал радиото. Така че работата не е само във физиците. Работата е в изостаналостта на индустрията и като неизбежно следствие - изостаналостта на обществото.
1. Откъде все пак държавата намира пари за това финансиране. Отговорът е от данъците върху промишлеността. Колкото повече развитие има промишленността, толкова повече пари може тя да събере.
Радвам се, че не сте вече преподавател. Щото продължавате да демонстрирате липса на елементарна логика.
Данъците се плащат не само от промишлеността. А от всички сектори на икономиката, както и от физическите лица. А и промишлеността отдавна не е водещ сектор - нито на Запад, нито у нас. Отдавна услугите преобладават като дял в икономиката.
Отделно ще Ви напомня (понеже го знаете, както и аз) колко грантове Университетите директно получават от индустрията? Желаете ли да Ви разкажа? Стенфорд Юнивърсити е построен върху огромен парцел, голям колкото Младост в София, подарен от индустриалеца Лейланд Стенфорд.
Нерде Стамбул, нерде Ямбол. То и у нас СУ е построена с дарение на братята Христо и Евлоги Георгиеви. Но у нас качествена наука няма и не е имало - по ред причини.
И оставете земята и сградния фонд. Основните разходи за наука са другаде (заплати, апаратура, консумативи). А те на Запад се финансират в основната си част от държавата.
В САЩ има маса държавни учреждения (DARPA, NSF, NIH и пр.) дето всяка година харчат стотици милиарди за наука. Това е основния източник за финансиране на научно-изследователската дейност в Станфорд и другите американски университети, а не парцела дето дедо Лейланд го е завещал преди 150г.
Защото край Пало Алто през 1903 се създава предприятие за производство на радиолампи. А се създава защото е имало .... радио! И са трябвали радиолампи! За сравнение в България радиоразпръскването е започнало около 1929 (т.е. 26 години по-късно), а през 1903 никой в България не е познавал радиото.
Това дето го твърдите просто не е вярно. Радиоразпръскването на Запад започва едва през 20-те години. Така, че пак изсмуквате от пръстите си "факти" за да обосновете нелепата си теза.
В САЩ има маса държавни учреждения (DARPA, NSF, NIH и пр.) дето всяка година харчат стотици милиарди за наука. ... Радиоразпръскването на Запад започва едва през 20-те години.
До коментар [#95] от "Николай Николов": Да се сравнява Западът и България? През 1936 в Германия е имало публично телевизионно излъчване, в България то започна 1959.
Винаги когато се говори за нивото на Университетите се гледа каква индустрия има страната. Нима може да се сравнява 315 милионна страна като САЩ, страната на Рокефелер, Карнеги, Джей Пи Морган, Форд с България? Страна без почти никаква промишленост, освободена 1978 и дори през 1903 васална на турската Империя! Така че да се поставя равенство между България с Европа и тогава и сега е просто един трик за да се набавят липсващи аргументи,
Данъците идват от печалбите на фирмите (пряко) и от данъците на частните лице (като последните получават приходите си като работници и служители на фирмите или като независими икономически субекти). Така че и в двата случая зад събраните данъци стои индустрията. И единственно индустрията (включително военната) определят нуждите от това къде да се насочат парите за научни изследвания. И точно това е проблемът в България - няма индустрия, няма данъци, населението няма приходи, пак няма данъци. Оттук няма и пари за научни изследвания, най-страшното е, че няма нужда от такива, няма нужда от изграждането на научен и приложно-развоен потенциал. За да бъда точен, намират се така наречените Европейски проекти, с които пристигат определени средства, но недостатъчно. Но както и да е. Тезата ви, че средствата за наука не идват от индустрията е или неудачно изложена или просто подходът, който сте избрали в този спор.
Университетите и индустрията имат двупосочни връзки и зависимости. И са свързани тясно. В САЩ има особена традиция на дарителство - ако си завършил даден Университет и печелиш добре, то и даряваш на Университета.
Разбира се аз няма вашият опит в САЩ, вие нямате моят опит в България и затова обменът на мнения е полезен.
Не е добре да имате агресивен тон и да отправяте нападки. Защото всички считат, че университета е направил добре, че ме е уволнил. Защото семейството ми печели много добре от новата заплата в германия. А и аз съм горд, че на 73 години работя като ИТ специалист. Само простите хора си мислят, че има прости неща!
Жалко че (не толкова) различните мнения на форумниците се превръщат в лични нападки и обиди, макар че явно са хора образовани и живеят извън известната с озлобление среда в БГ.
Вие сте прав! Но ако сте само страничен наблюдател не можете да разберете, че става въпрос за конфронтация на два типа "изследователи в науката". Единият тип са "държавните фондоваци". Такива са Гражданин1 и Николай Николов, а и други. Те просто трудно осъзнават откъде идват парите, а те се създават от индустрията. Другият тип са "избягалите в индустрията". Аз съм такъв. Още 1973 като служител на БАН съм участник в проект за софтуер в индустрията - клиентът беше "Шоколадова фабрика Република Своге". След това сме работили по немалко проекти и никакви държавни фондове не сме ползвали. Впоследствие колапса на СУ ме накара да търся спасение в индустрията. Работил съм на втори трудов договор в някои фирми, например Хюлиът-Пакард. И затова познавам добре връзката университет-индустрия. В Университета съм разработвал курсове лекции, който са покривали нуждите от умения в индустрията, в индустрията (освен че съм вършил полезна работа) съм чел лекции и съм подпомагал израстването на младежите. "Държавните и прочие фондоваци" живеят от държавни фондове - или от научни или на гърба на колегите си. В Софийски Университе най-известния случай е Физическия Факултет - студентите липсват или са на санитарния минимум, но щата е внушителен. парите им идват от факултети, в който има много студенти, а резултатът са ниските заплати на всички преподаватели.
За съжаление масовата култура в България е на много ниско ниво. Уви - същото е в САЩ и Германия. Единствената разлика е, че тук, ако искаш, можеш да узнаеш много неща. В България няма как, информационната среда е много свита!
Накрая бих искал да спомена че г/жа заместник-министър не е виновна, че в България има огромен спад в индустрията, данъчните постъпления са ниски и оттам бюджетът ма министерството й е мизерен. Идеите й са правилни, реализацията им е трудна работа.
Здраве, щастие и успех на младите преподаватели, учени и изследователи! Пожелавам им да работят в среда много по-добра от тази, която съдбата отреди на колегите от моето поколение!
А зам.министрите трябва да разберат, че наука без финансиране съвсем пък не може. И че техните планове са "С трици маймуни лови".
За останалите "бисери" с които изобилстват общите приказки на поредната партийна "калинка" назначена на пост от който нищо не отбира не си заслужава да се захващам. Рових но така и не намерих някаква нейна изява като научен работник.
Завършила история но ще ръководи науката на България от която очакваме ТЕХНОЛОГИИ. Които да помогнат на икономическото ни развитие, да престанем да сме кол център конкуриращ се с индийците... или премиера ни да открива завод за автомобилни кабели като върхова инвестиция...
Просто поредната плява. Не правят дори елементарното, България да определи своите приоритети ами жалките средства ги разпределят на принципа "на всеки по-нещо за да не мрънкат".
Юда се продаде за 30 сребърника, а ДБ на БСП за 8 районни кмета.
Поредната герберски калинка ...ала Габриел. Но нивото и по-ниско и оттам приказките не са толкова завъртяни, като на брюкселските зеленчуци. Защо в България почти не се търсят специалисти по Дейта сайънс ? На запад това е една от най-модерните професии. Ще подскажа - защото за българският "бизнесмен" е важно да има на бързо избиране телефона на Боко, Цоко или някой техен подчинен, за какво му е да си оптимизира бизнеса? В това пари няма. Друго си е държавната поръчка... И от такива хора очаквай да дадат пари за изследвания, по-скоро от умрял писмо ще получиш...
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.ОK
boevbisser
Рейтинг: 2743 ВеселоИма нещо, което не разбирам - университетите трябвало да правят научни изследвания, ами тогава БАН /нещо, което го няма в модерния свят/ какво прави и за какво получава пари, не е ли за научни изследвания? И докога ще продължава това скудоумие - и БАН, и над 50 университета, а парите все недосаттъчни?
пп. не съм специалист по темата, просто като гледам отстрани ми се вижда леко налудничава ситуацията.
lz2
Рейтинг: 2193 НеутралноНаучните изследвания в университетите са задължителни! В тях трябва да се привличат студенти, които от рано да свикват с изследователския труд! Друг е въпроса, че сред повечето професори битува убеждението, че за провеждане на изследвания са нужни скъпи съоражения и апаратури, най-малко от рода на Големия адронен колайдер и с това обесняват бездействието си. А има толкова много нерешени проблеми, които не изискват никаква скъпа техника а много труд! Ама не искат да се трудят! Искат лесното!
