Райналд Шумахер, куратор: Немските компании масово колекционират изкуство

Райналд Шумахер

© Иван Димитров

Райналд Шумахер



Райналд Шумахер работи активно с артисти от Източна Европа от 8 години. Той е един от двамата куратори на изложбата "Чуйте ни - Артистичен интелект" с произведения от колекцията на "Дойче телеком" със съвременно изкуство от Източна и Югоизточна Европа, която е основният акцент от програмата на Пловдив - Европейска столица на културата 2019 за месец април, и е разпръсната на няколко локации в Стария град, в Градската художествена галерия и в новото пространство СКЛАД.


"Дневник" разговаря с него за особеностите на артистите от Източна Европа, колекцията на "Дойче телеком" и добрите корпоративни практики по отношение на съвременното изкуство в Германия.


С какво се различава съвременното изкуство от Източна от това в Западна Европа?




- Разликата е значителна и тя е исторически обусловена. По времето на студената война в изкуството на Запад имаше постоянен поток на идеи, движения, развитие на артистичната свобода. Когато падна Желязната завеса, на Изток се появи усещането, че се прави нещо, което вече се е случило на Запад още през 60-те и 70-те години. Но Източна Европа буквално спринтира през развитието на изкуството и така създаде своя паралена история. Друго характерно е, че от гледна точка на изкуството в началото на Източна Европа се гледаше като на един общ посткомунистически регион, след което отделните държави започнаха да се диференцират. Изведнъж хората откриха, че историята на Румъния е тотално различна от тази на България или на бившата Югославия.


Според мен повечето артисти от Източна Европа имат едно наистина голямо предимство пред западните си колеги. Тяхната работа е по-близо до реалния живот, до обществото и неговите проблеми. До мечтите, надеждите и визиите за бъдещето. Те не са толкова фокусирани върху обслужването на високоразвития пазар на изкуството. Е, понякога и това се случва, но в пъти по-малко, отколкото на Запад. Като човек, който работи от години в тази област, за мен е важно цяла Европа да осъзнае, че източноевропейските гласове имат много какво да кажат за ситуацията в съвременния свят.


Красимир Терзиев - "Да танцуваме/Облекло за съвместен живот" (1996 г.)

© Иван Димитров

Красимир Терзиев - "Да танцуваме/Облекло за съвместен живот" (1996 г.)


В изложбата "Чуйте ни - Артистичен интелект" съвременните произведения на изкуството са разположени сред класически такива. По какъв начин си взаимодействат класическото и съвременното изкуство, когато споделят общо пространство?


- Това е свързано най-вече с публиката. Подобно кураторско решение определено има и някакъв образователен аспект. То може да отвори разбирането на зрителите за това какво може да бъде изкуството. За това, че изкуството може да излезе извън рамките на класическото мислене. Че то може да бъде по-отворено. Но по този начин и двете извличан ползи. Защото старите произведения могат да се видят в една нова светлина, а съвременните могат да бъдат сравнени с това, което е било актуален език на изкуството преди десетиления. Например преди 50 години.


Преди откриването на изложбата бяха организирани турове и в ролята си на гид вие показахте много познания за българските художници и пространствата, които използвате. Колко време ви отне подготовката за това?


- Преди откриването на изложбата бях тук за 2 седмици. Преди това идвах 3-4 пъти до Пловдив. За първи път се свързахме с фондация "Пловдив 2019" преди година и половина. А първият ни контакт с България, имам предвид от страна на артистичния екип на "Дойче телеком", беше преди 5 години, когато предложихме български артист да бъде включен в колекцията. Подготовката ми беше леко проблематична - все пак не говоря български. Но си направих труда да се разровя, да открия това, което е преведено. И не на последно място, разговарях с български артисти. Така получих една частица разбиране на българския контекст. И осъзнах колко много не знам и колко много може да бъде открито в България.


Бихте ли разказали повече за колекцията на "Дойче телеком"?


- Колекцията води началото си от 2010 г. Компанията искаше да направи нещо, свързано с изкуството, и аз и мои колеги бяхме поканени да дадем предложения. Преди това работих активно в полето на западния арт пазар - с галерии, институции, колекции. Осъществих няколко проекта с добре познати имена на Запад. И изведнъж осъзнах, че не знам почти нищо за Източна Европа. Така реших, че едни стъпки в тази посока биха били интересни и за мен самия. Дали това беше желание да се преместя в една непозната територия? Определено. В крайна сметка в колекцията на по-късен етап могат да бъдат добавени артисти от Индия и от къде ли не.


"Ембарацада" (2015 г.) на живеещата в Сараево (Босна и Херцеговина) Шейла Камерич. В този мастилено-струен отпечатък Камерич, която е в напреднала бременност, позира като класически Пиеро.

© Иван Димитров

"Ембарацада" (2015 г.) на живеещата в Сараево (Босна и Херцеговина) Шейла Камерич. В този мастилено-струен отпечатък Камерич, която е в напреднала бременност, позира като класически Пиеро.