ПравописА е поле за изява на неграмотните!Калник
Рейтинг: 898 НеутралноДо коментар [#1] от "boevbisser":
Просто подразделенията на БАН трябва да се влеят в университетите.
boevbisser
Рейтинг: 2743 ВеселоДо коментар [#3] от "Калник":
анджак, както казват старите хора.
то е толкова близо до акъла, че чак обидно да ти стане, тази мома зам. министър обаче изглежда даже не й хрумва.
One Hour
Рейтинг: 346 Неутрално"Направихме много неща за модернизиране на университетите, но основното бе да имаме качествени програми, които произвеждат кадри за пазара на труда с нужните умения. "
Да се чете "Харчим едни пари за всички университети без да има качествено образование във всички"
Това трябва да спре и всички банкянски, станджански, горски и полски университети без качествен продукт и с недостиг на студенти затворени, а субсидиите им инвестирани в утвърдените в обучението и научната дейност заведения.
daskal1
Рейтинг: 3772 НеутралноОбщи приказки без реална стратегия, лозунги и кьорфишеци. Истината е, че в момента в България има една аморфна система от институции, сред които може би 5-6 могат да водят някаква научна дейност, с отделни специалности на ниво. Време е да се реорганизира системата за рационално разпределение на малкото ресурси в центрове позволяващи концентрация на интелектуални и финансови условия за резултати. Примерно Германия мина през подобна преоценка и отдели в началото 6 елитни университета, като профилира останалите в приложни области. Това би могло да се приложи и в България, като се дадат възможности за талантливите студенти след да преминават от "обучаващи звена" в висококачествени програми с изследователски условия и обратно. Масата учебни заведения за след средно образование в България са по-скоро някаква форма на техникуми, добре е да се търси именно това, приложните знания и лицензиране на този тип квалифицирани кадри. Истината е, че нямаме големи научни институции, нито корпоративни фирми способни да инвестират в сериозна наука и развитие. Нека работим в реални условия, със зададени реални резултати на изхода на системата.
Незнайко в Слънчевия град
Рейтинг: 6003 НеутралноУниверситетите у нас са елементарни учебни заведения, където едни купонясващи младежи, веднъж на няколко месеца сядат и учат по конспектите, за да си вземат изпитите от сесията в края на семестъра и после - пей сърце, до следващата сесия. Професорите са едни разказвачи на материя по конспекта и изпитващи. Нищо друго не се случва, освен някоя бременност...
"Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита" Хр. Ботевpenetrating
Рейтинг: 8714 Неутрално"..обществото не е уверено, че и те са нужни..." и най-вече правителството :)
Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbertplamen_b
Рейтинг: 3728 Весело"Университетите трябва да разберат, че без научни изследвания не може"
Всичко ще бъде наред! :-)Ако не го разбират, не са университети :-)
Whoops
Рейтинг: 718 НеутралноНе виждам защо да е задължително всички университети непременно да се занимават с научни изследвания.
Ако качествено дават знания и умения, ако са в крак с новостите, ако помогнат на младите специалисти да си създадат мрежа от контакти, ако се вслушват в нуждите на бизнеса биха били добри университети.
uq
Рейтинг: 1068 НеутралноПрочетох заглавието, викам си я,зам. министър нещо умно да каже. Зачетох статията......зам. министър сър
uq
Рейтинг: 1068 НеутралноДо коментар [#10] от "Whoops":
не, биха били добри техникуми. То като цяло и в световен мащаб, с тия applied science висшето образование се принизи до средно техническо, защото както казва министърО, такива кадри иска пазара. Да, ама университетите с научна дейност дават високата добавена стойност, техникумите дават кирки
tsyrvulan
Рейтинг: 575 НеутралноПредполагам че други форумци с повече опит в тази сфера биха направили по-добро сравнение от мен. Но аз в известна степен бих могъл да говоря за разликата между българско техническо учебно заведение и американско такова. Като държа да уточня че обучението ми в американския университет беше онлайн. Разликите са много и започват от първия ден. Предметите които се изучават. В БГ има много дисциплини които учащите се са длъжни да покрият и които обаче нямат много общо с избраната специалност. Учебният процес. Мисленето, тестовете, проектите са голяма част от американската система. Или казано на прост български език - изпитват те постоянно. Американците истински те стимулират да търсиш, да мислиш, да се научиш да работиш в ЕКИП. Нарочно написах последната думичка с главни букви за да подчертая важността. В БГ те стимулират да зебри и на екипността като форма на част от учебният процес не се обръща особено внимание.
За русогнили рубльовци дори хуманизмът на д-р Гелотен е много. Подпис - Цървулан.tsyrvulan
Рейтинг: 575 НеутралноДа му се не види аутокерктът. Да зебри да се чете да зубриш.
За русогнили рубльовци дори хуманизмът на д-р Гелотен е много. Подпис - Цървулан.tsvetko_51
Рейтинг: 1769 НеутралноДобре, научни изследвания трябва да има - но в кои университети и дали във всички области, нещо което е очевидно непосилно не само за държава с най-нисък БВП в абсолютни и на глава от населението измерения, но и за доста държави по-добре във финансово-икономическо отношение.
Мастадонта БАН, за чиято продукция почти нищо не знаем, или изследвания в университети а ла библиотекарския - не звучи нормално нали така, особено пък ако държавата, т.е. ние ги финансираме.
В интервюто, вместо да фантазират на тема изкуствен интелект, трябваше да се обърне внимание на лошото качество на преподаване и калпавото оценяване на резултатите от обучението, защото системата за финансиране стимулира да има повече студенти, т.е. повече средства за заведението и съответно, преподавателите си затварят очите и "пускат" хора слабо или въобще неподготвени.
За търговията с напълно фалшиви дипломи и дума не се казва и как това се съчетава с необходимостта от добре подготвени кадри също се премълчава.
Та думата ми е освен и преди да "захапваме" високата" наука, да обърнем внимание на по-простите неща - подготовка, контрол на резултатите и контрол върху измамите в чист вид. Редуциране на безкрайния брой специалности във всеки ВУЗ - днес и селскостопанския (примерно) институт, ще произвежда юристи, лингвисти, математици и ИТ специалисти и въобще някакъв турлюгьовеч, от който полза няма нито за студентите, нито за обществото и икономиката, но за който плащаме ние данъкоплатците.
Whoops
Рейтинг: 718 НеутралноДо коментар [#11] от "uq":
Наречи ги както искаш, но от това имаме нужда - добро образование. А световният научен прогрес няма да избяга.
Пък ако на професори и студенти в България им дойде отвътре да се занимават с научни изследвания - не е забранено. Само не ми се иска хора като тази зам. министърка да "стимулират" като раздават милиони, понеже знам предварително резултата.
selqnin
Рейтинг: 1592 НеутралноКато начало университетите трябва да си възвърнат духа на АКАДЕМИЗМА и да престанат да бъдат обикновени ТЪРГОВСКИ ДРУЖЕСТВА които печатат дипломи срещу заплащане!!!!!
Сатана Ликующий
Рейтинг: 1788 НеутралноВ много редки случаи инициаторът на научните изследвания е Университет или Институт. Истинският инициатор на научни изследвания е индустрията. така е възникнала Силициевата Долина южно от Сан франциско. Там, в Пало Алто е Стенфорд Юнивърсити. Та през 1903 на предприемач му е хрумнало да направи завод за радиолампи. не е знаел как се произвеждат и го е направил близо до Университета, за да ползва знанията на физиците в него. Полека лека там са Интел, Оракъл, Сиско, Хюлиът Пакард и хиляди (не преувеличавам!) други компании. В България няма (засега!) развита индустрия. Е, няма да има и сериозни изследвания. А и отношението към сериозните кадри в Университетите. Софийския ме уволни на 66 поради старост. А в момента карам 74 и ... работя в Германия. като инженер по тематиката, която преподавах, а и сега отвреме навреме преподавам.
Само простите хора си мислят, че има прости неща!grajdanin1
Рейтинг: 829 НеутралноМога ли да попитам какво разбира тази калинка от наука. Заучени кухи фрази на абсолютна калинка. От 30 години единственият министър или заместник министър, който разбираше как работи науката беше проф. Николай Денков. Останалите бяха или калинки като тази, рецитиращи заучени фрази или грохнали старци от БАН, достойно изглеждащи в президума и с единствена грижа да не заспят на масата.
Всички успехи, което човечеството постигна през посленото столетие се дължат на напредъка на науката, преди всичко физиката и големия брой добри инженери, които да прилагат на практика научните постижения. У нас такива кадри са персона нон грата в управлението и затова сме принудени да слушаме празни брътвежи.
Каква наука, какви пет лева?
Напуснал Поради ОграниченДостъп
Рейтинг: 289 НеутралноКакъв цоциалистически наивизъм лъха от госпожицата.
Президент Плевнелиев - Трудно мога да не споделя своето дълбоко унижение като дясномислещ човек от ръководството на "Демократична България" да влезе в съюз на балотажа с Мая Манолова. Не трябва да дават оставки, а да си изберат Манолова за шефТе трябвало да разбрат и тя ще ги научи.
А простата истина е че без научни изследвания няма добри академияни преподаватели. Има даскали.
rigukuku
Рейтинг: 473 РазстроеноВсички тези мъдрости са ясни на всеки един читател. Висшето образование е в колапс. Но... Г-жа Ангелиева не ни дава информация за най-важното - защо българските университети не успяват да привлекат пари от European Research Council. Просто няма начин без пари да се прави наука и задължението на министерството (т.е. държавата, която не може да достави достатъчен бюджет за на наука) е поне да канализира усилията в няколко успешни дисциплини към външни пари (third party funding). Какво а направило министерството? Абсолютно нищо. Кражби и безхаберие.
kalcho_krivija
Рейтинг: 402 НеутралноДо коментар [#1] от "boevbisser":
Колега, много точно напипвате къде е заровено кучето. Съвсем налудничаво е разделението БАН-Университети. Но едва ли някой ще посмее да пипне БАН, защото ще изчезнат топлите местенца на нашите хора.
grajdanin1
Рейтинг: 829 НеутралноДо коментар [#18] от "vxa15365434":
"В много редки случаи инициаторът на научните изследвания е Университет или Институт"
Много сте далече от истината. Науката има самостоятелно развитие. Това, за което говорите са приложни изследвания, които също са важни. Истинските пробиви, обаче са съвсем друго нещо. По време и след Първата световна война със съпътващите ги испанска болест (от която загиват около 60 млн души по света) и глад се раждат две науки, без които нямаше да има не само Силиконова долина, а светът щеше да е съвсем различен. Коя индустрия е финасирала Айнщайн за да напише той Обща теория на относителността или де Бройл, за да постави началото на квантовата механика с едно просто понятие - вълна пилот? Без вълната пилот нямаше да има никаква електроника, лазери, атомна енергия, съвременна медицина.
Когато говорите за наука първо уточнете какво разбирате под това понятие.
olimpipanov
Рейтинг: 874 НеутралноУбаво вели Карина, добре е научила урока си по новговор в Брюксел.
Без яко риене в авгиевите обори на бългаерската така наречена наука и университетско оразование няма да стане.
Винаги съсм се учудвал как посредствени учени преподават....най-вече знания от времената на Лагранж.
Първо прави се читава атестация и всичкото посредственяк се измита.
2. Обвързване на БАН с университетите или поне с няколко, които правят наука
3. Читаво финансиране и условия за работа + стимули за кариерно развитие, за да не се оставят унита и и-тути в ръцете на самозабравили се феодали.
ЙЕИ
Рейтинг: 458 ВеселоЗа даима научни изследвания в университетите има една немаловажна подробност - ТРЯБВА ДА ИМА УЧЕНИ, не плагиати, не партийни секретари, не на чичо/леля момчето/момичето. Университетите ни се замнимават с интриги и бюрокрация, кой кого ще прецака та да вземе той да разпределя порциите и да се облажва от отдаванет под наем на държ.активи.
Университетите ни са фабрика за неподплатени със знания дипломи. Там целта не е да се научат на нещо студентите, а да се усвои държ.бюджет следващ студента.
ТРЯБВА ТОТАЛНА промяна на висшето образование. Ако искаме да намалеят заминаващите в чужбина можещи да правят наука лица.
Oggie Petkov
Рейтинг: 597 НеутралноВ български университет, така както функционират в момента, наука не може да се прави. Казвам го от позицията на бивш научен "работник" и преподавател. Първо при атестацията на всеки преподавател научната дейност се измерва само и изключително с публикациите(които обикновено се преписват и изсмукват от пръстите, защото публикация без реална научна дейност си е лъжа и измама. Второ, преподавателите са претрупани с часове, консултации, бюрократични и организационни глупости, отчети, съвети. Трето пари за истинска научна дейност няма. Повечето пари по разни програми изключват възнаграждение за преподавателя. Четвърто, студенти, желаещи да участват в какъв да е вид дейност също няма(тях не можеш ги накара да влязат в час, камо ли за нещо друго.) Пета и може би най-важна причина е, че никой в държавата не се нуждае от научна дейност, нито бизнеса, нито управниците, науката, така както се практикува у нас, не носи никаква полза за обществото, тя е излишна. Поради това и я няма, с много малки изключения.
evtimvz
Рейтинг: 1128 НеутралноИма много некомпетентни и злонамерени коментиращи тук. Преди 10-ти имаше малко университети и натоварването беше голямо. Към научно-изследователските центрове на университетите се назначамаха изследователи, които бяха интегрирани с учебната дейност. Наистина, правиха се и безумни изследвания и се взимаха много пари, но имаше и много свестни разработки. Но тези, които бяха близки до политическите кръгове, ДКНТП и младежките органицзации, НТС и други, яко лапаха. Имаше и съдебни процеси.
Сега кашата е голяма и въпреки това изследвания се правят основно в БАН, въпреки че и там има много лапачи.
evtimvz
Рейтинг: 1128 НеутралноДо коментар [#26] от "Oggie Petkov":
Това е един компетентен анализ.
Сатана Ликующий
Рейтинг: 1788 НеутралноДо коментар [#23] от "grajdanin1":
Само простите хора си мислят, че има прости неща!Казвате
Много сте далече от истината. Науката има самостоятелно развитие.
Аз затова писах - в много редки случаи.
И разберете най-сетне - науката не е само физиката, учените са не само във Физическия Факултет (с две статии годишно и без студенти!) ...
И това, което ми отговаряте не противоречи на тезата ми. В кои страни са работили Айнщайн и Де Бройл Съвсем не в Турция, Русия, Бразилия, Африка, а във високо индустриализирани и развити икономически страни. Айнщайн е работил в Швейцария, в Кайзер Вилхелм Институт в Берлин и накрая в САЩ.
Като един ваш колега във форума сподели -една съвременна лаборатория за физически изследвания струва колкото 4 българскиУниверситета взето заедно.
И разберете най-сетне една проста истина - освен физиката има много други науки. А понеже не съм много много далече от физиката бих ви посъветвал да понамалите патоса. Физиката може да обясни 3-5% от явленията и механизмите в заобикалящата ни среда. Останалите 95% са абсолютно необясними от физиците и има само недоказани теории. Кванти казвате - а техните механизми са абсолютно неясни и са загадка, теориите недоказани. Дори по едно време причините за протичането на електрическия ток бяха неясни, макар че явлението беше измерено и използвано.
gianni
Рейтинг: 1469 НеутралноНяма как да се направи такава реформа, защото ще срещне огромна съпротива. Според мен, трябва най-после да се направи така, че да не е възможно да се става професор или доцент без определен брой статии в списания с импакт-фактор. Добре или зле, по-добре е научната общност в света да се произнесе дали изследванията на даден учен имат стойност, а не това да става от другари, скришно под масата, с някакви псевдо-монографии. За да се отстранят тези, които не се са способни да бъдат истински професори, трябва да има критерии свързани с публикации през последните три или пет години. Нямаш ли публикации, не можеш да участваш в научни съвети, в комисии за оценка на научна дейност или пък да водиш изследвания плащани от държавата. Толкоз, трябва да има натиск върху учените в България да се занимават с научна дейност.
Сатана Ликующий
Рейтинг: 1788 НеутралноДо коментар [#26] от "Oggie Petkov":
Само простите хора си мислят, че има прости неща!+++++
Прав сте! Всъщност ние като (учени) проследявахме какво се прави в другите страни и го довеждахме до сведение на студентите. Но колкото - толкоз. Такива бяха и са условията.
Навремето соцблока изкопира ИБМ-360 и ИБМ-370 мейнфрейм компютрите. Чудихме се много защо не се конструират в блока. Едва когато разбрах, че Интел годишно отделя 8 милиарда долара за изследвания и развитие ми стана ясно за причините.
САЩ отделят към 140 милиарда за наука и университети годишно. ЕС отделя към 70 милиарда за 5 години. Разликата е огромна.
Günther
Рейтинг: 798 НеутралноТази кифла, като я чета, е пример за дясната демократична герберска евроатлантическа простотия.
"Alle bisherigen Bewegungen waren Bewegungen von Minoritäten oder im Interesse von Minoritäten. Die proletarische Bewegung ist die selbständige Bewegung der ungeheuren Mehrzahl im Interesse der ungeheuren Mehrzahl." - Karl Marx, Friedrich Engels, Manifest der Kommunistischen Partei. MEW 4, S. 472Нека да отговори само на един въпрос. Колко научни изследвания поръчаха Вазовските машиностроителни заводи на Техническите университети? И ако не са поръчали на тях, то поне на някой от институтите на БАН като Института по механика, Института по роботика или Института по информационни и комуникационни технологии? А дали изобщо да питам колко пари са вложили от Българския енергиен холдинг? Пък дали АУСГ са привлекли частно фиансиране за изследване на качеството на пътното строителство май няма смисъл изобщо изобщо да си отварям устата.
Или идеята и е нещо от рода "Ето ние ще дадем 40 милиона за изследвания, а после ще критикуваме всички висши училища, че не са привлекли финансиране от частни източници". Просто това "демократично" и "реформаторско" мислене е отвратително. Когато разсипеш връзките - образование - научни изследвания - бизнес(или пряко - Институти на БАН - Фирми с държавна собственост, и още по-грубо - връзката Министерство на образованието - Министерство на икономиката, тогава в медиите излизат такива "критични" и "разгромяващи" интервюта - "Как ние много работим, а тъпите даскали един проект не усвоиха"
joro4900
Рейтинг: 910 ВеселоДо коментар [#6] от "daskal1":
„Примерно Германия мина през подобна преоценка и отдели в началото 6 елитни университета, като профилира останалите в приложни области.“
Дали не беше обратно, а? Елитните или „екселенц“ програми са точно в приложни области с определени теми. Елитен не е целият университет, но това че в него има екселенц програма вдига много рейтинга му. Програмите са за 5 години и финансирането е до 400 млн. Евр. Такива програми в България са неосиществими. Корупцията и нагаждачеството няма как да позволят изпълнението на такава програма. Преди 5 години един институт на БАН(по-правилно е да кажеме група научни работници от института)спечели европейска програма за 3 години, финансиране 3.5 млн Евр. Накачиха се към него що има директори и лапачи, нямащи нищо общо с проекта. След 3 години успешна научна работа получиха продължение за още 2 години. Е да, а ма не. Институа, разбирай директора не подписа продължението, тъй като той и неговите хора не можеше да бъдат пак включени на вимето...Та такива ми ти работи.
zocho1
Рейтинг: 658 НеутралноДо коментар [#19] от "grajdanin1":
Изказване съвсем "ангро", поради което и с доста небивалици в него. Денков наистина стоеше добре на постовете си в МОН, но има недопустимата слабост за такива високи позиции да гледа на всичко от камбанарията на собствената си научна област. И, разбира се, веднага мога да дам поне 5 примера за хора от академичната общност, които доста по-добре от него се справяха на същите като на Денков постове. А пък това за водещата роля на физиката (не че има някакво значение за същността на дискусията) - съвсем дантела ми се вижда.
Корки
Рейтинг: 3141 НеутралноНеобходим е регистър с нуждите на фирмите и обществото от изследвания, нека има конкуриращи се екипи и множество разработки. Типичен пример с необходимост от иновация е ул. Граф Игнатиев, има стотици варианти и експертите ще оценяват предимства и недостатъци. Това е възможност да обърнеш проблем в печеливш бизнес.
Свободата е възможноста сам да си наложиш дисциплина, преди да са ти я наложили други.Сатана Ликующий
Рейтинг: 1788 НеутралноДо коментар [#32] от "Günther":
Само простите хора си мислят, че има прости неща!Прав сте, но госпожата от МОН не е виновна за колапса на българската индустрия, нито за скромния бюджет на МОН.
****
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.
joro4900
Рейтинг: 910 ВеселоДо коментар [#22] от "kalcho_krivija":
„Съвсем налудничаво е разделението БАН-Университети. Но едва ли някой ще посмее да пипне БАН, защото ще изчезнат топлите местенца на нашите хора.“
А ми не е вярно. През 1970-1980 бяха създадени и съществуваха т.н. „Единни научни центрове“, по физика, химия и др. Целта беше науката и образованието да се развива в университетите и БАН. Запазена беше автономност и на двете институции, но имаха общо ръководство, координиращо работата, обучаването на студенти и провеждане на научната работа.Отначало всичко вървеше, но по-силните(тогава) партийни дрОгаре от университета решиха, че университетите(т.е. те) трябва да имат водещата роля, а БАН да е помощно звено. Накрая партийните боричкания за власт(и пари) доведоха до постепенно разпадане на центровете. Е, загубиха всички, българската наука и образование на първо мяст.
znaya
Рейтинг: 472 НеутралноОх, лельо, така от бюрцето със знеменцаата да назидаваш кой какво да разбере - страшна си.
tims
Рейтинг: 416 НеутралноНяма скоро да има наука нито в университетите нито в БАН, защото:
- няма бизнес да дава поръчки;
- по-лесно е да си поръчат частни разработки;
- няма учени в България, изгониха няколко поколения;
- в МОН има само бюрократи, които не разбират нищо от наука, приложни изследвания и внедряване;
- парите нито са достатъчно, нито се харчат за наука, а за заплати и комунални услуги.
Интервюто изглежда много поръчково. С тази провинциално - партийна биография, дамата не би могла да отговори на истинските въпроси за липсата на интерес към научни изследвания в България.
olimpipanov
Рейтинг: 874 НеутралноДо коментар [#33] от "joro4900":
+++++++
А точно затова говорим. Преди години един самозабравил се доцентин като разбра в какви международни експертни съвети съм се опита да ми извие ръцете да напиша АЗ проект, пък ТОЙ да ръководи.
Отделно директно окраде, като буквално отне ръководстото, на къде каквото проект имаше в и-тута...естествено станА професорин. Наставката ин я употребявам заради асоциация с едно пълзящо с м...
Не знам защо ми натерескаха минусите, Ангелина я познавам лично, убава мадама, научила е новговор. Убаво вели и нищо не казва.
Трябва риене огромно, в повечето университети науката е на ниво учебно-кръжочна дейност. Публикации в западни списания йок (там буфосинхрознизъм е много трудно да се направи).
Правят се вече и в БАН при това във водещи звена, защити с Доклади на БАН, без кьорав цитат.
ВО без тесни връзки с БАН, чужди университети, индустрия няма как да има.
Трябва да останат няколко силни университета, дрогото се реформира на нещо като колеж даващо кадри за бизнеса, без претенции да прави наука
но много народ ще изреве на умряло.
И да предложение към Карина. Има доста български успешни учени в България и немалко в чужбина, които знаят как да се направят нещата (това не са ректорите и директорите на и-тути на БАН) свържете се с тях ще помогнат, някои (повечето) даже пари няма да искат.
niakoi_si
Рейтинг: 684 НеутралноДо коментар [#2] от "lz2":
Труда мой човек, също струва пари. И то МНОГО пари. Никой няма да се труди научно за 1000лв. заплата, като с тоя акъл в частния сектор особенно в чужбина ще удари миними 10 пъти отгоре.
Университетите за да правят наука, трябва да са наситени с финанси. Фундаментална наука без пари - не става. Тоест ставаше по време на социализЪма, насилствено. Сега хората с акъл са кът и се продават прескъпо.
Günther
Рейтинг: 798 НеутралноДо коментар [#36] от "vxa15365434":
"Alle bisherigen Bewegungen waren Bewegungen von Minoritäten oder im Interesse von Minoritäten. Die proletarische Bewegung ist die selbständige Bewegung der ungeheuren Mehrzahl im Interesse der ungeheuren Mehrzahl." - Karl Marx, Friedrich Engels, Manifest der Kommunistischen Partei. MEW 4, S. 472Госпожата не е виновна за колапса на индустрията в България. Приказката ми е за държавните фирми. "Врътката" не е само да сложиш някой чантаджия в управителния съвет на едно държавно предприятие, а да осигуриш пари за работа на повече хора финансирани от бюджета, че и да останат пари за още чантаджии.
Дори, по-едро погледнато, много се нервя и на "държавната поръчка" за студентите, че цялата и логика е сбъркана. Единственото място където "държавната поръчка" работи както трябва са два университета - Националния военен университет и Академията на МВР. При всички останали са харчене на едни пари.
Иначе, за връзката между производство и наука, без да си залагам главата, май остана само при млякото - Елби Булгарикум, но не съм убеден дали все още работят заедно с Института по микробиология. Пловдивския университет (факултета по биология) и Ветеринарния факултет на Старозагорския университет правеха някакви концентрирани сокове, но незнам дали оцеляха. Не съм виждал тяхна продукция откакто влязохме в Евросъюза. А като цяло, приложните институти ги закриха още в началото на 90-те и от тогава един голям дебел и производство на дипломи.
хм
Рейтинг: 819 Неутралноедин въпрос старателно се замита под килима - липсват минимални стандарти при преподаване.
самите университети заприличаха на болниците - здрав ли е, научил ли е нещо, няма значение.
the_flea
Рейтинг: 1199 ВеселоДо коментар [#20] от "О, ко ма напрай!":
Вижте сега.... даскалите... сме учители. Не ни подценявайте. И в нашите среди има "тотал щета", но не ни слагайте всички под един знаменател, моля. През 2018 г. имах съприкосновение с група университетски преподаватели /курс някакъв/, които бяха на нивото на третокурсници - уж знаят нещо, но опит и подход - не. Но пък връзки и самочувствие - очевидно ДА. Та, наложи се с колегите да им поохладим страстите, да ги смъкнем на Земята, .... оказа се, че това, което те предлагат като иновация.... ние го преподаваме и експериментираме в у-ще от поне 20 години...
Та моля, по-полека с ....даскалите...
Истината НЕ Е въпрос на гледна точка! Истината е истинна! А е А!
ЙЕИ
Рейтинг: 458 ВеселоДо коментар [#41] от "olimpipanov":
Майтапчия :-)
Синът ми нали си предложи помоща на КЗК по въпроса с бензиностанциите и цените на горивата. Учтиво го пратиха по дяволите. После много се смя на изводите и докладът им.
Тая сутрин слушам как се пенят за тол таксите. Такива глупости наслушах, но явно там икономисти няма. Както и в САЩ де, ама там превозвачите се обръщат в съдът, наемат един като синът ми. Той създава икономически модел, изводи и дава решение. Съдът отсъжда. Направилия магистралата си сваля цените. Моят син публикува статия. В неделя е конференцията където ще я представи на обществеността.
znaya
Рейтинг: 472 НеутралноСпециално за философията и технологиите - обратен е въпросът - как може технологиите да минат без философия, тук влиза и всякакъв мениджмънт, икономиките, също, разбира се.
Също много ме интересува как може хуманитарните медици да не минават не курс, а пакет от хуманитерни курсове - философия, етика (отделно медицинска етика), история на медицината, психология, комуникация; ся разбирам, че им е много ученето на тях, ами ако трябва ще учат един допълнителен семестър само това.
wanderer
Рейтинг: 2427 ВеселоДо коментар [#18] от "vxa15365434":
"Истинският инициатор на научни изследвания е индустрията. така е възникнала"
Алхимията, лечението с арсен, живак, пиявици, кръвопускане и други шарлатании. Някои занаятчии са имали "големи удари". Един от тях, Алфред Нобел е успял да надскочи себе си и учредил награден фонд за научни постижения, а не за занаятчийска супер стока.
Други с власт, разбирайки че не знаят, решават да създадат институции (Френска академия на науките, Научно кралско дружество, Петербургска академия), където да се образоват хора … за индустрията. И хора, които да им разкажат новости … с които да укрепят властта си. Останали са в историята като "просветените монарси" макар самите да са били наясно, че няма да се просветят, но са се обграждали с просветени хора. Обратно на принципа "Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме".
Така индустрията вместо охладени мехове за пещите се сдобила с чист кислород. Запазила е (донякъде) тайната за "яката стомана", но благодарение на науката се е сдобила с нови елементи (никел, кобалт, кадмий) и е почнала да произвежда не единични бройки, а серийно производство с неизвестно за занаятчиите използване на стоманата.
А занаятчиите в медицината съвсем изчезнали. По-точно, шарлатаните, защото неизвестните в медицината остават все така много, че добрите лекари трябва да се уповават на собствения си опит както са го правили занаятчиите.
Занаята винаги ще е на почит, а майсторите ще са дълбока уважавани люде. Но само това стига … в търсенето на отговорите за нещата от Живота.
wanderer
Рейтинг: 2427 ВеселоДо коментар [#32] от "Günther":
"Как ние много работим, а тъпите даскали един проект не усвоиха"
И така както "много работят" (калинките в държавното управление) се оказва, че били некомпетентни. Сиреч, некомпетентно работят … и се пръкват небоподпирачи, за които главен архитект, кмет, строителен надзор, сметна палата, НАП, министерства, Народно събрание не могат да кажат дали е законен или ще "убие" гражданите. Щял бил Съдът да се произнесе дали един Закон, изЦвъкан от калинките, е закон … в научно-правното му определение.
znaya
Рейтинг: 472 НеутралноСъщо не мога да разбера как не е скандално да се говори че образованието - било висшето или друго, произвежда кадри за пазара на труда? Моля? Човеко-мателиал ли са гражданите у нас.
Същото безсрамие е всяко обсъждане на демографски въпроси - някой трябва да произвежда човеко-материал според загрижените. Пък после що никой не ще да е конвейр за месо и трудова сила.
Да ходят всички да си вземат хуманитарните семестри, пък тогава да говорят.
ЙЕИ
Рейтинг: 458 НеутралноДо коментар [#47] от "znaya":
Ще ти го обясня простичко:
- аз и жена ми като учихме преподавателите по философия се изживяваха като дядо господ и считаха че това е най-важната наука без която инженер не можеш да станеш.
- синовете ни като учиха в САЩ ни обясниха че там има 2 вида курс - единият с ниски изисквания и даващ общи предстваи където масовата оценка е "отличен" и втори за изучаващаите философия - където трябва да знаеш майка си и баща си акоискаш да получиш "отличен"
При нас имаше хора на които им провалиха следването, а те просто го изучаваха за сведение и с удоволствие. Никакви назубряния, малко термини и т.н.
А сега си отговори на въпросът - има ли нужда от такова изучаване на много предмети, които не са по основната ти специалност. Защото аз и сега знам преподаватели по икономика в ТУ,където те първо обясняват на студентите че са глупаци и до тяхната висота не могат да достигнат и на повече от 4 да не се надяват. И тоя студент ще изучава тоя курс с желание или само ще се опитва да отбие номерът - я д препише я нещо друго.
tsyrvulan
Рейтинг: 575 НеутралноДо коментар [#41] от "olimpipanov":
За русогнили рубльовци дори хуманизмът на д-р Гелотен е много. Подпис - Цървулан.Хубава идея е това което предлагате. Аз съм възпитаник на технически учебни заведения (колежи) и смея да твърдя че последните не са някакви научни звена. Техничарите сме приложници. Нашето задължение е да конструираме нещо си което да работи добре, като не влизаме в додробности как си взаимодействат различните материали на атомно и субатомно ниво. Последното е работа на съответната наука. Или казано по друг начин, науката изследва взаимодействието на най различни нива на различни по състава си материи, като извежда съответните формули. А техничарите трябва да намерят практическо приложение на изведеното от учените.
znaya
Рейтинг: 472 НеутралноДо коментар [#51] от "ЙЕИ":
Явно още ви боли от на идеологическите дисциплини.
Щом няма смисъл да се учи нещо извън тясната специалност не виждам що на философите да се натрисат технически дисциплини, нали.
Америка хич не е за пример - там месомелачката на образованието я има на анимация отпреди половин век.
Общо взето дилемата е дали образованието произвежда специалисти или гради духа. Явно първото има превес, макар неясно на какво основание, затова трябва да се настоява на второто.
znaya
Рейтинг: 472 НеутралноТя всъщност жената е обяснила нещо подобно - че не бива да се произвеждат тесни специалисти, понеже ситуацията е изменчива и не се знае утре какви точно специалисти ще са нужни, но така го е потопила в кофти административни клишета, че не се чува смисъът.
doxen
Рейтинг: 638 НеутралноТая г-жа не е ли разбрала, че т.нар. университети са еднолична собственост на ректора и приближените им. Ако искат ще правят наука, ако искат само ще печатат дипломи, а вие там вземете отпуснете още пари, че все пак и ректорите са хора и те искат да си подновят яхтите.
Сатана Ликующий
Рейтинг: 1788 ВеселоПредложението на госпожата от МОН е гибелно. Представете си, че доцент Х. започне да прави наука. Няма как да я прави, ако не знае английски, не е в течение на нещата и не е талантлив или поне трудолюбив. И ето че доцент Х. е вече добър учен! Поздравления! Обаче доцент Х. поглежда семейния си бюджет и констатира перманентен дефицит на парични средства за семейството си! В следващите месеци доцент Х. е минал Терминал 2 на летище София, отпътувал е в чужбина, а мястото му в университета е вакантно. Познавам много такива.
Само простите хора си мислят, че има прости неща!tsyrvulan
Рейтинг: 575 НеутралноДо коментар [#53] от "znaya":
За русогнили рубльовци дори хуманизмът на д-р Гелотен е много. Подпис - Цървулан.Ама голяма глупост си нашляпала. За какво им е на избралите инженерна специалност да изучават философия, етика, икономика или вероучение като дисциплини? И кой те спира да се развиваш духовно при условие че си техничар? В свободното си време можеш да четеш философия или Светото Писание и размишлявайки върху съдържанието да се духовно обогатяваш. Също има много онлайн курсове които всеки заинтересован би могъл да запише.
znaya
Рейтинг: 472 НеутралноДо коментар [#57] от "tsyrvulan":
Там е работата, че като тръгнат да изпитват духовни нужди и да се развиват духовно такива едни духовно необразовани стават я членове на бялото братство, я направо си ходят по врачки, или по модно по тренинги, коучове, гурута, йога и веган-клубове.
Никой няма да вземе немска класическа философия да чете, нито пък съвременна теория на биополитиката например.