Но още в началото имахме две много важни условия - това да не е евтина реклама на компанията и да не е нещо декоративно, което да е предназначено за стените на нечии офиси. Подобно решение би било безпредметно и би обезценило цялата идея. А какво всъщност искахме? Да се работи активно с колекцията. Тя да се показва постоянно, за да могат артистите да се презентират пред публиката. И това да са предимно млади артисти, за да помогнем за развитието им. Честно казано, бях изумен, защото компанията отговори просто: "Добре, да го направим по този начин."


Подпомагането на изкуството обичайна практика на немските компании ли е? Може би в подобни случаи те се възползват от данъчни облекчения?


- Доколкото знам, данъците им не се намаляват. Но немските компании масово колекционират произведения на изкуството. Е, в повечето случаи го правят за стените на офисите, за декорация на сградите. Но и много компании насърчават финансово създаването на изкуство, което се озовава в музеи, галерии. Те изпълняват роля на спонсори. Може би смятат, че това е някаква социална отговорност? Или споделянето на изкуство е част от културата на общуване в Германия? Но много компании действат целенасочено в тази посока. Дори ежегодно организират събития в сферата на корпоративното колекциониране. Че и по-често. Това е един от факторите, които поддържат изкуството живо в страната.


Може ли да се говори за някакви тенденции в областта на съвременното изкуство в Германия?


- Според мен вече няма каквито и да било тенденции. Всичко се е свело до изключително широката област на индивидуалните търсения. Всеки артист говори на своя език и използва свои изразни средства. Днес толкова много неща се случват по едно и също време. Но със сигурност пазарът е добил твърде много власт. Често някои фондове купуват изкуство само за да спекулират с него на пазара. С това са свързани част от проблемите на съвременните артисти. Някои от тях се отдават на производство в опитите си да угодят на пазара. И какво става, когато пазарът полудее по някое произведение? То се възпроизвежда на конвейнер в 50 вариации. Това е пълно безумие.


"Ангели с мръсни лица" - Игор Грубич (Хърватия). "Ангели с мръсни лица" е поредица, посветена на миньори във въгледобивните мини "Колубара" в днешна Сърбия, които през 2000 г. организират протести срещу сръбския президент Слободан Милошевич.

© Иван Димитров

"Ангели с мръсни лица" - Игор Грубич (Хърватия). "Ангели с мръсни лица" е поредица, посветена на миньори във въгледобивните мини "Колубара" в днешна Сърбия, които през 2000 г. организират протести срещу сръбския президент Слободан Милошевич.


По какъв начин институциите биха могли да подкрепят младите артисти?


- В Източна Европа най-важното е да бъде помагано за създаването на произведения. Както на ниво финансиране, така и чисто логистична подкрепа в някои случаи. Например да бъдат открити подходящите сътрудници за конкретен проект. Друга необходимост е да работи върху по-голямо и по-ефективно сътрудничество на международно ниво. Погледнато отстрани, прекалено много институции работят сами за себе си и не си дават сметка за ползите, които биха извлекли, ако си партнират с колегите си от съседните държави. Ключова задача на институциите е също да работят с публиката. Може би не да я образоват, но да си имат взаимно доверие, да споделят емоции. В тази сфера нищо не е фиксирано. Това е жив организъм и ние не можем знаем кои произведения ще бъдат смятани за важни след 10-15 години.


Каква е ролята на изкуството днес?


То трябва да се концентрира повече върху цялостното развитие на света, въпреки че не може да го промени. Единствено хората могат да направят това. Но изкуството трябва да сочи с пръст проблемите, да предупреждава хората за това, с което трябва да бъдат по-внимателни. Тъжната истина е, че обикновено то осъзнава прекалено късно, че светът се движи в много мрачна посока. Интересува се твърде много от това да се продава, да бъде луксозен продукт за изтънчени господа. А днес има толкова световни проблеми и недъзи в обществото, които изкуството би трябвало да показва повече и повече. Както и да прави това все по-прецизно.

Ключови думи към статията:

Коментари (19)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на АзКлавдия
    АзКлавдия
    Рейтинг: 3949 Гневно

    Е, бива ли да не споменете Пловдив в заглавието си??
    Тази изложба е истинско събитие, ценно и интересно!
    Хубава работа!

    Доброто е заразно
  2. 2 Профил на АзКлавдия
    АзКлавдия
    Рейтинг: 3949 Гневно

    За тъпия "гей скандал" вися водещо заглавие два дни, за счупени плочки в квартално училище във Варна се пишат пространни материали, за перки, копчета и колчета в София се информираме ежеминутно, но когато има едно свястно нещо да се напише за Пловдив, то дори не се споменава в заглавието.
    Обидно е!!