Може да си инжинер, но без да си модерен човек - отиде коня в ряката поголовно. Иначе казаво ББ доживот. А модерен човек се става с философия, сори.
realguru
Рейтинг: 2351 НеутралноБих заменил модерен с практичен. :)
Предпочитам практичните хора, а не модерните. :)
waterfall
Рейтинг: 661 НеутралноМалко е сложно да се прави наука в университетите с голяма учебна натовареност. Учебната работа изисква специално внимание, ако човек трябва да я върши качествено - писане на учебници, учебни материали, обогатяване на методиката на преподаване: това може да погълне цялото време. Две дини под една мишница не могат да се носят - или едното ще куца, или другото. Затова вероятно трябва да има направления за развитие на преподавателите - тези, които се интересуват повече от научно-изследоваталска дейност да имат по-малка учебна натовареност (като съответно представят реални резултати от научната си работа), а тези, които предпочитат да преподават - да имат по-голяма натовареност, но да не се изисква от тях при атестиране научна дейност, а да бъдета оценявани от гледна точка на качеството и иновациите в преподаването. Разбира се, и едните, и другите трябва да имат еднакви перспективи за професионално израстване.
Роси
Рейтинг: 7720 НеутралноТя науката се прави от учени. А в българските университети има все по-малко такива.
Росен съм аз и голем капут
Рейтинг: 282 НеутралноДо коментар [#29] от "vxa15365434":
В отговор на:
=====================================================================
До коментар [#23] от "grajdanin1":
И това, което ми отговаряте не противоречи на тезата ми. В кои страни са работили Айнщайн и Де Бройл. Съвсем не в Турция, Русия, Бразилия, Африка, а във високо индустриализирани и развити икономически страни. Айнщайн е работил в Швейцария, в Кайзер Вилхелм Институт в Берлин и накрая в САЩ.
====================================================================
Не видях някъде в коментара на [#23] да се споменават Русия, Турция, Бразилия и Африка.
Междувпрочем Русия ( или СССР) си е била винаги развита индустриална държава ( СССР бе на второ място по БВП по време на Студената война, и вероятно не знаеш, че първия космически спътник и първият пилотиран космически кораб бяха изстреляни от точно от тях), а руската(съветската) школа в математиката и физиката била винаги една от водещите ( има сериозно постижения още от времето на Лобачевски). Специално във физиката имат няколко Нобелови лауреати, за разлика от страни като Турция, Бразилия и тези в Африка. Така че да оставим политиката настрана.
Иначе в момента наука се прави все по-преобладаващо от азиатци- в който и научен журнал да погледнете, ще видите, че преобладават китайски, японски, корейски и индийски имена, независимо от това къде работят.
waterfall
Рейтинг: 661 НеутралноДо коментар [#58] от "znaya":
Философията не е духовно образование. Философията е наука и тя не може да осигури духовното развитие на един човек, включително и чрез изучаване на етика и т.н. Философията е един от начините за концептуално обяснение на света и нищо повече. Освен това тя е предмет, който може да се манипулира от идеологическа гледна точка. Едно време в университетите се изучаваше задължително марксистко-ленинска философия и история на БКП като отделни дисциплини- за какво духовно развитие са допринесли те?
Докато например Бялото братство е наистина път за духовно развитие. И изборът на "духовен път" по принцип следва да бъде лична работа на всеки. Сега има много информация, достъп до много неща - всеки може да си избере свободно коя духовна традиция да следва. Не може като Българската православна църква да натрапваме задължително вероучение в светските училища или университети.
gianni
Рейтинг: 1469 НеутралноТо и това го има по света, но тези хора не са професори или доценти, а са преподаватели. Заплатите им са по-ниски, както и служебното положение. Инак наистина учебното натоварване у нас е голямо, от един път и половина до два пъти по-голямо от това в другите страни. Университет в който не се прави наука не е никакъв университет.
galapagas
Рейтинг: 930 НеутралноВ кой университет преподаваш?
асен георгиев
Рейтинг: 784 Неутралнопърво трябва да се намали броя на университетите ! положението е смешна: във всяка паланка – университет.
kalcho_krivija
Рейтинг: 402 НеутралноДо коментар [#38] от "joro4900":
Колега, защо ми говорите какво е било през 70-те години на миналия век. И кое не е вярно?
Един учен в БАН, освен писането на статии с цел кариерно развитие, друго не прави. А един преподавател в университет извежда лекции по не по-малко от три дисциплини, натоварен е с провеждане на изпити и нанасяне на оценки, пише учебни ппланове и програми и между другото му се налага да пише статии за кариерното си развитие.
А накрая критериите за оценка и на двамата са едни и същи. Не е ли малко странно....
Съгласете се, че един институт към БАН обучава около 10-тина доктори и 1-2-ма доктори на науките (в някои институти повече, в някои по-малко), докато един университет обучава хиляди бакалаври и магистри, няколко десетки доктори и около 3-4 доктори на науките и не може изискванията и критериите за оценка на учен в БАН и преподавател в университет да са еднакви. Ето защо мисля, че противопоставянето БАН-Университети е налудничаво, Едно от двете е излишно,
potrebitelll
Рейтинг: 747 НеутралноПрава е г-жата. Ако вземем медицината - няма престижен университет, който да няма научно-изследователски център. Хората работят непрекъснато. Най-добрите центрове са университетските, а нашите като искат пари - има програми, по които да кандидатстват. После парите сами ще идват от компаниите. БАН също имат място, а това че не са направили нещо съществено или поне не знаем за него - ами никой не им е възложил да свършат някаква работа. Държавата трябва да има стратегия какво иска да развива и да възлага на БАН. Сега някакви простотии - възложили им да пресметнат населението, какви щели да бъдат последиците от демографската криза и тем подобни глупости, а научните работници не разчитат на пари от държавата, а работят по външни проекти и програми. Калпава работа е цялата работа, както е навсъкъде у нас.
не мога да коментирам, без да обиждамdaskal1
Рейтинг: 3772 НеутралноДо коментар [#33] от "joro4900":
Ако забелязвате, писах "в началото", в момента "елитните университети" са 11, но наистина ролята им е да "дърпат" останалите в общи проекти.
Структурирането на финансираните от държавата проекти е отворен и състезателен процес - по-подробно за последните три години вижте
https://www.eurekalert.org/pub_releases/2018-09/df-fdi092818.php
за цялостната стратегия има нелоша страница наГерманския Научен Фонд на
https://www.dfg.de/en/research_funding/programmes/excellence_initiative/clusters_excellence/index.html.
И, подготовката на висококваклифицирани техници с професионални квалификации в системата за следсредно образование е може би най-актуалната стратегия за България, а там май сме много зле. Всички са сценаристи, телевизионни говорители и менаджери, а трябват техници, заварчици, оператори на сложни машини и т.н. кадри. Като резултат получаваме образовани кафеджии, пардон, бариста :-)
За мен основното е, да се привличат кадърни хора от всички образователни звена и индустрията, стига да могат, а не по принципа на "Ало, Ваньо"
https://www.dfg.de/en/research_funding/programmes/excellence_initiative/clusters_excellence/index.html
daskal1
Рейтинг: 3772 НеутралноДо коментар [#38] от "joro4900":
Не зная дали това важеше за всички звена. Пример: "Институтът за Държавата и Правото" начело с Ярослав Радев. Уж интегриран с Юридическия Факултет, но позицията на Радев в Държавния Съвет променяше радикално картината на "кой командва парада" в Единния Център. който май не беше много единен :-)
│
Рейтинг: 8 НеутралноДо коментар [#18] от "vxa15365434":
Did you know ... that no-one ever reads these things?Примерът ти показва, че ИНДУСТРИЯТА не може без науката, затова и Силициевата долина е близо до Станфордския университет.
В САЩ специално, по-голяма част от науката се финансира от държавата.
│
Рейтинг: 8 НеутралноДо коментар [#1] от "boevbisser":
Did you know ... that no-one ever reads these things?"...ами тогава БАН /нещо, което го няма в модерния свят/"
В САЩ има национални лаборатории. В Германия има Макс Планк и Фраунхофър институти. Сигурен ли си, че няма нещо като БАН в модерния свят?
betona
Рейтинг: 550 НеутралноДо коментар [#18] от "vxa15365434":
интиресно как твоя малоумен кументар има толкоз много плусчета???!!!! ништо лично спрямо теб. туй дето касмваш е факт и поради туй науката е дваесета глруха.
│
Рейтинг: 8 НеутралноДо коментар [#9] от "plamen_b":
Did you know ... that no-one ever reads these things?'"Университетите трябва да разберат, че без научни изследвания не може"
Ако не го разбират, не са университети :-)'
По света има изследователски и преподавателски университети. Не всички трябва да правят изследвания. В БГ всичките на практика са преподавателски.
znaya
Рейтинг: 472 НеутралноДо коментар [#63] от "waterfall":
Има разлика между духовно развитие и изграждане/развитие на духа, ама като ви гледам представите са философия няма как да го знаете и разберете. Бедата е, че това неразбиране е правилото.
За Бялтото братство - моля Ви се не се излагайте. Кво духовно развитие - житния режим и хорцата, айде, бе.
znaya
Рейтинг: 472 НеутралноДо коментар [#63] от "waterfall":
За БПЦ съм сагласна с Вас, ама откъде я измъкнахте не знам, аз не съм я споменавала.
Kamen Kozarev
Рейтинг: 740 ЛюбопитноЧудесно. Да започнем от УЛЕСНЕНА ПРОЦЕДУРА ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА ЧУЖДИ ДИПЛОМИ?
В момента само за да кандидатства за конкурс за докторант в БАН, един чужденец с магистърска диплома трябва да си я признае за БГ - трябва да плати такса, да си преведе дипломата, да попълни заявление и декларация, и т.н.
Същото се отнася за признаване на докторски дипломи, за да дойдат чужди специалисти да правят наука в България.
Всичко това е ПРЕДИ да има възможност да кандидатства. Как да стане?
Какво трябва да се случи? БАН да променят правилниците си? Законът за висшето образование да се промени? Не знам, но искам и аз екшън!
gigabyte
Рейтинг: 402 НеутралноМного добре казано! Като няма кой да поръча изследванията, едни хора ще раздават на едни други хора някакви пари и ще отчитат дейност. За съжаление българския бизнес е кривата ракета, която никога няма да излети в космоса. Университетите знаят това, и си траят. master
canuck99
Рейтинг: 822 НеутралноМного мнения бяха изказани по-горе, вкл. и традиционния спор физици-философи. Съгласен съм с повечето от колегите по професия и съдба. Мисля че
- калинката то интервюто си е научила урока и толкоз
- качествено преподаване в университетите не е възможно без правене на наука
- В БГ трябва да останат 4-5 университета, останалите вузове наречени университети и академии да се преименуват в колежи, да дават само степен до бакалавър и осигуряват добре подготвени технически кадри
- БАН да се обедини с добрите университети. Науката се прави с мнго пари, не е разумно да се пилеят на много места. Това не означава да се унищожи потенциала на БАН, трябва цялата база и всички кадърно кадри да останат, за такава интеграция може да се ползва старат формула за Центрове по отделните науки където се вливат съответните звена на БАН и ун-те.
- навремето бе много популярно философите да набират кадри сред физици, немалко физици станаха философи. Нелоши философи, иначе те не бяха перспективни за физиката. Та философите имат нужда от физика, както и физиците от философия. Неслучайно най-големите физици имат сериозни трудове за света, бог и други проблеми които според мен, лаика, са обект на философията. И за някои от фоумниците по-горе. В американските университети се набляга на това да се изграждат специалисти с по-широки познания. Студентите от факултетите по (етествени) науки са длъжни да вземат 2 курса от хуманитарните факултети по техен избор и обратно. Долколото знам и в Русия е било така, затова традиционните руски професори са били истински интелигенти с дълбоки познания по литература, музика, история и т.н.
- По-старото поколение което е в чужди университети едва ли вече ще се върне да работи в БГ но би било много полезно да помогне на калинките във властта със съвети как се правятт нещата по света
wanderer
Рейтинг: 2427 ЛюбопитноДо коментар [#78] от "gigabyte":
"Като няма кой да поръча изследванията"
Тоя, който поръчва, знае ли какво да поръча? Примерно, батерия - литиево полимерна, натриево сулфитна или калиево йодидна? Или отива НР и казва: "искам батерия за лаптоп, която да издържа поне десет часа". И поръчката се изпълнява с една … 20 килограмова батерия.
betona
Рейтинг: 550 Неутралноняма наукъ напоследак . има само технологии и чипкане на онуй там доле. никои не дава пари за наукъ щото полза от туй нема а сега секи дири ползата. тъпаци..
betona
Рейтинг: 550 Неутралноа мацката дето дава интервюто не я плюйте. на ниво е. за разлика от други. не бъдете прости офци ами дискриминипрвайте . не сички са тъпи. тя е на ниво. оспехи й желаиме.
sensini
Рейтинг: 470 НеутралноДо коментар [#4] от "boevbisser":
Господа, и БАН, и университетите в България са автономни институции. Как точно предлагате да бъдат слети?
Правенето на наука в една институция не изключва същата дейност в друга. Навсякъде по цивилизования свят има институти (където междупрочем студенти от универиситетите могат да стажуват и да защитават магистратури и дисертации) и учебни заведения. Всички допринасят за науката - професорите в университетите имат за цел да привличат финансиране чрез проекти от бизнеса и държавата (или ЕС). Това става само с публикации, идеи, патентоване и т.н. Те биха могли и само да преподават, но тогава просто не са професори, а даскали. В системата съм и работя в чужбина от 16 год. след завършване на бакалавър по химия в СУ и докторат в САЩ поради тежката липса на всякакво развитие в научната област и технологиите в БГ.
kurkumichka
Рейтинг: 571 РазстроеноТя нищо по същество не казва, освен накрая, че ще даде на БАН някакви пари. Всичко друго е "и като му рече каза, и като му каза рече". Толкова изписано за нищо. Кухи думи.
мАГариан
Рейтинг: 489 НеутралноДо коментар [#34] от "zocho1":
КоцЕто ли ще дадеш за пример, ве? :О
мАГариан
Рейтинг: 489 НеутралноТова интервю има един положителен аспект (само) - дълго е! Така всеки, който имаше известни съмнения, че на Каринчето постът й е значително над възможностите - е, вече ги няма. Колко ценни в тази посока само са размишленията й на глас за ерата на квантовите компютри! Така читателят разбира, че освен хардуерът предстои да се промени и концепцията, т.е. нещо, което от времето на Тюринг и фон Нойман не е. Крайно време беше!
BohrMottelson
Рейтинг: 479 Неутрално" Физиката може да обясни 3-5% от явленията и механизмите в заобикалящата ни среда. Останалите 95% са абсолютно необясними от физиците и има само недоказани теории. Кванти казвате - а техните механизми са абсолютно неясни и са загадка, теориите недоказани. Дори по едно време причините за протичането на електрическия ток бяха неясни, макар че явлението беше измерено и използвано."
BohrMottelsonАбсолютни глупости, но важно е да пишем с апломб. Печелиш награда за най-тъпо изказване за деня.
мАГариан
Рейтинг: 489 НеутралноДо коментар [#78] от "gigabyte":
Вярно е това за инициатора, колкото е вярно, че яйцето е по-старо от кокошката! Ако академичната наука не генерира (paradigm-shifting) резултати, няма да дойдат и поръчки от индустрията за тяхната употреба.
Николов
Рейтинг: 1604 НеутралноМай СУ добре са направили, че са Ви уволнили. Щото тези глупости най-малкото мога да ги очаквам от "преподавател".
Живея от над 20г. на Запад от които половината прекарах в академичната сфера (вкл. като преподавател и научен ръководител), а другата в industrial R&D. Така, че имам много добра представа от научните изследвания на Запад - както в ЕС, така и в САЩ (живял съм и съм рабитил и на двете места).
Водещата сфера в научните изследвания на Запад е държавата чрез фондовете за научни изследвания. В САЩ съществена част от тях се разпределят от DARPA, която се финансира от Пентагона. Интернет, например, е създаден именно с финансиране от DARPA (това създава физическата инфраструктура) и CERN в Европа. Гугъл е създаден с финансиране от американската National Science Foundation - това е една друга организация с която държавата в САЩ финансира научни изследвания в университетите. Именно NSF плаща стипендиите в Станфорд на основателите на Гугъл. Примери такива колкото щеш.
Дори примера дето сте го дали издава вопиеща липса на логическа мисъл - ами нали ако Станфорд нямаше качествени физици, въпросният завод за радиолампи е нямало как да се възползва от техните знания? Щото през 1903 физика се е преподавала и в СУ, ама край СУ технологични гиганти като Интел няма. Що така? Ами щото между физици и физици има разлика.
На кратко - първо идва КАЧЕСТВЕНАТА базова наука. А след това - приложната. А базовата наука на Запад се финансира основно от държавата.
Сатана Ликующий
Рейтинг: 1788 НеутралноТо не си заслужава да Ви отговарям, но липсата на образование при Вас е чудовищна.
Да, наистина държавата финансира описаните от Вас изследвания. Но основните въпроси са:
1. Откъде все пак държавата намира пари за това финансиране. Отговорът е от данъците върху промишлеността. Колкото повече развитие има промишленността, толкова повече пари може тя да събере.
2. Откъде държавата се сеща кои тематики да финансира. дали промишлеността не дефинира тези задачи, включително отбранителната промишленност.
Отделно ще Ви напомня (понеже го знаете, както и аз) колко грантове Университетите директно получават от индустрията? Желаете ли да Ви разкажа? Стенфорд Юнивърсити е построен върху огромен парцел, голям колкото Младост в София, подарен от индустриалеца Лейланд Стенфорд. Църквата на Университета е построена от съпругата на Стенфорд. В Стенфорд има сграда построена и подарена от Бил Гейтс. Коо са Джоунс и Хопкинс и защо има университет на тяхно име. Виждали ли сте списъка на дарителите на Тафтс юнивърсити в Бостон. Става въпрос за дарения от милиони. Да, смесват се грантове, дарения. Но става въпрос за пари, все пак. Откъде идват тези пари? От делова дейност, разбира се.
Вижте, има поговорки: пази Господ от забогатял бедняк и пази Боже сляпо да прогледа!
Само простите хора си мислят, че има прости неща!
Сатана Ликующий
Рейтинг: 1788 НеутралноПонеже виждам, че имате фундаментални познания да Ви попитам.
Бихте ли позволили да Ви попитам какво знае физиката за тъмната материя, която ни заобикаля?
Какво знае физиката за квантите и за механизмите с които те се синхронизират?
Понеже отговорът Ви издава задълбочени познания по подобни тематика си позваолявам да Ви поздравя предварително с 4 или 5 Нобелови Награди, който без всякакво съмнение ще получите в близките 4 години.
Само простите хора си мислят, че има прости неща!
Сатана Ликующий
Рейтинг: 1788 НеутралноДо коментар [#89] от "Николай Николов":
Защото край Пало Алто през 1903 се създава предприятие за производство на радиолампи. А се създава защото е имало .... радио! И са трябвали радиолампи!
За сравнение в България радиоразпръскването е започнало около 1929 (т.е. 26 години по-късно), а през 1903 никой в България не е познавал радиото. Така че работата не е само във физиците. Работата е в изостаналостта на индустрията и като неизбежно следствие - изостаналостта на обществото.
Ох, голяма напаст са кабинетните "учени"!
Само простите хора си мислят, че има прости неща!
Николов
Рейтинг: 1604 НеутралноРадвам се, че не сте вече преподавател. Щото продължавате да демонстрирате липса на елементарна логика.
Данъците се плащат не само от промишлеността. А от всички сектори на икономиката, както и от физическите лица. А и промишлеността отдавна не е водещ сектор - нито на Запад, нито у нас. Отдавна услугите преобладават като дял в икономиката.
Изобщо, доста посредствен аргумент.
Николов
Рейтинг: 1604 НеутралноНерде Стамбул, нерде Ямбол. То и у нас СУ е построена с дарение на братята Христо и Евлоги Георгиеви. Но у нас качествена наука няма и не е имало - по ред причини.
И оставете земята и сградния фонд. Основните разходи за наука са другаде (заплати, апаратура, консумативи). А те на Запад се финансират в основната си част от държавата.
В САЩ има маса държавни учреждения (DARPA, NSF, NIH и пр.) дето всяка година харчат стотици милиарди за наука. Това е основния източник за финансиране на научно-изследователската дейност в Станфорд и другите американски университети, а не парцела дето дедо Лейланд го е завещал преди 150г.
Николов
Рейтинг: 1604 НеутралноТова дето го твърдите просто не е вярно. Радиоразпръскването на Запад започва едва през 20-те години. Така, че пак изсмуквате от пръстите си "факти" за да обосновете нелепата си теза.
Сатана Ликующий
Рейтинг: 1788 НеутралноДо коментар [#95] от "Николай Николов":
До коментар [#94] от "Николай Николов":
До коментар [#95] от "Николай Николов":
Да се сравнява Западът и България? През 1936 в Германия е имало публично телевизионно излъчване, в България то започна 1959.
Винаги когато се говори за нивото на Университетите се гледа каква индустрия има страната. Нима може да се сравнява 315 милионна страна като САЩ, страната на Рокефелер, Карнеги, Джей Пи Морган, Форд с България? Страна без почти никаква промишленост, освободена 1978 и дори през 1903 васална на турската Империя! Така че да се поставя равенство между България с Европа и тогава и сега е просто един трик за да се набавят липсващи аргументи,
Данъците идват от печалбите на фирмите (пряко) и от данъците на частните лице (като последните получават приходите си като работници и служители на фирмите или като независими икономически субекти). Така че и в двата случая зад събраните данъци стои индустрията. И единственно индустрията (включително военната) определят нуждите от това къде да се насочат парите за научни изследвания. И точно това е проблемът в България - няма индустрия, няма данъци, населението няма приходи, пак няма данъци. Оттук няма и пари за научни изследвания, най-страшното е, че няма нужда от такива, няма нужда от изграждането на научен и приложно-развоен потенциал. За да бъда точен, намират се така наречените Европейски проекти, с които пристигат определени средства, но недостатъчно. Но както и да е. Тезата ви, че средствата за наука не идват от индустрията е или неудачно изложена или просто подходът, който сте избрали в този спор.
Университетите и индустрията имат двупосочни връзки и зависимости. И са свързани тясно. В САЩ има особена традиция на дарителство - ако си завършил даден Университет и печелиш добре, то и даряваш на Университета.
Разбира се аз няма вашият опит в САЩ, вие нямате моят опит в България и затова обменът на мнения е полезен.
Не е добре да имате агресивен тон и да отправяте нападки. Защото всички считат, че университета е направил добре, че ме е уволнил. Защото семейството ми печели много добре от новата заплата в германия. А и аз съм горд, че на 73 години работя като ИТ специалист.
Само простите хора си мислят, че има прости неща!
canuck99
Рейтинг: 822 НеутралноЖалко че (не толкова) различните мнения на форумниците се превръщат в лични нападки и обиди, макар че явно са хора образовани и живеят извън известната с озлобление среда в БГ.
Сатана Ликующий
Рейтинг: 1788 НеутралноДо коментар [#97] от "canuck99":
Само простите хора си мислят, че има прости неща!Вие сте прав! Но ако сте само страничен наблюдател не можете да разберете, че става въпрос за конфронтация на два типа "изследователи в науката". Единият тип са "държавните фондоваци". Такива са Гражданин1 и Николай Николов, а и други. Те просто трудно осъзнават откъде идват парите, а те се създават от индустрията. Другият тип са "избягалите в индустрията". Аз съм такъв. Още 1973 като служител на БАН съм участник в проект за софтуер в индустрията - клиентът беше "Шоколадова фабрика Република Своге". След това сме работили по немалко проекти и никакви държавни фондове не сме ползвали. Впоследствие колапса на СУ ме накара да търся спасение в индустрията. Работил съм на втори трудов договор в някои фирми, например Хюлиът-Пакард. И затова познавам добре връзката университет-индустрия. В Университета съм разработвал курсове лекции, който са покривали нуждите от умения в индустрията, в индустрията (освен че съм вършил полезна работа) съм чел лекции и съм подпомагал израстването на младежите.
"Държавните и прочие фондоваци" живеят от държавни фондове - или от научни или на гърба на колегите си. В Софийски Университе най-известния случай е Физическия Факултет - студентите липсват или са на санитарния минимум, но щата е внушителен. парите им идват от факултети, в който има много студенти, а резултатът са ниските заплати на всички преподаватели.
За съжаление масовата култура в България е на много ниско ниво. Уви - същото е в САЩ и Германия. Единствената разлика е, че тук, ако искаш, можеш да узнаеш много неща. В България няма как, информационната среда е много свита!
Накрая бих искал да спомена че г/жа заместник-министър не е виновна, че в България има огромен спад в индустрията, данъчните постъпления са ниски и оттам бюджетът ма министерството й е мизерен. Идеите й са правилни, реализацията им е трудна работа.
Здраве, щастие и успех на младите преподаватели, учени и изследователи! Пожелавам им да работят в среда много по-добра от тази, която съдбата отреди на колегите от моето поколение!
Fred
Рейтинг: 1191 НеутралноА зам.министрите трябва да разберат, че наука без финансиране съвсем пък не може. И че техните планове са "С трици маймуни лови".
Юда се продаде за 30 сребърника, а ДБ на БСП за 8 районни кмета.За останалите "бисери" с които изобилстват общите приказки на поредната партийна "калинка" назначена на пост от който нищо не отбира не си заслужава да се захващам. Рових но така и не намерих някаква нейна изява като научен работник.
Завършила история но ще ръководи науката на България от която очакваме ТЕХНОЛОГИИ. Които да помогнат на икономическото ни развитие, да престанем да сме кол център конкуриращ се с индийците... или премиера ни да открива завод за автомобилни кабели като върхова инвестиция...
Просто поредната плява. Не правят дори елементарното, България да определи своите приоритети ами жалките средства ги разпределят на принципа "на всеки по-нещо за да не мрънкат".
Vassil Stoychev
Рейтинг: 1262 НеутралноПоредната герберски калинка ...ала Габриел. Но нивото и по-ниско и оттам приказките не са толкова завъртяни, като на брюкселските зеленчуци.
Защо в България почти не се търсят специалисти по Дейта сайънс ? На запад това е една от най-модерните професии. Ще подскажа - защото за българският "бизнесмен" е важно да има на бързо избиране телефона на Боко, Цоко или някой техен подчинен, за какво му е да си оптимизира бизнеса? В това пари няма. Друго си е държавната поръчка...
И от такива хора очаквай да дадат пари за изследвания, по-скоро от умрял писмо ще получиш...