    Доброто е заразно
  3. 3 Профил на Незнайко в Слънчевия град
    Незнайко в Слънчевия град
    Рейтинг: 5833 Неутрално

    "Но немските компании масово колекционират произведения на изкуството."
    ####
    Това е традиция още от времето на Третия райх. Колекционирало се е с влакови композиции!

    "Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита" Хр. Ботев
  4. 4 Профил на КМЕТ В СЯНКА
    КМЕТ В СЯНКА
    Рейтинг: 4970 Неутрално

    До коментар [#1] от "АзКлавдия":

    Стига с този Пловдив. Коментирай статията и проблемите ако можеш. Стига с това хейтене. Тишина, тишина ам ние какво сме виновни, че да търпиме подобно издевателство над форума !!!

    ИСТИНАТА Е ПО-СИЛНА ОТ ВСЯКА ВЛАСТ !ДОБРИЯТ ДАНЪКОПЛАТЕЦ СЕ ОСИГУРЯВА 40 ГОДИНИ И СЕ ВЪЗНАСЯ 2 МЕСЕЦА ПРЕДИ ПЕНСИОНИРАНЕТО !!!
  5. 5 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 12540 Любопитно

    А къде е изкството?

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  6. 6 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 12540 Весело

    До коментар [#5] от "penetrating":

    Поправка: изкуството :)

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  7. 7 Профил на АзКлавдия
    АзКлавдия
    Рейтинг: 3949 Гневно

    До коментар [#1] от "АзКлавдия":Стига с този Пловдив. Коментирай статията и проблемите ако можеш. Стига с това хейтене. Тишина, тишина ам ние какво сме виновни, че да търпиме подобно издевателство над форума !!!
    —цитат от коментар 4 на КМЕТ В СЯНКА


    Абе я се разкарай! Ще си коментирам, каквото си искам.
    И аз не обичам да ти чета петдесетте коментара под всяка статия, но ми са налага.
    Я се дръж прилично!

    Доброто е заразно
  8. 8 Профил на АзКлавдия
    АзКлавдия
    Рейтинг: 3949 Гневно

    До коментар [#5] от "penetrating":

    По стените на ГХГ и СКЛАД (това е пресечка на "Иван Вазов", в т.нар. "Тютюнев град").

    А къде е изкството?
    —цитат от коментар 5 на penetrating


    Доброто е заразно
  9. 9 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 2996 Неутрално

    Немските компании имат немски
    МАНТАЛИТЕТ
    КУЛТУРА
    ВЪЗПИТАНИЕ
    ДОХОДИ
    СОЦИАЛНА И ЕКОЛОГИЧНА ОТГОВОРНОСТ
    и още стотина важни неща, които за съжаление ние не просто нямаме, а дори нямаме идея да култивираме и възпитаваме....!!!!

  10. 10 Профил на КМЕТ В СЯНКА
    КМЕТ В СЯНКА
    Рейтинг: 4970 Весело

    До коментар [#7] от "АзКлавдия":

    Олаби малко. Давай го по-арт.

    ИСТИНАТА Е ПО-СИЛНА ОТ ВСЯКА ВЛАСТ !ДОБРИЯТ ДАНЪКОПЛАТЕЦ СЕ ОСИГУРЯВА 40 ГОДИНИ И СЕ ВЪЗНАСЯ 2 МЕСЕЦА ПРЕДИ ПЕНСИОНИРАНЕТО !!!
  11. 11 Профил на АзКлавдия
    АзКлавдия
    Рейтинг: 3949 Неутрално

    До коментар [#9] от "selqnin":

    Нещо си се объркал! Аз възпитавам това ежедневно и у двете си деца!

    Доброто е заразно
  12. 12 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 12540 Весело

    До коментар [#8] от "АзКлавдия":

    Благодаря много :)

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  13. 13 Профил на АзКлавдия
    АзКлавдия
    Рейтинг: 3949 Неутрално

    До коментар [#12] от "penetrating":

    За нищо. Няма да останеш разочарован в никакъв случай (видяла съм изложбата на посочените две места, в Стария град не съм ходила още).

    Доброто е заразно
  14. 14 Профил на valtoro
    valtoro
    Рейтинг: 898 Неутрално

    Не колекционират а инвестират, не им пука за изкуството !!!

  15. 15 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 12540 Весело

    До коментар [#13] от "АзКлавдия":

    :)

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  16. 16
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  17. 17 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8480 Неутрално

    Казано е:Изкуството е вечно.

  18. 18 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1949 Неутрално

    До коментар [#9] от "selqnin":

    или две думи имат голем еснафлък ... мерси, немаме нушда от него.

  19. 19 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1949 Неутрално

    До коментар [#10] от "КМЕТ В СЯНКА":

    кмете, по моему е нидопустимо неква си филибелийска кифла да ти даржи такъв тон! макар че е расбираемо и исвинимо. прочее ратваме се да ти видиме. как си, кво ново?





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK